№ 2240
гр. София, 13.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 116-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и трети април през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:ПАВЕЛ Г. ПАНОВ
при участието на секретаря ВИОЛЕТА К. ДИНОВА
като разгледа докладваното от ПАВЕЛ Г. ПАНОВ Административно
наказателно дело № 20241110204567 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения и
наказания (ЗАНН).
Образувано е по жалба на П. С. Н., с ЕГН **********, чрез адв. Ч., срещу наказателно
постановление № 21-4332-023725 на началник сектор в ОПП-СДВР, с което на основание
чл. 185 от ЗДвП е наложено на П. С. Н., с ЕГН ********** административно наказание
"глоба" в размер на 20, 00 лева за нарушение на чл. 157, ал. 6 от ЗДвП.
В жалбата се релевират доводи за неправилност на издаденото наказателно
постановление. Сочи, че не е дадено ясно и точно описание на нарушението, както и че е в
сила по-благоприятен закон, според който е отпаднал съставът на административно
нарушение.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно уведомен, не се явява, за него се явява
адв. Ч. с пълномощно по делото. Поддържа обективираните в жалбата възражения. Моли за
отмяна на наказателното постановление, както и претендира възнаграждение на основание
чл.38 от Закона за адвокатурата.
Въззиваемата страна, не изпраща представител. По делото са постъпили писмени
бележки.
Съдът, след като извърши цялостна преценка на събраните в хода на делото
доказателства и доказателствени средства и обсъди доводите и възраженията на
жалбоподателя, прие за установена следната фактическа обстановка:
На 15.05.2021 г. на жалбоподателя Н. бил съставен акт за установяване на
административно нарушение № 444052, с който контролният талон към свидетелството за
управление на моторно превозно средство, притежавано от жалбоподателя, бил иззет.
На 31.10.2021 г. около 15:00 часа в гр. София на бул. Андрей Ляпчев(Универсиада)
жалбоподателят управлявал товарен автомобил - Пежо ПАРТНЕР 1.9 с рег №
СА****ВН, регистриран на фирма "НИВЕЛ"ООД ЕИК 21063033, с посока на движение от
бул. Климент охридски към бул. Андрей Сахаров и пред №4 бил спрян за проверка от
1
служителите на 07 РУ СДВР Т. и Х., които констатирали, че водачът управлява без СУМПС
да е придружено от контролен талон, а АУАН, с който му бил отнет КТ към СУМПС бил
издаден преди повече от един месец от датата на проверката.
Свидетелят Т. съставил на жалбоподателя АУАН като вписал в него, че нарушението се
изразява в това, че водачът „управлява с АУАН с изтекъл срок (15.05.2021г)“.
Въз основа на цитирания АУАН било издадено и наказателно постановление № 21-
4332-023725 на началник сектор в ОПП-СДВР, с което на основание чл. 185 от ЗДвП е
наложено на П. С. Н., с ЕГН ********** административно наказание "глоба" в размер на 20,
00 лева за нарушение на чл. 157, ал. 6 от ЗДвП. Фактическата обстановка била и словесното
описание на нарушението били описани идентично.
Фактическата обстановка по делото се установява от събраните по делото
доказателства и доказателствени средства – показанията на свидетеля Т., акт за установяване
на административно нарушение от 15.05.2021г. АУАН от 31.10.201г. заповеди за
компетентност, НП, справка-картон на водача и заповеди за компетентност.
Съдебният състав кредитира показанията на свидетеля Т.. Които са логични и
последователни, макар и същият да не възстанови ясен спомен за проверката, което е
логично с оглед естеството на дейността му като служител на МВР.
Съдът се довери на събрания и проверен писмен доказателствен материал, поради
пълнотата, последователността и липсата на логически противоречия, като същият се явява
източник на пряка доказателствена информация по случая и доведе до еднозначни
фактически изводи у съдебния състав, поради което съдът го кредитира изцяло.
При така направените изводи относно фактите и обстоятелствата по делото
настоящият състав прие следното от правна страна:
Жалбата е подадена в законоустановения 14-дневен срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, от
процесуално легитимирано лице и срещу акт, който подлежи на съдебен контрол, поради
което същата се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
В настоящото производство съдът е длъжен да провери законосъобразността на
обжалваното наказателно постановление, като в този смисъл извърши проверка за
спазването на материалния и процесуалния закон, без да е обвързан от основанията,
изложени в жалбата – арг. от чл. 314, ал. 1 от НПК, вр. с чл. 84 от ЗАНН.
Съдебният състав установи, че актът за установяване на административно нарушение и
наказателното постановление са изготвени от компетентни за това длъжностни лица.
На следващо място, съдът констатира, че са спазени всички давностни срокове,
визирани в чл. 34 от ЗАНН. Административнонаказателното производство е образувано със
съставянето на акта за установяване на административно нарушение в предвидения от чл. 34
от ЗАНН тримесечен срок от открИ.е на нарушителя, респективно едногодишен срок от
извършване на нарушението. От своя страна обжалваното наказателното постановление е
постановено в шестмесечен срок от съставяне на акта.
От събраните доказателства по делото се установява, че действително жалбоподателят е
управлявал МПС без контролен талон, отнет му с АУАН от 15.05.2021г., който е бил
съставен повече от един месец преди датата на проверката – 31.10.2021г..
Съдът намира, че актът за установяване на административно нарушение и
наказателното постановление относно нарушението по чл. 157, ал. 6 от ЗДвП (редакция към
датата на нарушението) не съдържат всички законоустановени реквизити регламентирани в
чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. В процесните акт за установяване на административно нарушение
и в наказателното постановление липсва описание на това вменено нарушение, тъй като не е
2
посочен номер на АУАН, както и за извършване на какво нарушение е издаден, за да може
да бъде извършена проверка дали е налице нарушение на правилата на ЗДвП, дали въз
основа на него има издадено наказателно постановление и кога, било ли е то обжалвано и
дали е влязло в сила. Не е посочено, че жалбоподателят не представя контролен талон, а
вместо него носи акт, който е издаден преди повече от един месец. Вместо това,
актосъставителят и наказващият орган са отразили, че жалбоподателят "управлява с АУАН с
изтекъл срок (15.05.2021г)". Представеното описание е лаконично и недостатъчно поради
липса логическото единство на възпроизведените факти. В случая липсата на пълно
словесно описание на нарушението е ограничило правото на защита на жалбоподателя, тъй
като го е лишило от възможността да разбере в извършването на какво нарушение е обвинен
и в пълен обем да реализира правата си по организиране на своята защита, респективно
съдът да прецени има ли извършено нарушение и дали същото правилно е подведено под
съответната правна норма. Липсата на конкретно описание на нарушението, както и на
всички обстоятелства, при които същото е извършено, представлява съществен порок на
наказателното постановление и е абсолютна предпоставка за неговата отмяна по отношение
на второто вменено деяние. Следва да се има предвид, че към датата на нарушението
посочената за нарушена разпоредба на чл.157, ал.6 от ЗДвП предвижда, че При съставяне на
акт за нарушение по този закон контролният талон се отнема и се връща на водача след
изпълнение на задължението по чл. 190, ал. 3. Актът за нарушението заменя контролния
талон за срок до един месец от издаването му. Словесното описание на нарушението в
АУАН и НП навежда на недвусмислен извод, че жалбоподателят е санкциониран за това, че
носи в себе си АУАН с изтекъл срок, каквото и смислово значение да се влага в понятието
изтекъл срок на АУАН, като този срок дори не е посочен. Фактическото държане на АУАН,
издаден повече от месец преди проверката само по себе си обаче не е административно
нарушение.
Съгласно действащата към датата на извършване на нарушението – 31.10.2021 г.
разпоредба на чл. 157, ал. 6 от ЗДвП, при съставяне на акт за нарушение по този закон
контролният талон се отнема и се връща на водача след изпълнение на задължението по чл.
190, ал. 3. Актът за нарушението заменя контролния талон за срок до един месец от
издаването му. Съгласно чл. 190, ал. 3 от ЗДвП, наложеното наказание "глоба" се заплаща в
едномесечен срок от влизането в сила на наказателното постановление, електронен фиш или
съдебното решение или определение на съда при обжалване.
Съставеният акт замества за срок до един месец отнетия контролен талон към
свидетелството за управление на моторно превозно средство. В този период актът изпълнява
ролята на контролен талон и когато водачът го носи при управление на моторно превозно
средство, същият изпълнява задължението си. След изтичане на едномесечния срок, актът
няма да замества контролния талон, поради което ще е налице нарушение на чл. 100, ал. 1, т.
1 от ЗДвП. Жалбоподателят обаче е санкциониран на основание за нарушение на чл. 157, ал.
6 от ЗДвП, която норма не съдържа правило за поведение, което да е насочено към водачите
на моторни превозни средства, а единствено дефинира каква е правната стойност на акта за
установяване на административно нарушение при отнет контролен талон към
свидетелството за управление на моторно превозно средство.
В конкретния случай е доказано по категоричен начин, че на посочената дата –
31.10.2021г. жалбоподателят Н. е управлявал процесния автомобил, след като на 15.05.2021
г. му е бил съставен акт за установяване на административно нарушение № 444052, с който
контролният талон към свидетелството за управление на моторно превозно средство бил
иззет и респективно към датата на проверката не е носил контролен талон към СУМПС.
На следващо място, с бр. 67 от 2023 г. на Държавен вестник, разпоредбата на чл. 157,
ал. 6 от ЗДвП е отменена. Към днешна дата за жалбоподателя Н. няма подобно задължение,
поради което същият не е осъществил състав на вмененото административно нарушение. В
3
чл. 3, ал. 2 от ЗАНН е уреден принципът за прилагане на по-благоприятния закон.
Предпоставките за приложението на този принцип са нарушението да е извършено при
действие на стария закон, наказателното постановление да не е все още в сила и да е
настъпила законодателна промяна, която да прави положението на нарушителя
по-благоприятно, като декриминализира поведението му или предвижда по-леко наказание
за деянието. В процесния случай е налице декриминализиране на вмененото
административно нарушение, поради което настоящият съдебен състав е длъжен да приложи
по-благоприятния закон за жалбоподателя Н.. Към днешна дата на настоящото произнасяне
на съда не съществува задължение за водачите да носят АУАН, заместващ контролния
талон.
С оглед изхода на делото право на разноски има жалбоподателят, като същият се е
договорил и е получил безплатна правна помощ от адв. Ч. на основание чл.38, ал.1, т.3 от
Закона за адвокатурата – на близко лице. Съгласно чл.38, ал.3 от ЗА в случаите по ал. 1, ако
в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът или
адвокатът от Европейския съюз има право на адвокатско възнаграждение. Съдът определя
възнаграждението в размер не по-нисък от предвидения в наредбата по чл. 36, ал. 2 и
осъжда другата страна да го заплати. Направено е и възражение за прекомерност.
Съгласно решение от 25.01.2024 г. на СЕС по дело C-438/22, чл. 101, § 1 ДФЕС във
връзка с чл. 4, § 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че ако установи, че наредба, която
определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден
задължителен характер с национална правна уредба, противоречи на посочения чл. 101, § 1,
националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба по
отношение на страната, осъдена да заплати съдебните разноски за адвокатско
възнаграждение, включително когато тази страна не е подписала никакъв договор за
адвокатски услуги и адвокатско възнаграждение; чл. 101, § 1 ДФЕС във връзка с чл. 4, § 3
ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че национална правна уредба, съгласно която, от една
страна, адвокатът и неговият клиент не могат да договорят възнаграждение в размер по-
нисък от минималния, определен с наредба, приета от съсловна организация на адвокатите
като Висшия адвокатски съвет, и от друга страна, съдът няма право да присъди разноски за
възнаграждение в размер по-нисък от минималния, трябва да се счита за ограничение на
конкуренцията „с оглед на целта“ по смисъла на тази разпоредба. При наличието на такова
ограничение не е възможно позоваване на легитимните цели, които се твърди, че посочената
национална правна уредба преследва, за да не се приложи към разглежданото поведение
установената в чл. 101, § 1 ДФЕС забрана на ограничаващите конкуренцията споразумения
и практики.
Ето защо съдът намира, че при преценка съответствието на адвокатския хонорар с
действителната фактическа и правна сложност на делото не е обвързан от минимално
определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата. В такъв случай съдът
намира, че справедливо възнаграждение с оглед ниската фактическа и правна сложност на
делото, обстоятелството, че е проведено едно открито съдебно заседание, разпитан е един
свидетел и не са правени други искания от страна на защитата, следва СДВР да бъде осъдена
да заплати на адв. Ч. сумата от 200 лева за предоставената безплатна правна помощ.
Така мотивиран СЪДЪТ
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 21-4332-023725 на началник сектор в ОПП-
СДВР, с което на основание чл. 185 от ЗДвП е наложено на П. С. Н., с ЕГН **********
4
административно наказание "глоба" в размер на 20 лева за нарушение на чл. 157, ал. 6 от
ЗДвП.
ОСЪЖДА Столична дирекция на вътрешните работи да заплати на В. В. Ч. сумата от
200 лева – възнаграждение за предоставена безплатна правна помощ.
Решението подлежи на касационно обжалване по реда на Глава XII от АПК пред
Административния съд - София-град в 14-дневен срок от съобщаването му на страните, на
касационните основания предвидени в НПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5