РЕШЕНИЕ
№ 8
гр. Варна , 11.01.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, VI СЪСТАВ в публично заседание на
седемнадесети декември, през две хиляди и двадесета година в следния
състав:
Председател:Асен В. Попов
Членове:Яна Панева
Стоян К. Попов
Секретар:Елка К. Колева
Прокурор:Окръжна прокуратура - Варна
Антон Христов Кондов (ОП-
Варна)
като разгледа докладваното от Яна Панева Въззивно административно
наказателно дело № 20203100601309 по описа за 2020 година
Предмет на въззивното производство е решение по АНД № 2150/2020г. на РС-
Варна, 45 състав, постановено на 07.10.2020г., с което обв. С. Д. С. е признат за невиновен
в извършване на престъпление по чл. 325 ал.1 от НК. С решението първоинстанционният
съд е признал за виновен обв. С. в извършване на административно нарушение по чл.1 ал.2
вр. ал.1 т.2 от УБДХ. Съдът постановил веществените доказателства да останат по делото,
на основание чл.112 ал.4 от НПК.
Въззивното производство е образувано по протест на прокурор от ВРП, с който
възразява срещу признаването за невиновен на обв. С. в извършването на престъпление по
чл. 325 ал.1 от НК. В протеста се прави възражение срещу решението на
първоинстанционния съд да наложи на обв. С. административно наказание по реда на
УБДХ. Прокурорът от ВРП моли въззивния съд да отмени решението на
първоинстанционния съд, като неправилно, незаконосъобразно и постановено при
съществени процесулани нарушения. Иска от въззивния съд да постанови ново решение, с
което да признае за виновен обвиняемия С. по предявеното му обвинение за престъпление
по чл.325,ал.1 от НК и да го освободи от наказателна отговорност по чл.78А от НК, като му
наложи административно наказание „Глоба“ в размер на 1000лв. В предвидения 7-дневен
срок от получаване на мотивите е депозирано и допълнително писмено изложение към
протеста, където се правят възражения срещу цялото оправдаване на обвиняемия С., както и
за допуснати съществени процесуални отношения от първоинстанционния съд при анализа
1
на доказателствата.
По делото е постъпило възражение срещу протеста от адв. Свид. Славов - защитник
на обв. С., с което се изразява становище за необоснованост на протеста на ВРП, като същия
не кореспондира с установените в хода на ДП и съдебното производство пред първа
инстанция доказателства. Моли въззивната съдебна инстанция да остави протеста без
уважение и решението на първоинстанционния съд да бъде потвърдено като правилно и
законосъобразно.
В съдебно заседание представителят на ВОП поддържа изложените в подадения
протест аргументи и моли съда да уважи направените с протеста искания.
Защитата в лицето на адв.Славов от името на неговия подзащитен-обв. С. поддържа
депозираното възражение, като излага допълнителни съображения в тази насока.
Обв. С. редовно призован, не се явява пред въззивната инстанция, тъй като явяването
му не е задължително.
За да се произнесе по внесената въззивна жалба съдът взе предвид следното:
Протестът е подаден в срок, от надлежна страна, и разгледана по същество е
неоснователен.
Производството пред ВРС е инициирано по внесено постановление в съда за
предложение за освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно
наказание на основание чл.78а от НК от ВРП, за извършено от С. Д. С. престъпление по чл.
325 ал.1 от НК.
Позовавайки се на всички релевантни доказателства и всички доказателствени
източници, ВОС приема за установена следната фактическа обстановка:
На 22.06.2018 год. сутринта свид. А. Я. паркирала личния си автомобил в гр.Варна на
ул.“Н. Б.“ пред № *, на който живеел обв.С. На бордюра пред имота имало поставени
метални колове, за да ограничават достъпа на автомобили към тротоара. Въпреки тях при
паркирането си свид.Я. имала възможност да отвори вратата на автомобила си и да излезе от
него. В края на работното време свид.Я. се видяла с пострадалата свид. И. А. и двете се
насочили към автомобила на Я. По същото време обв.С. се намирал на тротоара пред дома
си, където заедно със свои приятели, сред които и свидетелите И. Д. и Д. Я. стояли на маса,
пиели бира и гледали футболен мач. На един от металните колове, поставени на тротоара
свид.Д. бил закачил раницата си. Приближавайки към С. и приятелите му свид.А. ги
поздравила, след което виждайки закачената раница се обърнала към С. и стоящите на
масата с него свидетели да преместят раницата, тъй като се опасявала, че може да я събори и
да повреди намиращите се в нея вещи. С това се поставило началото на спор между С.,
който настоявал, че раницата не пречи и А., че би могло да я съборят при потеглянето. И С.
и А. били упорити в отстояване на позицията си, като С. започнал да крещи, че нямат
право да паркират пред дома му, вдигнал табуретката на която стоял и започнал да замахва с
нея към колата на Я., пред която стояла А., крещейки : ”да се махаш веднага, аз съм имал
барче, платил съм тротоарно право, нямаш право да спираш тук”, „запалихте ми колата”. А.
му възразила, че няма право да забранява да се спира на това място, тъй като улицата е
общинска. Това още повече ядосало С., който държейки табуретката над главата си насочил
гнева си към А. като и казал : “искаш ли сега да те ударя” Искаш ли да те унищожа
мършоляк”. Поведението му паникьосало Я., която натиснала клаксона на автомобила си,
това сепнало С., който рязко свалил табуретката при което ударил крака на А. Я. преместила
2
автомобила си, а А. се обадила на тел.112, за да съобщи за поведението на С., който все още
превъзбуден крещял :” да, да, обади се! Какво ще ми направиш, боклук, мършоляк! Такива
като вас и на втора употреба няма да ви искат!”
На горното станал свидетел В. С., който излизал от близкия до дома на С. магазин.
Малко по-късно на мястото пристигнали сестрата на А.- свид. Д. Б. и полицейските
служители- свидетелите Р. К., Т. М. и Д. М.
Горната фактическа обстановка първоинстанционният съд установил въз основа на
приобщените по реда на НПК, писмени доказателства по делото – протоколи за
предупреждение от 22.06.2018 год., характеристика, справка за съдимост и гласни
доказателствени средства – показанията на свидетелите И. А., А. Я., Д. Б., В. С., Д. Я., И.
Д., Х. Н., Д. Д., Р. К., Т. М., Д. М. и частично обясненията на обв.С.
Въззивната инстанция изцяло споделя правните изводи на първоинстанционният съд
относно това че обв. С. не е осъществил деяние по чл.325 ал.1 от НК., а извършеното от него
следва да се характеризира като административно нарушение по чл.1 ал.2 от Указа за борба
с дребното хулиганство.
Този извод на съда е напълно обоснован, доколкото е направен анализ на всички
събрани по делото гласни и писмени доказателства. Изключително мотивирано
първоинстанционният съд е изложил на кои показания дава вяра, кои съответстват на
случилото се, като е преценил и обясненията на обв. С. дали следва да бъдат кредитирани и
в каква степен. В този смисъл въззивната инстанция намира, че не следва да преповтаря
анализа на доказателствата от първата инстанция, тъй като изцяло ги споделя.
Правилно е решението на първоинстанционния съд да приеме, че обв. С. не е
осъществил деяние по чл. 325 ал.1 от НК, тъй като същото е несъставомерно. Както е
посочил районният съд следва изначално мотивите за действията на обв. С. да са насочени
към скандализиране на обществото, като същите следва да са проява на грубо нарушаване
на обществения ред и незачитане на установения правов ред в страната. Видно от събраните
доказателства по делото, както правилно е посочил районният съд в мотивите си
поведението на обв. С. е било провокирано от поведението на свид. А. Безспорно между
двамата е възникнал спор на висок глас, с размяна на обидни реплики. Безспорно
конфликтът е бил междуличностен, тъй като нито преди, нито след това не са събрани данни
обв. С. да е извършвал хулигански действия. В този смисъл правилно първоинстанционният
съд е наложил на обв. С. административно наказание за извършено от него административно
нарушение по УБДХ.
Правилно е била отчетена и ниската степен на обществена опасност на извършеното
от обв. С., за да бъде квалифицирано като нарушение по чл.1 ал.2 от УБДХ. Правилно е бил
определен и размера на административното наказание „Глоба“, като са били отчетени
всички обстоятелства.
По възраженията в протеста:
Въззивният съд не споделя изложените от прокурора възражения в допълнителните
мотиви към протеста, а именно:
1. По отношение на възраженията относно правилността на приетите и
кредитирани от съда показания и твърденията за немотивиране, предубеденост и
неяснота настоящият въззивен състав счита, че първоинстанционният съд е предприел
и извършил всички действия за разкриване на обективната истина, като е призовал и
3
разпитал участниците и свидетелите на извършеното нарушение, събрал е и писмени
доказателства - протоколи за предупреждение и преписка по описа на Първо-РУ-
Варна с цел пълно, всестранно и обективно изясняване на обстоятелствата по делото.
В мотивите си първоинстанционният съд се е обосновал защо и кой показания
кредитира и е направил своя логичен извод за извършеното нарушение поради което
настоящият съд намира възражението за неоснователно.
2. По отношение на твърденията за неправилно признаване на обвиняемият
Стоянов от първоинстанционния съд за невиновен, за извършено престъпление по
чл.325 ал.1 НК, настоящият въззивен състав счита, че същите са неоснователни. Както
въззивния състав посочи по-горе правилно първоинстанционният съд е приел, че е
налице несъставомерност на деянието по чл. 325 ал.1 от НК, както от обективна, така
и от субективна страна. За да бъде осъществен състава на престъплението
„хулиганство“ по чл.325 ал.1 от НК, чрез действията си субекта на това престъпление
нарушава важни държавни, обществени или лични интереси или съществено засяга
нормите на нравствеността. Извършеното от обвиняемия разкрива по ниска степен на
засягане и обществена опасност, изразено чрез ругатни и неприлични изрази и
поведението му не може да бъде прието за груба демонстрация против обществения
ред и за явно неуважение към обществото, което е и основанието след подробно
разграничение и посочване на точните състави и признаци на двете разпоредби
първоинстанционния съд правилно да оправдае обвиняемия за извършено
престъпление по чл.325 ал.1 НК и да му наложи административно наказание „глоба“ в
размер на 250 лв. на основание чл.1ал.2 вр. ал.1 т.2 от УБДХ за извършена
непристойна проява от обвиняемия С..
Безспорно действията на обв. С. са били насочени единствено към свид. А., като
същият не е имал за цел, нито е искал да наруши грубо обществения ред, като покаже явно
неуважение към обществото. Видно от доказателствата по делото преди конфликта със свид.
А., обв. С. е бил седнал на приказка и почерпка със останалите свидетели, като единствено
породилия се спор със свид. А. и Я. за преместване на раницата е довел до неговите
действия. По никакъв начин не се установява същият да е демонстрирал незачитане на
установения правов ред, като с действията си да е нарушил грубо този ред. Напротив
конфликта, както бе посочено по-горе е междуличностен и като такъв е бил разрешен и от
пристигналите полицейски служители. Не случайно самите те са възприели спора, като
междуличностен и в тази връзка са съставили протокол за предупреждение, в който е било
отразено:“…да не отправя закани и заплахи за физическа саморазправа спрямо И. И. А., а
спорните въпроси да решават по законоустановения ред“ /л.18 от ДП/.
Що се отнася до възражението на прокурора, за неправилно интерпретиране от
страна на съда на показанията на свид. Събев, като обективен и безпристрастен свидетел,
въззивната инстанция намира същото за неоснователно. Правилно районният съд е
кредитирал и ценил показанията на свид. С, които се припокриват с установената
фактическа обстановка. Същият е посочил в показанията си какво е чул и възприел от спора
4
между обв. С. и свидетелите Я. и А. Същият не е спестил и изразите, които е чул да си
разменят двете групи участници в конфликта. А това, че свид. С. е дал своя собствена
оценка на случилото се е абсолютно логично, след като е станал очевидец на скандала.
Въззивната инстанция дължи да отбележи, че изводите си първоинстанционният съд не ги е
направил само и единствено на показанията на свид. С., а въз основа на всички събрани и
обсъдени доказателства по делото. В този смисъл не следва да бъдат омаловажавани и
действията или репликите и на свид. А., както прозира от протеста на прокурора. Именно на
база на цялостния анализ на доказателствата и на обоснования правен анализ
първоинстанционния съд е приел, че се касае за административно нарушение по смисъла на
чл.1 от УБДХ, като е ангажирал административно наказателната отговорност на обв. С.
При извършената на основание чл.313 и чл.314 НПК цялостна служебна проверка съдът
не намери основания за отменяване или изменяване на първоинстанционния акт, поради
което и решението следва да бъде потвърдено изцяло.
С оглед на изложеното и на основание чл.338 НПК, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение по АНД № 2150/2020г. по описа на ВРС, 45 състав,
постановено на 07.10.2020г.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5