Решение по дело №651/2021 на Районен съд - Ямбол

Номер на акта: 147
Дата: 28 септември 2021 г. (в сила от 14 октомври 2021 г.)
Съдия: Невена Иванова Несторова
Дело: 20212330200651
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 17 юни 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 147
гр. Ямбол, 28.09.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, VII СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми септември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Невена Ив. Несторова
при участието на секретаря Ж.Ч.
в присъствието на прокурора В.Б.а
като разгледа докладваното от Невена Ив. Несторова Административно
наказателно дело № 20212330200651 по описа за 2021 година
РЕШИ:
ПРИЗНАВА обвиняемия П. Г. К. - роден на 22.09.1999 г. в гр. Ямбол,
постоянен адрес: гр. ***, българин, български гражданин, средно
образование, женен, *** - Германия, неосъждан, ЕГН **********,

ЗА ВИНОВЕН в това, че на 04.10.2018 г. в гр. Ямбол, в сектор „Пътна
полиция“ при ОДМВР - Ямбол, пред Е.Т.Г., в качеството й на системен
оператор, в писмена декларация, която по силата на Закон - чл.151, ал.5 от
ЗДвП се подава пред органа на властта, за удостоверяване истинността на
някои обстоятелства, е потвърдил неистина, а именно: че е установил
обичайното си пребиваване в Република България - престъпление по чл.313,
ал.1 от НК, поради което и на основание чл.78а, ал.1 от НК, го
ОСВОБОЖДАВА от наказателна отговорност и му НАЛАГА
административно наказание ГЛОБА в размер на 1 000 лева.

ОСЪЖДА обвиняемия П. Г. К. ДА ЗАПЛАТИ направените по делото
разноски в размер на 203.48 лв., вносими в приход на републиканския бюджет
1
по сметката на ОДМВР-Ямбол.

Решението ПОДЛЕЖИ на обжалване и протестиране в 15-дневен срок
от днес пред ЯОС.
Съдия при Районен съд – Ямбол: _______________________
2

Съдържание на мотивите

Мотиви към Решение № 147/28.09.2021 год. постановено по АНД № 651/2021
год. по описа на ЯРС:
С постановление от 16.06.2021 г. Районна прокуратура – Ямбол предлага
обвиняемия П. Г. К., ЕГН **********, с постоянен адрес в гр. *** да бъде освободен от
наказателна отговорност и му бъде наложено административно наказание на
основание чл.78а от НК за извършено престъпление по чл.313, ал.1 от НК, а именно за
това, че на 04.10.2018 г. в гр. Ямбол, в сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР - Ямбол,
пред Е.Г.Т. в качеството й на системен оператор, в писмена декларация, която по
силата на закон - чл.151, ал.5 от ЗДвП се подава пред органа на властта, за
удостоверяване истинността на някои обстоятелства, е потвърдил неистина, а именно:
че е установил обичайното си пребиваване в Република България.
Обвиняемият П. Г. К., нередовно призован, не се явява в съдебно заседание. За
него се явява редовно упълномощен защитник – адв. Г. от АК – гр.Ямбол и делото е
разгледано в отсъствие на обвиняемия К. на основание чл.269, ал.3, т.4, б.„а“ от НПК,
предвид това, че е напуснал пределите на Република България и местоживеенето му
извън нея не е известно. Защитникът му моли на подзащитния й да бъде наложено
административно наказание глоба в минималния размер.
В съдебно заседание представителят на държавното обвинение поддържа
внесеното постановление, като изразява становище, че по отношение на обвиняемия са
налице законовите основания за приложение на чл.78а от НК и предлага обвиняемия да
се освободи от наказателна отговорност и му се наложи административно наказание
глоба в минимален размер.
Съдът, за да постанови решението си, приема за установена следната фактическа
обстановка:
От лятото на 2013 год. обвиняемият П. Г. К. с постоянен адрес в гр. Ямбол
живеел в Германия, гр. Б., където се бил установил трайно. В Германия обвиняемият
работил и междувременно учил, като завършил 9-ти клас. В Германия се намирали и
неговите родители, които също трайно се установили да живеят там. Обвиняемият бил
семеен и живеел там със съпругата си. Същият рядко се прибирал в Република
България. През месец юни 2018 год. обвиняемият К. се прибрал в Република България,
като по време на престоя си провел обучение за придобиване на правоспособност за
управление на моторно превозно средство.
На 04.10.2018 год. в гр.Ямбол, в сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР- Ямбол,
пред свид. Е.Г.Т. в качеството й на системен оператор, обв. К. депозирал заявление с
вх. № *** год. за първоначално издаване на българско национално свидетелство за
управление на моторно превозно средство. Към заявлението обвиняемият представил
изискуемите документи, както и попълнил собственоръчно писмена декларация от
04.10.2018 год. /Приложение №3 към чл.63, ал.4, изм.ДВ, бр.52 от 2017 г./, с която във
връзка с изискванията на чл.151, ал.5 от Закона за движение по пътищата декларирал,
1
че обичайното му пребиваване е в Република България по смисъла на §6, т.46 от ДР на
ЗДвП, като посочил постоянния си адрес в гр.Ямбол - ж.к. ***. Писмената декларация
заедно с останалите документи към заявлението били представени от обвиняемия пред
свид. Тодорова, в качеството й на системен оператор в сектор „ПП“ при ОД на МВР -
Ямбол, която ги приела и обработила. На 05.10.2018 год. било изработено българско
национално СУМПС № *** и контролен талон към него с № ***. На 08.10.2018 год.
обв. К. получил СУМПС и контролния талон.
След това обв. К. се върнал в Германия, където при управление на моторно
превозно средство му била извършена проверка и било установено, че неговото
обичайно местопребиваване е в Германия и издаденото от българските власти СУМПС
не отговаряло на Директива 2006/126/ЕО, тъй като било в противоречие с изискването
за „обичайно пребиваване“. В тази връзка с писмо рег. № *** год. по описа на ГД НП -
МВР в сектор „ПП“ при ОД МВР- Ямбол било изпратено инициативно писмо на КВА -
компетентен орган по издаване на СУМПС във ФР Германия, съгласно което била
получена информация, че обв. К. живее непрекъснато от 19.07.2013 год. във ФР
Германия и има установено „обичайно пребиваване“ там. В тази връзка от 24.09.2019
година в НАИФ „НРБЛД“ статусът на посоченото СУМПС бил променен като
„Невалиден“ по причина „включен в наказателна процедура“.
От приложената по делото справка за съдимост е видно, че обвиняемия П. Г. К.,
ЕГН ********** е неосъждан.
Горната фактическа обстановка, съдът приема за установена от обясненията на
обвиняемия П. Г. К., показанията на свидетелите Г.Т.Б., Е.Г.Т. Н.М.Х. и М.С.П.,
заключението на изготвената съдебно-почеркова експертиза, както и другите писмени
доказателства, прочетени на основание чл.283 от НПК в съдебно заседание.
При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни
изводи:
С действията си обвиняемият П. Г. К. е осъществил както от обективна, така и от
субективна страна състава на чл.313, ал.1 от НК, тъй като на 04.10.2018 г. в гр. Ямбол,
в сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР - Ямбол, пред Е.Г.Т. в качеството й на системен
оператор, в писмена декларация, която по силата на закон - чл.151, ал.5 от ЗДвП се
подава пред органа на властта, за удостоверяване истинността на някои обстоятелства,
е потвърдил неистина, а именно: че е установил обичайното си пребиваване в
Република България.
От обективна страна безспорно се установи, че обвиняемият К. в писмена
декларация, която по силата на закон - чл.151, ал.5 от ЗДвП се подава пред органа на
властта, за удостоверяване истинността на някои обстоятелства, е потвърдил неистина,
а именно: че е установил обичайното си пребиваване в Република България, а
същевременно същият е бил с обичайно пребиваване във ФР Германия.
За състава на престъпното посегателство по чл.313, ал.1 от НК е необходимо от
2
обективна страна по силата на закон, указ или постановление на МС да се вменява
задължение на лице с декларацията да се удостоверява истинността на някои
обстоятелства, а такова задължение е вменено в чл.151, ал.5 от ЗДвП. Съгласно
разпоредбата на чл.151, ал.5 от ЗДвП свидетелство за управление на моторно превозно
средство се издава на лица, които са установили обичайното си пребиваване в
Република България, за което обстоятелство подписват декларация или представят
доказателство, че се обучават във висше училище или в училище по ЗПУО или в
професионален колеж в страната не по-малко от 6 месеца. Също така според чл.13,
ал.1, т.6 от Наредба I - 157/2002 г. на МВР за условията и реда за издаване на СУМПС,
отчета на водачите и тяхната дисциплина, при издаване на СУ на МПС, отчета на
водачите и тяхната дисциплина, при първоначалното издаване на свидетелство за
управление на МПС лицето представя декларация, че обичайното му пребиваване не е
в друга държава - членка на Европейския съюз, и че не е притежател на валидно
свидетелство, издадено от държава - членка на Европейския съюз. Легална дефиниция
на „Обичайно пребиваване в Република България“ се съдържа в §6, т.46 от ДР на ЗДвП
, а именно: „това е мястото, където дадено лице обикновено живее повече от 185 дни
през последните 12 последователни месеци поради лични или трудови връзки, или ако
лицето няма трудови връзки - поради лични връзки, които сочат тясна обвързаност на
лицето с мястото, където то живее. За обичайно пребиваване на лице, чиито трудови
връзки са на различно място от личните му връзки и което вследствие на това
последователно пребивава на различни места в две или повече държави членки, се
смята мястото, където са личните му връзки, при условие, че лицето редовно се връща
там. Следователно, според изискванията на чл.159, ал.1, т.1 от ЗДвП във вр. чл.13, ал.1,
т.6 от Наредба I - 157/2002 г. на МВР за условията и реда за издаване на СУМПС,
отчета на водачите и тяхната дисциплина, при издаване на СУМПС от органите на
МВР всички лица подават декларация по образец, в която следва да декларират
истинността на следните обстоятелства: че обичайното им пребиваване /повече от 185
дни през последните 12 последователни месеца/ не е в друга държава - членка на
Европейския съюз и не притежава валидно свидетелство, издадено от държава - членка
на Европейския съюз.
От субективна страна престъплението е извършено с вина под формата на пряк
умисъл, като обвиняемият е съзнавал, че удостоверява неверни обстоятелства в
писмената декларация, която по силата на закон се дава пред орган на властта за
удостоверяване на истинността на определени обстоятелства, като е целял
настъпването на противообществени последици.
Относно наложеното на обвиняемия наказание:
За извършеното от обвиняемия П. Г. К. престъпление Наказателния кодекс
предвижда наказание лишаване от свобода до три години или глоба от сто до триста
лева. Обвиняемият К. не е осъждан за престъпление от общ характер, не е
освобождаван от наказателна отговорност, от престъплението не са причинени
имуществени вреди, поради което съдът счете, че са налице основанията на чл.78а, ал.1
от НК за освобождаване от наказателна отговорност на обвиняемия с налагане на
административно наказание. При определяне на размера на наказанието, съдът взе
предвид сравнително високата степен на обществена опасност на деянието, а от друга
страна съдът взе предвид чистото съдебно минало на обвиняемия, като прецени, че за
извършеното от него престъпление следва да му се определи административно
наказание глоба в минималния размер, предвиден в разпоредбата на чл.78а, ал.1 от НК,
3
като му наложи глоба в размер на 1000 /хиляда/ лева. Съдът счита, че така наложеното
административно наказание е необходимо и достатъчно за постигане на целите на
наказателната репресия и преди всичко намира, че същото ще въздейства
предупредително, превъзпитателно и възпиращо както върху самия обвиняем, така и
върху останалите членове на обществото.
Тъй като обвинението бе доказано, съдът осъди обвиняемия П. Г. К. да заплати
направените по делото разноски в размер на 203,48 лв. в полза на републиканския
бюджет по сметка на ОД на МВР гр.Ямбол.
Мотивиран от гореизложеното, съдът постанови решението си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:

4
Съобщи за изтекли лични данни