№ 76
гр. Пловдив, 11.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVIII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на първи декември през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Милена Ат. Георгиева
при участието на секретаря Десислава Ст. Терзова
като разгледа докладваното от Милена Ат. Георгиева Административно
наказателно дело № 20215330206693 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. ЗАНН.
Обжалван е Електронен фиш на ОДМВР Пловдив, серия К №4574981, с
който на З.М.Я., ЕГН:********** е наложено административно наказание
„ГЛОБА“ в размер на 600 /шестстотин/ лева на основание чл.189, ал.4, вр.
чл.182, ал.1, т.5 от Закон за движение по пътищата /ЗДвП/, за нарушение на
чл.21, ал.1 от ЗДвП.
Жалбоподателят, по съображения изложени в жалбата, оспорва
издадения срещу него електронен фиш /ЕФ/, като неправилен и
незаконосъобразен. Иска отмяната му. Редовно призован, в съдебното
заседание се явява лично и се представлява от процесуален представител –
адв. В.И., като жалбата се поддържа по същите съображения и се прави
същото искане. Претендират се разноски за адвокатско възнаграждение.
Въззиваемата страна - ОД МВР Пловдив, редовно призована, не
изпраща представител в съдебно заседание. До съда е депозирано писмено
становище от главен юрисконсулт И.П., в което се излагат доводи за
неоснователност на жалбата. Прави се искане за потвърждаване на процесния
електронен фиш, както и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
В условията на алтернативност се прави възражение и за прекомерност на
разноските за адвокат.
Съдът, след като взе предвид изложеното в жалбата и след като
анализира събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Жалбата е подадена в преклузивния 14-дневен срок за обжалване,
1
изхожда от надлежна страна и е насочена срещу подлежащ на обжалване акт,
поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество,
същата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
От фактическа страна съдът установи следното:
На жалбоподателя З.М.Я. е бил издаден Електронен фиш за налагане на
административно наказание глоба серия К №4574981 за нарушение,
извършено на 23.01.2021г. в 17:49ч. на Републикански път ІІ – 64, в с.
Песнопой, ул. „1-ва“ срещу №5 в посока гр. Пловдив, установено и заснето с
автоматизирано техническо средство CORDON – M2 сер. №MD 1196, за
превишаване на разрешената скорост с 48 км/ч при управление на МПС – лек
автомобил „Пежо 301“ с рег.№***. Моторното превозно средство, ползвано
от З.М.Я., се движило с 98 км/ч при разрешена скорост за населено място от
50 км/ч. Скоростта от 98 км/ч е с 3 км/ч по-ниска от отчетената от
автоматизираното техническо средство от 102 км/ч – т.е. след приспаднат
толеранс от минус 3 км/ч.
Нарушението било заснето с автоматизирано техническо средство –
видео – радарна система за наблюдение и регистрация на пътни нарушения с
вградено разпознаване на номера и комуникации тип CORDON – M2 сер. №
MD 1196, която е от одобрен тип, вписана в регистъра на одобрените за
използване типове средства за измерване под №В - 46 /видно от приложеното
към административнонаказателната преписка писмо на Директора на
Дирекция „Изпитване на средства за измерване, устройства и съоръжения“
към Българския институт по метрология/. Техническото средство е преминало
и през първоначална проверка, от която се заключава, че същото отговаря на
метрологичните изисвания /видно от протокол за проверка №10 - С – ИСИС
от 21.02.2020г. на Главна Дирекция „Мерки и измервателни уреди“, отдел
„Изпитване на средства за измерване и софтуер“ към Българския институт по
метрология/.
На жалбоподателя, в качеството му на ползвател, е наложено
административно наказание глоба в размер на 600 /шестстотин/ лева на
основание чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.1, т.5 от ЗДвП за нарушение на чл.21,
ал.1 от ЗДвП.
Описаната фактическа обстановка се установява по безспорен и
категоричен начин от събраните по делото и приложени по преписката
писмени доказателства, които съдът кредитира.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира следното
от правна страна:
По делото са налице категорични и безспорни доказателства за
извършено от жалбоподателя административно нарушение на чл.21, ал.1 от
ЗДвП, тъй като същият се е движил със скорост от 98 км/ч при разрешена в
населеното място скорост от 50 км/ч. Касае се за ангажиране на
административнонаказателна отговорност на правен субект, който е посочен
по изричната разпоредба на закона по чл.188, ал.1 от ЗДвП.
При извършената служебна проверка съдът констатира, че обжалваният
електронен фиш съдържа реквизитите по чл.189 ал.4 от ЗДвП – посочени са
данните за териториалната структура на Министерството на вътрешните
2
работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата,
точният час на извършване на нарушението, регистрационният номер на
моторното превозно средство, собственикът, на когото е регистрирано
превозното средство и лицето, което следва да носи отговорност на основание
чл.188, ал.2 от ЗДвП, описание на нарушението, нарушените разпоредби,
размерът на глобата, срокът, сметката и мястото на доброволното й
заплащане. За по–голяма прецизност е необходимо да се отбележи, че сред
посочените реквизити по чл.189, ал.4 от ЗДвП няма изискване фишът да е
датиран, да съдържа имена, адрес и подпис на издателя, нито се изисква
посочване пред кого и в какъв срок може да се обжалва.
Съгласно разпоредбата на чл.165, ал.3 от ЗДвП, условията и редът за
използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на
правилата за движение се определят с наредба на министъра на вътрешните
работи, каквато в случая се явява Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г. за
условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и
системи за контрол на правилата за движение по пътищата. Съдебният състав
счита, че са спазени изискванията на посочената Наредба. Нарушението е
било заснето с автоматизирано техническо средство - видео - радарна система
за наблюдение и регистрация на пътни нарушения с вградено разпознаване на
номера и комуникации тип CORDON – M2 сер. № MD 1196, със съответната
снимка, в която скоростта била отразена като 102 км/ч и бил отчетен толеранс
на измерената скорост от минус 3 км/ч в полза на водача, за което е прието,
че последният се е движел с 98 км/ч. Отчетеният толеранс е заложен в
техническите характеристики на автоматизираното техническо средство, при
което винаги се отчита грешка при измерване на скоростта в пътни условия. В
настоящия случай толерансът е в полза на водача, а именно минус 3 км/ч.
Техническото средство е изправно и от одобрен тип. За посочените
обстоятелство по административно – наказателната преписка са приложени
подробно цитираните по – горе писмо на Директора на Дирекция „Изпитване
на средства за измерване, устройства и съоръжения“ към Българския
институт по метрология /от което е видно, че видео – радарната система е от
одобрен тип, вписана в регистъра на одобрените за използване типове
средства за измерване под № В - 46/, както и протокол за проверка №10 - С –
ИСИС от 21.02.2020г. на Главна Дирекция „Мерки и измервателни уреди“,
отдел „Изпитване на средства за измерване и софтуер“ към Българския
институт по метрология /от който се установява, че същата отговаря на
метрологичните изисвания/. Спазени са изискванията на чл.10, ал.1 от
Наредбата, като в случая за използваното мобилно автоматизирано
техническо средство е бил съставен протокол, в който отразените данни
съответстват на процесното време и място, както и на номера на статичното
изображение. По делото е наличен и снимков материал, на който е заснето
нарушението, както и такъв, относно разположението на техническото
средство.
Разпоредбата на чл.182, ал.1, т.5 от ЗДвП предвижда административно
наказание „глоба“ в размер от 600 лева за водач, който превиши разрешената
максимална скорост в населено място с над 40 км/ч. В конкретния случай
3
разрешената максимална скорост за движение в населено място е 50 км/ч.
Същата е превишена с 48 км/ч. Налице е абсолютно определена санкция,
която не подлежи на корегиране от страна на съда.
Установеното нарушение разкрива типичната, а не по-ниска степен на
обществена опасност на деяния от този вид, поради което приложение не
може да намери разпоредбата на чл.28 от ЗАНН.
При извършената служебната проверка съдът не констатира
допуснати в хода на административнонаказателното производство
съществени нарушения на процесуалните правила, които да налагат отмяна
на атакувания електорен фиш.
Възражението, че за същото нарушение са издадени два електронни
фиша не може да мотивира извод за отмяна на атакувания по настоящото
дело. Обжалваният електронен фиш на ОДМВР Пловдив, серия К №4574981 е
издаден първи по ред и при наличие на основания за потвърждаването му
следва да бъде потвърден. Отмяна би била мислима за втория по ред издаден
електронен фиш – серия К №4574983.
При този изход на спора и съобразно с чл.63д, ал.4 от ЗАНН,
основателно е искането на въззиваемата страна за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение. С оглед на това, че конкретният размер на
възнаграждението за юрисконсулт законът предоставя да се определи от съда,
то съобразно с разпоредбата на чл.37 от Закона за правната помощ, която
предвижда съобразяване на възнаграждението с вида и количеството на
извършената дейност, както и на основание чл.27е от Наредбата за
заплащането на правната помощ, съдът намира, че следва да определи
възнаграждение за ползваната юрисконсултска защита в минималния размер
от 80 лева. Производството по делото е продължило в едно съдебно
заседание, в което не се е явил процесуалният представител на въззиваемата
страна, като от същия е приложено единствено писмено становище, с
изложени съображения по съществото на делото. Поради това следва да се
присъди възнаграждение на минимума от 80 лева.
По изложените съображения и на основание чл.63, ал.2, т.5, вр. чл.63д,
ал.4 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш на ОДМВР Пловдив, серия К
№4574981, с който на З.М.Я., ЕГН:********** е наложено административно
наказание „ГЛОБА“ в размер на 600 /шестстотин/ лева на основание чл.189,
ал.4, вр. чл.182, ал.1, т.5 от Закон за движение по пътищата /ЗДвП/, за
нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП.
ОСЪЖДА З.М.Я., ЕГН:********** ДА ЗАПЛАТИ на ОДМВР –
Пловдив, БУЛСТАТ №********* сумата от 80 /осемдесет/ лева,
представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване в 14 - дневен срок от съобщаването
4
му на страните пред Административен съд- Пловдив.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
5