РЕШЕНИЕ
№ 13863
гр. София, 16.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 39 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ
при участието на секретаря РУЖА Й. АЛЕКСАНДРОВА
като разгледа докладваното от ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ Гражданско дело №
20251110108984 по описа за 2025 година
ЮЛ е предявило срещу ЮЛ установителни искове по реда на чл. 422 ГПК
с правна квалификация чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр. с чл. 327, ал. 1 от ТЗ и чл. 86,
ал. 1 ЗЗД, с искане спрямо ответника да бъде признато за установено, че
същият дължи на ищеца сумата от 3999.98 лв., представляваща непогасен
остатък от главница за продажба стоки с наименование ************ по
издадена фактура № ************/14.08.2023 г., ведно със законна лихва за
период от 31.05.2024 г. до изплащане на вземането, сумата от 1679.88 лв.,
представляваща лихва за забава за период от 14.09.2023 г. до 21.12.2023 г.,
изчислена върху главница в размер на 46560 лева, сумата от 2198.95 лв.,
представляваща лихва за забава за периода от 22.12.2023 г. до 13.05.2024 г.,
изчислена върху остатък от главница в размер на 39999.82 лева, сумата от
26.05 лв., представляваща лихва за забава за периода от 14.05.2024 г. до
30.05.2024 г., изчислена върху остатък от главница в размер на 3999.98 лева, за
които вземания е издадена заповед за изпълнение по гр. д. № 32837/2024 г. по
описа на СРС, 39 състав.
Ищецът твърди, че на 14.08.2023 г. с ответникът бил сключен неформален
договор за покупко-продажба на 19400 кг. ************ на стойност 46560
лв., за което била издадена фактура № ************/14.08.2023 г., която била
подписана от управителя на ответника. Посочва, че предаването на стоката
следвало да се осъществи на посочено от ответника трето лице, като
ответникът бил посочил място на разтоварване – база на ЮЛ в Северна
промишлена зона **********. Излагат се твърдения, че за извършената
доставка била съставена товарителница и приемо-предавателен протокол от
14.08.2023 г., на които бил положил подписи представител на ЮЛ, като след
приемането на стоката от страна на ответника не били правени възражения.
На 22.12.2023 г. ЮЛ бил извършил частично плащане по фактура №
************/14.08.2023 г. на стойност 6560 лв., а с оставащата сума от 0.18
лв. от извършено плащане от 28.09.2023 г. било извършено погасяване по
процесната фактура. Посочва, че след частично уважена претенция по
застрахователно обезщетение на 14.05.2024 г. по сметка на ищеца била
1
постъпила сумата от 35999.84 лв., поради което непогасения остатък по
фактура № ************/14.08.2023 г. възлизал на сумата от 3999.98 лв.
Поддържа, че ответникът изпаднал в забава, поради което претендира
заплащане на обезщетение за забава по чл. 86, ал. 1 ЗЗД върху главницата.
Моли за уважаване на исковете. Претендира разноски. Пред съда
процесуалният представител на ищеца поддържа исковата молба и претендира
разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът не е подал отговор на исковата
молба. Пред съда страната не се представлява от надлежно упълномощен
представител.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
По делото са обявени за безспорни и ненуждаещи се от доказване
обстоятелствата, че между ЮЛ срещу ЮЛ на 14.08.2023 г. бил сключен
договор за покупко-продажба на 19400 кг. ************ на стойност 46560 лв.
По делото е представена фактура № ************ от 14.08.2023 г. с
доставчик ЮЛ и клиент ЮЛ за доставка на 19400 кг. ************ на обща
стойност 46560 лв., като фактурата е подписана и от двете страни, с краен
срок за плащане 13.09.2023 г. Във фактурата е посочено, че доставката следвал
ода се осъществи посредством шосеен транспорт с транспортно средство с рег.
№ **********.
Представен е приемо-предавателен протокол № ********** от 14.08.2023
г. по фактура № ************ от 14.08.2023 г. на 19400 кг. ************, с
адрес на доставката гр. Пловдив, ул. „Владая“ № 3, с транспортно средство с
рег. № РВ9939НВ.
Представена е и товарителница № 1333238 от 14.08.2023 г. с изпращач
ищеца с тегло на товара 19400 кг. и адрес на разтоварване гр. Пловдив на
15.08.2023 г., като е посочено и транспортно средство с рег. № **********.
Съгласно представено платежно нареждане от 22.12.2023 г. ответникът е
превел по банковата сметка на ищеца сумата от 6560 лв. с посочено основание
частично плащане по фактури с № ************ от 14.08.2023 г.
Представено е и платежно нареждане от 14.05.2024 г., съгласно което ЮЛ
е заплатила на ищеца сумата от 35999.84 лв.
По иска с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД, 327, ал .1
от ТЗ в тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно
отношение по договор за продажба на стоки между него и ответника,
изпълнение на задължението, породено от договора, т. е., че ищецът е
доставил 19400 кг. ************ на посочено от купувача трето лице, за което
са издадена процесната фактура, че доставката е била приета, както и размера
на продажната цена.
Договорът за търговска продажба на движими вещи, съгласно чл. 318, ал.
1 ТЗ е консенсуален. Сключването му предпоставя постигане на съгласие
между страните - продавач и купувач, относно съществените елементи от
съдържанието на сделката, а такива са вещта /стоката/, обект на продажба и
цената. С постигането на съгласие, за продавача възниква задължението да
заплати уговорената цена. Поради консенсуалния характер на сделката
предаването на вещта и плащането на цената не са елемент от фактическия
състав на търговската продажба, а са относими към изпълнението на
произтичащите от договора задължения, като при липса на други
договорености - чл. 327, ал. 1 ТЗ поставя плащането в зависимост от
предаването.
По делото не е спорно, че между ЮЛ и ЮЛ на 14.08.2023 г. е бил сключен
2
договор за покупко-продажба на 19400 кг. ************ на стойност 46560 лв.
Още повече, че същото се установява и от представена двустранно подписана
фактура № ************ от 14.08.2023 г. Фактурата може да се приеме за
доказателство, установяващо договор за търговска продажба на стоки в
случаите, когато съдържа всички необходими елементи от съдържанието на
сделката - вид на стоката, стойност, начин на плащане, имената на лицата,
положили подписи за продавач и купувач, време и място на съставянето й. В
настоящият случай представената фактура № ************ от 14.08.2023 г. е
подписана както от представител ищеца, така и от представляващия
ответника, като съдържа всички изискуеми от чл. 7, ал. 2 ЗСч реквизити - дата
и място на съставяне, данни за търговските дружества - ЕИК и представляващ,
вид и количество на стоката – ************, 19400 кг., ед. цена 2 лв. за
килограм, и стойност на сделката 38800 лв., начислен ДДС 7760 лв., или обща
стойност 46560 лв., начин на плащане - по банков път, като дори е уговорен и
начина и мястото на доставка на стоката. Съвкупната преценка на данните във
фактурата дава основание да се приеме, че съставената и подписана от
страните фактура доказва по категоричен начин възникването на
облигационно правоотношение между страните по договор за търговска
продажба, по силата на който за ищеца - продавач е възникнало задължение да
предаде отразените в съдържанието й стоки, а за ответника - купувач,
задължението да заплати продажната цена.
Обстоятелството, че стоката по процесната продажба е била доставена
съгласно сключения договор на трето лице, както и че същата е била приета
без забележки се установява, както представените по делото писмени
доказателства, в т. ч. приемо-предавателен протокол № ************* от
14.08.2023 г. и товарителница № *************от 14.08.2023 г., така и с оглед
на извършеното от ответника частично плащане на сумата от 6560 лв.
извършено с платежно нареждане от 22.12.2023 г., което по същество
съставлява извънсъдебно признание за наличието на дълг на посоченото
основание, ето защо и с оглед разпоредбата на чл. 153 ГПК съдът приема
фактите, некасаещи размера на вземането, за доказани.
В настоящият случай съгласно сключения между страните договор
общата стойност на стоките е 46560 лв., като с платежно платежно нареждане
от 22.12.2023 г. ответникът е заплатил сумата от 6560 лв., а с платежно
нареждане от 14.05.2024 г. ЮЛ е заплатила на ищеца сумата от 35999.84 лв.
Като по отношение на второто плащане ищецът твърди, че представлявало
уважена застрахователна претенция във връзка с процесната продажба, като
така декларираното обстоятелство представлява по своя характер признание
на неизгоден за страната факт, който се цени от настоящият състав по реда на
чл. 175 от ГПК с оглед останалите данни по делото съдът приема, че то
отговаря на истината. С оглед на гореизложеното дължима по процесния
договор се явява сумата от 4000.16 лв., като с оглед на диспозитивното начало
доколкото ищецът претендира сума в по-малък размер 3999.98 лв., то именно
в така посочения размер следва да се уважи предявения иск.
По отношение на исковете по чл. 86 ЗЗД настоящия състав намира
следното. Когато длъжникът не изпълни точно задължението си, кредиторът
има право да иска изпълнението заедно с обезщетение за забава или да иска
обезщетение за неизпълнение. В конкретния случай се претендира
изпълнение, а именно плащане на просрочени вземания. Когато е налице
неизпълнение на парично задължение, обезщетението за забава е в размер на
законната лихва от деня на забавата. Ответникът изпада в забава с изтичане на
деня на определен като краен срок за плащане, по арг. от чл. 84, ал. 1 ЗЗД и
след тази дата дължи мораторна лихва. В случая съгласно постигнатите
уговорки обективирани във фактура № ************ от 14.08.2023 г. е
предвидено, че крайния срок за плащане е 13.09.2023 г., поради което от
14.09.2023 ответникът изпада в забава. С оглед на което, като се съобразят
3
датите на извършените частични плащани и размера на непогасените главница
претенциите по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за мораторна лихва се явяват основателни
за сумата от 1679.88 лв., представляваща лихва за забава за период от
14.09.2023 г. до 21.12.2023 г., изчислена върху главница в размер на 46560 лв.,
за сумата от 2198.95 лв., представляваща лихва за забава за периода от
22.12.2023 г. до 13.05.2024 г., изчислена върху остатък от главница в размер на
39999.82 лв., както и за сумата от 26.05 лв., представляваща лихва за забава за
периода от 14.05.2024 г. до 30.05.2024 г., изчислена върху остатък от главница
в размер на 3999.98 лв., които суми са изчислени по реда на чл. 162 от ГПК.
По отговорността на страните за разноски:
В съответствие със задължителните тълкувателни разяснения на
Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, т. 12, съдът следва да се
произнесе и по разпределението на отговорността за разноски в заповедното и
исковото производство. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК заявителят /ищец/ има
право на направените от него разноски в двете производства, като ищецът
претендира сумите от 158.10 лв. държавна такса в исковото производство и
158.10 лв. платена държавна такса в заповедното производство, които суми
следва да му бъдат присъдени. С оглед изхода на спора на ответника не се
дължат разноски.
Воден от горното, Софийски районен съд,
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените искове от ЮЛ, ЕИК
************* със седалище и адрес на управление ************ срещу ЮЛ,
ЕИК ***********, със седалище и адрес на управление: *************, по
реда на чл. 422 ГПК с правна квалификация чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр. с чл. 327,
ал. 1 от ТЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че ЮЛ дължи на ЮЛ, сумата от 3999.98 лв.,
представляваща непогасен остатък от главница за продажба стоки с
наименование ************ по издадена фактура № ************/14.08.2023
г., ведно със законна лихва за период от 31.05.2024 г. до изплащане на
вземането, сумата от 1679.88 лв., представляваща лихва за забава за период от
14.09.2023 г. до 21.12.2023 г., изчислена върху главница в размер на 46560
лева, сумата от 2198.95 лв., представляваща лихва за забава за периода от
22.12.2023 г. до 13.05.2024 г., изчислена върху остатък от главница в размер на
39999.82 лева, сумата от 26.05 лв., представляваща лихва за забава за периода
от 14.05.2024 г. до 30.05.2024 г., изчислена върху остатък от главница в размер
на 3999.98 лева, за които вземания е издадена заповед за изпълнение по гр. д.
№ 32837/2024 г. по описа на СРС, 39 състав.
ОСЪЖДА ЮЛ, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление:
***********, да заплати на ЮЛ, ЕИК ************** със седалище и адрес
на управление ************, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата в размер
на 316.20 лв. разноски в исковото и заповедното производство.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4