Р Е Ш Е Н И Е

 

 

Номер

Година

02.12.2020

Град

Кърджали

В ИМЕТО НА НАРОДА

Кърджалийски административен

Съд

състав

На

29.10.

Година

2020

В публично заседание и следния състав:

Председател

АНГЕЛ МОМЧИЛОВ

Членове

Съдебни заседатели

Секретар

Павлина Петрова

Прокурор

като разгледа докладваното от

Съдията

Адм.

дело номер

224

по описа за

2020

година.

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК във вр. с чл. 107, ал. 2 от ЗАвтП.

Депозирана е жалба от Т.Ш.О. от ***, против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № РД-14-1432/30.06.2020 г., издадена от началник ОО „АА“ гр.Видин към ИААА, с която на основание чл. 107, ал. 1 във вр. с чл. 106а, ал. 1, т. 1 и   ал. 2, т. 1 и т. 4 от Закона за автомобилните превози е наложена принудителна административна мярка – спиране от движение за срок от 6 месеца, чрез отнемане на табела с рег. № *** и отнемане на СРМПС № *** на лек автомобил „Мерцедес Спринтер 316 ЦДИ“ с рег. № ***, собственост на Т.Ш.О. от ***.

Счита, че процесната заповед е незаконосъобразна, необоснована и издадена в противоречие с материалния и процесуалния закон.

Оспорва изцяло констатациите на административния орган, че със собствения й лек автомобил „Мерцедес Спринтер 316 ЦДИ“ с рег. № *** е бил извършван обществен превоз на пътници, без да притежава необходимия лиценз за извършване на превоз на пътници на територията на Република България, лиценз на Общността за извършване на международен превоз на пътници или удостоверение за регистрация за извършване на таксиметров превоз на пътници.

Твърди, че в конкретния случай водачът на превозното средство С. А. Н. Ш. действително е управлявал посоченото МПС, но пътуващите в автомобила лица не били пътници по смисъла на закона, тъй като не са заплащали превоз, а само си поделили разходите за гориво. Горното се потвърждавало и предоставените от тях обяснения. Предвид това се касаело за споделено пътуване, а не за обществен превоз на пътници.

Въвежда доводи за липса на компетентност на издателя на оспорения акт.

Моли съда да постанови решение, с което да отмени Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № РД-14-1432/30.06.2020 г., издадена от началник ОО „АА“ гр.Видин към ИААА, с която на основание чл. 107, ал. 1 във вр. с чл. 106а, ал. 1, т. 1 и   ал. 2, т. 1 и т. 4 от Закона за автомобилните превози е наложена принудителна административна мярка – спиране от движение за срок от 6 месеца, чрез отнемане на табела с рег. № *** и отнемане на СРМПС № *** на лек автомобил „Мерцедес Спринтер 316 ЦДИ“ с рег. № ***.

В съдебно заседание, чрез адв.С. поддържа жалбата по изложените в нея съображения.

Ответникът по жалбата, началник ОО „АА“ гр.Видин, редовно призован, не се явява и не изпраща представител. Депозира писмена молба/вх. № *** от *** г. – л. 21/, в която сочи, че оспорената ЗППАМ е издадена въз основа на АУАН серия А-2109 № 274766 и снетите обяснения от пътниците в превозното средство. Счита, че заповедта е съобразена с доказателствата по преписката и действащите процесуални правила, поради което моли същата да бъде потвърдена. Релевира възражения за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение от жалбоподателката.

Съдът като прецени събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и поотделно, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

От представените и приети по делото доказателства в тяхната съвкупност и поотделно, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

На 30.06.2020 г., около 21 часа, в ***, на *** път ***, в района на ***, С. А. Н. Ш. от ***, е управлявал МПС – лек автомобил „Мерцедес Спринтер 316 ЦДИ“ с рег. ***, собственост на Т. Ш.О. от *** и ремарке за лек автомобил с рег. № ***, като превозвал 5 бр. пътници, както следва: М. Д. В., Ш. М. М., Н. Ф. В., М. А. И. и Ш. А. И.; На С. Ш. е съставен АУАН серия А-219 № 274766/30.06.2020 г. за извършено нарушение на чл. 6, ал. 1 от ЗАвтП. Със Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № РД-14-1432/30.06.2020 г., издадена от К. Ц. Ж. – началник ОО „АА“ гр.Видин, на основание чл. 107, ал. 1 във вр. с чл. 106а, ал. 1, т. 1 и   ал. 2, т. 1 и т. 4 от Закона за автомобилните превози/ЗАвтП/ е наложена принудителна административна мярка – спиране от движение за срок от 6 месеца, чрез отнемане на табела с рег. № *** и отнемане на СРМПС № *** на лек автомобил „Мерцедес Спринтер 316 ЦДИ“ с рег. № ***, собственост на Т. Ш.О. от ***/неправилно е изписано собственото име на лицето като вместо Т. е изписано Т./.

При така установената по делото фактическа обстановка, след преценка на допустимостта  на жалбата и при извършената на основание чл. 168, ал.1  от АПК, проверка за законосъобразност на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК, съдът намира, че процесната жалба е допустима като подадена в законоустановения 14 – дневен срок от съобщаването на акта и от лице, имащо правен интерес от обжалването. В тази връзка ЗППАМ е издадена на 30.06.2020 г. като жалбата против нея е подадена на 09.07.2020 г./вх. № РД-14-1432#1 на ОО „АА“ гр.Видин/. В жалбата са въведени твърдения, че ЗППАМ е връчена на Т.Ш.О. на 30.06.2020 г. Административният орган е изпратил депозираната жалба, ведно с административната преписка на Административен съд – Видин, вследствие на което е било образувано а.д. № 176/2020 г. С Определение № 299-РЗ/14.07.2020 г. делото е изпратено по подсъдност на Административен съд – Кърджали.

Разгледана по същество жалбата се явява неоснователна и недоказана, респ. оспорената заповед е законосъобразна като постановена при липса на отменителните основание по чл. 146 от АПК.

Съгласно чл. 107, ал. 1 от ЗАвтП, принудителните административни мерки по чл. 106 и 106а се прилагат с мотивирана заповед на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ или упълномощени от него длъжностни лица. В конкретния случай оспорената ЗППАМ е издадена от началник ОО „АА“ гр.Видин, който се явява компетентен орган по смисъла на горепосочената разпоредба, надлежно оправомощен със Заповед № РД-01-43/23.01.2020 г. на изпълнителния директор на ИА „АА“ (т. 7), приложена по делото/л. 7 от а.д. № 176/2020 г./. С оглед изложеното, настоящият състав счита, че оспорената Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № РД-14-1432/30.06.2020 г. е издадена от компетентния по смисъла на чл. 107, ал. 1 от ЗАвтП орган – началник ОО „АА“ гр.Видин, действал по делегация, на основание посочената по-горе Заповед № РД-01-43/23.01.2020 г., издадена от изпълнителния директор на ИА „АА“, с която, същият е оправомощил посочените в нея длъжностни лица да прилагат принудителните административни мерки по чл. 106 и чл. 106 а от ЗАвтП.

Предвид горното, съдът приема, че оспореният индивидуален административен акт е издаден от компетентен по място, материя и степен орган, в предписаната от чл. 59, ал. 2 от АПК писмена форма, съдържащ фактически и правни основания за постановяването му и при спазване на административнопроизводствените правила. Заповедта съдържа всички необходими реквизити, съобразно изискванията на чл. 59, ал. 2 от АПК.

При издаването на обжалваната заповед административният орган не е допуснал нарушения на процесуалноправни разпоредби на закона, т. е. нарушения на административнопроизводствени правила, като такива доводите не са въведени в жалбата и в хода съдебното производство. В ЗППАМ е налице описание на конкретната фактическа обстановка, като е посочено, кога и каква нерегламентирана дейност е извършвана, с какво МПС и чия собственост е същото, т. е. описано е административното нарушение, което следва да се преустанови с прилагането на ПАМ, като са посочени и относимите правни основания, въз основа на които се прилага тази ПАМ. В заповедта изрично е посочено, че административният орган е взел предвид констатациите, съдържащи се в АУАН серия А-219 № 274766/30.06.2020 г., като е възпроизвел по-голяма част от тях и в мотивите към заповедта. В цитирания АУАН от 30.06.2020 г. се съдържат всички обстоятелства, които могат да попълнят фактическите основания на оспорената заповед. В тази връзка в акта са посочени: датата – 30.06.2020 г., времето – около 21.00 часа, точното място на извършване на проверката и констатиране на нарушението – *** път *** км.***, в района на ***, посоката на движение – посока към Република България, описани са с трите им имена и ЕГН и петимата пътници, установени в описаното МПС, управлявано от С. А. Н. Ш., описано е словесно констатираното нарушение, както и е посочено, че с него е нарушена разпоредбата на чл. 6, ал. 1, изр. І/първо/ от ЗАвтП.

Във връзка с горното следва да се отбележи, че чия е собствеността на превозното средство и кой извършва нарушението в хипотезата на  чл. 106а, ал. 1, т. 1 ЗАвтП е ирелевантно, тъй като целта на принудителната мярка е да се преустанови използването на конкретното превозно средство, за което няма издаден лиценз. Дали това използване е било от собственика или от лице, което се намира в някакъв вид правоотношение с него е без значение в производството по оспорване на ЗППАМ. За целите на принудителната мярка е релевантно да е установено административното нарушение – управляването на моторно превозно средство, чрез което се извършва обществен превоз на товари, без заверено копие на лиценза. Водачът на превозното средство е адресат на административно-наказателната отговорност по чл. 93, ал. 2 ЗАвтП, а кой има правен интерес от оспорване на принудителната мярка е въпрос на допустимост на оспорването. В конкретния случай заповедта е издадена срещу собственика на МПС, като превозът е извършван от друго лице, на което са съставени АУАН и НП.

На следващо място, настоящият съдебен състав намира, че обжалваният административен акт е съобразен и с приложимите материалноправни разпоредби на закона.

Съгласно чл. 106а, ал. 1, т. 1 от ЗАвтП/ в редакцията на нормата, приета с ДР, бр. 105 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г./, на което основание е наложена процесната принудителна административна мярка, за преустановяване на административните нарушения се прилага принудителна административна мярка спиране от движение за срок 6 месеца на моторно превозно средство, с което се извършва обществен превоз на пътници или товари, без за него да има издадено заверено копие от лиценз на Общността или удостоверение за обществен превоз на пътници или товари, или не е включено в списък към удостоверение за регистрация за извършване на таксиметров превоз на пътници.

Съгласно чл. 6, ал. 1 от Закона за автомобилните превози, в приложимата й редакция (Доп. - ДВ, бр. 9 от 26.01.2017 г.), обществен превоз на пътници и товари се извършва от превозвач, който притежава лиценз за извършване на превоз на пътници или товари на територията на Република България, лиценз за извършване на международен превоз на пътници или товари - лиценз на Общността, или удостоверение за регистрация - за извършване на таксиметрови превози на пътници, и документи, които се изискват от този закон, като Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ води регистър на моторните превозни средства към лицензите на Общността и лицензите за извършване на превоз на пътници или товари на територията на Република България и издава удостоверение по образец, определен с наредбата по чл. 7, ал. 3, за всяко превозно средство. В мотивите към заповедта ясно е посочено, че по отношение на жалбоподателката Т.Ш.О. от ***, е направена справка в информационната система на ИА „Автомобилна администрация“ гр.София, при което е установено, че същата не притежава лиценз за извършване на превоз на пътници на територията на Република България, лиценз на Общността за извършване на международен превоз на пътници или удостоверение за регистрация за извършване на таксиметров превоз на пътници. Обратното не се твърди по делото, респ. не се сочат доказателства, оборващи това, поради което съдът намира това обстоятелство за безспорно.

Видно от § 1, т. 1 от ДР на ЗАвтП, в приложимата й редакция (Доп. - ДВ, бр. 80 от 2018 г., в сила от 28.06.2019 г.), по смисъла на Закона за автомобилните превози, „обществен превоз“ е превоз, който се извършва с моторно превозно средство срещу заплащане, като по силата на § 1, т. 3 от ДР на ЗАвтП, в същата приложима редакция на нормата (Доп. - ДВ, бр. 80 от 2018 г., в сила от 28.06.2019 г.), „превоз на пътници“ е дейност на физическо или юридическо лице, регистрирано като търговец, за превоз на пътници срещу заплащане, която се осъществява със специално конструирани и оборудвани моторни превозни средства, независимо дали са натоварени или не.

Гореизложеното обосновава извода, че „обществен превоз„ е общото, съвкупно понятие, което може да се отнася до всички видове превози и чиято основна характеристика е, че превозът с МПС се извършва срещу заплащане. В конкретния случай, по делото са налице безспорни доказателства, че между водача на лек автомобил „Мерцедес Спринтер 316 ЦДИ“ с рег. № ***, собственост на Т.Ш.О. от *** и пътуващите в автомобила пет лица, конкретно посочени в релевантния АУАН, е била налице договорка за заплащане на цената по пътуването. Горното се установява от съдържанието на приетите по делото 2бр. сведения/л. 22 и л. 23 от делото/, 5бр. обяснения/л. 8 – л. 12 от а.д. № 176/2020 г./ и показанията на разпитания в съдебно заседание свидетел М. А. И. Посочените доказателства, в тази им част/че е постигната уговорка за плащане/, са еднопосочни, непротиворечиви и взаимно кореспондиращи по между си, поради което според настоящия състав удостоверяват по несъмнен начин заплащането на превоза от страна на пътуващите в собствения на жалбоподателката лек автомобил „Мерцедес Спринтер 316 ЦДИ“ с рег. № ***.

Съдът намира за неоснователни и недоказани доводите, че в случая се касае за т.нар. споделено пътуване на хора от едно населено място с поделяне на разходите за пътуване. В тази връзка, според съда изложеното в показанията на св.И. и обсъдените по-горе 5 бр. обяснения на пътниците, че водачът на МПС С. Ш. работел една седмица, но се отказал от работата и решил да се прибира в България и те приели да си поделят пътуването, звучи нелогично и не отговаря на действителното положение. В този смисъл процесното пътно превозно средство, с което е осъществен превозът е от категорията М1 8+1 места, като към МПС е било прикачено и ремарке с рег. № ***, собственост на трето лице. С други думи, крайно нелогично би било, дадено лице да пропътува разстоянието от Република България до ***, с цел да извършва трудова дейност, осъществявайки превоза с чуждо МПС, предвидено за превоз на повече от 5 лица, към което да е прикачено и ремарке, собственост на трето лице. На следващо място наличните в административната преписка 5 бр. обяснения, носят дата на съставяне 02.07.2020 г. и са представени с процесната жалба, поради което съдът приема, че са изготвени за нуждите на производството и не установяват с категоричност факта, че между лицата е била налице единствено уговорка да заплатят само разходите по пътуването, възлизащи на сумата в размер на по 95 лв. на човек. По горните съображения съдът не кредитира и показанията на св.И., в частта им, касаеща уговорка за плащане на сума, произтичаща от  единствено от разходи по пътуването и нежеланието на водача да му бъде предоставена съответната сума.

По изложените мотиви, настоящият състав намира, че в случая е установено, че се касае за уговорка за извършване на плащане на услугата превоз от *** до България срещу конкретна цена. Аргумент в този извод е и обстоятелството, че в административната преписка и приет като доказателство АУАН серия А-219 № 274766/30.06.2020 г., лицето С. А. Н. Ш., срещу което е съставен акта за нарушение на чл. 6, ал. 1 от ЗАвтП, не е въвел възражения при връчването му, като независимо от дадената му възможност да ангажира Н. в качеството му на свидетел в съдебното производство, с което евентуално да докаже наличието на споделено пътуване, то пълномощникът на жалбоподателката не е възползвал от това, заявявайки преди даване ход на устните състезания, че няма доказателствени искания и счита делото за изяснено от фактическа и правна страна.

В по-горе посочените хипотези на  § 1, т. 1 и т. 3 от ДР на ЗАвтП, представляващи легални дефиниции на понятията „обществен превоз“ и „превоз на пътници“, никъде не е въведено като изискване или условие, от заплащането да се извлича и печалба от превозвача. С изменението на § 1, т. 1 от ДР на ЗАвтП (Изм. – ДВ, бр. 60 от 07.07.2020 г., в сила от 07.07.2020 г.), законодателят е въвел алтернативно, изискването, превозът да е извършен срещу икономическа облага, като в понастоящем действащата й редакция разпоредбата на § 1, т. 1 от ДР на ЗАвтП регламентира, че „обществен превоз“ е превоз, извършван за чужда сметка или срещу заплащане или икономическа облага, който се извършва с моторно превозно средство. Легална дефиниция на понятието „икономическа облага“ е дадено в разпоредбата на § 1, т. 56 (Нова – ДВ, бр. 60 от 2020 г., в сила от 07.07.2020 г.) от ДР на ЗАвтП, съгласно която, „икономическа облага“ е всяка икономическа изгода, която лицето не би получило при нормални пазарни условия или обратно – ще избегне разходите, които обичайно се отчисляват от собствените му финансови ресурси, като по този начин се попречи на последиците от безпрепятственото действие на пазарните механизми.

С оглед горното, настоящият съдебен състав намира, че в конкретния случай се установява наличието на кумулативно предвидените в  чл. 106а, ал. 1, т. 1 от ЗАвтП материалноправни предпоставки, а именно: 1. да е извършен обществен превоз на пътници или товари и 2. превозът да се извършва с МПС, за което няма издадено заверено копие от лиценз на Общността или удостоверение за обществен превоз на пътници или товари или не е включено в списъка към удостоверение за регистрация за извършване на таксиметров превоз на пътници. Предвид това, оспорената ЗППАМ се явява в наложена при правилно приложение и в съответствие материалния закон.

Обстоятелството, че в процесната заповед е посочено като от основанията за издаването й и нормата на чл. 106а, ал. 2, т. 4 от ЗАвтП, която т. 4 е отменена с ДВ, бр. 105 от 18.12.2018 г. - отмяната й е в сила от 01.01.2019 г., само по себе си не обосновава незаконосъобразност на заповедта. Посоченият текст, до отмяната му, е регламентирал, че налагането на принудителната административна мярка по ал. 1 се е осъществяло и чрез определяне на най-близкия платен охраняем паркинг като място за домуване на спряното от движение превозно средство, а разходите във връзка с домуването на превозното средство на определения платен охраняем паркинг са били сметка на водача, извършил превоза, като превозното средство се е задържало до заплащането на тези разходи. В разпоредителната част на оспорения акт не е определен най-близък охраняем паркинг като място за домуване на спряното от движение превозно средство, поради което според съда, така въведеният в заповедта текст на отменената т. 4 на чл. 106а, ал. 2 от ЗАвтП, не е основание за незаконосъобразност на оспорената ЗППАМ.

Процесната Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № РД-14-1432/30.06.2020 г., се явява издадена и в съответствие с целта на закона. В тази връзка, ПАМ (включително и мярката по  чл. 106а, ал. 1, т. 1 от ЗАвтП) са инструмент на държавата за обезпечаване на законосъобразното осъществяване на определени правоотношения. Прилагането им има за цел предотвратяване на извършването на административно правонарушение или да предотвратят настъпването на вредните последици от вече извършено правонарушение; да преустановят вече започнало и продължаващо административно нарушение или да отстранят настъпилите вече вредни последици от него. Правният резултат, който законът цели с прилагането на ПАМ по  чл. 106а, ал. 1, т. 1 ЗАвтП, е преустановяване на административни нарушения и недопускане на осъществяване на обществен превоз с МПС без притежаване на изискваните от закона документи. В случая, освен че прилагането на обжалваната ПАМ е фактически обосновано и доказано от гледна точка на наличието на материалноправните предпоставки по  чл. 106а, ал. 1, т. 1, пр. 1 от ЗАвтП, същата се основава и на необходимост от налагане на ограничението за постигане на предвидената в закона цел.

По изложените съображения съдът намира, че обжалваната Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № РД-14-1432/30.06.2020 г., издадена от началник ОО „АА“ гр.Видин към ИААА, е законосъобразна и обоснована. Депозираната против нея жалба е неоснователна и като такава, следва да бъде отхвърлена.

При този изход на делото в полза на жалбоподателя не се дължат разноски, като с оглед липсата на въведено искане от ответника за присъждането на такива, както и доказателства за направени разноски, съдът не следва да се произнася в този смисъл.

Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2, пред. 5-то от АПК, съдът 

 

                                            Р Е Ш И  :

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Т.Ш.О., с ЕГН **********, с адрес: ***, против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № РД-14-1432/30.06.2020 г., издадена от началник ОО „АА“ гр.Видин към ИААА, с която на основание чл. 107, ал. 1 във вр. с чл. 106а, ал. 1, т. 1 и ал. 2, т. 1 и т. 4 от Закона за автомобилните превози е наложена принудителна административна мярка – спиране от движение за срок от 6 месеца, чрез отнемане на табела с рег. № *** и отнемане на СРМПС № *** на лек автомобил „Мерцедес Спринтер 316 ЦДИ“ с рег. № ***, собственост на Т.Ш.О. от ***, като неоснователна.

Препис от решението да се връчи на страните.

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВАС, в 14-дневен срок от съобщаването му.

                                                                              Председател: