Решение по дело №32/2025 на Административен съд - Кюстендил

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 172, ал. 5 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП).

Образувано е по жалба на Л. Г. М. от [населено място], чрез адв. Р. А., против заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 24-1139-000223 от 31.12.2024 г., издадена от началник на сектор „Пътна полиция“ към Областна дирекция на МВР – Кюстендил.

В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на оспорения административен акт, по съображения за постановяването му при допуснати съществени процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон. Иска се от съда да отмени оспорената заповед за прилагане на ПАМ. Претендират се разноски.

Ответната страна - началник на сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР – Кюстендил, чрез процесуален представител гл. юрк. Б. Л., изразява становище за неоснователност на жалбата.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и след преценка на събраните по делото доказателства, приема за установено следното от фактическа страна:

С обжалваната заповед, спрямо оспорващия е приложена принудителна административна мярка (ПАМ) по чл. 171, т. 2а, б. "б" от ЗДвП – „прекратяване на регистрацията на ППС“ за срок от 6 месеца. Заповедта е мотивирана с обстоятелството, че на 28.12.2024 г. около 18.20 часа в [населено място] на [улица]в посока на движение от [улица]към [улица], жалбоподателят е управлявал собствения си автомобил „Д Л“ с рег. № [рег. номер], след употребата на наркотични вещества, което е установено с тестова система „Дрегер Дръг тест – 5000“, с фабричен № ARRC-0050, като уреда е отчел положителен резултат – метамфетамин и метадон. Съставен е акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № GA3421767/28.12.2024 г. за нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП. Издаден е талон за медицинско изследване.

По делото е представен протокол *********-4400000от 02.04.2024 г. за сервизна проверка на апарата, които удостоверява годността на същия. Приложено е и писмо рег. № УРИ 1910-005283/25.03.2025 г. на ст. разследващ полицай при ОДМВР – Кюстендил, видно от което е назначена химико - токсилогична експертиза на 31.12.2024 г. относно досъдебно производство № 852/2024 г. по описа на РУ – Кюстендил, на която до момента не е получено заключението.

Заповедта за прилагане на ПАМ е връчена на оспорващия на 07.01.2025 г. и е обжалвана чрез административния орган на 21.01.2025 г.

Административен съд - Кюстендил, въз основа на приетите за установени факти и след като прецени доводите и възраженията на страните от една страна, а от друга извърши служебна проверка на оспорения акт, съгласно чл. 168, ал. 1 от АПК на всички основания по чл. 146 от същия кодекс, прави следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна.

Оспорената заповед е издадена от компетентен орган - началник на сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР – Кюстендил, при упражняване на предоставените му правомощия, съгласно приложената по делото заповед № 277з--1937/16.10.2023 г. на директора на ОДМВР - Кюстендил.

Като правно основание за издаване на процесната заповед са посочени разпоредбите на чл. 22 от ЗАНН и чл. 171, т. 2а, б. "б" от ЗДвП. Фактическите основания, мотивирали административния орган да постанови заповедта, са изрично описани в нея – управление на МПС от жалбоподателя Л. М. след употреба на наркотични вещества – метамфетамин и метадон, установени с индивидуализирано с марка и номер техническо средство, на посочените място и дата; посочена е нарушената правна норма – чл. 5, ал. 3, т. 1 пр. 2 от ЗДвП, както и правното основание за прилагане на ПАМ – чл. 171, т. 2а, б. "б" от ЗДвП. Съдът приема, че оспореният акт съдържа необходимите реквизити по чл. 59, ал. 2 от АПК, поради което е спазена установената форма за издаване на административния акт.

При издаването на заповедта не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила.

По отношение съответствието с материалния закон, съдът съобрази следното:

Нормата на чл. 171, т. 2а, б. "б" от ЗДвП предвижда, че за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилага ПАМ - прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда и/или е употребил наркотични вещества или техни аналози, както и при отказ да му бъде извършена проверка с техническо средство и/или с тест за установяване концентрацията на алкохол и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за извършване на химическо и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му и/или за употреба на наркотични вещества или техни аналози. Срокът на ПАМ е от 6 месеца до една година.

В случая не е налице спор, че жалбоподателят Л. М. е управлявал гореописания автомобил, бил е спрян за проверка и му е извършена проверка за наркотични вещества или техните аналози, при което е установен положителен резултат за метамфетамин и метадон. Въз основа на така установеното нарушение по чл. 5, ал. 3, т. 1 пр. 2 от ЗДвП и на основание чл. 171, т. 2а, б. "б" от ЗДвП, органът е наложил на оспорващия принудителна административна мярка – „прекратяване на регистрацията на ППС“ за срок от шест месеца.

Следва да бъде отбелязано, че при установеното с АУАН нарушение, ответникът е действал в условията на обвързана компетентност, респ. не е имал възможност за преценка дали да наложи или не процесната ПАМ. Предвид разпоредбата на чл. 142, ал. 1 АПК, законосъобразността на административния акт се преценява към момента на издаването му, т. е. оспорената заповед е постановена в съответствие с материалния закон.

Съдът намира за неоснователно възражението на оспорващия, че доколкото е оспорил показанията на техническото средство, като е дал кръв за лабораторен анализ и към момента на издаване на заповедта резултат от изследването не е наличен, то липсва основание за издаването на процесната заповед. Определяйки реда за установяване употребата на наркотични вещества, чл. 171, ал. 4 от ЗДвП препраща към Наредба № 1/19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техните аналози, в чийто чл. 5, ал. 2 е предоставена възможността на контролните органи да установяват употребата на наркотични вещества с тест. Същевременно съгл. легалната дефиниция на § 1, т. 4 от ДР на Наредбата "тест за проверка за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози" е средство за установяване по химичен или имуноаналитичен метод наличието на наркотични вещества или техни аналози в орална течност (слюнка). Т. е. установяването употребата на наркотични вещества чрез тестване със съответно техническо средство е способът, който е използван в случая и вследствие на това е отчетен позитивен резултат за употреба на метамфетамин и метадон от М.. Това, че е установено, че жалбоподателят е дал кръвна проба за химико - токсилогично изследване, т. е. използван е и другия алтернативен способ за установяване употребата на наркотични вещества, не води до претендирания с жалбата резултат – липса на предпоставки за издаване на процесната заповед към момента на тестването с Дрегер Дръг тест. Напротив, при установена на място на проверката употреба на наркотично вещество чрез тестването с техническото средство, органът издава ЗППАМ, доколкото разпоредбата на чл. 171 от ЗДвП е императивна - при наличието на предпоставките изчерпателно изброени в чл. 171, т. 2а, б. "б" от ЗДвП, административният орган е длъжен да наложи ПАМ "прекратяване регистрацията на ППС".

При горните констатации съдът намира, че в случая е налице предвидената материалноправна предпоставка за прилагане на процесната ПАМ, а именно – управлението на лек автомобил от водач след употреба на наркотични вещества, установена с тест, при липса на резултат от извършено медицинско и химико - токсикологично лабораторно изследване към момента на установяване на нарушението по чл. 5, ал. 1, т. 3 от ЗДвП, който да опровергава полевия тест.

На последно място, оспорената заповед е издадена в съответствие с целта на закона - осигуряване на безопасността на движението по пътищата, с цел опазване живота и здравето на участниците в движението, като се осуети възможността на дееца да извърши други нарушения на правилата на Закона за движението по пътищата. Предвид факта, че срокът на налагане на процесната ПАМ е в законоустановения минимум допълнителни мотиви в тази посока не са необходими.

Предвид изложеното, съдът намира, че доводите в жалбата за отмяна на оспорения акт не са налице, поради което същата се явява неоснователна и следва да се отхвърли.

По тези съображения и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд – Кюстендил,

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Л. Г. М. от [населено място], против заповед за налагане на принудителна административна мярка № 24-1139-000223 от 31.12.2024 г., издадена от началник на сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР – Кюстендил.

Решението не подлежи на обжалване.