Р Е
Ш Е Н
И Е
гр.София,19.06.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І ГО,
9-ти състав, в
публичното съдебно заседание на шести февруари през две хиляди и двадесета година,
в състав:
СЪДИЯ: МАРИЯ КУЗМАНОВА
при секретаря Йоана Петрова, като
разгледа докладваното от съдията гр.д. №
4813 по описа за 2017 г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Предявеният иск е с правно
основание чл. 432, ал.1 от КЗ.
В исковата молба ищецът твърди, че на
26.08.2016 г. на кръстовището между бул. „Тодор А.“*** В.Д. е управлявал
автобус „Мерцедес Конекто“ и при маневра ляв завой не
пропуснал движещия се с предимство срещу него мотоциклет „Сузуки“,
управляван от ищеца и така настъпило произшествието. Заявява, че гражданската
отговорност на водача е била застрахована по задължителна застраховка ГО при
ответното дружество. В резултат на ПТП П.У. претърпял множество телесни
увреждания, подробно описани в ИМ. От тях претърпял неимуществени вреди,
изразяващи се в болки и страдания, които оценява на 250 000 лева и от
които претендира част в настоящото производство в размер на 150 000 лева. Счита,
че поради забавеното изпълнение на задължението да получи застрахователно
обезщетение, се легитимира като кредитор по вземане за заплащане на законна
лихва върху претендираната главница, считано от
датата на деликта.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът
депозира отговор. Оспорва иска по основание и размер. Не оспорва, че е
застраховател по задължителната застраховка ГО по отношение на автомобила.
Оспорва механизма на ПТП. Твърди, че мотоциклета не се е намирал в района на
кръстовището при започването на маневрата от автобуса. Заявява, че ищецът е
управлявал превозното средство с превишена скорост. Оспорва връзката между
поведението на водача Д. и причинените на П.У. вреди. Заявява, че поведението
на застрахования при него водач не е било противоправно,
а ПТП е в причинна връзка изключително с поведението на пострадалия. Евентуално
твърди съпричиняване на вредите от страна на П.У.,
изразяващо се в управление на мотоциклета с превишена скорост, без предпазно
облекло и каска, без нужната правоспособност. На следващо място оспорва вида и
размера на твърдените вреди. Оспорва и дължимостта на
лихва за забава, за която евентуално счита, че се дължи от датата на изтичане
на срока по чл. 496, ал. 1 КЗ – 06.04.2017 г., а не от датата на деликта. Претендира разноски.
Съдът като обсъди доводите на
страните и събраните доказателства приема следното от фактическа и правна страна:
Предявен е иск по чл.432, ал.1 КЗ:
Съгласно чл. 429, ал. 1, т. 1 от КЗ
с договора за застраховка "Гражданска отговорност" застрахователят се
задължава да покрие, в границите на определената в застрахователния договор
застрахователна сума, отговорността на застрахования за причинените от него на
трети лица имуществени и неимуществени вреди, които са пряк и непосредствен
резултат от застрахователното събитие. Увреденото лице, спрямо което
застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от
застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност" (чл. 432, ал.
1 от КЗ).
Следователно за да възникне
субективното право по чл. 432, ал. 1 от КЗ е необходимо да се установи, че в
резултат на виното и противоправно поведение на лице,
застраховано по задължителна застраховка „Гражданска отговорност”, са настъпили
вреди, които са покрит риск по застрахователния договор.
Ответникът З. „А.И.“ АД не
оспорва, че е застраховател по задължителната застраховка „ГО“ на водача, сочен
за виновен за процесното ПТП. Затова съдът е отделил това обстоятелство като безспорно и ненуждаещо се от
доказване (определение, л. 249-250), а то се потвърждава и от констативния
протокол (л. 12).
От приетия по делото препис на
влязло в сила решение на Софийски районен съд – Наказателно отделение, 121-ви
състав, (л. 290-291) се установява че В.Г.Д. е признат за НЕВИНОВЕН за това, че на 26.08.2016 г., около 20:10 часа
в гр. София при управляване на автобус - марка “Мерцедес”, модел “ Конекто Г”, с рег. № ******, по пътното платно на бул. „Тодор
А.” с посока на движението от бул. „Христо Ботев” към бул. „Константин
Величков”, при маневра завой наляво за навлизане в друг път в района на
кръстовището с ул. „Одрин”, за навлизане по пътното платно на ул. „Одрин”,
нарушил правилата за движение по пътищата - чл. 37 ал. 1 ЗДвП („При завиване наляво за навлизане в друг път
водачът на завиващото нерелсово пътно превозно средство е длъжен да пропусне
насрещно движещите се пътни превозни средства. От същото правило помежду си се
ръководят и водачите на релсовите пътни превозни средства.”); и реализирал
пътнотранспортно произшествие с движещия се насрещно по бул. „Тодор А.”*** към
бул.”Хр. Ботев” мотоциклет - марка “Сузуки”, модел “
Р 600”, с рег. № ******с водач П.И.У. с ЕГН: **********. В.Д. е ОПРАВДАН по повдигнатото му обвинение
за извършено престъпление по чл. 343 ал. 1 б. ”б” вр.
чл. 342 ал. 1 НК, респ. за причиняването на средна телесна повреда изразяваща
се в: 1/ Травматичен и хеморагичен шок, контузия на
белия дроб - в съвкупност реализирали медико-биологичният признак: разстройство
на здравето, временно опасно за живота - по смисъла на чл. 129, ал. 2, вр. ал. 1 от НК; 2/ Раздалечаване на лонното
възвишение, счупване на таза — горно и долно рамена на дясната срамна кост,
реализирали медико -биологичният признак: трайно затруднение на движенията на
десния долен крайник за срок по-дълъг от 30 дни от датата на травмата - по
смисъла на чл. 129, ал. 2, вр. ал. 1 от НК; 3/ Счупване
на лявата част на кръстната кост, счупване на бодлестите
израстъци на гръдните прешлени - 5, 7, 9, 10, 11, 12, счупване на напречните
израстъци на поясни прешлени — 1-ви и 12-ти, в съвкупност реализирали медико-
биологичният признак: трайно затруднение на движението на снагата за срок по- дълъг
от 30 дни от датата на травмата - по смисъла на чл. 129, ал. 2, вр. ал. 1 от НК; 4/Частично разкъсване на левия раменен
нервен сплит, счупване на двете лопатки, в съвкупност реализирали
медико-биологичният признак: трайно затруднение на движението на левия горен
крайник и трайно затруднение на движението на десния горен крайник за срок по-дълъг
от 30 дни от датата на травмата - по смисъла на чл. 129 ал. 2, вр. ал. 1 НК и 5/
Контузия на гръдния кош и корема, навлизане на кръв в двете плеврални
кухини, хематом зад перитонеалното пространство,
навлизане на кръв в перитонеалната кухина - в съвкупност
реализирали медико-биологичният признак: разстройство на здравето, временно
опасно за живота по смисъла на чл. 129, ал. 2, вр.
ал. 1 НК. Съдът е оправдал подсъдимия, защото е приел, че той не е нарушил
разпоредбата на чл. 37, ал. 1 ЗДвП, тъй като пострадалият се е намирал в зоната
на стоп линията на предишното кръстовище, поради което за В.Д. не е било
възникнало задължение да го пропусне (вж. мотивите към присъдата, л. 200-202 от
НОХД 11729/2017 г. на СРС).
Съгласно чл. 300 ГПК, влязлата в
сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който
разглежда гражданските последици от деянието, относно това, дали е извършено
деянието, неговата противоправност и виновността на
дееца. Същото се отнася и за решението на съда, с което подсъдимия се
освобождава от наказателна отговорност по чл. 78а НК (Решение № 25 от
17.03.2010 г. по т. д. № 211/2009г. на ВКС, ТК, ІІ ТО; Решение № 127/29.10.2015
г. по т.д. № 1882/2014 г. на ВКС, ТК, ІІ ТО). Освен това, в случаите когато с
деянието са причинени вреди и те са елемент от състава на престъплението,
влязлата в сила присъда, формира сила на пресъдено
нещо относно размера на причинените вреди, поради което е задължителна за
гражданския съд ( Решение № 135/13.10.2014 г. по т. д. № 3945/2013 г., ТК, І ТО
на ВКС и Решение № 22 от 05.05.2011 г. по т. д. № 368/2010 г., ТК, І ТО на ВКС).
Когато лицето е било оправдано с
влязла в сила присъда, гражданския съд, който разглежда гражданските последици
от деянието не разполага с процесуална възможност да преразглежда въпросите,
посочени по-горе и разпоредбата на чл. 300 ГПК, относно това, дали е извършено
деянието, неговата противоправност и виновността на
дееца, като с оглед задължителната за гражданския съд присъда на наказателния
съд, следва да приеме, че деянието не е извършено от посочения в присъдата
подсъдим в наказателното производство, респективно, че деянието не съставлява
престъпление (Р №289/14.11.2016г. по гр. д. №261/2016 г.ГК,ІV ГО на ВКС).
По този начин по настоящото дело е
установено, че липсва виновно и противоправно
поведение на застрахования при ответника водач. Ето защо не е налице елемент от
състава, пораждащ отговорността на застрахователното дружество.
Неоснователни са твърденията на
ищеца, че наказателният съд не бил изследвал дали не са налице нарушения на
разпоредбите на чл. 28 и чл. 36, ал. 2 ЗДвП, поради което това следвало да
стори гражданския съд. В ИМ твърдения за подобно противоправно
поведение не се съдържат. Там изрично и само е посочено отнемането на
предимство в нарушение на чл. 37, ал. 1 ЗДвП. Единствено то е въведено от ищеца
като предмет на делото и не е допустимо в хода на процеса той да добавя нови
твърдения.
По изложените съображения искът е неоснователен
и съдът го отхвърля.
С оглед неоснователността на
главната претенция, неоснователна е и акцесорната за
лихва за забава, поради което такава също не се дължи.
По разноските:
При този изход от спора право на
разноски има единствено ответникът. Той претендира 10 лева за СУ, 800 лева за
вещи лица, 100 лева депозит за свидетел и адвокатски хонорар от 5 436 лева
с ДДС. Тези разходи действително са били сторени (вж. л. 261-269 и л. 364-367).
Неоснователно е и възражението за прекомерност на платеното адвокатско
възнаграждение, тъй като то е именно в минималния размер съгласно наредбата.
Водим от горното съдът
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ иска на П.И.У. ЕГН: **********, със съдебен адрес: ***, четвърти полуетаж,
офис 4 – адв. Н.Д., за осъждане на З. „А.И.“ АД, ЕИК ******, със седалище и адрес на
управление ***, да му заплати на
основание чл.432, ал.1 КЗ, сумата от 150 000 лева - част от обща претенция от 250 000
лева, представляваща застрахователно обезщетение за претърпените неимуществени вреди, причинени в
резултат на ПТП, реализирано на 26.08.2016 г. около 20:10 часа в гр.
София по бул. „Тодор А.” в района на кръстовището с ул. „Одрин”, по причина на
виновното и противоправно поведение на В.Г.Д. - водач на л.а. „МЕРЦЕДЕС Конекто“,
с рег. № ******, ведно със законната лихва от 26.08.2016 г.
до окончателното плащане.
ОСЪЖДА П.И.У. ЕГН: **********, да
заплати на З. „А.И.“ АД, ЕИК ****** на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК сумата от 6 346 лева – разходи за
производството.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с въззивна жалба пред САС в двуседмичен срок от връчването на
преписа.
СЪДИЯ: