Р Е Ш Е Н И Е
№ 260475
21.10.2020г.
В И М Е Т
О НА
Н А Р О Д А
БУРГАСКИ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско отделение, 52-ри състав, в
публично съдебно заседание, на двадесет и първи юли две хиляди и двадесета година, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ваня Ванева
при секретаря Станка
Атанасова, разгледа докладваното от съдия Ваня Ванева гр.д. №9730 по описа за 2019г. на Бургаски районен съд,
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Настоящото производство е образувано по
искова молба на Я.С.С., ЕГН: **********,***, чрез адв. В. Х.,*** против
„Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК: *********, гр. София, бул. „Д-р
Петър Дертлиев” № 25. Ищецът сочи, че на 10.02.2012г. е сключил Договор за
потребителски паричен кредит PLUS – 01637311 с „БНП Париба Пърсънъл Файненс”
ЕАД, ЕИК: *********, гр. София, с който
дружеството е предоставило на ищеца потребителски кредит в размер на 10000 лева.
Уговорени били ГЛП в размер на 18.60% и ГПР в размер на 22.35%. Кредитът следвало
да бъде върнат на 48бр. погасителни вноски, всяка по 296.96 лева месечно и
последна погасителна вноска в размер на 296.70 лева. Падежната дата на договора
била 19.02.2016г. През м. юни 2014г. С. бил получил писмо от „Феър Калект” ЕООД,
с което бил уведомен, че при просрочие на две или повече погасителни вноски
вземането по договора става изискуемо в пълен размер. Посочено било, че дължи
сумата от 7569.20 лева и 10.00 лева обезщетение за неизпълнено договорно
задължение. С посоченото писмо С. е бил поканен да заплати на кредитора цялата
остатъчна сума по сключения договор в размер на 7579.20 лева. Ищецът твърди, че
след това писмо е заплащал суми към „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД, с които
бил погасявал дълга си. През м. февруари 2018г., ищецът бил получил ново писмо
от „Феър Калект” ЕООД, с което бил поканен да заплати на кредитора си сумата от
3985.20 лева по ДПК PLUS – 01637311 - просрочени погасителни вноски дължими към
момента на изпращане на писмото – 06.02.2018г. След това писмо С. извършил
няколко плащания към „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД, всяко от които в размер
на по 90.00 лева. Това било станало за периода 12.02.2018г. до 10.09.2019г.
вкл. В платежните документи бил посочен номера на договора. На 12.09.2019г. С.
бил получил на мобилния си телефон съобщение от ответника по делото – „Агенция
за събиране на вземания” ЕАД, с което го уведомявали, че дължи на дружеството
сумата от 3246.28 лева и покана да заплати сумата в срок. Ищецът изпратил писмо
до ответника, в което бил заявил, че вземането по договора е обявено за
предсрочно изискуемо от „Феър Калект” ЕООД на 05.06.2014г., позовал се на
изтекла давност и заявил, че претенциите му по посочения договор са
неоснователни. Писмото било заведено при ответника с вх. номер на 17.09.2019г.
На 20.09.2019г. „Агенция за събиране на вземания” ЕАД отправила писмо до С., в
което сочела, че е извършена цесия по договора между ищеца и „БНП Пърсънъл
Файненс” с Приложение № 1/09.09.2019г. към Рамков договор за продажба и
прехвърляне на вземания от 19.08.2019г. Към 20.09.2019г., според изпратеното
писмо, С. дължал сумата от 3246.48 лева. Отправена била покана в 5-дневен срок
ищецът да погаси задължението си. На 07.10.2019г. С. получил писмо, че
задължението му е в размер 3260.13 лева и не е погасено по давност. Оспорва се
валидното прехвърляне на вземането от кредитора към ответника. Възразява се, че
е извършено надлежно уведомяване в качеството му на длъжник за извършената цесия.
С писмото от 05.06.2014г., когато е била обявена предсрочната изискуемост на
вземането е започнала да тече и е изтекла погасителната давност в полза на
ищеца в размер на пет години по цялото вземане дължимо на основание договора.
Ищецът се позовава и на кратката погасителна давност от 3 години, във връзка с
погасителния план към договора. Това също водело до погасяване правото на
ответника да претендира и получи вземането. Претендира се да се постанови
съдебно решение, с което да се признае и приеме за установено, че Я.С. не дължи
на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД сумата от 3260.13 лева по Договор за
потребителски паричен кредит PLUS – 01637311/ 10.02.2012г., сключен между ищеца
и „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД, ЕИК: *********, гр. София. Представени са
доказателства. Претендират се разноски
по делото.
Ответникът депозира писмен отговор в
законоустановения срок чрез юриск. Рая Драчева. Предявеният иск се счита за
неоснователен. Изложени са факти за сключения межди ищеца Я.С. и „БНП Париба
Пърсънъл Файненс” ЕАД. Сочи се, че с Рамков договор от 19.08.2019г. между „БНП
Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България”, ЕИК: ********* – цедент и
„Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК: *********, гр. София – цесионер,
вземанията по договора били прехвърлени в собственост на ответника. Твърди се,
че надлежно е извършено уведомлението на С. за цесията с писмо № УПЦ-П-
БНП/PLUS-01637311/20.09.2019г. Сочи се, че според данните предоставени от „БНП
Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България”, въпреки извършените от С.
плащания, към датата на цесията все още не била погасена сумата в размер на
3246.28 лева. С посоченото дружество „Феър Калект” ответникът не е имал и няма отношения по повод на
вземането. Счита виждането на ищеца, че вземането е обявено за предсрочно
изискуемо с писмо от 05.06.2014г. за неправилно и необосновано. Излагат се
правни съображения в тази насока и се цитира съдебна практика. Сочи се, че
кредиторът по договора не е упражнявал правото да се упражни вземането за
предсрочно изискуемо, а третото лице – „Феър Калект” ЕООД не може да извърши
това. Претендира се също, че към датата на първото писмо – 05.06.2014г., не са
били налице предпоставките за настъпване на предсрочната изискуемост, понеже
ищецът редовно бил заплащал вноските си към кредитора. В писмото не било налице
изявление, че се обявява предсрочната изискуемост на вземането. Сочи се, че до
08.07.2019г. ищецът е плащал задължението. Претендира се, че падежът на
задължението е посочен на 19.02.2016г., а след тази дата не е изтекла
петгодишната погасителна давност. За неоснователно се намира и твърдението за
валидността на прехвърляне на вземането между кредитора и ответника по делото.
За извършената цесия С. бил надлежно уведомен. Неоснователно се намира и
позоваването на кратката тригодишна давност. Претендира се отхвърляне на
исковете. Представени са писмени доказателства.
В съдебно заседание ищецът не се явява,
представлява се от адв. Х., която поддържа исковата молба.
В съдебно заседание ответното дружестово
не изпраща представител, депозира писмени молби, с които изразява становище за
неоснователност на предявения иск.
Съдът, като взе предвид становищата на
страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от
фактическа страна следното:
Безспорно е между страните
обстоятелството, а и е видно от представения договор за потребителски паричен
кредит PLUS-01637311 от 10.02.2012г., сключен между ищеца и
„БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД, че на Я.С. е отпуснат кредит в размер на
10000 лв., който длъжникът от своя страна се е задължил да върне на 48 броя
равни месечни погасителни вноски, всяка в размер на 296,90 лв. и последна
погасителна вноска в размер на 296,70 лв., с общ размер на плащанията 14251
лв., ГПР – 22,35% и лихвен процент – 18,60%.
Представено е писмо от 05.06.2014г.,
подадено от „Феър Калект” ЕООД до ищеца, с което посоченото дружество уведомява
длъжника, че има просрочени задължения по договора за кредит, сключен с „БНП
Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД, поради което на основание т.5 от ОУ на договора
при просрочие на две и повече месечни вноски, цялото остатъчно задължение става
предсрочно изискуемо в целия му размер. В писмото е посочено, че „Феър Калект”
ЕООД е упълномощено от кредитодателя да подпомага процеса по събиране на
просрочени вземания към дружеството кредитодател. Сочи се още, че остатъчното
задължение по договора е в общ размер от 7579,20 лв., от които: 7569,20 лв. –
сума по погасителна вноска и 10 лв. – обезщетение за неизпълнение на договорно
задължение. Посочена е банкова сметка, ***ния, като същата е идентична с тази,
посочена в договора за кредит. На длъжника е даден 7-дневен срок за изпълнение
на задължението. Към писмото не са приложени доказателства за твърдяното упълномощаване
от страна на кредитодателя.
Няма данни по делото за това какви
плащания са извършвани след получаване на писмото от 05.06.2014г. от страна на ищеца,
налице са само твърдения на С. за извършени такива.
Представено е писмо от 06.02.2018г.,
подадено от „Феър Калект” ЕООД до Я.С., с което посоченото дружество уведомява
длъжника, че има просрочени задължения по договора за кредит, поради което на
основание т.5 от ОУ на договора при просрочие на две и повече месечни вноски,
цялото остатъчно задължение става предсрочно изискуемо в целия му размер. В
писмото е посочено, че „Феър Калект” ЕООД е упълномощено от кредитодателя да
подпомага процеса по събиране на просрочени вземания към дружеството
кредитодател. Сочи се още, че остатъчното задължение по договора е в общ размер
от 3985,20 лв. Посочена е банкова сметка, ***., като същата е идентична с тази,
посочена в договора за кредит. Към писмото не са приложени доказателства за
твърдяното упълномощаване.
Представени са платежни нареждания за
извършени плащания, за периода 12.02.2018г. - 10.09.2019г. /всички плащания са
след получаване на второто писмо от „Феър Калект” ЕООД/, всяко от по 90 лв., по
посочената в писмото /и в договора за кредит банкова сметка/, ***, в полза на
„БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД, в общ размер от 1710 лв.
Представено е уведомление от
16.09.2019г., отправено от Я.С. до ответника, в което заявява изтекла
погасителна давност по отношение на претендираното вземане по договора за
кредит, сключен между ищеца и „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД.
Представено е уведомително писмо за
извършено прехвърляне на вземания /цесия/ от „Агенция за събиране на вземания”
ЕАД, от 20.09.2019г., с което ответникът уведомява ищеца за извършено
прехвърляне на вземания от страна на „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С. А. клон
България в полза на ответника, на основание Приложение №1/09.09.2019г.
към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от 19.08.2019г.,
сключен между „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С. А. клон България и „Агенция за
събиране на вземания” ЕАД, по силата, на който вземането към ищеца е
прехвърлено на ответника. В уведомителното писмо е посочен остатъчният размер
на задължението – 3246,28 лв., като е даден 5-дневен срок от получаването на
уведомлението за доброволно погасяване. Уведомлението е получено от ищеца
лично, на 27.09.2019г., видно от представеното известие за доставяне.
От ответника е представен погасителният
план по договора, както и план на извършените от ищеца плащания по договора, които
са в общ размер от 11951.80 лв. за периода 19.03.2012г. – 08.07.2019г. Видно от
този план, за периода 12.02.2018г. – 08.07.2019г. са отчетени 18 броя плащания
по 90 лв., всички платени след получаване на второто писмо от „Феър Калект”
ЕООД от 06.02.2018г.
Представено е пълномощно №3370/2019г., от „БНП Париба Пърсънъл Файненс” С. А. клон
България в полза на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, видно от което цедентът
упълномощава цесионера да уведоми длъжниците за извършената цесия, на основание
чл.99, предл.3 от ЗЗД.
Представено е и потвърждение за извършената
цесия от „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С. А. клон България, по силата, на която
вземанията на цедента към ищеца за прехвърлени в полза на „Агенция за събиране
на вземания” ЕАД.
Представен е Рамковият договор за
продажба и прехвърляне на вземания, както и Приложение №1
към него от 09.09.2019г.
Представена е справка за дължимата сума по
договора за кредит към 05.12.2019г., от която е видно, че след датата на
цесията, остатъчният размер на главницата е 2290,20 лв., а начислената лихва за
забава е в размер на 909,34 лв.
Представено е и писмо от 07.10.2019г.,
подадено от „Агенция за събиране на вземания” ЕАД към длъжника, с което ответното
дружество уведомява длъжника, че остатъчният размер на задължението е 3260,13
лв.
При така установената фактическа
обстановка, съдът намира от правна страна следното:
По отношение на първото въведено от
ищеца основание за недължимост на сумите по процесния ДПК съдът намира
следното:
От събраните доказателства, се
установява, че между ответника, в качеството на цесионер, и „БНП Париба
Пърсънъл Файненс” С. А. клон България, в качеството на цедент, е сключен
валиден рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от
19.08.2019 г. и приложение №1/09.09.2019 г., с които е прехвърлено вземането на
цедента към ответника по договор за потребителски паричен кредит PLUS-01637311 от 10.02.2012г., сключен между ищеца и
„БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД.
С цесията кредиторът прехвърля вземането
си на трето лице. За да е налице сключен договор за цесия и вземането да
премине върху третото лице е достатъчно постигане на съгласие между него и
кредитора. Приемането на цесията от длъжника и неговото участие при сключването
на договора не е необходимо. За да породи действие по отношение на длъжника,
цесионният договор следва да му бъде съобщен от предишния кредитор - чл. 99,
ал. 3 и ал.4 от ЗЗД. Установеното в чл.
99, ал. 3 и ал. 4 от ЗЗД задължение на цедента има за цел да обвърже длъжника с
договора за цесия и да го защити срещу ненадлежно изпълнение на неговото
задължение. Уведомяването създава достатъчна сигурност за длъжника за
извършената замяна на стария кредитор и гарантира точно изпълнение на задължението
му спрямо лице, легитимирано по смисъла на чл. 75, ал. 1 от ЗЗД. Това не
означава, че предишният кредитор няма право да упълномощи новия кредитор да
извърши съобщението до длъжника, като негов пълномощник, каквото е налице в
настоящия случай, предвид приложените към договорите пълномощни. Съгласно
разпоредбата на чл. 36 от ЗЗД
представителната власт възниква по волята на представлявания, като нейният обем
се определя според волеизявлението на упълномощителя /чл. 39 от ЗЗД/ и не са
предвидени никакви изрични ограничения посредством императивни правни норми на
тази власт, свързани с уведомяването за цесията. По силата на принципа за
свобода на договаряне няма пречка старият кредитор да упълномощи новия за
извършване на уведомлението. Това упълномощаване не противоречи на целта на
разпоредбите на чл. 99, ал. 3 и ал. 4 от ЗЗД. Предвид изложеното, установеното
в чл. 99, ал. 4 от ЗЗД задължение на цедента да съобщи на длъжника за
извършеното прехвърляне на вземането има за цел да защити длъжника срещу ненадлежно
изпълнение на неговото задължение, т.е. срещу изпълнение на лице, което не е
носител на вземането. Ненадлежното уведомяване или липсата на такова, за
прехвърляне на вземането, би имало значение, само при условие, че ответникът е
платил своето задължение по договора за кредит. В
случая, няма твърдение, че ищецът е платил след съобщаването за извършената
цесия на различно от цесионера лице. Последното плащане, в полза на
цедента-кредитодател е било на 10.09.2019г., видно от представените от ищеца платежни
нареждания, а С. е уведомен за извършената цесия на 27.09.2019г., видно от
известието за доставяне. Не се твърди по делото да е извършено плащане на
стария кредитор /цедента/ след съобщаването на цесията, в който случай
неуведомяването на длъжника за извършената цесия би имало значение. Ето защо,
настоящият състав намира, че твърденията на ищеца за ненадлежно извършване на
цесията, както и за ненадлежното й съобщаване на длъжника, са неоснователни.
По отношение твърдението за изтекла
петгодишна погасителна давност за вземането, чиито начален момент е бил получаване
на първото писмо от „Феър Калект” ЕООД от 05.06.2014г., съдът намира следното:
При уговорка, направена в договор за кредит, че целият кредит става предсрочно изискуем при неплащането на
определен брой вноски или при други обстоятелства, и кредиторът може да събере
вземането си без да уведоми длъжника, вземането става изискуемо с неплащането
или настъпването на обстоятелствата, след като банката е упражнила правото си
да направи кредита предсрочно изискуем и е обявила на длъжника предсрочната
изискуемост. Това е така, защото предсрочната изискуемост представлява
изменение на договора, което за разлика от общия принцип на чл.20а, ал.2 ЗЗД,
настъпва с волеизявление само на едната страна и при наличието на две
предпоставки: обективният факт на неплащането и упражненото от кредитора право
да обяви кредита за предсрочно изискуем /чл.60, ал.2 ЗКИ/.
Няма спор, че горепосоченото
правило се прилага, както за вземания, произтичащи от договори за банков
кредит, така и от договори, сключени с небанкови финансови институции.
Горепосоченото разрешение за необходимостта да се съобщи на длъжника изявлението на кредитора, че счита кредитът за
предсрочно изискуем, е принципно и следва да намери приложение в настоящия
случай.
Същото следва да се прилага не само за настъпване на
предсрочната изискуемост на задължения по договор за банков кредит /който по
същността си е договор за заем/, но и по отношение настъпването на предсрочна
изискуемост на разсрочени парични задължения по други договори, по които
престацията на кредитора е била изпълнена в цялост, а задължението на длъжника
е разсрочено. Не съществуват правно-логически аргументи, които да дадат
основание за различно третиране на предсрочната изискуемост на кредитите
/заемите/, отпускани от небанкови финансови институции и тези, отпускани от
банки. Няма основание заемодателят, който е финансова институция по смисъла на
чл. 3, ал. 1 ЗКИ и по занятие предоставя заеми със средства, които не са набрани
чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства, да бъде
освободен от задължение да обявява на длъжника, че счита кредитът за предсрочно
изискуем, защото това несъмнено би го поставило в привилегировано положение
спрямо банката, която също по занятие предоставя в заем парични суми за своя
сметка и на собствен риск. Отделно от това кредитополучателите по договори,
сключени с небанкови финансови институции, биха били поставено в
по-неблагоприятно положение спрямо длъжниците по договори за банкови кредити. В
този смисъл е формирана задължителна съдебна практика.
Съгласно изричната разпоредба на чл. 71 ЗЗД, предсрочна изискуемост на
едно срочно задължение може да настъпи само в три конкретно посочени хипотези,
а именно: когато длъжникът е станал неплатежоспособен; когато със своите
действия е намалил дадените на кредитора обезпечения или когато не му е дал
обещаните обезпечения. Съгласно чл.20а от ЗЗД договорите могат да бъдат
изменени, прекратени, разваляни или отменени само по взаимно съгласие на
страните или на основания, предвидени в закона. В случая в т.5 от ОУ е предвидено чрез изявлението на кредитора
договорът да
се трансформира от срочен в безсрочен такъв, което
дава възможност да се иска незабавното изпълнение на задължението без за това
да бъде уведомяван длъжника. Това представлява изменение на договора, което е
възможно само по взаимно съгласие на страните или на основания, предвидени в
закона, какъвто не е настоящият случай. Следователно независимо дали в договора
има уговорка, че при неплащане на определен брой вноски или други
обстоятелства, това не поражда действие, освен ако кредиторът изрично не е
заявил, че упражнява правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем и това
волеизявление е достигнало до длъжника, каквото в настоящия случай не е налице.
По изложените съображения настоящият състав приема, че предвидената в т.5 от ОУ автоматична предсрочна изискуемост не
представлява договорно отклонение от общото правило на чл.71 ЗЗД, поради което
такава не е настъпила. Няма данни по делото предсрочната
изискуемост да е била обявена на длъжника. В писмото, изпратено от „Феър
Калект” ЕООД не се съдържа такова уведомление за обявяване на предсрочната
изискуемост. Освен това, посоченото дружество е трето лице, различно от страните
по договорното правоотношение и към писмото не са представени доказателства за
упълномощаване от страна на кредитодателя. Доказателства за упълномощаване от
страна на кредитодателя в полза на „Феър Калект“ ЕООД са представени по-късно,
в хода на съдебното производство, но това обстоятелство, не променя извода за
ненадлежно обявяване на предсрочната изискуемост на задължението по процесния
договор за кредит.
След като не е била надлежно обявена и
настъпила предсрочната изискуемост за задължението по договора за кредит, неоснователни
се явяват твърденията за изтекла петгодишна погасителна давност.
Неоснователно според настоящия състав е
и твърдението за изтекла тригодишна погасителна давност. Съображенията за това
са следните:
С
разпоредбата на чл.111, б.”в” ЗЗД е прогласено, че с изтичането на тригодишна
давност се погасяват вземанията за наем, за лихви и за други периодични
плащания. В случая поставеният въпрос е относим само към последната хипотеза на
посочената правна норма. За да е налице периодично плащане, то същото по
естеството си следва да има периодичен характер, или да е установено като
такова със закон. Периодичните плащания представляват самостоятелно обособени,
еднородни престации, независими една от друга, и произтичащи от общ юридически
факт. Поради това всяко от тези плащания е независимо и самостоятелно от
останалите еднородни задължения. При договора за заем е налице неделимо
плащане. В случай, че е уговорено връщането на сумата да стане на погасителни
вноски на определени дати, то това не превръща тези вноски в периодични
плащания. Договореното връщане на заема на погасителни вноски представлява
съгласие на кредитора да приеме изпълнение от страна на длъжника на части –
аргумент за противното основание от чл.66 ЗЗД. Това обаче не превръща този
договор в такъв за периодични платежи, а представлява частични плащания по
договора. В този смисъл е Решение № 261/12.07.2011г., постановено по гр.д №795/2010г. на ВКС, четвърто г.о., Решение №28/05.04.2012г.
на ВКС по гр.д. №523/2011г. на ВКС, трето г.о.
От изложеното следва, че вноските по
договорите за кредит се погасяват с петгодишна давност, която в настоящия
случай не е изтекла.
Ето защо, съдът намира, че предявеният
иск е неоснователен и като такъв следва да се отхвърли.
При този изход на спора, право на присъждане
на разноски има ответникът, но доколкото такива не са претендирани, то не
следва да се присъждат.
Така мотивиран, Бургаският районен съд
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Я.С.С., ЕГН: **********,***, срещу „Агенция за
събиране на вземания” ЕАД, ЕИК: *********, гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев”
№ 25, иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК, с който се претендира да се
приеме за установено в отношенията между страните, че Я.С.С., ЕГН: **********,***,
не дължи на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК: *********, гр. София,
бул. „Д-р Петър Дертлиев” №25, сумата от 3260,13 /три хиляди двеста и шестдесет
лева и тринадесет стотинки/ лв. по договор за потребителски паричен кредит PLUS-01637311/10.02.2012г., сключен между ищеца и „БНП
Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД.
Решението подлежи на обжалване пред
Бургаски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
Вярно
с оригинала:
СА