№ 640
гр. Разград, 09.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на седми декември
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:СВЕТЛАНА К. ЧОЛАКОВА
при участието на секретаря ГАНКА АНГ. АТАНАСОВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА К. ЧОЛАКОВА Гражданско дело
№ 20213330101182 по описа за 2021 година
Искът е с правно основание чл.79 ал.1 ЗЗД, вр . с чл.240 ЗЗД, вр. с чл.6 от ЗПФУР
Депозирана е искова молба от “Кредитреформ България” ЕООД гр. София, против Д.
М. Г., с която предявен иск за осъждането му да заплати сумата 1000лв. главница, законната
лихва. Претендира и за заплащане на направените разноски. Сочи се, че на 03.02.2017г.
между 4финанс ЕООД като кредитор и ответника като кредитополучател е сключен договор
за кредит №********** по реда на л.6 ЗПФУР – договор за предоставяне на финансови
услуги от разстояние, оформен съгласно чл.3 вр. с чл.2 от ЗЕДЕУУ. Кредитополучателят
подава заявка за кредит, след регистрация в системата на „Вивус“ на интернет страницата на
кредитодателя. След което проект за договора се предоставя на кредитополучателя на
същата интернет страница, след което подписва договора с натискане на бутон „подпиши“, с
което потвърждава, че приема ОУ на договора и бланката на Стандартен европейски
формуляр, че желае да сключи договор и се съгласява, сумата да бъде преведена в описана в
заявката банкова сметка или по избран начин. Кредитът е отпуснат за период 29 дни с
падежна дата 04.03.2017г. На 13.02.2017г. ответникът заявява искане за отпускане на
допълнителен кредит съобразно т.8 и сл. от ОУ в размер на 300лв., като отново заявява и
такса експресно разглеждане на заявката. При отпускане на допълнителния кредит,
съществуващия договор се променя чрез подписването на нов, като всички условия с
изключение на дължимите суми остават непроменени. Договорът е изменен на същата дата-
13.02.2017г. съгласно т.8.3 от ОУ за всеки изтеглен допълнителен кредит се дължат
пропорционално лихви и такси, съгласно изменения договор за кредит и остатъчния срок по
падежа. На същата дата кредитодателят отпуска исканата сума в Изи пей. Така ответникът
се задължил да върне 1243,12лв., от които: главница в размер на 1000лв., договорна лихва в
размер на 29,18лв. и такса за експресно разглеждане – 213,94лв. Ответникът се възползвал
1
от правото си съгласно договора, да удължи срока за връщане на кредита. Съгл. т.11 от ОУ
има право на това съобразно Тарифата на кредитора. След като неколкократно се
възползвал от тази възможност, срокът за връщане на кредита е преместен на нова падежна
дата - 21.04.2017г. С настъпване на падежа кредитополучателят не погасил дължимите суми
и изпаднал в забава и съгласно ОУ започнал да начислява наказателна лихва, формирана от
сбора на лихвения процент, определен в специалните условия на кредита с добавяне на
наказателен лихвен процент за просрочие, определен съгласно условията на 10% към датата
на сключване. На 23.11.2017г. с договор за продажба и прехвърляне на вземания между 4
Финанс ЕООД и ищеца, вземането на ответника по договора било прехвърлено. Като
цесионерът бил изрично упълномощен съгл. чл.26 от този договор, да уведомява длъжника
от името на цедента за прехвърляне на вземането. На ответника е изпратено уведомление за
извършената цесия чрез препоръчано писмо, върнато с отметка „непотърсено“.
В предоставения срок ответникът не депозира отговор. Явява се в с.з. като признава
обстоятелствата, както и дължимостта на претендираната от ищеца сума.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът установи следните
фактически обстоятелства: На 03.02.2017г. между 4финанс ЕООД като кредитор и
ответника като кредитополучател е сключен договор за кредит №********** по реда на л.6
ЗПФУР със сума по кредита 1000лв., за период от 29 дни падеж 04.03.2017г., получаване -
по Изипей, сума за връщане 1243,12лв. Годишен лихвен процент 40,85%, Годишен процент
на разходите – 49,8%. Плащането извършено на 03.02.2017г. в размер на 700лв. чрез
системата за електронни плащания, съответно на 13.02.2017г. – 300лв. На 23.11.2018г. с
договор за продажба и прехвърляне на вземания между 4 Финанс ЕООД и ищеца, вземането
на ответника e прехвърлено, като цесионерът бил изрично упълномощен, да уведоми
длъжника от името на цедента за прехвърляне на вземането. На ответника е изпратено
уведомление за извършената цесия чрез препоръчано писмо номер 10151 от 23.11.2018г.,
върнато на 07.01.2019г. с отметка „пратката не е непотърсена от получателя“.
Въз основа на така установените фактически обстоятелства, съдът направи следните
правни изводи: Между праводателят на ищеца 4 Финанс ЕООД и ответника по делото е
сключен договор за кредит, по силата на който е предоставена на ответника сумата в общ
размер на 1000лв., на посочените по-горе дати, която следвало да върне на падежна дата –
04.03.2017г. Същият е сключен при условията на чл.6 от ЗПФУР. Съгласно приложените
Общи условия, след регистрация в системата на „Вивус“ на интернет страницата на
кредитодателя - www.vivus.bg и подадена заявка от кредитополучателя за отпускане на
кредит, проект на договора се предоставя на кредитополучателя на интернет страницата на
Вивус, който следва да подпише, ако го приеме като натисне бутон „подпиши“, при което се
подписва всяка страница от договора и приложимите общи условия. Съгласно чл.3.1 от ОУ
договорът се счита за сключен и влиза в сила на датата на потвърждаването му по
електронната поща от кредитодателя и извършването на паричния превод. Договорът е
сключен от разстояние, което е допустимо съгласно чл.10 от ЗПК, по делото са налице
електронни записи, от които се установява, волята на страните към сключване на договора,
2
като е спазено изискването за съхраняването на траен хартиен носител. Електронен
документ е електронно изявление, записано върху магнитен, оптичен или друг носител,
който дава възможност да бъде възпроизвеждано. Писмената форма се смята за спазена, ако
е съставен електронен документ. От приложения договор се установява авторът и
съдържанието му. За да е налице валиден договор сключен от разстояние е необходимо
електронните документи да съдържат електронни изявления на двете страни, отправени една
до друга, изразяващи волята си за сключване на договор, който да е представен на хартиен
носител. Възпроизвеждането му не променят характеристиките, нито сочат до липса на
такъв. Съгласно чл.184 ал.1 изр.1 от ГПК той се представя по делото именно върху такъв
носител, като препис заверен от страната. Ответникът чрез избиране на изпратена му
препратка на съответната интернет страница на кредитодателя, както и чрез активиране на
въпросника, попълвайки в т.ч. своите лични данни, е потвърдил съгласието си за сключване
на договор. С избора си да активира съответната препратка потребителят е приел както
условията на договора, така и общите условия по него. С извършване на фактическите
действия посочени в приложените ОУ, договорът се валидизира. Доставчикът при договори
за предоставяне на финансови услуги от разстояние е длъжен да докаже, че е получил
съгласието на потребителя за сключване на договора, съгласно чл.18 ал.1 т.3, ал.2 и ал.3 от
ЗПФУР. Договорът за заем по смисъла на чл.240 от ЗЗД е договор, съгласно който
заемодателят предава в собственост на заемателя пари или други заместими вещи в
задължение, за връщането им. Договорът за заем е неформален договор и волеизявленията
на страните за сключването му могат да бъдат направени и с конклудентни действия.
Предаването на сумата или вещта е елемент от фактически състав на договора и е
необходима предпоставка за пораждане на заемното правоотношение с произтичащото от
него връщане на заемната сума или вещ. Ищецът е изпълнил задълженията си да
предостави уговорената парична сума, видно от приложените две преводни нареждания от
03.02.2017г. и 13.02.2017г. Същите, които не са оспорени са посочени имената, ЕГН на
ответника, както и процесния номер на договора за кредит. Ответникът признава тези
обстоятелства, сключването на договора, както и размера, поради което дължи връщане на
заетата сума, а именно претендираната главница в размер на 1000лв. По изложените
съображения претенцията за главница, както и законната лихва от деня на подаване на
молбата 31.05.2021г. е основателна.
С оглед изхода на спора на ищеца следва да бъдат присъдени направените по
настоящото производство разноски на основание чл.78 ал.1 от ГПК. Заплатена е държавна
такса от 50лв., както се следват и 150лв. за юрисконсултско възнаграждение, или в общ
размер на 200лв.
Воден от гореизложеното, Разградският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА Д. М. Г., ЕГН **********, адрес грР.****** ДА ЗАПЛАТИ на “Кредитреформ
3
България” ЕООД, ЕИК831030580, гр. София, ул.Шандор Петьофи №10, п.к. 1606 сумата
1000лв./хиляда лева/ представляващи главница по Договор за кредит №**********, ведно
със законната лихва считано от 31.05.2021г. до окончателното и изплащане, както сумата
200лв. /двеста лева/ за разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Разградския окръжен съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Разград: _______________________
4