РЕШЕНИЕ
№ 118
гр. Троян, 20.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТРОЯН, II-РИ СЪСТАВ - ГРАЖДАНСКИ, в
публично заседание на двадесет и втори май през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Светла Ив. Иванова
при участието на секретаря Емилия П. Петрова
като разгледа докладваното от Светла Ив. Иванова Гражданско дело №
20234340100197 по описа за 2023 година
Предявен е иск с правно основание чл. 124, ал.1 от ГПК във вр. чл. 79,
ал.1 от ЗС и чл.537 ал.2 ГПК
Настоящото гражданско дело № 20234340100197 по описа за
2023година на Районен съд – Троян, е образувано по предявена искова молба
от В. Б. М. и М. Б. Х. срещу А. Й. С., с която претендират, че са собственици
на основание давностно владение и наследство, на следните недвижими
имоти: Поземлен имот с идентификатор 52218.535.1 по кадастралната карта и
кадастралните регистри на гр. *, община *, област Ловеч, одобрени със
Заповед № РД-18-49/31.08.2007 год. на Изпълнителния Директор на АГКК,
Адрес на поземления имот: гр. *, кв. „***", местност „***", Площ на
поземления имот: 254 кв. м. /двеста петдесет и четири квадратни метра/,
Трайно предназначение на територията: Урбанизирана, Начин на трайно
ползване: Ниско застрояване /до 10м/, Предишен идентификатор: няма, при
съседи: 52218.418.16, 52218.535.3, 52218.535.2, 52218.418.14; Поземлен имот
с идентификатор 52218.535.2 по кадастралната карта и кадастралните
регистри на гр. *, община *, област Ловеч, одобрени със Заповед № РД-18-
49/31.08.2007 год. на Изпълнителния Директор на АГКК, Адрес на
поземления имот: гр. *, кв. „***", местност „***", Площ на поземления имот:
244 кв. м. /двеста четиридесет и четири квадратни метра/, Трайно
предназначение на територията: Урбанизирана, Начин на трайно ползване:
Незастроен имот за жилищни нужди, Предишен идентификатор: няма, при
съседи: 52218.535.3, 52218.535.4, 52218.418.14, 52218.535.1; и реална част от
Поземлен имот с идентификатор 52218.418.14 по кадастралната карта и
кадастралните регистри на гр. *, община *, област Ловеч, одобрени със
1
Заповед № РД-18-49/31.08.2007 год. на Изпълнителния Директор на АГКК,
Адрес на поземления имот: гр. *, кв. „***", местност „***", с площ на тази
реална част -1075 кв. м. /хиляда седемдесет и пет квадратни метра/, Трайно
предназначение на територията: Земеделска, Начин на трайно ползване:
Овощна градина, Предишен идентификатор: няма, Номер по предходен план:
1370008, която реална част представлява съгласно представената от ищците
Скица-проект поземлен проектен имот с идентификатор 52218.418.55 по
кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. *, община *, област
Ловеч.
Ищците твърдят, че са придобили правото на собственост върху
описаните по-горе недвижими имоти по наследство от техните наследодатели
Б. М. И. и Ц. Н. Ш. и по давност съгласно чл. 79, ал. 1 от Закона за
собствеността.
Сочи се, че приживе техният наследодател Б. М. И. бил единственият
собственик на поземлените имоти и е владял същите лично за себе си, явно,
необезпокоявано и непрекъснато в продължение на повече от 30 години, до
смъртта си на *** год. В последствие, ищецът В. Б., неговата сестра М. Х. и
тяхната майка Ц. Н. Ш. продължили заедно да владеят имотите до смъртта на
Ц., починала на *** год. , след което нейните идеални чести продължили да
се владеят от децата и непрекъснато и лично, като техни собствени.
Излагат, че през последните повече от 50 години, недвижимите имоти
са владяни непрекъснато и постоянно от В. М. и покойната М. Х. и същите са
упражнявали фактическа власт върху тях, като са ги стопанисвали и
поддържали.
Твърди се, че първоначално техният наследодател обработвал по-
голямата част от имотите като нива, а след неговата смърт, първият ищец
засадил овощни дървета в една част от имотите, а другата част обработвал
заедно със сестра си и тяхната майка като зеленчукова градина. Сочи се, че В.
М. през изминалите години косил тревата в имотите, поддържал и подрязвал
овощните дървета в имотите, а заедно със сестра си събирали сено и брали
плодовете от дърветата. Твърди се, че В. Б. М. и М. Б. Х., както и техните
родители не са губили владението и фактическата власт върху имотите.
Владението им било явно и необезпокоявано, вследствие на което придобили
чрез давностно владение и по наследство собствеността върху целия поземлен
имот с идентификатор 52218.535.1, върху целия поземлен имот с
идентификатор 52218.535.2 и върху описаната по-горе реална част от
поземлен имот с идентификатор 52218.418.14 в град *, с площ на тази част от
1075 кв. м.
Случайно разбрали, че като собственици на поземлен имот с
идентификатор 52218.418.14 са записани наследници на Й. Р. С.. Вписаният в
кадастралните регистри документ за собственост е Решение на ПК по чл.14,
ал.1, т.1 от ЗСПЗЗ (чл.18ж, ал.1 от ППЗСПЗЗ) за възстановяване на право на
собственост в стари реални граници № 99 от 27.05.1999 г., издаден от ПК ГР.
*, а към днешна дата, наследникът по закон на Й. С. е А. Й. С..
Оспорват като нищожно и незаконосъобразно Решение № 99 от
27.05.1999 г. на ПК гр. *.
Твърдят, че ответникът се снабдил с нотариален акт за собственост на
недвижим имот, придобит по давност и наследство № 46 том III рег.№ 3521
дело 360 от 2017 год. от 05.10.2017 година на Нотариус М. Г., издаден по
2
обстоятелствена проверка за придобиване на собственост по давност и
наследство на поземлен имот с идентификатор 52218.535.1 и на поземлен
имот с идентификатор 52218.535.2 в град *, който акт оспорват изцяло, както
и оспорват удостоверените в този акт права на ответника.
Молят да бъде постановено решение, с което да бъде признато за
установено по отношение на ответникът, че ищците са собственици на
описаните по-горе поземлени имоти на твърдяното от тях придобивно
основание – наследство и давностно владение.
Молят на основание чл.537 ал.2 ГПК, като законна последица, съдът да
отмени нотариален акт Нотариален акт за собственост с вх. per. №
3156/05.10.2017 год., Акт № 172, том X, дело № 2165/2017 год. на Служба по
вписванията - гр. Троян.
Претендират за направените по делото разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника А.
Й. С., чрез пълномощник – адв.А. Ч., в който твърди, че предявеният иск
против него е допустим, но неоснователен.
Излага, че процесиите недвижими имоти били собственост на покойния
му баща Й. Р. С., починал на *** год., чийто единствен наследник е той. Сочи,
че с Решение № 99/27.05.1999 год. на Общинска служба по Земеделие - гр.
Троян, поделение гр. *, е било възстановено правото на собственост на
покойния му баща и наследодател Й. Р. С. върху следния недвижим имот:
- Овощна градина от 1.567 дка /един декар и петстотин шестдесет и
седем квадратни метра/, шеста категория, местност „***", представляваща
имот № 137008 по картата на землището на гр. *, област Ловеч, като
понастоящем, така реституираният имот обхваща целия поземлен имот с
идентификатор 52218.418.14 по кадастралната карта и кадастралните
регистри на гр. *, община *, област Ловеч, одобрени със Заповед № РД-18-
49/31.08.2007 год. на Изпълнителния Директор на АГКК, Адрес на
поземления имот: гр. *, кв. „***", местност „***", с площ: 1281 кв. м. /хиляда
двеста осемдесет и един квадратни метра/, Трайно предназначение на
територията: Земеделска, Начин на трайно ползване: Овощна градина, както и
по-голямата част от другите два процесии имота - Поземлен имот с
идентификатор 52218.535.1 и Поземлен имот с идентификатор 52218.535.2 по
действащите КККР на гр. *, област Ловеч.
Излага, че до смъртта си, покойният му баща владеел процесиите имоти,
а след като починал, той го наследил, като продължил владението му върху
тях. Сочи, че приживе баща му, с помощта на покойната му майка М. С. С.,
починала на *** год., чистил и поддържал имотите, грижил се за овощните
насаждения, част от които били останали още от времето на ТКЗС, а друга
част - засадени от баща му, берял плодовете от тях. Твърди, че след смъртта
на баща му, той продължил да стопанисва имотите, като периодично,
няколко пъти в годината, ги посещавал, поддържал ги и ги почиствал.
Излага, че при тези посещения никой никога не е оспорвал
собствеността му върху тях, в т.ч. и ищците по делото. Сочи, че след смъртта
на родителите си установил, че част от реституирания на баща му имот №
137008 по картата на землището на гр. *, област Ловеч, е със сменен статут -
на урбанизирана територия, както и че тази част е обособена в два други
имота -процесиите имоти с идентификатор 52218.535.1 и с идентификатор
52218.535.2, което наложило да се снабди с Нотариален акт за собственост за
3
тях, а именно с оспорения в настоящето производство Нотариален акт за
собственост с вх. per. № 3156/05.10.2017 год., Акт № 172, том X, дело №
2165/2017 год. на Служба по вписванията - гр. Троян.
Твърди, че ежегодно заплащал дължимите данъци и такси към община *
за частта от имота, която била вече със статут на „урбанизирана територия".
В хода на производството, ищцата М. Б. Х. е починала и по делото са
конституирани като ищци нейните наследници- Й. М. З. с ЕГН **********,
И. М. П. с ЕГН ********** и Й. Х. Й. с ЕГН **********.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства, поотделно
и в тяхната съвкупност, намира за установена следната фактическа и правна
обстановка:
Процесуалната легитимация на ищците се установява от приложените
по делото удостоверения за наследници, както следва: изх.№ 40 от
30.01.2023г. на Община * /л.34 от делото/ от което е видно, че законни
наследници на Б. М. И., б.ж. на с.Ново село, общ.*, починал на *** г. са
съпругата му - Ц. Н. Ш., починала на ***г. и двете му деца – ищците В. Б. М.
и М. Б. М. /починала в хода на настоящото производство/ и изх.№ 135 от
18.04.2023г. на Община */л.61 от делото/, от които е видно, че законни
наследници на Ц. Н. Ш., починала на ***г. са двете и деца – ищците В. Б. М.
и М. Б. М. /починала в хода на настоящото производство/.
Представено е Решение на ПК по чл.14, ал.1, т.1 от ЗСПЗЗ (чл.18ж, ал.1
от ППЗСПЗЗ) за възстановяване на право на собственост в стари реални
граници № 99 от 27.05.1999 г., издаден от ПК гр. * за възстановяване правото
на собственост на Й. Р. С.- наследодател на ответника, върху следния
недвижим имот: Овощна градина от 1.567 дка /един декар и петстотин
шестдесет и седем квадратни метра/, шеста категория, местност „***",
представляваща имот № 137008 по картата на землището на гр. *, област
Ловеч.
Представен е нотариален акт за собственост на недвижим имот,
придобит по давност и наследство № 46 том III рег.№ 3521 дело 360 от 2017
год. от 05.10.2017 година на Нотариус М. Г., издаден по обстоятелствена
проверка за придобиване на собственост по давност и наследство на поземлен
имот с идентификатор 52218.535.1 и на поземлен имот с идентификатор
52218.535.2 в град *,
Представен е Нотариален акт с вх. peг. № 1476/04.05.2023 год.. Акт №
124. том VI. дело № 1207/2023 год. на Служба по вписванията - гр. Троян, от
който се установява, че ответникът е продал тези имоти на сина си Й. А. С.,
на който е указано с протоколно определение на съда №297 от 21.07.2023г.,
постановено в открито с.з. на 21.07.2023г., в качеството си на приобритател на
процесните имоти, че на основание чл.226 ал.2 ГПК може да встъпи в делото
като трето лице, за което същият е уведомен с писмо изх.№1225 от
24.07.2023г. на ТРС, получено на 07.08.2023г. от А. С.. С Писмо изх.№1248 от
27.07.2023г. на Й. С. са изпратени ИМ с приложени доказателства и отговор
на ИМ и доказателства, като му е дадена възможност да изрази становище,
което същият не е сторил в хода на настоящото производство.
Представено е Решение № 99 от 27.05.1999 г. на ПК гр. * , истинността
на което е оспорено от ищеца с твърдение за нищожност и
незаконосъобразност. Тъй като оспорването има преюдициално значение за
разрешаване на гражданско правния спор, следва да се приеме, че е налице
4
сезиране на съда по чл.17, ал.2, предл.І от ГПК, във връзка с което той дължи
произнасяне в мотивите към решението си, без да постановява нарочен
диспозитив по реда на косвения съдебен контрол.
От приложеното по делото Решение на ПК-* се установява, че в т.1 от
същото е възстановено правото на собственост в съществуващи
/възстановими/ стари реални граници на наследниците на Й. Р. С. на ПИ,
предстваляващ овощна градина от 1.567 дка, в местността „***“ ,
представляващ имот №137008. В същото решение е отразено, че заверените
скици на номера на имоти 137008 /и другите два имота посочени в
решението/ представляват неразделна част от това решение. От ответната
страна е представена Скица № 1885 от 04.02.1996г., изработена от ЕТ „***“
гр.*, без дата, заверка и печат на ПК. В скицата не е посочено и Решението на
ПК- *, по което се издава.
Представено е писмо вх.№ 3828/04.09.2023 г. от М. Г. – нотариус с рег.
№ 477 на НК, ведно с Постановление от 05.10.2017 г., издадено по нотариално
дело № 360/2017 година, което постановление е изготвено въз основа на
Протокол от 05.10.2017г. и разпит на свидетелите по извършената от
нотариуса обстоятелствена проверка за констатиране правото на собственост
на молителя А. Й. С..
При реализирания на място на процесния имот оглед, в присъствие на
вещото лице бяха разпитани свидетели на страните - С. С. М., Х. М. Ш., И. И.
Д., Н. В. С., Х. П. Х. и И. Х. Л..
От показанията на свид.С. С. М. се установява, че познава ищеца и
покойната му сестра М. Б. Х., че са съседи и са израснали заедно. Познава
родителите на В. и на М. – Б. М. и Ц.. Сочи, че имотът на В. е от преди
образуването на ТКЗС „…и след това им го дадоха да си го ползват..“. С
показанията си удостоверява, че процесния имот е „….собственост на В. и на
М., те са наследници на този имот, останал е още от дядо им и от баща им…“.
Посочва видими на място граници на имота:“….липата, слогът, крушата и
след това границата върви надолу…“. Твърди, че имота се владее от „…В.,
той го чисти и той си е сеял сливите тук…“. Посочва мястото, където е имало
зеленчукова градина, като сочи, че „…В. ме е викал да му фрезовам мястото,
преди 15 години някъде….“. Твърди, че В. и покойната му съпруга събирали
„…сливи тук и аз съм ги карал с тракторчето …“. Категорично заявява, че
„…След ТКЗС, това място са го ползвали за лично ползване бащата и майката
на В. и сестра му, а след 1990 г. до сега В. си владее това място, той го коси,
той почиства сливите. Тази градина в ниското, В. и съпругата му я
обработваха, а аз лично съм я фрезовал...“. Твърди, че освен В., не е виждал
друг в имота да го коси и обработва, че след 1990 г. до сега В. Б. владее
имота. Сочи, че „…След 1990 г. до сега, само В. и майка му докато беше
жива, двамата си работеха имота. Само В. и жена му, но тя почина, си
поддържа мястото…“. Сочи мястото на градинката, която майката на В. и М.
е обработвала, слогчето, където е фрезовал. Показва къде минава водата
под земята, като уточнява „….от тука даже една дупка бяхме пробили в
тръбата за вода, за да може да си полива….“. Познава ответника, знае, че има
имот, който е над „…имота на В.… над колчетата, които са на границата на
имота на В., но този имот, на който се намираме в момента не е на А. С.
…“.Сочи, че никога не е виждал майката на А. да събира сено на процесното
място, не познава бащата на ответника, но категорично заявява, че „….Тук не
е ползвал никой този имот, освен В.. Аз идвам постоянно тук…имам
5
караванка направена и стои в моя имот. Постоянно идвам тук….“. Знае, че
имота е от „…дядото на В., а майката на В. го обработваше за лично
ползване…“. Заявява, че имотът е заграден от години с ограда от плет, но
преди 7-8г. помагал на В. да направи нова ограда от източната част на имота с
колове. Сочи, че сестрата на В. „…не е идвала тук да бере сливи, защото
живее в с. Д.. Не е идвала и да коси в имота, защото имотът си го поддържа
В.. М. не е идвала, защото тя се омъжи в с. Д. и там заживя….Откакто М. се
омъжи, В. си поддържа всичко…“. В заключение заявява, че В. си владее
имота и постоянно си го чисти „…Чужд човек не е спорил. Сега разбрах, че
тука е изваден документ за това място...... На 5 години бях когато беше
одържавяването и внасянето на имотите в ТКЗС. Идвали сме на нашият имот
с баща ми, а тук, в този имот да си играем с В.….“.
От показанията на свид. Х. М. Ш. се установява, че познава В. Б. М.,
сестра му М. Б. Х. и техните родители- Бащата на В. – Б. и майка му Ц..
Посочва, че окосеният имот /процесният/ е собственост на В. Б., че той го
владее, че за първи път през 1995 – 6 година видял в имота „…В. беше тук с
един кон и с плуг и ореше мястото…“. Твърди, че от „… 1995-6 г. до сега
освен В. друг не е владял имота, не съм виждал друг човек. В. коси имота, В. е
засаждал дърветата и бере плодовете. За брането на дърветата съм виждал и
други хора, например този С., който беше свидетел, много пъти му е помагал.
Имотът си е на В.…“. Посочва с категоричност границите на имота, за който
твърди, че се владее от В.: „….ето тази стара круша /посочва северната
граница/, която е един „гнилак”, така се казва, която зрее рано, а може да я
ядеш след Нова година. Тази круша се намира в имота на В.. Тук имаше
отрязана една крива ябълка, която беше суха, това си спомням. За крушата
съм сигурен 1000%, защото съм брал и съм мъчил да я отхапя, но не става.
Имотът от север стига почти до долът и обратно до имота на И.….“ Посочва
границите на имота: „….Западната граница стига до горската растителност,
като в момента в тази част имотът е пропаднал, явно под въздействие на
дерето, което се намира под него. Южната граница има малък слог и стига до
дивите дървета, които граничат с другия имот. Източната граница стига до
бивш черен път….“. Твърди, че освен В., в имота не е виждал друг човек да
коси, да оре, да бере плодове, а преди това дело, не е чувал някой да е
спорил на В. за собствеността на имота. Твърди, че никога не е виждал А. Й.
С. или неговите родители да обработват, да косят, садят, да берат плодове в
този имот. Сочи, че не е виждал и сестрата на В., след като напуснала гр.*.
От показанията на свид.И. И. Д. се установява, че познава В. Б. М.,
сестра му М. Б. Х. и техните родители. Знае, че имотът „…се владееше от
майката и бащата на В.….“. Сочи, че част от мястото било разорано, че
майката и бащата на В. „…го работеха, а след това и В.…. сееха боб,
картоф….“. Категорично потвърждава, че: „….това очертаното място В. си го
работи. Знам го това, аз съм на 75 години, преди това са го работили майка му
и баща му, а сега той си го работи…..“. Сочи, че сестрата на В. е идвала
„….събота и неделя, помагала е …. но не постоянно, някой път….“. Твърди,
че повече от 30години родителите на В. и той са обработвали и поддържали
това място тук. „… В това време никой друг, освен семейството на В. не е
влизало да обработва това място. Аз не съм виждала никой друг. Не съм
виждала майка му на А., нито баща му, нито него. А. никога не съм го
виждала тука. Никога…..Преди това дело, никой не е спорил на В. и на сестра
му за собствеността на имота. Аз като съсед, знам, че имотът е на баща му на
В..
6
От показанията на свид. Н. В. С. се установява, че е първи братовчед
на ответника, познава и неговите родители. Сочи, че „....от чичо и от стрина
съм чувал, че идват на „***” за сено, а и от А. също го знам. …“. Твърди, че
докато са били живи родителите на ответника са работили процесното място,
но той не е ходил с тях. В подкрепа на твърдението си, че проц.имот е на
ответника, свидетелят сочи,“….преди години горският Г. Г. от О., е давал на
чичо дърва тука да си бере. От горският го знам това нещо, той ми го е
казвал. От имот на „***” е давал да се берат дърва….“, като малко по-късно
заявява, че „….цялата махала се казва „***“. Сочи, че имал кон и каруца, и
един път е „… карал сено от тук на чичо Й. и стрина М., те гледаха тогава две
кози….“. Не може да каже през коя година, но уточнява„…След 90-та година
е било..“. Не е присъствал на садене и на бране на сливите. „…Не съм
присъствал на косене на сено.Аз казах, че само един път, готово сено от този
имот съм им закарал долу в Ново село….“. Знае, че това е махала „***”,
„….съответно и това място влиза в „***”. А. не мога да кажа дали има друго
място в „***”. …“. Не е присъствал на сечта на дървета, не е присъствал и на
маркировката на дърветата. Сочи, че „…през 70 и някоя година съм отишъл
да живея в Троян. Аз събота и неделя съм си идвал, поддържал съм
родителите си….“
От показанията на свид.Х. П. Х. се установява, че познава А. Й. С. от
„…десетилетия…“. Твърди, че е посещавал имота със своите родители „…
сливки посъбрали сме, каквото, щото. Били сме сред природата заедно с Й. и
М., родителите на А. С.. Идвали сме ей така, на красив разговор. …“ Твърди,
че визиаулно си спомня имота, „…. Но са минали едни 50-60 години. …“.
Уточнява, че само два пъти е посещавал имота, „… Единият път, когато
съм идвал тука е било 1969 година, а другият път преди казармата, година и
нещо след 1969 г. …“. Не си спомня да е имало в имота зеленчукова градина,
не си спомня имота да е бил разоран, но е категоричен, че на това място са
били с ответника „….Когато съм идвал тук е било като на „пикник”, както е
модерно сега да се казва. Дошли сме тук, посъбрали сме някоя сливка,
поговорили сме, видяхме планината. Аз не съм дошъл да обработвам земята
или да ора. Нищо повече….“.
От показанията на свид.И. Х. Л. се установява, че са съседи и познава
ответника и неговите родители. Не познава ищеца и неговите наследодатели,
но проучвайки историята на гр.* и събирайки материали за своята поредна
авторска книга разпитвал за „…Б. М., за мен той си е новоселския Р. Р...... А.
каза, че има място над къщата на Б.. Така, че ставало е въпрос за този
имот…“. Свидетелят сочи, че решил да снима къщата на Б. М., „…поне тя да
остане като спомен. А. ми показа имота „…Това каза е нашият имот. …Това
ми е информацията за този имот….“.
По делото е изслушано заключение на съдебно-почеркова експертиза,
което не е оспорено от страните и което съдът възприема изцяло като
компетентно и добросъвестно изготвено. Вещото лице сочи, че подписът,
положен срещу статус „..наследниците на Б. М. И." в предоставената Скица №
1885/04.02.1996г., принадлежи на ищеца по делото В. Б. М..
По делото е изслушано заключение на съдебно-геодезическа
експертиза, което не е оспорено от страните и което съдът възприема изцяло
като компетентно и добросъвестно изготвено. Вещото лице сочи, че: С
решение № 99/27.05.1999 г. на ПК * е възстановено право на собственост на
Й. Р. С. в стари реални граници по т.1 - овощна градина от 1.567 дка в м.****,
7
имот № 137008 по картата на гр.*, с описани граници и съседи . От
приложената от ответника по делото скица № 1885/04.02.1996 г. на имот
137008 с площ 1.570 дка, овощна градина в м.*** с описани граници и съседи
експерта е констатирал, че скицата не е подписана и заверена от Началника
на ПК *, същата е издадена повече от три години преди решението за
възстановяване на собствеността, като в нея няма записан номер на решение и
част от описаните в нея съседи не кореспондират със съседите описани в
решението от 1999 г. Съгласно КВС на землището на гр.* тази скица отговаря
графически на цифровия модел на КВС с разлика в площта от 7 м2.
Посочено е, че съгласно КККР на гр.*, имота от КВС с № 137008
отговаря графически на имот с идентификатор 52218.418.14 и северните
части на имоти с идентификатори 52218.535.1 и 52218.535.2 Експерта е
отразил, че имот 137008 не е нанасян в други карти освен в КВС.
Вещото лице установява частична идентичност между процесиите три
имота с идентификатори: 52218.535.1, 52218.535.2 и 52218.418.14 по КККР
на гр.* и имотът, описан в т.1 от Решение № 99/27.05.1999 г. на ОСЗ Троян, а
именно - овощна градина от 1.567 дка, шеста категория, местност „***",
представляваща имот №137008 по КВС на землището на гр.*, тъй като имот
№ 137008 по КВС покрива само северните части от имоти 52218.535.1 и
52218.535.2 по КККР на гр.*. Установил е, че съгласно КККР на гр.*, имота
от КВС с № 137008 отговаря графически на имот с идентификатор
52218.418.14 и северните части на имоти с идентификатори 52218.535.1 и
52218.535.2
В проведеното на 26.04.2024 година отркито с.з., при изслушване на
в.л. К., същият заявява, че имоти с идентификатори 52218.535.1 и 52218.535.2
попадат в претендираната като собственост на ищците част, като уточнява, че
реално ползвания от ищците имот е с площ 1572кв.м, която площ обхваща и
трите процесни имота. Експерта заявява, че по северната граница на
процесния имот, освен маркираната на място с дървени колчета и посочена от
свидетелите граница на имота, владян от ищците съществува и „…теренна
денивелация между долния, претендираният терен от ищците и разликата от
другия имот. Там имаше нещо като слогче по границата и то съвпада с тези
колчета. Възможно е да се приеме, че това е граница и тя беше видима в
разликата на денивелацията….“.
По отношение на представената по делото Скица с №1665/04.02.1996г.,
находяща се на стр. 135 от делото и обсъдена от експерта в заключението,
инж. К. е категоричен, че „…. тази скица е изработена преди приемането на
така наречените план за земеразделяне и план на възстановените стари реални
граници, които след това бяха обединени в карта на възстановената
собственост. След това се казваше КВС. Тук в Троян, * и в Тетевен донякъде,
масово практика беше да се издават ето такива скици преди одобряването на
този план и затова в тази скица има различия спрямо одобрения план.
Различията са относно съседите на № 7 от север и № 9 от юг. В одобрения
КВС, в одобрения план № 7 е записан „земи по чл. 19 от ЗСПЗЗ”, а в скицата
е записан В. М. С.. Имот № 9 на скицата е записан на Б. М. И., а в одобрения
план е записан на М. И. М.………. С тези скици обаче, които са издадени от
фирмата, която е започнала да работи плана за земеразделяне и плана на
старите реални граници, за съжаление са правени много нотариални
актове…….В тази скица на л. 135 от делото няма решение и ви казвам, че е
издадена преди ободряването на плана. Няма как да има решение, тъй като
8
решението се постановява и се записва в една специална книга от ПК за всяко
едно землище след одобряването на плана, а тази скица е преди одобряването.
Това го казвам от моята практика, понеже аз имам изработени 24 плана, не
само тук, но и в други места в страната….“.
Вещото лице посочва, че в настоящият казус е абсолютно случайно, че
процесният имот, посочен в тази скица, с изключение на двамата съседа,
съвпада като характеристики с имота, посочен в решението за възстановяване
издаден на ответника и номерът е същия, като според него това съвпадение
„…обаче се дължи може би на факта, че тази фирма „***” от * сигурно не и е
прекъснал договора, че друга фирма да започне да го прави наново. Където са
мерили предварително, това е останало и в одобрения план …“.
В заключение експерта е категоричен, че „…Тази скица, няма как да я
изработят преди анкетирането…. Никога не са се търсили съседи за
съгласие…“ и няма представа защо е била подписана от ищеца, но сочи, че
„… не се изискваше такова подписване…“.
При защита на собствеността с иска по чл. 124, ал. 1 ГПК в тежест на
ищцовата страна е установяване на правен интерес от търсената защита, по
отношение на лицето-ответник. Ищецът може да насочи исковата си
претенция спрямо всяко физическо или юридическо лице, доколкото твърди в
исковата си молба, че последният има поведение или прояви, с които
притежаваното от него право на собственост е застрашено или нарушено,
както и че именно спрямо лицето ответник следва да се реализира търсената
на субективното материално право съдебна защита.
От изложените в исковата молба твърдения на ищците, които искат да
им бъде признато правото на собственост по отношение на ответника на
основание чл. 79, ал. 1 ЗС на процесните три броя имоти в м. „***" на гр.*, се
установява, че ответникът се е снабдил с констативни нотариални актове, в
които е удостоверено правото му на собственост върху тези имоти.
За да се признае на владеещият повече от 10 години чужд недвижим
имот за придобито правото на собственост на оригинерно основание-
придобивна давност, то в рамките на предмета на заявения положителен
установителен иск за собственост в резултат на изтекла придобивна давност
следва от страна на ищеца - владелец да има твърдения, че е упражнената
фактическа власт с намерение за своене е насочена спрямо действителния
собственик на имота.
Съгласно чл. 79 от ЗС, правото на собственост по давност върху
недвижим имот се придобива с непрекъснатото упражняване на владение,
което съгласно чл. 68 ЗС включва и упражняването на фактическата власт
върху вещта. Това владение следва да е осъществено, несъмнено, явно и
фактическата власт да е придобита спокойно.
От показанията на разпитаните по делото свидетели - С. С. М., Х. М.
Ш. и И. И. Д. при извършения оглед на място се установява, че процесните
имоти са наследствени на ищците, останали от техните баща и дядо.
Свидетелите посочват границите им, като заявяват, че преди коопериране на
земята имотите са били на бабата и дядото на ищците, по време на ТКЗС това
място са го ползвали за лично ползване бащата и майката на В. и сестра му, а
след 1990 год. до сега, В. владее това място, той го коси, оре, почиства
сливите и бере плодовете. От показанията на изброените по-горе свидетели се
доказа, че родителите на В. Б. М. и М. Б. Х. са влядали до смъртта си
9
поземлените имоти, които са описани в исковата молба. Б.М.И. е владял
имотите лично за себе си, явно и необезпокоявано до смъртта си на *** год. в
продължение на повече от 30 години. След смъртта му, негови те наследници
по закон - Ц. Н. Ш., В. Б. М. и М. Б. Х. са придобили придобили правото на
собственост върху поземлените имоти и са продължили да владеят
непрекъснато имотите като свои собствени. Установи се, че В. Б. М. и
неговите родители никога не са губили владението и фактическата власт
върху имотите, че никой не е предявявал претенции към имотите и не е
оспорвал собствеността или владението на В. М. и родителите му. Съдът
кредитира с доверие показанията на посочените свидетели като достоверни,
непосредствени, обективни и подкрепящи се от събрания доказателствен
материал по делото, в това число и от заключението на допуснатата съдебно-
геодезическа експертиза.
По отношение на въведеното възражение с отговора на исковата
молба и поддържано в хода на производството и в представената по делото
писмена защита, че покойната М. Х. не е упражнявала давностно владение и в
нейна полза не е изтекла придобивна давност по отношения на тях, съдът
намира за неоснователно, поради следните съображения:
Съгласно разпоредбата на чл. 79, ал. 1 от Закона за собствеността,
правото на собственост по давност върху недвижим имот се придобива с
непрекъснато владение в продължение на 10 години, като нормата на чл.68 от
Закона за собствеността сочи, че владението е упражняване на фактическа
власт върху вещ, която владелецът държи като своя лично или чрез другиго.
Съдебна практика е постоянна и непротиворечива, че когато наследственият
имот се владее от един от наследниците, той е владелец на своите части и
държател на частите на другите сънаследници, в който смисъл е и
Тълкувателно решение № 1 от 06.08.2012 г. по тълк. д. № 1 / 2012 г. на
Върховен касационен съд, ОСГК.
По делото безспорно се установи, че В. Б. М. е упражнявал
фактическа власт върху целите процесии имоти, като той е владял за себе си
½ ид.част от поземлените имоти и е бил държател на идеалната част на другия
сънаследник М. Б. Х., която е придобила собствеността върху другата 1/2
/една втора/ идеална част от поземлените имоти, а след нейната смърт,
притежаваната ½ ид.ч. се наследяват от дъщерите й И. М. З., И. М. П. и Й. Х.
Й., като всяка една от тях съобразно разпоредбата на чл. 5, ал. 1 от Закона за
наследството е придобила собственост върху 1/6 /една шеста/ идеална част от
имотите.
В отговора на исковата молба ответникът твърди, че е собственик на
процесните имоти по наследство, позовавайки се на земеделска реституция.
Сочи, че с Решение № 99/27.05.1999 год. на Общинска служба по Земеделие -
гр. Троян, поделение гр. *, е било възстановено правото на собственост на
покойния му баща и наследодател Й. С. върху Овощна градина от 1.567 дка
/един декар и петстотин шестдесет и седем квадратни метра/, шеста
категория, местност „***", представляваща имот № 137008 по картата на
землището на гр. *, област Ловеч, като понастоящем, реституираният имот
обхваща целия поземлен имот с идентификатор 52218.418.14 по
кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. *, община *, област
Ловеч, одобрени със Заповед № РД-18-49/31.08.2007 год. на Изпълнителния
Директор на АГКК, Адрес на поземления имот: гр. *, кв. „***", местност
„***", с площ: 1281 кв. м. /хиляда двеста осемдесет и един квадратни метра/,
10
Трайно предназначение на територията: Земеделска, Начин на трайно
ползване: Овощна градина, както и по-голямата част от другите два процесии
имота - Поземлен имот с идентификатор 52218.535.1 и Поземлен имот с
идентификатор 52218.535.2 по действащите КККР на гр. *, област Ловеч.
Ищците са оспорили истинността на Решение № 99 от 27.05.1999 г. на
ПК гр. * , с твърдение за нищожност и незаконосъобразност.
Съгласно чл.17 от ГПК, при разрешаване на гражданско правен спор
съдът е длъжен да вземе становище по всички въпроси, които имат значение
за разрешаването на делото, освен по въпроса дали е извършено
престъпление. Съдът е длъжен да се произнесе инцидентно и по валидността
на административен акт, когато този въпрос е с преюдициално значение за
гражданскоправния спор, независимо от това дали актът подлежат на съдебен
контрол или не. Относно законосъобразността на административния акт,
съдът може да се произнесе инцидентно само, когато той се противопоставя
на страна по делото, която не е била участник в административното
производство по издаването и обжалването му. Когато административният
акт е бил предмет на пряк съдебен контрол, гражданският съд може да се
произнася инцидентно по неговата валидност и законосъобразност само,
когато този акт се противопоставя на трети лица, които не са били страни и не
са правоприемници на страни в съдебното производство по оспорването му.
Произнасянето на гражданския съда по реда на косвения контрол по чл.17 от
ГПК е само в мотивите на решението, доколкото е във връзка с основния
граждански спор, като няма правомощието да прогласява с диспозитива на
решението си нищожността на административния акт. Такова правомощие
има само административният съд, в процедура по обжалване на
административния акт, при спазване правилата на АПК. Косвен съдебен
контрол за законосъобразност е изключен, когато е проведен пряк съдебен
контрол по административно обжалване на акта, тъй като, съгласно чл.177,
ал.1 от АПК, решенията по административен спор, с които се отменя или
изменя административен акт имат действие за всички. Решенията на
съответните поземлени комисии във връзка с реституционните процедури по
ЗСПЗЗ са индивидуални административни актове, издадени в едностранно
административно производство, които в исковото производство са
противопоставими само на страната, която е била страна и в
административното производство по издаването им или на неин
правоприемник.
Следователно, ищецът по иск за собственост, основан
на земеделска реституция, може да навежда възражения за материална
незаконосъобразност на решението на ПК, респ. на ОСЗ, от което черпи права
ответникът, но само във връзка със своите противопоставими права,
възникнали в периода след обобществяването на имота. Той не може обаче да
възразява, че лицето, на което е възстановена собствеността, респ. неговият
наследодател, не е бил собственик на имота към момента на образуване на
ТКЗС, или че възстановеният имот не е идентичен с притежавания преди
колективизацията. В този смисъл са и задължителните тълкувателни
разяснения, дадени в ТР № 9/7.11.2012 г. по т. д. № 9/12 г., ОСГК на ВКС.
В решение № 15 от 25.01.2011 г. по гр. д. № 1302/2009 г., Г. К., ІІ Г. О.
на ВКС, с оглед указанията, дадени в т. 2 на ТР № 2/1991г. на ОСГК на ВС и
т. 4 на ТР № 6/2006 г. на ОСГК на ВКС е прието, че съгласно "т. 2 на ТР №
2/1991 г. на ОСГК на ВС, доколкото актът на администрацията има значение
11
за разрешаване на възникнал между страните гражданскоправен спор, съдът
може да контролира нищожността и с оглед на това да приеме
съществуването или не на определено правоотношение по пътя на косвения
съдебен контрол. В същия смисъл са и указанията досежно пределите на
косвения съдебен контрол върху индивидуалните административни актове,
постановени в производството по възстановяване на собствеността,
осъществяван в исковото производство по спорове за право на собственост,
дадени в т. 4 на ТР № 6/2006 г. на ОСГК на ВКС по т. д. № 5/2005г.". В
цитираното решение ВКС е възприел становището, че при наличие на
възражение за нищожност или за материална незаконосъобразност на
решение на ПК/ОСЗ, съдът е длъжен да упражни косвен съдебен контрол, ако
тази преценка има значение за съществуването или несъществуването на
спорното правоотношение.
След приключване на процедурата по възстановяване на собствеността
с влязло в сила решение на органа по поземлена собственост или на съда, с
което правото на собственост се възстановява върху индивидуално определен
имот, при възникване на спор за собственост с трети лица, гражданският съд,
който разглежда спора, проверява валидността на реституционния акт по реда
на косвения съдебен контрол, а по отношение законосъобразността на същия -
в рамките на направеното по делото оспорване от страна на неучаствалото в
административното производство лице. Съгласно трайната практика на ВКС
(решение № 360/08.02.2012 г. по гр.д. № 79/2011 г., ІІ ГО, решение №
595/04.12.2009 г. по гр.д. № 3474/2008 г., ІІ ГО, решение № 329/27.04.2010 г.
по гр.д. № 927/2009 г., І ГО, решение № 185/28.05.2010 г. по гр.д. № 65/2010
г., ІІ ГО, решение № 540/13.07.2010 г. по гр. д. № 1837/2009 г., І ГО, решение
№ 365/15.10.2010 г. по гр. дело № 1493/2009 г., ІІ ГО, решение №
253/09.01.2012 г. по гр.д. № 1149/2010 г., ІІ ГО и др.) , третите лица не могат
да оспорват легитимацията на реституирания собственик с възражението, че
неговият наследодател не е бил собственик на имота, предмет на решението
на органа по поземлена собственост към момента на обобществяването, ако
самото трето лице не заявява права върху имота към същия момент, което
обстятелство е налице в настоящият казус. Ищецът по иск за собственост,
основан на земеделска реституция, не разполага с възражение, че
възстановеният имот не е бил собственост на ответника, респ. на негов
наследодател, към момента на образуване на ТКЗС, тъй като на практика с
това възражение се повдига спор за материално право по чл. 14, ал.4 ЗСПЗЗ,
което не подлежи на разглеждане при извършване на косвен съдебен контрол
за законосъобразност на решението на административния орган, постановено
в производството по възстановяване на собствеността на земеделските земи
по ЗСПЗЗ. В този смисъл е разрешението, възприето в Тълкувателно решение
№ 9/ 07.11.2012 г., постановено по тълк. д. № 9/2012 г. на ОСГК на ВКС,
което поради своето принципно значение е приложимо по отношение на
всички трети лица по иск за собственост, на които се противопоставя
административен акт за възстановяване на собственост
върху земеделски земи. В този смисъл е и практиката на ВКС, намерила израз
в решение № 161 от 29.07.2014 г., постановено по гр.д. № 6153/2013 г., по
описа на ВКС, I ГО , решение № 250 от 08.05.2014г., постановено по гр.д. №
3215/2013г., по описа на ВКС, II ГО и др.
Изложените по-горе аргументи мотивират настоящият състав да
приеме, че оспорването на валидността на административния акт - Решение
№ 99/27.05.1999 год. на Общинска служба по Земеделие - гр. Троян,
12
поделение гр. * беше недоказано.
Както беше посочено по-горе, за да се признае на владеещият чужд
недвижим имот повече от 10 години за придобито правото на собственост на
оригинерно основание- придобивна давност, то в рамките на предмета на
заявения положителен установителен иск за собственост в резултат на
изтекла придобивна давност следва от страна на ищеца - владелец да има
твърдения, че е упражнената фактическа власт с намерение за своене и е
насочена спрямо действителния собственик на имота.
От показанията на разпитаните по делото свидетели - С. С. М., Х. М.
Ш. и И. И. Д. се установява, че след 1990 год. до сега ищецът В. Б. М. и М. Б.
Х. са осъществявали фактическата власт върху процесните имоти, владението
им е било явно и несъмнено. Установи се, че А. Й. С. не владее и никога не е
владял поземлените имоти, описани в исковата молба, или части от тях.
Ответникът, както и неговите свидетели Н. С., Х. Х. и И. Л. не сочат
фактически и правни действия, с които С. и неговите наследодатели да
демонстрират владелчески намерения.
Показанията на свидетелите на ответната страна съдът кредитира с
доверие, като показанията на свид. Н. В. С. съдът анализира с оглед
евентуална заинтересованост / като първи братовчед на ответника/.
Събраните обаче гласни доказателства не допринасят за установяване на
твърдяните от ответника факти и обстоятелства, тъй като никой от тримата
свидетели няма непосредствени впечатления. Свид. С. сочи, че докато са били
живи родителите на ответника са работили проц.място, но той не е ходил с
тях, не знае на кое място са ходили, тъй като същият заяви, че е „.. чувал, че
ходят на „***” за сено..“. Същият свидетел сочи, че , от „…горският Г. Г. от
О., е чувал, че е давал на чичо дърва тука да си бере“, като под „тук“
свидетелят посочва местността „***“, като малко по-късно заявява, че
„….цялата махала се казва „***“, а за кой точно имот горският е давал
необходимите разрешения за сеч не става ясно, тъй като свидетелят не е
присъствал на сечта на дървета, не е присъствал и на маркировката на
дърветата.
От показанията на свид. Х. П. Х. се установява, че само два пъти е
посещавал имота в периода 1969г.- 1971 година, извън който период няма
никакви лични и непосредствени впечатления, а свид. И. Л. заяви, че
ответникът му е показал процесния имот, като е заявил, че е негов.
Събраните гласни доказателства по никакъв начин не удостоверяват
фактически и правни действия, осъществявани от ответникът и неговите
наследодатели по отношение на процесните имоти, с които се демонстрират
владелчески намерения. Фактите, събрани в настоящото производство не
сочат дори и евентуално ползване на имотите от ответната страна.
Ответникът не успя в хода на делото да установи по несъмнен начин, че е
упражнявал фактическата власт върху имотите именно в границите, описани
от ищците в искова молба.
Съгласно изложеното по-горе, съдът намира за доказано по делото
твърдението на ищците, че упражняват фактическа власт върху имота на
вещноправно основание, тъй като са придобили правото на собственост по
давност - чрез недобросъвестно владение в продължение на 10 години, върху
имотите, предмет на настоящия спор.
Ето защо, предявеният иск е основателен и доказан и следва да бъде
13
уважен, като изготвените от вещото лице Комбинирана скица 2 /л.218 от
делото/ и Комбинирана скица 3 /л.219 от делото/, приложени към
изготвеното заключение вх.№123 от 09.01.2024г. по описа на ТРС , бъдат
неразделна част от настоящото решение.
С оглед изхода на настоящия спор, като законова последица съдът следва
да отмени издаденият на А. Й. С. Нотариален акт за собственост на
недвижим имот, придобит по давност и наследство № 46 том III рег.№ 3521
дело 360 от 2017 год. от 05.10.2017 година на Нотариус М. Г., по реда на чл.
537, ал. 2 от Гражданския процесуален кодекс, тъй като не е годен да
легитимира ответника като собственик на имота, посочен в него.
На основание чл. 78, ал.1 от ГПК ответникът следва да заплати направените
от ищеца В. Б. М. разноски, съобразно изхода на делото. Ищецът е представил
по реда на чл.80 от ГПК списък на разноските, обективиран в заявление вх.
№2248 от 26.04.2024г. по описа на РС-Троян, с който се претендира сумата в
размер на 2081.80 лева. Настоящият състав счита, че искането следва да бъде
уважено до размер на 2036.00 лева, представляващи разноски за ДТ,
адв.възнаграждение, депозит за вещо лице, такса за удостоверения, като
претендираните Б.и такси, такса за издаване на удостоверение за гражданско
състояние в размер на 45.80 лева следва да бъдат отхвърлени.
Водим от горните мотиви и на основание чл. 124, ал.1 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено по отношение на А. Й. С., ЕГН: **********,
с постоянен адрес: ***, че В. Б. М. с ЕГН **********, с постоянен адрес: ***,
Й. М. З. с ЕГН **********, с постоянен адрес: ***, И. М. П. с ЕГН
**********, с постоянен адрес: ***, и Й. Х. Й. с ЕГН **********, с постоянен
адрес: ***, /последните три като наследници на М. Б. Х., починала на
18.01.2024г./, са съсобственици по давност и наследство на следните
недвижими имоти:
-ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 52218.535.1 по кадастралната
карта и кадастралните регистри на гр. *, общ. *, обл. Ловеч, одобрени със
Заповед РД-18-49/31.08.2007 г. на Изпълнителния директор на АГКК, с адрес
на поземления имот: гр. *, кв. ***, местност ***, с площ на поземления имот:
254 кв. м, трайно предназначение на територията: Урбанизирана, начин на
трайно ползване: Ниско застрояване (до 10 т);
-ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 52218.535.2 по кадастралната
карта и кадастралните регистри на гр. *, общ. *, обл. Ловеч, одобрени със
Заповед РД-18-49/31.08.2007 г. на Изпълнителния директор на АГКК, с адрес
на поземления имот: гр. *, кв. ***, местност *** с площ на поземления имот:
244 кв. м, трайно предназначение на територията: Урбанизирана, начин на
трайно ползване: Незастроен имот за жилищни нужди;
-Реална част от ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 52218.418.14 по
кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. *, общ. *, обл. Ловеч,
одобрени със Заповед РД-18-49/31.08.2007 г. на Изпълнителния директор на
АГКК, с адрес на поземления имот: гр. *, кв. ***, местност ***, с площ на
тази реална част от поземления имот: 1075 кв. м, трайно предназначение на
територията: Земеделска, начин на трайно ползване: Овощна градина,
14
категория на земята: 6, предишен идентификатор: няма, номер по предходен
план: 1370008. при граници и съседи на посочената реална част от поземлен
имот: от изток - поземлен имот с идентификатор 52218.418.12, от север и от
запад - останалата част на поземлен имот с идентификатор 52218.418.14, от
югозапад - поземлен имот с идентификатор 52218.418.15, от юг - поземлен
имот с идентификатор 52218.418.15, поземлен имот с идентификатор
52218.418.16, поземлен имот с идентификатор 52218.535.1. поземлен имот с
идентификатор 52218.535.2 и поземлен имот с идентификатор 52218.535.4,
която реална част представлява съгласно Комбинирана скица 2, приложена
към изготвеното заключение вх.№123 от 09.01.2024г. по описа на ТРС ,
реалната част от П.И. с идентификатор 52218.418.14, която ищците владеят с
площ от 1075 квадратни метра.
Изготвените от вещото лице Комбинирана скица 2 /л.218 от делото/ и
Комбинирана скица 3 /л.219 от делото/, приложени към заключение вх.№123
от 09.01.2024г. по описа на ТРС, са неразделна част от настоящото решение.
ОТМЕНЯ на основание чл. 537, ал. 2 от Гражданския процесуален кодекс
да Нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит по давност и
наследство № 46 том III per. № 3521 дело 360 от 2017 год. на Нотариус М. Г. -
Нотариус, регистрационен № 477 на Нотариална камара, с район на действие
съдебен район Троян, който акт е вписан в Служба по вписванията Троян с
Вх. per. № 3156 от 05-10-2017 г. Акт № 172 том X дело № 2165.
ОСЪЖДА А. Й. С. с ЕГН **********, с постоянен адрес: ***, да заплати
на В. Б. М. с ЕГН **********, с постоянен адрес: ***, част от сторените по
делото разноски, в размер на 2036.00 лева /две хиляди тридесет и шест лева/,
съобразно представен по реда на чл.80 от ГПК списък на разноските,
обективиран в заявление вх.№2248 от 26.04.2024г. по описа на РС-Троян.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Ловешки окръжен съд
в двуседмичен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Троян: _______________________
15