№ 15103
гр. София, 02.08.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 140 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:И Г
при участието на секретаря С Р
като разгледа докладваното от И Г Гражданско дело № 20231110122696 по
описа за 2023 година
Производството е по реда на Част втора, Дял първи от ГПК.
Образувано е по искова молба на „А“ ЕАД, ЕИК ххх, със седалище и адрес на
управление: ххх, представлявано от членовете на Съвета на директорите, чрез
юрисконсулт П П, спрямо Д. К. Р., с ЕГН: **********, с постоянен адрес: гр. ххх, с
искане да бъде установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на
ищеца на основание чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.92 ЗЗД, следните сумата в общ размер на
1035,36 лв., по Договор за електронни съобщителни услуги и устройство на
изплащане с № *********, ведно със законната лихва, считано от 01.12.2022 г. до
окончателното плащане, от която: по партида № М6131292, сумата от 197,07 лв.,
включваща 92,60 лв. – непогасена сума за ползвани и неплатени електронни
съобщителни услуги за периода 19.12.2019г. до 13.05.2020г., за която сума са издадени
следните фактури: № *********/19.12.2019, № *********/20.1.2020, №
*********/19.2.2020, № *********/19.3.2020, № *********/21.4.2020, както и 104, 47
лв. - договорна неустойка за предсрочно прекратяване на договора по вина на абоната,
за която сума са издадени следните фактури: № *********, № *********, №
*********; по партида № М6157727 сумата от 624,19 лв., включваща 169,62 лв. -
непогасена сума за ползвани и неплатени електронни съобщителни услуги за периода
от 30.12.2019г. до 27.05.2020г., за която сума са издадени следните фактури:
№*********/13.1.2020, № *********/12.2.2020, № *********/12.3.2020, №
*********/13.4.2020; 99 лв.-неплатени суми за устройство по договор за продажба на
изплащане; 355,57 лв.-договорна неустойка за предсрочно прекратяване на договора
по вина на абоната, за която сума са издадени следните фактури: № *********, №
*********, № *********, № *********, № *********, № *********; както и на
основание чл.86, ал.1 ЗЗД, сумата в размер на 214,10 лв. - представляваща мораторна
лихва върху главницата, за период от 04.01.2020 г. до 19.11.2022 г.
Излага се, че сумите са предмет на издадена и оспорена по реда на чл.410 от ГПК
1
заповед от 25.01.2023г. по ч.гр.дело № 66124 по описа за 2022г., с оглед на което се
предявяват и настоящите искове. Претендира се решение за установяване
дължимостта на сумите по заповедта и присъждане на разноските по делото.
Ангажират се доказателства.
В срока по чл.131 ГПК не е постъпил отговор от ответника.
Постъпило е от длъжника в срок възражение по чл. 414 ГПК с мотиви, че не
дължи изпълнение на вземането, доколкото не ползва услугите на заявителя.
Съдът, като съобрази становището на страните, материалите по делото и
закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Производството е по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК и е образувано по подадена от
„А“ ЕАД искова молба, с която са предявени обективно кумулативно съединени
установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, чл. 92 ЗЗД и чл. 86
ЗЗД.
За издадената на 25. 01.2023 г. по ч.гр.д.№ 66124 по описа за 2022 г. заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК длъжникът е бил уведомен на
06.02.2023 г., като на същата дата е било подадено възражение по чл.414 ГПК. На
заявителя е било указано, че може да предяви иск за сумите по заявлението в
едномесечен срок. Тези указания са му съобщени на 04.04.2023 г. Исковата молба е
подадена на 28.04.2021 г. , т.е. в срока по чл.415 ГПК, поради което и съдът намира
настоящото производство за допустимо.
По исковете с правно основание чл.422, вр.чл.415, ал.1 от ГПК, вр. чл. 79, ал.1 от
ЗЗД в тежест на ищеца е да установи: сключването на твърдения договор и
приложенията към него с посоченото в исковата молба съдържание, включително
относно размера на месечните абонаменти такси, че е изпълнявал задълженията си по
договора и приложенията по предоставяне на мобилни услуги.
При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже
положителния факт на плащане на вземанията.
По отношение на претендираните суми за ползвани и неплатени
електронни съобщителни услуги, дължими се във връзка с Договор ********* за
електронни съобщителни услуги със системни партидни номера № М6131292 и №
М6157727.
От представеното копие на Договор № *********/11.11.2019г. се установява, че
между ищеца и ответника са възникнали облигационни правоотношения във връзка с
предоставяне на електронни съобщителни услуги, чрез една или няколко съобщителни
мрежи.
От представените към исковата молба Приложение № 1/02.12.2019г., Приложение
№ 1/11.11.2019г., Приложение № 1/26.11.2019г., Допълнително Приложение към
Приложение № 1 от 02.12.2019г., Допълнително приложение към Приложение № 1 от
26.11.2019г., Допълнително приложение към Приложение № 1 от 26.11.2019г.,
Допълнително приложение към Приложение № 1 от 02.12.2019 г., Приложение № 3 от
11.11.2019г., се установява, че във връзка с процесния Договор
№*********/11.11.2019г. ищцовото дружество е предоставило на ответника
електронни съобщителни услуги във връзка с използването на следните мобилни
номера, а именно: мобилен № ххх, Мобилен № ххх и Мобилен № ххх.
По аргумент от чл. 153 ГПК на доказване подлежат спорните факти от значение за
решаване на делото и връзките между тях, поради което следва да се приеме за
2
установено по делото предоставяне на твърдените от ищеца мобилни услуги, доколко
обстоятелството не се оспорва от ответника, а и от представените по делото фактури
се установява реалната доставка на далекосъобщителни услуги през процесния период.
С депозираното възражение по чл. 414 ГПК не е възразено и по отношение на
размера на претендираните вземания, поради което настоящият съдебен състав
намира задълженията за абонаментни такси по Договор ********* за електронни
съобщителни услуги със системен партиден номер № М6131292 за исковия период
19.12.2019г. – 13.05.2020г. да са в размер на 92,60 лв., а по системен партиден номер №
М6157727 – в размер на 169,62 лв. за период от 30.12.2019 г. до 27.05.2020 г., като
размерът на претенцията се установява от подписаните договори и приложения към
тях, с оглед предоставените услуги и цената на същите, както и от представените по
делото фактури.
По процесния Договор ********* за електронни съобщителни услуги със
системен партиден номер № М6157727 се претендира и сумата 99 лв. – непогасени
вноски по договор за устройство на изплащане. От представения по делото Договор за
продажба на изплащане от 02.12.2019 г. се установява, че между страните във връзка с
партиден номер М6157727 е сключен процесния договор за устройство на изплащане,
с предмет мобилно устройство „Nokia 2.2Bla+HF Nokia“, като от приложеното по
делото копие на приемо-предавателен протокол се установява, че същото е получено
от ответника.
Ето защо съдът намира,че между страните валидно е възникнало облигационно
правоотношение по Договор за продажба на изплащане от 02.12.2019 г. Размерът на
оставащата част от непогасените вноски не се оспорва от ответника, поради което и
съдът намира, че същият възлиза на сумата от 99 лв.
Не се събраха доказателства за погасяване на процесните суми, поради което
претенциите се явяват основателни за сумата в общ размер от 361,22 лв.
По иска с правно основание чл.422 вр. чл.415, ал.1 от ГПК, вр. чл. 92 ЗЗД.
По иска с правно основание чл.422 вр. чл.415, ал.1 от ГПК, вр. чл. 92, ал.1 от ЗЗД в
тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение по
твърдения договор и приложенията към него, че е изпълнил задълженията си по тях;
че в договор и приложенията към него е била уговорена валидна клауза за неустойка
за предсрочно прекратяване на договора по вина на абоната и че договорът е бил
прекратен; както и какъв е размерът на неустойката по договора и приложенията към
него.
При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е
бил изправна страна по договора
Сключеният между страните договор е с продължително изпълнение:
телекомуникационното предприятие осигурява на потребителя ползването на
съответни съобщителни услуги, а потребителят се задължава срещу това периодично
да заплаща абонаментна такса и цената на допълнителните ползвани от него услуги.
Няма пречка страните да предвидят възможност за прекратяването му по искане на
една от страните преди изтичането на определения срок, както и едностранното му
прекратяване (разваляне) поради виновно поведение на една от страните, в това число
поради неизпълнение на задължения и неплащане на дължими суми от страна на
абоната. Принципът на договорната свобода, прогласен в чл. 9 ЗЗД, позволява в
подобни случаи за страната, която иска прекратяването на договора, съответно
виновното поведение на която обосновава развалянето му, да бъде предвидено да
3
заплати неустойка. Тази неустойка, обаче, трябва да бъде така определена, че да
съответства на присъщите обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, като
в противен случай тя би била нищожна поради противоречие с добрите нрави.
Съгласно чл. 7, ал. 3 ГПК, съдът служебно извършва проверка за наличие на
неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител, какъвто несъмнено е налице в
процесния случай.
Съгласно чл.54.12 от приетите по делото ОУ „Договорът на абоната/потребителя
се счита за едностранно прекратен от страна на А1, в случай че забавата на плащането
на дължимите суми от абоната/потребителя е продължила повече от 124 дена“.
В случая, ищецът обосновава правото си да получи неустойка по процесния
рамков договор № ********* и услугата по партида № М6157727 и по партида №
М6131292 с оглед прекратяване действието му по вина на абоната и с клаузите на
подписаните между страните рамков договор и приложения към същия, съгласно които
в случай, че договорът бъде прекратен по вина на абоната преди изтичане срока на
договора, абонатът дължи неустойка в размер на всички стандартни месечни
абонаментни такси (без отстъпки ), дължими до изтичане на определения в договора
срок. Като когато абонатът е физическо лице, максималният размер на неустойката за
предсрочно прекратяване не може да надвишава трикратния размер на месечните
абонаментни такси за услугите на срочен абонамент по техния стандартен размер без
отстъпка. В тази хипотеза, в допълнение на посочената неустойка, абонатът дължи и
възстановяване на част от стойността на отстъпките от абонаментните планове /
ценови пакети и от пазарните цени на крайните устройства (закупени или
предоставени на лизинг/на изплащане), съответстващи на оставащия срок на ползване
по съответния абонамент.
Съдът приема, че така уговорените неустойки съответстват на обезщетителната и
санкционна функции, които са присъщи на неустойката, отчитайки допуснато
неизпълнение на договорно задължение от страна на потребителя на
далекосъобщителни услуги. В задължителната практика, обективирана в ТР № 1 от
15.06.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. по описа на ОСТК на ВКС /т. 3/, е дадено
разяснение, че съдът следи служебно за валидността на неустоечните клаузи, както и
че условията и предпоставките за нищожност на клаузата за неустойка произтичат от
нейните функции и от принципа за справедливост в гражданските и търговски
правоотношения. Съгласно мотивната част на TP № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС начинът
на определяне на неустойката, както и границите, не са уредени с императивни правни
норми, поради което договарянето без краен предел, както и евентуалната
прекомерност, сами по себе си не водят до нищожност на клаузата за заплащане на
неустойка. Преценката за нищожност на неустойката поради накърняване на добрите
нрави следва да се прави за всеки отделен случай към момента на сключване на
договора, като могат да бъдат използвани някои от следните примерно изброени
критерии – естество на задължението, което се обезпечава с уговорената неустойка,
размер на обезпеченото по този начин вземане, вид на уговорената неустойка и на
неизпълнението, от което произтича, съотношение на размера на уговорената
неустойка и очакваните от неизпълнението вреди. При всяка преценка за нищожност
на неустойката могат да се използват и други критерии, като се съобразят конкретните
факти и обстоятелства за всеки отделен случай. Съдът намира, че уговорената клауза,
предвиждаща, че при прекратяване на договора по вина на потребителя последният
дължи неустойка в размер на всички стандартни месечни вноски за периода от
прекратяване на договора до изтичане на уговорения срок, като максималният размер
4
на неустойката не може да надвишава трикратния размер на стандартните месечни
абонаменти, доколкото потребителят е физическо лице, е валидна и обвързва страните.
При изначално уговорен праг на неустойката (постигната между страните уговорка за
краен предел на задължението за неустойка) и възможност същата да бъде определена,
следва, че клаузата за неустойка не създава неравновесие в правата и задълженията на
потребителя и мобилния оператор, отговаря на изискването за добросъвестност и не
излиза извън присъщите на неустойката обезпечителна, обезщетителна и санкционна
функции и като такава не е нищожна като противоречаща на добрите нрави, съгласно
дадените задължителни разяснения в т. 3 от ТР № 1 от 15.06.2010 г. по тълк. д. №
1/2009 г. по описа на ОСТК на ВКС, при тази редакция на неустоечните клаузи.
Основното задължение на потребителя по договор за мобилни услуги е да заплаща в
срок абонаментните такси. Уговорената неустойка обезпечава възстановяване на
вредите от неизпълнението на това задължение, водещо до предсрочно прекратяване
на договора и невъзможността мобилният оператор да получи абонаментните вноски,
дължими до изтичане на срока на договора. В случая, тази неустойка не е
необосновано висока и не води до неоснователно обогатяване на мобилния оператор.
Стандартният месечен абонамент е конкретно определен, като претендираната
неустойка не надвишава уговорения между страните максимален размер от три
стандартни месечни такси.
Съдът счита, че така уговорената клауза не разкрива признаците и на
неравноправна такава. За да е неравноправна и следователно нищожна договорна
клауза в договор, сключен с потребител, тя следва да не е уговорена индивидуално, да
осъществява фактически състав на чл. 143 ЗЗП и да не попада в някое от изключенията
на чл. 144 ЗЗП. В случая, не е осъществена никоя от хипотезите на чл. 143 ЗЗП, поради
което не се касае за неравноправни клаузи в потребителски договор. Същевременно
неустойката се равнява на месечния абонамент за три месеца и според съда не е в
противоречие със закона или добрите нрави, доколкото притежава присъщите на
неустойката функции, а по начина, по който е уговорена, представлява санкция за
страната, допуснала неизпълнение на свое договорно задължение и същевременно
обезщетява изправната страна, изпълнила своите договорни задължения.
Следователно, налице е валидна неустоечна клауза.
Липсата на проведено доказване от страна на ответника да е изпълнил изцяло или
частично своите договорни задължения по договорите за мобилни услуги и договора
за продажба на изплащане означава, че е неизправна страна по тях, като допуснатото
неизпълнение от повече от 124 дни е обусловило едностранното прекратяване на
договора от страна на оператора „А“ ЕАД, на основание т. 54.12 от Общите условия за
взаимоотношенията между „А“ ЕАД и абонатите и потребители на обществени
мобилни наземни мрежи, с които той изрично е потвърдил, че се е запознал и е
получил екземпляр от тях. При наличието на писмени договори между страните,
уреждащи облигационните правоотношения между тях, в т. ч. и правото да се търси
обезщетение за вредите, настъпили от неизпълнението на договора, доколкото в
представените по делото общи условия е налице изрична уредба – т. 54.12 от същите,
съдът приема, че последиците от развалянето им настъпват при наличието на забава в
плащането на дължимите суми от абоната с повече от 124 дни, каквато в случая не се
оспорва, че е налице, още повече, че фактът на предсрочното прекратяване на
договорите и приложенията към тях (поради неплащане от абоната на начислените
задължения за мобилни услуги и месечен абонамент) не се оспорва от ответника,
поради което съдът приема, че те са били едностранно прекратени от страна на ищеца,
5
респ. е налице основание за начисляване на неустойка по тях.
Ето защо, съобразявайки обстоятелството, че мобилният оператор претендира
неустойка в размер на три месечни абонаментни такси, както и част от ползваната
стойност на отстъпките от абонаментните планове, съответстваща на оставащия срок
на договора, отчитайки наличието на доказателства за размера на абонаментните такси
в договора за мобилни услуги, отстъпките и разликата между стандартната цена без
отстъпка на устройството и преференциалната цена при сключване на договорите,
посочени в самия договор за мобилни услуги и приложенията, които размери не са
оспорени, следва да се приеме, че включително и в частта относно претендираните
неустойки исковата претенция също е доказана.
Като доколкото не се спори относно претендирания размер, то съдът намира, че
дължимата неустойка по Договор за електронни съобщителни услуги и устройство на
изплащане с партиден № *********, възлиза на сумата от 104, 47 лв., а по партида №
М6157727 – на сумата от 355,57 лв.
По искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Основателността на исковете се обуславя от установяване от ищеца наличието
на следните предпоставки: главен дълг, изпадане на ответника в забава и размера на
обезщетението за забава.
В случая, с оглед извода на съда относно съществуването на главните
задължения, в правната сфера на ищеца е възникнало и акцесорното вземане за
обезщетение за забава, като от страна на ответника не се оспорва твърдения от ищеца
падеж на отделните вземания. Определен по реда на чл. 162 ГПК с помощта на
електронен онлайн калкулатор, размерът на законната лихва за периода от 04.01.2020 г.
до 19.11.2022 г. възлиза на сумата от 239,76 лв., като доколкото ищецът претендира по-
малка сума, а именно 214,10 лв., то искът подлежи на уважаване в цялост.
По отговорността за разноски:
В съответствие със задължителните разяснения, дадени с т. 12 на ТР №
4/18.06.2014 г. по тълк. дело № 4/2013 г., ОСГТК, ВКС, съдът следва да се произнесе
по разпределението на отговорността за разноски в заповедното и исковото
производство. При този изход на спора – цялостна основателност на предявените
искове, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на заявителя – ищец следва да се
присъдят претендираните разноски в производството по ч. гр. дело № 66124/2022 г. по
описа на СРС, 140 състав, както и в исковото производство, които съответно възлизат
на 75 лв. – платена държавна такса и юрисконсултско възнаграждение, както и на 225
лв. – платена държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от „А“ ЕАД, ЕИК ххх, със
седалище и адрес на управление: гр. ххх, срещу Д. К. Р., с ЕГН: **********, с
постоянен адрес: гр. ххх, установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК,
вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, чл. 92, ал. 1 ЗЗД, чл. 86, ал.1 ЗЗД, че Д. К. Р. дължи на „А“
ЕАД сумите по Договор за електронни съобщителни услуги и устройство на
изплащане с № *********, както следва: по партида № М6131292: 92,60 лв. –
непогасена сума за ползвани и неплатени електронни съобщителни услуги за периода
6
19.12.2019г. до 13.05.2020г., , както и 104, 47 лв. - договорна неустойка за предсрочно
прекратяване на договора по вина на абоната; по партида № М6157727 сумата от
169,62 лв. - непогасена сума за ползвани и неплатени електронни съобщителни услуги
за периода от 30.12.2019г. до 27.05.2020г.; 99 лв. - неплатени суми за устройство по
договор за продажба на изплащане; 355,57 лв.-договорна неустойка за предсрочно
прекратяване на договора по вина на абоната, ведно със законната лихва върху
посочените суми от 01.12.2022 г. до изплащане на вземането, както и на основание
чл.86, ал.1 ЗЗД, сумата в размер на 214,10 лв. - представляваща мораторна лихва върху
главницата, за период от 04.01.2020 г. до 19.11.2022 г., за които суми е издадена
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 25.01.2023г. по ч.гр.дело №66124/2022г. по
описа на СРС, 140 с-в.
ОСЪЖДА Д. К. Р., с ЕГН: **********, с постоянен адрес: гр. ххх, да заплати
на „А“ ЕАД, ЕИК ххх, със седалище и адрес на управление: гр. ххх, сумата в размер на
300 лв. – разноски по настоящото и заповедното производство.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7