РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ

 

РЕШЕНИЕ

 

 

№ 699

 

град Пловдив, 26 март 2018  год.

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, ХІ с., в открито заседание на    двадесет и осми февруари  през две хиляди и осемнадесета  година,  в състав:

 

            Председател:  Милена Несторова - Дичева  

                                                         

при секретаря Д. Й.  и участието на прокурора …,  като разгледа   докладваното от председателя административно  дело № 3282 по описа за 2017 г.,  за да се произнесе,  взе предвид следното :

         Производството е по реда на Дял Трети,  Глава Десета, Раздел Първи  от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.172, ал.5 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/.

         Образувано е по жалба на Г.Д.К., ЕГН **********,***, чрез адв.Ч., против Заповед за прилагане на ПАМ № 17-1030-002230 по чл.171, т.2а от ЗДвП от 03.11.2017г. на Началник група при ОД на МВР Пловдив.

         Твърди се незаконосъобразност на оспорената заповед и се иска нейната отмяна с доводи за нищожност на същата като издадена от некомпетентен орган и в противоречие с материалния закон, тъй като неправилно изтеклия срок на валидност на СУМПС е приравнено на липсата на СУМПС.

         В съдебно заседание жалбата се поддържа по изложените съображения.

         Ответникът по жалбата – Началник група към ОДМВР Пловдив, Сектор ПЪТНА ПОЛИЦИЯ,  не се представлява по делото.

         Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира жалбата за допустима като подадена в законоустановения срок /видно от представените по делото доказателства процесната заповед е връчена на жалбоподателката  на 07.11.2017 г., а самата жалба е подадена на 20.11.2017 г./  и при наличието на правен интерес, а по същество за   неоснователна, предвид следното установено от  фактическа и правна  страна:

         Предмет на оспорване в настоящото производство е Заповед за прилагане на принудителни административни мерки № 17-1030-002230 по чл.171 т.2 А от ЗДвП от 03.11.2017 г., издадена от Началник група към ОДМВР Пловдив, сектор Пътна полиция Пловдив, надлежно оправомощен по силата на Заповед № 317з-391/06.02.2017 г. на Директора на ОДМВР Пловдив /л.26 по делото/, Заповед № 8121 з-1524/09.12.2016 г. на Министъра на ВР и Заповед № 8121К-5154/02.06.2017 г. също на Министъра на ВР – л.24 и сл., с която, на основание чл.22 от ЗАНН, е наложена ПАМ на жалбоподателката, изразяваща се в прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 6 месеца.

         За да пристъпи към налагането на въпросната ПАМ административният орган е приел за установено, че жалбоподателят управлява МПС без да притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него превозно средство.

         Ето защо и на основание чл.22 от ЗАНН на жалбоподателя е наложена ПАМ по чл.171, т.2 а от ЗДвП.

         Съгласно разпоредбата на чл.172 ал.1 от ЗДвП, принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т.5, б."а", т.6 и 7 от ЗДвП се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. Към датата на издаване на административният акт, със Заповед № 8121з-1524 от 09.12.2016г. на Министъра на вътрешните работи, са определени на основание чл.165 от ЗДвП и чл.33 т.9 от Закона за Министерството на вътрешните работи структурите на МВР, които следва да осъщестяват контрола по ЗДвП, една от които е съответната Областна дирекция на МВР. Отделно със Заповед № 317з-391 от 06.02.2017г. /л.64/на Директора на ОД на МВР - Пловдив е делегирана компетентност на органа, издал оспорената заповед, поради което и същата се приема за издадена от компетентен орган. Заповедта е издадена в писмена форма и съдържа всички законово изискуеми реквизити  съгласно изискванията на чл. 59, ал. 2 от АПК, във връзка с чл. 172, ал. 1 от ЗДвП. Оспорената заповед е мотивирана, като мотиви има изложени и в съставения акт за установяване на административно нарушение. При издаване на оспорената заповед не са допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила.

         Заповедта е издадена в съответствие с материално-правните изисквания на закона.

         Единствените релевантни факти за законосъобразното налагане на процесната ПАМ, а именно, че МПС, собственост на жалбоподателката, е управлявано от лице, което не притежава СУМПС, съдът приема за безспорно установено предвид представените по делото писмени доказателства от страна на АО – АУАН на л.22 по делото, който, като редовно съставен, има доказателствена сила до доказване на противното предвид нормата на чл.189, ал.2 от ЗДвП, което не бе направено в това производство и писмо на л.34 по делото от Сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР Пловдив, от което е видно че  по отношение на П.Д.К.има издадено СУМПС със срок на валидност до 11.07.2013 г.

         По делото нито се твърди, нито се представят доказателства, че от въпросното лице, управлявало автомобила на жалбоподателката към момента на проверката, в периода след изтичането срока на валидност на СУМПС или дори след налагането на процесната ПАМ са предприети действия по подновяването на действието на СУМПС.

След като МПС, собственост на жалбоподателката, е управлявано от лице, което не притежава СУМПС, налице е хипотезата на чл.171, т.2а ЗДвП и административният орган не само е имал право, но и задължение да издаде заповед за прилагане на предвидената в чл.171, т.2а ЗДвП принудителна административна мярка, доколкото нормата е императивна и административният орган действа в условията на задължителна администрация. Т.е., преценката и мотивите за прилагане на принудителната мярка са направи от законодателя при създаване на самата правна норма.Мярката е наложена за минималния, определен от закона срок, поради което за административния орган не е налице задължение да посочва мотиви за така определения срок. Съдът, предвид и вече утвърдилата се константна съдебна практика на ВАС, счита за неоснователни подробните доводи по жалбата, че неправилно при налагането на процесната ПАМ се приравнява изтеклия срок на валидност на СУМПС с въобще липсата на СУМПС. Изискването за "съответно свидетелство“ за управление на МПС значи то да е валидно, както за "категорията МПС", което се управлява от водача, така и с оглед на срока на неговата "административна валидност". Съгласно чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП, "за да управлява МПС, водачът трябва да притежава СУМПС, валидно за категорията, към която спада управляваното от него превозно средство". Сред изискуемите, съгласно чл. 53, ал. 1, т. 10 от Закона за българските лични документи (ЗБЛД) данни съм съдържанието на СУМПС е и датата на изтичане на неговата валидност. В пар. 1, т. 2, б. "ж" от ДР на ЗБЛД е дефинирано, че "нередовен български личен документ" този, с изтекъл срок на валидност. Действително, с изтичане на срока на валидност на съответното СУМПС, водачът не губи придобитата съгласно чл. 3, ал. 1 от Наредба № 38 от 16.04.2004 г. за условията и реда за провеждането на изпитите на кандидати за придобиване на правоспособност за управление на моторно превозно средство и реда за провеждане на проверочните изпити (Наредба № 38 от 16.04.2004 г.) правоспособност за управление на съответната категория МПС. Същият обаче следва да установи наличието на съответствие с минималните стандарти за физическа годност за управление на МПС от съответната категория. Съгласно чл. 15, ал. 2 вр. с ал. 1 от Наредба № I-157 от 1.10.2002 г. за условията и реда за издаване на свидетелство за управление на моторни превозни средства, отчета на водачите и тяхната дисциплина (Наредба № I-157 от 1.10.2002 г.), при подмяна на СУМПС, включително поради изтичане срока на валидност, водачите подават документите, посочени в чл. 13, ал. 1, т. 1, 3 и 6, както и старото свидетелство за управление на МПС, а когато водачът се отказва от притежавани от него категории, отказът се заявява писмено. В нормата на чл. 13, ал. 1, т. 3 от Наредба № I-157 от 1.10.2002 г. е регламентирано, че един от изискуемите при подмяна на СУМПС документи, е карта за оценка на физическата годност на водач/кандидат за придобиване на свидетелство/правоспособност за управление на МПС, издадена от общопрактикуващия лекар, от транспортните областни лекарски експертни комисии или от Транспортната централна лекарска експертна комисия. Изложеното води до извод, че за да установява съответствието с минималните стандарти за физическа годност за управление на МПС от съответната категория на водача, СУМПС трябва да е в срока на административната му валидност. Липсата на такова е липса на "съответното свидетелство за управление" и е основание за прилагането на ПАМ по чл. 171, т. 2а от ЗДвП.

 

Предвид гореизложеното, съдът намира, че оспорената заповед е законосъобразна, издадена от компетентен орган, надлежно оправомощен със заповед № 317з-391 от 06.02.2017 г. на Директора на ОДМВР Пловдив, в предвидената от закона форма на мотивирана заповед, при спазване на административнопроизводствените правила и на материалноправните разпоредби, в съответствие с целта на закона - да се осигури безопасността на движението по пътищата и да се преустановят административните нарушения, поради което жалбата като неоснователна следва да се отхвърли.

 

        

         Мотивиран от гореизложеното, Съдът

 

Р    Е    Ш    И    :

 

 

         ОТХВЪРЛЯ жалбата на Г.Д.К., ЕГН **********,***, чрез адв.Ч., против Заповед за прилагане на ПАМ № 17-1030-002230 по чл.171, т.2а от ЗДвП от 03.11.2017г., издадена от Началник група към ОДМВР Пловдив, сектор Пътна полиция Пловдив.

 

         Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховният административен съд в  14 - дневен срок от съобщаването на страните за неговото изготвяне.

                                                              

                                                                  

          Председател: