РЕШЕНИЕ
№ 2091
гр. Бургас, 13.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на пети октомври през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:ИВАН Г. ДЕЧЕВ
при участието на секретаря СВЕТЛАНА П. ТОНЕВА
като разгледа докладваното от ИВАН Г. ДЕЧЕВ Гражданско дело №
20222120107340 по описа за 2022 година
Предявена е искова молба от С. Р. Б., ЕГН ********** от *** против С. Р. Б.,
ЕГН ********** от *** за делба на следния недвижим имот, а именно: самостоятелен
обект в сграда с идентификатор *** по КККР на гр. Бургас, одобрени със Заповед №
РД 18-9/30.01.2009 г. на изп. директор на АГКК, находящ се в ***, с предназначение:
жилище, апартамент, с площ от 73. 90 кв.м., прилежащи части: изба – 4. 72 кв.м. и 0.
721 % идеални части от общите части на сградата, при съседи: на същия етаж: ***, под
обекта: ***, над обекта: ***, като се иска допускането на такава при равни квоти.
Ищецът излага, че имотът е придобит от страните по наследяване от техните
родители – Р. С. Б. и Я. А. Б.
В законоустановения срок по делото е постъпил отговор на исковата молба от
ответника, с който не се оспорва съществуващата между страните съсобственост по
отношение на делбения имот при равни квоти, като се излага, че искът за делба е
допустим и основателен. Заявява, че ответникът не е създавал пречки пред ищеца във
връзка с ползването на имота. Апартаментът бил обект на продажба, като снимките на
имота, приложени към обявата, са правени лично от ищеца, който има ключ от
жилището.
Правното основание на предявения иск е чл. 34, ал. 1 от Закона от
собствеността, като производството е делбено в първата фаза по извършване на
делбата.
1
С отделна молба ищецът е поискал да се постанови привременна мярка по
чл.344, ал.2 ГПК, като бъде осъден ответникът да заплаща на ищеца обезщетение за
ползването на делбения имот за периода до реалното приключване на делбата, в размер
на 200 лева месечно. Заявено е, че между братята е налице пълна липса на доверие, те
не могат да ползват имота съвместно поради лошите си отношения, като освен това
ползването няма да е удобно и от хигиенно-битова гледна точка.
Ответникът е подал становище, с което оспорва искането. Заявява, че достъпът
на ищеца до жилището не е препятстван, като той сам е решил, че няма да ползва
общата вещ. Ето защо получаването на суми само на това основание представлява
неоснователно обогатяване.
В съдебно заседание ищецът е увеличил претенцията си за обезщетение за
сумата от 275 лева.
Бургаският районен съд, като взе предвид исковата молба и отговора,
събраните по делото доказателства и като съобрази закона, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Искът за делба е основателен.
Страните не спорят, а и това се установява от представените удостоверения на
Община Бургас, че са деца и наследници на Р. С. Б. и Я. А. Б. Бащата е починал през
1991г., а майката – през 2022г. С договор за продажба от 31.08.1982г. Р. С. Б. и Я. А.
Б.са закупили държавен имот, представляващ тристаен апартамент на ***. Явно
сделката е сключена по време на брака на купувачите, поради което апартаментът е
станал съпружеска имуществена общност. Със смъртта на бащата Р. СИО върху
жилището е била прекратена, като неговата половина е била наследена поравно от
преживялата съпруга и от двамата сина. Майката е починала през 2022г. и нейната част
от имота също е наследена поравно от двамата й сина. По този начин, към момента
братята С. и С., по правилата на Закона за наследството, са съсобственици на имота
при равни квоти – по ½ ид.ч.
Следователно страните доказват съсобствеността си върху имота по
наследство от починалите си родители. Те са единствените низходящи на Р. С. Б. и Я.
А. Б. поради което съобразно разпоредбата на чл.5, ал.1 ЗН всеки от тях притежава по
½ ид.ч. от апартамента. Именно при тези квоти следа да се допусне делбата на имота.
По искането на ищеца с правно основание чл.344, ал.2 ГПК:
Според тази разпоредба в решението по ал. 1 или по-късно, ако всички
наследници не използват наследствените имоти съобразно правата си, съдът по искане
на някой от тях постановява кои от наследниците от кои имоти ще се ползват до
окончателното извършване на делбата или какви суми едните трябва да плащат на
другите срещу ползването. В конкретния случай е безспорно, че цялото жилище се
2
ползва от ответника С. Б., който е живял в него заедно с майка си преди смъртта й и
продължава да живее там. Съдът намира, че това фактическо положение трябва да се
запази и по време на висящността на делбата. Апартаментът действително не е малък,
има три стаи и кухня, но следва да се приеме, че в него би било неудобно да живеят
заедно ищецът със съпругата си и ответникът, още повече че едната стая е преходна.
Касае се за две отделни домакинства, които ще трябва да делят общи кухня и
санитарни помещения. Следователно, съвместното ползване на имота е неудобно.
Освен това следва да се отбележи, че по делото се събраха достатъчно данни за
влошените от години отношения между двамата братя. Налична е нотариална покана,
пратена от С. до С., с която ответникът е поканен да заплаща на своя брат по 200 лева
месечно обезщетение за това, че само той ползва апартамента. В отговор ответникът е
отказал да плаща наем, като е предложил брат му да ползва една от стаите или ако в
имота се насТ.т трети лица, които да го ползват вместо ищеца, са поставени редица
условия за ползването – обособяване на отделен електромер, опис на обзавеждането,
включително да се направят снимки, солидарна отговорност на ищеца с третото лице
при плащане на консумативите или ако се пречи на ответника да си ползва неговата
част и др. Тази писмена кореспонденция, както и самото подаване на исковата молба за
съдебна делба навеждат на извод, че отношенията са много лоши. Същият извод се
налага и от показанията на св.Л., приятел на ищеца, който е заявил пред съда, че в
имота живее само С., а страните са в конфликт помежду си, поради което не могат да
живеят заедно. Според свидетеля, именно заради конфликта помежду им, ищецът не
ползва имота, тъй като нещата може да ескалират. Така че БРС намира, че двамата
братя изпитват неприязън един към друг и не могат да съжителстват в един имот. Що
се отнася до показанията на св.И., приятел на С., той е споделил, че ответникът ползва
само едната стая, като брат му има винаги свободен достъп до жилището. Между тях
било постигнато съгласие имотът да се продаде, дадена била обява за продажбата и по
този повод е имало многократни телефонни разговори между С. и жената на брат му.
Свидетелят споделя и за две срещи на С. със С. и жена му, при които е бил проведен
разговор. Съдът счита, че тези показания по никакъв начин не водят на заключение, че
отношенията между братята са добри. Явно е, че С. е бил в комуникация с брат си и
жена му по повод на неосъществената продажба на жилището, отделно са се виждали
още два пъти, като първият път ответникът срещнал брат си на улицата, т.е. касае се за
случайна среща. Ето защо съдът приема, че комуникацията между братята е била с
конкретна цел, а именно да се продаде наследствения имот, но това не значи, че
отношенията им са търпими. В тази връзка трябва да се вземат предвид и заявленията
на ищеца в съдебното заседание, като той изрично е казал, че отношенията му с
ответника са тотално скъсани и не иска дори да контактува с него. Следователно, при
тази нетърпимост между братята, няма как и не е целесъобразно ползването на
апартамента да е съвместно. Това ползване трябва и занапред, до приключване на
3
делбата, да се осъществява от ответника, който и досега е живеел там и продължава да
живее.
Ответникът, който обитава жилището, дължи на ищеца-свой брат обезщетение
за лишаването му от ползване. В тази връзка трябва да се отбележи, че са неотносими
възраженията на ответника, че не дължи обезщетение, понеже не е препятствал
достъпа на ищеца до имота. Дали е имало пречки С. да ползва имота е от значение при
предявяване на претенция по сметки за лишаването му от ползването, но за минал
период /чл.31, ал.2 ЗС/. Тогава би имало значение дали ответникът е пречел на ищеца
да влиза в жилището. В случая обаче се иска постановяване на привременна мярка, а
именно ответникът да плаща на ищеца обезщетение за ползването на неговата част от
имота, но за в бъдеще. След като обезщетението се присъжда за в бъдеще, считано от
решението до извършване на делбата, ирелевантно е дали ответникът създава пречки
имотът да бъде ползван. Ето защо в полза на ищеца следва да се присъди обезщетение.
По отношение на размера му съдът съобразява, че са изготвени по делото две
съдебно – технически експертизи. Първата обаче е била оспорена, поради което не
трябва да бъде коментирана. Според повторната експертиза, средният месечен наем на
жилището, ако то е обзаведено, възлиза на 450 лева, а ако то не е обзаведено, наемът
възлиза на 400 лева. В случая жилището е обзаведено и ответникът живее от години
там. Това обзавеждане съдът приема, че е общо на двамата братя, респ. било е общо и
на родителите им. Това е така, доколкото в експертизата е записано, че обзавеждането
е захабено и е от въвеждането на сградата в експлоатация. Ответникът впрочем не
доказва, че обзавеждането е негово. Ето защо трябва да се определи наем като за
обзаведен апартамент или 450 лева на месец. Доколкото ищецът има ½ ид.ч. от
апартамента, обезщетението, което му се дължи е в размер на 225 лева месечно. Следва
с решението ответникът да се осъди да му заплаща всеки месец сумата от 225 лева
обезщетение, начиная от влизане в сила на съдебния акт до окончателното извършване
на делбата, като за горницата до 275 лева искът подлежи на отхвърляне.
Мотивиран от горното и на основание чл. 344, ал.1 ГПК, Бургаският районен
съд
РЕШИ:
ДОПУСКА извършването на съдебна делба между С. Р. Б., ЕГН ********** от
*** и С. Р. Б., ЕГН ********** от ***, по отношение на следния недвижим имот:
самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** по КККР на гр. Бургас, одобрени
със Заповед № РД 18-9/30.01.2009 г. на изп. директор на АГКК, находящ се в ***, с
предназначение: жилище, апартамент, с площ от 73. 90 кв.м., прилежащи части: изба –
4. 72 кв.м. и 0. 721 % идеални части от общите части на сградата, при съседи: на същия
етаж: ***, под обекта: ***, над обекта: ***, при квоти: по ½ ид.ч. за всяка една от
4
страните.
ОСЪЖДА на основание чл.344, ал.2 ГПК С. Р. Б., ЕГН ********** от *** да
заплаща на С. Р. Б., ЕГН ********** от *** обезщетение за ползването на
съсобствения имот в размер на 225 лева /двеста двадесет и пет лева/ на месец, считано
от влизане на решението в сила до окончателното извършване на делбата, като
ОТХВЪРЛЯ претенцията за горницата до 275 лева.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му
на страните пред Бургаския окръжен съд. В частта, с която съдът се е произнесъл
по искането с правно основание чл.344, ал.2 ГПК, решението има характер на
определение и подлежи на обжалване в едноседмичен срок от връчването му.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
5