О П Р Е Д Е Л Е Н И Е №13
Видинският окръжен
съд гражданско
отделение
в закрито заседание
на 24
януари
две хиляди и двадесета година в състав :
Председател : В.В.
Членове: А.П.
В.М.
при секретаря
……………………………………………...…и с участието
на …………………….прокурора……………………изслуша
докладваното
от съдия П. в.ч.гр.д. № 483…..……по описа
за 2019 година и за да се произнесе взе предвид следното :
Производството
е по реда на чл. 279 вр. с чл. 274, ал. 1, т. 2, вр. с чл. 413, ал.
2 от ГПК.
„Т…
„ЕАД с ЕИК …, чрез адв.пълномощник Г…обжалва
Разпореждане от 18.11.2019г. на PC Видин, с което
е отхвърлено Заявлението за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, подадено от "Т…"
ЕАД в частта на сумата от 334,82 лв., представляваща сбор от претендираните
неустойки.
Посочва
във въззивната жалба, че твърденията и правните изводи на съда не отговарят на
фактическата обстановка по делото. Неустойките са начислени, след
прекратяването на допълнителни
споразумения за мобилни услуги, поради неизпълнение на задължението за плащане
на абонаментните такси и използваните услуги, извън пакета, през посочените в
заявлението отчетни периоди. Клаузата за неустойка се съдържа в Раздел III, чл.
4 от процесиите допьлнителни споразумения за мобилни услуги. Съгласно посочения
Раздел III, чл. 4, неустойката се формира от сумата от стандартните месечни
абонаменти от датата на прекратяването на споразумението до датата, до която
същото е било сключено. Въпреки това и съгласно спогодбата от 12.01.2018г.,
сключена между Теленор и КЗП, претендираните обезщетителни неустойки не
надвишават размера на 3 стандартни месечни абонаментни такси.
Предвид горното считат,
че претендираните неустойки не излизат от присъщите им обезпечителна, обезщетителна и санкционна
функция. Намират така постановеното Разпореждане по
ч.гр.д. № 3222/2019г. за незаконосъобразно в обжалваната част, с която отхвърля
искането за присъждане на неустойки.
Видинският окръжен съд намира частната жалба
за допустима като подадена от легитимирано да обжалва лице и в
законоустановения срок, както и против подлежащ на обжалване съдебен акт.
По
същество жалбата е неоснователна и не
следва да се уважи.
Съображенията
на съда за това са следните:
Със ЗАПОВЕД №2238 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК
Видинският районен съд, гражданско отделение, в проведеното разпоредително заседание на 18.11.2019
година, по ч.гр. дело № 3222 по описа на съда за 2019 година, е разгледал подаденото
заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410, и сл. ГПК, и
след като преценил, че са налице предпоставките за уважаване на искането и на
основание чл.411, ал.З ГПК, разпоредил : ДЛЪЖНИКЪТ, М.Ц.М. ЕГН: ********** и
адрес *** да заплати на кредитора „Т…" ЕАД, ЕИК …, със седалище и адрес на
управление - гр. С…, район М…, ж.к.М.. ..Бизнес
П… С…, сграда .., п.к. .., със законен представител Д.К. К. заедно с М. С. и представлявано от адв. В… Г… съдебен
адрес ***, сумата от 290.63 лева главница, ведно със законната лихва, считано
от предявяване на вземането на 22.10.2019г. до окончателното издължаване, както
и разноски в размер на 25.00 лева ДТ и 60.00 лева адвокатско възнаграждение с
ДДС. ОТХВЪРЛИЛ заявлението в частта на
сумата 334.82 лева неустойки.
ВРС
е приел, че уговорената по начина в
заявлението неустойка за предсрочно
прекратяване излиза извън присъщите им
обезпечителна, обезщетителна и санкционна функция, създава условия за
неоснователно обогатяване на мобилния оператор и нарушава принципа за
справедливост.
Видинският окръжен съд, споделя извода на ВРС.
Съгласно
практиката на Европейския съд по Директива 93/13/ЕИО на Съвета
относно неравноправните клаузи в потребителските договори, въведена в Закона за
защита на потребителите /ЗЗП/ с § 13а от Допълнителните разпоредби
/ДР/, „...националният съд е длъжен да разгледа служебно неравноправния
характер на договорна клауза, когато са налице необходимите за това правни или
фактически обстоятелства. Когато счете такава клауза за неравноправна, той не я
прилага, освен ако потребителят се противопостави на това...”.
Длъжникът се явява потребител по смисъла на § 13, т.1
от ДП на ЗЗП – физическо лице, което придобива стоки или ползва услуги, които
не са предназначени за извършване на търговска или професионална дейност. В
случая като потребител на далекосъобщителна услуга се ползва от защитата, предвидена в ЗЗП.
Легалната дефиниция на
понятието неравноправна клауза се съдържа в разпоредбата на чл.143 от ЗЗП.
Според цитираната разпоредба, неравноправна клауза в договор, сключен с
потребител, е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискванията
за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и
задълженията на търговеца или доставчика и потребителя”, като в т. 5 е визирана
хипотеза на задължаване на потребителя при неизпълнение на негови задължения да
заплати необосновано високо обезщетение или неустойка. Съгласно чл.146, ал.1 от
ЗЗП неравноправните клаузи в договора са нищожни, освен ако не са уговорени
индивидуално, като в алинея 2 от посочената разпоредба е разписано, че не са
индивидуално уговорени каузите, които са били изготвени предварително и поради
това потребителят не е имал възможност да влияе върху съдържанието им особено в
случаите на договор при общи условия. Тези нормативни разрешение са дадени и в
Директива 93/13/ЕИО на Съвета/чл.3/, според която не се счита индивидуално
договорена клауза, която е съставена предварително и потребителят не е имал
възможност да влияе на нейното съдържание. Фактът, че някои аспекти от дадена
клауза или някоя отделна клауза са индивидуално договорени, не изключва
приложението на чл.3 от Директивата към останалата част на договора, ако общата
преценка на договора сочи, че той е договор с общи условия.
Безспорно
установено е в настоящия случай, че неустоечната
клауза е част от съдържанието на сключения между страните Договор за мобилни услуги. Това
обаче, не е достатъчно същата да бъде квалифицирана като индивидуално уговорена,
тъй като нормата на чл.146, ал.2 от ЗЗП
изрично прокламира, че не са индивидуално уговорени клаузите, които са били
изготвени предварително и поради това потребителят не е имал възможност да
влияе върху съдържанието им. В конкретния случай договорът е бланков, като с
оглед начина на попълване на договора от
представител на ищеца съдът намира, че на потребителя не е осигурена възможност
да внася промени в неговото съдържание и да включва нови условия по изпълнението
на договорната връзка, в т.ч. да изрази воля по отношение на клаузата за
неустойка. Оттук следва извод, че
неустоечната клаузата от договора не е индивидуално уговорена. Дали клаузата за неустойка би
била нищожна, поради накърняване на добрите нрави, за което съдът следи
служебно, преценката следва да се съобрази преди всичко
с характерните особености на
договора за услуга и вида на насрещните престации. Мобилния оператор се
задължава да предостави на потребителя ползването на мобилни услуги срещу
абонаментна такса, а потребителят - да я
заплати, но само срещу предоставената му услуга. От друга страна, ако е
уговорена неустойка при предсрочно прекратяване на договор за услуга, в размер
на трикратни неплатени по договора абонаментни вноски до
края на срока му, мобилният оператор по прекратения договор ще получи
имуществена облага от насрещната страна в размер, какъвто би получил, ако
договорът не беше прекратен, но без да се предоставя ползването на услугата по
договора. Следователно уговорената по този начин неустойка за предсрочно
прекратяване излиза извън по-горе очертаните функции на неустойката, създава
условия за неоснователно обогатяване на бившия наемодател и нарушава принципа
за справедливост.
Предвид изложените съображения
настоящият съдебен състав приема, че неустоечната клауза от договора за мобилни услуги се явява
неравноправна и тъй като не е договорена индивидуално, съгласно чл.146, ал.1 от
ЗЗП се явява нищожна и не поражда права и задължения за страните по договора.
Като е постановил съдебен
акт в същия смисъл ВРС не е допуснал нарушение на материалния закон, постанови
е обоснован съдебен акт, който следва да бъде потвърден.
Водим
от горното, ВОС :
О П
Р Е Д
Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА
Разпореждане от 18.11.2019г. на PC Видин, с което
е отхвърлено Заявлението за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, подадено от "Т…."
ЕАД в частта на сумата от 334,82 лв., представляваща претендирана неустойка.
Определението
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.