Решение по дело №4384/2023 на Софийски районен съд

Номер на акта: 1272
Дата: 12 март 2024 г.
Съдия: Мария Ангелова Дончева
Дело: 20231110204384
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 3 април 2023 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 1272
гр. София, 12.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 98-МИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и седми септември през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:М. А. Д.
при участието на секретаря С. М. М.
като разгледа докладваното от М. А.. Д. Административно наказателно дело
№ 20231110204384 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за
административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по жалба на И. И. И. с ЕГН ********** срещу
Наказателно постановление /НП/ №..............г., издадено от началника на 01
РУ - СДВР, с което на основание чл. 37 от Закона за Националната система за
спешни повиквания с единен европейски номер 112 /ЗНССПЕЕН 112/ на
жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба“ в размер на
200 /двеста/ лева за извършено нарушение на чл. 28, ал. 1 от ЗНССПЕЕН 112.
Жалбоподателят твърди, че от ощетено и невинно лице е бил принизен
до позицията на правонарушител. Възприетите от актосъставителя
фактически положения оспорва по чисто житейски съображения, изхождащи
от гледището му спрямо случилото се в действителността. В конкретиката на
ситуацията излага, че новонанесъл се в обитаваната от него жилищна сграда
съсед предприел ремонтни дейности, като разположил строителен контейнер
в непосредствена близост до прозореца му. Изсипването на съответните
отпадъчни суровини вдигало прах, замърсявало апартамента му и
затруднявало дишането на живущите в него. След подаден сигнал до единния
европейски номер 112 било извършено посещение от служители на реда, но
въпреки това неправомерното изхвърляне на отпадъци продължило. След
няколко дни жалбоподателят бил призован в 01 РУ-СДВР, където му бил
1
съставен акт за установяване на административно нарушение, свързано с
подаването на неверен сигнал. Предприетите срещу него действия лицето
намира за отмъщение от страна на полицейски служители по повод на
предходно подавани от него жалби. И. изразява възмущението си от хода на
ситуацията и позовавайки се на неравностойното положение, в което се
намира, моли за отмяна на издаденото срещу него наказателно
постановление.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се явява лично
и поддържа депозираната си жалба. В дадения ход на съдебните прения моли
за отмяна на обжалваното наказателно постановление.
Въззиваемата страна – началник на 01 РУ - СДВР, редовно призована,
не изпраща представител и не взема становище по жалбата. По делото са
постъпили писмени бележки от упълномощен представител на страната, с
които е оспорена допуснатата до разглеждане жалба. Изложени са доводи по
посока законосъобразност и правилност на оспореното НП, въз основа на
които е заявено искане за неговото потвърждаване, а в съответствие с това – и
за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Софийски районен съд, след като взе предвид доводите на страните
и след като обсъди събраните по делото доказателства, намира за
установено от фактическа страна следното:
Жалбоподателят И. И. е с постоянен адрес в гр. ................, като към
началото на 2023 г. жилището си обитавал съвместно със своята майка –
свидетелката Е. И.а.
В същия период лицето Г. К. закупило самостоятелен жилищен обект от
сградата, разположена на посочения адрес. По повод на предстоящите
ремонтни дейности провел разговор със свой съсед, който временно
пребивавал в чужбина, и поради това му позволил да постави контейнер за
строителни отпадъци пред гаража му.
На 01.02.2023 г. бил даден ход на строителните работи, отпадъците от
които били изсипвани в поставения контейнер в непосредствена близост до
апартамента на жалбоподателя. Поради естеството на осъществяваните
дейности се вдигали прахови частици, замърсявали въздуха в района. В
комбинация с генерирания шум, това смутило спокойствието на
жалбоподателя И. и предизвикало затруднения в дишането на майка му, която
била на значителна възраст и с освидетелствана степен на инвалидност. Тъй
като към този момент били блокирани изходящите телефонни повиквания на
жалбоподателя, той подал сигнал до единния европейски номер 112 и по
негова молба диспечерът го свързал със служител на местното 01 РУ – СДВР,
на когото обяснил за създалата се ситуация. След обработването на сигнала
2
на място бил изпратен дежурен екип от полицейски инспектори, които не
установили нарушение, след което уведомили лицето за възможността му да
се свърже с общинската администрация за оказване на помощ за разрешаване
на възникналата колизия. След напускането им ремонтните дейности
продължили, но по-късно жалбоподателят все пак осъществил контакт със
собственика на ремонтирания апартамент, при който постигнали уговорка по
случая и изгладили отношенията си.
Няколко дни по-късно жалбоподателят бил призован да се яви в
сградата на 01 РУ-СДВР, където му били снети писмени сведения. Въз основа
на констатациите си за използване на единния европейски номер 112 извън
неговото предназначение чрез предаването на неверни и заблуждаващи
съобщения и сигнали, младши полицейски инспектор О. Б. от СДВР
съставила срещу И. И. акт за установяване на административно нарушение №
XI-02/06.02.2023 г. за виновното нарушаване нормата на чл. 28, ал. 1 от
ЗНССПЕЕН 112. АУАН бил съставен в присъствието на един свидетел, както
и на жалбоподателя, който отказал да го подпише – обстоятелство,
удостоверено в съдържанието на акта по надлежния ред.
Въз основа на така възприетите фактически данни началникът на 01 РУ
– СДВР издал срещу И. И. И. наказателно постановление № .................... г., с
което на основание чл. 37 от ЗНССПЕЕН 112 му наложил административно
наказание „глоба“ в размер на 200 /двеста/ лева за извършено нарушение по
чл. 28, ал. 1 от ЗНССПЕЕН 112.
Горната фактическа обстановка се установи от събраните в хода на
съдебното следствие гласни доказателствени средства - показанията на
свидетелите О. Б. и Еленка И.а и обясненията на жалбоподателя И. И., както и
събраните по делото писмени доказателствени материали, приобщени по
делото по реда на чл. 283 от НПК – акт за установяване на административно
нарушение № -------------- г., докладни записки, писмени сведения на Г. К. и И.
И., заповед № .............. г. на директора на СДВР.
Съдът, като обсъди и съпостави гласните и писмени доказателствени
материали по делото, намира, че от тях по несъмнен и еднопосочен начин се
установява възприетата от съда фактическа обстановка.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от
правна страна следното:
Жалбата е процесуално допустима, тъй като изхожда от легитимирано
лице, депозирана е в предвидения от закона преклузивен срок и е насочена
срещу акт, подлежащ на обжалване. Разгледана по същество, жалбата е
основателна, като съображенията на съда в тази насока са следните:
Настоящият съдебен състав намира, че актът за установяване на
3
административно нарушение и наказателното постановление са издадени от
компетентни органи, видно от приобщената по делото заповед № ....................
г. на директора на СДВР.
Актосъставителят и административнонаказващият орган са спазили
предвидените в чл. 34, ал. 1 и ал. 3 от ЗАНН давностни срокове.
Въпреки това настоящият състав приема, че при издаване на АУАН и
НП са допуснати съществени процесуални нарушения, обуславящи
незаконосъобразното провеждане на административнонаказателното
производство.
На първо място съдът намира, че в обстоятелствената част на
наказателното постановление не са наведени каквито и да е факти, които да
послужат за идентифициране действията на жалбоподателя, както и за
преценка дали подаденият от него сигнал е бил неверен или заблуждаващ.
Отсъствието на разяснения по отношение предмета на обаждането до
Националната система за спешни повиквания не позвО.ва разкриването на
конкретния сигнал, както и на проведения разговор между И. и диспечера от
службите за спешно реагиране. При това положение не може да се изясни в
какво се е изразило твърдяното използване на единния европейски номер 112
„не по предназначение“, нито каква е била реалната ситуация и дали тя е
изисквала предприемането на активност във връзка с подаването на сигнала.
Невъзможно е още да се оцени нуждата от спешно реагиране във връзка с
получаването на помощ с цел защита на живота, здравето, сигурността или
имуществото на гражданите, тъй като е неясно дали настоящият случай се
отличава със спешност.
Съдът намира, че се касае за липса на описание на съществени
обстоятелства от обективната страна на твърдяното административно
нарушение, което влиза в противоречие с разпоредбата на чл. 57, ал. 1, т. 5 от
ЗАНН, изискваща в НП да се съдържа описание на нарушението и
обстоятелствата, при които същото е било извършено. Касае се за съществено
нарушение на процесуалните правила, нарушаващо гарантираното от закона
право на защита на жалбоподателя да разбере в какво се изразява
повдигнатото му обвинение от административнонаказателен характер. Така
сигналистът И. е бил поставен в положение, предполагащо невъзможността
му да организира защитната си теза и да наведе доводи по посока оборване на
фактическите постановки, заложени в АУАН.
Разпоредбата на чл. 28, ал. 1 от ЗНССПЕЕН 112 забранява ползването
на ЕЕН 112 не по предназначение, автоматичното му избиране от електронни
устройства, с изключение на "eCall" повикванията, и пускане на
предварително записани съобщения, както и предаването на неверни и
4
заблуждаващи съобщения и сигнали за помощ. От словесното описание на
настоящото нарушение обаче не става ясно коя от хипотезите е възприета за
релевантна в настоящия случай. Материалната норма, под която са подведени
действията на жалбоподателя, въвежда своеобразен запрет за неправомерно
използване на ЕЕН 112, който обаче е диференциран в три самостоятелни
форми, а именно – 1. използването му извън неговото предназначение; 2.
автоматичното му избиране от електронни устройства и пускането на
предварително записани съобщения; 3. предаването на неверни и
заблуждаващи съобщения и сигнали за помощ. Съдържанието на атакуваното
наказателно постановление не позвО.ва еднозначно да се отговори на въпроса
под коя от визираните хипотези е субсумирано деянието на жалбоподателя.
По този начин се е стигнало до недопустимото смесване на обособените от
законодателя проявни форми на съответното нарушение, тъй като в
словесната част на НП наказващият орган едновременно е посочил, че деецът
е използвал спешният телефонен номер не по предназначение, като е подал
неверен и заблуждаващ сигнал/съобщение.
Есенцията на двете хипотези разкрива съществени различия в тяхното
съдържание. При използването на ЕЕН 112 извън предназначението му следва
да се приеме, че отсъства обективна необходимост от оказване на спешна
помощ поради неналичие на риск за живота, здравето, сигурността или
имуществото на гражданите, при което деецът превратно използва
предоставената му възможност за безплатно позвъняване до центровете на
112. Подаването на неверен или заблуждаващ сигнал/съобщение пък се
отнася към случаите, в които описаният инцидент предполага спешна нужда
от съдействие, но в действителност такъв не е възникнал. Така даденото в
АУАН и в НП описание на деянието не позвО.ва да се установи за коя от
двете хипотези на материалната разпоредба, които са били едновременно
посочени, е наложено наказанието на нарушителя.
В подкрепа на горното е и фактът, че двете проявни форми на
административното нарушение по чл. 28, ал. 1 от ЗНССПЕЕН 112 подлежат
на диференциран ред за тяхното санкциониране. Използването на ЕЕН 112 не
по предназначението му се наказва по чл. 37 от ЗНССПЕЕН 112, която
предвижда на дееца да се налага глоба в размер от 200 до 1000 лв. Подаването
на неверни и заблуждаващи сигнали/съобщения пък от своя страна попада в
приложното поле на санкционната норма на чл. 38, ал. 2 от ЗНССПЕЕН 112,
която предвижда налагането на глоба от 2000 до 5000 лв., в случай че деецът
не подлежи на по-тежко наказание.
Установените нарушения на процесуалния закон са от категорията на
съществените, тъй като ограничават правото на защита на жалбоподателя и го
лишават от възможност да реализира правото си на защита. Неизчерпателното
5
и лишено от всякаква фактология описание на обективните особености на
административното нарушение, в съвкупност с недопустимото смесване на
две самостоятелни хипотези, визирани в приложената материална разпоредба,
обуславят незаконосъобразността на наказателното постановление, при което
последното следва да бъде отменено.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 от ЗАНН, Софийски
районен съд:
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № ..................г., издадено от
началника на 01 РУ - СДВР, с което на основание чл. 37 от Закона за
Националната система за спешни повиквания с единен европейски номер 112
на жалбоподателя И. И. И. е наложено административно наказание „глоба“ в
размер на 200 /двеста/ лева за извършено нарушение на чл. 28, ал. 1 от
ЗНССПЕЕН 112.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд – гр.
София в 14-дневен срок от датата на получаване на съобщението от страните,
че решението е изготвено, на основанията, предвидени в НПК, и по реда на
глава XII от АПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6

Съдържание на мотивите


Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за
административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по жалба на И. И. И. с ЕГН ********** срещу
Наказателно постановление /НП/ № XI-02 от 21.02.2023 г., издадено от
началника на 01 РУ - СДВР, с което на основание чл. 37 от Закона за
Националната система за спешни повиквания с единен европейски номер 112
/ЗНССПЕЕН 112/ на жалбоподателя е наложено административно наказание
„глоба“ в размер на 200 /двеста/ лева за извършено нарушение на чл. 28, ал. 1
от ЗНССПЕЕН 112.
Жалбоподателят твърди, че от ощетено и невинно лице е бил принизен
до позицията на правонарушител. Възприетите от актосъставителя
фактически положения оспорва по чисто житейски съображения, изхождащи
от гледището му спрямо случилото се в действителността. В конкретиката на
ситуацията излага, че новонанесъл се в обитаваната от него жилищна сграда
съсед предприел ремонтни дейности, като разположил строителен контейнер
в непосредствена близост до прозореца му. Изсипването на съответните
отпадъчни суровини вдигало прах, замърсявало апартамента му и
затруднявало дишането на живущите в него. След подаден сигнал до единния
европейски номер 112 било извършено посещение от служители на реда, но
въпреки това неправомерното изхвърляне на отпадъци продължило. След
няколко дни жалбоподателят бил призован в 01 РУ-СДВР, където му бил
съставен акт за установяване на административно нарушение, свързано с
подаването на неверен сигнал. Предприетите срещу него действия лицето
намира за отмъщение от страна на полицейски служители по повод на
предходно подавани от него жалби. И. изразява възмущението си от хода на
ситуацията и позовавайки се на неравностойното положение, в което се
намира, моли за отмяна на издаденото срещу него наказателно
постановление.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се явява лично
и поддържа депозираната си жалба. В дадения ход на съдебните прения моли
за отмяна на обжалваното наказателно постановление.
Въззиваемата страна – началник на 01 РУ - СДВР, редовно призована,
не изпраща представител и не взема становище по жалбата. По делото са
постъпили писмени бележки от упълномощен представител на страната, с
които е оспорена допуснатата до разглеждане жалба. Изложени са доводи по
посока законосъобразност и правилност на оспореното НП, въз основа на
които е заявено искане за неговото потвърждаване, а в съответствие с това – и
за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Софийски районен съд, след като взе предвид доводите на страните
и след като обсъди събраните по делото доказателства, намира за
установено от фактическа страна следното:
Жалбоподателят И. И. е с постоянен адрес в гр. ...................., като към
1
началото на 2023 г. жилището си обитавал съвместно със своята майка –
свидетелката Е. И.а.
В същия период лицето Георги Керкелов закупило самостоятелен
жилищен обект от сградата, разположена на посочения адрес. По повод на
предстоящите ремонтни дейности провел разговор със свой съсед, който
временно пребивавал в чужбина, и поради това му позволил да постави
контейнер за строителни отпадъци пред гаража му.
На 01.02.2023 г. бил даден ход на строителните работи, отпадъците от
които били изсипвани в поставения контейнер в непосредствена близост до
апартамента на жалбоподателя. Поради естеството на осъществяваните
дейности се вдигали прахови частици, замърсявали въздуха в района. В
комбинация с генерирания шум, това смутило спокойствието на
жалбоподателя И. и предизвикало затруднения в дишането на майка му, която
била на значителна възраст и с освидетелствана степен на инвалидност. Тъй
като към този момент били блокирани изходящите телефонни повиквания на
жалбоподателя, той подал сигнал до единния европейски номер 112 и по
негова молба диспечерът го свързал със служител на местното 01 РУ – СДВР,
на когото обяснил за създалата се ситуация. След обработването на сигнала
на място бил изпратен дежурен екип от полицейски инспектори, които не
установили нарушение, след което уведомили лицето за възможността му да
се свърже с общинската администрация за оказване на помощ за разрешаване
на възникналата колизия. След напускането им ремонтните дейности
продължили, но по-късно жалбоподателят все пак осъществил контакт със
собственика на ремонтирания апартамент, при който постигнали уговорка по
случая и изгладили отношенията си.
Няколко дни по-късно жалбоподателят бил призован да се яви в
сградата на 01 РУ-СДВР, където му били снети писмени сведения. Въз основа
на констатациите си за използване на единния европейски номер 112 извън
неговото предназначение чрез предаването на неверни и заблуждаващи
съобщения и сигнали, младши полицейски инспектор О.Бо. от СДВР
съставила срещу И. И. акт за установяване на административно нарушение №
............. г. за виновното нарушаване нормата на чл. 28, ал. 1 от ЗНССПЕЕН
112. АУАН бил съставен в присъствието на един свидетел, както и на
жалбоподателя, който отказал да го подпише – обстоятелство, удостоверено в
съдържанието на акта по надлежния ред.
Въз основа на така възприетите фактически данни началникът на 01 РУ
– СДВР издал срещу И. И. И. наказателно постановление № .............. г., с
което на основание чл. 37 от ЗНССПЕЕН 112 му наложил административно
наказание „глоба“ в размер на 200 /двеста/ лева за извършено нарушение по
чл. 28, ал. 1 от ЗНССПЕЕН 112.
Горната фактическа обстановка се установи от събраните в хода на
съдебното следствие гласни доказателствени средства - показанията на
свидетелите Оля Боянова и Еленка И.а и обясненията на жалбоподателя И. И.,
2
както и събраните по делото писмени доказателствени материали, приобщени
по делото по реда на чл. 283 от НПК – акт за установяване на
административно нарушение № XI-02 от 06.02.2023 г., докладни записки,
писмени сведения на Г. К. и И. И., заповед № ................... г. на директора на
СДВР.
Съдът, като обсъди и съпостави гласните и писмени доказателствени
материали по делото, намира, че от тях по несъмнен и еднопосочен начин се
установява възприетата от съда фактическа обстановка.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от
правна страна следното:
Жалбата е процесуално допустима, тъй като изхожда от легитимирано
лице, депозирана е в предвидения от закона преклузивен срок и е насочена
срещу акт, подлежащ на обжалване. Разгледана по същество, жалбата е
основателна, като съображенията на съда в тази насока са следните:
Настоящият съдебен състав намира, че актът за установяване на
административно нарушение и наказателното постановление са издадени от
компетентни органи, видно от приобщената по делото заповед № ...................
г. на директора на СДВР.
Актосъставителят и административнонаказващият орган са спазили
предвидените в чл. 34, ал. 1 и ал. 3 от ЗАНН давностни срокове.
Въпреки това настоящият състав приема, че при издаване на АУАН и
НП са допуснати съществени процесуални нарушения, обуславящи
незаконосъобразното провеждане на административнонаказателното
производство.
На първо място съдът намира, че в обстоятелствената част на
наказателното постановление не са наведени каквито и да е факти, които да
послужат за идентифициране действията на жалбоподателя, както и за
преценка дали подаденият от него сигнал е бил неверен или заблуждаващ.
Отсъствието на разяснения по отношение предмета на обаждането до
Националната система за спешни повиквания не позволява разкриването на
конкретния сигнал, както и на проведения разговор между И. и диспечера от
службите за спешно реагиране. При това положение не може да се изясни в
какво се е изразило твърдяното използване на единния европейски номер 112
„не по предназначение“, нито каква е била реалната ситуация и дали тя е
изисквала предприемането на активност във връзка с подаването на сигнала.
Невъзможно е още да се оцени нуждата от спешно реагиране във връзка с
получаването на помощ с цел защита на живота, здравето, сигурността или
имуществото на гражданите, тъй като е неясно дали настоящият случай се
отличава със спешност.
Съдът намира, че се касае за липса на описание на съществени
обстоятелства от обективната страна на твърдяното административно
нарушение, което влиза в противоречие с разпоредбата на чл. 57, ал. 1, т. 5 от
3
ЗАНН, изискваща в НП да се съдържа описание на нарушението и
обстоятелствата, при които същото е било извършено. Касае се за съществено
нарушение на процесуалните правила, нарушаващо гарантираното от закона
право на защита на жалбоподателя да разбере в какво се изразява
повдигнатото му обвинение от административнонаказателен характер. Така
сигналистът И. е бил поставен в положение, предполагащо невъзможността
му да организира защитната си теза и да наведе доводи по посока оборване на
фактическите постановки, заложени в АУАН.
Разпоредбата на чл. 28, ал. 1 от ЗНССПЕЕН 112 забранява ползването
на ЕЕН 112 не по предназначение, автоматичното му избиране от електронни
устройства, с изключение на "eCall" повикванията, и пускане на
предварително записани съобщения, както и предаването на неверни и
заблуждаващи съобщения и сигнали за помощ. От словесното описание на
настоящото нарушение обаче не става ясно коя от хипотезите е възприета за
релевантна в настоящия случай. Материалната норма, под която са подведени
действията на жалбоподателя, въвежда своеобразен запрет за неправомерно
използване на ЕЕН 112, който обаче е диференциран в три самостоятелни
форми, а именно – 1. използването му извън неговото предназначение; 2.
автоматичното му избиране от електронни устройства и пускането на
предварително записани съобщения; 3. предаването на неверни и
заблуждаващи съобщения и сигнали за помощ. Съдържанието на атакуваното
наказателно постановление не позволява еднозначно да се отговори на
въпроса под коя от визираните хипотези е субсумирано деянието на
жалбоподателя. По този начин се е стигнало до недопустимото смесване на
обособените от законодателя проявни форми на съответното нарушение, тъй
като в словесната част на НП наказващият орган едновременно е посочил, че
деецът е използвал спешният телефонен номер не по предназначение, като е
подал неверен и заблуждаващ сигнал/съобщение.
Есенцията на двете хипотези разкрива съществени различия в тяхното
съдържание. При използването на ЕЕН 112 извън предназначението му следва
да се приеме, че отсъства обективна необходимост от оказване на спешна
помощ поради неналичие на риск за живота, здравето, сигурността или
имуществото на гражданите, при което деецът превратно използва
предоставената му възможност за безплатно позвъняване до центровете на
112. Подаването на неверен или заблуждаващ сигнал/съобщение пък се
отнася към случаите, в които описаният инцидент предполага спешна нужда
от съдействие, но в действителност такъв не е възникнал. Така даденото в
АУАН и в НП описание на деянието не позволява да се установи за коя от
двете хипотези на материалната разпоредба, които са били едновременно
посочени, е наложено наказанието на нарушителя.
В подкрепа на горното е и фактът, че двете проявни форми на
административното нарушение по чл. 28, ал. 1 от ЗНССПЕЕН 112 подлежат
на диференциран ред за тяхното санкциониране. Използването на ЕЕН 112 не
по предназначението му се наказва по чл. 37 от ЗНССПЕЕН 112, която
4
предвижда на дееца да се налага глоба в размер от 200 до 1000 лв. Подаването
на неверни и заблуждаващи сигнали/съобщения пък от своя страна попада в
приложното поле на санкционната норма на чл. 38, ал. 2 от ЗНССПЕЕН 112,
която предвижда налагането на глоба от 2000 до 5000 лв., в случай че деецът
не подлежи на по-тежко наказание.
Установените нарушения на процесуалния закон са от категорията на
съществените, тъй като ограничават правото на защита на жалбоподателя и го
лишават от възможност да реализира правото си на защита. Неизчерпателното
и лишено от всякаква фактология описание на обективните особености на
административното нарушение, в съвкупност с недопустимото смесване на
две самостоятелни хипотези, визирани в приложената материална разпоредба,
обуславят незаконосъобразността на наказателното постановление, при което
последното следва да бъде отменено.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 от ЗАНН, Софийски
районен съд:
5