О П Р
Е Д Е Л Е
Н И Е
Номер 282
24.01.2020 Град Бургас
Бургаски окръжен съд граждански
състав
На двадесет и четвърти януари две хиляди и двадесета година
В закрито заседание в следния състав:
Председател: Десислава Динкова
Прокурор
като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело номер 1603
по описа за 2019 година и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е образувано по искова молба от С.М.Л., ЕГН **********, с адрес: ***, чрез
адв. Яна Даскалова, АК-София, със съдебен адрес:***, против Прокуратура
на Република България с административен адрес: гр. София, бул. „Витоша“ № 2, с
искане ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца следните суми,
представляващи неимуществени и имуществени вреди, настъпили в резултат на
незаконно обвинение за извършено престъпление по чл. 321, ал.1, вр. чл. 93, т. 20 от НК, чл. 214,
ал. 2, т.1 и т. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 213а, ал. 3, т.З, вр. ал. 2, т.1,
предложение 1-во и т.2 вр. чл. 26, ал. 1 от НК, чл. 142, ал.2., т.1 и т.2, вр.
с ал. 1, вр. чл. 20, ал. 3 от НК и чл. 131, ал.1, т.5, вр. чл. 130, ал.1, вр.
чл. 20, ал. 3 от НК, за което е образувано досъдебно производство № ЗМ 37/2009
г. по описа на ОД МВР - гр. Бургас, ДП №178/2009 г., пр. пр. №566/2009 г. по
описа на Окръжна прокуратура – Бургас, по-късно - ДП № 7/2014 на Окръжна
следствена служба - Ямбол и пр.пр. №1950/2013 на Окръжна прокуратура – Ямбол, и
пр.пр. №10044/2011 г. на Софийската градска прокуратура, които били прекратени,
както следва:
-
сумата от 50 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени
вреди, ведно със законната лихва, считано от деня на деликта - 24.10.2014 г. -
дата на окончателно прекратяване на воденото срещу ищеца наказателно производство
до изплащане на сумата;
-
сумата от 68 250 лв. (равностойност на 35 000 щатски долара) обезщетение за
причинени имуществени вреди в размер на общо заплатени адвокатски хонорари на
различни адвокати и адвокатски кантори в САЩ, от които: 10 000 щатски долара (с
левова равностойност от 19 500 лв.) заплатен на 03.05.2011 г. хонорар на
адвокатска кантора Ришельо за представителство и защита в процедурата по
възстановяване на документа за самоличност на ищеца, задържан от полицията в
Санта Луша и по д. №********** на Службата за митнически и граничен контрол на
САЩ; 5 000 щатски долара (с левова равностойност от 9750 лв.) заплатен на
30.08.2012 г. хонорар на адвокатска кантора Самис (Sammis law firm) за защита и
представителство в процедурата по възстановяване на отнетото от Щатската
полиция на Илинойс право на ищеца да притежава оръжие (карта FOID); 10 000
щатски долара (с левова равностойност от 18 817 лв.) заплатен на 01.05.2013 г.
хонорар на адвокатска кантора Естлунд (адвокат Мишел Естлунд) за защита и
представителство в производството, образувано от компетентните власти на САЩ по
искането на българските власти за временното задържане на основание издадената срещу
ищеца международна заповед за арест; 10 000 щатски долара (с левова
равностойност от 19 500 лв.) заплатен на 01.10.2013 г. хонорар на адвокат
Дъглас МакНАб за представителство и защита в процедурата по отмяна на статута
на ищеца на издирвано с червена бюлетина на Интерпол лице, както и законната
лихва върху главницата от 68 250 лв., считано от деня на деликта - 24.10.2014
г. - датата на окончателно прекратяване на воденото наказателно производство до
изплащане на сумата;
-
сумата от 8 819 лв. (равностойност на 4 523 щатски долара), представляваща
обезщетение за причинени имуществени вреди вследствие неосъществена планирана
екскурзия, в периода 5-10 март 2011 г., в размер на заплатената от ищеца в
полза на агенция Мурингс цена за същата, както и законната лихва върху
главницата от 68 250 лв., считано от деня на деликта - 24.10.2014 г. - датата
на окончателно прекратяване на воденото наказателно производство до изплащане
на сумата;
-
сумата от 352 000 лв., представляваща неполучени в периода от 01.01.2011 г. до
01.01.2015 г. приходи от стопанска и управленска дейност, от дивиденти и др.,
със средно годишно възнаграждение в размер на 88 000 лв., определено на база
получени в България през периода 2007-2010 г., нетни доходи, ведно със
законната лихва от датата на деликта.
За разглеждането на настоящите първоначално обективно съединени
искове, с оглед предмета им – обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени
и имуществени вреди, за които се твърди, че са причинени от ответника, не е въведено
нарочно особено исково производство и следователно те следва да се разглеждат
по правилата на общия исков процес на ГПК.
Бургаски окръжен съд преди да
пристъпи към разглеждане на делото в открито съдебно заседание, следва да
извърши предвидената в чл. 140 от ГПК подготовка на делото в настоящото закрито
заседание, включваща процесуалните действия, посочени в този законов текст.
По отношение на редовността на
разменените книжа, както и редовността и допустимостта на исковата молба, съдът
констатира следното:
По делото е налице редовна
размяна на книжа между страните: Въз основа на разпореждане на съда на
основание чл.131 от ГПК са изпратени преписи от исковата молба и приложенията
на ответника, на когото е указано да подаде писмен отговор в едномесечен срок,
задължителното съдържание на отговора и последиците от неподаване му и
неупражняването на права. Видно от книжата по делото ответникът е получил
преписите от исковата молба и приложенията към нея, като в срока за отговор е
подал писмен такъв.
Предявената искова молба съдържа
реквизитите на чл. 127, ал. 1, т. 1-6 от ГПК, не е налице несъответствие между
обстоятелствената част и петитумa ѝ, и тя отговаря на чл. 128 ГПК.
Предвид гореизложеното съдът
счита, че исковата молба, отговаря на
изискванията за редовност като абсолютна положителна процесуална предпоставка
за надлежното упражняване на правото на иск.
Исковете са предявени и съобразно
правилата на родовата подсъдност, установени в чл. 104, т. 4 от ГПК.
До момента не са станали служебно
известни на съда факти или обстоятелства, които след проверка за възникването
им, да водят до извода, че са налице процесуални пречки за разглеждането на
спора.
Не е констатирано наличие на
други отрицателни процесуални предпоставки или отсъствие на положителни такива,
относно съществуването или надлежното упражняване на правото на иск, водещи до
недопустимост на предявените искове.
Налице е активна и пасивна
процесуална легитимация на страните за предявяване на настоящия иск.
При това положение предявените
искове са допустими.
С оглед на горните констатации по
отношение на редовността и допустимостта на предявените искове, съдът намира, че
следва да пристъпи към насрочване на
делото в открито съдебно заседание на основание чл.140, ал. 3 от ГПК.
Съдът намира, че в настоящото
определение следва да включи и проекта си за доклад по делото и след него да се
произнесе по допускането на доказателствата, заявени от страните.
Проект за доклад:
Ищецът твърди, че на 25.06.2010
г., с постановление по досъдебно производство № ЗМ 37/2009 г. по описа на ОД
МВР - гр. Бургас, ДП №178/2009 г., пр. пр. №566/2009 г. по описа на Окръжна
прокуратура – Бургас, по-късно - ДП № 7/2014 на Окръжна следствена служба -
Ямбол и пр.пр. № 1950/2013 на Окръжна прокуратура - Ямбол, му било повдигнато
обвинение за образуването и ръководенето на организирана престъпна група,
създадена с цел извършването на престъпления против финансовата и данъчната
система в страната, както и в извършването и подбуждането към извършване на
множество престъпления срещу личността на различни лица - по чл. 321, ал.1, вр.
чл. 93, т. 20 от НК, чл. 214, ал. 2, т.1 и т. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 213а, ал.
3, т.З, вр. ал. 2, т.1, предложение 1-во и т.2 вр. чл. 26, ал. 1 от НК, чл.
142, ал.2., т.1 и т.2, вр. с ал. 1, вр. чл. 20, ал. 3 от НК и чл. 131, ал.1,
т.5, вр. чл. 130, ал.1, вр. чл. 20, ал. 3 от НК. Обвинението е предявено при
условията на чл. 269, ал.З, т.4, б.„а"от НПК. Заявява, че материалите във
връзка с обвиненията по чл. 142 НК и чл. 131 НК били отделени и изпратени през
2012 г. на Софийската градска прокуратура, която с постановление от 31.03.2014
г. по пр.пр. №10044/2011 г. прекратила наказателното производство.
На същата
дата обвинение било повдигнато и на съпругата му Румяна Лолова за образуването
и ръководенето на организирана престъпна група, създадена с цел извършването на
престъпления против финансовата и данъчната система в страната, както и в
изнудване - престъпления по чл. 321, ал.1, вр. чл. 93, т. 20 от НК и чл. 214,
ал. 2, т.1 и т. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 213а, ал. 3, т.З от НК. На следващия ден
- 26.06.2010 г., в дома му в гр. Созопол, в присъствието на сина му Стамен Л.,***
извършили претърсване и иззели вещи на
ищеца, съпругата и сина им, включително и собствени на Стамен пари, които му
били върнати едва през октомври 2012 г. и януари 2013 г.
Твърди се
още, че към момента на предявяване на обвинението ищецът и съпругата му пребивавали постоянно на законно
основание в САЩ. Сочи, че процедурата по получаване на право на пребиваване,
т.нар. „Зелена карта“ е продължителна и преди отпътуването им от страната (м.
май същата година) не били търсени от органите на МВР, следствието и
прокуратурата. Повдигнатите срещу ищеца и съпругата му обвинения били широко
отразени в медиите въз основа на подадено от ОД МВР - Бургас прессъобщение от
28.06.2010 г.
Сочи още, че
на 7.07.2010 г. като обвиняем по пр.пр. N9566/2009 на ОП - Бургас ищецът бил
обявен за общодържавно издирване, а на 5.10.2010 г. била издадена и европейска заповед
за арест. По предложение от 15.11.2010 г. на заместник-окръжния прокурор на ОП
Бургас на 02.12.2010 г. с постановление на Върховната касационна прокуратура
бил обявен за международно издирване. На 04.04.2011 г., на основание чл. 11 от
Договора за екстрадиция между правителството на Република България и
правителството на Съединените Американски щати, ВКП поискала чрез
Международната организация на криминалната полиция (Интерпол) временното
задържане на ищеца от Департамента по правосъдие на Съединените щати.
Заявява, че
през м. април 2014 г. ищецът се върнал в България и веднага се явил доброволно
пред органите на досъдебното производство за извършването на необходимите
процесуално-следствени действия. С постановление от 24.10.2014 г. по пр.пр.
№1950/2013 г. на ОП - Ямбол воденото срещу ищеца ДП №37/2009 г. на ОД МВР -
Бургас (ДП №178/2009 г. и пр.пр. №566/2009 по описа на ОП - Бургас) за
престъпления по чл. 321, ал.1, вр. чл. 93, т. 20 от НК, чл. 214, ал. 2, т.1 и
т. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 213а, ал. 3, т.3, вр. ал. 2, т.1, предложение 1-во и
т.2 вр. чл. 26, ал. 1 от НК, било прекратено изцяло, на основание чл. 243,
ал.1, т. 1, вр. чл. 24, ал.1, т.1 и чл. 199 от НК, поради липса на данни за
извършени престъпления. При извършена служебна проверка за законосъобразност по
реда на чл. 243, ал. 9, вр. чл. 46, ал. 3 от НПК, с постановление от 21.03.2015
г. на заместник-апелативния прокурор при АП - Бургас (пр. вх. №СН-177/2009 г.
на АП - Бургас) постановлението бе потвърдено като законосъобразно и
обосновано.
Твърди се
още, че повдигането на горепосочените обвинения за извършени тежки умишлени
престъпления, производството по които впоследствие е прекратено с постановление
от 24.10.2014 г. по пр.пр. №1950/2013 г. на Окръжна прокуратура гр. Ямбол
поради липса на данни за извършени престъпления, както и обявяването за
международно издирване, издаването на европейска заповед за арест, искането за
временно задържане в САЩ чрез Интерпол, причинили на ищеца сериозни
неимуществени и имуществени вреди.
Сочи, че
воденото срещу ищеца наказателно производство било широко отразено в медиите,
като публикации, позоваващи се на незаконното наказателно преследване са
достъпни и до днес в интернет пространството.
Воденото срещу ищеца наказателно производство било същински кошмар.
Ищецът бил злепоставен и отритнат от обществото, опозорено било доброто му име
на гражданин и професионалист. Приятелите и бизнес партньорите му се страхували
да общуват с него от страх да не ги сполети същата участ, а много и до ден-днешен го смятат за престъпник,
независимо от безпочвените обвинения. Дълбоко били накърнени честта и
достойнството на ищеца, който бил принуден непрестанно да обяснява, че не е
извършвал престъпление. Прекомерната продължителност на досъдебно производство
за деяния, които не е извършил, го лишила от възможността своевременно да
възстанови доброто си име в обществото. Непрестанно мислел единствено за
наказателното производство и опасенията за бъдещето му не го напускали. Това
довело до сериозно влошаване на здравословното му състояние - психическо и
физическо, ищецът станал потиснат и крайно раздразнителен, не можел да спи и
сънувал кошмари.
През цялото
време бил изключително разстроен не само заради себе си, но и заради
семейството си. Притеснявал се за това как широкото медийно оповестяване на
наказателното преследване се отразява на близките му и най - вече на съпругата
и синовете му, които тежко възприемали случващото се с него. Обвинявал себе си
за причинените на сина му Стамен кошмарни изживявания по време претърсването и
изземването. Сочи още, че поради незаконното наказателно преследване и
публичното оклеветяване, синът му Михаил, който тогава бил на 17 години не могъл
да завърши средното си образование в Бургаската природо-математическа гимназия
и се наложило да се премести да живее в САЩ, където да довършил средното си
образование. Така и не получил българска диплома за завършено средно
образование и не могъл да кандидатства в български висши учебни заведения,
въпреки желанието си. Всичко това притеснявало ищеца изключително много и го карало
да изпитва и до днес силно чувство за вина. Състоянието на ищеца било
допълнително повлияно и от факта на влошеното здравословно състояние на
съпругата му, която също изпитала огромен стрес и ужас от повдигнати обвинения
и широкото медийно оклеветяване. Ищецът бил крайно притеснен от негативното
влияние, което поддържаните години наред неоснователни обвинения срещу него,
оказали върху бизнеса и репутацията на ръководените от Л. дружества - „Кондор травел“ ООД, „Биосет“ ЕООД
и „Си лайн билдинг“, и на служителите в тях.
Всичко това
се отразило крайно неблагоприятно и на авторитета и доброто име на ищеца в САЩ,
където живеел по това време с намерение да развие бизнеса си. Вследствие
неоснователните обвинения срещу ищеца и обявяването му за международно
издирване от Интерпол това на практика се оказало невъзможно, като той със
семейството си не можел да се върне в България, нито да заживее и работи в САЩ.
Когато се налагало да пътува извън САЩ, ищецът имал сериозни проблеми с
граничните служби. Отнето било разрешителното за закупуване и притежание на
огнестрелно /ловно/ оръжие, незаконно било ограничено правото му на свободно
придвижване.
Твърди се,
че на 4.03.2011 г. на летището в Санта Душа след паспортна проверка ищецът бил
задържан от полицията без никакви обяснения. Впоследствие разбрал от адвоката
си, че задържането му било именно по повод издирването му от Интерпол и
издадената заповед за арест. Бил разпитван в продължение на часове и едва на
следващата сутрин бил освободен, но полицейските служители задържали всичките
му документи. Ищецът ангажирал адвокат, който да защити правата му и едва
няколко дни по-късно полицейските служители му върнали паспорта и успял да
замине за САЩ, където на летището в Маями веднага бил отново задържан от
полицията и разпитван над десет часа. Твърди се, че през следващите няколко
години ищецът не смеел да пътува никъде, а ограничението в придвижването
сериозно затруднило работата му на предприемач.
Сочи се, че
въпреки завръщането през пролетта на 2014 г. в България и оказаното съдействие
на властите лично или чрез упълномощени адвокати, издадената срещу ищеца
незаконна заповед за арест така и не била отменена и продължавал да е със
статут на издирвано с червена бюлетина от Интерпол лице. Поради това ищецът и
съпругата му били неоснователно задържани отново на 25.01.2015 г. в Рим и на
25.11.2015 г. в Мексико и разпитвани в продължение на часове. Първият път през
нощта, а вторият по време на пътуване с приятели за сватба, като били показно
отделени от групата, което било унизително и им причинило огромно напрежение.
Твърди се,
че по време на воденото срещу ищеца наказателно преследване на 15.10.2012 г.
починала майката на съпругата му, само на 67 г. Счита, че тя е починала, защото
нямало кой да се погрижи за нея. Ищецът и съпругата му се измъчвали, че именно те
са причината за влошаването на здравословното ѝ състояние и дори за
смъртта ѝ.
От
привличането на ищеца като обвиняем до прекратяването на наказателното
производство изминали четири години и четири месеца. Това бил най-мъчителният
период от живота му. Живеел в непрестанни ежедневни притеснения за съдбата си, за
семейството и професионалната си дейност. Претърпял огорчение, болки и
страдания от неоснователните обвинения, които следва да бъдат обезщетени на основание
чл. 2, т. 3, пр. 2 от ЗОДОВ.
Представя
доказателства. Претендира разноски.
Ответникът е
депозирал писмен отговор, с който оспорва исковете изцяло като неоснователни и
недоказани.
Заявява, че
постановленията, с които е прекратено наказателното производство, доказват
исковите претенции по основание, при условие, че същите са влезли в сила,
доказателства за което не са приложени по делото. Сочи, че такъв извод не може
да се направи за постановлението на Ямболска окръжна прокуратура по пр.пр.
1950/2014 г., а постановлението по пр.пр. № 10044/2011 г. на Софийска градска
прокуратура изобщо не е приложено по делото.
Счита, че
наличието на действително търпени вреди, техният вид, размер и наличието на
пряка причинно-следствена връзка между претендираните вреди и незаконното
обвинение са елемент фактическия състав на отговорността по чл. 2 от ЗОДОВ,
като тежестта за тяхното доказване е за ищеца.
Посочва, че
не са представени никакви доказателства, за опозоряването на доброто име на
ищеца в страната и САЩ, за отказа на приятели да общуват с него, в резултат на
твърдяното широко медийно отразяване, за влошаването на здравословното му състояние.
Неподкрепени с доказателства са и твърденията за намеренията за бизнес в САЩ и
осуетяването им в следствие на неоснователното привличане като обвиняем.
Посочва, че болшинството
от прессъобщенията, изхождат от МВР и други институции, и в много малка част
присъстват изявления на наблюдаващия прокурор или говорител на Окръжна
прокуратура – Бургас и последната не може да отговаря за вреди, причинени от
действия на други органи и институции.
Счита, че
ищецът със собственото си процесуално поведение е допринесъл за предприемането
спрямо него мерки за издирване чрез европейска заповед за арест и Интерпол. От
изложеното в исковата молба и доказателствата към нея се налага извода, че
ищецът е знаел за инициираното разследване още през 2010 г., но се върнал в
страната едва през пролетта на 2014 г.
Излага
съображения за липсата на връзка между действията на прокуратурата и смъртта на
тъщата / незавършването на училище от по-малкия син Михаил. Заявява, че по
ЗОДОВ се обезщетяват вреди, причинени лично на засегнатото лице.
На следващо
място, счита претенцията за неимуществени вреди за силно завишена и
несъобразена с разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД, с трайната съдебна практика и
икономическите условия в страната. Позовава се на ППВС № 4/1968 год.
Излага
редица съображения относно претенциите за имуществени вреди в размер на общо
68 250 лв. На първо място посочва по отношение на сумата от 10 000
щатски долара – заплатен на 03.05.2011 г. хонорар на адвокатска кантора Ришельо
за представителство и защита в процедура по възстановяване на документ за
самоличност, задържан в полицията в Санта Луша, че в приложените към исковата
молба копия на документи не присъстват такива в подкрепа на твърдението на
ищеца, че задържането му е било именно във връзка с издирването му като
обвиняем по посоченото наказателно производство.
По отношение
на сумата от 5000 щатски долара, заплатен на 30.08.2012 г. хонорар на
адвокатска кантора Самис за защита и представителство в процедура по
възстановяване на отнето от Щатската полиция право да притежава оръжие, от
представените доказателства също не може да се направи заключение, че
наложените мерки са във връзка с воденото в България дело.
Същите
съображения се излагат и за сумата от 10 000 щатски долара, заплатен на
01.05.2013 г. хонорар на адвокатска кантора Естлунд за защита и
представителство в производство пред властите на САЩ за временно задържане на
ищеца по издадена международна заповед за арест. Приложени са копия на
кореспонденция между Л. и различни структури на Интерпол във връзка с исканията
му за достъп до записи, повечето от които преди януари 2013 г. Видно от писмо
от 19.02.2013 г. в НЕБДС няма данни за приложени спрямо Л. принудителни
административни мерки и санкции по ЗБДС. Освен това от представените документи
не може да се направи извод, че действително е извършена адвокатската услуга,
за която е представен платежен документ.
Относно
сумата от 10 000 щатски долара, заплатен на 01.10.2013 г. адвокатски
хонорар на адвокат Дъглас Макнаб за представителство и защита в процедура по
отмяна на статут на издирване лице с червена бюлетина на Интерпол, сочи че от
представените документи не може да се направи извод pd действително
извършване на адвокатската услуга.
По отношение
на претендираната сума в размер на 8819 лв. за платената от ищеца в полза на
агенция „Муърингс“ цена на планирана, но неосъществена екскурзия, твърди, че не
са представени доказателства за неосъществяването ѝ именно по
причина воденото против ищеца наказателно производство в Р. България.
Счита
горепосочените искове за имуществени вреди за недоказани по основание и размер.
Сочи, че в
преписа от исковата молба за Окръжна прокуратура – Бургас липсва доказателство
№ 33 от приложенията. Изразява становище за неоснователност на претенцията за
присъждане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 352 000 лв., тъй като ищецът не е
посочил от каква стопанска и управленска дейност са неполучените приходи и
какви са причините за неполучаването им. Сочи, че на обезщетяване подлежи вреда
– претърпяна загуба или пропусната полза, когато тя е определена или
определяема. Оспорва дължимостта на обезщетение за вреда, изразяваща се в
неполучено възнаграждение, на база средното възнаграждение за съответния вид труд, тъй като не може да
се приеме, че приходите от стопанска и управленска дейност имат сигурен
характер.
Счита, че
лихвата за забава се дължи най-рано от влизането в сила на постановлението за
прекратяване на наказателното производство.
Ищецът е предявил при условията
на обективно кумулативно съединяване осъдителни искове с правно основание чл.
2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ и чл.86 от ЗЗД, за обезщетяване на неимуществени и
имуществени вреди от обвинение в извършване на престъпление, като наказателното
производство срещу ищеца е било прекратено поради това, че деянието не е
извършено от него, ведно с обезщетение за забава.
На ищеца следва да бъде указано
да конкретизира как е образувана исковата сума от 352 000 лв., от
нереализирането на коя стопанска и управленска дейност и неполучени дивиденти
са пропуснатите ползи.
Следва да бъде указано и върху
каква главница се претендира законната лихва по пункт 1.3 от петитума, предвид
констатирано противорение от съда.
Ответникът е направил възражения
за съпричиняване по чл.5 ал.2 от ЗОДОВ.
По делото не се признават права.
Не се спори по отношение на следните факти и обстоятелства: че срещу ищеца е
имало образувано наказателно производство, по което е бил привлечен в
качеството на обвиняем за извършено престъпление по чл. 321,
ал.1, вр. чл. 93, т. 20 от НК, чл. 214, ал. 2, т.1 и т. 2, вр. ал. 1, вр. чл.
213а, ал. 3, т.З, вр. ал. 2, т.1, предложение 1-во и т.2 вр. чл. 26, ал. 1 от НК, чл. 142, ал.2., т.1 и т.2, вр. с ал. 1, вр. чл. 20, ал. 3 от НК и чл. 131,
ал.1, т.5, вр. чл. 130, ал.1, вр. чл. 20, ал. 3 от НК, за което е образувано
досъдебно производство № ЗМ 37/2009 г. по описа на ОД МВР - гр. Бургас, ДП
№178/2009 г., пр. пр. №566/2009 г. по описа на Окръжна прокуратура – Бургас,
по-късно - ДП № 7/2014 на Окръжна следствена служба - Ямбол и пр.пр. №1950/2013
на Окръжна прокуратура – Ямбол, като материалите във връзка с обвиненията по чл. 142, ал.2., т.1 и т.2, вр. с ал. 1, вр.
чл. 20, ал. 3 от НК и чл. 131, ал.1, т.5, вр. чл. 130, ал.1, вр. чл. 20, ал. 3
от НК били отделени и изпратени на Софийската градска прокуратура по пр.пр. №10044/2011
г.
Спорно е дали са причинени
неимуществени и имуществени вреди на ищеца и какъв е техният размер,
причинно-следствената връзка между воденото наказателно производство срещу
ищеца и претендираните вреди, както и факта на прекратяването на наказателното
производство с окончателен акт.
На доказване подлежат спорните по
делото факти и връзките между тях, като всяка от страните следва да докаже
фактите и обстоятелствата, на които основава своите искания и възражения.
Съобразно въведените твърдения и оспорвания, ищецът носи тежестта да докаже при
условията на пълно и главно доказване следното: видът и интензитетът на
причинените му неимуществени вреди; техния размер, както и наличието на пряка
причинно-следствена връзка между воденото срещу ищеца наказателно производство
и претендираните вреди. По претенциите за имуществени вреди носи тежестта да
докаже понесените имуществени вреди под формата на сторени разноски и пропуснати
ползи, техния размер, наличието на пряка причинно-следствена връзка между
воденото срещу него наказателно производство и претендираните вреди; а по
отношение на пропуснатите ползи и възможността за сигурно увеличаване на
имуществото му, както и че ответникът е могъл да ги предвиди при предприемане
на действията за повдигане и поддържане на обвинението.
Ответникът носи тежестта да
докаже при условията на пълно и главно доказване всички свои правоизключващи,
правопогасяващи и правоотлагащи възражения.
Не са налице по настоящото дело,
с оглед предмета му, обстоятелства, за
които да съществува установено от закон предположение, поради което те да не се
нуждаят от доказване.
Ищецът е представил писмени
доказателства, които следва да бъдат приети като относими и допустими, като на
ищеца следва да се укаже, че по делото липсват приложени, описаните в исковата
молба доказателства под номера 11 и 33. Изключително нечетливи са представените
за съда заверени преписи от описаните в исковата молба доказателства под
номера: №2 – протоколи за претърсване и изземване – 3 бр. (на л.19-34); №14 –
банков чек 9991 на английски език (л.110); №20 – справка от Министерство на
националната сигурност на английски език (л.125); №34 медийна публикация в
днес.бг (л.165), предвид което на ищеца следва да се укаже да представи четливи
заверени преписи от същите.
Съдът следва да укаже на ищеца на
основание чл. 146, ал. 2 от ГПК, че не сочи доказателства за следните факти:
законно пребиваване в САЩ по време на предявяване на обвинението до завръщането
си в Р. България през април 2014 г., както и за пречките, които предявяването
на обвинението е поставило пред бизнеса му, за участието му в дружествата
„Биосет“ ЕООД, „Кондор травел“ ООД и „Си лайн билдинг“, за намеренията си
да развива бизнес в САЩ и осуетяването им.
Ищецът е поискал да бъдат
допуснати до разпит четирима свидетели при режим на довеждане за установяване
на претърпените неимуществени вреди. Съдът счита, че на основание чл. 159, ал.
2 от ГПК следва да бъдат допуснати двама свидетели.
Исканията на ищеца и ответника за
прилагане на досъдебно производство № ЗМ 37/2009 г. по описа на ОДМВР -
гр.Бургас, ДП №178/2009 г. по описа на ОП - Бургас, пр.пр. №566/2009 г. по
описа на Окръжна прокуратура – Бургас, ДП №7/2014 на Окръжна следствена служба
- Ямбол и пр.пр. №1950/2013 на ОП – Ямбол, в т.ч. тези, касаещи предприетите по
действия по призоваването и издирването на С.М.Л., следва да бъдат уважени.
Искането на ищеца да бъде
задължена Националната агенция по приходите на основание чл. 192 от ГПК да
представи заверени преписи от подадените от С.М.Л., ЕГН********** данъчни декларации
за реализирани доходи за периода от 2007 г. до 2015 г. включително е
основателно. На ищеца следва да се укаже да представи нарочна молба с препис за
Националната агенция по приходите.
По изложените съображения и на
основание чл. 140 ал. 3 от ГПК съдът
О
П Р Е
Д Е Л
И :
ПРИЕМА за
разглеждане предявените от С.М.Л., ЕГН **********,
с адрес: ***, чрез адв. Яна Даскалова, АК-София, със съдебен адрес:***, против
Прокуратура на Република България с административен адрес: гр. София, бул.
„Витоша“ № 2, искове ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца следните
суми, представляващи неимуществени и имуществени вреди, настъпили в резултат на
незаконно обвинение за извършено престъпление по чл. 321, ал.1, вр. чл. 93, т.
20 от НК, чл. 214, ал. 2, т.1 и т. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 213а, ал. 3, т.З, вр.
ал. 2, т.1, предложение 1-во и т.2 вр. чл. 26, ал. 1 от НК, чл. 142, ал.2., т.1
и т.2, вр. с ал. 1, вр. чл. 20, ал. 3 от НК и чл. 131, ал.1, т.5, вр. чл. 130,
ал.1, вр. чл. 20, ал. 3 от НК, за което е образувано досъдебно производство №
ЗМ 37/2009 г. по описа на ОД МВР - гр. Бургас, ДП №178/2009 г., пр. пр.
№566/2009 г. по описа на Окръжна прокуратура – Бургас, по-късно - ДП № 7/2014
на Окръжна следствена служба - Ямбол и пр.пр. №1950/2013 на Окръжна прокуратура
– Ямбол, и пр.пр. №10044/2011 г. на Софийската градска прокуратура, които били
прекратени, както следва:
-
сумата от 50 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени
вреди, ведно със законната лихва, считано от деня на деликта - 24.10.2014 г. -
дата на окончателно прекратяване на воденото срещу ищеца наказателно
производство до изплащане на сумата;
-
сумата от 68 250 лв. (равностойност на 35 000 щатски долара) обезщетение за
причинени имуществени вреди в размер на общо заплатени адвокатски хонорари на
различни адвокати и адвокатски кантори в САЩ, от които: 10 000 щатски долара (с
левова равностойност от 19 500 лв.) заплатен на 03.05.2011 г. хонорар на
адвокатска кантора Ришельо за представителство и защита в процедурата по
възстановяване на документа за самоличност на ищеца, задържан от полицията в
Санта Луша и по д. №********** на Службата за митнически и граничен контрол на
САЩ; 5 000 щатски долара (с левова равностойност от 9750 лв.) заплатен на
30.08.2012 г. хонорар на адвокатска кантора Самис (Sammis law firm) за защита и
представителство в процедурата по възстановяване на отнетото от Щатската
полиция на Илинойс право на ищеца да притежава оръжие (карта FOID); 10 000
щатски долара (с левова равностойност от 18 817 лв.) заплатен на 01.05.2013 г.
хонорар на адвокатска кантора Естлунд (адвокат Мишел Естлунд) за защита и
представителство в производството, образувано от компетентните власти на САЩ по
искането на българските власти за временното задържане на основание издадената
срещу мен международна заповед за арест; 10 000 щатски долара (с левова
равностойност от 19 500 лв.) заплатен на 01.10.2013 г. хонорар на адвокат
Дъглас МакНАб за представителство и защита в процедурата по отмяна на статута
ми на издирвано с червена бюлетина на Интерпол лице, както и законната лихва
върху главницата от 68 250 лв., считано от деня на деликта - 24.10.2014 г. -
датата на окончателно прекратяване на воденото срещу мен наказателно
производство до изплащане на сумата;
-
сумата от 8 819 лв. (равностойност на 4 523 щатски долара), представляваща
обезщетение за причинени имуществени вреди вследствие неосъществена планирана
екскурзия, в периода 5-10 март 2011 г., в размер на заплатената от мен в полза
на агенция Мурингс цена за същата, както и законната лихва върху главницата от
68 250 лв., считано от деня на деликта - 24.10.2014 г. - датата на окончателно
прекратяване на воденото срещу мен наказателно производство до изплащане на
сумата;
-
сумата от 352 000 лв., представляваща неполучени в периода от 01.01.2011 г. до
01.01.2015 г. приходи от стопанска и управленска дейност, от дивиденти и др.,
със средно годишно възнаграждение в размер на 88 000 лв., определено на база
получени в България през периода 2007-2010 г., нетни доходи, ведно със
законната лихва от датата на деликта.
УКАЗВА на
ищеца в седмичен срок от съобщението, с препис за насрещната страна, да
конкретизира как е образувана исковата сума от 352 000 лв., от
нереализирането на коя стопанска и управленска дейност и неполучени дивиденти
са пропуснатите ползи; върху каква главница се претендира законната лихва по
пункт 1.3 от петитума.
ДОКЛАДВА на
страните гр.дело №1603/2019 год. съобразно проекта за доклад в мотивната част
на настоящото определение.
ПРИЕМА представените
от ищеца с исковата молба писмени доказателства.
УКАЗВА на
ищеца, че с исковата молба не е представил доказателствата под №11 и 33 от
приложенията.
УКАЗВА на
ищеца в седмичен срок от получаване на съобщението да представи четливи заверени
преписи от доказателствата под следните номера приложенията: №2 – протоколи за претърсване
и изземване – 3 бр.; №14 – банков чек 9991 на английски език; №20 – справка от
Министерство на националната сигурност на английски език; №34 медийна
публикация в днес.бг.
УКАЗВА на
ищеца на основание чл. 146, ал. 2 от ГПК, че не сочи доказателства за следните
факти: законното пребиваване в САЩ по време на предявяване на обвинението до
завръщането му в Р. България през април 2014 г., както и за пречките, които предявяването
на обвинението е поставило пред бизнеса му, за участието му в дружествата
„Биосет“ ЕООД, „Кондор Травел“ ООД и „Си лайн билдинг“, за намеренията му
да развива бизнес в САЩ и осуетяването им.
ЗАДЪЛЖАВА Националната агенция по приходите, чрез ТД на НАП Бургас,
на основание ч.192 от ГПК да представи заверени преписи от подадените от С.М.Л.,
ЕГН********** данъчни декларации за реализирани доходи за периода от 2007 г. до
2015 г. включително.
УКАЗВА на
ищеца в седемдневен срок от съобщението да представи нарочна молба по чл. 192
от ГПК с препис за Националната агенция по приходите с искане последната да
бъде задължена да представи заверени преписи от подадените от С.М.Л., ЕГН**********
данъчни декларации за реализирани доходи за периода от 2007 г. до 2015 г.
включително.
ДОПУСКА до
разпит двама свидетели при режим на довеждане от ищеца.
ДА СЕ ИЗИСКА И ПРИЛОЖИ досъдебно производство № ЗМ 37/2009 г. по описа на ОДМВР - гр.Бургас, ДП
№178/2009 г. по описа на ОП - Бургас, пр.пр. №566/2009 г. по описа на Окръжна
прокуратура – Бургас, ДП №7/2014 на Окръжна следствена служба - Ямбол и пр.пр.
№1950/2013 на ОП – Ямбол, в т.ч. тези, касаещи предприетите по действия по
призоваването и издирването на С.М.Л..
НАСРОЧВА
делото за 10.03.2020 год. от 15.00 часа, за която дата и час да се призоват
страните, като им се връчи препис от настоящото определение, а на ищеца и препис от писмения отговор на ответника.
Определението е окончателно и не
подлежи на обжалване.
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: