Решение по адм. дело №467/2025 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл. 145 и сл. АПК вр. чл. 219, ал. 1 и ал. 3 вр. чл. 215, ал. 1 вр. чл. 214, т. 1 от Закона за устройство на територията.

Образувано е по подадени жалби от собствениците от Етажната собственост на жилищна сграда с адрес в [населено място], [улица], вх. Г, действащи чрез управителя на ЕС – Н. Д. П.; Н. Д. П. – в качеството си на собственик от етажната собственост на [улица], вх. Г – по реда на чл. 23, ал. 6 от ЗУЕС и собствениците от Етажната собственост на [улица], вх., срещу Заповед № 4267 от 17.12.2024г. на заместник-кмет по „Строителство, инвестиции и регионално развитие“ при Община Бургас. Жалбоподателите, чрез процесуалния си представител, заемат становище за нищожност, неправилност и незаконосъобразност на оспорения административен акт. Сочат, че оспорения акт е издаден от некомпетентен орган. Навеждат, че е налице разлика между фактическо и правно основание на заповедта. Обръщат внимание, че проведените нови регулационни линии от изток, север и запад на УПИ IV, не съвпадат със съществуващите на място имотни граници, които за 8-етажната жилищна сграда със сутерен и трябва да преминават най-малко по очертанията на сградата. Твърдят, че части от сградата попадат в съседни УПИ – частично и в УПИ XII и УПИ XIV. Считат, че регулационните линии следва да бъдат съобразени с подземната линия на застрояване, която съвпада с най-външното очертание на подземната част на сградата. Обръщат внимание, че предвидената алея от изток – за достъп до [улица], ще попадне върху съществуващата подземна част на осеметажната жилищна сграда в УПИ IV, а собствениците не са давали съгласие. Твърдят, че няма валидно разрешение по 135 от ЗУТ и излагат съображения в тази насока. Акцентират, че с оглед промяната на КК – новонанесените имоти не отговарят по площ и граници със заличените в картата, поради което се одобрява ПУП-ПР за имоти, за които няма допускане на изменение на ПУП съобразно чл. 135, ал. 3 и ал. 5 от ЗУТ – одобрява се съвсем различен проект от допуснатия по Заповед № 1851 от 06.07.2021г. Развиват съображения в насока, че не е налице валидно съгласие на всички собственици по смисъла на чл. 134, ал. 2, т. 6 от ЗУТ. Твърдят съществено нарушение на процесуалните правила, изразяващо се в липса на съобщаване на заинтересованите страни на Заповед № 1851 от 06.07.2021г. на заместник-кмета на Община Бургас. Считат, че заповедта е издадена при неизяснена фактическа обстановка, като развиват подробни съображения за това. С тези доводи молят жалбата да бъде уважена. Претендират разноски.

Ответникът - заместник-кмет по „Строителство, инвестиции и регионално развитие“ при Община Бургас, чрез процесуалния си представител, моли жалбата да бъде отхвърлена, а оспорената заповед – потвърдена.

Заинтересувана страна - Община Бургас, чрез процесуалния си представител, моли жалбата да бъде отхвърлена, а оспорената заповед – потвърдена.

Заинтересуваните страни: Д. Г. Г. и И. Г. К., считат жалбата за частично недопустима – в частите, в която се подава от етажни собствености, респ. за неоснователна в частта, която се подава от Н. Д. П.. Сочат, че заповедта е издадена от компетентен орган, при спазване на предвидената форма. Развиват съображения за липса на допуснати съществени нарушения на производствените правила при издаването й. Считат, че заповедта е издадена в съответствие с материалния закон. Излагат съображения в подкрепа на тази позиция. Молят производството да бъде частично прекратено, алтернативно всички жалби да бъдат отхвърлени, или да бъдат отхвърлени по отношение частта, с която е одобрен ПУП-ИПР за УПИ XII и УПИ XIV, кв. 146 по плана на ЦГЧ [населено място]. Претендират разноски.

Заинтересувана страна: собствениците от етажната собственост на [улица], вх. А, не заема становище по жалбата.

Заинтересувана страна: собствениците от етажната собственост на [улица], вх. Б, не заема становище по жалбата.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, както и доводите и възраженията на страните, на основание чл. 172а, ал. 2, чл. 168, ал. 1 и чл. 7, ал. 2 от АПК намира, че се установява следното от фактическа страна:

От заместник кмет „Строителство, инвестиции и регионално развитие“ при Община Бургас е издадена Заповед № 1851 от 06.07.2021г. (на л. 189 – л. 190 от делото) за допускане изменение на ПУП /ПР/ по реда на чл. 135, ал. 5 от ЗУТ. Видно от посоченото в заповедта – към този момент е била стартирана служебна процедура по изменение на ПУП-ПР на УПИ IV, XII и XIV в кв. 146 по плана на ЦГЧ [населено място], ПИ с идентификатори 07079.612.90, 07079.612.91, 07079.612.92 и 07079.612.94 (със скици на л. 198 – л. 205 от делото). От заповедта се установява, че съгласно действащия ОУП на [населено място] имотите, обхват на разработката, попадат в устройствена зона 5/Ц – „Смесена централна зона“, в която се допуска изграждане на административни и делови сгради; сгради за социални, просветни, учебни, културни, религиозни и други обществени дейности; търговски и други обслужващи сгради и комплекси; жилищни и смесени сгради; хотели и ЗОХ; сгради за безвредни производствени и занаятчийски дейности; бензиностанции, газостанции и надземни и подземни гаражи и паркинги за леки автомобили, сгради, мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура. Констатирано е, че с ПУП, одобрен със Заповед № 1707 от 21.09.1993г. (на л. 208 от делото) не е осигурен транспортен достъп до УПИ XIV, отреден за „ТП“. Видно от заповедта – с представеното предложение за изменение на ПУП-ПР се предвижда регулационните граници на УПИ IV в югоизточната част да се изменят по границите на КК – с цел да бъде реализирано благоустрояване с пешеходни алеи за достъп до предвиден с действащия регулационен план уличен паркинг на [улица]. Освен това – регулационната границата между УПИ IV и УПИ XII да бъде проведена по реализираните подпорни зидове с височина 2.00 м. до 2.20 м., а към УПИ XIV да бъде осигурен транспортен достъп, като площта му бъде увеличена за сметка на УПИ XII, както и да се променят бордюрните линии и да отпаднат две от предвидените паркоместа. Неразделна част от заповедта е и становище по чл. 135, ал. 4, т. 1 от ЗУТ (на л. 191 – л. 192 от делото), с което е обоснова наличието на основанията по чл. 135, ал. 2, т. 2 и т. 4 от ЗУТ. В тази връзка и на основание чл. 134, ал. 2, т. 2 и т. 4 и чл. 135, ал. 5 от ЗУТ с посочената заповед е разрешено да се изработи проект за изменение на ПУП – План за регулация за УПИ IV, XII и XIV в кв. 146 по плана на ЦГЧ [населено място], ПИ с идентификатори 07079.612.90, 07079.612.91, 07079.612.92 и 07079.612.94, с цел поправка на явна фактическа грешка в действащия план за регулация, касаеща регулационните граници на УПИ IV и несъответствието им с изградените на място елементи на благоустрояването и имотните граници по действащата КК.

Към изготвеното техническо задание (на л. 193 – л. 194) за разрешеното изменение са приложени 3 броя скици (на л. 195 – л. 197 от делото) – на действащите ПУП и КК, на предложение за изменение на ПУП-ПРЗ и на предложение за ПУП-ПРЗ. Видно е, че след изменението е било предвидено УПИ IV да промени площта си от 4681 кв. м. на 4060 кв.м. и да включва в себе си имоти с идентификатори 07079.612.91, 07079.612.92, УПИ XII да промени площта си от 1020 кв. м. на 1062 кв. м. и да включва в себе си имоти с идентификатори 07079.612.90 и 07079.612.94, а УПИ XIV – за ТП да промени площта си от 56 кв.м. на 82 кв. м. За така предвидения проект е изготвен и трасировъчен чертеж (на л. 182 от делото), съгласуван с главен експерт „Геодезия“ при Община Бургас. За изготвеното служебно предложение е налична и обяснителна записка (на л. 178 от делото). С изрично писмо (на л. 176 от делото) посочената преписка е изпратена от дирекция „Устройство на територията“ на дирекция „ЦАУ Приморие“ при Община Бургас – за съобщаване на заинтересуваните собственици. По делото са представени доказателства (на л. 137 – л. 175) за връчване на уведомление за изготвения проект на заинтересуваните собственици (вкл. и на собствениците от етажните собствености във входове В и Г на сграда на [улица] – съобщения на л. 174 от делото).

Срещу изготвения проект е подадено възражение от живущите във вход Г на [улица]от 24.08.2021г. (на л. 133 – л. 136 от делото), с което проектът е оспорен като изготвен в разрез с чл. 18 от ЗУТ и са развити съображения срещу него. Възражение от живущи във вход Г е депозирано и на 13.09.2021г. (на л. 129 – л. 132 от делото). Посочените възражения са констатирани с акт на главен експерт (на л. 124 от делото).

На заседание на експертен съвет по устройство на територията от 20.10.2021г., обективирано в протокол № 30 (на л. 73 – л. 76 от делото) са разгледани постъпилите възражения по обявения служебен проект за изменение на ПУП-ПР за УПИ IV, XII и XIV в кв. 146 по плана на ЦГЧ [населено място]. Прието е, че проектът е изготвен в обем и съдържание съгласно изискванията на ЗУТ, Наредба № 8 на МРРБ за ОС на УП, Наредба № 7 на МРРБ за ПНУОВТУЗ и в съответствие с даденото разрешение. От експертния съвет е посочено, че с ПУП-ПР не се предвижда по-голямо застрояване за трафопост, а само отстраняване на допусната явна фактическа грешка по реда на чл. 134, ал. 2, т. 4 от ЗУТ по отношение на предвижданията в действащия ПУП за кв. 146, одобрен със Заповед № 1707 от 21.09.1993г., която е изменена със Заповед № 964 от 09.05.2007г., състояща се в липсата на осигурен транспортен достъп до УПИ XIV, отреден за „ТП“, като е направен извод, че не е отпаднала необходимостта от предвидения трафопост за квартала. Посочено е, че с проекта не се предвижда изменение на северната дворищно-регулационна граница в частта на северния зид на жилищна сграда с идентификатор 07079.612.91.1, като се запазва предвиждането за непокриване на северната фасада на жилищната сграда. Отразено е, че се констатира несъответствие на изпълнената вертикална планировка, източно от жилищната сграда, както и на изпълнената пешеходна алея, представляваща публична общинска собственост, свързваща зоната, предвидена за уличен паркинг на [улица]с [улица], с регулационния план, тъй като попада в границите на УПИ IV. Посочено е, че уличната регулационна линия на УПИ IV от изток се провежда по границата по действащата КК. С тези доводи възраженията са приети за неоснователни от общинския експертен съвет.

Във връзка с проекта е постъпило и становище от РИОСВ Бургас от 01.06.2022г. (на л. 70 – л. 71 от делото), с което е прието, че не е необходимо провеждане на процедура по реда на глава Втора от Наредбата за ОС, като предвиденият проект не засяга пясъчни дюни и не попада в граници на защитени територии.

Впоследствие е допуснато изменение на КККР на [населено място] по проект (на л. 49 – л. 52 от делото), съобразно което (скица на л. 50 от делото) са въведени: поземлен имот с идентификатор 07079.612.355, с площ след промяната от 1815 кв. м., трайно предназначение на територията „Урбанизирана“, начин на трайно ползване: За паркинг, поземлен имот с идентификатор 07079.612.354 (в рамките на предишния 07079.612.90), с площ след промяната от 819 кв. м., трайно предназначени на територията: „Урбанизирана“, начин на трайно ползване: „Високо застрояване“ (над 15 метра), поземлен имот с идентификатор 07079.612.353 (в рамките на предишния 07079.612.92), с площ след промяната от 2099 кв. м., трайно предназначение на територията – „Урбанизирана“, начин на трайно ползване: „Комплексно застрояване“, поземлен имот с идентификатор 07079.612.352, с площ след промяната от 83 кв. м., трайно предназначение на територията „Урбанизирана“, начин на трайно ползване: „За съоръжение на електропровод“.

След изменението на КККР е проведено ново заседание на експертен съвет по устройство на територията [населено място] от 31.07.2024г., обективирано в протокол № 14 (на л. 54 – л. 56), с което е прието прецизиране и актуализиране на разгледания вече проект – след приключилата процедура по изменение на КККР, като е прието, че новият проект е изготвен в обем и съдържание, при спазване на нормативните изисквания. Прието е, че след като новото изменение на ПР е изготвено върху актуалната КК и не се различава върху предходното – прието с Решение № 30 от 20.10.2021г., може да се предприемат действия по реда на чл. 129, ал. 2 от ЗУТ. Към новия проект е изготвена обяснителна записка, ведно със скици – на л. 57 – л. 69 от делото).

Въз основа на изготвения проект е издадена и процесната Заповед № 4267 от 17.12.2024г. от заместник-кмет „Строителство, инвестиции и регионално развитие“ при Община Бургас, с която на основание чл. 132, ал. 2, т. 2 и т. 4 от ЗУТ е одобрено изменението на ПУП-ПР за УПИ IV, УПИ XII и УПИ XIV в кв. 146 по плана на ЦГЧ, [населено място], ПИ с идентификатор 07079.612.90, 07079.612.91, 07079.612.92 и 07079.612.94 по КК на [населено място], с което се променят само регулационните граници, с цел да бъде реализирано благоустрояване с пешеходни алеи за достъп до предвиден с действащия регулационен план уличен паркинг на [улица], променя се регулационната границата между УПИ IV и УПИ XII, като същата се провежда по реализираните подпорни зидове и се променят границите на УПИ XIV, с функционално отреждане „за ТП“ за сметка на УПИ XII, съгласно черните, червени, сини и зелени линии, надписи и условните цветове върху плана, който е неразделна част от заповедта.

По делото е прието заключение на съдебно-техническа експертиза от вещото лице П. (на л. 324 – л. 331). Заключението не се оспорва от страните и се кредитира от съда като обективно, компетентно и безпристрастно, като в съдебно заседание, при личното изслушване на вещото лице, са направени нужните пояснения и уточнения и е отговорено в пълнота на поставените към експертизата въпроси. От заключението се установява, че към момента на започване на процедурата е била в сила старата кадастрална карта за района, в която е имало нанесен имот с идентификатор 07079.612.91 с площ от 1951 кв. м., очертанията на който съвпадат с надземната част на осеметажна жилищна сграда (изградена в УПИ IV). Около сградата, като обръч, е бил заснет имот с идентификатор 07079.612.92 с площ от 2455 кв. м., като двата имота към този момент са съответствали на УПИ IV по одобрения ПУП, но не са съвпадали с неговото очертание. Установява се, че в границите на УПИ IV – в източната му част са попадали части от ПИ с идентификатор 07079.612.95 и 07079.612.345, а в северозападната част на ПИ 07079.612.92 е попадала част от улица. Към този момент за УПИ XIV – за трафопост, в кадастралната карта не е имало нанесен имот, а в границите на ПИ 07079.612.90 са попадали части от [улица], УПИ XIV, част от УПИ XII и част от съседните на север УПИ XV, XVI и XVII. Възстановен частен имот 07079.612.94 е попадал в УПИ XII, но и върху УПИ IV. Част от подземната улица, предназначена да обслужва построената сграда в УПИ IV, и преди изменението е била извън границите на УПИ IV. От вещото лице е установено, че в УПИ IV има изградена осеметажна жилищна сграда с четири входа и подземно ниво, в което са разположени мазетата на апартаментите, складове към магазините и ресторанта, находящи се на партерния етаж и подземна улица, от която става зареждането и обслужването на тези складове. От запад УПИ IV граничи с [улица], от юг - с [улица], откъдето е входът за подземната улица, на север граничи с УПИ XII и УПИ XIV (които също са предмет на оспорената заповед). Около сградата има сложна вертикална планировка, с подпорни зидове, площадки и стъпала – както откъм [улица], така и от източната част на имота. Източната граница на ПИ 07079.612.92 (при действието на стария кадастрален план) съвпада с такъв подпорен зид. Стълбищата (част от вертикалната планировка) осъществяват достъп до осеметажната сграда, както и до сградите в намиращия се на изток УПИ II, както и до паркинга на изток от имота. Вещото лице е констатирало, че със Заповед № РД-18-1993 от 16.02.2024г. на началника на СГКК Бургас е направено изменение на кадастралната карта на [населено място], като са заличени имотите с идентификатори 07079.612.92 и 07079.612.90, както и съседните имоти – с идентификатори 07079.612.95 и 07079.612.148, а са нанесени нови имоти. По този начин кадастралната карта е приведена с плана за регулация, с малко несъответствие, касаещо възстановения имот 07079.612.94, който попада върху два УПИ. Според новата КККР (комбинирана скица IV.3 на л. 327 от делото) имот 07079.612.353 е нанесен вместо предходния имот 07079.612.92, а имот 07079.612.352 е отреден за трафопост (в съответствие с УПИ XIV, за което до момента не е имало самостоятелно заснет имот в КККР), имот 07079.612.354 се намира в УПИ XII (вместо предходния ПИ 07079.612.92), а имот 07079.612.355 е отреден за „паркинг“ на [улица]. От експертизата се установява, че няма различие между засегнатите имоти – между издадената заповед за допускане на изменението на ПУП и заповедта, с което то е одобрено, като преди изменението на ПР кадастралната карта вече е била изменена. От заключението на вещото лице се установява, че ПИ 07079.612.91 (върху който се намира осеметажната жилищна сграда) не съвпада с границите на УПИ, като част от подземната улица – обръщало от 30 кв. м. е извън УПИ IV, вкл. и преди изменението от 17.12.2024г. С изменението на ПУП-ПР освен обръщалото и подземната улица, извън границите на УПИ остават трите стълбища. Установява се, че предвидената с изменението на ПУП-ПР алея от изток попада върху изградената вертикална планировка на изток, съдържаща и трите стълбища (които вече не попадат в УПИ IV след изменението). В границите на алеята остава и частта от обръщалото на подземната улица, която е била извън границите на УПИ IV и преди изменението на ПР. След изменението на ПУП-ПР - границата на УПИ IV от източната страна е проведена по подпорната стена, която е заснета в кадастралния план и която е нанесена като източна граница на имот 07079.612.92 – сега 07079.612.353 (под имот 07079.612.353 попада по-голямата част от подземната улица, а 30-те кв. м., защриховани на приложение № 2 на л. 329 са извън УПИ IV). В син цвят на приложение № 2 към експертизата (на л. 329 от делото) е защрихована част от УПИ IV, която се предвижда да премине към предвидената от изток алея. За имот 07079.612.94 изменението на плана за регулация е свързано с изменение на границата в северната част на УПИ IV, вкл. до имот УПИ, предвидено за трафопост, като след изменението на ПУП-ПР границата преминава по границата на имот 07079.612.94. В северната част на УПИ IV няма стълбища, има бомбоубежище, но те не е в имот 07079.612.94, а в имота, предназначен за трафопостът, като в рамките на имот 07079.612.94 не попада подземна част на блока.

По делото е прието и заключение на допълнителна строително-техническа експертиза от вещите лица П. и Ц. (на л. 346 – л. 356 от делото), която е приета без възражения от страните и също се кредитира от настоящия съдебен състав като пълна и обоснована и надлежно потвърдена от вещите лица при изслушването им в открито съдебно заседание. От заключението се установява, че подземната улица е проектирана и изпълнена като част от сутерена на сградата. Част от стените на сутерена са видими и излизат много над нивото на терена. Подпорните стени са изпълнени в западна посока на сградата – към [улица]и са с цел оформяне на вертикалната планировка около сградата. Установява се, че тези подпорни стени са различни от основите на сградата. Изградените външни стълбища са за пешеходен достъп, предвид денивелацията на терена между входовете на сградата и съседните имоти и тези стълбища са нанесени в по-стар кадастрален план. От експертизата се установява, че линиите на конструктивните елементи (стени и фундаменти) се различават от регулационните и кадастралните линии. По кадастралната карта ПИ с идентификатор 07079.612.91 отразява границите на надземните етажи и не съвпада с контурите на подземната част и основите, част от които попадат в новозаснетия ПИ с идентификатор 07079.612.353. Част от конструктивните елементи – фундаменти, навлизат в УПИ XIV – за трафопост, част от стените попадат в ПИ 07079.612.355, а стоманобетоновата козирка на кота 0,00 попада в бъдещата предвидена алея (уточнено от вещите лица при разпита им в съдебно заседание). На границата с УПИ XII и УПИ XIV няма вход-изходи към сградата.

При така установеното фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи по смисъла на чл. 172а, ал. 2 от АПК:

На първо място не се споделят възраженията на процесуалния представител на заинтересуваните страни Д. Г. и И. К., че собствениците от етажните собствености на входове В и Г от сградата нямат правен интерес от подаване на жалби. По арг. от § 4, ал. 3, изр. 1 ДР ЗУТ в случаите, когато заинтересовани лица са всички собственици и носители на ограничени вещни права в сгради с режим на етажна собственост, то съобщенията до тях се връчват чрез председателите на управителните съвети (управители). В случая няма спор (с оглед имотите, които се засягат от ПУП-ПР – арг. от чл. 131, ал. 1 от ЗУТ), че собствениците в отделните етажни собствености в сградата, находяща се в УПИ IV, са заинтересовани лица и като такива се представляват в производството (арг. от § 4, ал. 3, изр. 1 ДР ЗУТ) от управителя на етажната собственост. За процесуалното представителство на управителя е необходимо същият да бъде надлежно упълномощен от общото събрание съгласно чл. 23, ал. 3, предл. 2 във вр. с ал. 4 ЗУЕС – в този смисъл е Определение № 6205 от 23.06.2022г. по адм.дело № 5449/2022г. по описа на II отделение на Върховния административен съд. В тази връзка по делото са приложени протокол от проведено общо събрание на собственици на [улица], вх. Г и от събрание на собствениците от вх. В (на л. 227 – л. 231 от делото). Видно е, че на събранията са взети решения да бъде упълномощен управителят на етажната собственост (вкл. и при необходимост – чрез упълномощаване на адвокат) да обжалва пред съда изменението на ПУП-ПР, одобрено със Заповед № 4267 от 17.12.2024г. От управителите на двете етажни собственици са представени надлежни пълномощни за учредена представителна власт на адвокатите, като всички действия по подаване на жалбите са потвърдени по надлежния ред. Следователно са спазени изискванията на § 4, ал. 3, изр. 1 ДР ЗУТ и на съдебната практика по приложението на този текст и жалбите са подадени от управителите на етажните собствености, по силата на надлежно оправомощаване от общите събрания и след надлежно учредена представителна власт в полза на процесуалните представители – адвокати. Следователно жалбите са допустими до разглеждане в настоящото производство и възраженията в обратната посока са неоснователни.

Съдът, при извършена проверка, вкл. и служебна такава по смисъла на чл. 168, ал. 1 и ал. 2 от АПК, достигна до извод, че заповедта представлява акт, подлежащ на обжалване по смисъла на чл. 215, ал. 1 вр. чл. 214, т. 1 от Закона за устройство на територията и е издаден от компетентен орган по смисъла на чл. 129, ал. 2 вр. чл. 136, ал. 1 от ЗУТ. Видно е, че според посочените разпоредби компетентен е кметът на съответната община. Заповедта е издадена от заместник-кмет „Строителство, инвестиции и регионално развитие“, но видно от Заповед № 3841 от 13.11.2023г. на кмета на Община Бургас (на л. 10 – л. 12 от делото) на посочения заместник-кмет са делегирани правомощия да издава заповеди по реда на чл. 129, ал. 2 от ЗУТ. Следователно са налице доказателства за компетентността на органа, издал оспорената заповед, поради което възраженията на жалбоподателите за издаване от некомпетентен орган са неоснователни. Заповедта съдържа реквизитите по чл. 59, ал. 2 от АПК, включително излагане на фактическите и правните основания, които са послужили за издаването й, като въпросът (засегнат и в жалбата), че посочените правни основания не съответстват на фактическите, ще бъде разгледан при преценката на материалната законосъобразност на заповедта. В случая административният акт е формално законосъобразен – съдържа позоваване на точно посочени фактически и правни основания. Съдът не намира, че заповедта противоречи на целите на закона, тъй като преследва именно цели закрепени в ЗУТ.

Не се установяват и нарушения във връзка с административнопроизводствените правила, като възраженията в обратната посока са неоснователни. Не намират опора в събраните по делото доказателства твърденията, че Заповед № 1851 от 06.07.2021г. за допускане изменение на ПУП (ПР), издадена по реда на чл. 135, ал. 5 от ЗУТ, не е била връчена на заинтересуваните страни, респ. не е влязла в сила. Точно обратното – по делото са представени доказателства, че заповедта е връчена по надлежния ред, като дори срещу нея са постъпили 2 бр. възражения от живущи във вход Г в сградата на [улица], които от своя страна са разгледани на заседание на експертен съвет по устройство на територията от 20.10.2021г. Съгласно чл. 135, ал. 8 от ЗУТ заповедите по ал. 3 и 5, издадени от кмета на общината, губят правно действие, когато в едногодишен срок от влизането им в сила не е внесен проект за изменение на плана. Описаните по-горе обстоятелства, а именно: съобщаване на заповедта от 06.07.2021г., предоставяне на собствениците на проект за запознаване, постъпили от тях конкретни възражения (през месеците август и септември 2021г.) и произнасянето на 20.10.2021г. от експертен съвет по устройство на територията ясно показват, че сроковете по чл. 135, ал. 8 от ЗУТ са спазени и не са налице нарушения във връзка с производствените правила при стартиране на процедурата. Не са налице и нарушения, касаещи променената междувременно КККР на [населено място]. Видно е, че изменение на ПУП-ПР е допуснато служебно във връзка с точно описани УПИ: IV, XII и XIV. Действително два от имотите, според отразяването им в кадастралната карта, за които е допуснато изменението, след промените в КККР са с променени идентификатори. Това обаче не води до незаконосъобразност на заповедта, тъй като е изготвен нов проект, съобразен с промените в КККР, който е разгледан допълнително от експертен съвет по устройство на територията – на 31.07.2024г., като е прието, че изменението е актуализирано с КК, но не се различава от предходното. Следователно е направена единствено актуализация съобразно обновената кадастрална карта, а стартирането на процедурата при действието на старата кадастралната карта не може да бъде прието за съществено нарушение на процесуалните правила, тъй като от значение за настоящия случай е дали са спазени основанията на чл. 134, ал. 2, т. 2 от ЗУТ, касаещи актуалната действаща кадастрална карта (което е въпрос по съществото на спора).

При преценка по смисъла на чл. 146, т. 4 от АПК във връзка с материалните разпоредби за издаване на оспорения акт, съдът намира следното:

От съдържанието на оспорената заповед става ясно, че на основание чл. 134, ал. 2, т. 2 и т. 4 от ЗУТ е одобрено изменение на ПУП-ПР за УПИ IV, XII и XIV в кв. 146 на ЦГЧ, [населено място], което се изразява в следното:

1. промяна на регулационните линии – с цел да бъде реализирано благоустрояване с пешеходни алеи за достъп до предвиден с действащия регулационен план уличен паркинг на [улица];

2. промяна на регулационната граница между УПИ IV и УПИ XII – чрез провеждането й по реализираните подпорни зидове;

3. промяна на границите на УПИ XIV – с функционално отреждане „за ТП“, за сметка на УПИ XII, като

промените се извършват съгласно черните, червените, сини и зелени линии, надписи и условните цветове върху плана, който е неразделна част от заповедта.

Съгласно чл. 134, ал. 2, т. 2 от ЗУТ влезлите в сила подробни устройствени планове могат да се изменя когато при изменение на кадастрален план или при одобряване или изменение на кадастрална карта в урегулирана територия имотните граници на поземлените имоти не съвпадат с регулационните или е установена непълнота или грешка в кадастралната карта, използвана като основа за изработване на подробен устройствен план. Основание за изменение на влезлите в сила ПУП са и явни фактически грешки, които имат значение за неговите предвиждания – чл. 134, ал. 2, т. 4 от ЗУТ.

Съдът намира, че Заповед № 4267 от 17.12.2024г., издадена от заместник-кмет „Строителство, инвестиции и регионално развитие“ на община Бургас, в частите, касаещи посочените по горе т. 2 (промяна на регулационната граница между УПИ IV и УПИ XII – чрез провеждането й по реализираните подпорни зидове) и т. 3 (промяна на границите на УПИ XIV – с функционално отреждане „за ТП“, за сметка на УПИ XII) е издадена при спазване на чл. 134, ал. 2, т. 2 от ЗУТ. От събраните по делото писмени доказателства и от заключението на съдебно-техническата експертиза (на л. 324 – л. 330 от делото) се установява, че в хода на процедурата по изменение на ПУП-ПР е влязло в сила изменение на кадастралната карта на [населено място] – със заповед № РД-18-1993 от 16.02.2024г. на началника на СГКК Бургас. Видно е, че с това изменение е определен нов имот с идентификатор 07079.612.352, който съответства на УПИ XIV – с функционално отреждане „за ТП“, с площ от 83 кв. м., с трайно предназначение на територията: „Урбанизирана“, начин на трайно ползване: „За съоръжение на електропровод“, който имот граничи с ПИ с идентификатор 07079.612.94 (последният част от УПИ XII). От заключенията и на двете експертизи се установява, че с изменението на ПУП-ПР, касаещо промяната на границите между УПИ IV и УПИ XII (чрез провеждането им по реализираните подпорни зидове) и между УПИ XIV и УПИ XII на практика регулационните граници на ПУП, касаещи посочените УПИ, се съобразяват с границите по кадастралната карта, вкл. относно новозаснетия имот с идентификатор 07079.612.352 (УПИ XIV). При това положение по тези две точки от заповедта действително е било налице основанието на чл. 134, ал. 2, т. 2 от ЗУТ и промяната на регулационните линии е извършена при съблюдаването му.

От върховната инстанция е формирана трайна практика, според която когато са налице предпоставките на чл. 134, ал. 2, т. 2 ЗУТ и това правно основание е в съответствие с фактическото изменение на ПР, визирано в графичната част, неразделна част от заповедта, то заповедта се явява законосъобразна, като обстоятелството дали кадастралните граници са нанесени правилно в кадастралната карта е ирелевантно. Единственото условие за изменението е кадастралната карта да е влязла в сила, респ. нейното изменение, и да е налице разминаване на кадастралните граници с регулационните по действащия ПУП. Ирелевантно е и обстоятелството дали е приложена регулацията преди процедираното изменение, като това обстоятелство е относимо в производството по одобряване на изменение в кадастралната карта – в този смисъл са Решение № 2036 от 27.02.2025г. по адм.дело № 274/2025г. по описа на II отделение на Върховния административен съд, Решение № 5060 от 24.04.2024г. по адм.дело № 1890/2024г. по описа на II отделение на Върховния административен съд, Решение № 10515 от 02.11.2023г. по адм.дело № 4947/2023г. по описа на II отделение на Върховния административен съд, Решение № 3730 от 06.04.2023г. по адм.дело № 7262/2022г. по описа на II отделение на Върховния административен съд, Решение № 10687 от 23.11.2022г. по адм.дело № 7149/2022г. по описа на II отделение на Върховния административен съд, Решение № 2248 от 09.03.2022г. по адм.дело № 12168/2021г. по описа на II отделение на Върховния административен съд, Решение № 2913 от 27.02.2019г. по адм.дело № 8738/2018г. по описа на II отделение на Върховния административен съд, Решение № 11828 от 13.08.2019г. по адм.дело № 210/2019г. по описа на II отделение на Върховния административен съд.

Както се посочи – настоящият случай попада в обхвата на чл. 134, ал. 2, т. 2 от ЗУТ – както като посочено в заповедта правно основание, така и като фактическо осъществяване изменението на регулационните линии (по изведените по-горе т. 2 и т. 3 от заповедта). Вярно е, че заповедта по чл. 135, ал. 5 от ЗУТ е издадена при действието на КККР преди изменението й, но следва да се посочи, че императивното значение на основанието за служебно изменение (в случая чл. 134, ал. 2, т. 2 от ЗУТ) има значение в т.нар. „втора фаза“ на производството, а именно: при издаването на заповедта за одобряване изменението на ПУП-ПР. Трайна е формираната съдебна практика, че предметът на преценката за законосъобразност в производството по чл. 135 ЗУТ, не обхваща наличието на посоченото правно основание по чл. 134 ЗУТ, а проектът подлежи на корекции и преработка в производството по неговото одобряване – в този смисъл напр. Решение № 3671 от 08.04.2025г. по адм.дело № 10743/2024г. по описа на II отделение на Върховния административен съд. В тази връзка – действието на кадастралния план преди изменението му – към момента на издаване на заповедта по чл. 135, ал. 5 от ЗУТ, не е било пречка при влязло в сила изменение на КККР и след съответните корекции във фазата по одобряване на проекта – ПУП-ПР да се измени на основание чл. 134, ал. 2, т. 2 от ЗУТ. От доказателствата по делото се установява, че след изменението на КККР проектът за изменение на ПУП-ПР е коригиран и внесен за ново разглеждане пред експертен съвет по устройство на територията – на заседание от 31.07.2024г. и именно така коригираният проект е бил предмет на разглеждане с оспорената в настоящото производство заповед за изменение на ПУП-ПР. Следователно в частите, в които заповедта отговаря и фактически на основанието по чл. 134, ал. 2, т. 2 от ЗУТ, т.е. в посочените две части, в които (както се установява и от заключенията на съдебно-техническите експертизи) регулационните линии на границите на ПУП са съобразени с влязлото в сила изменение на КККР, заповедта е законосъобразна и следва да бъде потвърдена.

Горният извод не се разколебава от заключението на допълнителната строително-техническа експертиза, според което част от конструктивните елементи (фундаменти) на сградата в УПИ IV попадат (навлизат с 1 метър) в УПИ XIV, а част от стените попадат в ПИ 612.355. От заключението и от разпита на вещите лица в съдебно заседание се установява, че границите са отразени по този начин и в кадастъра. Т.е. – дори и да са налице отклонения, същите не могат да бъдат разглеждани в настоящото производство (с оглед и цитираната по-горе трайна практика на Върховния административен съд), тъй като основанието по чл. 134, ал. 2, т. 2 от ЗУТ държи сметка единствено за границите по КККР и съобразяване на ПУП с тях. В случай, че са налице отклонения, касаещи границите на КККР, те не могат да бъдат вземани предвид в настоящото производство.

Всичко изложено до тук мотивира съдебният състав да приеме, че жалбите са неоснователни срещу Заповед № 4267 от 17.12.2024г., издадена от заместник-кмет „Строителство, инвестиции и регионално развитие“ на община Бургас, в частите, касаещи посочените по горе т. 2 (промяна на регулационната граница между УПИ IV и УПИ XII – чрез провеждането й по реализираните подпорни зидове) и т. 3 (промяна на границите на УПИ XIV – с функционално отреждане „за ТП“, за сметка на УПИ XII). В тези части жалбата следва да бъде отхвърлена като неоснователна.

По отношение на частта от оспорената заповед, с която е предвидена промяна на регулационните линии – с цел да бъде реализирано благоустрояване с пешеходни алеи за достъп до предвиден с действащия регулационен план уличен паркинг на [улица], съдът намира следното:

В този случай конкретното фактическо изменение на ПУП-ПР не съответства на цитираните в заповедта правни основания – чл. 134, ал. 2, т. 2 и т. 4 от ЗУТ. Очевидно не се касае за явна фактическа грешка в ПУП, като от фактическа страна по делото се установява, че в проектните документи като фактическа грешка се квалифицира единствено липсата на отреден транспортен достъп до УПИ XIV – за трафопост. От събраните по делото доказателства съдебният състав достигна до извод, че не се касае и до фактическо изменение на ПУП-ПР, което да бъде съобразено с изменението на КККР. Видно е, че целта на това изменение е реализирано благоустрояване с пешеходни алеи за достъп до предвиден с действащия регулационен план уличен паркинг на [улица]. За целта е предвидена площ (защрихована в синьо на приложение № 2 към съдебно-техническата експертиза на л. 329 от делото). Видно е, че тази площ попада извън рамките на заснетия в КККР ПИ с идентификатор 07079.612.355 – „за паркинг“, като с изменението на ПУП-ПР посочената площ е изведена и от УПИ IV. Очевидно за тази предвидена площ в момента няма заснет имот в КККР на [населено място], което автоматично изключва възможността предвиждането да е свързано със съобразяване на границите, предвидени в кадастралната карта и кадастралните регистри. От заключението на вещото лице по съдебно-техническата експертиза се установява, че предвидената с изменението на ПУП-ПР алея от изток попада върху изградената вертикална планировка на изток, съдържаща и трите стълбища, които вече не попадат в УПИ IV след изменението, а в границите на алеята остава и частта от обръщалото на подземната улица, която е била извън границите на УПИ и преди изменението на ПР. Тези установявания на вещото лице, в комбинация с графичната част на експертизата (на л. 329 от делото) са ясен признак, че в случая фактическото изменение не съответства на посочените в заповедта правни основания. Това ясно личи и от изготвения „баланс на територията“ към изменението на ПУП-ПР (в графичен вариант на л. 67 от делото), в който е отразено, че след изменението се обособяват следните площи: на УПИ XII – 1050 кв.м., УПИ XIV – 83 кв.м., УПИ IV – 4053 кв. м. и „в улична регулация“ – 549 кв. м.

Изводът е, че изменението на ПУП-ПР, отразено в оспорената заповед като „промяна на регулационните линии – с цел да бъде реализирано благоустрояване с пешеходни алеи за достъп до предвиден с действащия регулационен план уличен паркинг на [улица], всъщност не представлява единствено промяна на регулационните линии по смисъла на чл. 134, ал. 2, т. 2 от ЗУТ, нито поправка на очевидна фактическа грешка по смисъла на чл. 134, ал. 2, т. 4 от ЗУТ, а по своята същност представлява обособяване на площ (от 549 кв. м.) за „улична регулация“, която площ представлява алея за достъп до предвидения паркинг и включва в себе си три броя стълбища, които преди това са били част от УПИ IV. С оглед тези обстоятелства съдебният състав счита за доказано по делото, че фактическото основание на извършеното изменение на ПУП-ПР е различно от вписаното в заповедта основание. Във „втората фаза“ на производството, а именно фазата по одобряване на проекта за изменение на ПУП-ПР, посочване на правното основание за изменение е задължително и представлява императивно правило (за разлика от фазата по чл. 135, ал. 5 от ЗУТ) – в този смисъл цитираното вече Решение № 3671 от 08.04.2025г. по адм.дело № 10743/2024г. по описа на II отделение на Върховния административен съд и Решение № 5892 от 04.06.2025г. по адм.дело № 3432/2025г. по описа на II отделение на Върховния административен съд. Посочването на правно основание, което не отговаря на фактическото, представлява нарушение при издаването на заповедта, което е съществено и е достатъчно основание за отмяната й.

Нещо повече – предвиждането на „улична регулация“ би могло да се подведе под друго основание – напр. чл. 134, ал. 1, т. 2 от ЗУТ (в този смисъл Решение № 8160 от 28.07.2025г. по адм.дело № 11293 от 2024г. по описа на II отделение на Върховния административен съд) или по чл. 134, ал. 2, т. 6 от ЗУТ, но при всички случаи различното основание ще изисква спазването на различна процедура и на различни норми от ЗУТ. Както е прието в Решение № 10990 от 02.11.2021г. по адм.дело № 5225/2021г. по описа на II отделение на Върховния административен съд, когато се касае до промяна на границите извън приложението на чл. 134, ал. 2, т. 2 от ЗУТ, следва да се спазват специални правила, вкл. чл. 15, ал. 2 и ал. 3 от ЗУТ (а в настоящия случай няма данни това да е сторено). Следователно разминаването между фактическото основание на заповедта и вписаното правно такова, представлява не само нарушение на императивно изискване, въведено в ЗУТ, но и в случая е довело до невъзможност да се спазят всички изисквания, предвидени при промяна границите между поземлените имоти, която не представлява съобразяването им с границите по КККР.

Крайният извод е, че извършената промяна на ПУП-ПР, чрез промяна на регулационните линии – с цел да бъде реализирано благоустрояване с пешеходни алеи за достъп до предвиден с действащия регулационен план уличен паркинг на [улица], противоречи на императивните разпоредби на ЗУТ и противоречи на вписаното в заповедта правно основание за изменението. На това основание в тази част обжалваната заповед следва да бъде отменена.

В заключение може да се посочи, че съобразно изложените от съда мотиви Заповед № 4267 от 17.12.2024г. на заместник-кмет по „Строителство, инвестиции и регионално развитие“ при Община Бургас следва да бъде отменена в частта й, в която е предвидена промяна на ПУП-ПР чрез на регулационните линии – с цел да бъде реализирано благоустрояване с пешеходни алеи за достъп до предвиден с действащия регулационен план уличен паркинг на [улица], а жалбата срещу нея следва да бъде отхвърлена в частта й, предвиждаща промяна на ПУП-ПР – чрез промяна на регулационната граница между УПИ IV и УПИ XII – чрез провеждането й по реализираните подпорни зидове и промяна на границите на УПИ XIV – с функционално отреждане „за ТП“, за сметка на УПИ XII.

При този изход на спора ответникът следва да заплати на жалбоподателите разноски, съразмерно на уважената част от обжалването.

Видно е, че жалбоподателят Н. Д. П., в лично качество, е осъществил следните разноски: 750 лв. платен депозит за експертиза (разписка на л. 371 от делото), 980 лв. платен депозит за експертиза (разписка на л. 341 от делото), 500 лв. платен депозит за експертиза (разписка на л. 304 от делото). От общо направени лично от него разноски в размер на 2230 лв. следва (съразмерно на уважената част от жалбата) да му се присъдят 743,33 лв.

От жалбоподателите – собственици в етажни собствености, са направени разноски за платена държавна такса общо в размер на 20 лв., като ответникът следва да бъде осъден да им заплати сумата от 6,66 лв. – съразмерно на уважената част от жалбите.

Общото тримата жалбоподатели са представили доказателства за платено адвокатско възнаграждение в размер на 1000 лв. (договор на л. 360 от делото), като съразмерно на уважената част от жалбата следва да им се присъди сумата от 333,33 лв.

От ответника не се претендират разноски, а съразмерно с отхвърлената част от жалбите разноски се дължат на заинтересуваните страни (които са предявили такива претенции – Д. Г. и И. К.), за които актът е благоприятен – арг. от чл. 143, ал. 4 от АПК (в този смисъл Определение № 9312 от 07.10.2025г. по адм.дело № 9510/2025г. по описа на II отделение на Върховния административен съд). Всеки от Д. Г. и И. К. е представил доказателства за заплатен адвокатски хонорар в размер от по 2933,75 лв. (фактури, ведно с фискален бон на л. 364 и л. 365 от делото). Съразмерно с отхвърлената част от жалбите жалбоподателите следва да бъдат осъдени да заплатят на всеки от Д. Г. и И. К. адвокатско възнаграждение в размер от по 1955,83 лв.

Така мотивиран, съдът

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ по жалба на собствениците от Етажната собственост на жилищна сграда с адрес в [населено място], [улица], вх. Г, Н. Д. П., [ЕГН], с адрес в [населено място], [улица], вх. Г, ет. 5, ап. 14 и собствениците от Етажната собственост на [улица], вх. В, Заповед № 4267 от 17.12.2024г. на заместник-кмет по „Строителство, инвестиции и регионално развитие“ при Община Бургас, в частта й, в която е одобрено изменението на ПУП-ПР за УПИ IV, УПИ XII и УПИ XIV в кв. 146 по плана на ЦГЧ, [населено място], с което се променят регулационните граници: с цел да бъде реализирано благоустрояване с пешеходни алеи за достъп до предвиден с действащия регулационен план уличен паркинг на [улица].

ОТХВЪРЛЯ жалбата на собствениците от Етажната собственост на жилищна сграда с адрес в [населено място], [улица], вх. Г, Н. Д. П., [ЕГН], с адрес в [населено място], [улица], вх. Г, ет. 5, ап. 14 и собствениците от Етажната собственост на [улица], вх. В, срещу Заповед № 4267 от 17.12.2024г. на заместник-кмет по „Строителство, инвестиции и регионално развитие“ при Община Бургас, в частта й, в която е одобрено изменението на ПУП-ПР за УПИ IV, УПИ XII и УПИ XIV в кв. 146 по плана на ЦГЧ, [населено място], с което се променя регулационната границата между УПИ IV и УПИ XII, като същата се провежда по реализираните подпорни зидове и се променят границите на УПИ XIV, с функционално отреждане „за ТП“ за сметка на УПИ XII, съгласно черните, червени, сини и зелени линии, надписи и условните цветове върху плана, който е неразделна част от заповедта.

ОСЪЖДА на основание чл. 143, ал. 1 от АПК Община Бургас, БУЛСТАТ: *********, със седалище и адрес на управление в [населено място], [улица], да заплати на Н. Д. П., [ЕГН], с адрес в [населено място], [улица], вх. Г, ет. 5, ап. 14, сумата от 743,33 лв., представляваща направени по делото разноски – платени възнаграждение за вещи лица, съразмерно с уважената част от жалбата.

ОСЪЖДА на основание чл. 143, ал. 1 от АПК Община Бургас, БУЛСТАТ: *********, със седалище и адрес на управление в [населено място], [улица], да заплати на собствениците от Етажната собственост на жилищна сграда с адрес в [населено място], [улица], вх. Г и собствениците от Етажната собственост на [улица], вх. В, сумата от 6,66 лв., представляваща направени по делото разноски – платена държавна такса, съразмерно с уважената част от жалбите.

ОСЪЖДА на основание чл. 143, ал. 1 от АПК Община Бургас, БУЛСТАТ: *********, със седалище и адрес на управление в [населено място], [улица], да заплати на собствениците от Етажната собственост на жилищна сграда с адрес в [населено място], [улица], вх. Г, Н. Д. П., [ЕГН], с адрес в [населено място], [улица], вх. Г, ет. 5, ап. 14 и собствениците от Етажната собственост на [улица], вх. В, сумата от 333,33 лв., представляваща платено възнаграждение за един адвокат, съразмерно на уважената част от жалбите.

ОСЪЖДА на основание чл. 143, ал. 4 от АПК собствениците от Етажната собственост на жилищна сграда с адрес в [населено място], [улица], вх. Г, Н. Д. П., [ЕГН], с адрес в [населено място], [улица], вх. Г, ет. 5, ап. 14 и собствениците от Етажната собственост на [улица], вх. В, да заплатят на Д. Г. Г., [ЕГН], с адрес в [населено място], [улица], вх. 4, ет. 7, ап. 71, сумата от 1955,83 лв., представляваща платено адвокатско възнаграждение, съразмерно на отхвърлената част от жалбата.

ОСЪЖДА на основание чл. 143, ал. 4 от АПК собствениците от Етажната собственост на жилищна сграда с адрес в [населено място], [улица], вх. Г, Н. Д. П., [ЕГН], с адрес в [населено място], [улица], вх. Г, ет. 5, ап. 14 и собствениците от Етажната собственост на [улица], вх. В, да заплатят на И. Г. К., [ЕГН], с адрес в [населено място], [улица], вх. 2, ет. 4, сумата от 1955,83 лв., представляваща платено адвокатско възнаграждение, съразмерно на отхвърлената част от жалбата.

Решението може да бъде обжалвано пред Върховния административен съд на Република България в 14-дневен срок от връчване на препис.