Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Ихтиман, 06.07.2021
г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ИХТИМАН, пети състав, в открито заседание на 15.06.2021 г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Д. ЦОНЧЕВ
при
участието на секретаря Надя Борисова, като
разгледа докладваното от съдията НАХД №
17 по описа за 2021 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 59 и сл. ЗАНН.
Образувано е по жалба на Д.В.М.
против Наказателно постановление № 42-0002560/14.12.2020 г. на директора на
регионална дирекция „Автомобилна администрация“- София, с което за нарушение на
чл. 87, т. 2 от Наредба № 33 от 3.11.1999 г. за обществен превоз на пътници и
товари на територията на Република България на основание чл. 93, ал. 1, т. 1 от
Закона за автомобилните превози на жалбоподателя е наложено наказание глоба в
размер на 2 000 лв.
В жалбата са изложени
съображенията, поради които се иска отмяна на наказателното постановление.
Съдът като съобрази доводите на
страните намира следното:
Жалбата
е допустима, тъй като е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 ЗАНН от процесуално легитимирана страна срещу
акт, подлежащ на въззивно обжалване.
Разгледана
по същество е основателна.
От фактическа
страна:
Изцяло се споделя възприетата
от административнонаказващия орган фактическа обстановка.
На 17.11.2020
г. срещу жалбоподателя Д.М. е съставен Акт № 283951 за установяване на
административно нарушение по чл. 87, т. 2 от Наредба № 33 от 3.11.1999 г. за
обществен превоз на пътници и товари на територията на Република България от свид.
Д.Б. – в качеството на инспектор при РДАА – София за това, че на 17.11.2020 г.
около 13.50 часа в гр. Ихтиман по околовръстния път на града в посока на
движение към градския стадион „Ихтиман“ управлява съчленено превозно средство в
състав от товарен автомобил – седлови влекач марка „Ман“, модел „ТГА 18.530“ с
рег. № А8668ММ от категория N3 и
прикачено полуремарке CAMPO СT 39 МХПА с рег. №
А2738ЕК, от категория 04, като извършва обществен превоз на товари (в момента
на проверката е без това) с маршрут на движение от гр. Бургас до с. Живково без
да притежава валидно удостоверение за психологическа годност по смисъла на
наредбата по чл. 152, ал. 1, т. 2 от ЗДвП, като последното му удостоверение за
психологическа годност с № 421943 е издадено на 02.06.2017 г. и е било валидно
до 02.06.2020 г.
Въз основа на АУАН е издадено
обжалваното Наказателно постановление № 42-0002560/14.12.2020 г. на директора
на регионална дирекция „Автомобилна администрация“- София, с което при същата
фактическа обстановка, е прието, че същият е допуснал нарушение на чл. 87, т. 2
от Наредба № 33 от 3.11.1999 г. за обществен превоз на пътници и товари на
територията на Република България на основание чл. 93, ал. 1, т. 1 от Закона за
автомобилните превози, поради което е наложено наказание глоба в размер на 2
000 лв.
Горната фактическа обстановка
се установява непротиворечиво от показанията на разпитаните свидетели М., П., Б.,
пътен лист и приложеното удостоверение за психологическа годност. Изброените
доказателствени източници са логични, взаимнодопълващи се и не разкриват
никакви противоречия.
Съдът
констатира, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи, чиято контролна
функция е предоставена по силата на чл. 267, ал. 1 и ал. 2 от ЗМВР. Спазени са
сроковете по чл. 34, ал. 1 и ал. 3 от ЗАНН, както и срокът
за абсолютната погасителна давност по чл. 81, ал. 3 във връзка с чл. 80, ал. 1,
т. 5 от НК.
Въпреки това при издаването на
АУАН и НП е допустано неправилно приложение на материалния закон. То е
ограничило правото на защита на жалбоподателя, който е наказан с по-висок
размер на наказанието глоба, спрямо това, което щеше да му бъде наложено в
случай на санкционирането му по реда на специалната разпоредба.
Съставът на
административнонаказателната отговорност по чл. 93, ал. 1 от Закона за
автомобилните превози санкционира водач на моторно превозно средство, който
извършва обществен превоз или превоз за собствена сметка на пътници и товари и
не представи в момента на проверката издадения лиценз, заверено копие на лиценз
на Общността, разрешението, документа за регистрация или други документи, които
се изискват от регламент на европейските институции, от този закон или от
подзаконовите нормативни актове по прилагането му – в случая чл. 87, т. 2 от Наредба
№ 33 от 3.11.1999 г. за обществен превоз на пътници и товари на територията на
Република България
Редакцията на нормата на чл.
87, т. 2 от Наредба № 33 от 3.11.1999 г. за обществен превоз на пътници и
товари на територията на Република България, водачът на автомобила за обществен
превоз на товари да притежава валидно удостоверение за психологическа годност
по смисъла на наредбата по чл. 152, ал. 1, т. 2 от Закона за движението по
пътищата.
Санкционната норма, предвижда
от обективна страна санкция за извършване на обществен превоз без редовно
издаден документ (удостоверение за психологическа годност), което означава да
не е снабден с такъв документ.
Съществува обаче и специална
санкционна разпоредба в Закона за движението по пътищата - чл. 178в, ал. 5 (в
редакцията - ДВ, бр. 60/2012 г.), според която: „Наказва се с глоба в размер
500 лв. водач, който извършва таксиметрови или обществени превози на пътници
или товари без валидно удостоверение за психологическа годност“. Тази
разпоредба, доколкото е ясна и конкретна, и не препраща към подзаконов
нормативен акт се явява непосредствено приложима за случая (вж. в този смисъл
Решение № 3770 от 10.06.2021 г. на АдмС - София
по адм. д. № 3425/2021 г. и Решение № 168 от 1.06.2021 г. на АдмС - Враца по к.
а. н. д. № 169/2021 г.). Според настоящия състав деянието на въззивника
съответства от обективна и от субективна страна именно на тази норма. Въззивният
съд обаче не разполага с правната възможност да преквалифицира деянието, тъй
като би лишил жалбоподателя от една инстанция.
Специалната норма е
по-благоприятна за дееца, доколкото предвижда наказание, което е по-леко от
наложеното с наказателното постановление, поради което санкцията за извършеното
нарушение, което М. следва да понесе, е предвидената в разпоредбата на чл.
178в, ал. 5 от ЗДвП, предвиждаща глоба в размер на 500 лева, а не тази от 2000
лева, наложена му съобразно разпоредбата на чл. 93, ал. 1, т. 1 от ЗАвПр. Това
сочи, че правото му на защита е нарушено с подвеждането на нарушението под
състава на чл. 87, т. 2 от Наредба № 33 от 3.11.1999 г.
За пълнота следва да се посочи,
че не се споделя доводите на защитата, че жалбоподателят не е извършвал превоз
на товари, понеже камионът е бил без
товар. Съгласно § 1., т. 3. от ДР на ЗАаПр „Превоз на товари“ е превоз на
товари с моторно превозно средство, осъществяван от лице за чужда сметка или
срещу възнаграждение с моторни превозни средства, конструирани и оборудвани за
превоз на товари, както и празните курсове, направени във връзка с превоза. В
случая може да се направи извод, че е налице празен курс във връзка с превоза,
доколкото се касае до МПС собственост на дружество с маршрут на движение от гр.
Бургас до с. Живково и съчленено с полуремарке. Касае се до празен курс,
направен във връзка с превоза, тъй като няма друга причина пътното превозно
средство да излезе от гараж, да пътува от гр. Бургас до с. Живково, общ.
Ихтиман и да е съчленено с полуремарке. Въпреки това наказателното
постановление подлежи на отмяна.
Мотивиран от изложеното, съдът
основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН,
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ 42-0002560/14.12.2020 г. на директора на регионална дирекция „Автомобилна
администрация“- София.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба по реда
на АПК пред Административен съд–София област в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: