№ 325
гр. Стара Загора, 14.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на деветнадесети октомври през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Даниела К. Телбизова Янчева
Членове:Николай Ил. Уруков
Атанас Д. Атанасов
при участието на секретаря Таня Д. Кемерова Митева
като разгледа докладваното от Атанас Д. Атанасов Въззивно гражданско
дело № 20225500500571 по описа за 2022 година
Производството е образувано е по въззивна жалба на Община К. против
решение № 314/05.07.2022 г., постановено по гр.д. № 3610/2021 г. по описа на
Районен съд – Казанлък.
Решението се обжалва като неправилно, поради постановяването му в
нарушение на материалния закон.
Въззивникът излага доводи за неправилност на правните изводи на съда
досежно придобиването по давност на процесния недвижим имот от
насрещните страни, като в тази връзка сочи, че не са били обсъдени в
съвкупност всички доказателства и направеното с отговора на исковата
молба от Община К. възражение за приложението на разпоредбата на §1 от
ДР на Закона за собствеността.
Претендира се отмяна на обжалваното решение и постановяването на
ново, с което предявеният срещу въззивната община установителен иск за
собственост бъде отхвърлен.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от насрещните
страни – М. И. Г., Т. И. П., В. М. П., И. Х. П., М. Х. П. и А. Х. П., действащи
чрез адв. М. Д. с който жалбата се оспорва като неоснователна.
Излагат се съображения, че постановеното решение е правилно, т.к. е
постановено при правилно приложение на материалния закон с оглед
безспорната доказаност на придобиването на процесния недвижим имот по
давност.
1
Оспорва се, че в случая следва да намери приложение разпоредбата на
§1 от ДР на Закона за собствеността предвид липсата на доказателства, че
имота не е бил държавна собственост и общинска собственост и правото на
собственост върху него не е подлежало на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ.
Претендира се потвърждаване на обжалваното решение и присъждането
на разноски.
В проведеното открито съдебно заседание нито една от страните не се
представлява от законен и/или процесуален представител.
Съдът, като съобрази твърденията и възраженията на страните и
събраните писмени и гласни доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Пред районния съд са били предявени от М. И. Г., Т. И. П., В. М. П., И.
Х. П., М. Х. П. и А. Х. П. срещу Община К. активно субективно съединени
искове по чл. 124, ал.1 от ГПК, с които се претендира признаването за
установено по отношение на ответника, че ищците са собственици на
основание наследство и придобивна давност на ПИ № 35167.503.9283 по
КККР на гр.К., находящ се в землището на гр.К., м. „Старите лозя“, с площ от
1544 кв.м., стар номер 503.1091.
Ищците (сега въззивваеми) са твърдели в исковата си молба, че са
наследници по закон на И. Т. П., поч. на 14.10.1951 г., който на 11.10.1946 г. с
писмен договор, удостоверен със записка № 228, т.2 от 28.01.1948 г. на
нотариус при Казанлъшкия околийски съдия, е закупил лозе с площ от 2,4
дка, находящо се в м. „Сарите лозя“ /“Станчов дол“/, представляващо по
действащия кадастрален план на гр.К. ПИ № 35167.503.9283 по КККР на
гр.К., находящ се в землището на гр.К., м. „Старите лозя“, с площ от 1544
кв.м. Твърдят, че от 1946 г. наследодателят им е владял имота, а след смъртта
му те са продължили да го владеят необезпокоявано и да го обработват, като
недвижимият имот е бил деклариран от тях и до 2021 г. редовно са заплащали
данъци за него. Сочат, че имотът е бил актуван за частна общинска
собственост през 2021 г., поради което за тях е налице правен интерес от
установяване правото им на собственост.
Ответната община (сега въззивник) е оспорила иска, като е възразила,
че наследодателят на ищците не е бил собственик на имота, а самият имот,
закупен от И. Т. П., не е идентичен с процесния имот. В тази връзка е
оспорила твърденията на ищците, че са стопанисвали имота и е навела
твърдения, че имотът е бил безстопанствен, поради което по силата на ЗСПЗЗ
е станал общинска собственост. Възразила е, че ищците не са придобили
собствеността върху имота по давност, предвид наложения с §1 от ДР на
Закона за собствеността мораториум. Твърди, че във всички кадастрални
планове и в помощния план, приет през 2013 г., имотът винаги е бил записан
на Община К. като общинска собственост, поради което претендира, че е бил
придобит по давност.
С обжалваното решение, първоинстанционният съд е уважил
2
предявените от ищците установителните искове, като е приел, че същите са
станали собственици на имота по наследство и давностно владение.
Правно-относимите обстоятелства са били установени правилно от
първоинстанционния съд въз основа на събраните по делото доказателства, а
направените фактически изводи са обосновани, поради което въззивният съд
препраща към мотивите на обжалваното решение в тази му част.
От събраните в първоинстанционното производство доказателства се
установява, че въззиваемите са наследници по закон на И. Т. П., поч. на
14.10.1951 г., който на 11.10.1946 г. с писмен договор, удостоверен със
записка № 228, т.2 от 28.01.1948 г. на нотариус при Казанлъшкия околийски
съдия, е закупил лозе с площ от 2,4 дка, находящо се в м. „Сарите лозя“
/“Станчов дол“/, представляващо по действащия кадастрален план на гр.К.
ПИ № 35167.503.9283 по КККР на гр.К., находящ се в землището на гр.К., м.
„Старите лозя“, с площ от 1544 кв.м.
Установено е, че имотът не е бил коопериран в ТКЗС, а от много години
е бил ползван от И. П., а след смъртта му-от неговите наследници, които са
заплащали и дължимите за имота данъци. В последните години имотът бил
запустял, т.к. в района където се намирал, имало множество посегателства –
изсичане на дървета и разрушаване на постройки, от представители на
ромския етнос.
От приетото и неоспорено заключение на съдебно-техническата
експертиза се установява, че по кадастралния план, одобрен през 1996 г.
имотът е бил с пл.сн.№ 127 и е бил записан на наследниците на И. Т. П.. С
приемането на кадастралния план от 2013 г. имотът вече бил с № 1091, с
площ от 1647 кв.м. записан на Община К.. Имот с пл.сн. № 127 по
кадастралния план на м.“Старите лозя“ е идентичен с ПИ № 503.1091 с площ
от 1544 кв.м. по помощния план на местността „Старите лозя“, идентични с
ПИ № 35167.503.9283 по сега действащите КККР на гр.К.. Имотът не е
актуван за държавен и за него не са открити данни да е бил внасян в ТКЗС и
да е бил заявяван за реституция. Преди 1990 г. имотът е бил извън
регулацията на гр.К., като за територията, в която се намира, през 1996 г. е
бил одобрен кадастрален план на ползвателите, в която имало включени
имоти както на ползватели, така и на собственици.
Със заповед от 19.02.2021 г. на кмета на Община К. ПИ №
35167.503.9283 по сега действащите КККР на гр.К. е бил актуван за частна
общинска собственост, а самият имот е бил новообразуван с частично
изменение на ПУП , със заповед от 15.01.2021 г.
Въззивният съд, след като подложи на самостоятелна преценка
доказателствата и обсъди защитните тези на страните, при съблюдаване на
очертаните с въззивната жалба предели на въззивното производство, намери
същата за неоснователна.
Съгласно чл.99 от Закона за собствеността правото на собственост се
загубва, ако друг по придобие или ако собственикът се откаже от него.
Чл.1 от Закона за уреждане правата на купувачите на недвижими
3
имоти с частни договори, обн. ДВ. бр.171 от 26 Юли 1947 г., предвижда, че
частните писмени договори за продажба или обещание за продажба на
недвижими имоти, сключени след 6 декември 1941 г. до края на 1946 г.,
прехвърлят правото на собственост от момента на вписването им по реда
на чл. 1 от Закона за привилегиите и ипотеките, ако при влизането на този
закон в сила купувачът се намира във владение на имота въз основа на
договора и ако в 6-месечен срок от тази дата поиска вписването.
В случая И. Т. П. е сключил частен писмен договор за покупко-
продажба на лозе, с площ от 2,4 дка в м.“Станчов дол“ в землището на гр.К.
преди края на 1946 г. /на 26.07.1946 г./, вписал е договора на 26.01.1948 г., т.е.
в предвидения в закона срок, и е бил във владение на имота, поради което по
силата на закона от момента на вписването той е придобил правото на
собственост върху този имот.
Впоследствие до смъртта си той не е губил това право на собственост,
т.к. не са налице ангажирани по делото доказателства, че имотът е бил
включван в ТКЗС или е бил масовизиран по някой друг от предвидените в
закони или подзаконови актове, действали след приемането на Конституцията
от 1947 г. начини, или да е бил фактически отнет, поради което със смъртта
на И. Т. П. правото на собственост върху имота е преминало в
патримониумите на наследниците му по закон.
Не се е налагало собствеността върху имота да бъде придобивана от
въззиваемите по силата на давностно владение, т.к. е била придобита на
основание наследствено правоприемство, което представлява едно от
придобивните основания, на които те са се позовали в исковата си молба.
Тъй като Община К., чиято е и доказателствената тежест по смисъла на
чл.154, ал.1 от ГПК, не установи твърдението си имотът да е бил коопериран
в ТКЗС, без правно значение за основателността на исковите претенции се
явяват обстоятелствата дали давност е текла или не или дали имотът е бил
обект на реституция или не, т.к. разпоредбите на чл.5, ал.2 от ЗВСОНИ и §1
от ДР на ЗС, чл.19 и чл.25 от ЗСПЗЗ не следва да намерят приложение в
конкретния казус.
Неоснователно е и възражението на Община К., че е придобила
собствеността върху имота по давност, т.к. по делото общината не е доказала
обстоятелствата, представляващи елементите на фактическия състав на
придобивната давност. Вписването в разписните листи към кадастралните
планове и помощните планове към подробния устройствен план на имота
като собствен на общината не представлява упражняване на фактическа власт,
нито демонстрира спрямо въззиваемите намерението за своене на имота.
Освен това по делото се установи , че до 2013 г. имотът е бил вписан в
разписният лист към кадастралния план на гр.К. от 1996 г. на името на
наследниците на И. Т. П., т.е. до момента на актуването на имота за общински
не е изтекъл период от 10 години.
По изложените съображения въззивният съд намира за неоснователни
възраженията във въззивната жалба за постановяване на обжалваното
4
решение в нарушение на материалния закон.
Първоинстанционният съд е постановил едно правилно решение, което
следва да бъде потвърдено.
Относно разноските:
С оглед изхода на спора въззивваемите имат право на разноски за
въззивната инстанция.
Такива следва да се присъдят в полза на В. М. П. в размер на 750 лв. за
платено от нея адвокатско възнаграждение, съобразно представения договор
за правна защита и съдействие от 30.08.2022 г.
Воден от изложените мотиви и на основание чл.271, ал.1 пр.1-во от
ГПК Окръжен съд – Стара Загора
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 314/05.07.2022 г., постановено по гр.д.
№ 3610/2021 г. по описа на Районен съд – Казанлък.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК Община К., ЕИК № ***,
със седалище и адрес на управление : гр.К., ***, представлявана от законния
си представител: Г.Г.С.- Кмет, да заплати на В. М. П., ЕГН: **********, с
адрес: гр.К., *** сумата от 750 лв. / седемстотин и петдесет лева/ - съдебно-
деловодни разноски пред въззивната съдебна инстанция.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния
касационен съд на Република България в едномесечен срок от връчването му
на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5