№ 47982
гр. София, 25.11.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 119 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и пети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:В.М.
като разгледа докладваното от В.М. Гражданско дело № 20231110110233 по
описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 248 ГПК.
Образувано е по молба с вх. № 334005 от 22.10.2024 г. на ответника „У.
Е. У.“ Црт., с искане за изменение в частта за разноските на постановеното по
настоящото гражданско дело решение № 17221 от 25.09.2024 г. и намаляване
на присъдените в полза на ищеца разноски за заплатено адвокатско
възнаграждение за исковото производство в размер на 800 лева на сумата от
400 лева, поради негова явна прекомерност.
В дадения от съда едноседмичен срок е постъпило становище от ищеца с
доводи за неоснователност на искането.
Софийски районен съд, 119 състав, след като обсъди доводите на
страните и взе предвид данните по делото, намира следното:
Молбата е подадена в законоустановения срок за обжалване на
постановеното съдебно решение, от легитимирана страна, без необходимост от
представяне на списък по чл. 80 ГПК, поради което е процесуално
допустима.
Разгледана по същество е основателна по следните съображения:
С постановеното по настоящото гражданско дело решение е отхвърлен
предявеният от О. С. М. установителен иск поради извършено в хода на
делото плащане от страна на ответника.
При този изход на спора, право на разноски има само ищецът. Такива са
своевременно поискани и присъдени в доказания по делото размер – 800 лева,
съобразно представения договор за правна защита и съдействие, служещи за
разписка (л. 5).
Съдът обаче е пропуснал да се произнесе по своевременно релевираното
от ответника възражение за прекомерност на така претендираните от ищеца
разноски, направено както с отговора на исковата молба (л. 23-гръб), така и с
нарочна молба от 19.03.2024 г. (л. 45).
Във връзка с направеното възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК, съдът
1
съобрази следното:
Фактическите състави по чл. 78, ал. 1, 2, 3 и 4 ГПК предвиждат
задължение на страната, предизвикала спора, да възстанови разноските, които
насрещната страна е била принудена да направи по защитата си, и уреждат
възможността тази деликтна по характера си обективна отговорност да се
ангажира с крайния съдебен акт в зависимост от неговия изход.
С възражението по чл. 78, ал. 5 ГПК задължената да възстанови
разноските страна поставя пред съда спор за обективните предели на
отговорността си, с твърдение, че насрещната съществено е надценила труда
на своя адвокат.
Ако за другите разноски спорът е излишен, защото размерът им е
определен от закона (държавната такса) или от съда (по доказателствата), с
възражението по чл. 78, ал. 5 ГПК се оспорва причинно следствената връзка
на поведението на страната, предизвикала спора, с размера на адвокатското
възнаграждение, което насрещната страна е уговорила и изплатила.
Отговорната за разноските страна е трето лице за правоотношението по
уговореното възнаграждение. Законът изключва възможността да се намеси в
договор между други (чл. 20а ЗЗД), като тази възможност не е налице и за
съда. С преценката по чл. 78, ал. 5 ГПК съдът установява пределите/границите
на деликтната отговорност на страната, предизвикала спора (чл. 51, ал. 1, изр.
1 ЗЗД), като критерият е обективен.
С изискването заплатеното адвокатско възнаграждение да е „съобразно
действителната правна и фактическа сложност на делото“, преценката се
концентрира върху характеристиките на защитата, възложена по конкретното
дело. С изискването да е „прекомерно“, законът допуска уговореният паричен
еквивалент да не съответства на пазара, при който адвокатите уговарят
възнаграждения за дела с подобна фактическа и правна сложност, и отчита, че
от страната не може да се изисква в детайли да познава този специализиран и
квалифициран пазар, нито да се очаква да възложи защитата на адвоката,
оценяващ най-ниско труда си.
В случай, че установи, че възнаграждението, към момента на
сключване на договора, е уговорено в съществено отклонение от мярката,
наложена от този пазар, съдът намалява отговорността на страната,
предизвикала спора, до обичайния и разумен размер.
Националният закон го задължава да отхвърли възражението по чл. 78,
ал. 5 ГПК, когато установи, че адвокатското възнаграждение е уговорено в
минимално определения размер с Наредба № 1/09.07.2004 г., или макар
възражението да е основателно, да намали отговорността на страната,
предизвикала спора, до минимално определения размер.
Зачитайки решението от 25.01.2024 г. на СЕС по дело С-438/22 г., всеки
национален съд е длъжен да не прилага ограничението по чл. 78, ал. 5 in fine
ГПК, но само след и ако установи, че трудът на адвоката е бил съществено
надценен. Платеното в повече няма за причина поведението на страната,
предизвикала спора. То има за причина поведението на насрещната, която не е
2
положила дължимата грижа, а уговореното в повече остава в нейна тежест (в
този смисъл и определение № 2995/13.06.2024 г. по ч.гр.д. № 991 по описа за
2024 г. на ВКС, IV г.о.).
В конкретния случай, съдът намира, че с оглед фактическата и правна
сложност на повдигнатия съдебен спор, неговата продължителност, реално
осъществената от упълномощения адвокат процесуална дейност, цената на
иска, договореният размер на адвокатското възнаграждение от 800 лева се
явява прекомерен.
С оглед на това, съдът намира, че следва да намали присъденото в
полза на ищеца адвокатско възнаграждение за исковото производство до
размер на сумата от 400 лева, която се явява съразмерна, както на цената на
иска, така и на действителната сложност на делото. Неоснователно е
възражението на ищеца, че адвокатското възнаграждение следва да бъде
определено веднъж по чл. 9 НМРАВ в размер на 400 лева и веднъж по чл. 7
НМРАВ в размер на още 400 лева, доколкото второто включва в предметния си
обхват първото.
Така мотивиран, съдът:
ОПРЕДЕЛИ:
ИЗМЕНЯ по реда на чл. 248 ГПК Решение № 17221 от 25.09.2024 г . по
гр. д. № 10233/2023 г. на СРС, 119, в частта за разноските, като
ПОСТАНОВЯВА:
НАМАЛЯВА размера на присъдените в полза на О. С. М., разноски за
заплатено адвокатско възнаграждение ЗА ИСКОВОТО ПРОИЗВОДСТВО от
800 лева на сумата от 400 лева, дължима от ответника „У. Е. У.“ Црт.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва с частна жалба пред СГС в
едноседмичен срок от връчването, съгласно чл. 248, ал. 3 ГПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3