Р Е Ш Е Н И Е
|
Номер |
|
Година
|
12.06.2020 |
Град
|
М. |
В ИМЕТО НА НАРОДА
|
Мездренски районен |
съд |
|
І-ви наказателен
|
състав |
||
|
На |
Двадесет и седми май |
|
Година
|
2020 |
|||
В
публичното заседание в следния състав:
|
Председател |
АНЕЛИЯ ДИМИТРОВА
|
|
|||||||||
Секретар |
|
|
|||||||||
Прокурор |
|
|
|||||||||
като разгледа докладваното от |
Съдия
ДИМИТРОВА |
||||||||||
|
АНХ |
Дело номер |
83 |
по
описа за |
2020 |
година |
|
||||
ВЪЗ ОСНОВА НА ЗАКОНА И
ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно
постановление № 19-0300-000376/28.11.2019 год. на Началника на РУ гр., упълномощен
да издава Наказателни постановления със Заповед № 8121з-515/14.05.2018 год. на Министъра
на вътрешните работи, в частта по т.1, т.2 и т.4, с което на нарушителя Г.П.Г. ***, са наложени АДМИНИСТРАТИВНИ НАКАЗАНИЯ – ГЛОБА в размер на 2 000
/ДВЕ ХИЛЯДИ/ ЛЕВА и
Лишаване от право ДА УПРАВЛЯВА
МПС за срок от 24 /ДВАДЕСЕТ И ЧЕТИРИ/ МЕСЕЦА за нарушение на чл.174 ал.3
от ЗДвП; ГЛОБА в размер на 20 /ДВАДЕСЕТ/ ЛЕВА за
нарушение на чл.150а ал.1 от ЗДвП и ГЛОБА в размер на 30 /ТРИДЕСЕТ/
ЛЕВА за нарушение на чл.6 т.1 от ЗДвП, като законосъобразно на основание
чл.63 ал.1 ЗАНН.
ОТМЕНЯВА Наказателно постановление № 19-0300-000376/28.11.2019 год. на Началника
на РУ гр.М., упълномощен да издава Наказателни постановления със Заповед №
8121з-515/14.05.2018 год. на Министъра на вътрешните работи, в частта по т.3, с
което на нарушителя Г.П.Г. ***, на основание чл.185 от ЗДвП е наложено АДМИНИСТРАТИВНО НАКАЗАНИЕ - ГЛОБА в размер на 20 /ДВАДЕСЕТ/
ЛЕВА за нарушение на чл.147 ал.1 от ЗДвП, като незаконосъобразно
на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба в 14-дневен срок от
получаване на съобщението от страните пред ВрАС.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
МОТИВИ:
Г.П.Г. *** е обжалвал в срок Наказателно постановление №
19-0300-000376/28.11.2019 год. на Началника на РУ гр.М..
Жалбоподателят
се явява лично и поддържа така депозираната по делото жалба. Акцентира, че неправилно в НП е вписано, че е
управлявал МПС, тъй като същият го е бутал. Посочва, че същият има вина, като
иска да му бъде отменено НП, относно отказът за алкохол и наказанието от две
години Лишаване от правоуправление.
Ответникът
редовно призован, представител не е изпратил и не е ангажирал становище по
делото.
Производството по делото е по реда
на чл.59-63 ЗАНН.
Жалбата е подадена в срок и е
процесуално допустима, но разгледана по същество се явява частично
неоснователна. Видно от приложеното в оригинал НП същото е връчено лично на
жалбоподателя на 16.02.2020 год., съответно жалбата е депозирана пред ответника
на 18.02.2020 год., т.е. безспорно същата е в срок.
Съдът след като се запозна с
депозираната по делото жалба, изложените в нея доводи и се запозна с
материалите по делото, намира за установено следното от фактическа страна:
Акт за установяване на
административно нарушение № 66672/17.11.2019 год. е съставен на жалбоподателят
затова, че на 17.11.2019 год. в 21.30 часа в гр.М., по ул.”Х.Б.” до № 77, е
управлявал лек автомобил „” с рег.№ ХХХ, собственост на И.К.И.от гр.С., като е отказал
да изпълни разпореждане на контролен орган и да бъде изпробван с техническо
средство „Алкотест Дрегер 7510” с фабр.№ ARDN0014 за употреба на алкохол. Издаден
е Талон за медицинско изследване № 00085391, а при направена справка с ОДЧ при
РУ гр.М. се е установило, че водача управлява с изтекъл срок на СУМПС на
27.03.2012 г. Било констатирано, че автомобила е без ГТП, както и че водача
нарушава пътен знак В-1 „Забранено е влизането на пътното превозно средство”. С
това е прието, че са нарушени разпоредбите на чл.150а ал.1 от ЗДвП; чл.174 ал.3
от ЗДвП; чл.147 ал.1 от ЗДвП и чл.6 т.1 от ЗДвП. Въз основа на така съставеният
акт било издадено и атакуваното Наказателно постановление.
По делото са събрани гласни и
писмени доказателства и доказателствени средства, а именно: НП №
19-0300-000376/28.11.2019 г., АУАН № 66672/17.11.2019 г., Талон за изследване №
0008539/17.11.2019 г., Заповед под рег.№ 8121з-515/14.05.2018 г. на Министъра
на вътрешните работи и Справка за нарушител/водач. Съответно са разпитани
свидетелите З.Н. и Д.Д. и двамата служители в РУ гр.М.. От показанията на
посочените свидетели по един безспорен, категоричен и непротиворечив начин се
установява така отразената в акта фактическа обстановка. Безспорно установено
е, че на 17.11.2019 г. свидетелят З.Н., в качеството му на мл.автоконтрольор в
РУ гр.М. и съответно актосъставител и свидетеля Д.Д. в качеството му на
свидетел при констатиране на нарушението и при съставяне на акта били нощна
смяна. Около 21.30 часа се намирали на ул.”Х.Б.” в района на стария пазар,
когато видели лек автомобил, идващ от гр.Враца. Последния навлязъл в ул.„Х.Б.”
и влязъл срещу дом № 77, като това била бензиностанцията „Фар Петролиум”. Лекият
автомобил навлязъл срещу знак, забраняващ влизането, като служителите на реда
тръгнали след автомобил, пуснали светлинен и звуков сигнал, при което
автомобила спрял. Водачът на лекия автомобил се оказал именно жалбоподателя,
който слязъл и започнал да бута лекия автомобил. Била извършена проверка, при
която било установено през системата на РСОД, че книжката на жалбоподателя е с
изтекъл срок на валидност. Жалбоподателят бил поканен, за да бъде изпробван като
водач за употреба на алкохол с техническо средство Алкотест-Дрегер, при което
последния отказал. В системата било констатирано, че лекия автомобил не е
преминал ГТП и няма „Гражданска отговорност”, за което на жалбоподателя били
съставени 2 броя актове – по ЗДвП и по Кодекса за застраховането. В лекия автомобил
имало още едно лице, но категорично и двамата свидетели установяват, че водач
на лекия автомобил е именно жалбоподателя, защото го познават много добре и
същият има много нарушения по ЗДвП. От показанията на разпитаните по делото
свидетели се установява категорично, че акта е съставен на мястото, където е
констатирано нарушението, че жалбоподателя се е запознал със съдържанието на
акта, подписал го е, отразил е, че има възражения, но такива не са постъпили в
срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН. На мястото жалбоподателя е възразил, че не е
управлявал лекия автомобил, а само го е бутал. И двамата свидетели са
категорични, че лекия автомобил, управляван от жалбоподателя се е движел до
бензиностанцията и след навлизането след знака, забраняващ влизането на съответното
пътно превозно средство, а след това бил бутан. Друг съществен момент, който
установяват и двамата свидетели по делото е, че жалбоподателя е имал видими
признаци за употреба на алкохол, като е имал мирис и че на същият е бил издаден
Талон за медицинско изследване № 0008539/17.11.2019 г., който жалбоподателя е
отказал да подпише и да получи, което е удостоверено с подписа на служителя от
РУ гр.М. Д. Димов.
Анализирайки събраните по делото доказателства
съдебния състав намира от правна страна следното:
Наказателното постановление е
издадено от оправомощен за това орган. В тази насока, по делото е приложена
Заповед № 8121з-515/14.05.2018 год. на Министъра на вътрешните работи. Съгласно
чл.189 ал.12 от ЗДвП и приложената Заповед на Министъра на вътрешните работи,
на Началника на съответното РУ гр.М. са делегирани права на
административнонаказващ орган по смисъла на чл.47 ал.2 от ЗАНН. Административнонаказателното
производство е образувано въз основа на АУАН № 66672/17.11.2019 год., съставен
съгласно императивното изискване на чл.37 ал.1 б.”а” от ЗАНН, във връзка с
чл.189 ал.1 от ЗДвП от компетентно длъжностно лице на служба за контрол по
чл.165 от ЗДвП – мл.автоконтрольор при РУ
гр.М. и отговаря на всички изисквания по чл.42 и чл.43 от ЗАНН. При
съставяне на акта за административно нарушение и издаване на атакуваното
наказателно постановление не са допуснати съществени процесуални нарушения.
Актът за установяване на административно нарушение е съставен при спазване на
процедурата, предвидена в чл.40 и чл.43 от ЗАНН. АУАН и Наказателното
постановление съдържат изискуемите в чл.42 и чл.57 ал.1 от ЗАНН реквизити. И в
акта и в Наказателното постановление пълно и точно са описани нарушението,
датата и мястото на извършване, обстоятелствата, при които то е било извършено
и законовите разпоредби, които са били нарушени. Правната квалификация по
чл.174 ал.3 от ЗДвП , по чл.150а ал.1 от ЗДвП и чл.6 т.1 от ЗДвП е прецизна и в съответствие с текстовото описание на
състава на административното нарушение. АУАН и НП са съставени в сроковете по
чл.34 ал.1 и ал.3 от ЗАНН. С оглед на така изложената фактическа обстановка,
съдът намира, че жалбата е неоснователна, разгледана по същество за
констатираните нарушения по т.1, т.2 и т.4 от Наказателното постановление.
Относно наложеното наказание Глоба в
размер на 2 000 лева и лишаване от
право да управлява МПС за срок от 24 месеца за нарушение на чл.174 ал.3 от ЗДвП, съдът счита, че в жалбата неоснователно се твърди, че нарушението не е
извършено. Съгласно чл.174 ал.3 от ЗДвП “Водач на МПС ..., който откаже да му
бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употреба на
алкохол или упойващи вещества или не изпълни предписанието за медицинско
изследване на концентрацията на алкохол в кръвта му, се наказва с лишаване от
право да управлява МПС,... за срок от 24
месеца и глоба 2 000 лева”. От събраните по делото доказателства се установи
по безспорен начин, че от обективна страна са налице всички елементи на
нарушението по чл.174 ал.3 от ЗДвП.
Безспорно е качеството “полицейски орган” на полицаите – актосъставител и
свидетел по делото, които към момента на проверката са били редовна работна
смяна. Установи се, че актосъставителя е мл.автоконтрольор и като такъв има
правомощия да следи за спазване правилата за движение по пътищата, в това число
да извършва проверка на водачите с техническо средство за употреба на алкохол.
В случая е ирелевантен факта жалбоподателя употребил ли е алкохол. Независимо
от него, той е длъжен при покана да съдейства и извърши необходимото да бъде
проверен с техническо средство и да изпълни предписанието за медицинско
изследване. Безспорно е установено, че жалбоподателя е управлявал МПС. В този
смисъл, той към момента на поканата да бъде проверен с техническо средство за
употребен алкохол, е притежавал качеството водач на МПС. Въпреки, че са налице
основателни съмнения, че водачът е употребил алкохол и това налага проверката
му, тези безспорно доказани обстоятелства не са част от фактическия състав на
нарушението по чл.174 ал.3 от ЗДвП. Законът не поставя тези условия. Достатъчно
е към водача да бъде отправена ясна и конкретна покана от контролните органи да
бъде проверен с техническо средство за употребен алкохол и да изпълни
предписанието за медицинско изследване. Тези правомощия законът е предоставил
на контролните органи да упражняват по тяхна преценка за целесъобразност.
Установи се от свидетелските показания, че жалбоподателя ясно е бил поканен да
бъде проверен и той е отказал. Бил му е издаден и Талон за медицинско
изследван, който той е отказал да подпише и получи, което обстоятелство
надлежно е удостоверено с подписа на свидетеля Д.Д.. По този начин е осъществил
изпълнителното деяние на нарушението.
При така събраните доказателства за
съда остава доказано по категоричен и несъмнен начин, че жалбоподателя е
осъществил състава на нарушението по чл.174 ал.3 от ЗДвП. От субективна
страна деянието е извършено виновно,
под формата на пряк умисъл, тъй като от всички събрани доказателства се
установява, че жалбоподателя е съзнавал противоправния характер на поведението
си и с него е целял настъпването на
противоправния резултат – да не му бъде извършена проверка за алкохол с
техническо средство и чрез медицинско изследване. В конкретния случай
административнонаказващия орган правилно е установил, че описаното
административно нарушение е извършено от лицето, което е посочено за нарушител
и това лице може да бъде административнонаказателно отговорно по смисъла на
чл.26 ал.1 и чл.6 ал.1 от ЗАНН. С оглед
на това съдът счита, че обжалваното Наказателно постановление е издадено в
съответствие с материалния и процесуалния закон.
При така
установената фактическа обстановка, съдът намира, че констатациите в АУАН
съответстват на фактическата обстановка. От показанията на актосъставителя и
свидетеля по акта, както и от събраните по делото писмени доказателства се
установява, че жалбоподателят е нарушил разпоредбата на чл.174 ал.3 от ЗДвП. Съдът кредитира в цялост показанията
на свидетелите З.Н. и Д.Д., които са очевидци на нарушението, възприели са
движението на автомобила, управляван от жалбоподателя и събитията до и след
спирането му за проверка. Няма данни по делото, които да създават съмнения,
относно тяхната обективност и безпристрастност или да сочат на наличието на
мотив да набедят санкционираният в нарушение, което не е извършил. Дадените в
хода на съдебното следствие показания от свидетелите са конкретни, ясни и последователни,
изясняват в пълнота всички факти и обстоятелства, във връзка с възприетото от
тях поведение на жалбоподателят и са годни да обосноват описаната в АУАН и НП
фактическа обстановка. Съдът намира, че в хода на съдебното следствие по
безспорен начин се установи, че с деянието си жалбоподателят виновно, при форма
на вината пряк умисъл е осъществил състава на административно нарушение,
визиран в чл.174 ал.3 пр.1 от ЗДвП, поради факта, че като водач на МПС е
отказал да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване
употребата на алкохол от компетентните контролни органи. Съдът намира, че за
извършеното административно нарушение законосъобразно е ангажирана
административнонаказателната му отговорност. При определяне на наказанията наказващият орган е съобразил правилно
основанието за налагането им и е наложил единствените предвидени в закона
наказания за това нарушение.
Направените
с жалбата възражения, че жалбоподателят не е извършил вмененото му нарушение не
се споделят от настоящата инстанция. По делото е безспорно установено от
събраните гласни и писмени доказателства, а не се оспорва и от жалбоподателя,
че на 17.11.2019 год. същият е отказал да му бъде извършена проверка с
техническо средство за установяване употребата на алкохол или упойващи
вещества, като не е изпълнил и последващо предписание за медицинско изследване.
Предвид на това, настоящият състав намира, че жалбоподателят законосъобразно е
санкциониран за нарушение на разпоредбата на чл.174 ал.3 от ЗДвП, предвиждаща
едновременно правило за поведение и санкция за неизпълнението му. Нормата на
чл.174 ал.3 от ЗДП предписва задължително правило за поведение на водача за
съдействие за проверката с техническо средство за установяване употребата на алкохол
или упойващи вещества, което жалбоподателят не е изпълнил и за което е
законосъобразно санкциониран.
Възраженията
на жалбоподателят, че на инкриминираната дата не е управлявал процесното МПС не
се споделят от настоящата инстанция. Същите не почиват на никакви доказателства,
а са една голословна форма на защита на жалбоподателя. Съдът изцяло дава вяра на показанията на разпитаните
по делото свидетели, които са непротиворечиви, логични и убедителни и които
съответстват на събраните по делото писмени доказателства. Нарушението
по чл.174 ал.3 от ЗДвП е формално, като основание за ангажиране на
административнонаказателната отговорност е отказът на водача да му бъде
извършена проверка по надлежния ред, който отказ е безспорно установен от
доказателствата по делото. Релевираните с жалбата доводи и възражения от
жалбоподателят не бяха подкрепени с каквито и да било доказателства в хода на
съдебното производство, поради което
съдът ги намира за неоснователни и голословни.
Настоящия
съдебен състав намира, че следва да посочи за прецизност, че няма пречка в
акта, респективно в НП да не се посочи фабричния номер на техническото средство
за установяване употребата на алкохол, което обаче в конкретния случай не е
налице, тъй като безспорно в акта, респективно в НП е посочено техническото средство
и неговия фабричен номер. Не е пречка както и липсата на данни по делото,
относно калибровката и годността на това техническо средство. По силата на чл.3
ал.1 от Наредба № 1/19.07.2019 год. за реда за установяване концентрацията на
алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози задължението на актосъставителя за отразяване
в акта на фабричния номер на техническото средство е предвидено само когато е
установена употреба за алкохол, но не и в случаите на отказ от страна на водача
да бъде извършена проверка за употреба на алкохол с техническо средство. Следва
да се посочи, че от приложения по делото оригинал на Талон за изпращане на
медицинско изследване № 0008539 от 17.11.2019 год. е видно, че е налице валидно
оформен отказ на нарушителя да получи талона с подписа на един свидетел по
смисъла на императивната норма на чл.6 ал.8 от Наредба № 1/19.07.2019 год. Само
при наличие на редовно оформен отказ на нарушителя да получи талона, същият не
може да бъде отговорен за неизпълнение на предписанието за медицинско
изследване и поведението му ще бъде съставомерно по първата форма на
изпълнителното деяние, т.е. ще бъде налице отказ да бъде извършена проверка с
техническо средство за установяване употребата на алкохол или други упойващи
вещества.
Настоящият
съдебен състав намира, че не е налице приложение разпоредбата на чл.28 от ЗАНН.
Управлението на МПС след употреба на алкохол като концентрацията на такъв в
кръвта на водача не е установена именно поради отказа да бъде изпробван с
техническо средство или да даде кръвна проба, е едно от често срещаните в
страната нарушения, отличаващо се с изключително висока степен на обществена
опасност. Това е причината и нормата на чл.174 ал.3 от ЗДвП да бъде изменена
като размерът на наказанието е повишен /ДВ бр.60/2012 год./. Видно от
приложената по делото Справка за нарушител/водач, издадена от РУ гр.М. се
установява по категоричен начин, че жалбоподателя е системен нарушител на ЗДвП
и неговия Правилник и е бил санкциониран нееднократно за многобройни нарушения
на този закон. Настоящият съдебен състав намира, че в процесния случай не са
били налице предпоставки за прилагане разпоредбата на чл.28 от ЗАНН, поради
което и издаденото НП не е в противоречие със закона.
Безспорно от представената по делото
Справка за нарушител/водач се установява, че жалбоподателя е бил с издадено
СУМПС на 29.03.2002 год., което е било валидно до 27.03.2012 год.,
Съдът намира, че описаното деяние в съставения
акт притежава всички признаци на административно нарушение по смисъла на чл.6
от ЗАНН и осъществява от обективна и субективна страна състав на
административно нарушение по чл.150а ал.1 от ЗДВП. Безспорно установено е, че е
извършено посоченото в акта административно нарушение и то от лицето, сочено
като нарушител. Безспорно жалбоподателя е управлявал процесния лек автомобил
със СУМПС с изтекъл срок на валидност. Със събраните писмени и гласни доказателства
са установени фактите, които обуславят административнонаказателната отговорност
на лицето – извършване на нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина.
В хода на съдебното следствие се
установи по безспорен начин, че жалбоподателят е осъществил от обективна и субективна
страна състава на чл.150а ал.1 от ЗДвП. В процесният случай жалбоподателя като
водач на пътно превозно средство, а именно лек автомобил е управлявал същия със
СУМПС с изтекъл срок на валидност, а именно на 27.03.2012 год. Следва да се
отбележи, че процесното деяние, изразяващо се в управление на МПС
със свидетелство за управление, чийто срок на валидност е изтекъл, е
инкриминирано за първи път с изменението на нормата на чл.150а, ал.1 от ЗДвП,
публикувано в ДВ бр.2/2018г., в сила от 03.01.2018г. Едва в тази редакция на
разпоредбата за първи път изрично е посочено, че за да управлява МПС водачът
трябва да притежава свидетелство за управление, което да е в срок на валидност.
Тук е мястото да се посочи, че преди измененията съдебната практика е била
противоречива по отношение на случаите, когато е налице изтекъл срок на
валидност на свидетелството, като или се е приемало, че се касае за
неправоспособност, или че е налице състав по чл. 150а от ЗДвП.
Съгласно чл.150 от ЗДвП всяко пътно превозно средство,
което участва в движението по пътищата, отворени за обществено ползване, трябва
да се управлява от правоспособен водач, освен когато превозното средство е
учебно и се управлява от кандидат за придобиване на правоспособност за
управление на моторно превозно средство по време на обучението му по реда на
наредбата по чл.152 ал.1 т.3 и при провеждането на изпита за придобиване на
правоспособността по реда на наредбата по чл.152 ал.1 т.4.
Следва да се посочи, че Свидетелството за управление
на МПС се издава от органите на Министерството на вътрешните работи при
наличието на предвидените в закона условия /чл.151 и чл.152 от ЗДвП/ и
удостоверява, че лицето има право да управлява МПС от съответната категория. В
настоящата хипотеза не е спорно обстоятелството, че на датата, посочена както в
АУАН, така и в НП като дата на нарушенията – 17.11.2019 г. притежаваното от
жалбоподателя СУПМС е било с изтекъл срок на валидност – изтекъл на 27.03.2012 г.
Съгласно чл.50, ал.1 от Закона за българските лични
документи българското свидетелство за управление на моторно превозно
средство е индивидуален удостоверителен документ за правоспособност за
управление на моторно превозно средство. В разпоредбата на чл.51 от ЗБЛД са
посочени и сроковете за валидност на свидетелството за управление на моторно
превозно средство за съответните категории. В §1 т.2 от ДР на
същия закон са дефинирани случаите на нередовни български лични
документи и един от тях е документът да е с изтекъл срок на валидност.
В конкретния случай, при извършената проверка за лице
наказващия орган е установил, че водача на процесното МПС е разполагал със
свидетелство за управление на МПС, което обаче е било с изтекъл срок на
валидност /повече от 7 години/ и следователно този документ е бил нередовен.
СУМПС е подлежало на подмяна, съобразно изискването на чл.151, ал.9,
предл.II от ЗДвП. Липсата на редовно свидетелство за управление
на МПС следва да се приравни на липсата на такова, тъй като единствено то
удостоверява необходимата правоспособност на водача да управлява МПС. В тази
връзка следва да се посочи, че изискването на чл.150а ал.1 от ЗДвП /в
приложимата редакция/, а именно за притежаване на свидетелство за управление
означава наличие на валидно такова и с оглед на срока, за който е издадено, а
не само за съответната категория.
Действително с изменението на чл.150а ал.1 от ЗДвП,
изрично е въведено и изискваното свидетелството за управление на водача да е в
срок на валидност. В същото време обаче, отново с изменението с ДВ,
бр.2/2018г., санкционната разпоредба – чл.177 ал.1 т.2 от ЗДвП е изменена,
където въведеното ново изискване за срока на валидност на СУМПС не е сред
изчерпателно изброените хипотези. От това следва, че правилно в оспорения акт е посочено, че нарушението на това
задължение /Свидетелството за управление на водача да е в срок на валидност/ се
санкционира въз основа на общата санкционна разпоредба на чл.185 от ЗДвП - за
нарушение на този закон и на издадените въз основа на него нормативни актове,
за което не е предвидено друго наказание, виновните се наказват с глоба 20 лева.
Разпоредбата
на чл.177 ал.1 т.2 от ЗДвП е изменена с ДВ, бр.2 от 2018 г., в сила от 03.01.2018 г., като
е предвидена глоба за този, който управлява моторно превозно средство, без да е
правоспособен водач, без да притежава Свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното
от него моторно превозно средство, или след като е загубил правоспособност по
реда на чл.157 ал.4 или след като Свидетелството му за управление на моторно
превозно средство е временно отнето по реда на чл.171 т.1
или т.4 или
по реда на чл.69а от
Наказателно-процесуалния кодекс или е обявено за невалидно, тъй като
е изгубено, откраднато или повредено. В новата редакция на чл.177 ал.1 т.2 от ЗДвП са възпроизведени част от изискванията по чл.150а ЗДвП,
също изменен с ДВ бр.2 от 2018 г., в сила от 03.01.2018 г., съгласно който, за
да управлява моторно превозно средство, водачът трябва да притежава Свидетелство
за управление, валидно за категорията,
към която спада управляваното от него моторно превозно средство, да не е лишен
от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен
ред, както и свидетелството му за управление да е в срок на валидност,
да не е временно отнето по реда на чл.171 т.1
или 4 или
по реда на чл.69а от
Наказателно процесуалния кодекс и да не е обявено за невалидно, тъй
като е изгубено, откраднато или повредено.
Съпоставката
между двете разпоредби показва, че изискването свидетелството за управление да
е в срок на валидност не е сред
основанията за носене на административнонаказателна отговорност по чл.177 ал.1 т.2 от ЗДвП. Предвид това правилно административнонаказващия е приложил
санкционната разпоредба на чл.185 от ЗДвП, съгласно която за нарушение на този
закон и на издадените въз основа на него нормативни актове, за което не е
предвидено друго наказание, виновните се наказват с глоба 20 лева.
Отново
следва да се подчертае, че след изменението на санкционната разпоредба на
чл.177 ал.1 т.2 от ЗДвП, в сила от 03.01.2018 год., която е и приложимата в
случая редакция на същата, в нея не е предвидена възможност за налагане на
санкция на водач, чието свидетелство за управление не е в срок на валидност,
каквото, всъщност, се оказва, че е санкционираното с процесното НП нарушение.
Видно е също, че действащата редакция на посочената разпоредба възпроизвежда
почти изцяло разпоредбата на чл.150а ал.1 от ЗДвП, като добавя и управлението
на МПС от неправоспособен водач и от водач, който е загубил правоспособност по
реда на чл.157 ал.4 от ЗДвП, /т.е. водач, на когото са отнети всички контролни
точки и е загубил придобитата правоспособност/, но в нея е пропусната, т.е.
отсъства хипотезата, при която водачът управлява МПС със свидетелство за
управление, което не е в срока на валидност. При това положение, настоящият
състав намира, че следва да се приеме, че нарушението на това задължение – Свидетелството
за управление на водача да е в срок на валидност, следва да се санкционира въз
основа на общата санкционна разпоредба на чл.185 от ЗДвП, която гласи, че за
нарушение на този закон и на издадените въз основа на него нормативни актове,
за което не е предвидено друго наказание, виновните се наказват с глоба 20
лева. Казано по друг начин, за административно нарушение по начина, по който
същото всъщност е извършено в случая, не може да бъде налагано наказание на
основание на чл.177 ал.1 т.2 от ЗДвП.
От
доказателствата по делото безспорно се установява, че жалбоподателя е
осъществил състава на посоченото в акта и в НП нарушение на чл.6 т.1 от ЗДвП,
състоящо се в това, че на 17.11.2019 г. в гр.М. при управление на МПС е
навлязъл след пътен знак В1 – „Забранено
е влизането на пътни превозни средства”. Налице е безспорно съответствие между
обстоятелствата на описаното в акта и Наказателното постановление нарушение с
посочената като нарушена разпоредба, а също и санкционната такава. Безспорно
наказващия орган изрично е посочил, че жалбоподателя е навлязъл след знак В1,
като с посочването на конкретния забранителен акт, който не е спазен и самото
деяние, с което е нарушена забраната в конкретния случай е дадена пълна яснота
на обвинението и на нарушителя е гарантирана възможността да се защити както по
фактите, така и по правото. Разпоредбата на чл.6 т.1 от ЗДвП въвежда задължение
за участниците в движението да съобразяват своето поведение със сигналите на
длъжностните лица, упълномощени да регулират или да контролират движението по
пътищата, както и със светлинните сигнали, с пътните знаци и с пътната
маркировка. В конкретния случай от съдържанието на съставения акт и издаденото
НП се установява по несъмнен начин, че жалбоподателя е наказан по т.1 затова,
че като водач на лек автомобил не е съобразил поведението си със съществуващите
на място пътни знаци. Деянието е словесно описано „Навлиза и се движи след
пътен знак В1”. Отразени са обстоятелствата, при които е извършено нарушението,
като съгласно Раздел трети от ППЗДвП знак В1 попада в групата на пътни знаци за
въвеждане на забрана, като значението му е регламентирано в чл.47 от
Правилника, а именно: „Забранено е влизането на пътни превозни средства”. За
констатираното нарушение по чл.6 т.1 от ЗДвП на основание чл.183 ал.3 т.5 от ЗДвП е наложена фиксираната глоба от 30 лева. Показанията на свидетелите по
делото са категорични, че жалбоподателя не е спрял на знака и е продължил
движението си.
Мотивиран от гореизложеното съдебния
състав ПОТВЪРДИ атакуваното Наказателно
постановление в неговите т.1, т.2 и т.4.
Не са налице никакви данни за
приложение разпоредбата на чл.28 от ЗАНН, като безспорно по делото бяха установени
извършените от жалбоподателя нарушения и не бяха представени никакви
доказателства от страна на жалбоподателя, за да оспори, както акта, така и
наказателното постановление.
Не така обаче
стои въпросът, относно законосъобразността на атакуваното Наказателно
постановление в неговите т.3. В тази насока, следва да се отбележи следното:
Административнонаказващият орган е приел за безспорно установено и доказано
извършеното от жалбоподателя административно нарушение по чл.147 ал.1 от ЗДвП,
изразяващо се в управление на ППС, което не е представено на технически
преглед, като е счел обаче, че наложеното наказание в размер на 20 лева е на
основание чл.185 от ЗДвП. Настоящият съдебен състав намира за неправилни
изводите на административнонаказващия орган по следните съображения: Съгласно
разпоредбата на чл.181 т.1 от ЗДвП се наказва с глоба до 50 лева собственик или
длъжностно лице, което без уважителни причини не представи в определения срок
превозно средство аз технически преглед. Видно от посочената разпоредба
административнонаказателната отговорност за непредставянето в определен срок на
превозното средство за технически преглед е на собственика за физическо лице
или длъжностно лице за юридическите лица на моторното-превозно средство. В
конкретния случай безспорно е установено, че собственик на автомобила, който е
управлявал жалбоподателя е лицето И.К.И.от гр.С., чието е задължението по
чл.147 ал.1 от ЗДвП. Предвид на това неправилно административнонаказващия орган
е ангажирал отговорността не на собственика на МПС-то, а на неговия водач.
Следва да се отбележи и факта, че в обжалваното Наказателно постановление
неправилно е посочена общата разпоредба на чл.185 от ЗДвП за санкционна при
положение, че има изрична такава, която регламентира както кое е лицето, чиято
е административнонаказателната отговорност, така и конкретното деяние, за което
се предвижда санкция. Неправилното посочване на санкционната разпоредба води до
невъзможността на жалбоподателя да защити интересите си и ангажира правилно
доказателства в своя защита.
Мотивиран
от гореизложеното съдът ОТМЕНИ Наказателно постановление в неговата т.3.
По гореизложените съображения съдът
постанови решението си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: