Р Е Ш Е Н И Е
Номер 49 09.06. 2020 година град Търговище
В И М Е Т О НА Н
А Р О Д А
Административен
съд
На втори юни двехиляди и двадесета
година
В открито заседание
в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КРАСИМИРА ТОДОРОВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА
СТЕФАНОВА
ИВАНКА ИВАНОВА
Секретар: ГЕРГАНА БАЧЕВА
Прокурор: НИКОЛАЙ КАЗАКОВ
Като разгледа докладваното от ПРЕДСЕДАТЕЛЯ
АД № 22 по
описа за 2020 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на
чл. 185 и сл. от АПК и е образувано по протест на
Окръжна прокуратура Търговище
против чл.15, ал.1 в частта „или е
започнало изпълнението им“, чл.22, чл.49, чл.52, ал.1, чл.53, ал.2 и ал.6,
чл.57, ал.1, ал.2, ал.3 и ал.5, чл.58, ал.3, чл.64, ал.1, т.4 пр.1 и чл.70д,
ал.2, от Наредба за
определянето и администрирането на мастните данъци на територията на община
Антоново. В протеста се изтъква, че посочените текстове противоречат на акт от
по-висока степен. В съдебно заседание протеста се поддържа. Претендира направените
по делото разноски.
Ответникът - Общински съвет Антоново не се представлява.
Съдът,
като обсъди становищата на страните, доказателствата по делото поотделно и в
тяхната съвкупност, като направи проверка по чл. 168, във
вр. с чл. 196 от АПК,
приема за установено следното:
С решение № 286 по протокол № 52 от
заседание, проведено на 31.01.2011 г., Общински съвет - Антоново, е приел Наредба за определянето и
администрирането на мастните данъци на територията на община Антоново .
Решението е взето по предложение на
кмета на Община Антоново, който с докладна записка е представил и проекта на
Наредбата. Предметният обхват на Наредбата е очертан в чл. 1 от нея.
Наредбата е публикувана на интернет
страницата на Община Антоново.
Въз
основа на така установената фактическа обстановка, съдът формира следните
правни изводи:
Протестът е процесуално допустим.
Оспорването е направено от прокурор при Окръжна прокуратура Търговище, който с
оглед нормата на чл. 186 ал. 2 от АПК притежава процесуална легитимация да
оспори подзаконов нормативен акт. Не са налице отрицателните процесуални
предпоставки по чл. 187, ал. 2 от АПК.
За да прецени законосъобразността на
оспорения текст на Наредбата, съдът, взе
предвид следното:
Оспореният
акт има нормативен характер и е приет след обнародването на АПК, който
предвижда субсидиарно прилагане на ЗНА. Относимата редакция на ЗНА е тази след
изм. с ДВ бр. 46 от 2007г.
Съгласно чл. 2, ал.1 ЗНА в посочената редакция, нормативни
актове могат да издават само органите, предвидени от Конституцията или от закон. Компетентността на общинските съвети да
издават наредби, с които да уреждат съобразно нормативните актове от по-висока
степен неуредени от тях обществени отношения с местно значение, е
регламентирано в чл. 76, ал. 3 от АПК и чл. 8
ЗНА. Отделно от
това чл. 21, ал.2 от ЗМСМА също съдържа генерално законово
овластяване на Общинския съвет да приема наредби в изпълнение на правомощията
си. Правомощията на Общинския съвет са уредени в чл. 21 от ЗМСМА. В частност,
на основание чл. 21, ал.13, той може да определя изисквания за дейността на
физическите и юридическите лица на територията на Общината, които произтичат от
екологичните, историческите, социалните и другите особености на населените
места. Това правомощие е израз на обхвата на местното самоуправление,
дефинирано от чл. 17 от ЗМСМА като правото на гражданите и избраните от тях
органи да решават самостоятелно всички въпроси от местно значение, които
законът е предоставил в тяхна компетентност в различни сфери, сред които
устройството и развитието на територията на Общината, опазването на околната
среда и рационалното използване на природните ресурси, здравеопазването,
благоустрояването и комуналните дейности, развитието на спорта, отдиха и
туризма.
При тази нормативна рамка съдът
приема, че Общински съвет Антоново е материално и териториално компетентен чрез
Наредба да приема правила относно обществените отношения, свързани с определянето на размера на местните данъци на
Община Антоново.
Оспореният акт отговаря на
изискванията за форма, няма доказателства при приемането му да са допуснати
съществени процесуални нарушения; Наредбата е приета на заседание на ОС при
наличие на кворум и с необходимото мнозинство.
По отношение съответствието на
оспорените разпоредби с материалния закон, съдът намира следното:
Съгласно чл. 15, ал.1 от ЗНА
нормативният акт трябва да съответства на Конституцията и на другите нормативни
актове от по-висока степен. В случая следва да се провери дали обсъжданите
норми на наредбата са в съответствие с ЗМСМА.
В чл.15, ал.1 от Наредбата е записано,
че за новопостроените сгради и части от сгради се дължи данък от началото на
месеца, следващ месеца, през който са завършени или е започнало използването
им. Видно е, че с посочената разпоредба
местният орган е проявил инициатива и е
допълнил разпоредбите на чл.13 и чл.15, ал.1 от ЗДМТ:
Чл. 13. Данъкът се заплаща независимо дали
недвижимите имоти се използват или не.
Чл. 15. (1) (Изм. - ДВ, бр. 98 от 2018
г., в сила от 01.01.2019 г.) За новопостроените сгради или части от сгради се
дължи данък от началото на месеца, следващ месеца, през който са завършени.
Законът с подробни мотиви изложени в
протеста не предвижда алтернатива по отношение на дължимият данък за новопостроени
сгради, както е приел общинския съвет - „са завършени или е започнало
използването им“. Налице е незаконосъобразно положение, защото нормата от
закона е изрична и повелителна. Налице е доуреждане на материята на закона.
Предвид това ал.1 на чл.15, от Наредбата следва да бъде отменена като
незаконосъобразна в частта „или е започнало използването им“.
Съгласно разпоредбата на чл. 22 от Наредбата - Общинският съвет определя
данъка за 2016 г. в размера на 2 на хиляда върху данъчната оценка на недвижимия
имот и или върху една от по високите стойности между данъчната оценка и
отчетната стойност на нежилищните имоти.
Прокуратурата счита, че с непромяната на годината е допусната
техническа грешка, но с решение на КС № 4/09.04.2019 г. по конст. дело №15/2018
г. /ДВ, бр. 32 от 16.04.2019 г./ разпоредбата на чл.22 ЗМДТ със съдържанието в
редакцията ДВ бр. 98 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г. е обявена за
противоконституционна. Според решение на КС № 22/31.10.1995 г. по к. дело№25/1995
г., когато КС обяви за противоконституционен закон, с който се отменя или
изменя действащ закон, последният възстановява действието си в редакцията преди
отмяната или изменението от влизане в сила на решението на съда." При
преценката за законосъобразност се държи сметка на чл.22 ЗМДТ с „възстановеното
съдържание" - общинският съвет определя с наредбата по чл.1, ал.2 размера
на данъка в граници от 0, до 4,5 на хиляда върху данъчната оценка на недвижимия
имот. Местният орган на власт е въвел допълнителен избор за определяне на
данъчната оценка. Налице е незаконосъобразно положение, защото нормата от
закона е изрична. Общинския съвет няма правомощия да дорегламентира закона.
Съгласно чл. 49 от Наредбата ал.1 -
Службите по вписванията в 7-дневен срок уведомяват съответната община за
прехвърлените, учредените, изменените или прекратените вещни права върху
недвижими имоти, а органите на Министерството на вътрешните работи и другите
компетентни органи уведомяват в 7-дневен срок за регистрираните, отчислените и
спрените от движение моторни превозни средства.
Ал.2 Срокът по ал. 1 започва да тече от деня,
следващ вписването, съответно регистрирането, отчисляването или спирането от
движение на превозното средство.
Според така съществуващият текст на
чл.49 от Наредбата, Общинският съвет единствено е формулирал задължения на
Службата по вписванията и МВР към общината. Без ал.5 на чл.51 от ЗМДТ,
посоченият текст не би могъл да бъде относим към действителното задание на
Наредбата. Текста на чл.49 от Наредбата е несъвместим със сегашната редакция на
чл. 51 от ЗМДТ: (1) (Изм. - ДВ, бр. 103 от 1999 г., в сила от 01.01.2000 г.,
изм. - ДВ, бр. 36 от 2004 г., в сила от 31.07.2004 г., изм. - ДВ, бр. 100 от
2005 г., в сила от 01.01.2006 г., доп. - ДВ, бр. 101 от 2013 г., в сила от
01.01.2014 г., изм. - ДВ, бр. 105 от 2014 г., в сила от 01.01.2015 г.) Службите
по вписванията в 7-дневен срок уведомяват съответната община за прехвърлените,
учредените, изменените или прекратените вещни права върху недвижими имоти.
Ал. (2) (Нова - ДВ, бр. 98 от 2018 г.,
в сила от 01.01.2019 г.) Нотариусите в 7- дневен срок от извършване на сделката
уведомяват съответната община за прехвърлените вещни права върху недвижимите
имоти и превозните средства, като предоставят информация за размера на
заплатения данък по чл. 49, ал. 2 и
основата, върху която е определен.
Ал. (3) (Нова - ДВ, бр. 105 от 2014
г., в сила от 01.01.2015 г., изм. - ДВ, бр. 14 от 2015 г., предишна ал. 2 - ДВ,
бр. 98 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) Органите на Министерството на
вътрешните работи предоставят по електронен път на Министерството на финансите
данни от регистъра на пътните превозни средства. Редът, обхватът и
периодичността на предоставянето на данните се уреждат със съвместен акт на
министъра на вътрешните работи и министъра на финансите.
Ал. (4) (Предишна ал. 2, изм. - ДВ, бр. 105 от 2014 г.,
в сила от 01.01.2015 г., предишна ал. 3 - ДВ, бр. 98 от 2018 г., в сила от
01.01.2019 г.) Срокът по ал. 1 започва да тече от деня, следващ вписването.
Ал. (5) (Нова - ДВ, бр. 98 от 2018 г.,
в сила от 01.01.2019 г.) В едномесечен срок от получаване на уведомлението по
ал. 1 служителят в общинската администрация определя годишния данък за
прехвърлените, учредените, изменените или прекратените вещни права върху
недвижимите имоти въз основа на данъчната оценка, послужила за определяне на
данъка по този раздел, и уведомява данъчно задължените лица.
Чл.49 от Наредбата следва да се отмени
като незаконосъобразен.
Нормата на чл.52, ал.1 гласи:
Собствениците на превозни средства декларират пред общината по постоянния им
адрес, съответно седалище, притежаваните от тях превозни средства в двумесечен
срок от придобиването им. За превозните средства, които не са регистрирани за
движение в страната, двумесечният срок започва да тече от датата на
регистрацията им за движение. При придобиване на превозно средство по
наследство декларацията се подава в срока по чл. 32. Правилото съгласно чл.54,
ал.1 и ал.2 ЗМДТ е, че размерът на данъка се определя от служител на общинската
администрация въз основа на данни от регистъра на пътните превозни средства,
поддържан от Министерството на вътрешните работи, като тези данни се съобщават
ежедневно и ежемесечно на общините от Министерството на финансите. Т. е., в
съответствие вкл. и със ЗОАРАКСД данъчнозадължените лица са освободени от
тежестта да подават декларации. Отклонение от това е установено чрез нормата на
чл.54, ал.4 ЗМДТ съобразно предвиждането на чл.54, ал.3 от закона - декларира
се, когато пътното превозно средство е придобито по наследство; пътното
превозно средство е собственост на повече от едно лице;
собственикът/собствениците на пътното превозно средство няма/нямат постоянен
адрес, съответно седалище на територията на страната; са налице основания за
предявяване право на освобождаване от данък. Освен това посоченият срок по чл.
32 за подаване на декларация при придобиване на превозно средство по
наследство, не е ясно какъв е, тъй като в чл.32 от Наредбата срок липсва.
Чл.52, ал. от Наредбата следва да се
отмени като незаконосъобразна.
Общински съвет Антоново е определил,
съгласно чл.53 ал.2 и ал.6 заплащането на данъци за ремаркета и товарни
автомобили, както следва:
ал.2 Общинският съвет определя данъка
за ремаркета на леки автомобили в размер, както следва:
1. товарно ремарке - в размер на 6,50
лв.;
2. къмпинг ремарке - в размер на 13
лв.
ал.6 Изм. с РШ № 25 от 23.12.2015 г./
Общинският съвет определя данъка за товарен автомобил до 12 т технически
допустима максимална маса в размер на 13 лв. за всеки започнат тон
товароносимост.
Видно от чл.55 ал.2 и ал.6 от ЗМДТ, че
текстовете в Наредбата не са съобразени с изменението на закона в тази част, а
именно:
Чл.55 ал.2 (Изм. - ДВ, бр. 98 от 2018
г., в сила от 01.01.2019 г.) Общинският съвет определя с наредбата по чл. 1,
ал. 2 данъка за ремаркета на леки и товарни автомобили с технически допустима
максимална маса не повече от 3,5 т в размер, както следва:
1. товарно ремарке - от 5 до 15 лв.;
2. къмпинг ремарке - от 10 до 30 лв.
ал.б (Изм. - ДВ, бр. 98 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) Общинският съвет
определя с наредбата по чл. 1, ал. 2 данъка за товарен автомобил с технически
допустима максимална маса над 3,5 т, но не повече от 12 т, в размер от 10 до 30
лв. за всеки започнати 750 кг товароносимост.
По силата на чл.55, ал.2 ЗМДТ
законоустановените граници се отнасят не за ремаркетата въобще, а само за тези
от тях, които са за леки и товарни автомобили с технически допустима максимална
маса не повече от 3,5 т. В ал.6 на същия член, законодателят е изрично е
посочил по какъв начин се определя данъка на товарен автомобил с допустима
максимална маса над 3,5 т, но не повече от 12 т. Неспазването на законовите
разпоредби води до незаконосъобразност на посочените норми от Наредбата и
следва да бъдат отменени.
Разпоредбите на , ал.1, ал.2, ал.3 и ал.5 от чл.57 от Наредба, гласят:
ал.1 /Изм. с РШ № 291 от 30.12.2013
г./ За превозните средства с мощност на двигателя до 74 kw включително, снабдените с действащи
катализаторни устройства несъответстващи на екологичните категории Евро 3, Евро
4, Евро 5, Евро би ЕЕУ, определеният по чл.53 данък за съответната година се
заплаща с намаление от 40 на сто.
ал.2 Нова с РШ № 291 от 30.12.2013 г./ За
превозните средства с мощност до 74 Кw, включително и съответстващи на екологичните категории
Евро З и Евро 4 данъкът се заплаща с 50 на сто намаление, а за съответстващите
на Евро 5 и Евро 6 - с 60 на сто от определения по чл. 53, ал. 1.
ал.3 /Изм. с РШ № 291 от 30.12.2013
г./ За автобусите, товарните автомобили, влекачите за ремарке, седловите
влекачи с двигатели, съответстващи на екологични категории Евро 3 и Евро 4
данъкът се заплаща с 40 на сто намаление, а за съответстващите на Евро 5, Евро
6 и ЕЕV
- с 50 на сто намаление от определения по чл.37, ал.5, 6, 7и 13 данък.
ал.5 /Нова с РШ №291 от 30.12.2013 г./
Екологичните категории Евро 3, Евро 4, Евро 5, Евро 6 и ЕЕV се удостоверяват чрез представяне на
документ, от който е видно съответствието на превозното средство с определената
от производителя екологична категория. Заложените в Наредбата правила са били
актуални преди промяната на закона. С ДВ, бр. 98 от 2018 г., в сила от
01.01.2019 г., относимите разпоредби от ЗМДТ са променени, а именно:
Чл. 59. ал.1 (Изм. - ДВ, бр. 100 от 2005 г., в
сила от 01.01.2006 г., изм. - ДВ, бр. 101 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г.,
отм. - ДВ, бр. 98 от 2018 г., в сила от
01.01.2019 г.) е отменена.
ал.2 (Нова - ДВ, бр. 101 от 2013 г., в
сила от 01.01.2014 г., изм. - ДВ, бр. 98 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.)
За мотопеди и мотоциклети с мощност на двигателя до 74 КМ включително, и съответстващи
на екологична категория "Евро 4" данъкът се заплаща с 20 на сто
намаление, а за съответстващите на екологични категории, по-високи от
"Евро 4" - с 60 на сто намаление от определения по чл. 55, ал. 3
данък.
ал.3 (Изм. - ДВ, бр. 109 от 2001 г., в сила от
01.01.2002 г., изм. - ДВ, бр. 45 от 2002 г., в сила от 01.01.2002 г., изм. -
ДВ, бр. 100 от 2005 г., в сила от 01.01.2006 г., изм. - ДВ, бр. 105 от 2006 г.,
в сила от 01.01.2007 г., изм. - ДВ, бр. 110 от 2007 г., в сила от 01.01.2008
г., предишна ал. 2, изм. - ДВ,
бр. 101 от 2013, в сила от 01.01.2014 г., изм. - ДВ, бр. 98 от 2018 г., в сила
от 01.01.2019 г.) За автобусите, товарните автомобили, с технически допустима
максимална маса над 3,5 т, влекачите за ремарке и седловите влекачи с
двигатели, съответстващи на екологична категория "Евро 4", данъкът се
заплаща с 20 на сто
намаление, а за съответстващите на "Евро 5", "Евро 6" и
"ЕЕV"
- с 50 на сто намаление от определения по чл. 55, ал. 5, 6, 7и 13 данък.
ал.4 (Изм. и доп. - ДВ, бр. 109 от
2001 г., в сила от 01.01.2002 г., изм. - ДВ, бр. 45 от 2002 г., в сила от
01.01.2002 г., предишна ал. 3 - ДВ, бр. 101 от 2013 г., в сила от 01.01.2014
г.) За автобуси, извършващи обществен превоз на пътници по редовни автобусни
линии в градовете и в слабонаселените планински и гранични райони, които се
субсидират от общините, данъкът се заплаща в размер 10 на сто от размера,
определен по реда на чл. 55, ал. 5, при условие че не се използват за други
цели.
ал.5 (Нова - ДВ, бр. 101 от 2013 г., в
сила от 01.01.2014 г., изм. - ДВ, бр. 98 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.)
Когато в регистъра по чл. 54, ал. 1 няма данни за екологичната категория на моторното
превозно средство, се приема, че превозното средство е без екологична категория.
Общински съвет Антоново не е редактирал
Наредбата съгласно съответните промени на ЗМДТ, което води до
незаконосъобразност на сега съществуващите текстове в чл.57, ал.1,ал.2,ал.3 и
ал.5 от Наредбата.
В чл. 58, ал.3 от Наредба е записано -
Заплащането на данъка е условие за редовност при годишния технически преглед на
превозното средство. Заплащането на данъка се удостоверява с представяне на
издаден или заверен от общината документ.
Съгласно чл.60, ал. 6 от ЗМДТ (Изм. -
ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., доп. - ДВ, бр. 98 от 2010 г.,
в сила от 01.01.2011 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2017 г., в сила от 01.01.2018 г.)
Заплащането на данъка е условие за редовност при периодичния технически преглед
на превозното средство. Заплащането на данъка се удостоверява с:
1. проверка чрез автоматизиран обмен
на информация между информационната система за електронно регистриране на
извършените периодични прегледи на пътни превозни средства, поддържана от
Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията, и:
а) системата за обмен на информация,
поддържана от Министерството на финансите в изпълнениена чл. 5а, или
б) съответната система за
администриране на местни данъци и такси на общината, или 2.
представяне на издаден или заверен от общината документ.
Проверката за законосъобразност се
основава на разпоредбата на чл.60, ал.6 от закона и в тази хипотеза заплащането
на данъка се доказва освен по закрепения начин, но и посредством проверка чрез
автоматизиран обмен на информация между информационната система за електронно
регистриране на извършените периодични прегледи на пътни
превозни средства, поддържана от Министерството на транспорта, информационните
технологии и съобщенията, и: а) системата за обмен на информация, поддържана от
Министерството на финансите в изпълнение на чл.5а от ЗМДТ, или б) съответната
система за администриране на местни данъци и такси на общината.
Т. е., разрешението на местния орган
на власт лишава лицата от възможност за използване на прогласения от
законодателя способ да убедят за изрядността си относно заплащането на данъка
върху превозните средства. И тук не става въпрос за нормативна празнота,
изразяваща се в закрепяне на една от законовите алтернативи, а за
незаконосъобразно положение, защото нормата от Наредбата е изрична и
повелителна. „Предвид това ал.3 на чл.58 от Наредбата е незаконосъобразен и
следва да се отмени.
Съгласно ал.1 от чл.64 от - Данъчно
задължените лица, които подлежат на облагане с патентен данък, могат да ползват
данъчни облекчения в следната поредност:
Точка 4. Лицата, които използват
работно място за обучение на чираци по смисъла на Закона за занаятите и
извършват патентна дейност от посочените вт. 10, 12 и 13 на ПРИЛОЖЕНИЕ № 2,
заплащат 50 на сто от определения патентен данък за съответното работно място;
намалението се ползва, при условие че към декларацията по чл. 61н е приложено
копие от удостоверението за вписване в регистъра на чираците, издадено от
съответната регионална занаятчийска камара.
Разпоредбата на чл.64, ал.1, т.4, пр.1
от Наредбата регламентира друга привилегия относно патентния данък - лица,
които използват работно място за обучение на чираци по смисъла на Закона за
занаятите и извършват патентна дейност от посочените в т.10, 12 и 13 на
приложение № 4 към Глава втора, раздел V от Закона за местните данъци и такси,
заплащат 50 на сто от определения патентен данък за съответното работно място.
При съобразяване на чл.61 м, ал.1,
т.4, пр.1 от ЗМДТ това преимущество важи за лицата, които използват работно
място за обучение на чираци по смисъла на Закона за занаятите и извършват
патентна дейност от посочените в т.10 на приложение № 4. Заключението за
незаконосъобразност е видно, тъй като Общинският съвет позволява привилегията и
на лица, извършващи действия по т. 12 и т. 13 от Приложението към закона.
Посочената разпоредба следва да бъде
отменена, като незаконосъобразна поради несъответствие с относимия текст от ЗМДТ.
В чл.70д ал.2 от Наредбата е записано- Когато
действието на разрешението за извършване на таксиметров превоз на пътници бъде
прекратено през течение на годината, от платения годишен данък се възстановява
недължимо внесената част, определена по следната формула: НВДТПП + ПГДТППх БМ върху 12 където НВДТПП е недължимо внесената част от данъка
върху таксиметров превоз на пътници за текущата година; ПГДТПП е платеният
годишен данък върху таксиметров превоз на пътници за текущата година; БМ е
броят на месеците от текущата година, следващи месеца на прекратяване на
разрешението за извършване на таксиметров превоз на пътници. Съгласно чл. 61ч, ал.2
от ЗМДТ - Когато действието на разрешението за извършване на таксиметров превоз
на пътници бъде прекратено през течение на годината, от платения данък се
възстановява недължимо внесената част, определена по следната формула: НВДТПП=ПДТПП х ОМ върху БМ където НВДТПП е недължимо внесената част от
данъка върху таксиметров превоз на пътници за текущата година; ПДТПП -
платеният данък върху таксиметров превоз на пътници за срока, за който е
издадено разрешението; БМ - броят на календарните месеци, за които е издадено
разрешението и е платен данъкът върху таксиметров превоз на пътници; ОМ -
оставащият брой на календарните месеци от срока на разрешението за извършване
на таксиметров превоз на пътници, следващи месеца на прекратяване на
разрешението за извършване на таксиметров превоз на пътници.
Видно е, че посочените формули за
възстановяване на недължимо внесената част от платения данък, в Наредбата и
Закона не са идентични, предвид което текста от Наредбата се явява
незаконосъобразен и следва да се отмени.
Въз
основа на изложеното разпоредбите следва да бъдат отменени като
незаконосъобразни поради противоречие на нормативни актове от по-висока
степен.
При този изход на делото следва да се присъдят разноски в
размер на 60 лв. на Окръжна прокуратура Търговище.
Водим от горното
и в резултат на извършената съдебна проверка по чл. 168, ал. 1 по препр. от чл.
196 и на основание чл. 193, ал. 1 АПК, Административен съд Търговище
РЕШИ:
ОТМЕНЯ разпоредбите на чл.15, ал.1 в частта „или е започнало
изпълнението им“, чл.22, чл.49, чл.52, ал.1, чл.53, ал.2 и ал.6, чл.57, ал.1,
ал.2, ал.3 и ал.5, чл.58, ал.3, чл.64, ал.1, т.4 пр.1 и чл.70д, ал.2 от Наредба за определянето и
администрирането на местните данъци на територията на община Антоново , като
незаконосъобразни.
ОСЪЖДА Общински съвет – Антоново
да заплати на Окръжна прокуратура Търговище
разноски в размер на 60 лв.
Решението подлежи на
касационно обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
При неподаване на касационна
жалба или протест, или ако те са отхвърлени, решението да се оповести по реда
на чл.194 от АПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.
2.