Мотиви
към Присъда №429/13.11.2019г.,
постановена по НОХД №864/2019г. по описа на Разградския районен съд .
Разградска районна прокуратура е повдигнала обвинение срещу Б.Т.Б. *** за
това, че за времето от 07.02.2018г. до 07.03.2018 г. в гр.Р. в
условията на продължавано престъпление с цел да набави за себе си имотна
облага, възбудил и поддържал заблуждение у К.Д.А. ***, че ще й помогне да
издири нейна сестра близначка, като наеме частен детектив, за целта на
07.02.2018г. е получил от А. парична сума на 100 /сто/лева, в последствие на
07.03.2018г. е получил от А. допълнително парична сума от 50 петдесет лева с
цел да ги предаде на нает от Б. частен детектив на име И. К., с което й е
причинил имотна вреда общо в размер на 150 /сто и петдесет/ лева - престъпление
по чл.209, ал. 1 във вр. с чл.26, aл. 1 от НК.
В заседанието пред РРС представителят на РРП подържа
обвинението, счита го за доказано и предлага на съда да наложи на подсъдимия съответно
наказание.
Като граждански
ищец е
конституирана пострадалата К. Д.А. ***,
която претендира подсъдимия да бъде осъден да й заплати обезщетение за
имуществени вреди от престъплението в размер на 150 лв.
Съдът, като обсъди събраните доказателства, намери за
установено следното:
Подсъдимият Б.Т.Б. е роден на ***г***. Същият е със
средно образование, неженен, неосъждан, живее в гр.Р.
Свидетелката К.А. ***. В началото на 2018г. тя се запознала с подсъдимия Б.Б. чрез
неговата сестра и нейна приятелка на име Ц. Свидетелката А. споделила с подс.Б., че има своя сестра близначка, която не е виждала
от раждането им и, че желае да я издири. Обяснила, че е търсила сестра си, като
е ходила дори в предаванията „Искрено и лично“ и „Имам поща“, но досега не я е
намерила. Тъй като отдавна издирвала сестра си св.А. попитала подс.Б. дали може да й помогне. Подсъдимият проявил интерес
към това, което споделила св.А. и я уверил, че може да й помогне. След около
седмица подс.Б. се обадил на св.А., като и казал че
има следа и че сестра й е жива, като се намира в Г. Казал й че баща й е
посланик, в крайна сметка заявил и че сестра й е намерена. Обяснил й също, че
се е свързал с частен детектив с име „И. К.“, който уж издирил сестра й като казал,
че за свършеното от К., трябва да му преведат сумата от 700 лева като хонорар
за извършената работа. По този начин подсъдимият убедил св.А. и тя се
съгласила, като се разбрали да плати на подс.Б. сумата
на вноски. Двамата - св.А. и подс. Б. на 07.02.2018г.
посетили ПИБанка в гр.Р., св.А. му дала сумата от 100
лева, която подсъдимият, превел по собствената си банкова сметка. ***, че
сумата се превежда на друго лице /соченото от подсъдимия като частен детектив/. След като превел
сумата подсъдимият я попитал кога ще му преведе следващата вноска и св.А., му
казала, че ще го направи след месец.
На 07.03.2018г. св.А. се обадила на подс.Б. и му
привела по сметката, която подсъдимият й бил изпратил чрез „Фейсбук“
сумата от 50 лева. Докато превеждала парите св.А., разбрала от служителката на
банката, че сметката е на подс. Б., а не на посочения
от него частен детектив „И. К“. Св.А. се ядосала, обадила се отново на
подсъдимия, като се скарала с него по телефона, но подс.Б.
я успокоил, че няма проблеми и всичко е наред. Така свидетелката А. разбрала,
че подс.Б. я лъже с цел тя да му превежда пари. Св.А.
спряла да му превежда пари и подала жалба в РУ на МВР-гр.Р. за това, че е
измамена.
На досъдебното производство е назначена комплексна съдебно-психиатрична и
психологическа експертиза по отношение на св. К. А., която е дала заключение,
че освидетелстваната А. е способна да възприема правилно фактите, имащи
значение за делото и да дава достоверни обяснения за тях. Поведението и
илюстрира несъмнено присъствие в ситуацията, възприемане и припомняне на
детайли, последователност и логичност на действията.
Изложената
фактическа обстановка съдът намира за безспорно доказана. Същата се установява
от показанията на разпитаните
свидетели – пострадалата К. А. и Т. А. /неин съпруг/. Тези двама свидетели
установяват конкретно начинът, по който подсъдимият е действал, заблуждавайки
пострадалата. Очевидно подсъдимият е съчинил цялата история с мнимия детектив,
на който следвало да се плаща хонорар. Обясненията му, че действително имало
такъв човек, който заблудил и него са явно несериозни и няма как да се кредитират. Няма никакви реални
данни подсъдимият след това да е превеждал суми на друго лице или да е предавал
такива на такова лице. Факт е, че парите са преведени на самия подсъдим /копия
от вносни бележки на л.9 и 10 от ДП/ и явно така самият подсъдим си е набавил
облага. Показателно е, че още при първото плащане, свидетелката била уверена от подсъдимия, че сумата се
превежда на друго лице, а всъщност сметката била на подсъдимия и последният
просто внесъл тази сума по сметката си. В този смисъл съдът намира, че случаят
е пределно ясен и повече коментари не са нужни.
Така
изложената фактическа обстановка налага
следните правни изводи:
С действията си
подсъдимият Б.Б. е осъществил състава на
престъплението „измама“ по смисъла чл.209, ал.1, във вр. с чл.26, ал.1 от НК,
тъй като за времето от 07.02.2018г. до 07.03.2018 г. в
гр.Р. в условията на продължавано престъпление с цел да набави за себе си
имотна облага, възбудил и поддържал заблуждение у К.Д.А. ***, че ще й помогне
да издири нейна сестра близначка, като наеме частен детектив, за целта на
07.02.2018г. е получил от А. парична сума на 100 /сто/лева, в последствие на
07.03.2018г. е получил от А. допълнително парична сума от 50 петдесет лева с
цел да ги предаде на нает от Б. частен детектив на име И. К., с което й е
причинил имотна вреда общо в размер на 150 /сто и петдесет/ лева. Въведена в заблуждение от подсъдимия, пострадалата
му предоставила парични средства и превела парична сума по негова сметка. Развивайки тезите си,
че сестра й е намерена и че ще се извършат действия двете да се свържат,
подсъдимият е поддържал заблуждението на пострадалата. По този начин на
последната е причинена вреда в размера на посочените парични средства. Подсъдимият
е действал с пряк умисъл с цел да си набави облага. Подсъдимият е провокирал пострадалата
на два пъти да му преведе парични средства - извършил идентични деяния, през
непродължителен период от време и при еднородност на вината, при което следващото
се явява от обективна и субективна страна продължение на предшестващото, поради
което и дейността му се определя като продължавано престъпление по смисъла на
чл.26, ал.1 от НК.
Индивидуализирайки
наказанието на подсъдимия съдът отчита
като смекчаващи обстоятелства чистото му съдебно минало и младата му възраст. Отчита
се и отминалият продължителен период от деянието. Щетата също не е в сериозен
размер. При това съдът намира, че за
престъплението по чл.209, ал.1 вр. чл.26, ал.1 от НК на
подсъдимия също следва да се определи наказание лишаване от свобода в
размер на една година /минималния размер/. Тъй като подсъдимият не е осъждан, наложеното
му наказание е под три години и с оглед личността на подсъдимия следва да се
приеме, че за поправянето му не е
наложително да изтърпи така определеното наказание, то изтърпяването на същото
следва да се отложи за изпитателен срок от три
години на основание чл.66, ал.1
от НК.
Основателен е
предявения граждански иск от пострадалата
и същият следва да се уважи в предявения размер. Така подсъдимият следва да бъде
осъден да заплати на св. К.А. сумата от 150 лв за
имуществени вреди от престъплението.
Подсъдимият следва да бъде осъден да заплати и разноските
по делото, както и държавна такса върху уважения граждански иск.
Мотивиран
така съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: