Решение по дело №381/2019 на Районен съд - Козлодуй

Р Е Ш Е Н И Е   № …

                                гр.Козлодуй, 07 юли 2020 г.

 

                              В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

Козлодуйският районен съд, трети състав в открито съдебно заседание на 07.07.2020 г. /седми юли две хиляди и двадесета година/ в състав:

 

                                                   Районен съдия: Борислав Методиев

 

при секретаря Капка Качева, като разгледа докладваното от съдията Б.Методиев административно наказателно дело № 381 по описа на РС-Козлодуй за 2019 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производство e по чл.59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Производството по делото е образувано по повод жалба на Л.Ц.Г. с ЕГН:********** *** срещу Наказателно постановление № 19-0288-000577/04.12.2019г. на Началника на РУ-Козлодуй към ОД на МВР гр.Враца, с което за нарушение на чл.103, от Закона за движението по пътищата / ЗДвП /, на основание чл.175, ал.1, т.4 от ЗДвП, на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 100 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 2 месеца.

Жалбоподателят оспорва наказателното постановление, като твърди, че не е управлявал автомобил „Х. А.“, тъй като в този ден бил с вуйчо си на с.Б.. Сочи, че полицаите се заяждат с него. Релевира се, че му е нарушено правото на защита, като актът за установяване на административно нарушение е съставен в нарушение на чл.40 от ЗАНН. Смята се, че е недопустимо да се съставя АУАН, въз основа на свидетелски показания, без актосъставителят да е възприел лично извършеното нарушение. Твърди се, че е била нарушена разпоредбата на чл.53 от ЗАНН.

В съдебно заседание жалбоподателят не се явява, а се представлява от адв.Т.П. ***, която поддържа жалбата и моли наказателното постановление да бъде отменено. Претендира разноски.

Ответната страна – административно-наказващият орган не изпраща представител, не оспорва жалбата, не сочи доказателства.

Жалбата е с правно основание чл.59, ал.1 от ЗАНН, подадена в преклузивния срок по ал.2 от този текст, от легитимиран субект и при наличие на правен интерес от обжалване, поради което е процесуално допустима.

Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност представените по делото доказателства и съобрази закона в контекста на правомощията си по съдебния контрол, намира за установено от фактическа страна следното:

На 09.11.2019г., полицейските служители на РУ-Козлодуй св.Ц.И.П., Й.И.Й. и св. Н. В. Ц. били на обход в с.Р., общ.Х., обл.В., когато забелязват, че по една от главните улици в селото се движи лек автомобил марка „Х. А.“, черен на цвят, който бил без регистрационни табели. Когато автомобилът приближава, полицаите забелязват, че водач на същия е познатото за тях лице Л.Г. ***. На водача Г. е подаден сигнал със стоп палка от св.Й.Й., който му посочил да отбие най-вдясно по посока на движението. Когато забелязва сигнала, водачът на лекия автомобил ускорява скоростта и продължава да се движи по улицата. Полицейските служители предприемат действия по установяването на жалбоподателя Г., като го потърсили в дома му, но майка му заявила, че е излязъл и не знае къде се намира. Впоследствие автомобилът е установен паркиран до един имот в селото, но водачът не е бил на мястото. Образувана е преписка по случая, въз основа на докладна записка, съставена от служителите на РУ-Козлодуй.

На 18.11.2019г. след като е установен Л.Ц.Г. е поканен, за да му бъдат съставени актове за установяване на административни нарушения, затова че управлява лек автомобил без рагистрационни табели и затова че не спира след подаден сигнал със стоп палка. Жалбоподателят е отказъл да подпише и двата акта.

След като е изискана от РУ-Козлодуй, преписката образувана от полицейските служители е установено, че по същата е образувано досъдебно производство. Съдът служебно установи, че посоченото досъдебно производство е приключило с одобрено споразумение между РП-Козлодуй, Л.Ц.Г. и защитника му адв.Т.П., видно от приложен по делото протокол от 23.01.2020г. по НОХД №12 от 2012г. по описа на РС-Козлодуй. По посоченото дело Г. се е признал за виновен в извършване на престъпление по чл.345, ал.2, вр. ал.1 от НК, а именно, че на 09.11.2019г. около 14.45 часа в с.Р., по ул.“Х. Б.“ с посока на движение към ул.“Л. К.“ е управлявал МПС лек автомобил марка „Х. А.“, с номер на рама „*****************“, което не е регистрирано по надлежния ред, предвиден в Наредба I-45 от 24.03.2000г. за регистриране, отчет, пускане в движение и спиране от движение на МПС и ремаркета, теглени от тях и реда за предоставяне на данни за регистриране на ППС.

На 18.11.2019г. при явяването на жалбоподателя, му е съставен акт за установяване на административно нарушение за това, че на 09.11.2019г., около 14.45 часа, в с.Р. на кръстовището на улици „Л. К.“ и “Х. Б.“, управлява лек автомобил марка „Х. А.“, с номер на рама „*****************“, черен на цвят, като при подаден сигнал от служител със стоп палка образец „МВР“, водачът не се подчинява и не спира най-вдясно на пътното платно, а ускорява скоростта си и продължава в посоката си на движение, с което виновно е нарушил чл.103 от ЗДвП.

Актът за установяване на административно нарушение е съставен от св.К.С.Ц., въз основа на показанията на свидетелите-очевидци и не е подписан от жалбоподателя. Отказът да бъде подписан АУАН от Г. е удостоверен с подписа на св.Й.И.Й..

Административно-наказващият орган е приел нарушението за установено от фактическа страна и е издал обжалваното постановление, с което за нарушение на чл.103 от ЗДвП, на основание чл.175, ал.1, т.4 от ЗДвП, е наложил на жалбоподателя административно наказание „глоба“ в размер на 100 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 2 месеца.

Наказателното постановление е връчено на жалбоподателя на 09.12.2019г..

По делото са разпитани като свидетели актосъставителят К.С.Ц. и свидетелите очевици Ц.И.П., Й. И.Й. и Н. В. Ц., въз основа на чийто показания е съставен и актът за установяване на административно нарушение.

Показанията на разпитаните по делото свидетели-очевидци са едностранни и взаимно допълващи се, като всички заявяват, че жалбоподателят е управлявал автомобила без регистрационни табели и не е спрял на подаден сигнал със стоп палка, а е продължил движението си по пътя.

Съдът следва да кредитира показанията на свидетелите, като кореспондиращи с останалите доказателства по делото.

Горната фактическа обстанвока се потвърждава от административно-наказателна преписка, разпитите на свидетелите, писмо с вх.№2273 от 01.07.2020г. от РУ-Козлодуй и приложен протокол от 23.01.2020г. по НОХД №12 от 2020г. по описа на РС-Козлодуй.

При така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав достигна до следните правни изводи:

Актът за установяване на административно нарушение и наказателното постановление съдържат изискуемото съдържание и необходимите реквизити, съгласно чл.42 и чл.57 от ЗАНН, като не са допуснати процесуални нарушения при съставянето им. Спазени са правилата за съставянето на акта за установяване на административно нарушение, като същият е съставен в присъствието на нарушителя и свидетелите, които са присъствали при извършване на деянието – Ц.И.П. и Й.И.Й., съгласно изискването на чл.40, ал.1 от ЗАНН.

Впоследствие, наказателното постановление е издадено от компетентното за това лице – Началник на РУ-Козлодуй към ОДМВР-Враца, упълномощен със Заповед №8121з-515 от 14.05.2018г. на Министъра на вътрешните работи в съответния 6-месечен срок от съставянето на акта, съгласно чл.34 от ЗАНН.

Според издаденото Наказателно постановление № 19-0288-000577/04.12.2019г. на Началника на РУ-Козлодуй към ОД на МВР гр.Враца, жалбоподателят е нарушил разпоредбата на чл.103 от ЗДвП. Тази норма гласи, че при подаден сигнал за спиране от контролните органи водачът на пътно превозно средство е длъжен да спре плавно в най-дясната част на платното за движение или на посоченото от представителя на службата за контрол място и да изпълнява неговите указания. Неизпълнението на това задължение от страна на водачите се санкционира по чл.175, ал.1, т.4 от ЗДвП с лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 месец до 6 месеца и с глоба от 50 до 200 лева.

От показанията на свидетелите и от събраните по делото писмени доказателства, безспорно се установи, че жалбоподателят на посочените в АУАН и издаденото, въз основа на него наказателно постанволение дата и място, е управлявал лек автомобил марка „Х. А.“, с номер на рама „*****************“, без регистрационни табели, като при подаден сигнал със стоп палка от служител на полицията не е спрял, а е продължил посоката си на движение, като е ускорил скоростта си.

От горното, може да се направи извод, че от обективна страна Л.Ц.Г. *** е нарушил, разпоредбата на чл.103 от ЗДвП, като не е изпълнил вмененото му от закона задължение, а именно като водач на лек автомобил да спре при подаден сигнал от контролните органи.

От субективна страна деянието е извършено от жалбоподателя с пряк умисъл, тъй като е съзнавал неговата обществена опасност, предвиждал е общественоопасните му последици и е искал настъплането им.

Неоснователно е възражението на жалбоподателя, че актът за установяване на административно нарушение е съставен в противоречие с нормата на чл.40 от ЗАНН, тъй като актосъставителят не е констатирал нарушението лично и че е съставен, въз основа на докладна записка, каквато не била представена по делото.

Съгласно разпоредбата на чл.40, ал.1 от ЗАНН актът за установяване на административно нарушение се съставя в присъствието на нарушителя и свидетелите, които са присъствали при извършването или установяване на нарушението. Когато нарушителят е известен, но не може да се намери или след покана не се яви за съставяне на акта, той се съставя и в негово отсъствие, видно от ал.2. В настоящия случай, се установи, че тримата свидетели-очевидци познават жалбоподателя Л.Г. във връзка с работата си. Тъй като последният не е спрял, след като му е подаден сигнал със стоп палка на 09.11.2019г. са положени усилия, за да бъде установен и след като полицаите не са успели да го установят, впоследствие вече няколко дни по-късно, след установяване на нарушението на 18.11.2019г. е поканен, за съставяне на акта. Жалбоподателят Г. се е явил, но е отказал да подпише съставените му актове за установяване на административни нарушения. Откъзът на Г. да подпише актовете е удостоверен с подписа на свидетеля Й. И.Й., като по този начин е спазена процедурата на чл.43, ал.2 от ЗАНН. В конкретния случай, актът за установяване на административно нарушение по чл.103 от ЗДвП не е съставен, въз основа на официални документи по реда на чл.40, ал.4 от ЗАНН, както се твърди от жалбоподателя. Това е така, тъй като самото нарушение не е установено, въз основа на официални документи, а въз основа на личните възприятия на свидетелите очевидци, присъствали при извършването на нарушението, както изисква нормата на чл.40, ал.1 от ЗАНН. Актът за установяване на административно нарушение е съставен от св.К.С.Ц., въз основа на показанията на свидетелите-очевидци Ц.П. и Й.Й.. ЗАНН не е въвел правило актосъставителят да е присъствал на извършването на нарушението. Той може да състави акта за нарушение, въз основа на свидетелски показания, както е сторено в настоящия случай. Причината актът за установяване на административно нарушение да бъде съставен няколко дни по-късно от датата на установяване на извършването на нарушението е невъзможността Г. да бъде открит. Впоследствие, след като вече е установен, той е поканен, за да му бъде съставен АУАН. Установи се по делото, че въз основа на докладна записка, съставена от полицаите е образувана преписка и впоследствие досъдебно производство за извършено от жалбоподателя на 09.11.2019г. престъпление по чл.345, ал.2, вр. ал.1 от НК, което е приключило с одобрено от съда споразумение.

Съдът намира, за неоснователно и твърдението на процесуалния представител на Г., че не е установена датата на извършване на нарушението, тъй като при разпита им свидетелите не посочват точна дата. При съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено, че нарушението е извършено от жалбоподателя на посочената в акта за установяване на административно нарушение дата – 09.11.2019г.. Това е така, тъй като показанията на свидетелите-очевидци са едностранни, че жалбоподателят е управлявал без регистрационни табели и не е спрял на подаден сигнал със стоп палка, за което са му съставени и актове за установяване на администратвино нарушение и е образувана преписка. От приложения по делото протокол от 23.01.2020г. по НОХД №12 от 2012г. по описа на РС-Козлодуй, с който е одобрено споразумение между РП-Козлодуй, адв.Т.П. и Л.Г., за извършено престъпление по чл.345, ал.2, вр. ал.1 от НК е видно, че същото е извършено на 09.11.2019г., което е било повод за образуване на преписката, твърдяна от свидетелите, а впоследствие и досъдебно производтво.

Вземайки предвид, логическата връзка и обусловеност между кореспондиращите помежду си писмени и гласни доказателства, съдът приема, че датата на извършване на нарушението от жалбоподателя е именно посочената в акта за установяване на административно нарушение – 09.11.2019г..

Съдът намира, че не е нарушена разпоредбата на чл.53 от ЗАНН, създаваща задължение за наказващия орган да издаде наказателното постановление, след като се убеди, че нарушението е извършено виновно.

За да бъде извършено виновно едно нарушение, то трябва да е умишлено или непредпазливо. В настоящия случай, Л.Г. е санкциониран за извършено нарушение по чл.103 от ЗДвП, а именно, че не е спрял на подаден му сигнал със стоп палка от полицейски служител. По делото не са ангажирани доказателства, че такъв сигнал не е бил подаден на жалбоподателя или че след като му е подаден жалбоподателят не го е възприел. Точно обратното, свидетелите очевидци са категорични, че след подаване на сигнала, вместо да спре най-вдясно на лентата за движение, Г. е продължил, като дори е увеличил скоростта, което поведение ясно показва демонстриране на желание да осуети извършването на проврека и укриване от органите на полицията. Тази действия по категоричен начин доказват вината в поведението на жалбоподателя, при извършените от него деяния.

Неоснователно е и възражението, че е недопустимо свидетел-очевидец на извършеното нарушение да бъде свидетел на отказа на нарушителя да подпише акта. Нормата на чл.43, ал.2 от ЗАНН, изисква при отказ на нарушителят да подпише акта, това да се удостовери с подписа на един свидетел. Никъде не е създадено ограничение, за това кой или кое лице може да бъде свидетел на този отказ, както и че това не може да е лице, вписано като свидетел по установяване на нарушението. В настоящия случай нарушението е установено от трима души-свидетели- очевидци, двама от които са вписани в акта, а единият от тях и като свидетел на отказа на Г. да подпише същия. При разпита си в съдебно заседание св.Й. ясно зяви, че жалбоподателят е отказъл да подпише и двата акта, които са му съставени и са му предявени за подпис.

С оглед горното съдът намира за доказано вмененото на жалбоподателя административно нарушение на чл. 103 от ЗДвП, поради което и законосъобразно на основание чл. 175, ал.1, т.4 от ЗДвП е ангажирана и административнонаказателната му отговорност с налагане на кумулативно предвидените административни наказания „глоба“ и „лишаване от право да се управлява МПС“. С разпоредбата на чл. 175, ал. 1 от ЗДвП законодателят е определил диапазон от 1 до 6 месеца между минималния и максималния размер на наказанието „лишаване от право да управлява моторно превозно средство“ и мужду 50.00 лв. и 200.00 лв. – за наказанието „глоба“, като е отчел различната степен на обществена опасност на посочените в разпоредбата деяния. Във връзка с това, при определяне на санкцията по цитирания текст задължение за административно-наказващият орган е да прецени вида на всяко конкретно нарушение, за да определи прецизно наказанието съгласно изискванията на чл. 27, ал. 2 и ал. 3 от ЗАНН и целите на административно-наказателното производство по чл. 12 от ЗАНН. Видно от обжалваното наказателно постановление, административнонаказващият орган не е изложил никакви мотиви досежно обстоятелствата, които са обусловили налагане на наказания близки към средния размер. Настоящият състав счита, че наложените наказания на жалбоподателя, доколкото не са ангажирани доказателства за извършени от него други нарушения по ЗДвП, са прекомерно завишени, поради което следва да бъдат намалени в размер на 50.00 лв. и 1 месец лишаване от право да управлява МПС, които съответстват на извършеното нарушение и са от естеството да окажат достатъчно превъзпитателно въздействие, както върху нарушителя, така и върху останалите членове на обществото.

Предвид горното, Наказателно постановление № 19-0288-000577/04.12.2019г. на Началника на РУ-Козлодуй към ОД на МВР гр.Враца, с което за нарушение на чл.103 от Закона за движението по пътищата / ЗДвП /, на основание чл.175, ал.1, т.4 от ЗДвП, на жалбоподателя са наложени административни наказания „глоба“ в размер на 100 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 2 месеца, следва да бъде изменено от настоящата въззивна инстанция, като се НАМАЛИ размера на наказанието ГЛОБА от 100.00 лв. на 50.00 лева. и наказанието лишаване от право да управлява МПС за срок от 2 месеца на 1 месец.