№ 318
гр. Варна, 27.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ ГО, в публично заседание на
осемнадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Светла В. Пенева
Членове:Красимир Т. Василев
Деница Славова
при участието на секретаря Цветелина Н. Цветанова
като разгледа докладваното от Красимир Т. Василев Въззивно гражданско
дело № 20243100500270 по описа за 2024 година
Производството е въззивно и е образувано по въззивна жалба от
Община – град Варна против Решение № 4032 от 11.12.2023 година, по
гр.дело № 16 441/2022 година, по описа на ВРС, с което е била осъдена
Община – град Варна, с административен адрес: ***, представлявана от
Кмета – Благомир Коцев да заплати на М. С. П., ЕГН **********, с адрес ***
сумите от 1 943.59 лева (хиляда деветстотин четиридесет и три лева и
петдесет и девет стотинки), представляваща обезщетение за имуществени
вреди – разходи за лечение, от които 1800.00 лв. – стойност на закупено
медицинско изделие „Плака със заключващи винтове“, 70 лв. – преглед, 73,59
лв. – разходи за медикаменти и сумата от 10 000 лева (десет хиляди),
представляваща обезщетение за неимуществени вреди – болки и страдания,
всички претърпени, поради травматично увреждане на гръдния кош в дясна
гръдна половина и счупване на лакътния израстък на лакътната кост на лявата
предмишница, причинено на 07.06.2022 година, в резултат на падане поради
стъпване върху неравност от подлежащата повърхност в участъка между бул.
„Сливница“ и бул. „Съборни“, ведно със законната лихва върху тези суми,
считано от датата на деликта – 07.06.2022 год. до окончателното изплащане
1
на задължението, на основание чл. 49, ал. 1 ЗЗД, както и в частта, с която
Община Варна, ЕИК *********, с административен адрес: *** е била осъдена
да заплати на М. С. П., ЕГН: **********, с адрес *** сумата от 2150 лева (
две хиляди сто и петдесет лева), представляваща извършени в производството
разноски, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
В жалбата се сочи, че решението се явява неправилно и не почива на
адекватно тълкуване на разпоредбите на закона; твърди се, че не е налице
причинно следствена връзка между претърпените от въззиваемата щети и
поведението на Общината; излага се, освен това, че размера на
претендираните неимуществени вреди се явява силно завишен и това е в
ущърб на събраните доказателства. По същество се иска отмяна на
решението, а в условията на евентуалност – да се намали размера на
обезщетението за неимуществени вреди.
В срока по чл.263 от ГПК против жалбата е постъпил отговор от страна
на М.на С. П., чрез адв. В., с които се настоява съдът да потвърди решението,
възприемайки го като правилно и законосъобразно.
Пред въззивния съд страните не са направили доказателствени искания.
В съдебно заседание по делото въззивната Община – Варна, е редовно
призована, представлява се от ю.к. Д., която поддържа въззивната жалба и
моли съдът да я уважи.
Въззиваемата страна – М.на С. П., редовно призована, не се явява,
представлява се от адв.В., която оспорва жабата и моли съдът да потвърди
решението.
За да се произнесе по спора, като се запозна с материалите по делото и
застъпените от страните становища, ВОС намери за установено следното:
Не е спорно между страните, и съдът приема, че на 07.06.2022 година,
около 11 часа, е настъпил твърденият инцидент на кръстовището на
бул.“Съборни“ и бул.“Сливница“, в резултат на който са настъпили
твърдените травматични увреждания за здравето на ищцата, причинили й
съответните болки и страдания.
По делото са били представени множество писмени документи - фиш за
спешна медицинска помощ от 07.06.2022 г., лист за преглед на пациент в
консултативно-диагностичния блок/ Спешното отделение - 3 листа, Талон за
медицинско изделие, фактура № 00000479957 от 08.06.2022 г., Епикриза на М.
С. П. издадена от МБАЛ „Света Анна- Варна“ АД, амбулаторен лист №
22200100ВВ99 от 19.07.2022 г., амбулаторен лист № 22213701СВF7 от
01.08.2022 г., направление за хоспитализация/лечение по амбулаторни
2
процедури № 2221340CD2C от 0108.2022 г., лист за преглед на пациент в
БДБ/СО № 000141 от 23.08.2022 г., епикриза на М. С. П. изд. От МБАЛ
„Света Марина“ АД- Варна, амбулаторен лист № 22277807786С от 04.10.2022
г., лист за преглед на пациент БДБ/СО № 000161 от 13.10.2022 г., епикриза на
М. С. П. издадена от МБАЛ „Света Марина“ АД- Варна 2009 г. – 2 броя.
Установено е, че на 07.06.2022 година в 11:16 часа, екип на „Спешна
медицинска помощ“ е посетил инцидент в гр. Варна, в района на бул.
„Съборни“. По данни на анамнезата М. П. е претърпяла инцидент, спънала се
и паднала върху гърди и лакът на лява ръка. Около 11:40 часа, пациентката
била откарана от екипа на спешна помощ в МБАЛ „Света Анна“ АД гр.
Варна, където е била приета в Спешния център и й е била указана медицинска
помощ, изразяваща се в клинични прегледи и образни изследвания, от които
се констатира естеството на причинената травма – увреждания изразяващи
се в контузия на гръдния кош в дясна гръдна половина и счупване на
лакътния израстък на лява лакътна кост.
От заключението на приобщеното като доказателство Медицинско
удостоверение №574/07.06.2022 г./л.15/, става ясно, че тези травматични
увреждания са в резултат на удари с или върху твърди, тъпи предмети,
отговарящи да са получени по указания време и начин. След проведените
прегледи М. П. е била хоспитализирана за оперативно лечение в отделението
по ортопедия в МБАЛ „Света Анна“ АД - Варна, като и е поставена диагноза
S52.00- счупване на горния край на лакътната кост, закрито
/л.12/.Оплакванията на пациента са от силни болки в областта на лява лакътна
става.
На 09.06.2022 год. по отношение на ищцата е предприета оперативна
интервенция – открито наместване на фрактура с вътрешна фиксация,
поставена е гипсова имобилизация. Видно от представените на л. 10 и л.11
талон за медицинско изделие и фактура № **********/08.06.2022 год., М. П.
е заплатила към МБАЛ „Св. Анна“ АД сумата от 1 800.00 /хиляда и
осемстотин/ лева – стойност на закупено медицинско изделие „плака със
заключващи винтове“. Видно от представените касови бонове (л. 28 и 29), за
предписани медикаменти, е заплатена сумата от 73.69 лева.
От приобщения на л. 13 Амбулаторен лист, се установява, че ищцата е с
умерено ограничени движения в лява лакътна става, в резултат на което и е
предписана и физиотерапия.
По делото е била изготвена Съдебно медицинска експертиза, съобразно
заключението на която става ясно, че на 07.06.2022 година ищцата е получила
счупване на лакътния израстък на лакътната кост на лявата предмишница и
контузия на гръдния кош в дясна гръдна половина. Касае се за травматично
увреждане, получено в резултат на удари с или върху твърди, тъпи предмети,
и отговаря да са получени по време и начин съобщен в исковата молба - при
падане и удари в подлежащата повърхност. Увреждането обуславя
затруднение в движенията на левия горен крайник, за период от 3-4 месеца
при благоприятно протичане на оздравителния процес. Контузията на
гръдния кош обуславя временно разстройство на здравето неопасно за живота
3
с оздравителен период 15-20 дни. Травмата на левия горен крайник, за период
от 3-4 месеца е наложила провеждане на оперативна интервенция с поставяне
на метален остеосинтезиращ материал – плака със заключващи винтове.
Поставена е била имобилизираща превръзка, която на 06.07.2022 г. е била
свалена. В резултат на увреждането се е наложило пострадалата двукратно в
периода от 23.08.2022 г. до 30.08.2022 г. и от 13.10.2022 г. до 20.10.2022 г. да
провежда физиотерапевтични процедури за подобряване на изхода от
оздравителния процес и травмата.
Били са изслушани свидетелите М.И. и А. П.. В показанията си
свидетеля И. излага, че на 07.06.2022 година докато се разхождали с ищцата,
в района на „бул. Сливница“ и бул. „Съборни“, ищцата се спънала на
неравност на една от тротоарните плочки и паднала по лице, върху гърдите
си. Не можела да диша, започнала да повръща. Присъстващите се обадили на
спешна помощ. На мястото на инцидента пристигнала линейка, след което
пострадалата била откарана в болница. Била и направена операция на лявата
ръка, след което и бил поставен гипс. След изписването й, ищцата имала
нужда от постоянни грижи, не била в състояние да се обгрижва сама.
Постоянно се оплаквала от болки и усещала дискомфорт от поставения
имплант, което се променило едва след премахването му с втората операция.
Свидетелката П. - дъщеря на ищцата, излага че за инцидента узнала от
нейния брат. Известно й е, че инцидентът се е осъществил докато ищцата е
вървяла по тротоара, при което се е спънала в неравност на плочките и
паднала. Болничното лечение продължило около седмица, като интензивните
болки в ръката са продължили около месец. През първите дни ищцата не е
била в състояние да си мърда ръката. След злополуката имала нужда от
постоянни грижи. Към настоящия момент ищцата е в състояние да мърда
ръката си, но все още изпитва затруднения и болки. Свидетелката излага, че
ищцата е затворена в себе си и изпитва страх да излиза навън.
При тези данни виждането на съда е следното:
Константната практика на ВКС на Р България сочи, че отговорността
чл.49 ЗЗД е безвиновна и гаранционно - обезпечителна, но за да бъде
ангажирана, следва вредите да са виновно причинени от лицето, на което е
възложено изпълнението на работата при и по повод на която същите са
настъпили. Тази отговорност също така е за чужди противоправни действия и
възниква, когато има вреди. Тоест отговорността по чл.49 ЗЗД е налице
винаги когато вредите са резултат на виновно поведение на лицето, на което е
възложено извършването на определена работа. Т.е. винаги, когато ищеца
основава своите искания на твърдения, че е претърпял вреди в резултат на
виновно, противоправно действие или бездействие на ответника, той следва
да установи, че ответникът е осъществил противоправното действие или
бездействие (неполагане на дължимата грижа), настъпилите вреди и
4
причинната връзка между поведението на ответника и вредите. Вината се
предполага до доказване на противното и това доказване е в тежест на
ответника, а ищецът следва да установи всички останали елементи от
фактическия състав на чл. 45 ЗЗД. Също ищцовата страна е тази, която с
всички доказателствени средства, следва да установи увреждащото деяние,
вредите и причинно-следствената връзка между тях така, че от анализа на
доказателствата съдът да може да изведе еднозначен извод за наличието им.
С оглед на това ищецът следва да посочи и изложи обстоятелства относно
това в какво се изразява виновното поведение на изпълнителя на възложената
работа.
На база на приложените доказателства – медицински документи,
Съдебно медицинска експертиза и от разпита на свидетелката И. и П., съдът
прави извод, че именно в резултат на пропадане на ищцата в улей между
тротоарните плочки тя е получила описаните по горе травматични
наранявания. От данните приложени по делото става ясно още, че при тази
интервенция възстановяване движението на крайниците е в рамките на три –
четири месеца; че ищцата е преминала през многократни медицински
манипулации и че след възстановяването на костта се налага и физиотерапия,
и рехабилитация. В подкрепа на ищцовата теза са всички установени, приети
и обсъдени доказателства по делото; отделно от това са налице данни за
психотравмени преживявания - емоционално напрежение, несигурност,
очакване на негативни последици, затруднения в общуването, затвореност,
епизодични страхови очаквания, безпомощност. Установен и изяснен в
максимална степен е и механизма на настъпване на увреждането. Този извод
се налага категорично от материалите по делото и не се спори от страните.
Касае се за натоварен пътен участък, в които няма данни да са били
извършени ремонтни дейности и който не е бил обезопасен. Не са били
поставени и нарочни заграждения и/ или указания, че е следва да се стъпва
предпазливо, още по - малко, че има дупки в тротоарната част – като се има
предвид, че района е често посещаван от варненци и гости на града.
Следователно, възражението за отсъствие на причинно – следствена връзка
между бездействието на общинските власти и претърпените увреждания от
страна на ищцата, е изцяло неоснователно.
На база на изложеното, настоящия съд намира, че е налице е
противоправно поведение /бездействие/ от страна на Община - Варна,
изразяващо се в неизвършване на необходимите действия за поддръжка на
общинските улици в град Варна в състояние, непораждащо опасност за
участниците в движението, които задължения произтичат от разпоредбите на
пар. 7, ал. 1, т. 4 ПЗР на ЗМСМА и чл. 8, ал. 3, чл. 19, ал. 1, т. 2 и чл. 31 от
Закона за пътищата. Според цитираните норми общинските пътища, улици,
булеварди са общинска собственост и се поддържат и ремонтират от
съответните общини. Обстоятелствата къде и по какъв начин е настъпило
5
увреждането са недвусмислени. Налице е причинна връзка между настъпване
на произшествието и противоправното поведение на общинските власти, на
които е било възложено изпълнение на задълженията, произтичащи от
цитираните по-горе разпоредби от ЗП. Съвкупната преценка на събраните по
делото гласни и писмени доказателства налага извода, че злополуката е
настъпила заради наличието на пропадане в улей в тротоарната част на пътен
участък. Доказано е и причиняването на неимуществените вреди на ищцата в
резултат на настъпилия инцидент. Последните вреди се изразяват в
претърпени от нея болки и страдания, както и допълнителни негативни
изживявания от преживените неудобства и социални ограничения за повече
от четири месеца. Данните по делото показват, че и към този момент ищцата
изпитва затруднения в движението на крайника си.
При определяне размера на обезщетението настоящият състав съобрази
разпоредбите на чл. 51, ал. 1 и 52 ЗЗД, както и следните обстоятелства,
относими към тази преценка и установени от писмените и гласни
доказателства, и намира, че ВРС справедливо е уважил претенцията в този
размер. Действително са налице значими увреждания, като от писмените
документи по делото е видно, че те не могат да отзвучат в рамките на 4
месеца, а са налице и данни, че към момента ищцата да продължава да търпи
ограничения и / или негативи от случилото се, не единствено неприятния
спомен, които очевидно няма да бъде забравен в близко бъдеще. Към
счупването на лакътния израстък може да се добави и контузията на гръден
кош, която макар и да е отзвучала в рамките на 20 дни е била съпроводена със
силно затруднено дишане и болки. Отделно от горното ищцата по делото е с
наличието на сърдечна истхемия, която благодарение на неблагоприятния
инцидент се е обострила и силното притеснение, предвид наличието на два
стенда и три байпаса би могло да доведе до обостряне състоянието на
сърцето.
Всичко изложено до тук, налага извода, че въззивната жалба не
съдържа сама по себе си основания, годни да променят извода на настоящия
съд. При тези данни, настоящата инстанция приема, че са доказани както
имуществените вреди – вж.л.11 и л.28-29, така и неимуществените, базирани
на болки и страдания.
По възражението за прекомерност:
В съдебно заседание пред ВОС процесуалния представител на Община -
Варна е направил възражение за прекомерност по отношение
възнаграждението на процесуалния представител на въззиваемата.
Установява се от материалите по делото, че същото е в размер на 1000
(хиляда) лева (вж.л.27).За да се произнесе по спора ВОС намери, че следва да
изходи от нормата на чл.7 ал.2 т.2 от Наредбата за минималните адвокатски
възнаграждения, която в конкретния случай предвижда, че при интерес над 1
000 лв. до 10 000 лева се дължи хонорар от 400 лева + 10 % за горницата над
1 000 лева – или изчислено на тази база възнаграждението се определя като
сума в размер на 1 300 лева и то само по отношение на иска за
неимуществените вреди. По отношение на втория иск – имуществените вреди
– сумата, изчислена на база на Наредбата е в размер на 494.35 лева, или
6
общата сума е в размер на 1 794.35 лева. Размера на адв.възнаграждение пред
въззивнния съд е от 1 000 лева, т.е. по нисък от минимално определения за
целта. Следователно не се налага неговото допълнително намаляване.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 4032 от 11.12.2023 година, постановено
по гр.дело № 16 441/2023 година, по описа на ВРС, шестнадесети състав.
ОСЪЖДА Община – град Варна, ЕИК *********, с административен
адрес: *** да заплати на М. С. П., ЕГН **********, с адрес *** сумата от 1
000 лева ( хиляда), представляваща сторени съдебно – деловодни разноски –
адвокатски хонорар пред ВОС, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Решението подлежи на касационно обжалване пред състав на Върховен
Касационен Съд на Р България, в едномесечен срок от съобщаването на
страните, при условията на чл.280 от ГПК, само в частта досежно
неимуществените вреди.
В останалата му част решението е необжалваемо.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7