Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 1522 22.04.2019 година град Пловдив
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, XVI граждански състав, в публично заседание на втори април две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
АЛЕКСАНДЪР ТОЧЕВСКИ
при участието на секретаря Ангелина Димитрова,
като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 15122 по описа на съда за 2018 г. и, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са искове с правна
квалификация по чл. 422 от ГПК, във връзка с чл. 79 и чл. 92 от ЗЗД.
Ищецът „А1 България” ЕАД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: град София, район „Илинден”, ул.
„Кукуш” №
1, представлявано от *** *** А.В.Д.
и М.М., чрез
пълномощника си адв. В.Г., е предявил против Г.К.Г.,
ЕГН: **********,***, иск за признаване на установено, че ответникът му дължи
част от присъдените със заповед за изпълнение на парично задължение № 9821/ 13.10.2017 г. по
чл. 410 от ГПК по частно гр. дело № 16034/ 2017 г. на ПРС, III гр. с-в, суми, както
следва: сумата от 859, 42 лева, представляваща общ размер на неизплатени
далекосъобщителни услуги на стойност 603, 19 лева и неустойка на стойност 256,
23 лева по договори за предоставяне на далекосъобщителни услуги с № ***/
30.10.2012 г., № ***/ 09.12.2012 г. и № ***/ 10.06.2014 г., ведно със законната
лихва върху сумите, считано от датата на постъпване на заявлението в съда-
11.10.2017 г. до окончателното изплащане, както и разноските по заповедното
производство в общ размер на 205 лева.
В исковата молба се твърди, че между
страните били сключени договори за далекосъобщителни
услуги с №
***/ 30.10.2012 г., № ***/ 09.12.2012 г. и № ***/ 10.06.2014 г. По първия
договор се предоставяли мобилни услуги за номер *** по тарифен план M-Tel
Play Loop за
срок то 12 месеца. По втория договор- мобилни услуги за номер *** по план M-Tel мобилен интернет промо, за срок от 24 месеца, като тук се сключил и договор
за лизинг за пакет Таблет Lenovo
A3000. По
третия договор се предоставили мобилни услуги за номер *** по тарифен план Mtel Smart M,
за срок от 24 месеца, като и тук се сключил договор за лизинг за апарат Sony Xperia M2 White. Посочва се, че ID на клиента в системата на
оператора било ***. Съгласно чл. 26 от ОУ заплащането на услугите се извършвало
въз основа на месечна фактура, като неполучаването й не освобождавало абоната
от задълженията му. По първия договор били издадени две фактури, които не били
заплатени, поради което се дължала и мораторна лихва
в размер на 17, 08 лева за периода 26.05.2015 г.- 25.09.2017 г. По втория
договор били издадени осем фактури, които също не били заплатени, поради което
се дължала и мораторна лихва в размер на 33, 71 лева
за периода 03.07.2015 г.- 25.09.2017 г. По третия договор били издадени
дванадесет фактури, които не били заплатени, поради което се дължала и мораторна лихва в размер на 76, 82 лева за периода
05.10.2015 г.- 25.09.2017 г. Претендираната сума от
общо 987, 03 лева била формирана като сбор от сумата от 603, 19 лева-
незаплатени далекосъобщителни услуги по договорите и сумата от 256, 23 лева-
неустойка за предсрочно прекратяване на договорите. Неустойката била
регламентирана както в договорите, така и в ОУ на оператора, като при
неизпълнение на задълженията на абоната по заплащане на дължимите вноски,
операторът на основание чл. 54 от ОУ можел едностранно да прекрати договора,
както и да получи неустойка в размер на всички стандартни месечни абонаментни
такси до края на срока на договора. За прекратяването не се изисквала специална
форма, защото то настъпвало по силата на договора. Ответникът бил подписал
договорите и се бил съгласил с ОУ, а поради неизпълнение на задълженията му,
договорите били едностранно прекратени от ищеца. Неустойката имала обезщетителен, а не санкционен характер. Фактурите не
представлявали основание за плащане, но ответникът бил сключил договор, по
който ползвал услугите на оператора и не ги бил заплатил, с което бил в
неизпълнение на задълженията си и оттук- следвало да понесе неблагоприятните
последици за своето поведение. За събиране на дължимите суми било подадено
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, каквато се
издала по образуваното по случая частно гр. дело № 16034/ 2017 г. на ПРС, III гр. с-в, връчена на
длъжника по реда на чл. 47 ал. 5 от ГПК, поради което в едномесечния срок по
чл. 422 от ГПК ищецът предявявал настоящия установителен
иск. Моли съда да признае за установено съществуването на това вземане по
заповедното производство, като се претендират и разноските по настоящото дело. В съдебно заседание страната не се явява и
не се представлява, но взема писмено становище по спора.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът
чрез назначения му по делото особен представител е подал писмен отговор, с
който оспорва иска по основание и размер. Липсвали доказателства за представен
мобилен апарат, за да се дължало неговото заплащане. Имало неяснота за кои
договори били издадени процесните фактури, тъй като
се посочвали различни номера на договори и ID на клиента. Така се създавала
неяснота относно произхода на задължението, вида на предоставените услуги и
начина на калкулиране на цената им. Липсвали и писмени доказателства за
прекратяване на договора. Претендираната неустойка се
оспорва като нищожна, поради противоречие с добрите нрави, защото създавала
условия за неоснователно обогатяване на кредитора и нарушавала принципа на
справедливостта. В случая размерът на неустойката бил равен на цената на самата
услуга- месечните вноски до края на срока на договора, което давало основание
на оператора да получи цена на услуга, която не предоставя, предвид
прекратеното правоотношение. Твърди се, че клаузата за неустойка изначално не
била породила правни последици. Моли за отхвърляне на иска. В съдебно заседание
назначеният особени представител на ответника поддържа отговора.
Съдът, като обсъди събраните по
делото доказателства и с оглед наведените от страните доводи, намира за
установено от фактическа страна следното:
Със заповед за изпълнение на парично
задължение № 9821/ 13.10.2017 г. по чл. 410 от ГПК, издадена по частно гр. дело
№ 16034/ 2017 г. на ПРС, III
гр. с-в, е разпоредено ответникът да
заплати на ищеца сумата от 859, 42 лева, представляваща общ размер на
неизплатени далекосъобщителни услуги на стойност 603, 19 лева и неустойка на
стойност 256, 23 лева по договори за предоставяне на далекосъобщителни услуги с
№ ***, сключен на 30.10.2012 г., № ***, сключен на 09.12.2012 г., № ***,
сключен на 10.06.2014 г., както и мораторна лихва за
забава в общ размер от 127, 61 лева, начислена за периода от 26.05.2015 г.-
25.09.2017 г., ведно със законната лихва, считано от датата на постъпване на
заявлението в съда- 11.10.2017 г. до окончателното изплащане, както и
разноските по делото в размер на 25 лева- държавна такса и 180 лева- адвокатско
възнаграждение.
Така издадената заповед за
изпълнение е връчена на длъжника по реда на чл. 47 ал. 5 от ГПК, като съдът е
указал на кредитора да предяви иск за установяване на вземането си в месечния
срок от връчване на съобщението. Искът е предявен в преклузивния
едномесечен срок, поради което е допустим и подлежи на разглеждане по същество.
Като писмени доказателства по делото
са приети процесните договори- за мобилни услуги,
ведно с приложенията към тях, както и за лизинг, ведно с погасителен план, процесните фактури и общите условия на оператора.
При така установената фактическа
обстановка, от правна страна съдът намира следното:
Видно от представените договори,
между страните са възникнали валидни облигационни правоотношения, по силата на
които операторът е предоставил на абоната телефонни номера, апарат и таблет, при съответни месечни такси и срокове на действие
на договорите, срещу задължението за заплащане на уговорената цена на услугата-
абонаментни такси и вноски. Във всеки един от договорите се съдържа описание на
тарифните планове и ценовите условия, като са посочени задълженита
на абоната и последиците от неизпълнението им, свързани с начисляване на
неустойки. Договорите откъм съдържание отговарят на законовите изисквания за
договори, сключени при общи условия, като те включват необходимите реквизити за
страни, предмет, срок и описание на услугите, а липсващите елементи могат да
бъдат заместени от общите условия, които са неразделна част от тях. Те са
приети с положения подпис на абоната, който не е оспорен и по този начин лицето
е декларирало, че е запознато с тях и е получило екземпляр от същите. В този
смисъл не са налице основанията за наличие на предпоставките за нищожност на
договорите поради противоречието им с нормата на чл. 228 от ЗЕС, като същите са
редовни от външна страна и обвързват страните с договорените им задължения.
Ответникът има задължението да
заплаща цената за предоставените му услуги, като в негова тежест е да установи,
че го е изпълнил, но по делото въобще не се ангажират писмени доказателства за
погасяване на сумите по фактурите. Дали дадена фактура е достигнала или не до
знанието на потребителя е обстоятелство, което няма никакво отношение към
задължението му за заплащане на предоставяните услуги, в който смисъл е и чл.
26 от ОУ. Във всяка фактура и приложенията й е направена подробна разпечатка за
вида, продължителността и стойността на ползваните услуги по договора. Действително
задълженията като конкретни суми са посочени в процесните
фактури, но основанието за плащане представляват не фактурите, а ползваните
услуги, които абонатът е потребил и оттук няма
значение дали фактурата е получена или подписана от клиента. Отделно от това,
следва да се посочи, че според чл. 26.5. и чл. 25.6 от ОУ операторът предоставя
15- дневен срок от издаване на фактурата за доброволното й плащане, а след това
и още 6- месечен срок за оспорване на дължимите суми, ако те са били формирали
неправилно, като няма данни абонатът да е упражнил това свое право. При това
положение, всички оспорвания в отговора за дължимостта
на конкретната стойност на фактурите за начислените мобилни услуги не следва да
бъдат обсъждани. След като клиентът има сключен договор, по който получава
изпълнение, той следва да дължи и насрещно такова, като липсата на доказано
изпълнение от негова страна е предпоставка за осъждането му да заплати
ползваните услуги.
По отношение на фактурите, включващи
задължение за заплащане на лизингови вноски, следва да се има предвид, че между
страните са сключени договори за лизинг и за продажба на изплащане, в които с
положения в тях подпис, абонатът е декларирал, че му е предадена годна за
употреба вещ (съответно мобилен апарат и таблет),
която отговаря на съответните технически характеристики. С договорите тези вещи
са предоставени за ползване срещу месечно възнаграждение в размер на определени
вноски, които е следвало да се заплащат. За вноските по погасителния план, за
които изпълнение липсва и са издадени фактури за начислените суми по
договорите, формиращи цената на устройствата, исковата претенция следва да се
уважи.
По отношение обаче на неустойката за
предсрочно прекратяване, съдът намира, че тя е нищожна поради накърняване на
добрите нрави и не поражда задължения за ответника. Действително в чл. 54 от ОУ
на оператора е предвидено, че при неплащане в срок на издадените фактури за
мобилни услуги, ищецът може да прекрати едностранно договора, което е и
основанието за начисляване на неустойка, възлизаща в размер на сумата от
стандартните за съответната програма месечни абонаменти, дължими до края на
срока на договора. Подобна клауза обаче изцяло противоречи на добрите нрави,
тъй като нарушава принципа на справедливост и излиза извън обезпечителните и обезщетителните функции, които законодателят определя за
неустойката. Основната цел на така уговорената клауза е да дoведе до неоснователно
обогатяване на ищеца за сметка на потребителя, тъй като не се държи сметка за
цената на самата услуга и евентуалните вреди на търговеца. Доколкото
противоречието е още при уговарянето, то въобще не е налице валидна клауза за
тази неустойка и същата не е породила действие. Съобразно чл. 92 от ЗЗД, неустойката обезпечава изпълнението на
задължението и служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е
нужно те да се доказват. Така функциите, които изпълнява, са обезпечителна и обезщетителна, като идеята на обезпечителната функция е да
се гарантира точното изпълнение на поетите задължения. В конкретния случай
уговореният размер на неустойката всъщност е равен на цената на самата услуга
за оставащия период от договора, като по този начин се позволява на доставчика
да получи цялата цена, независимо от това, че след прекратяването той не
предоставя услугата. Още повече, че неустойката се начислява в размер на
стандартната, а не на преференциалната месечна такса, уговорена между страните,
като по този начин се създават условия за неоснователно обогатяване на
оператора и се нарушава принципа за справедливостта. Такава неустойка при
предсрочно прекратяване, дължима в размер на всички абонаментни вноски до момента
на изтичане на срока на договорите, противоречи на добрите нрави по смисъла на
чл. 26 ал. 1, предложение трето от ЗЗД, като и тук искът се явява
неоснователен.
В заключение следва да се
приеме, че в полза на ищеца съществува частично съответното парично вземане, по
отношение на което вече е била издадена заповед за изпълнение. Искът е
основателен за сумите за потребени и незаплатени
далекосъобщителни услуги и лизингови вноски в общ размер на 603, 19 лева, а
неоснователен- за сумата от общо 256, 23 лева, представляваща неустойки за
предсрочно прекратяване на договорите. Вземането за разноски по заповедта също
е дължимо, но според мотивната част на точка 12 от ТР
№ 4/ 2013 г. на ОСГТК на ВКС за него съдът в исковото производство следва да се
произнесе с изричен осъдителен диспозитив, който да
се отрази в настоящото решение. Доколкото обаче претенцията е само частично
уважена, то и разноските в заповедното производство, направени от заявителя за
държавна такса и за адвокатско възнаграждение, също следва да присъдят по
съразмерност, като на страната се присъди по- малко от претендираната
сума. Изчислени съобразно уважените вземания за главница, но без неустойката,
разноските в полза на ищеца- заявител следва да възлизат на сумата от 125, 28
лева, като разликата до пълния им присъден в заповедното производство размер от
205 лева, остава за сметка на страната, която неоснователно е претендирала
установяване на суми в по- висок от дължимия им размер. Длъжникът принципно
също има право на разноски в заповедното производство, но той не претендира такива,
а и не представя доказателства за направени разходи, доколкото не е ангажирал
свой пълномощник, поради което разноски там не му се и следват.
Предвид изхода на делото-
частичното уважаване на исковите претенции, на основание чл. 78 ал. 1 и ал. 3
от ГПК, всяка от страните принципно има право да получи разноски по
съразмерност. Ответникът не претендира разноски, доколкото е представляван от назначен
му особен представител в процеса, на когото по правило се дължи възнаграждение,
внесено от ищеца, което вече е изплатено на адвоката. Ищецът пък е направил
следните разноски в процеса, за които е представил списък по чл. 80 от ГПК и доказателства
за действителното им заплащане: държавна такса в общ размер на 50 лева (листове
6 и 74), депозит за особен представител на ответника в размер на 300 лева (л.
98) и адвокатско възнаграждение, претендирано в
размер на 180 лева (л. 7). Така по съразмерност, на ищеца се дължат разноски от
общо 371, 98 лева.
По изложените съображения, съдът
Р
Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че със заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК № 9821/ 13.10.2017 г., издадена по частно гр. дело № 16034/ 2017 г. на ПРС, III гр. с-в, Г.К.Г., ЕГН: **********,***1 България” ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: град София, район „Илинден”, ул. „Кукуш” № 1, представлявано от *** *** А.В.Д. и М.М., сумата от 603, 19 (шестстотин и три лева и деветнадесет стотинки) лева, представляваща общ размер на неизплатени далекосъобщителни услуги по договори за предоставяне на далекосъобщителни услуги с № ***/ 30.10.2012 г., № ***/ 09.12.2012 г. и № ***/ 10.06.2014 г., ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на постъпване на заявлението в съда- 11.10.2017 г. до окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за признаване на установено, че дължи още и сумата от 256, 23 (двеста петдесет и шест лева и двадесет и три стотинки) лева- неустойки за предсрочно прекратяване на договорите, поради нищожност на клаузата за неустойка.
ОСЪЖДА Г.К.Г., ЕГН: **********,***, да заплати на „А1 България” ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: град София, район „Илинден”, ул. „Кукуш” № 1, представлявано от *** *** А.В.Д. и М.М., разноските в заповедното производство, изчислени по съразмерност, възлизащи общо на сумата от 125, 28 (сто двадесет и пет лева и двадесет и осем стотинки) лева, както и разноските по настоящото дело, изчислени по съразмерност, възлизащи общо на сумата от 371, 98 (триста седемдесет и един лева и деветдесет и осем стотинки) лева.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ : /п/
Вярно с оригинала.
АД