Мотиви
към Присъда № 573 по НОХД № 690/2016 г. по описа на ГОРС, девети състав
Районна прокуратура – Горна
Оряховица е повдигнала обвинение срещу А.Д.В., ЕГН **********, за това, че в
периода от 29.09.2015 г. до 27.11.2015 г., противозаконно присвоил чужди
движими вещи, които владеел – лек автомобил „Волво
V40 TD” с peг. № СА8057РА със собственик Н.П.М. ***, лек автомобил „Ауди А4” с
peг. № ВТ1982ВВ със собственик Р.Ц. *** и лек автомобил „Опел Фронтера” с peг.
№ ВТ6011ВС със собственик П.А.П. ***, на обща стойност 10296,15 лв., действайки
при условията на продължавано престъпление, в непродължителен период от време,
при една и съща обстановка и при еднородност на вината, като последващите се
явяват от обективна и субективна страна продължение на предшестващите, в
условията на опасен рецидив, а именно:
- на 29.09.2015 г., в гр.
Сливен, противозаконно присвоил чужда движима вещ, която владеел – лек
автомобил „Волво V40 TD” с peг. № СА8057РА, на
стойност 3604,15 лв., собственост на Н.П.М. ***, от владението на Т.Ф.С. ***,
без негово съгласие.
- на 22.10.2015 г. в гр. Велико
Търново, противозаконно присвоил чужда движима вещ, която владеел – лек
автомобил „Ауди А4” с peг. № ВТ1982ВВ на стойност 3300 лева, собственост на Р.Ц.
***, от владението му, без негово съгласие.
- на 27.11.2015 г. в с.
Джулюница, общ. Лясковец, противозаконно присвоил чужда движима вещ, която
владеел – лек автомобил „Опел Фронтера” с peг. № ВТ6011ВС, на стойност 3392
лв., собственост на П.А.П. ***, от владението на М.А.Н. ***, без нейно
съгласие,
Престъпление чл. 206, ал. 3, във
вр. с чл. 26, ал. 1, във вр. с чл. 29, ал. 1, б. „а“ и б. „б“ от НК.
При първоначалното запознаване с
делото съдията докладчик е констатирал допуснати отстраними съществени нарушения
на процесуалните правила, поради което и на основание чл. 249, ал. 2, във вр. с
ал. 1, във вр. с чл. 248, ал. 2, т. 3 от НПК е прекратил съдебното производство
и е върнал делото на Районна прокуратура – Горна Оряховица за допълнително
разследване, при което да се отстранят допуснатите нарушения.
Разпореждането за прекратяване
на производството е протестирано пред Окръжен съд –
Велико Търново. С разпореждане № 142 от 02.12.2016 г. по ВЧНД № 502/2016 г. по
описа на Окръжен съд – Велико Търново, влязло в законна сила на 02.12.2016 г.,
въззивният съд е отменил разпореждане № 347 от 28.10.2016 г. по НОХД № 690/2016
г. по описа на Районен съд – Горна Оряховица и е върнал делото за продължаване
на съдопроизвоствените действия от разпоредителното
заседание от същия съдия.
В разпореждане от 08.12.2016 г.
съдията докладчик по НОХД № 690/2016 г. по описа на Районен съд – Горна
Оряховица е констатирал, че са налице основанията за разглеждане на делото по
реда на глава XVII
от НПК и е насрочил предварително изслушване на страните в настоящото
наказателно производство.
По делото е предявен и приет за
съвместно разглеждане граждански иск
от Р.Ц.Ц., ЕГН ********** чрез адв. Пламена Гаджонова от ВТАК граждански иск
срещу А.Д.В. за сумата от 3300 лв. представляваща обезщетение за причинените с
деянието на В. по пункт 2 от обвинителния акт имуществени вреди касаещи лек
автомобил „Ауди А4”, собственост на Р.Ц.Ц., ЕГН **********, ведно със законната
лихва от датата на деликта – 22.10.2015 г. до
окончателно изплащане на вземането. Р.Ц.Ц. е конституиран като граждански ищец
и частен обвинител.
В съдебно заседание ПРОКУРОРЪТ и
ЧАСТНИЯТ ОБВИНИТЕЛ И ГРАЖДАНСКИ ИЩЕЦ са дали съгласието си делото да се
разгледа по реда на глава XVII от НПК.
На основание чл. 372, ал. 1 от НПК, съдът разясни на
подсъдимия правата му по чл. 371 от НПК. Уточни, че събраните доказателства от
досъдебното производство и направените от него самопризнания съгласно чл. 371,
т. 2 от НПК ще се ползват при постановяване на присъдата.
Подсъдимият А.В. призна
изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт като
заяви, че не желае да се събират доказателства и да се разпитват свидетелите и
вещите лица. В. се призна за виновен по така повдигнатото обвинение като призна
всички факти и обстоятелства в обстоятелствената част на обвинителния акт.
Съжали за стореното. Призна и предявения
срещу него граждански иск.
Съдът, след като се запозна с
материалите по делото и направените самопризнания на подсъдимия, установи, че е налице изискването
на закона, отразено в чл. 371, т. 2 от НПК, а именно, че самопризнанията на В. се
подкрепят от събраните в хода на досъдебното производство доказателства. По тази
причина и на основание чл. 372, ал. 4 от НПК съдът определи, че при
постановяване на присъдата, ще се ползват неговите самопризнания, без да се
събират доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт.
В хода на съдебните прения:
Прокурорът поддържа обвинението. Счита, че
същото се подкрепя от събраните в хода на досъдебното производство
доказателства и от направеното от страна на подсъдимия самопризнание. Предлага
на съда да наложи на В. наказание лишаване от свобода като с оглед
добросъвестното процесуално поведение на подсъдимия то да бъде под средния
предвиден в закона размер и бъде намалено с една трета съгласно изискванията на
чл. 58а от НК. Вещественото доказателство – акумулаторна батерия от лек
автомобил „Волво V40 TD”, на съхранение в РУ на МВР – Горна Оряховица според представителя на
обвинението следва да бъде върнато на Т.С. като владелец на автомобила, а
разноските по делото следва да бъдат възложени на подъсдимия
и платени от него. По отношение на гражданския иск прокурорът моли същият да
бъде уважен изцяло.
ЧАСТНИЯ ОБВИНИТЕЛ И ГРАЖДАНСКИ ИЩЕЦ заяви, че
поддържа изцяло становището на прокурора. Счита, че подсъдимият е извършил
престъплението и следва да му се наложи съответната санкция. Моли съда да уважи
изцяло гражданския иск така, както е предявен.
Служебният защитник на подсъдимия – адв. Д.Д. от ВТАК заявява, че подзащитният й е имал
примерно процесуално поведение в досъдебното производство. Още с първите
действия, които били проведени с него, той изцяло съдействал на органите на ДП.
Твърди, че В. съжалява за стореното като не е имал намерение автомобила, за
който е предявен гражданския иск да не може да бъде открит и в момента да го
няма. Моли съда да наложи на подсъдимия наказание под средното и прилагайки чл.
58а от НК. Според нея, тъй като В. е човек с висше образование, работил е в
автосервиз и има определени умения, то би могъл след изтърпяване на един
по-кратък срок в заведение за лишаване от свобода да продължи превъзпитан
нормалния си живот. По отношение на гражданския иск адв. Д. заявява, че той е
признат изцяло от нейния подзащитен, поради което няма пречки да бъде уважен
така, както е предявен.
Подсъдимият А.В.
съжалява за извършеното от него. Извинява се на потърпевшите и моли за по-лека
присъда. При дадената му последната дума заяви, че не смята в бъдеще да върши
престъпления и ако е възможно моли да му се даде по-малка присъда.
СЪДЪТ, след като прецени
събраните доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено
от фактическа страна следното:
Подсъдимият А.Д.В. е роден на
*** ***. Български гражданин е. Има постоянен адрес на местоживеене ***. Понастоящем
е в затвора гр. Враца. Завършил е висше образование. Същият е вдовец. Осъждан
е. ЕГН **********.
В хода на разследването е
установено следното:
В началото на м. септември 2015
г. Н.П.М. *** обявил личния си автомобил „Волво В40 ТД” с peг. № СА8057РА за продан. Тъй като живеел
и работел в Германия, М. оставил автомобила във владение на тъста си Т.Ф.С., за
което били изготвени нужните пълномощни. На 29.09.2015 г., около 14:15 часа на
мобилния телефон на С. се обадило непознато лице, което желаело да огледа автомобила
за продан. След направени уговорки на място, в гр. Сливен на ул. „Георги
Икономов” № 25 пристигнал А.Д.В. ***. Според неговите обяснения той се нуждаел
от превоз, за да си търси работа в различни населени места в страната. С. и В.
не се познавали и последният започнал да прави оглед на автомобила, оставяйки
впечатление, че е готов да направи сделка за продажбата му. Мнимият купувач
пожелал да тества възможностите на автомобила и продавачът се съгласил. Докато С.
пренасял вещи от багажника на автомобила, В. се настанил на шофьорското място и
потеглил с автомобила в неизвестна посока. Т.С. възприел действията на В. като
намерения на последния да тества лекия автомобил. Едва когато подсъдимият не се
завърнал, С. осъзнал, че автомобилът е обсебен от него и решил да подаде сигнал
в полицията, тъй като В. не върнал процесната вещ.
На 16.10.2015 г. Р.Ц. обявил за продажба във вестниците „Обяви” и „Борба”
личния си автомобил „Ауди А4” с peг. № ВТ1982ВВ, като посочил за контакт личния
си мобилен телефон. На 22.10.2015 г. Ц. получил обаждане от непознато за него
лице, което проявило интерес за закупуването на автомобила. Двамата се
уговорили да се срещнат в гр. Горна Оряховица, като непознатият пристигнал с
автомобил „Волво” комби, тъмносин на цвят, модел В40
ТД. Тъй като обявения за продажба автомобил се намирал в с. Дичин, обл. В.
Търново, на съхранение при брата на собственика, Ц. и непознатия се придвижили
до там с „Волво”-то. Там, в присъствието на свидетеля
Борис Ц. – брат на пострадалия, непознатия се съгласил да закупи автомобила за
3500 лева, като за целта следвало да бъде заплатен дължим местен данък и да се
завери договора за покупко-продажба при нотариус. Р.Ц. и кандидат-купувачът
тръгнали с двата автомобила - „Волво” и „Ауди” към
гр. Велико Търново, като Ц. карал своя автомобил, а непознатият – „Волво”-то. По път спрели в данъчна служба –Горна Оряховица,
за да плати Ц. дължимия данък за обявената за продажба кола и продължили пътя
си към областния град. В гр. Велико Търново, на ул. „Мармарлийска”,
срещу ОУ „Патриарх Евтимий”, Ц. спрял автомобила си, а непознатият отишъл в
неизвестна посока да паркира автомобила „Волво”.
Когато се върнал при Ц. поискал той да управлява „Ауди”-то до кантората на
нотариуса. Собственикът се съгласил, като отстъпил доброволно шофьорското място
на автомобила си, но докато заобикалял, за да се качи на предната пасажерска
седалка, кандидат-купувачът потеглил с автомобила в неизвестна посока и не се
върнал. Ц. ***, че личния му автомобил бил отнет от неизвестно лице, като за
случая било образувано досъдебно производство.
На 27.11.2015 г. М.А. *** получила телефонно обаждане на личния си мобилен
телефон във връзка с обявения от нея за продан във вестник „Обяви” лек
автомобил „Опел Фронтера”. Автомобилът бил собственост на приятеля й П.П.,
който работел към тази дата в чужбина, но я бил упълномощил да търси купувачи
за превозното средство. В телефонното обаждане непознатият купувач изявил
желание да огледа автомобила, като за целта казал, че ще пристигне в с.
Джулюница. Около 14:15 часа на същият ден непознатият се явил с автомобил „Волво V40”, комби, тъмносиньо на цвят. На центъра на с.
Джулюница го чакали А. и баща й Атанас Недялков. Тримата се придвижили до
къщата на тяхна съседка, където бил паркиран автомобила. Непознатият огледал
колата и я харесал, като осъществил разговор със собственика П. от телефона на А..
В разговора изявил желание да изпробва и закупи автомобила. Тъй като
акумулаторната батерия на „Опел”-а била изтощена, мъжът прехвърлил такава от
автомобила „Волво”, с който пристигнал. При
прехвърлянето на батериите кандидат-купувачът одраскал кожата на средния пръст
на лявата ръка, което породило силно кръвотечение.
След като монтирал акумулаторната батерия, непознатият поискал контактните
ключове на автомобила, за да извърши тестов пробег на територията на квартала. Получил
разрешение от А. и баща й и се отправил към центъра на селото. Така и не се
върнал. Не отговарял и на позвъняванията на владелците по телефона. Тъй като не
могли да установят местоположението на отнетият автомобил, пострадалите
уведомили служители на полицията за случая.
След организирани заградителни мероприятия бил
задържан водачът на автомобил „Опел Фронтера” – А.Д.В. ***, към него момент
издирван от седем районни управления в страната във връзка с извършени
престъпления и с взета мярка за неотклонение „Задържане под стража” от Районен
съд – Варна. В. бил задържан в землището на с. Мийковци, общ. Елена, като на
място бил направен оглед на лек автомобил „Опел Фронтера” и същия бил иззет
като веществено доказателство по делото.
От оперативно издирвателните мероприятия и
извършените следствени действия станало ясно, че извършител и на трите описани
по-горе деяния е А.Д.В.. Свидетелите Р. и Борис Цвяткови разпознали В. като
извършител на престъплението, извършено на територията на гр. Велико Търново.
Автомобилът, който той управлявал при преговорите за покупко-продажбата с Ц. е
същият, с който той е пристигнал в с. Джулюница, обл. В. Търново – „Волво V 40 D”, с per. № СА 80 57
РА, отнет на 29.09.2015 г. от Т.С. ***.
В разпита си в качеството на обвиняем В. разказва описаните по-горе данни
във връзка с отнетото „Волво В40 ТД”, както и че след
като отнел лек автомобил „Ауди А4” на 22.10.2015 г., той се отправил към гр.
Пловдив, където паркирал в охраняема „синя” зона.
Отнетата вещ не е установена и е обявена за общонационално издирване.
След като оставил лек автомобил „Ауди А4” в гр. Пловдив, В. отново се
придвижил до гр. Велико Търново, където на 27.11.2015 г. отново с автомобила „Волво V 40 D”, осъществил контакт с М.А. във връзка с
огледа на „Опел Фронтера” в с. Джулюница. Там владелците му предоставили
контактните ключове на колата и под предлог, че ще изпробва възможностите й, В.
се отправил без конкретна цел към гр. Елена. Спрял да зареди гориво на
бензиностанция „Лукойл” в с. Добри дял, като бил заснет на охранителните камери
– копие от видеозаписите са предоставени на водещия разследването. В
последствие бил задържан в община Елена от полицейски патрул.
Във връзка с разследването е извършено освидетелстване на А.В., като са
установени нараняванията на пръст на лявата му ръка, които е получил при размонтиране на акумулаторната батерия.
В хода на
досъдебното производство са назначени 3 бр. съдебно-оценъчна
експертизи, от заключенията на които се установява,
че стойността на лек автомобил „Волво V 40 D” към 29.09.2015 г. е 3604,15 лв., стойността на лек автомобил „Опел Фронтера” е оценена на 3392,00 лв., а стойността на лек автомобил
„Ауди А4” към 22.10.2015г. е 3 300,00 лв.
В разпита си в качеството на обвиняем В. признава и за трите деяния.
От справката за съдимост на В. е видно, че същият е многократно осъждан,
като част от осъжданията са за обсебване на чужди движими вещи.
Гореописаното дава основание на прокурора да приеме, че в периода от
29.09.2015 г. до 27.11.2015 г., действайки при условията на продължавано
престъпление, в условията на опасен рецидив, А.Д.В. *** противозаконно присвоил
чужди движими вещи, които владеел – лек автомобил „Волво
В40 ТД” с рег. № СА8057РА, лек автомобил „Ауди А4 ” с peг. № ВТ1982ВВ и лек
автомобил „Опел Фронтера” с peг. № ВТ6011ВС, на обща стойност 10 296,15 лв.,
от владението на собствениците Н.П.М. ***, Р.Ц. *** и П.А.П. ***, без тяхно
съгласие, като деянията са извършени в непродължителен период от време, при
една и съща обстановка и при еднородност на вината и последващите се явяват от обективна
и субективна страна продължение на предшестващите.
Горната фактическа обстановка се установи по
безспорен начин от обясненията на подсъдимия, показанията на разпитаните в
досъдебното производство свидетели, от извършеното освидетелстване на В., от
експертните заключения на трите съдебно-оценъчни експертизи, както и от
останалите приложени по делото писмени доказателства.
Направеното от подсъдимия самопризнание по чл.
371, т. 2 от НПК относно фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния
акт се подкрепя изцяло от събраните в досъдебното производство доказателства. В
този смисъл с определение от 27.12.2016 г. на основание чл. 372, ал. 4 от НПК
съдът е обявил, че при постановяване на присъдата ще ползва самопризнанието на
подсъдимия по чл. 371, т. 2 от НПК, без да събира доказателства за фактите,
изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.
При така установеното от
фактическа страна, съдът прие за безспорно доказано, че подсъдимият А.Д.В. е
осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл. 206,
ал. 3, във вр. с чл. 26, ал. 1, във вр. с чл. 29, ал. 1, б. „а” и б. „б” от НК,
като в периода от 29.09.2015 г. до 27.11.2015 г. противозаконно
присвоил чужди движими вещи, които владеел – л. а. „Волво
V40 TD” с peг. № СА 8057 РА със собственик Н.П.М. ***, л.а. „Ауди А4 ” с peг. № ВТ 1982 ВВ със
собственик Р.Ц. ***. „Опел Фронтера” с peг. № ВТ 6011
ВС със собственик П.А.П. ***, на обща стойност 10296,15 лв., действайки при
условията на продължавано престъпление, в непродължителен период от време, при
една и съща обстановка и при еднородност на вината, като последващите се явяват
от обективна и субективна страна продължение на предшестващите, в условията на
опасен рецидив, а именно:
- на 29.09.2015 г., в гр. Сливен,
противозаконно присвоил чужда движима вещ, която владеел – л.а. „Волво V40 TD” с peг. № СА 8057 РА, на стойност 3604, 15
лв., собственост на Н.П.М. ***, от владението на Т.Ф.С. ***, без негово
съгласие.
- на 22.10.2015 г. в гр. Велико
Търново, противозаконно присвоил чужда движима вещ, която владеел – л. а. “Ауди
А4 ” с peг. № ВТ 1982 ВВ на стойност 3300 лева, собственост на Р.Ц.Ц. от гр. Г.
Оряховица, от владението му, без негово съгласие.
- на 27.11.2015 г. в с.
Джулюница, общ. Лясковец, противозаконно присвоил чужда движима вещ, която
владеел - л. а. “Опел Фронтера ” с peг. № ВТ 6011 ВС, на стойност 3392 лв.,
собственост на П.А.П. ***, от владението на М.А.Н. ***, без нейно съгласие.
От субективна страна
деянията подсъдимият е извършил виновно, при форма на вината пряк умисъл.
Съзнавал е, че инкриминираните автомобили са чужди, че са му връчени и поверени
за тестване, а в случая на Р. Цветков – за ускоряване на придвижването, с цел
евентуална бъдеща продажба, и съзнавал
действията, които са му разрешени да върши с тях. Предвиждал е, че в резултат
на неправомерното разпореждане с вещите безвъзмездно
и невъзстановимо ще лиши собствениците им от тях с цел да облагодетелства самия
себе си или друго лице
и е съзнавал, че това излиза извън предоставените му правомощия. Във волево отношение, подсъдимият е имал за цел да се
разпореди противозаконно със сочените леки автомобили в свой или в чужд интерес.
А.В. е действал при условията на продължавано
престъпление по смисъла на чл. 26, ал. 1 от НК. В. е извършил три деяния през
непродължителни периоди от време, при една и съща обстановка и при еднородност
на вината - пряк умисъл, при което последващите деяния се явяват от обективна и
субективна страна продължение на предшестващите.
Подсъдимият е извършил гореописаните деяния след
като е бил многократно осъждан за умишлени престъпления от общ характер, като
част от осъжданията са за обсебване на чужди вещи.
Причините за извършване на престъплението от
подсъдимия са липса на правосъзнание, утвърдени
престъпни навици и стремеж към противозаконно материално облагодетелстване.
С оглед
изложеното съдът призна подсъдимия А.Д.В. за ВИНОВЕН за извършено престъпление
по чл. 206, ал. 3, във вр. с чл.
26, ал. 1, във вр. с чл. 29, ал.
1, б. „а“ и б. „б“ от НК. Като призна подсъдимия за
виновен, съдът съобразно чл. 54 от НК обсъди обществената опасност на деянието
и личната такава на дееца, подбудите за извършване, както и смекчаващите и
отегчаващи вината обстоятелства.
Обществената опасност на продължаваното
престъпление, извършено от А.В. е около средната за този вид престъпления.
Включените в продължаваното престъпление на подсъдимия три деяния, взети в
тяхната съвкупност, и причинения от тях общ престъпен резултат са около средните
за този вид престъпления.
Обществената опасност на подсъдимия е
завишена. Като смекчаващи вината обстоятелства съдът отчете направените
самопризнания, критично отношение към извършеното, примерно процесуално
поведение. Отегчаващи вината обстоятелства се явяват лошите характеристични
данни на дееца.
С оглед изложеното и като съобрази и целите на
наказанието, визирани в чл. 36 от НК, съдът счита, че за извършеното
престъпление на подсъдимия А.Д.В. следва да бъде определено наказание малко над
минималния предвиден в закона размер, а именно ТРИ ГОДИНИ И ДЕВЕТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ
ОТ СВОБОДА, както и ЛИШАВАНЕ
ОТ ПРАВО ДА ЗАЕМА ДЛЪЖНОСТ, СВЪРЗАНА С ПАЗЕНЕ ИЛИ УПРАВЛЕНИЕ НА ЧУЖДО ИМУЩЕСТВО
В ДЪРЖАВНО ИЛИ ОБЩИНСКО ПРЕДПРИЯТИЕ И ДА УПРАЖНЯВА ОТЧЕТНИЧЕСКА ДЕЙНОСТ за срок от ТРИ ГОДИНИ И ДЕВЕТ
МЕСЕЦА.
Съобразно императивната разпоредба на чл. 373,
ал. 2 от НПК, която налага определяне на наказанието при условията на чл. 58а,
ал. 1 от НК, така определеното наказание на подсъдимия, следва да бъде намалено
с една трета, а именно – с една година и три месеца.
При това положение, съдът наложи на подсъдимия
за извършеното престъпление наказание при условията на чл. 373, ал. 2 от НПК,
във вр. с чл. 58а, ал.1 от НК в размер на ДВЕ ГОДИНИ И ШЕСТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ
СВОБОДА и ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВО ДА
ЗАЕМА ДЛЪЖНОСТ, СВЪРЗАНА С ПАЗЕНЕ ИЛИ УПРАВЛЕНИЕ НА ЧУЖДО ИМУЩЕСТВО В ДЪРЖАВНО
ИЛИ ОБЩИНСКО ПРЕДПРИЯТИЕ И ДА УПРАЖНЯВА ОТЧЕТНИЧЕСКА ДЕЙНОСТ за срок от ДВЕ ГОДИНИ И ШЕСТ
МЕСЕЦА.
Подсъдимият следва да изтърпи наложеното
наказание ефективно, при първоначален СТРОГ режим, в затвор или затворническо
общежитие от закрит тип.
Съдът счита, че с така наложеното по вид и
размер наказание ще бъдат постигнати целите на специалната и генерална
превенция на наказанието.
ПО ОТНОШЕНИЕ НА ГРАЖДАНСКИЯ ИСК:
Когато признато от
съда за наказателно отговорно лице извърши престъпление, то отговаря и за
вредите, причинени на пострадалия от престъплението съгласно чл. 45 и сл. ЗЗД. По безспорен начин се установи
виновно противозаконно поведение от страна на подсъдимия, вреда с имуществен
характер, изразяваща се в стойността на отнетия лек автомобил „Ауди А4”,
собственост на Р.Ц.Ц., ЕГН **********, с адрес *** (който до този момент не е
открит), поради което настоящата съдебна инстанция намира предявеният от
частния обвинител и граждански ищец граждански иск в размер на 3300,00 лева за
претърпените от него имуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на деликта – 22.10.2015 г. до окончателното изплащане на
вземането за основателен и същият бе уважен изцяло.
При този изход на делото и на основание чл. 189,
ал.3 от НПК подсъдимият бе осъден да заплати по сметката на ОД на МВР – Велико
Търново направените по делото разноски в размер на 116,61 лв., както и 5,00 лв.
по сметка на Районен съд – Горна Оряховица в случай на служебно издаване на
изпълнителен лист.
Водим от изложените съображения съдът постанови
присъдата.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
(ХР. ПОПОВ)