РЕШЕНИЕ
Град Асеновград,
19.06.2020г.
ЧЕТВЪРТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ с Председател СТЕФКА ПАШОВА,
като разгледа в открито съдебно заседание на втори юни две хиляди и двадесета
година, при участието на секретаря Т.Я., на втори юни две хиляди и двадесета
година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Обжалвано е НП № 200 от 13.11.2019г. на Директора на
ОДБХ- Пловдив, с което на „***“ЕООД, ЕИК: ********* със седалище и адрес на
управление: град Асеновград, общ. Асеновград, обл. Пловдивска, ул.“Тунджа“ № 2,
представлявано от Е.И.Т., ЕГН – ********** е наложена имуществена санкция в
размер на 2000 – две хиляди лева, за нарушение по чл. 42 ал.2 от „Закона за
храните“.
По
същество:
Дружеството – жалбоподател, представлявано от адвокат К.,
пледира за постановяване на съдебно решение, с което да се уважи депозираната
жалба срещу обжалваното НП като незаконосъобразно и неправилно, както и като
постановено при съществени нарушения на административно – производствените
правила.Излага подробни съображения както в депозираната жалба, така и и в пледоарията
по същество.
Въззиваемата страна – представлявана от ЮРК Брезковска,
пледира за потвърждаване на обжалваното НП като постановено при спазване на
административно – производствените правила и като законосъобразно. В хода по
същество излага подробни съображения.
По
процедурата:
АУАН е съставен на 01.10.2019г. за нарушение, сочено за
извършено на 18.09.2019г., а НП за него е издадено на 13.11.2019г., с което
съдът намери, че са спазени сроковете по чл. 34 от ЗАНН.
АУАН е съставен от главен инспектор в ОДБХ - Пловдив, за
нарушение по Закона за храните, който съгласно чл. 138, ал.1т.1 от „Закон за
храните“ е компетентен да съставя актове за установяване на административни
нарушения по този закон. НП също е издадено от компетентен орган – Директора на
ОДБХ- Пловдив, съгласно чл. 139 т.1 от ЗХ.
АУАН е съставен в присъствието на представител на
нарушителя и на свидетел по установяване на нарушението. Екземпляр от него е
надлежно връчен на нарушителя, с разяснени права на възражения по него.
АУАН съдържа изискуемите от чл.42 от ЗАНН реквизити, като
относно възражението за непълнота на посочената като нарушена правна норма, то
същата е изписана в пълнота в разпоредбата на чл. 12, ал.1т.1 от „Закон за
храните“, с което е покрито изискването за пълнота на посочване на нарушената
правна норма. В този смисъл, в съдържанието по този въпрос, в акта за
установяване на административно нарушение, не се констатираха допуснати
съществени процесуални нарушения, поради което и наведеното възражение в този
смисъл, се отхвърля от съда като неоснователно.
Относно този проблем в наказателното постановление, то
същият е налице, с оглед на това, че там като правна квалификация на вмененото
адм.нарушение, е посочена единствено нормата на чл. 12, ал.1 от „Закон за
храните“, която норма обаче не отговаря за законово разписаното в чл. 52 т.6 от ЗАНН изискване за посочване на нарушена правна норма, тъй като посоченият текст
на чл. 12, ал.1 от „Закон за храните“, съдържа три точки, третата от които с
подточки. Така, за дружеството – жалбоподател, не става ясно, коя е вменената
му за нарушена правна норма, срещу която следва да организира правната си
защита срещу наказателното постановление, с което е нарушено съществено правото
му на защита, а процесуалното нарушение придобива характер на съществено
такова.
С оглед на това, наведеното в посочения смисъл
възражение, както в депозираната жалба срещу НП, така и в пледоарията по
същество, на процесуалния представител на жалбоподателя, се явява основателно и
като такова следва да бъде уважено.
Тук следва да се посочи, че фактът, че е посочена
коректната правна квалификация на вмененото адм.нарушение в АУАН, не изключва
горния извод за допуснато съществено процесуално нарушение на административно –
производствените правила, с оглед на това, че именно НП е крайният процесуален
акт, който очертава както фактическите, така и правните параметри на вмененото
адм.нарушение, който вменява отговорността за неговото извършване и чиито
параметри както от фактическа страна, така и от правна страна, следва да бъдат
доказани от неговия издател. Той очертава и правото на защита както срещу
фактите, така и срещу тяхната правна квалификация. Тук няма основание за
субсидиарно приложение на чл.53 от ЗАНН, тъй като тази правна норма указва
единствено нередовност в акта за установяване на адм.нарушение, която може да
бъде изправено с крайния процесуален акт – НП. Нередовността на същото, когато
засяга съществено правото на защита обаче, не подлежи на корекция, а е основание
за неговата отмяна, поради допуснати съществени процесуални нарушения на
административно – производствените правила, които са налице.
По
фактите:
Въз основа на Заповед № 351 от 17.09.2019г. на Директора
на ОДБХ- Пловдив, е извършена проверка, съвместно с икономическа полиция-
Пловдив, от органите на ОДБХ- Пловдив, в магазин за хранителни стоки, находящ
се в град Асеновград, община Асеновград, ул.“***“ № 8, държан от „***“еоод, в
присъствието на управителя на дружеството г-н Е. Елмаз Т.. По време на
проверката, магазинът е бил в работен режим, като в него като хранителни стоки
са констатирани 1 кг. Плешки кремвирши „Браво“, 2 бр. колбас „Камчия“ и 1бр.
варено – пушен колбас „Кен“, 7 бр. кисели млека „Саяна“, 3 бр. млечно – кисел
десерт „Саяна“, както и пакетирани храни. Констатирано е, че всички храни са в
срок на годност. За проверката е съставен констативен протокол № 005172 от
18.09.2019г., подписан от проверяващите и представител на дружеството - неговия
управител. С него нему е указано, че следва да се яви в ОДБХ. В уверение на
това, че магазина работи към момента на проверката, е приложен фискален бон №
54020129 от 18.09.2019г., в който същият фигурира като „Магазин за хранителни
стоки“ и е направена контролна покупка на хранителна стока за сумата от 1,80
лева.
Впоследствие, от страна на проверяващите органи е
направена справка в регистъра, в който фигурират всички обекти, които са
регистрирани по „Закон за храните“, като проверката е установила, че
проверяваният обект , работещ като магазин за хранителни стоки, не фигурира в
него.
За констатираното адм.нарушение е съставен акт за
установяване на адм.нарушение и е издадено и обжалваното НП.
След констатиране на нарушението, обектът е регистриран
по ЗХ, за което е било издадено и Удостоверение за регистрация на обект за
търговия на дребно с храни № 22319 от 15.10.2019г. Налично е предходно
удостоверение за регистрация на този обект като такъв за търговия на дребно с
храни № 00043 от 02.05.2011г. на фирма „Бали 88“еоод.
По
доказателствата:
Така приетите за установени факти по делото, съдът намери
за доказани от показанията на свидетелите С.М. и П.Р., които са свидетели по
установяване на нарушението и са извършили проверката и чиито показания се
кредитират от съда като логични, последователни, непротиворечиви и подкрепени и
от писмените доказателства по делото – констативен протокол № 005172 от
18.09.2019г. и фискален бон № 54020129, Удостоверение за регистрация на обект
за търговия на дребно с храни № 00043 от 02.05.2011г. за магазин за хранителни
стоки в Асеновград, ул.“***“ № 8, и Удостоверение за регистрация на обект за
търговия на дребно с храни № 22319 от 15.10.2019г. за магазин за хранителни
стоки в Асеновград, ул.“***“ № 8, на фирма „***“еоод.
От
правна страна:
На първо място, следва да се посочи, че след издаване на
обжалваното НП, е последвало изменение на „Закон за храните“, който е в сила от
09.06.2020г. В същия обаче, отново е разписано изискването за регистрация на
обектите, извършващи търговия с храни, но този път в разпоредбата на чл. 23 от
ЗХ.В този смисъл, новият „ЗХ“ не е по-благоприятен, тъй като и за нарушение на
това изискване, е предвидена административно – наказателна отговорност в
разпоредбата на чл. 134 от ЗХ.
Същата предвижда имуществена санкция, като размерът й
обаче е по-нисък в сравнение с
предходната редакция на санкционната норма, поради което и редакцията на ЗХ в
сила от 09.06.2020г. се явява по-благоприятен закон и именно той следва да бъде
приложен.
Безспорно е, че към момента на установяване на
нарушението, нормата на чл. 12, ал.1т.1 от ЗХ и впоследствие – редакцията му,
която е в сила от 09.06.2020г. изисква регистрация на обектите, които извършват
търговия с храни – чл. 23 от ЗХ.
Налице е такава, но относно друго дружеството, което не е
стопанисвало проверяваният обект – магазин за търговия с храни, а именно това е
фирма „Бали 88“еоод, ЕИК: *********.
Съгласно чл. 12, ал.4 от ЗХ, регистрацията на обектите с
търговия с храни, са задължени да извършат лицата по ал.1 на този член – или
тези, които ще извършват търговия с храни. За извършване на регистрацията лицата по ал. 1
подават заявление по образец, в което се посочват име и адрес на лицето,
съответно седалище, адрес на управление и код по БУЛСТАТ/ЕИК за лицата,
регистрирани в Република България, а за лицата, регистрирани в друга държава -
членка на Европейския съюз, или страна по Споразумението за Европейското
икономическо пространство - друг идентификационен код или номер, както и адрес
на обекта. Към заявлението се прилага и списък на групите храни или ястия,
които ще се произвеждат или продават в обекта.
В този смисъл, търговията с храни към момента на
проверката е извършвало не дружество „***“ЕООД, което е имало регистрация за
обекта, а дружество „***“еоод, което е нямало такава регистрация към момента на
проверката. Именно то е задълженото лице да извърши тази регистрация. Като е
извършвало продажба на храни в търговски обект без такава, то обективна страна
е осъществило състава на адм.нарушение по чл.12, ал.1, т.1 от ЗХ в редакцията
към датата на извършване на нарушението.
Поради обективния безвиновен характер на отговорността на
дружеството, субективна страна на същото не следва да бъде преценявана.
Законово достатъчно е такава за това нарушение да е законово предвидена, което
е налице.
Случаят законосъобразно е приет за немаловажен, с оглед
на това, че в обекта са се продавали различни видове храни,някои от които с
завишена степен на опасност за здравето на хората, поради което и факта, че
количеството им, констатирано в хода на проверката, не е голяма, не намалява
интензитетът на засягане на охраняваните обществени отношения. Фактът, че в
момента на проверката не е имало клиенти, не променя обстоятелството, че
търговията е неритмична дейност, при която не се регулира с административни
средства клиентския поток, тъй като няма разписание за пазаруване, с оглед
спецификата на търговския обект. Такова регулиране има при превозите от
различен вид и търговията със стоки, подлежащи на разрешителен режим.Случаят не
е такъв, поради което и факта, че към момента на извършване на проверката, не е
имало клиенти, не променя факта, че обектът е работил като магазин за
хранителни стоки и че е извършена контролна покупка на такава, за което е бил
издаден фискален бон, приложен като
писмено доказателство по делото.
С оглед на това съдът намери, че преценката на
административно – наказващият орган, за липса на маловажност на случая, се
явява законосъобразна.
Санкцията за това адм.нарушение обаче след изменение на
ЗХ, в редакцията му, в сила от 09.06.2020г. е по-ниска в сравнение с
предходната такава, което налага извода, че в санкционната част, следва да бъде
приложен по-ниския законово предвиден размер на имуществена санкция, като
по-благоприятен такъв за дружеството – нарушител, визиран в нормата на чл. 134,
ал.2 от ЗХ.
Поради това, че отговорността на същото е ангажирана при
издадено НП с непълна правна квалификация на нарушението и липсата на
възможност такава първоначално да бъде дадена от съда, то е налице издаване на
НП при допуснати съществени нарушения на административно – производствените
правила, което налага неговата отмяна на това правно основание.
Разноски не са претендирани от страните, поради което и
съдът не разгледа въпроса за тяхното възлагане.
Поради изложените мотиви и на основание чл. 63, ал.1 от ЗАНН,
Съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯВА НП № 200
от 13.11.2019г. на Директора на ОДБХ- Пловдив, с което на „***“ЕООД, ЕИК: *********
със седалище и адрес на управление: град Асеновград, общ. Асеновград, обл.
Пловдивска, ул.“Тунджа“ № 2, представлявано от Е.И.Т., ЕГН – ********** е
наложена имуществена санкция в размер на 2000 – две хиляди лева, за нарушение
по чл. 42 ал.2 от „Закона за храните“.
Решението да се съобщи на жалбоподателя, адвокат К. и на
въззиваемата страна.
Същото подлежи
на обжалване в 14- дневен срок от неговото съобщаване, по реда на глава 12 от
АПК, на касационните основания, визирани в НПК, пред Административен съд-
Пловдив, чрез Районен съд- Асеновград.
Районен съдия: