Р Е Ш Е Н И Е № 260027
30.10.2020г., град Средец
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СРЕДЕЦ, IІ граждански
състав, след проведено открито съдебно заседание на първи октомври през две хиляди
и двадесета година, в следния
състав:
Районен съдия: Сирануш Артинян
При участието на секретаря Маринка
Маринчева, като разгледа докладваното от съдията Артинян гр.дело № 8 по описа
на съда за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба, подадена
от „Агенция за контрол на просрочените задължения“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр.София, ул.“Панайот Волов“, № 29, ет.3, представлявано
от управителите Н. Й. С., И. Ц. К. и Я. Б. Я., чрез пълномощника юрисконсулт Д.
А., против Б.Д.Ж., ЕГН **********, с адрес: ***.
Ищецът твърди, че е подал заявление по чл.410 от ГПК, въз
основа на което било издадена Заповед за изпълнение на парично задължение, като
същата била връчена на ответника при условията на чл.47, ал.5 от ГПК, в
резултат на което за дружеството било възникнало правен интерес от завеждане на
установителен иск за процесните вземанията. Излага се, че претендираните суми
произтичат от Договор за паричен заем № 5419417 от 22.02.2018г. сключен между
„Вива Кредит“ ООД като заемодател и Б.Д.Ж. като заемател, сключен при спазване
разпоредбите на Закона за потребителския кредит, като с неговото подписване
заемателят удостоверил, че е получил Стандартен европейски формуляр, посочващ
индивидуалните услови на паричния заем. Основанието, на което заявлението и
настоящата искова молба били подадени от ищеца бил сключеният Рамков договор за
прехвърляне на парични задължения /цесия/ от 01.12.2016г. на основание чл.99 от ЗЗД и Приложение № 1 към него от 03.06.2019г. между „Вива Кредит“ ООД, ЕИК
********* и „Агенция за контрол на просрочените задължения“ ЕООД, по силата на
който вземането било прехвърлено в полза на „Агенция за контрол на просрочените
задължения“ ЕООД изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности. Сочи
се, че съобразно договора за заем, заемодателят се задължил да предостави на
ответника сумата в размер на 1500 лева под формата на паричен заем, който да се
усвои в търговски обект от клоновата мрежа на „Изипей“ АД. С подписването на
договора Ж. удостоверявала, че е получила от заемодателя заемната сумата от
1500 лева, като договорът имал силата на разписка за предадената, съответно
получената сума. Задължила се също да
ползва и върне сумата съобразно условията на сключения договор, като заплати
сумата в размер на 2377,62 лева, ведно с договорната лихва на 9 месечни
погасителни вноски, всяка в размер на 264,18 лева /включваща първоначално
главница, договорна лихва и такса за експресно разглеждане/. Със сключване на
настоящия договор страните се съгласили, че ще се рефинансира текущия заем на
ответника по Договор за паричен заем № 5386833 в размер на 111,16 лева, като
страните направили изрично волеизявление за прихващане на насрещни изискуеми
задължения, като договорът имал силата на разписка. Сочи се, че по договора за
паричен заем Б.Д.Ж. била извършила плащания в общ размер на 820 лева. Предвид
това дължимата главница била в размер на 1294,05 лева, начислената договорна
лихва била в размер на 167,07 лева за периода от 24.03.2018г. – датата на
първата вноска до 19.11.2018г. – датата на настъпване на падежа на договора. В
договора било уговорено заемополучателят да ползва допълнителна услуга за
експресно разглеждане на документи за одобрение на паричен заем, като за нея
ответникът дължал сумата от 478,10 лева. С договора била предвидено и в
тридневен срок от неговото подписване заемателят да предостави на заемодателя
обезпечение на задължението му по договора, а именно – поръчител физическо
лице, което да отговаря на посочените в договора условия или валидна банкова
гаранция, която да е издадена след усвояване на паричния заем, в размер на
цялото задължение на заемателя по договора, която да е валидна за целия срок на
договора за заем. Поради неизпълнение на уговореното задължение била начислена
на заемателя еднократна неустойка в размер на 614,70 лева, дължима на падежната
дата на погасителната вноска, като така размерът на погасителната вноска станал
332,48 лева. Твърди се, че дължимата неустойка към момента на предявяване на
претенцията била в размер на 478,10 лева. Релевира, че ответникът е следвало да
изплати целия заем на 19.11.2018г. – последната падежна дата, но същият не
изпълнил задължението си, поради което дължал обезщетение за забава върху
непогасената главница в размер на 36,03 лева от 20.11.2018г. до датата на
подаване на заявлението – 24.09.2019г., ведно със законната лихва върху
главницата от момента на подаване на заявлението до окончателното изплащане на
дължимите суми. Отправя се искане да бъде признато за установено по отношение
на „Агенция за контрол на просрочените задължения“ ЕООД, че Б.Д.Ж. дължи
следните суми: 1294,05 лева – главница, 167,07 лева – договорна лихва за
периода от 24.03.2018г. до 19.11.2018г., 478,10 лева – неустойка, 478,10 лева –
такса за експресно разглеждане на документи, 36,03 лева – лихва за забава,
начислена върху непогасената главница от 20.11.2018г. – датата следваща деня на
последната погасителна вноска на паричния заем до датата на подаване на
заявлението – 24.09.2019г., ведно със законната лихва върху главницата от
момента на подаване на заявлението до окончателното изплащане на дължимите
суми. Претендира разноски.
В законоустановения срок по чл.131, ал.1
от ГПК е ангажиран отговор на исковата молба от ответника Б.Д.Ж., чрез особения
представител адв.Д.П.. Релевира подробни съображения относно това, че исковата
претенция е неоснователна и недоказана по основание и размер, като в тази
връзка оспорва същата. Счита, че ищецът в качеството си на пълномощник на
цедента по рамковия договор за цесия не бил
направил никакъв опит за връчване на уведомление за цесията по пощата, с
частен куриер или с нотариална покана. Релевира, че особеният представител не
би могъл да доведе до знанието на страната съобщението за цесията и съответно цесията
не произвеждала действие за длъжника, като твърди, че до момента съобщаване за
извършената цесия на ответницата не било извършено. Твърди, че предмет на
цесионната сделка не можели да бъдат бъдещи, а само съществуващи към момента
прехвърлянето вземания като тяхното съществуване било условие за
действителността на сделката. Рамковият договор за цесия обаче бил сключен на
01.12.2016г. и предхождал близо две години сключването на процесния договор
между Ж. и „Вива Кредит“ ООД. Също така вземането не било индивидуализирано в
рамковия договор, а също така не било ликвидно, изискуемо с оглед това, че все
още ответницата нямала качеството на длъжник
по договора за заем с цедента, като не бил представен и валиден документ
– Приложение № 1/03.06.2019г. В тази връзка особеният представител счита
договорът за цесия за нищожен поради липса на предмет на основание чл.26, ал.2
от ЗЗД, същият не бил породил действие и исковата претенция следвало да бъде
отхвърлена. Счита, че независимо, че в договора било констатирано неговото
сключване на основание предложение за сключване на договор от заемателя или
форма за кандидатстване попълнена от заемателя по електронен път, такива
документи не съществували, тъй като не били представени като доказателства с
исковата молба. Сочи, че на заемателката не бил представен Стандартен
европейски формуляр, Общи условия към договора за паричен заем, както и
погасителен план. Твърди, че предявените вземания към ответника въобще не
съществували или били погасени чрез плащане или се основавали на нищожни
договорни клаузи. Тъй като в исковата молба се излагало, че Ж. била платила сумата от 820 лева, особения
представител заявява, че тази сума била неправилно разпределена. Претенцията за
такса за експресно разглеждане на документите за отпускане на паричен заем била
уговорена в противоречие с нормата на чл.10а от ЗПК, а относно начислената
неустойка адв.П. релевира подробни съображения във връзка с това, че счита
клаузата, с която е уговорена, за нищожна. Счита претенцията за лихви също за
неоснователна с оглед акцесорния им характер спрямо главницата. Отправя искане
за отхвърляне на исковата претенция като неоснователна и недоказана и
претендира разноски.
Районен съд – Средец, като прецени събраните по делото
доказателства и доводите на страните, съобразно нормата на чл.235, ал.2 от ГПК,
намира за установено следното от фактическа страна:
От представения по делото Договор за паричен заем
„Вивакредит План“ № 5419417 – 21.02.2018г., сключен на 22.02.2018г. между „Вива
Кредит“ ООД и Б.Д.Ж. става ясно, че дружеството е предоставило на ответницата в
заем сумата от 1500 лева, като с подписването на договора страните се съгласили
да се рефинансира текущия заем на заемателя с КИД 5386833 от 29.09.2017г., като
се погаси дължимата по него сума от 111,16 лева. В чл.1, ал.2 и ал.3 от
договора Ж. се съгласили, че ще използва услугата по експресно разглеждане на
документи, за което дължимата от нея такса била в размер на 614,70 лева,
съобразно ал.4 на равни части и включени в размера на всяка погасителна вноска.
В договора за заем е посочен размера на погасителната вноска – 264,18 лева,
включваща главница, лихва и такса за експресно разглеждане, срока на заема – 9
месеца, броя на вноските – 9, датите на плащане на всяка погасителна вноска –
24.03.2018г., 23.04.2018г., 23.05.2018г., 22.06.2018г., 22.07.2018г.,
21.08.2018г., 20.09.2018г., 20.10.2018г., 19.11.2018г., фиксирания годишен
лихвен процент по заема – 40,30%, лихвен процента на ден, приложим при отказ от
договора до 14-тия ден – 0,11%, общия размер на всички плащания с включена
такса за експресно разглеждане – 2377,62 лева, годишен процент на разходите –
49,46%. С процесния договор в чл.5 за уговорени и обезпечения – поръчителство
на едно лица, отговарящо на определени условия или банкова гаранция, като при
неизпълнение на задължението за
предоставяне на обезпечение, заемателят дължи неустойка в размер на 614,70
лева, дължима разсрочено на равни части към всяка погасителна вноска, като така
погасителната вноска ставала в размер на 332,48 лева, а общото задължение по
договора – 2992,32 лева. Приобщен е в доказателствената съвкупност разходен
касов ордер № 21/22.02.2018г. за отпускане на кредит № 5419417, като сумата от 1388,84 лева е видно,
че е получена от ответницата. Представена е и тарифа на „Вива Кредит“ относима
към договори за паричен заем, включително и процесния, в който е посочена
методика за изчисляване на таксите и разходите по кредитите. По делото е
представен Рамков договор за продажба и прехвърляне на взамения /цесия/ от
01.12.2016г., сключен между „Вива Кредит“ ООД и „Агенция за контрол на
просрочените задължения“ ЕООД, ведно с потвърждение за извършената цесия от „Вива
Кредит“ ООД, както и Приложение № 1 от 02.06.2019г. към рамковия договор за
продажба и прехвърляне на вземания от 01.12.2016г., видно от които вземането на
„Вива Кредит“ ООД към ответницата по договора за заем № 5419417 е прехвърлено
изцяло на дружеството ищец. Представено е и пълномощно от „Вива Кредит“ ООД, с
което упълномощава „Агенция за контрол на просрочените задължения“ ЕООД да
уведоми длъжника за извършената цесия, както и уведомително писмо от ищеца до
ответницата, с което ѝ си съобщава за прехвърлянето на дължимите от нея
суми по договор № 5419417 от „Вива Кредит“ ООД на „Агенция за контрол на
просрочените задължения“ ЕООД. В материалите по делото е приобщена справка
погасителен план по процесния договор за паричен заем, в която са посочени
дължимите вноски, както и компонентите включени в тях – главница, договорна лихва, неустойка,
такса експресно разглеждане, както и платените от ответницата суми, от които с
205,95 лева е погасена част от дължимата главница, с 95,85 лева е платена част
от договорната лихва, с 136,60 лева е платена част от дължимата неустойка и с
136,60 лева е платена част от таксата за експресно разглеждане.
При така установената фактическа
обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:
Предявени са искове по чл.422 от ГПК във вр. с чл.415,
ал.1, т.2 от ГПК с материално правно основание
чл.79,
ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.240 от ЗЗД, във вр. с чл.92 от ЗЗД във вр. с чл.86 от ЗЗД, във вр. с чл.99 от ЗЗД.
Видно от приложеното ч.гр.д.№ 655/2019г., по описа на
Районен съд - Средец, се установява, че
по заявление на „Агенция контрол на просрочените задължения“ ЕООД е издадена
Заповед за изпълнение на парично задължение № 1492/03.10.2019г. по чл.410 от ГПК срещу длъжника Б.Д.Ж., за вземанията, предмет на настоящия иск. Тъй като
заповедта е приета за редовно връчена при условията на чл.47, ал.5 от ГПК, на
основание чл.415, ал.1, т.2 от ГПК е указано на заявителя да предяви иск за
установяване на претендираната в заповедното производство сума в едномесечен
срок от съобщаването. Искът е предявен в рамките на преклузивния срок по
чл.415, ал.4 от ГПК по отношение на всички вземания, предмет на заповедта за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК. Предвид това е налице правен
интерес от предявения в настоящото
производство иск по чл.422 от ГПК, което от своя страна определя неговата
допустимост.
Основателността на исковата претенция е обусловена от
установяването при условията на пълно и главно доказване на следните
материалноправни прeдпоставки: 1. наличие на валидно възникване на
твърдяното облигационно правоотношение; 2. изпълнени на задължението за
предоставяне на заемната сума; 3. изискуемост на претендираните вземания; 4. сключването на
договорите за прехвърляне на вземания, с които са прехвърлени претендираните
вземания. Относно претенцията за неустойка, следва да се установи, че същата е
уговорена между страните и е валидна, че задълженията от страна на лицето,
което я претендира са изпълнени или е налице готовност за изпълнение, както и
че задължението на лицето, от което се претендира неустойката не е изпълнено.
В настоящото производство се установи
наличието на облигационно отношение по Договор за паричен заем „Вивакредит
План“ № 5419417/21.02.2018г. между ответницата и ищцовото дружество, в
качеството му на цедент на прехвърлените му вземания от „Вива Кредит“ ООД. От представените
по делото договор за прехвърляне на вземания, ведно с потвърждение и приложение
към него, се установи, че процесните вземания са прехвърлени на „Агенция за
контрол на просрочените задължения“ ЕООД. Видно от представените договори за
цесия, приложенията към тях и потвържденията, същите са подписани от лица в
качеството на пълномощници и представляващи дружествата, с оглед на което са
налице волеизявления за пораждане на правните последици на въпросните сделки. Същите
са валидни, ясно е посочен предмета на сделката, доколкото прехвърленото
вземане е индивидуализирано по размер и е посочен правопораждащия го юридически
факт, а именно договора за заем.
Относно фактът на уведомяването на
длъжницата за извършената цесия, доколкото препис от исковата молба, ведно с
приложения към нея – включително и уведомителното писмо за прехвърляне на
вземанията, са връчени на особения представител, който я представлява в
настоящото производство, следва да се презумира, че е уведомена за цесията,
съобразно нормата на чл.99, ал.3 от ЗЗД. Още повече, че уведомяването на
длъжника не е елемент от фактическия състав на договора за цесия, а има
значение при изследване на противопоставимостта на цесията на дъжника /и на
трети лица/, който може валидно и с погасителен ефект да плати на предишния
кредитор преди уведомяването. В настоящия случай няма данни по делото за
извършени плащания към предишния кредитор след подаване на заявлението по
чл.410 от ГПК, с което се претендират процесните суми.
Относно обстоятелството, че Ж. е
получила отпусната в заем сума, настоящият съдебен състав намира следното.
Установи се, че ответницата е усвоила уговорената в кредита сума в размер на
1500,00 лева, тъй като същата е подписала процесния договор за потребителски
кредит, с което е удостоверила погасяването на предишното ѝ задължение по
договор за паричен заем № 5386833/29.09.2017г. в размер на 111,16 лева, както и
остатъкът от сумата от 1388,84 лева е получен от ответницата на дата
22.02.2018г., видно от представения разходен касов ордер. Липсват по делото
ангажирани доказателства, че ответницата е погасил изцяло претендираната
главница, като от приобщената в настоящото производство справка погасителен
план, става ясно, че не са погасени следните суми: 1294,05 лева – главница,
167,07 лева – договорна лихва, 487,10 лева – неустойка и 487,10 лева – такса за
експресно разглеждане на искането за отпускане на заема. С оглед обстоятелството, че в
настоящото производство се установи, че заемната сума е предадена, то и
претенцията за главница е основателна. Основателна е и претенцията за договорна
лихва в размер на 167,07 лева, предвид нейния акцесорен характер спрямо
наличието на действителното вземане за главница по договора за заем, както и с
оглед валидната уговорка за процесната договорна лихва.
В хипотеза на срочен договор за кредит,
какъвто е и настоящия, неговата изискуемост настъпва с изтичане на неговия
срок. От съдържанието на процесния договор за потребителски кредит става ясно,
че последната дължима вноска по кредита е на дата 19.11.2018г., с оглед на
което изикуемостта на цялата заемна сума е настъпила с изтичане срока на договора
именно на тази дата – 19.11.2018г.
Следва да се посочи, че релевираните
възражения от страна на особения представител, касаещи предоставянето на
Стандартен европейски формуляр, Общи условия и липсата на погасителен план са
изцяло неоснователни. Видно от чл.1, ал.1, т.2 от процесния договор Стандартния
европейски формуляр е бил предоставен предварително, като заемополучателката е
имала възможност да се запознае с него на уеб страницата на дружеството
кредитодател. Видно от съдържанието на
договора за заем, неговите общи условия са инкорпорирани в самото му съдържание,
както и погасителни план, доколкото в него ясно е посочен размера на всяка една
погасителна вноска, какви компоненти са включени в нея, както и датата на
плащане на всяка една вноска, като следва изрично да се подчертае, че
уговорената лихва в сделката е с фиксиран лихвен процент и на кредитополучателя
е било пределно ясно какво включва погасителната вноска, дължима всеки месец.
Относно
претенцията за неустойка, претендирана в настоящото производство, съдът намира
следното:
Сключеният от ответницата договор за
потребителски кредит, намира своята правна регламентация в Закона за
потребителския кредит. Според легалната дефиниция, дадена в разпоредбата на
чл.9 от ЗПК, въз основа на договора за потребителски кредит кредиторът
предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на
заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане
срещу задължение на длъжника – потребител да върне предоставената парична сума.
Условие за неговата действителност е писмената форма – чл.10, ал.1 от ЗПК. При
преценката дали потребителският договор поражда правни последици е от
съществено значение установяване на обстоятелството дали същият е действителен,
като в тази връзка следва да се имат предвид разпоредбите на глава VI от ЗПК –
„Недействителност на договора за потребителски кредит, поради неравноправни
клаузи“, според които всяка клауза в договора за потребителски кредит с
фиксиран лихвен процент, която определя обезщетение за кредитора по – голямо от
посоченото в чл.32, ал.4, е нищожна, а когато не са спазени изискванията на
чл.10, ал.1, чл.11, ал.1, т.7 – 12 и т.20 и ал.2 и чл.12, ал.1 – 9, договорът
за потребителски кредит е недействителен.
Нормите на ЗПК, уреждащи материята за неравноправните
клаузи, съдържанието на договора за потребителски кредит и неговата
недействителност са повелителни. В тази връзка е налице и възражение от страна
на особения представител на ответника, че уговорената неустойка е нищожна.
С така уговорената процесна
неустойка се обезпечава изпълнение на едно непарично задължение, а именно за
предоставяне на обезпечение по сключения договор за заем, в указания в договора
срок. Неустойката обаче не е за неизпълнение на основното задължение по
договора – връщане на заетата сума, а за неизпълнение на задължението за
предоставяне на обезпечения по кредита, което е акцесорно по отношение на
главното задължение, като неизпълнението на задължението за предоставяне на
обезпечението в договора не влияе пряко на изпълнението на главното задължение,
за което обаче в чл.9, ал.2 от договора е предвидено, че за забава на
вноските е дължима законна лихва за всеки ден от забавата. С оглед изложените
съображения претендираната неустойка се основава на неравноправна клауза,
доколкото с нейното уговаряне потребителят е поставен в изключително
неблагоприятно положение спрямо търговеца, предоставящ кредита, да заплаща
паричен ресурс при непредставяне на обезпечение – предоставяне на поръчител в много
кратък срок, който трябва да отговаря на определени изисквания или банкова
гаранция. В тази връзка въпросната неустойка е недействителна, тъй като е в
противоречие с добрите нрави, доколкото нейното уговаряне излиза извън
присъщата ѝ обезпечителна, обезщетителна и санкционна функция. Ето защо исковата претенция за вземането за неустойка
в размер на 478,10 лева е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
Относно
претенцията за такса за експресно разглеждане на документите, претендирана в
настоящото производство, съдът намира следното:
В процесния договор е налице неравноправна
клауза относно договорката за такса за експресно разглеждане на кредита. Съобразно нормата на чл.10а, ал.1 и ал.2 от ЗПК се забранява кредиторът да изисква заплащането на такси и комисионни за
допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит, както и
такива, които касаят усвояването и управлението на кредита. В случая таксата за
експресно разглеждане на документи е именно допълнителна услуга във връзка с
отпускането на кредита и нейната претенция, заобикаля императивното правило на чл.10а,
ал.1 от ЗПК, което не позволява нейното начисляване в тежест на потребителя. Ето
защо исковата претенция за вземането за такса за експресно разглеждане на
документите, в размер на
478,10 лева е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
С оглед гореизложените съображения, ответникът дължи
връщане единствено на главницата по договора за кредит в размер от 1294,05
лева, от която следва да се приспадне платеното по неустойката в размер на 136,60
лева и платеното за такса за
експресно разглеждане на документите в размер на 136,60 лева /видно от справка погасителен
план по договор за паричен заем № 5419417/22.02.2018г./, съобразно чл.23 от ЗПК, т.е. сумата от 1020,85 лева, както и законна лихва върху главницата
считано от подаването на заявлението по чл.410 от ГПК в съда на 01.10.2019г. до
окончателното ѝ изплащане. С оглед акцесорния характер на договорната
лихва и валидното ѝ уговаряне, същата е дължима в претендирания размер от
167,07 лева, начислена за периода от 24.03.2018г. до 19.11.2018г. /падежа на
последната погасителна вноска/. Относно претенцията за лихва за забава, същата
е дължима само върху главницата считано от настъпване на забавата, като същата
се претендира за периода от 20.11.2018г./датата
следваща деня на последната погасителна вноска на паричния заем/ до дата
24.09.2019г., като след изчисление от съда в calculator.bg
установи, че размерът е 87,62 лева, но тъй
като ищецът претендира сумата от 36,03 лева, следва да бъде уважена в заявения
размер.
Относно
разноските:
При този изход на спора на
разноски имат право и двете страни. На основание чл.78, ал.1 от ГПК ищецът има
право на разноски пропорционално на уважената част от исковете. Същият е
доказал заплащането на държавна такса в размер на 152,69 лева, депозит за
особен представител в размер на 200,00 лева. Претендира на основание чл.78,
ал.8 от ГПК във вр. с НЗПП да му бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение,
което съдът определя в размер на 100,00 лева. Общият размер на разноските за
исковото производство възлизат на 452,69 лева, като по съразмерност следва да
му бъдат присъдени 225,84 лева. За заповедното производство ищецът е доказал
сторени разноски в общ размер на 99,07 лева, от които 49,07 лева за държавна
такса и 50,00 лева за юрисконсултско възнаграждение, като следва да му се
присъдят по съразмерност 49,43 лева. На ответницата не следва да се присъждат
разноски, тъй като такива не са направени от нейна страна.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Б.Д.Ж., ЕГН **********, с адрес: ***,
че дължи на „Агенция за контрол на просрочените
задължения“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София,
ул.“Панайот Волов“, № 29, ет.3, представлявано от управителите Н. Й. С., И. Ц.
К. и Я. Б. Я.,
сумата от 1020,85 лева /хиляда и двадесет лева и осемдесет и пет стотинки/ - главница по Договор за паричен заем „Вивакредит
План“ № 5419417/21.02.2018г., сключен между „Вива Кредит“ ООД и Б.Д.Ж., ведно със
законната лихва върху главницата от подаване на заявлението по чл.410 от ГПК на
01.10.2019г. до окончателното ѝ изплащане, сумата от 167,07 лева /сто
шейсет и седем лева и седем стотинки/ - договорна лихва за периода от
24.03.2018г. до 19.11.2018г., сумата от 36,03 лева /тридесет и шест лева
и три стотинки/ - обезщетение за забава върху главницата за периода от 20.11.2018г.
до 24.09.2019г., за които
суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК №
1492/03.10.2019г. по ч.гр.д.№ 655/2019г., по описа на Районен съд – Средец, I гр.състав.
ОТХВЪРЛЯ предявения иск за
признаване за установено по отношение на Б.Д.Ж., ЕГН **********,
с адрес: ***,
че дължи на „Агенция за контрол на просрочените
задължения“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София,
ул.“Панайот Волов“, № 29, ет.3, представлявано от управителите Н. Й. С., И. Ц.
К. и Я. Б. Я., следните суми, претендирани по Договор за паричен заем „Вивакредит
План“ № 5419417/21.02.2018г., сключен между „Вива Кредит“ ООД и Б.Д.Ж.: исковата претенция за главница за
разликата над 1020,85 лева до претендирания размер от 1294,05 лева, исковата
претенция за неустойка за неизпълнение на договорно задължение в размер на 478,10
лева, исковата претенция за такса за експресно разглеждане на документите, в размер на 478,10 лева, за които
суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК №
1492/03.10.2019г. по ч.гр.д.№ 655/2019г., по описа на Районен съд – Средец, I гр.състав.
ОСЪЖДА Б.Д.Ж., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на „Агенция за контрол на просрочените
задължения“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София,
ул.“Панайот Волов“, № 29, ет.3, представлявано от управителите Н. Й. С., И. Ц.
К. и Я. Б. Я., сумата от 225,84 лева /двеста двадесет и пет лева и осемдесет и четири стотинки/,
представляваща съдебно деловодни разноски по съразмерност за исковото
производство и сумата от 49.43 лева /четиридесет и девет лева и четиридесет и три стотинки/, представляваща
съдебно деловодни разноски по съразмерност за заповедното производство, на
основание чл.78, ал.1 от ГПК.
Решението
може да бъде обжалвано от страните в двуседмичен срок от съобщаването му с
въззивна жалба пред Окръжен съд – Бургас.
Районен съдия:……………….....