РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
Административен съд
Пловдив
Р Е Ш Е Н И Е
№ 2061
гр.Пловдив, 20 . 11 . 2023г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд-Пловдив, VI състав , в открито заседание на седми ноември през две хиляди
двадесет и трета година, в състав :
Административен съдия : Здравка Диева
С
участието на секретаря Г.Г., като разгледа докладваното от съдията адм.д.№ 2142/2023г.,
за да се произнесе , взе предвид следното :
А.Е.Г.,***, оспорва Заповед № 1030з-637/27.07.2023г.,
издадена от Началник сектор „Пътна полиция“ при ОД МВР – Пловдив, с която му е
наложено дисциплинарно наказание „мъмрене“, за срок от три месеца, в качеството
му на младши инспектор - младши автоконтрольор в група КПДП на сектор „Пътна
полиция“ при ОД МВР – Пловдив.
- Жалбоподателят оспорва заповедта
като неправилна и незаконосъобразна с искане за отмяната й. Поддържа с
позоваване на чл.195 ал.1 вр. с чл.196 ал.1 и ал.2 ЗМВР, че в случая
материалите по дисциплинарното производство са постъпили при компетентния
началник сектор Пътна полиция – ОД МВР – Пловдив посредством изготвяне на
справка № 1030р 14201/20.07.2023г. От това следва, че дисциплинарната
отговорност е ангажирана, след като е изтекъл двумесечния срок, определен в
чл.195 ал.1 ЗМВР, предвид датата на изготвяне на справката, съдържаща данни за
нарушението и нарушителя. Според съдържанието на изготвения от дисциплинарната
комисия доклад, не са установени други или нови обстоятелства, които да
легитимират издаване на оспорената заповед извън двумесечния срок, който следва
да се брои от деня, следващ датата на регистрационния номер на справката.
Тоест, в случая срокът е изтекъл преди издаване на заповедта за налагане на
дисциплинарно наказание. Във вр. с възможността на дисциплинарно-наказващият
орган /ДНО/ да прецени дали фактическите обстоятелства са изяснени всестранно и
при необходимост да назначи допълнителна проверка, е посочено, че това не е
основание за нерегламентирано продължаване на установения със ЗМВР двумесечен
процесуален срок за приключване на дисциплинарното производство. Счита се за
нарушена и нормата на чл.35 АПК, тъй като не става ясно как точно ДНО е
достигнал до извода, че точно оспорващото лице е извършило дисциплинарното
нарушение, при условие, че в хода на проверката не е събрано нито едно
доказателство, удостоверяващо този факт. Заявено е, че в заповедта е посочено,
че не се вижда лице на служителя, но се виждат светлоотразителните кантове на
униформата на служителя, която съответства на носената от жалбоподателя
униформа, което се явява единствено догадка. Счита се за недоказано
извършването на нарушение от Г., което лишава заповедта от фактическо основание,
тъй като не се установява наличието на обстоятелства по см. на чл.51 от Инструкция
№ 8121-749/20.10.2014г.
- Ответникът Началник сектор „Пътна
полиция“ при ОД МВР – Пловдив не изрази становище по жалбата и по същество на
спора.
Окръжна Прокуратура – Пловдив не
участва в съдебното производство.
Жалбата е подадена в срока по чл.149
ал.1 АПК от адресат на неблагоприятен индивидуален административен акт /оспорената
заповед е връчена лично на младши инспектор - младши автоконтрольор в група
КПДП на 02.08.2023г. - чл.210 ал.2 ЗМВР, удостоверено с подпис и име на
оспорващото лице, л.8 гръб; жалбата е с вх.номер в АС – Пловдив от 15.08.2023г./.
1. Фактически и правни основания за
издаване на заповедта : Приложен е чл.194 ал.2 т.1 / “Дисциплинарните нарушения
са: 1. неизпълнение на разпоредбите на този закон и на издадените въз основа на
него подзаконови нормативни актове, на заповедите и разпорежданията на
министъра на вътрешните работи, заместник-министрите и главния секретар на МВР
и на преките ръководители;“ /, като е вписано – неизпълнение на чл.74 ал.2 т.4
от Инструкция № 8121з-749 от 20.10.2014г. за реда и организацията за
осъществяване на дейностите по контрол на пътното движение : „ В рамките на
отвода старшият на наряда докладва за състоянието на предоставените технически
средства за изпълнение на дейността по контрол на пътното движение ;“.
Наложеното дисциплинарно наказание е „мъмрене“ – чл.197 ал.1 т.1 ЗМВР и е
посочено, че на основание чл.198 ал.1 и ал.2 ЗМВР : „Дисциплинарно наказание
"мъмрене" се налага за маловажни дисциплинарни нарушения. ; (2)
Маловажно е нарушението, при което отклонението от изискванията е
незначително.“. Наказанието е за срок от три месеца, като според чл.198 ал.3 ЗМВР най-кратък е срока от един месец. В заповедта е отразена и нормата на
чл.204 т.4 ЗМВР относно компетентност на органа-издател.
Според обстоятелствената част на
оспорената заповед : След проверка по реда на чл.205 ал.2 ЗМВР от комисия, назначена
със Заповед № 1030з-510/12.06.2023г. на началник сектор Пътна полиция при ОД
МВР – Пловдив /л.16/, са установени факти и обстоятелства, документирани в
Справка № 1030р-14201/20.07.2023г., според които – проверката е образувана по
данни, съдържащи се в писма от 26.04.2023г., 22.05.2023г. и 12.05.2023г. /л.10
и сл./, за извършено дисциплинарно нарушение от служител на сектор Пътна
полиция при ОД МВР – Пловдив, назначаван в наряд със служебен автомобил с рег.№
**** за нощно дежурство на дати 08-09.04, 02-03.05 и 17-18.04.2023г. Служители
на дирекция „Вътрешна сигурност” констатирали, че : на 09.04.2023г. за времето
от 00:25ч. до 05:55ч. камера 02 е изцяло закрита; на 09.04.2023г. около
00:25:55ч – служител, намиращ се извън автомобила, извършва манипулация върху
камера 02, като протяга ръка към купето и поставя /залепя/ неустановена вещ
върху камера 02, вследствие на което се понижава качеството на картината и
ограничава видимостта в купето на автомобила. В заповедта е посочено, че за
нощно дежурство на дата 02.05/03.05.2023г. – при преглед на записаните от АИС
ВОДПК, монтирана в служебен автомобил с рег.№ **** – файлове, служители на
дирекция „Вътрешна сигурност” констатирали, че на 03.05.2023г. за времето от
02:23ч. до 06:10ч. видимостта в купето на служебен автомобил с рег.№ **** е
изцяло ограничена от поставена вещ пред камера 02, монтирана на арматурното
табло в автомобила. За нощно дежурство на 17.04/18.04.2023г. при преглед на
записаните от АИС ВОДПК, монтирана в служебен автомобил с рег.№ **** – файлове,
служители на дирекция „Вътрешна сигурност” констатирали, че на 18.04.2023г. за
времето от 04:05ч. до 06:01ч. служителите в наряд със служебен автомобил с
рег.№ ****, съзнателно закриват камера 02, като поставят неустановена по
категоричен начин вещ върху обекта на камера 02, като видимостта към купето е
изцяло ограничена до приключване на дежурството.
При тази фактическа установеност –
поведението на служителя е квалифицирано като дисциплинарно нарушение по см. на
чл.194 ал.2 т.1 ЗМВР „неизпълнение на издадените въз основа на ЗМВР подзаконови
нормативни актове”, съставомерно по чл.200 ал.1 т.11 ЗМВР – дисциплинарно
наказание „порицание”. Независимо от посочената норма на чл.200 ал.1 т.11 ЗМВР,
наложеното наказание е „мъмрене“.
Административно-наказващият орган
приел за правилно установена от проверяващата комисия фактическа обстановка,
доказана от : писмени обяснения на А.Г.; Протокол рег.№ 1030р-13617/10.07.2023г.
от прегледани видеозаписи от системата АИС ВОДПК за дати 09.04.2023г.,
18.04.2023г. и 03.05.2023г. от камери 01, 02 и 03, монтирани в патрулен
автомобил с рег.№ ****; копие от ежедневни форми на отчет за дати 09.04.2023г.,
18.04.2023г. и 03.05.2023г.; кадрова справка рег.№ 317з-7855/14.06.2023г.
В заповедта са описани факти,
установени от проверяващата комисия, по отношение на които не бяха представени
доказателства по делото, изискани изрично в съдебно заседание, проведено на
03.10.2023г. Спрямо жалбоподателя във вр. с твърдение в жалбата – в оспорената
заповед е посочено, че на 09.04.2023г. в 00:26:10 ч. полицейски служител сяда
на предна дясна седалка в патрулния автомобил, като поради ограничението на
камера 02 не се вижда лицето на служителя, но ясно се виждат
светлоотразителните кантове по униформата на служителя, която съответства на
носената униформа от мл.инспектор А.Г., вкл. – в 05:59:17ч. полицейски служител
минава от предна дясна врата към задната част на служебния автомобил, като няма
видимост към лицето на служителя, но носената униформа напълно съответства на
носената униформа от мл.инспектор А.Г.. На 03.05.2023г. в 02:23:13ч. до предна
дясна врата на патрулния автомобил се забелязват светлоотразителни кантове,
съответстващи на носената от мл.инспектор А.Г. униформа.
Според заповедта нарушението на А.Г. е
извършено на 08.04.2023г. по време на работна смяна от 19ч до 07ч. на
09.04.2023г. и 02.05.2023г. – до 07ч. на 03.05.2023г., като се изразява в
следното – при провеждане на отвода мл.инспектор Г.Г. не докладва за
състоянието на предоставеното техническо средство – АИС ВОДПК, монтирана в
служебен автомобил рег.№ ****, „че е имало нерегламентирана намеса над камера
02, в следствие на което се влошава работата на камера 02 от АИС ДОДПК”.
В оспорената заповед е отразено, че на
служителя е предоставена възможност да упражни в пълен обем правото си на
защита по чл.205 ал.3, чл.207 ал.8 т.6 вр. с ал.10 ЗМВР. В тази вр. 15.06.2023г.
Г. е запознат със заповед № 1030з-510/12.06.2023г. и е получил покана за даване
на писмени обяснения /л.21/. Представено е обяснение с рег.№
1030р-13614/10.07.2023г. /л.33/. На 25.07.2023г. е запознат със Справка рег.№
1030р-14201/20.07.2023г., след като е получил покана за запознаване със
справката и за даване на допълнителни писмени обяснения. На 25.07.2023г. са
представени допълнителни писмени обяснения /л.32/, в които е изразено
несъгласие с посочените факти и обстоятелства, вкл. е заявено, че не е
манипулирал камера 02 в служебен автомобил рег.№ **** и не е забелязал колегите
му К.Г. и Р.П. да манипулират работата на АИС ВОДПК.
В изпълнение изискването на чл.206
ал.2 ЗМВР административният орган е съобразил при определяне на вид и размер на
наказанието : тежест на нарушението – не е тежко нарушение; настъпилите от него
последици – няма настъпили последици; обстоятелствата, при които е извършено –
по време на нощна смяна по контрол на пътното движение; форма на вината –
непредпазливост и в частност небрежност; цялостното поведение на служителя –
според кадрова справка от 14.06.2023г. /л.26/, от назначаването на 03.06.1998г.
до момента, Г. е наказван три пъти /писмено предупреждение за срок от 3 месеца;
мъмрене за срок от един месец – 2022г.; мъмрене за срок от един месец – 2023г./
и е награждаван шест пъти /с писмена похвала; с индивидуална парична награда; с
парична награда; с Благодарност/. В резултат е прието наличието на
обстоятелства по чл.198 ЗМВР.
Отразено е, че двумесечният срок от
установяване на нарушението е започнал да тече на 20.07.2023г., когато
първоначално материалите от дисциплинарното производство са постъпили при Началник
сектор Пътна полиция и изтича на 20.09.2023г.
2. Според данните от преписката и
доказателствата, събрани в съдебното производство : Писмата от 26.04.2023г.,
22.05.2023г. и 12.05.2023г. съдържат информация с източник – прегледани
видеофайлове с отразен адрес и папка относно изпълнение на
Организационно-технологичните правила за работа с АИС Видеозаснемане на
охранителната дейност и пътния контрол, като в конкретна директория са
установени налични видеофайлове от изпълнение на служебната дейност на
полицейски служители, назначени в наряди – на дати, посочени в оспорената
заповед, със служебен автомобил рег.№ ****. Държавният служител А.Г. е запознат
със заповедта от 12.06.2023г. относно извършване на проверка по получени данни
за извършено дисциплинарно нарушение – на 15.06.2023г. В Протокол рег.№
1030р-13617/10.07.2023г. от прегледани видеозаписи от системата АИС ВОДПК за
дати 09.04.2023г., 18.04.2023г. и 03.05.2023г. от камери 01, 02 и 03, монтирани
в патрулен автомобил с рег.№ **** – са документирани установени факти от
прегледа на видео информацията. Справка рег.№ 1030р-14201/20.07.2023г. съдържа
информация, установена при проверката по заповедта от 12.06.2023г. и на първи
лист от справката е вписано „Да!” с подпис /л.22 и сл./. Справката съдържа
предложение за налагане на дисциплинарно наказание „мъмрене” за максималния
срок от три месеца. Държавният служител – жалбоподателя е запознат със
справката на 25.07.2023г. – л.24. Преписката съдържа длъжностна характеристика
относно заеманата от жалбоподателя длъжност, удостоверяваща задължението му, прието
за нарушено в случая.
3. Жалбоподателят не оспорва, че на
посочените в заповедта дати от м.04 и от м.05 – 2023г. е осъществявал
служебната си дейност, ползвайки служебен автомобил рег.№ ****. Същевременно
поддържа, както и в писмените си обяснения пред административно-наказващия
орган, че не е съгласен с възприетите за установени факти и обстоятелства,
обосновали извод за извършено дисциплинарно нарушение.
Предвид това ответникът бе задължен да
представи в 7 дн.срок от получаване на съобщението – файловете, които са записани
в АИС ВОДПК, монтирана в служебен автомобил рег.№ ****, от дати 09.04.2023г.,
18.04.2023г. и 03.05.2023г., които файлове да бъдат прегледани в съдебно
заседание при съвместно участие на страните и в присъствието на системен
администратор на съда, посредством програмите, посочени в писмо от 26.04.2023г.
– част от преписката /л.11, 13/. Съобщението за задължението по доказателствата
е получено в цялост на 19.10.2023г. До съдебно заседание на 07.11.2023г. и на
дата на съдебното заседание не бяха представени изисканите доказателства. По
делото не постъпи молба за увеличаване на срока за представяне на изисканите
доказателства, вкл. не е представена молба, в която да е заявено, че има
техническа пречка за представяне на файловете.
При отсъствие на посочените
доказателства следва извод за недоказаност на възприетото дисциплинарно
нарушение. В конкретния случай констатациите за осъществено дисциплинарно
нарушение произтичат единствено от факти и обстоятелства, съдържащи се в
прегледани от комисията видеозаписи / видеофайлове. Същите са възприети изцяло
от дисциплинарно-наказващият орган и няма други доказателства, установяващи без
съмнение възприетото за осъществено дисциплинарно нарушение. Непредставянето им
с преписката и в хода на съдебното производство отрича възможност да бъде
възприета за достоверна описаната в оспорената заповед фактическа установеност.
Съобрази се, че дори жалбоподателят да не оспорва факта на изпълнение на
служебните му задължения на посочените в заповедта дати, същият оспорва констатацията,
направено по отношение на носената от него униформа, посредством което е
прието, че е идентифициран. Ведно с това, в писмените си обяснения, представени
в хода на дисциплинарното производство е заявено, че не е манипулирал камера 02
в служебен автомобил рег.№ **** и не е забелязал колегите му К.Г. и Р.П. да
манипулират работата на АИС ВОДПК. Следователно, последица от непредставяне на
видеофайловете е невъзможност да се проверят и тези твърдения, което е от
значение за вмененото дисциплинарно нарушение - при провеждане на отвода
мл.инспектор Г.Г. не докладва за състоянието на предоставеното техническо
средство – АИС ВОДПК, монтирана в служебен автомобил рег.№ ****, „че е имало
нерегламентирана намеса над камера 02, в следствие на което се влошава работата
на камера 02 от АИС ВОДПК”.
Доказателствената тежест е указана на
ответника при насрочване на делото и в случая непредставянето на изисканите
доказателства обосновава извод за недоказаност на дисциплинарното нарушение –
основание за незаконосъобразност на оспорената заповед.
4. В допълнение се отбелязва и
следното : Оспорената заповед е издадена от Началник сектор Пътна полиция при
ОД МВР – Пловдив /главен инспектор Й.М./ по отношение жалбоподателя, заемащ
длъжност младши инспектор – младши автоконтрольр в група КПДП на сектор Пътна
полиция в ОД МВР – Пловдив, на основание чл.204 т.4 ЗМВР, за дисциплинарно
наказание по чл.197 ал.1 т.1 ЗМВР. Съгласно разпоредбата на чл.204 т.4 ЗМВР :
„Наказанията се налагат със заповеди от : т.4 служители на висши ръководни и
ръководни длъжности – за наказанията по чл. 197, ал.
1, т. 1 – 3.”. Длъжността началник сектор Пътна полиция, главен
инспектор е според Заповед № 8121з-140 от 24.01.2017г. относно
утвърждаване на Класификатор на длъжностите в МВР за служители по чл. 142, ал.
1, т. 1 и 3 и ал. 3 ЗМВР, изд. от Министъра на вътрешните работи, А.
Държавни служители с висше образование, IX Областни дирекции на МВР, т.8 – началник
сектор - ръководна спрямо длъжността на жалбоподателя – младши инспектор,
изпълнителска. Нормата на чл.204 ЗМВР в частта й по т. 4 не предвижда
делегиране на правомощия от титуляра на друго лице, което правило в случая е
спазено поради издаване на оспорената заповед от началника на сектор Пътна
полиция. Следва извод за издаване на оспорения административен акт от
материално компетентен административен орган /по степен, време и място/.
Дисциплинарното производство е
проведено без пропуски, които да обосноват извод за съществени процесуални
нарушения и възраженията за неспазен срок по чл.195, чл.196 ЗМВР, не са
основателни. Според данните от преписката в случая не е имало удължаване на
срока на дисциплинарното производство. В заповедта за извършване на проверка е
посочен срок за изготвяне на писмена справка за резултатите от проверката до
02.08.2023г. – спазен. Както бе посочено по-горе, налице са данни за
запознаване на държавния служител с издаването актове в хода на дисциплинарното
производство, както и със справката. Жалбоподателят е представил писмени
обяснения, върху които дисциплинарно-наказващият орган е вписал – „Запознат!” с
подпис.
Съгласно чл. 205 ЗМВР,
дисциплинарното производство се образува при наличие на данни за извършено
дисциплинарно нарушение и за неговия извършител. В разглеждания случай правилно
е приложена нормата на чл. 205 ал.2 ЗМВР: За изясняване на постъпилите данни
и/или установяване на извършителя на дисциплинарното нарушение дисциплинарно
наказващият орган може да разпореди извършване на проверка, като определя срок
за нейното приключване. В хода на проверката са изпълнени предвидените
изисквания в ЗМВР за процедурата и нормите, гарантиращи правата на
проверяваното лице.
Според чл.
195 ал.1 ЗМВР :
Дисциплинарното наказание се налага не по-късно от два месеца от откриване на
нарушението и не по-късно от една година от извършването му. ; чл. 196 ал.1 - Дисциплинарното
нарушение се смята за открито, когато органът, компетентен да наложи
дисциплинарното наказание, е установил извършеното нарушение и самоличността на
извършителя. ; ал.2 - Дисциплинарното нарушение е установено, когато
материалите от дисциплинарното производство постъпят при компетентния
дисциплинарно наказващ орган. Справката и материалите по дисциплинарната
проверка са с рег.№ от 19.07.2023г. – постъпили при Началник сектор Пътна
полиция при ОД МВР – Пловдив, на 20.07.2023г. Заповедта е издадена на 27.07.2023г.,
поради което срокът по см. на чл.195 ал.1 вр. с чл.196 ал.1 и ал.2 ЗМВР е
спазен.
Съгласно чл.206 ал.1 ЗМВР :
„Дисциплинарно наказващият орган е длъжен преди налагане на дисциплинарното
наказание да изслуша държавния служител или да приеме писмените му обяснения,
освен когато по зависещи от държавния служител причини той не може да бъде
изслушан или да даде писмени обяснения.”. Задължението е еднозначно и изпълнено
в случая. Разпоредбата на чл.206 ЗМВР осигурява възможност на дисциплинарно
наказващия орган да получи непосредствени впечатления от поведението на
служителя и да си създаде мнение за отношението му към нарушението, като по
този начин формира лично становище относно вината и отговорността, като
същевременно предостави на привлечения към дисциплинарна отговорност възможност
да изрази становище по случая, да обясни поведението си и да представи
доказателства.
Дължимата писмена форма на заповедта
за налагане на дисциплинарно наказание е спазена и е посочено кои точно
разпоредби по отношение служебната дейност са нарушени според дисциплинарно-наказващия
орган, но от друга - фактическите констатации не бяха доказани посредством
представяне на видеофайловете с преписката, респект. по делото.
Дисциплинарно - наказващият орган има
задължение да събере всички относими за случая доказателства - както
обвинителни, така и защитни. Същият не е обвързан със становището на комисията
за проверка, а следва съгласно чл. 206 ал. 4 ЗМВР самостоятелно в рамките на правомощията си да оцени всички
събрани в хода на производството доказателства преди да постанови акта си.
Самостоятелната преценка на ДНО произтича от правомощията му и е изразена в
случая, при съобразяване тежестта на нарушението, характеристичните данни за
служителя, отразени в кадровата справка и отсъствие на последици от нарушението.
По изложените съображения за
недоказаност на дисциплинарното нарушение оспорената заповед следва да бъде
отменена. Доказване извършването на дисциплинарно нарушение е в тежест на
административния орган и в случая бе необходимо да бъдат представени видеофайловете,
единствено въз основа на които е възприето за осъществено дисциплинарното
нарушение.
Мотивиран с изложеното и на основание чл.211 пр.3-то ЗМВР , съдът
Р Е Ш И :
Отменя Заповед №
1030з-637/27.07.2023г., издадена от Началник сектор „Пътна полиция“ при ОД МВР
– Пловдив.
Решението не подлежи на обжалване.
Административен съдия :