№ 8362
гр. София, 08.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 71 СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:КАТЯ Н. ВЕЛИСЕЕВА
при участието на секретаря КАЛИНА Д. АНГЕЛОВА
като разгледа докладваното от КАТЯ Н. ВЕЛИСЕЕВА Гражданско дело №
20211110133728 по описа за 2021 година
Производството е по предявен по реда на чл. 415, ал.1 ГПК от “............“ ЕООД срещу
А. Х. Н. иск с правно основание чл. 143, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 79, ал.1 ЗЗД с искане спрямо
ответника да бъде признато за установено, че същият дължи на ищеца сумата от 1200,00 лв.
главница по договор за кредит № 844251 от 20.03.2017г., сключен между А. Х. Н. и „..........“
АД, договорна лихва в размер на 355,80 лв., за периода от 20.03.2017г. до 30.06.2018г.,
наказателна лихва в размер на 764,01 лв. за периода от 01.05.2017г. до 03.08.2020г.,
възнаграждение по договор за предоставяне на поръчителство от 20.03.2017г. в размер на
308,64 лв. и административни разноски за извънсъдебно събиране на вземането по договора
за поръчителство в размер на 81,09 лв., ведно със законна лихва върху главното вземане от
24.08.2020г. до окончателното изплащане, за които вземания е издадена заповед за
изпълнение от 01.10.2020 г. по ч.гр.д. № 39222/2018г. по описа на СРС, 71 състав.
Ищецът твърди, че на 20.03.2017 г. ответникът кандидатствал за отпускане на
потребителски кредит от „..........“ ЕАД, като бил сключен Договор за кредит №844251 от
същата дата за сумата от 1200 лв. Сочи, че с част от отпуснатата сума, а именно 945,94 лв.,
кредитополучателят погасил задълженията си чрез рефинанс по предходен Договор за
кредит № 745067/11.10.2016г. След извършване на рефинансирането, на ответника на каса
на „.........“ АД била отпусната на 20.03.2017г. сума в размер на 254,06 лв. Поддържа, че при
сключването на договора ответникът избрал да обезпечи изпълнението на задълженията си,
като осигури поръчителство от одобрено от кредитодателя ЮЛ, а именно „............“ ЕООД,
което лице се съгласило да отговаря солидарно за задълженията на кредитополучателя
срещу дължимо възнаграждение в размер на 140,99 лв. месечно за периода на действие на
договора. Твърди се още, че между „..........“ ЕАД и ищеца се сключил договор за
поръчителство, като предвид неизпълнение на задълженията на длъжника по договора за
кредит ищецът на 10.08.2020г. и след отправено уведомление до длъжника погасил всички
дължими от кредитополучателя по процесния договор за кредит суми, с оглед което са
предявени настоящите искове.
Препис от исковата молба е редовно връчен на ответника А. Х. Н. и в срока по чл.131
ГПК е постъпил писмен отговор, в който оспорва иска като неоснователен. Навежда доводи
за нищожност на сключения с „..........“ АД договор поради противоречие със закона и
1
добрите нрави и липса на предмет, както и че посоченият ГПР не отговаря на действителния
такъв в противоречие с чл. 11, ал.1, т.10 от ЗПК. Оспорва и претенцията за заплащане на
наказателна лихва и административни разходи. Оспорва като нищожен и договорът за
поръчителство. Поддържа, че заплащането на дължимите суми от страна на ищеца като
поръчител е недоказано. При тези съображения моли за отхвърляне на предявения иск.
Претендира разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
Основателността на предявените искове предпоставя установяването на следните
обстоятелства: възникването на валидно правоотношение по договор за кредит с твърдяното
съдържание, включително постигната между страните договореност за връщане на кредита с
лихва, предоставянето на сумата и усвояването на кредита от ответника; настъпила
изискуемост на задълженията, размера на претендираните суми наличието на валидно
сключен договор за поръчителство, включително постигната договореност за заплащане на
възнаграждение, както и че поръчителят е заплатил задълженията по договора, като е
уведомил ответника за отправено към него от кредитора искане за плащане и за самото
плащане, направата на административни разноски и техният размер, както и изпадането в
забава на ответника. В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да установи,
че е платил задължението си на кредитора преди да бъде уведомен от поръчителя, респ. че
надлежно е погасил регресното вземане на поръчителя.
От представения по делото договор за потребителски кредит №844251/20.03.2017 г. и
приложение №1 към него, сключени между „..........“ ЕАД и А. Х. Н. се установява, че
страните са уговорили кредиторът да предостави на кредитополучателя потребителски
кредит в размер на 1200,00 лева за срок от 15 месеца при лихвен процент в размер на 41,24
% и ГПР в размер на 50,00 %. Общата стойност на главницата и възнаградителната лихва
възлиза на 1555,80 лева, платими на 15 месечни вноски всяка в размер на 103,72 лева.
Видно от погасителния план към договора първата погасителна вноска е платима на
30.04.2017 г., а последната - на 30.06.2018 г. Съгласно сключения договор за кредит
ответникът е поел задължение да предостави на кредитора обезпечение на кредита,
изразяващо се в предоставянето на банкова гаранция в срок от 10 дни от на заявлението за
сключване на договора или поръчителство от одобрено от кредитора лице в срок от 48 часа
от подаване на заявлението за сключване на договора. Посочено е в договора, че в случай на
предоставяне на обезпечение чрез поръчителство срокът за одобрение на заявлението е 24
часа от предоставяне на обезпечението, а при заявен кредит без обезпечение срокът за
одобрение е 14 дни от подаване на заявлението.
От приложения по делото договор за поръчителство от 20.03.2017 г., сключен между
А. Х. Н. и „............“ ЕООД се установява, че същият е сключен за обезпечение на
задълженията на ответника по сключения с „..........“ АД договор за потребителски кредит.
Видно от разпоредбите на договора ищецът се задължава да сключи договор за
поръчителсктво с „..........“ ЕАД и да отговаря солидарно пред него за всички задължения на
потребителя, възникнали съгласно договора за потребителски кредит или в резултат от
неизпълнението на потребителя по договора за кредит. За поемане на тези задължение
потребителят дължи на поръчителя възнаграждение, което съгласно приложението към
договора в размер на 85,91 лева месечно за периода на действие на договора за кредит,
платими на уговорените в договора за кредит падежни дати по банковата сметка на
поръчителя или на кредитора, овластен да приема изпълнение. Уговорено е също, че ако
заплатената от потребителя сума е недостатъчна да покрие както вноската по договора за
заем, така и тази към поръчителя, с приоритет се погасяват задълженията към поръчителя
(чл. 8, ал. 5).
Между кредитора „..........“ АД и „............“ ЕООД също е сключен договор за
поръчителство на 20.03.2017 г., съгласно който „............“ ЕООД се е съгласил да отговаря
солидарно с кредитополучателя за погасяване на сумата по кредита. Според клаузите на
2
договора „..........“ ЕАД има право да иска плащане от поръчителя на всяко изискуемо
задължение на потребителя по договора за потребителски кредит.
Според заключението на съдебно – техническата експертиза в административния панел
на „..........“ ЕАД има регистрирано кандидатстване и сключване на договор за кредит на
20.03.2017 г. с лицето А. Х. Н., което след маркиране с отметки е кандидатствал и е одобрен
за кредита, за който сам е избрал да бъде обезпечен. Договорът за поръчителство между
потребителя и ищеца е сключен непосредствено след договора за кредит като системата
автоматично прехвърля клиента към сайта на „............“ ЕООД. Системата е изпратила два
SMS кода на телефона на ответника за верификация във връзка със сключването на
процесните договори, чието потвърждение е задължително условие, за да се стигне до
сключването на договорите.
По делото е изслушано и прието без възражения от страните заключение на съдебно –
счетоводната експертиза, според което на 20.03.2017 г. на ответника е отпусната сума в
размер на 1200 лева, от която 945,94 лева са отнесени за погасяване на задължения на А. Х.
Н. по предходен договор за кредит от 11.10.2016 г., сключен с „..........“ ЕАД. Според
разписка за извършено плащане чрез „.........“ АД ответникът е получил в брой останалата
сума от 254,06 лева. След отправено писмено искане на 05.08.2020 г. от „..........“ ЕАД до
ищеца е извършено осчетоводено погасяване на всички задължение по договора за кредит в
общ размер 2400,90 лева, включващи 1200,00 лева – главница, 355,80 лева договорна лихва,
764,01 лева – наказателна лихва и 81,09 лева административни разноски.
По делото е прието удостоверение за погасени задължения, издадено от „..........“ ЕАД,
за това че всички дължими от кредитополучателя суми по договора са погасени и „..........“
ЕАД няма финансови претенции към А. Х. Н. по договор за кредит от 20.03.2017 г.
Представеният по делото договор за кредит, сключен между „..........“ ЕАД и ответника
е по правната си същност договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9 от ЗПК,
поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон -
Закона за потребителския кредит, в който законодателят предвижда строги изисквания за
формата и съдържанието на този вид договори, уредени в глава трета на закона.
Установената съдебна практика (решение № 23 от 07.07.2016 г. по т. д. № 3686/2014 г. на I т.
о., решение № 142 от 01.08.2018 г. по т. д. № 1739/2017 г. на II т. о. на ВКС и др.). приема, че
за валидността на клаузите в потребителския договор съдът следи служебно и следва да се
произнесе независимо дали страните са навели такива възражения или не, като на още по –
силно основание служебното начало следва да се приложи и при преценка дали клаузите на
договора са нищожни, в какъвто смисъл са и т. 1 и т. 3 от ТР №1/09.12.2013 г. по тълк. д. №
1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Общественият интерес от осигуряване на точното прилагане на
императивните правни норми, които регулират правния спор, преодолява диспозитивното
начало в гражданския процес (чл. 6 ГПК).
В случая при преценка на събраните по делото доказателства не може да се приеме,
че процесните договорни съглашения отговарят изцяло на изискванията, съдържащи се в
глава ІІІ ("Договор за потребителски кредит. Форма и съдържание"), чл. 9 - чл. 11 ЗПК. По
силата на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК договорът за потребителски кредит се изготвя на
разбираем език и съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума,
дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като
се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент
на разходите по определения в приложение № 1 начин. Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК
годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за
потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони,
възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на
договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит.
В процесния договор за потребителски кредит е посочен процент на ГПР 50,00%, т. е.
формално е изпълнено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ГПК. Този размер не надвишава
максималния по чл. 19, ал. 4 ЗПК. Посоченият размер обаче не отразява действителният
3
такъв, тъй като не включва част от разходите за кредита, а именно – възнаграждението по
договора за предоставяне на поръчителство, сключен от потребителя с ищеца, което се
включва в общите разходи по кредита по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК. По силата на §
1, т. 1 от ДР на ЗПК "Общ разход по кредита за потребителя" са всички разходи по кредита,
включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички
други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са
известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за
допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните
премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за
получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на
прилагането на търговски клаузи и условия. Общият разход по кредита за потребителя не
включва нотариалните такси.
Възнаграждението в полза на поръчителя е разход, свързан с предмета на договора за
потребителски кредит, доколкото касае обезпечение на вземанията по договора. В същото
време, съгласно чл. 8, ал. 5 от договора за предоставяне на поръчителство, „..........“ ЕАД е
овластено да приема вместо поръчителя възнаграждението по договора за предоставяне на
поръчителство. Тази свързаност обуславя извод, че разходът за възнаграждение в полза на
гаранта е известен на заемодателя, което се потвърждава и от съвкупната преценка на
събраните по делото доказателства.Анализът на клаузите относно обезпечението на кредита
не подкрепят доводите за доброволност при избора на обезпечение, а от формулировката им
става ясно, че за да бъде потребителят одобрен за отпускане на кредита, следва да сключи
още и договор за предоставяне на поръчителство с посочено от кредитора юридическо лице.
Гореизложеното води и до извода, че в конкретния случай договорът за поръчителство има
за цел да обезщети кредитора за вредите от възможна фактическа неплатежоспособност на
длъжника, което влиза в противоречие с предвиденото в чл. 16 ЗПК изискване към
доставчика на финансова услуга да оцени сам платежоспособността на потребителя и да
предложи цена за ползването на заетите средства, съответна на получените гаранции. В
частност задължението за заплащане на възнаграждение на поръчителя е определено като
месечно през целия срок на договора с падеж съответен на падежните дати на вноските по
договора за кредит, но същевременно това плащане в размер на 85,91 лева месечно не е
отразено като разход при формирането на оповестения ГПР – 50,00%, въпреки че се дължи
заедно с месечните вноски. Този начин на оповестяване на разходите не е съответен на
изискването на чл. 19, ал. 1 ЗПК. При отчитането на възнаграждението за предоставяне на
гаранция като несъмнен разход действителният ГПР е значително завишен.
Въпреки, че всеки един от представените договори - този за кредит и този за
предоставяне на поръчителство, формално представляват самостоятелни договори, двата
договора следва да се разглеждат като едно цяло. Тази обвързаност се установява от
уговорката за необходимост от предоставяне на обезпечение чрез сключване на договор за
предоставяне на поръчителство на кредитополучателя с одобрено от кредитодателя
юридическо лице - поръчител, сключването на договора за поръчителство в деня, в който е
сключен самият договор за кредит, както и с изричната уговорка за изплащане на
възнаграждението за предоставянето му, ведно с основното задължение по кредита. С оглед
изложеното съдът намира, че разходът за възнаграждение на поръчителя за обезпечаване
вземанията на „..........“ ЕАД по процесния договор за потребителски кредит, отговаря на
поставените от ЗПК изисквания, за да се включи в общия разход по кредита (в тази насока
Решение № 24 от 10.01.2022 г. на СГС по в. гр. д. № 7108/2021 г., Решение № 264616 от
09.07.2021 г. по в.гр.д. № 9991/2020 г. по описа на СГС, Решение № 260628 от 21.02.2022 г.
на СГС по в. гр. д. № 2806/2021 г. и др.). При това положение и въз основа на съвкупната
преценка на всяка от уговорките съдът счита, че макар формално договорът за паричен заем
да покрива изискуеми реквизити по чл. 11, ал. 1 ЗПК, вписаните параметри не
кореспондират на изискуемото съдържание по т. 10 - годишния процент на разходите по
кредита и общата сума, дължима от потребителя. Тази част от сделката е особено
съществена за интересите на потребителите, тъй като целта на уредбата на годишния
процент на разходите по кредита е чрез императивни норми да се уеднакви изчисляването и
4
посочването му в договора и това да служи за сравнение на кредитните продукти, да
ориентира икономическия избор на потребителя и да му позволи да прецени обхвата на
поетите от него задължения. Затова и неяснотите, вътрешното противоречие или
подвеждащото оповестяване на това изискуемо съдържание законодателят урежда като
порок от толкова висока степен, че изключва валидността на договарянето - чл. 22 ЗПК. В
този смисъл като не е оповестил действителен ГПР в договора за кредит кредитодателят е
нарушил изискванията на закона и не може да се ползва от уговорената сделка, което
обосновава извод за недействителност на договора за кредит на основание чл. 22 от ЗПК,
поради неспазването на изискванията на чл. 11, т. 10 и 11 от ЗПК (в този смисъл са Решение
№ 261440 от 04.03.2021 г. по в.гр.д. № 13336/2019 г. по описа на СГС, ІІ-А въззивен състав,
Решение № 24 от 10.01.2022 г. по в.гр.д. № 7108/2021 г. по описа на СГС, III-Б въззивен
състав и др.).
Относно договорът за поръчителство, въз основа на който се твърди ищецът да е
заплатил задълженията на ответника по договора за кредит следва да се посочи, че той също
е с характеристиките на потребителски договор, тъй като е акцесорен на договора за кредит.
Съгласно чл. 138, ал. 1 ЗЗД договорът за поръчителство е договор, по силата на който едно
лице се задължава спрямо кредитора на трето лице да отговаря за изпълнение на
задължението на това трето лице. Съгласно ал.2 на посочената правна норма поръчителство
може да съществува само за действително задължение. Установи се, че главното задължение
е недействително. Поръчителството е договор, който се сключва между кредитора и
поръчителя. Процесният договор, сключен между А. Н. и „............“ЕООД не е договор за
поръчителство по смисъла на чл. 138 ЗЗД. Длъжникът не е страна по този договор, тъй като
за него не съществува защитен от закона интерес от лично обезпечаване на дълга. Поради
което сключване на договор за поръчителство от ответника в качеството му на длъжник е
лишено от правно основание, а това прави договора нищожен по смисъла на чл. 26, ал. 2 пр.
4 ЗЗД. Процесният договор по-скоро съдържа характеристиките на договор за мандат, тъй
като едната страна е поела задължение за извърши правно действие - да сключи договор за
поръчителство с кредитора, а другата да й заплати възнаграждение за това. Договорът също
така накърнява добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1 , пр. 3 ЗЗД, тъй като срещу
задължението да заплаща възнаграждение ответникът не получава нищо в замяна.
Обезпечение на своето вземане получава кредиторът по договора за заем, който е поставил
изискване за сключване на подобен договор като условия за отпускане на паричния заем.
Поначало договорът за поръчителство е безвъзмезден , но е възможно да бъде уговорено
възнаграждение в полза на поръчителя. Това възнаграждение следва да се дължи от
кредитора, който е страна по договора за поръчителство и има интерес от обезпечаване на
вземането си , а не да се дължи от потребителя. Поемането на задължение от страна на
длъжника да плати възнаграждение на поръчителя е уговорено единствено в интерес на
поръчителя и е в ущърб на длъжника. Така се увеличава значително задължението на
потребителя, тъй като се кумулира към задължението по заемното правоотношение, както се
посочи и по-горе и прави насрещните престации очевидно нееквивалентни. Това е така, тъй
като срещу задължението за заплащане на възнаграждение потребителят не получава
насрещна престация. На следващо място следва да се посочи, че ответникът е бил поставен в
положение, при което е принуден от икономически по-силната страна да сключи договор с
„............“ЕООД , което лице е посочено и одобрено от кредитора по договора за
потребителски кредит. Съответно, анализирайки клаузите на договора за потребителски
кредит и по – конкретно клаузата на чл.4 от същия потребителят не е имал право на избор
на поръчител и възможност за индивидуално договаряне, имайки предвид в случая, че
едноличен собственик на капитала на дружеството – поръчител е кредиторът на длъжника
по договора за потребителски кредит, установимо след справка в търговския регистър,
поради което двете дружества – кредитор и поръчител се явяват свързани лица. Предвид
изложеното сключения на 20.03.2017 между потребителя и „............“ЕООД договор за
предоставяне на поръчителство е нищожен, поради което не следва да се дължи и
претендираното по него възнаграждение.
Предвид гореизложеното съдът намира, че ответникът следва да бъде осъден да
5
заплати единствено чистата стойност на кредита на основание чл. 23 ЗПК, независимо че
недействителността на договора е установена в производство по реда на чл. 422 ГПК. В
решение №50174 от 26.10.2022г по гр.д.№3855/2021г по описа на ВКС в производство по
чл.290 от ГПК върховният съд е дал отговор, че ако недействителността на договора по чл.
22 ЗПК се установи в производството по чл.422 от ГПК съдът следва да установи с
решението си дължимата сума по приетия за недействителен договор за потребителски
кредит доколкото ЗПК е специален закон по отношение на ЗЗД и в цитираната разпоредба
на чл.23 от ЗПК е предвидено задължение на потребителя за връщане на чистата сума по
кредита. Това следва от характеристиката на договора за потребителски кредит, посочена
по-горе и задължението за периодичност за връщане на сумата. Ако се приеме, че
установяването на дължимостта на чистата сума по получения кредит и осъждането на
потребителя следва да се извърши в отделно производство по предявен иск с правно
основание чл.55 от ЗЗД, то би се достигнало до неоснователно обогатяване за потребителя
предвид изискуемостта на вземането по недействителен договор, в частност при нищожен
договор за потребителски кредит и позоваване от страна на потребителя на изтекла
погасителна давност. Това би противоречало на принципа за недопускане на неоснователно
обогатяване в какъвто смисъл е и въвеждането на разпоредбата на чл.23 от ЗПК в
специалния закон. Базирайки се на практиката на ВКС по посочения по- горе правен въпрос
и приемайки в настоящия случай, че сключените на 20.03.2017 г договор за потребителски
кредит и договор за предоставяне на поръчителство са недействителни /нищожни/
настоящият състав счита, че потребителят дължи връщане на чистата сума по кредита в
размер на 1200,00 лева на основание чл.23 от ГПК в развило се производство по предявен
специален положителен иск по чл.422 от ГПК, доколкото не се установи по делото
ответникът да е плащал суми по договора за кредит.
При този изход на делото разноски се дължат и на двете страни. В съответствие със
задължителните тълкувателни разяснения на ТР №4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, т. 12, съдът
следва да се произнесе и по разпределението на отговорността за разноски в заповедното и
исковото производство.
Ищецът претендира присъждането на разноски и за двете производства по представен
списък по чл. 80 ГПК, от които съразмерно с уважената част от исковете следва да му се
присъди сумата 46,13 лева – разноски за заповедното производство и разноски за
настоящото производство в общ размер 378,30 лева - за платена държавна такса, депозити за
вещи лица и за юрисконсултско възнаграждение, определено на основание чл. 78, ал. 8 ГПК
вр. чл. 37 ЗПрП вр. чл. 25 НЗПрП.
В полза на ответника следва да се присъдят разноски за адвокатско възнаграждение
съразмерно на отхвърлената част от исковете, а именно сумата 167,14 лева за заповедното
производство и 167,14 лева за настоящото производство.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че А. Х. Н. ЕГН ********** с адрес: гр. ............
дължи на „............“ ЕООД ЕИК ............., със седалище и адрес на управление: гр. ..............,
.............. на основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1 ГПК вр. чл. 143, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 79, ал.
1 ЗЗД сумата 1200,00 лв. главница по договор за кредит №844251 от 20.03.2017г., сключен
между А. Х. Н. и „..........“ АД, задълженията по който са заплатени от „............“ ЕООД в
качеството му на поръчител по договор за поръчителство от 20.03.2017 г., ведно със законна
лихва от 24.08.2020г. до окончателното изплащане, за което вземане е издадена заповед за
изпълнение от 01.10.2020 г. по ч.гр.д. № 39222/2018г. по описа на СРС, 71 състав като
ОТХВЪРЛЯ исковете по чл. чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1 ГПК вр. чл. 143, ал. 1 ЗЗД вр. чл.
79, ал. 1 и чл. 8 ЗЗД за сумите 355,80 лв. договорна лихва за периода от 20.03.2017г. до
30.06.2018г., 764,01 лв. наказателна лихва за периода от 01.05.2017г. до 03.08.2020г., 308,64
6
лв. възнаграждение по договор за предоставяне на поръчителство от 20.03.2017г. 81,09 лв.
административни разноски за извънсъдебно събиране на вземането по договора за
поръчителство, за които суми е издадена заповед за изпълнение от 01.10.2020 г. по ч.гр.д. №
39222/2018г. по описа на СРС, 71 състав като неоснователни.
ОСЪЖДА А. Х. Н. ЕГН ********** с адрес: гр. ............ да заплати на „............“
ЕООД ЕИК ............., със седалище и адрес на управление: гр. .............., .............. на основание
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 378,30 лева – разноски в настоящото производство и
сумата 46,13 лева - разноски в заповедното производството.
ОСЪЖДА „............“ ЕООД ЕИК ............., със седалище и адрес на управление: гр.
.............., .............. да заплати на А. Х. Н. ЕГН ********** с адрес: гр. ............ на основание
чл. 78, ал. 3 ГПК сумата 167,14 лева – разноски в настоящото производство и сумата 167,14
лева - разноски в заповедното производството.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок,
считано от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7