Р Е Ш Е Н И Е
№260243/20.5.2021
г.
20.05.2021 год. гр. Ямбол
В ИМЕТО НА НАРОДА
Ямболският районен съд, гражданско отделение,
XVII-състав, в открито
съдебно заседание, проведено на двадесет и осми април през 2021 г., в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДИМЧО ДИМОВ
при участието на секретаря И.Г.
като разгледа докладваното от съдия Димчо Димов
гражданско дело № 4513 по описа за 2019 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството пред ЯРС е образувано по искова молба от от адв. А.Б.в качеството на *** на ищеца „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД гр.София срещу С.С.Г. ***. С исковата молба се твърди, че на 12.05.2018 г. между „Банка ДСК“ ЕАД, в качеството на кредитор и ответницата С.С.Г. в качеството на кредитополучател е бил сключен договор за стоков кредит № ***, по силата на който банката е предоставила на кредитополучателя кредит в общ размер 1 120 лв., представляваща продажна цена за закупуване на следните стоки и услуги: спално обзавеждане на цена от 1120 лв. Твърди се, че с подписването на договора, кредитополучателя се е съгласил предоставения му от страна на кредитора кредит да бъде усвоен еднократно, чрез превод на сумата по банкова сметка ***. Във връзка с това, продавачът „Ботро 2003“ ООД е издал фактура № *** г., като от представената по делото електронна бележка от 18.05.2018 г. се твърди, че е видно, че сумата е платена от „Банка ДСК“ на търговеца.
Сочи се, че по погасителните вноски, които кредитополучателя се е задължил да заплаща съставляват плащане на главница по кредита ведно с годишен % на разходите, като годишния % на разходите бил посочен в погасителния план, неразделна част от договора за кредит и включва лихви и такси, които кредитополучателя дължи на кредитора. Твърде се, че в уговорената сума между страните в общ размер на 219, 65 лв. или 17,88 % на годишна база, като по този начин общата сума е договорено в размер на 1339, 65 лв. Твърди се, че съгласно договора, кредитополучателя се е задължил да върне сумата по кредита в срок до 12.05.2020 г. на 24 броя месечни погасителни вноски, съгласно погасителния план, като първите 23 бр. вноски са били в размер на 55, 85 лв. всяка, а последната в размер на 55, 10 лв. Твърди се, че подписвайки договора кредитополучателя се е съгласил да заплаща такса, съгласно Тарифата за лихвите, таксите и комисионните, които „Банка ДСК“ ЕАД прилагат по извършвани услуги на кредити с ФЛ. На следващо място се твърди, че в чл. 12 от Общите условия е предвидено в случай на забава за плащане на месечна вноска от деня следващ падежната дата върху съответната част на главницата се начислява и надбавка за забава в размер на 10 пункта. На следващо място се твърди, че на 11.01.2019 г. е било подписано Приложение № 1 към Рамков договор за покупко - продажба на вземане /цесия/ от дата 11.04.2018 г. между „ Банка ДСК“ ЕАД и ищцовото дружество. Твърди се, че крайния срок за издължаване на всички задължения по кредита е 12.05.2020 г., както, че кредитът е обявен за предсрочно изискуем на основание т.12. 1 от Общите условия. Сочи се, че ищецът е инициирал производство по чл.410 от ГПК, като по него е образувано ч.гр.д. № *** г. по описа на ***РС, като искането на ищеца било уважено и била издадена заповед за изпълнение. С последното по същество ищецът основана правния си интерес да предяви иска си за разглеждане в настоящото производство.
Претендира се от съда да постанови решение с което да признае за установено, че ответницата дължи на ищеца сумата от 1320,72 лв., от които 1 120 лв. главница по 24 броя неплатени погасителни месечни вноски за периода от 11.06.2018 до 12.05.2020 г. по отношение на които на основание т.12. 1 от ОУ към договора за стоков кредит е обявена предсрочна изискуемост, считано от 19.08.2019г.; сумата от 132, 92 лв. – договорна лихва за периода от 11.06.2018 г. до 11.01.2019 г. сумата от 67, 77 лв. обезщетение за забава за периода от 11.06.2018 г. до датата на подаване на заявлението в съда, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане на вземането.
Претендират се разноски в исковото и заповедното производство.
При условията на евентуалност са предявени осъдителни искове с които се претендира от съда да постанови решение с, което да осъди ответницата, в качеството й на кредотополучател по договор за кредит № *** г. да заплати на ищеца сумата 1 320,72 лв., както следва: 1 120 лв. представляваща главница за 24 бр. неплатени погасителни месечни вноски за периода 11.06. до 12.05.2020 г., 132,95 лв. договорна лихва за периода 11.06.2018 г. до 11.01.2019 г. и сумата от 67.77 лв. за периода от 11.06.2018 г. до датата на подаване на заявлението в съда, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на ИМ до окончателното изплащане на вземането.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от ответника, чрез *** адв.С.Г. ***, с който се поддържа, че предявените обективно съединени установителни искове са допустими, както и предявените при условията на евентуалност осъдителни такива.
Предявените установителни искове се оспорват като неоснователни, като в тази насока се реливира възражение за нищожност на процесния договор за стоков кредит, поради неспазване на предписана от закона форма - чл. 26, ал.2, предл. 3 от ЗЗД, във вр. чл. 189, ал.1 от ГПК.
На следващо място се сочи, че от представеното по делото уведомително писмо може да се направи извод, че ответницата е ***.
Сочи се, че съгласно чл.189, ал.1 от ГПК следва, че *** лице следва да положи чист подпис отпечатък на десния си палец, както и да бъде подписан от страна на двама свидетели. В тази връзка се обоснована нищожност на договора поради неспазване, поради противоречие на закона или поради липса на съгласие се сочи категорията, обхващаща абсолютната недействителност на правната сделка, която освен непоправима, без възможност за саниране, като се сочи се практика в тази насока.
На следващо място се поддържа, че предявените осъдителни искове са неоснователни на посочените основания за нищожност на процесния договор.
Претендира се от съда да отхвърли предявените положителни установителни искове, както и съединените при условията на евентуалност осъдителни такива, като неоснователни.
На следващо място се реливира възражение срещу начина на връщане на уведомлението по чл.99, ал.3 от ЗЗД на длъжника, като освен това сочи, че ***на ответника не разполага с представителна власт да извършва от нейно име и за нейна сметка действия по получаването на уведомление по чл.99, ал.3 от ЗЗД.
Ищецът „Агенция за събиране на вземания” ЕАД – гр. София, редовно призован за съдебно заседание не се явява законен представител, не се изпраща и процесуален такъв. С депозира преди съдебно заседание писмена молба исковете претенции се поддържат.
В съдебно заседание за ответницата С.Д.Г., се явява адв. С.Г. *** в качеството на ***, назначен от съда, чрез която в хода на делото по същество се поддържа, че по настоящото производство са събрани достатъчно данни относно неоснователността на така предявените искове, както и че безспорно е доказан правно релевантния факт по делото, а именно, че ответницата е ***. Поради което правопораждащия факт, въз основа на който се претендират процесните суми е нищожен, а именно сключения на 12.05.2018 г. договор за стоков кредит № ***. Сочи се че при сключването на договора контрахента С.Г. е следвало не да полага подпис, както всъщност се е случило, а да бъде спазено изискването на чл. 189, ал.1 ГПК което установява изисквания относно сключването на формални договори от *** лица. Неспазената форма за действителност била абсолютно основание поради което сделката е нищожна и не може да поради права и задължения. На следващо място се сочи че овтоговора са посочени и други основания за нищожност, а именно липса на съгласие и противоречие с императивната правна норма на чл. 26 от ЗЗД.
След преценка твърденията на страните и събраните по делото доказателства, съдът приема за установено от фактическа страна следното:
Видно от материалите по приложеното ч.гр.д. № *** год. по описа на ***РС, на 30.09.2019 год. пред съда е било депозирано заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК от ищеца в настоящото производство – „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД срещу длъжника-ответник С.С.Г., за сумите от: 1120.00 лв. – представляваща главница по договор за стоков кредит № ***, сключен на 12.05.2018 г., сумата 132.95 лв. – договорна лихва за периода от 11.06.2018 г. до 11.01.2019 г. /датата на прехвърляне на задължението/, сумата 67.77 лв. – обезщетение за забава за периода от 11.06.2018 г. до датата на подаване на заявлението в съда 30.09.2019 г., ведно със законна лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 30.09.2019 г., до окончателното изплащане на задължението.
Заповедният съд е уважил това искане като е издал заповед № *** год. за претендираните по заявлението суми, която е била връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5 ГПК.
С оглед и условията при които е била връчена заповедта за изпълнение на длъжника и на основание е срока по чл.415, ал.4 ГПК ищцовото дружество е предявило иск за установяване съществуване на претендираното вземане по издадената заповед за изпълнение, който е предмет на разглеждане в настоящото производство.
За установяване на вземането си в настоящото производство ищецът е представил писмени доказателства, от които се установява, че на 12.05.2018 год. ответницата е сключила с „Банка ДСК“ ЕАД договор за стоков кредит № ***, за стоков кредит в размер на 1 120,00 лева., като видно от представения по делото погасителен плат последната погасителна вноска е с падеж – 12.05.2020 година. Видно от представената фактура № *** год. на Ботро 2003 ООД е преведена сумата от 1120,00 лева с ДДС за закупено от С.С.Г. спално обзавеждане, а видно от представената операционна бележка вальор на транзакцията е „Банка ДСК“ ЕАД.
Видно от представения по делото рамков договор за покупко-продажба на вземания /цесия/ от 11.04.2018 год. и протокола към него, „Банка ДСК“ ЕАД в качеството си на цедент е прехвърлило на ищцовото дружество в качеството му на цесионер вземанията си към ответника.
Видно от представеното по делото пълномощно „Банка ДСК“ ЕАД е упълномощило ищцовото дружество да уведоми от негово име всички длъжници по вземанията по кредити по които цедента е прехвърлил с договор за покупко-продажба на вземания /цесия/ от 11.04.2018 год. за извършената цесия, като цесионера е упълномощен да подпише писмените съобщения по чл.99, ал.3 ЗЗД от името на цедента до длъжниците по прехвърлените вземания.
Видно от представената по делото разписка ответника С.С.Г. е бил уведомена за извършената цесия на 19.08.2019 год., като уведомителното писмо е било връчено чрез ЧСИ И.Х. гр.Я. и е било връчено от връчител – В.Г.К..
По делото е допусната, изслушана и приета съдебно счетоводна експертиза видно от заключението на вещото лице по която се установява, че: на 12.05.2018 год. „Банка ДСК“ ЕАД е предоставила на кредитополучателя кредит, в размер на 1 120,00 лева, с основание „Ботро 2003 ООД-ПОС кредитиране, авт.усвояване ***“; Отпуснатата сума по кредита е усвоена еднократно, чрез превод по банкова сметка ***; Посочените в договора стоки са заплатени от „Банка ДСК“ ЕАД по сметка на „Ботро 2003“ ООД с операционна бележка № *** год., в размер на 1 120,00 лева, с основание „Автоматично плащане на Търговец тип Б за ПОС кредит ***“; По договор за стоков кредит № *** год. няма извършени плащания; Към датата на подаване на Заявлението по чл.410 ГПК – 30.09.2019 год., в случай на предсрочна изискуемост и като се вземе предвид, че договорната лихва се претендира до 11.01.2019 год. /датата на прехвърляне на задължението/ непогасеният размер на задължението по прецесния Договор, е в размер на общо 1 236,05 лева, от които: главница – 1 120 лева и договорна лихва за периода от 11.06.2018 год. – 11.01.2019 год. – 116,05 лева; Размерът на лихвата за забава върху непогасената главница, за претендирания период от 11.06.2018 год. до датата на входиране на Заявлението за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист – 30.09.2019 год., като се вземе предвид, че е обявена предсрочна изискуемост на кредита от 19.08.2019 год. е общо 51,99 лева; към момента на изготвяне на експертизата – 12.09.2020 год., непогасения размер на задължението по процесния Договор е в размер на общо 1 339,65 лева, от които: главница – 1 120,00 лева; възнаградителна лихва за периода 11.06.2018 год. – 12.05.2020 год. – 219,65 лева; Размерът на лихвата за забава, изчислена от 11.06.2018 год. до датата на изготвяне на експертизата – 12.09.2020 год., върху падежиралата и непогасена главница е общо 141,12 лева.
По делото са събрани и гласни доказателства чрез разпит в качеството на свидетел, лицето В.Г.К., видно от които, тя е лицето връчило уведомлението от цесионера да ответника-длъжник, като последния е положил подпис за получаването му, но помолена от свидетелката да напише имената си е заявила, че не може да пише. Свидетелката прочела връчвания документ защото получателката му заявила, че не може да си напише имената. Казала – не мога да ги напиша.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Предявени са обективно кумулативно съединени установителни положителни искове с правно основание чл.415, ал.1, т.2, вр. чл. 79 и сл. ЗЗД и чл.99 ЗЗД.
Съдът намира исковете за процесуално допустими – предявени от легитимирана страна в законоустановения срок при наличието на правен интерес, тъй като е налице правна възможност с оглед разпоредбата на чл.415, ал.4 ГПК и против надлежна страна – длъжника в заповедното производство.
По същество съдът намира следното:
По делото се установява, че между ответника и „Банка ДСК“ ЕАД е възникнало валидно облигационно отношение по договор за стоков кредит № *** год., както и че ответника не е изпълнил задължението си да погаси кредита съобразно приетия от страните по договора погасителен план, на посочените в него 24 броя месечни погасителни вноски, включващи главница и лихва.
Кредиторът „Банка ДСК“ ЕАД е извършил надлежно прехвърляне на вземането си на ищцовото дружество. Ответникът е надлежно уведомен за цесията, с което прехвърлянето на вземането поражда правно действие за длъжника от този момент.
Видно от представения по делото договор за стоков кредит и погасителен план към него е, че всички неплатени погасителни вноски са с настъпил падеж към 12.05.2020 год., което обстоятелство съдът следва да отчете с оглед разпоредбата на чл.235, ал.3 ГПК.
Ето защо иска за главница в размер на 1 120,00 лева по 24 броя неплатени погасителни месечни вноски за периода от 11.06.2018 год. до 12.05.2020 год., съгласно съдържащия се в Договора за стоков кредит № ***от 12.05.2018 год. погасителен план се явява основателен и доказан по размер и следва да се уважи.
Искът за договорна/възнаградителна лихва следва да се уважи съобразно заключението на вещото лице, а именно за сумата 116,05 лева и за периода от 11.06.2018 год. до 11.01.2019 год., като за разликата над сумата от 116,05 лева до претендирания размер от 132,95 лева, искът следва да се отхвърли като неоснователен.
Искът за обезщетение за забава следва да се уважи съобразно заключението на вещото лице, а именно за сумата 51,99 лева и за периода от 11.06.2018 год. до датата на депозиране на Заявлението по 410 ГПК в съда – 30.09.2019 год., като за разликата над сумата от 51,99 лева до претендирания размер от 66,77 лева, искът следва да се отхвърли като неоснователен.
Следва да се уважи искането на ищеца за присъждане на законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 30.09.2019 год. до окончателното и изплащане.
Съдът не може да релевира възраженията на *** на ответника за нищожност на процесния договор за стоков кредит и наведените в тази връзка възражения, че ответницата е ***. От показанията на св.К. действително се установява, че ответницата е заявила, че не може да напише имената си, но липсват ангажирани доказателства, които да обосновават безспорен и несъмнен извод, че това нейно изявление съответства на обективната действителност. Или казано по друг начин, липсват доказателства, които да обосновават непротиворечив извод у съда, че ответницата е ***. Видно от представения договор за стоков кредит, под положения подпис в полето – кредитополучател, ръкописно са изписани трите имена – С.С.Г.. Авторството на положения в договора подпис, респ. авторството на изписване трите имена на ответницата не е било оспорено в настоящото производство.
По
разноските:
Съгласно съдебната практика съдът,
разглеждащ иска по чл. 422, ал.1 ГПК,
следва да се произнесе и по отговорността за разноските в заповедното
производство в зависимост от резултата на спора
/Определение № 417 от 3.06.2011 г. на ВКС по ч. т. д. № 315/2011 г., I
Т. О., ТК/.
При този изход на делото искането на ищеца за присъждане на съдебно деловодни разноски следва да се уважи съобразно уважената част от исковете, като на същият следва да се присъдят разноски в заповедното и исковото производство в общ размер на 548,46 лева.
По изложените мотиви и на основание чл.235 ГПК, Районен
съд – Ямбол
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.422, ал.1 във вр. чл.415, ал.1 ГПК, по отношение на С.С.Г. с ЕГН **********, с адрес: ***, че същата дължи на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.София, ж.к „Люлин-10“, бул. „Д-р Петър Дертлиев“ № 25, офис-сграда лабиринт, ет.2, офис 4, представлявано от Д.Б.Б., сумата от 1 120,00 лева, представляваща главница по 24 броя неплатени погасителни месечни вноски за периода от 11.06.2018 год. до 12.05.2020 год. по договор за стоков кредит № *** год. сключен между „Банка ДСК“ ЕАД София и С.С.Г., сумата от 116,05 лева, представляваща договорна лихва за периода от 11.06.2018 год. до 11.01.2019 год. и сумата от 51,99 лева, представляваща обезщетение за забава за периода от 11.06.2018 год. до датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК в съда – 30.09.2019 год., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 30.09.2019 год. до окончателното изплащане на вземането, за които суми е била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК с № *** год. по ч. гр. дело № *** год. по описа на Районен съд Я., като за разликата над сумата от 116,05 лева до претендирания размер на договорна лихва за периода от 11.06.2018 год. до 11.01.2019 год. в размер от 132,95 лева и за разликата над сумата от 51,99 лева до претендирания размер обезщетението за забава за периода от 11.06.2018 год. до датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК в съда – 30.09.2019 год. в размер от 66,77 лева ОТХВЪРЛЯ исковете като неоснователни.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 и ал.8 ГПК, С.С.Г. с ЕГН **********, с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.София, ж.к „Люлин-10“, бул. „Д-р Петър Дертлиев“ № 25, офис-сграда лабиринт, ет.2, офис 4, представлявано от Д.Б.Б., сумата от 548,46 лева – разноски по съразмерност в заповедното и исковото производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен
съд гр. Ямбол в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: