ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 54
гр. Сливница, 16.04.2019 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Сливнишкият
районен съд, първи състав, в публично заседание на шестнадесети април през две
хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ангелина Гергинска
при секретаря Жанета Божилова и
с участието на прокурора Г.Дамянов, като
разгледа докладваното от съдията Гергинска ч.н.д. № 68 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производство
по чл.383, ал.2, вр. чл.306,ал.1,т.1 НПК.
С определение от 19.07.2018г., постановено по
н.о.х.д. №401 по описа за 2018г. е одобрено постигнатото между обвиняемата Н.С.Ч.
(N.S.C.), с установена по делото самоличност, и
РП-Сливница по реда на чл.382 от НПК.
С постановеното споразумение обвиняемата
Н.С.Ч. /N.S.C./, родена на *, е виновна в това че:
На 17.07.2018 г., около 12:45 часа,
на трасе „Входящи леки автомобили и автобуси” на Митнически пункт К., обл. С., при влизане от Република С. в
Република Б., не е изпълнила задължението за деклариране на парични средства,
пренасяни през границата на страната, която е външна граница на Европейския
съюз, като е нарушила разпоредбите на:
Валутния закон – чл. 11а, ал. 1 във връзка и ал. 5, и чл. 14г, които
гласят:
чл. 11а, ал. 1 от Валутния закон –
„Пренасянето на парични средства в размер на 10 000 евро или повече или тяхната
равностойност в левове или друга валута за или от трета страна подлежи на
деклариране пред митническите органи.”;
чл. 11а, ал. 5 от Валутния Закон –
„Задължението за деклариране по ал. 1 се смята за неизпълнено при отказ за
деклариране или ако декларираната информация е невярна или непълна.”;
чл. 14г от Валутния Закон –
„Министърът на финансите издава наредбата по прилагането на чл. 10а,
чл. 11, ал. 3,
чл. 11а, чл.
11б, чл. 14, ал. 3, чл. 14а, 14б и 14в.”;
и на обнародван акт на Министъра на
финансите - НАРЕДБА № Н-1 от 01.02.2012 г. за пренасянето през границата на
страната на парични средства, благородни метали, скъпоценни камъни и изделия
със и от тях и водене на митнически регистри по чл. 10а от Валутния закон, чл.
2, ал. 1, чл. 8, ал. 3 и чл. 9, ал. 1 и 2, които гласят:
Чл. 2, ал. 1 „Пренасянето на
парични средства в размер на 10 000 евро или повече или тяхната равностойност в
левове или друга валута през границата на страната за или от трета страна
подлежи на деклариране пред митническите органи по реда на чл. 9”;
Чл. 8, ал. 3 „В случаите, когато
пренасяните през границата на страната парични средства, благородни метали,
скъпоценни камъни и изделия със и от тях подлежат на деклариране, но лицето е
преминало през зелен коридор ("нищо за деклариране") или устно е
заявило това при преминаване през митническо учреждение, в което не се ползват
два коридора, се счита за невярно декларирана информация.”;
Чл. 9, ал. 1 „Лицата
задължително попълват и представят пред митническите органи декларация за паричните
средства по образец, утвърден от министъра на финансите, в случаите на чл. 2,
ал. 1, чл. 5 и 7.
Утвърденият от министъра на финансите образец на декларация се публикува на
интернет страницата на Агенция „Митници"”;
Чл. 9, ал. 2 „Декларацията по ал. 1
се попълва и подава в три екземпляра, като първият екземпляр е предназначен за
декларатора, а вторият и третият - за митническите органи.”,
и стойността на предмета на престъплението е в
особено големи размери, а именно не
е декларирала сумата от 97 000,00 (деветдесет и седем хиляди)
евро, с левова равностойност 189 715,51
(сто осемдесет и девет хиляди седемстотин и петнадесет лева и петдесет и една
стотинки) лева - престъпление по
чл. 251, ал. 1 от НК, за което й е
наложено наказание „лишаване от свобода“ в размер на 6 месеца, чието изпълнение
на основание чл.66, ал.1 е отложено за срок от 3 години. На основание чл.251,
ал.2 НК, съдът е ОТНЕЛ в полза на държавата паричната сума в размер на 97 000,00 (деветдесет и седем хиляди)
евро, с левова равностойност 189 715,51
(сто осемдесет и девет хиляди седемстотин и петнадесет лева и петдесет и една
стотинки) лева, намираща се на съхранение в сейф на Митница СС.
Производството по делото е възобновено от
Апелативен съд – София, с дадени указания за произнасяне от първоинстанционния
съд по отношение приложението на чл.53, вр. чл.251, ал.2 НК.
Съдът, след като се запозна с материалите по
делото и приетите писмени доказателства, и след като изслуша становището на
страните, приема за установено от фактическа страна следното:
Според българския НК разпоредбата на чл. 251, ал. 2 от НК е императивна и приложима във всички случаи на осъдителна присъда /одобрено споразумение/ за извършено престъпление по чл. 251, ал. 1 от НК. По своя характер, отнемането на предмета на недеклариран внос или износ, каквито в настоящия случай са подробно описаните и индивидуализирани 97 000,00 (деветдесет и седем хиляди) евро, не е наказание по НК. Това е така, тъй като то не е сред изчерпателно изброените в чл. 37 от НК приложими наказания за извършено престъпление по този кодекс. В теоретичен аспект следва да се посочи, че отнемането на предмета на престъплението по чл. 53, ал. 1, б. "б" от НК, когато е предвидено в норма от Особената част на НК – в случая чл. 251, ал. 2 от НК, по своята правна същност е едно негово безвъзмездно и принудително отчуждаване в полза на държавата, като собствеността преминава върху нея с влизане в сила на присъдата /определението, с което е одобрено споразумението/. Тази мярка не е типично наказание, макар и да е уредена систематично в Глава Четвърта от кодекса със заглавие "Наказание", Раздел ІІ, озаглавен "Видове наказания". Аргумент в тази насока се съдържа в самия текст на чл. 53 от НК, който изрично обявява, че те се прилагат "независимо от наказателната отговорност".
Следва да се посочи, че приложимостта на така предвидената и действаща и към настоящия момент "санкция" по чл. 251, ал. 2 от НК за отнемане предмета на престъплението в полза на Държавата, е обект на дискусия, вкл. са внесени предложения за изменение на НК в тази му част.
Във връзка с приложението на чл. 251, ал. 2 от НК, при положение, че тази норма все още е действащ закон, преди всичко следва да бъде посочено разрешението, дадено с чл. 9, т. 1 от Регламент /ЕО/ № 1889/2005 на Европейския парламент и на Съвета от 26.10.2005 г., според който всяка държава–членка въвежда санкции, които се налагат при спазване на задължението за деклариране по чл. 3. Прието е, че тези санкции трябва да са ефективни, съразмерни и възпиращи. Както беше посочено, българският НК предвижда две, дадени при условията на алтернативност санкции за неспазване на задължението за деклариране, и това са "лишаване от свобода до шест години" и "глоба". В случая съдът, одобрил споразумението е счел, че първото, по принцип по-тежко от двете алтернативно предвидени наказания, а именно "лишаване от свобода", е това, което съответства на тежестта на престъплението и степента на обществена опасност на дееца.
Във връзка с приложимостта на чл. 251, ал. 2 от НК следва да бъде отбелязано решение от 16 юли 2015 г. по делото C., С-255/14, на Съдът на Европейския съюз. Същото е с предмет "Преюдициално запитване – Регламент /ЕО/ № 1889/2005 – Контрол на пари в брой, които се внасят и изнасят от Европейския съюз – Членове 3 и 9 – Задължение за деклариране - Неизпълнение – Санкции – Пропорционалност". Преюдициалното запитване по това решение се отнася до тълкуването на чл. 65 от ДФЕС и чл. 9 от Регламент /ЕО/ № 1889/2005 на Европейския парламент и на съвета от 26.10.2005 г. относно контрола на пари в брой, които се внасят и изнасят от Общността. Запитването е отправено в рамките на спор между г-н C. и регионалната генерална дирекция за митнически и данъчен контрол по повод на наложената му от последната "глоба", тъй като не е декларирал сума пари в брой, които е носел при влизането си на територията на Европейския съюз. Решението на Европейския съд е в смисъл, че чл. 9 от Регламент /ЕО/ № 1889/2005 на Европейския парламент и на съвета от 26.10.2005 г. относно контрола на пари в брой, които се внасят и изнасят от Общността, следва да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба, съгласно която за неизпълнението на предвиденото в чл. 3 от посочения регламент задължение за деклариране, да налага като санкция заплащането на административна "глоба", чиито размер съответства на 60 % от недекларираната сума пари в брой, когато тази сума е по-голяма от 50 000 E..
Приложението на чл. 251, ал. 2 от НК е било предмет на преюдициално запитване на български съд - РС – Свиленград, по повод на което с определение от 12.07.2018 г. по дело № С-707/2017 г. на Съдът на ЕС. С посоченото определение Съдът на ЕС приема, че чл. 9, § 1 от Регламент (ЕО) 1889/2005 г. на Е. не допуска национална правна уредба като българската в чл. 251, ал. 1 и ал. 2 от НК, съгласно която при неизпълнение на задължение за деклариране на пренасяна в брой валута се налагат едновременно от една страна - углавно наказание, и от друга страна – отнемане на недекларираната сума в полза на държавата.
Така постановеният от Съдът на ЕС съдебен акт, постановено по повод на преюдициално запитване, направено от съдебен орган на държава-членка, е с най-голяма значимост относно гарантиране законното прилагане правото на ЕС към конкретни правоотношения, по които са страна частни лица. Преюдициалното производство е особен механизъм на съдебен контрол, при който Съдът на ЕС се произнася относно валидността или съдържанието на норми и актове на правото на ЕС по искане на национален съд. Съобразно чл. 5, ал. 4 от Конституцията на РБ, следва в случая да се приложат разпоредбите на съюзното право. В случая това е чл. 9, § 1 от Регламента, касаещ съответно санкциониране. Отправеното от български съд преюдициално запитване се отнася до пропорционалността именно на това допълнително наказание, предвидено в българското наказателно право, като допълнителна санкция за неизпълнение на задължение за деклариране по чл. 3 от /ЕО/ № 1889/2005 на Европейския парламент и на Съвета от 26.10.2005 г. относно контрола на пари в брой, които се внасят и изнасят от Общността.
Във връзка с предмета на престъплението, следва да се отбележи, че в конкретния случай от страна на осъдената Н.С.Ч. /N.S.C./ не са декларирани 97 000,00 (деветдесет и седем хиляди) евро. Така от гледна точка предмета на престъплението, за което е осъден Х., настоящият случай не е идентичен на обсъжданите в посочените по-горе решения на Съдът на ЕС казуси, където става въпрос за недеклариране на пари в брой. В тази връзка настоящият състав на САС намира за необходимо да отбележи следното:
Бланкетната част на нормата на чл. 251, ал. 1 от НК още с обвинителния акт е запълнена от разпоредби на Валутния закон и на Наредба № Н-1 от 01.02.12 г. за пренасянето през границата на страната на парични средства, благородни метали, скъпоценни камъни и изделия със и от тях и водене на митнически регистри по чл. 10а от ВЗ, които уреждат режима на пренасяне през границата на страната на благородни метали и скъпоценни камъни и изделия с и от тях.
В конкретния случай, несъмнено следва да намери приложение цитираната по-горе практика на Съда на ЕС. Това е така, тъй като отнемането на основание разпоредбата на чл. 251, ал. 2 от НК, едновременно с наложена санкция "лишаване от свобода", надхвърля границите на необходимото за постигане на легитимно преследваните от закона цели. Наложената на Н.С.Ч. /N.S.C./, санкция "лишаване от свобода" за срок от шест месеца е напълно достатъчна и подходяща за постигането на преследваните от Регламент 1889/2005 г. цели и за гарантиране на ефективно изпълнение на задължението за деклариране по чл. 3 от същия регламент. Съобразно произнасянето на Съда на ЕС по дело № С-707/2017 г. следва да се постанови връщане на сумата на лицето, от което е иззета.
Воден от горното и на
основание чл.383, ал.2, вр. чл.306,ал.1,т.1 от НПК , СЪДЪТ,
О П Р Е Д Е Л И :
ВРЪЩА на осъдената Н.С.Ч.
/N.S.C./, като лице, от което са иззети с протокол за
оглед на местопроизшествие от 17.07.2018г. /л. 1-7 от д. п. /, 97 000,00
(деветдесет и седем хиляди) евро, намиращи се на съхранение в сейф в Митница С..
Определението подлежи на обжалване и протест
пред СОС в 15-дневен срок, считано от днес.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: