Р Е Ш Е Н И Е
№ 27
гр. Габрово, 20.02.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ГАБРОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, в публично съдебно заседание на двадесети
януари, две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: БОЯН КОСЕВ
при секретаря КРАСИМИРА НИКОЛОВА, като разгледа докладваното
от съдията гражданско дело № 2245 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по
реда на част ІІ, дял І ГПК.
Образувано е по предявен от Гаранционен фонд, с адрес: гр.
София, ул. „Граф Игнатиев” № 2 срещу С.Г.Т., ЕГН **********, осъдителен иск,
с правна квалификация чл.558, ал. 7 КЗ /чл. 288, ал. 12 КЗ (отм.)/ вр. чл.45 ЗЗД, за сумата 1457.37 лева, представляваща изплатено обезщетение по щета
110056/29.01.2014 г. за вредите, причинени от настъпило на 15.01.2014 г. ПТП,
ведно със законната лихва върху сумата от предявяване на исковата молба до
окончателното й погасяване.
В исковата си молба Гаранционен фонд твърди, че при
настъпило на 15.01.2014 г. на път II – 44 ПТП била увредена стоманена
предпазна ограда, собственост на Областно пътно управление - Габрово. Вина за
настъпилото ПТП имал С.Г.Т., който при управлението на лек автомобил „Опел
Марива”, без регистрационен номер, собственост на Gianluigi Sgagno, нарушил ЗДвП и предизвикал
произшествието. Собственикът на посочения автомобил не бил страна по
застраховка „Гражданска отговорност”, поради което и ищецът изплатил
обезщетение, с който факт се суброгирал в правата на увреденото лице срещу
делинквента, който въпреки отправената му покана не заплатил регресната сума.
В срока по чл.131 ГПК от ответника е постъпил отговор на
исковата молба, в който релевира възражение за изтекла по отношение на
вземането погасителна давност.
Съдът, като взе предвид
доводите на страните и въз основа на събраните по делото доказателства, намира
следното:
Страните
не спорят и с определение от 20.12.2019 год. като безспорни и ненуждаещи се от
доказване в отношенията помежду им, са отделени фактите, че на 15.01.2014 г. при управление на лек автомобил
„Опел Марива”, без сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност”, ответникът С.Г.Т. нарушил ЗДвП и
предизвикал ПТП, при което е била увредена стоманена предпазна ограда. Посочените факти се установяват и от представения
протокол за ПТП №1482505, издаден на 15.01.2014 г. от мл. автоконтрольор при РУ
гр. Габрово, в който е посочено, че на същата дата, в Община Габрово, на
републикански път II – 44 Севлиево – Габрово, км 26+107 км.,
разклон, обходен път, ответникът С.Г.Т. при управление на лек автомобил „Опел Марива” с несъобразена
скорост с релефа на местността реализира ПТП като се удря в крайпътната защитна
ограда /мантинела/ и я деформира. Протоколът за ПТП е официален свидетелстващ
документ, поради което има обвързваща съда материална доказателствена сила
относно удостоверените в него обстоятелства, пряко възприети от съставителя му
– настъпилото ПТП и констатираните щети защитната ограда, както и
обстоятелството, че водачът на лекия автомобил не е представил полица за
сключена застраховка „Гражданска отговорност”, валидна към датата и часа на
процесното ПТП. Същият извод следва и от представеното извлечение от извършена
проверка за сключена застраховка „Гражданска отговорност” - Гаранционен фонд,
от която се установява, че за лекия автомобил е сключена застраховка
„Гражданска отговорност” след настъпване на процесното ПТП.
За
причиненото ПТП, на ответника С.Г.Т.,
е съставен акт за установяване на административно нарушение, въз основа на
който е издадено наказателно постановление № 35/28.01.2014 г., което не е
обжалвано и влязло в сила.
Въз
основа на уведомление на Областно пътно управление - Габрово до Гаранционен
фонд, е образувана преписка по щета №110056/29.01.2014 г.
(доклад по щетата), остойностени са претендираните вреди (доклад за щета за
имуществени вреди от 29.01.2014 г.) по стоманено предпазната ограда, като е
определено обезщетение в размер на 777.44 лева, изплатено на Областно пътно
управление - Габрово чрез банков превод - с авизо по платежно
нареждане от 03.04.2014 г., Гаранционен фонд, е наредил на Областно пътно
управление - Габрово да бъде платена сумата 777.04 лева по щета №110056/2014
г..
Видно
от решение № 468559/10.08.2018 г. по гр. дело 24725/2017 г. на СРС ищецът
Гаранционен фонд е осъден да заплати на Агенция „Пътна инфраструктура” чрез
Областно пътно управление – Габрово, на основание чл. 288, ал. 1 КЗ /отм./
сумата 263.08 лева, представляваща незаплатена част от обезщетение по щета №
110056/29.01.2014 г. за имуществени вреди от застрахователно събитие - ПТП,
настъпило на 15.01.2014 г., вследствие виновно, противоправно поведение на
водач на МПС без сключена задължителна застраховка "Гражданска
отговорност", на основание чл.86 ЗЗД, сумата 79.03 лв., представляваща
лихва за забава върху главницата за периода от 30.04.2014 г. до 13.04.2017 г.,
както и на основание чл.78, ал.1 ГПК, сумата 342.25 лв., разноски по делото за
държавна такса, депозит за експертиза и юрисконсултско възнаграждение. Решението е постановено при участието на С.Г.Т.,
ЕГН **********,
като трето лице - помагач на страната на Гаранционен фонд. Няма спор между
страните, че незаплатена част от обезщетението, мораторното обезщетение и направените
разноски са изплатени на Агенция „Пътна инфраструктура” чрез Областно пътно
управление – Габрово чрез банков превод - с авизо
по платежно нареждане от 02.05.2019 г., Гаранционен фонд, е наредил на АПИ ОПУ
- Габрово да бъде платена сумата 679.93 лева по гр. д. 24725/2017 г. на СРС.
Авизото
като писмено доказателство не е оспорено от ответника, поради което и съдът
приема фактът на извършеното плащане в полза на посочения субект, за доказан,
като не се твърдят и установяват факти, че даденото на банката нареждане за
плащане е изменено и/или оттеглено, поради което съдът приема фактът за
извършеното плащане за безспорен.
Не е
спорно между страните, а и се установява от мотивите на решение №
468559/10.08.2018 г. по гр. дело 24725/2017 г. на СРС, които съгласно чл. 223, ал. 2 ГПК са задължителни в отношенията между ГФ и С.Г.Т., че описаните
щети по деформираната стоманена
предпазна ограда са с пазарна стойност в размер на сумата 1147.03 лева, като след
приспадане на металните отпадъци, сумата е в размер на 1112.03 лева.
Останалите
писмени доказателства, съдът не обсъжда, тъй като са или неотносими или не са
необходими за установяване на фактите и обстоятелствата от предмета на
доказване, с оглед отделените за безспорни в отношенията между страните факти.
Основателността
на иск при квалификацията на чл.558, ал.7 КЗ /чл. 288, ал. 12 КЗ (отм.)/ вр.
чл.45 ЗЗД, се обуславя от кумулативното наличие на следните предпоставки:
изплатено на пострадал от ПТП обезщетение от Гаранционния фонд; основателност
на извършеното плащане на обезщетение - наличие на предпоставките за ангажиране
отговорността на ГФ по
чл. 557, ал. 1 КЗ /чл.288, ал.1 КЗ (отм.)/; деликтна отговорност на причинителя на
щетите по чл. 45, ал. 1 ЗЗД при следния фактически състав: деяние, вреда,
противоправност, причинна връзка и вина. Следа да се отбележи, че с оглед
осъществяване на субрагацията в различни времеви моменти са приложими различни
квалификации по отменения и по действащия КЗ.
С оглед
отделените за безспорни в отношенията между страните факти и установеното в
мотивите на решение № 468559/10.08.2018 г. по гр. дело 24725/2017 г. на СРС,
които са задължителни в отношенията между С.Г.Т. /трето лице-помагач по предходното дело и настоящ
ответник/ и ищецът Гаранционен фонд се установява наличието на всички елементи от
пораждащия регресното право на ищеца фактически състав. Следователно,
предявеният регресен иск, с правна квалификация
чл.558, ал. 7 КЗ /чл. 288, ал. 12 КЗ (отм.)/ е доказан за
пълния предявен размер от 1457.37 лева.
При
извод за доказаност на исковата претенция по основание и за пълния предявен
размер, съдът следва да разгледа възражението на ответника за изтекла по
отношение на вземането погасителна давност, което е частично основателно.
Съгласно разпоредбата на чл.114, ал.1 ЗЗД давността започва
да тече от момента на изискуемостта на вземането, като при задълженията, без
срок – от пораждането им. Регресното вземане се основава на изпълнението на
чуждо задължение – това на делинквента и се поражда от различен фактически
състав, включващ извършен деликт, правен интерес от изпълнението на чуждото
задължение и плащане, като това правоотношение възниква между различни страни –
суброгиралия в правата на увредения Гаранционен фонд и деликвента управлявал
МПС без сключена застраховка „ГО”, ето защо изтеклата спрямо делинквента
давност в правоотношението му с увреденото лице, не следва да се прилага по
отношение на регресното вземане. По отношение на последното давността има за
начало осъществения състав на суброгацията. Съгласно т.14 от Постановление № 7
от 04.10.1978 г., Пленум на ВС, за регресните искове важи общата давност по чл.
110 и следващи ЗЗД, а течението й започва от момента на изплащането на застрахователните
обезщетения на правоимащите лица, което разбиране е приложимо и към регресното
вземане на Гаранционния фонд, като няма основание даденото тълкуване да се
счита за изгубило значение. Смисълът на института на давността е да бъде
санкция за бездействащия кредитор, а преди суброгацията ищецът, изобщо не е
такъв, поради което и преди да възникне вземането му, той не може да го упражни
и няма как по отношение на него да е текла давност.
В този смисъл е задължителната съдебна практика, съдържаща
се в т.14 на ППлВС №7/1977 г., Решение на ОСГК на ВС № 117/ 3.ХІІ.1962 г. по
гр. д. № 89/
В случая Гаранционен фонд първоначално доброволно е изплатил обезщетение на увреденото лице в размер на 777.44
лева чрез банков превод - с авизо по платежно нареждане от 03.04.2014
г., като след постановяване на решение по
гр. д. № 24725/2017 г. на
СРС – на 02.05.2019 г. е изплатена останалата част от обезщетението в размер на
679.93 лева, включващо лихва за забава и съдебни разноски. С оглед изложеното
към предявяване на исковата молба – 18.11.2019 г., по отношение на частта от
спорното материално право на вземане в размер на 777.44 лева, което е извършено
на 03.04.2014 г., приложимата 5-годишна давност е изтекла, докато по отношение
на останалата част от вземането в размер на 679.93 лева приложимата 5-годишна
давност не е изтекла, тъй като началният й момент не е извършването на деликта,
а суброгацията на ищеца в правата на увредения за тази част, която е
осъществена с плащането на остатъка на обезщетение по чл.288, ал.1 КЗ
(отм.) по
щета 110056/29.01.2014 г. за вредите, причинени на стоманена предпазна ограда
от настъпило на 15.01.2014 г. ПТП.
Следователно,
предявеният регресен иск, с правна квалификация
чл.558, ал.7 КЗ /чл. 288, ал. 12 КЗ (отм.)/ вр. чл.45 ЗЗД е доказан за
размер от 679.93 лева, съответно до който
размер искът е основателен и следва да бъде уважен, като за разликата до
предявения размер от 1457.37 лева,
следва да бъде отхвърлен като погасен по давност. Приетото за доказано вземане
ответникът дължи със законната лихва от 18.11.2019 г. до окончателното й
погасяване.
С оглед
изхода на спора, право на присъждане на разноски за производството, се поражда
за всяка от страните, пропорционално на уважената, респ. отхвърлена част от
иска.
Ищецът е доказал извършени в производството разноски в общ
размер от 208.29 лева, формиран от заплатена държавна такса в размер на 58.29 лева,
и юрисконсултско възнаграждение (150 лева) определено от съда
по реда на чл.78 ал.8 ГПК вр. чл.37 ЗПП вр. чл.25, ал.1 от Наредба за
заплащането на правната помощ, от която сума, следва да му се присъдят 97,18
лева, на основание чл.78, ал.1 вр. ал. 8 ГПК.
Ответникът
претендира извършени разноски в размер на
500 лева, съгласно представен списък, формиран от заплатено в брой
адвокатско възнаграждение, от които следва да му се присъдят 266.73 лева,
пропорционално на отхвърлената част от предявения иск.
Така мотивиран Габровският районен съд,
Р
Е Ш И:
ОСЪЖДА С.Г.Т., ЕГН **********,
с адрес: ***, да заплати на Гаранционен фонд, с адрес: гр. София, ул. Граф
Игнатиев № 2, на основание чл. 558, ал. 7 КЗ /чл. 288, ал. 12 КЗ (отм.)/ вр. чл. 45 ЗЗД,
сумата 679.93
лева (шестстотин седемдесет и девет лева и деветдесет и три стотинки),
представляваща изплатено обезщетение по щета 110056/29.01.2014 г. за вредите,
причинени от настъпило на 15.01.2014 г. ПТП, ведно със законната лихва върху
главницата от предявяване на исковата молба
- 18.11.2019 г. до окончателното й погасяване, както и на основание
чл.78, ал.1 вр. ал. 8 ГПК, сумата 58.29 лева (петдесет и осем лева и двадесет и девет
стотинки) – разноски за производството, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 679.93 лева
до предявения размер от 1457.37 лева, като погасен по давност.
ОСЪЖДА Гаранционен фонд, с адрес: гр. София, ул. Граф
Игнатиев № 2да заплати на С.Г.Т., ЕГН **********, с адрес: ***, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата
266.73 лева /двеста
шестдесет и шест лева и седемдесет и три стотинки/ – разноски
за производството.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Габровски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: