Р Е Ш
Е Н И Е
№ 391
23.10.2019 г. гр. Хасково
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ОКРЪЖЕН СЪД ХАСКОВО …...........………….…........................……………...... състав
на двадесет и пети септември…………………….… две хиляди и деветнадесета година
в публично заседание в състав :
Председател : ДЕЛЯНА
ПЕЙКОВА
Членове : ГЕОРГИ
ГОЧЕВ
МИЛУШ ЦВЕТАНОВ
секретар ……… Р.К……………….. .….……….…………………………………..….….
прокурор ……………………….…….……. .....................................................…..……….….
като разгледа докладваното от ...................................председателя. ...….................…..……
В гр. дело № 512
......... по описа за
2019 год., ...………....................……………................
Производството е по чл.258 и сл. от ГПК образувано
по жалба на „ Бумеранг-06“ ООД гр. Хасково.
С
Решение № 221 от 23.05.2019 г., постановено по гр.д. № 2037/2018 г., РС Димитровград
е отхвърлил като неоснователен предявения от „ Бумеранг-06“ ООД гр. Хасково против ЗП В.И.Ч. иск с
правно основание чл.92 ал.1 от ЗЗД за сумата от 5481,54 лв., представляваща
неустойка по договор № 213/10.06.2016 г. за изкупуване и доставка на сурово
краве мляко, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 21.12.2018
г. до окончателното изплащане на задължението.
Съдът е
осъдил „ Бумеранг-06“ ООД гр. Хасково да заплати на ЗП В.И. Ч. сумата от 700 лв. направени по
делото разноски.
Недоволен от постановеното решение е останал въззивникът „ Бумеранг-06“ ООД гр.
Хасково, който чрез пълномощника си
адв. К. обжалва в срок. Твърди,че постановеното решение е неправилно поради неговата
необоснованост, неправилното приложение на материалния закон и допуснати
нарушения на съдопроизводствените правила. За да постанови атакуваното решение
съдът приел в противоречие със събраните по делото доказателства, че изпълнението
на договора е продължило до 16.07.2018 г, както и че ищецът едностранно и без
предизвестие е преустановил изкупуването на сурово мляко от ответника като по
този начин нарушил условията на сключения между тях договор.Тези изводи на съда
от една страна били в противоречие със събраните по делото доказателства от
една страна и от друга, съдът за да обоснове тези изводи кредитирал показанията
на св. Л.Ч., съпруга на В.Ч. Счита също, че вземането на проба от млякото на
05.07.2018 г. също не обосновавал извод за реално предадено мляко от ответника
на тази дата.
Неправилен и в противоречие със събраните
по делото доказателства бил и изводът на съда, че договорът е прекратен без
предизвестие от страна на ищеца. От показанията на св. Т. и св. Ч. се
установявало, че между страните са водени разговори за промяна на изкупната
цена на млякото, като в показанията си св. Ч. недвусмислено посочила, че именно
те са прекратили отношенията си с ищеца. Въпреки тези показания съдът в
мотивите си приел,че този договор е прекратен едностранно от страна на ищеца
без предизвестие.
Съдът не дал отговор и на основен
спорен въпрос по делото, а именно дали ответникът е подал до ищеца предизвестие
за прекратяване на договора. По делото липсвали доказателства, а в тежест на
ответника било да докаже,че е отправил предизвестие и че е спазил срока на
предизвестието. Счита, че отказът на ищеца да даде по висока цена не означава
прекратяване на договора от негова страна и не освобождава ответника от
задължението да подаде предизвестие за прекратяването му.
Моли съда да постанови решение, с
което да отмени решението на РС Димитровград и постанови друго по същество на
спора, с което да уважи изцяло предявения иск, както и да бъдат присъдени
направените по делото разноски за двете инстанции.
В срок е
постъпил писмен отговор от адв. К., пълномощник на ответника ЗП В.И.Ч., с който
оспорва подадената въззивна жалба. Счита,че ищецът не е доказал по безспорен и категоричен начин,
че договорът е прекратен без
предизвестие от ответника, в която хипотеза би имал основание да претендира
заплащането на неустойка.Представените по делото пътни листове нямали
доказателствена стойност, както приел и решаващият съд и не установявали
преустановяване на изпълнението на задълженията по договора от страна на
ответника. Събраните по делото гласни доказателства сочели на извод,че
договорът е бил изпълняван до средата на м. юли. Дори да се приемело
твърдението на ответника,че е преустановено изкупуването на мляко след
30.06.2018 г., то това станало по нареждане на управителя на ищцовото
дружество, в каквато насока били показанията на свидетеля посочен от него,
поради което и следвало извода,че договорът е прекратен едностранно от страна
на ищеца, които извод бил възприет и от РС Димитровград. Моли съда да постанови решение, с което да
потвърди решението на РС Димитровград.Моли да бъдат присъдени направените по
делото, пред въззивната инстанция разноски.
В съдебно заседание въззивникът,
чрез адв. К. поддържа подадената въззивна жалба по изложените в нея доводи.
В съдебно заседание въззиваемия,
чрез пълномощника си адв. К., оспорва подадената въззивна жалба по изложените в
писмения отговор доводи. Моли да бъдат присъдени направените по делото, пред
въззивната инстанция, разноски.
Хасковският окръжен съд като
провери основателността на оплакванията във въззивната жалба и при съобразяване
с разпоредбата на чл.269 от ГПК, констатира следното:
Въззивната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. Преценена по
същество е неоснователна. Постановеното от РС Димитровград
решение е правилно и следва да бъде потвърдено. С оглед изхода на спора
въззивникът следва да бъде осъден да заплати на въззиваемия направените по
делото, пред въззивната инстанция, разноски в размер на 750 лв., представляващи
платено възнаграждение на адвокат съгласно договор от 27.08.2019 г.
РС Димитровград е сезиран с иск с
правно основание чл.92 ал.1 от ЗЗД за сумата от 5481,54 лв., представляваща неустойка по
договор № 213/10.06.2016 г. за изкупуване и доставка на сурово краве мляко,
ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 21.12.2018 г. до
окончателното изплащане на задължението, предявен от „ Бумеранг-06“ ООД гр.
Хасково против ЗП В.И. Ч.
При разглеждането на спора
първоинстанционният съд е събрал всички съотносими към спора и сочени от
страните доказателства. Въз основа на тях е достигнал до правилния и
законосъобразен извод, че предявеният иск
е неоснователен и недоказан, поради което го е отхвърлил. Пред
настоящата инстанция не се представиха нови доказателства, които да дават
основание да бъде направен извод различен от направеният от решаващия съд.
На 10.06.2016 г. между страните е
сключен договор за изкупуване и доставка на сурово мляко, с цена на доставеното
мляко 0,35 лв. и срок – 1 година. В чл.7.2 от договора е предвидено,че след
изтичането на този срок договора се счита за безсрочен. В чл.7.4 е предвидена
възможност всяка от страните да прекрати договора с едномесечно писмено
предизвестие. При прекратяване на договора без предизвестие неизправната страна
дължи неустойка в размер на сумата на предаденото мляко от продавача за
последните 30 дни. Т.е за да се уважи предявеният иск с правно основание чл.92
ал.1 от ЗЗД следва да бъде установено наличието на предпоставките за активиране
на клаузата по чл.7.4 от договора, а именно едностранното му прекратяване от страната
без предизвестие и че страната, която го прекратява е неизправна. Няма спор
между страните, че договорът между тях е прекратен, като спорен е моментът на
прекратяването и причините за това.
По делото не се твърди и не се
представят доказателства да е връчено писмено предизвестие от някоя от страните
и в частност от ответника. Само по себе си обаче липсата на отправено писмено
предизвестие, както вече се посочи не е достатъчно за да обоснове извод за
основателност на претенцията за заплащане на неустойка, визирана в чл.7.4 от
договора. Следва и страната, която го е прекратила да е неизправна. От
събраните по делото писмени и гласни доказателства не се установява по
безспорен и категоричен начин, че договорът е бил прекратен едностранно от
ответника и че той е неизправна страна по договора, поради което и съдът
намира,че той не дължи търсената неустойка. С оглед на това предявеният иск е неоснователен и недоказан,
поради което следва да бъде отхвърлен, извод до който е достигнал и
първоинстанционният съд. Видно от показанията на св. Л.Ч. е,че между страните
са водени разговори за повишаване на изкупната цена на суровото прясно мляко и
за евентуалното му прекратяване, след като този въпрос не намирал разрешение.
Действително св.Ч. е съпруга на земеделския производител, но няма причина
нейните показания да не бъдат ценени, т.като те се подкрепят и от показанията
на св.А. и св. Т., посочени от ответника. Според показанията на св. А. до края
на месец юни ответника е предавал прясно мляко на ищеца. В края на месеца шефът
му казал“ Утре недей отива да вземаш, те се мислят да не дават мляко“ Т.е шефът
му, управител на ищцовото дружество е бил наясно с колебанията на ответника
относно продължаването на договорните отношения между тях, което подкрепя
коментираните по-горе показания на св. Ч. за водени разговори между страните за
прекратяване на договора. Дори и да не се ценят в тази насока показанията на
св. Ч., то според показанията на св. А. именно ищцовото дружество е прекратило
едностранно договора, след като управителят му е наредил на св.Ангелов да не
ходи да взема повече мляко от фермата на ответника. Независимо какви са били
колебанията на ответника,няма доказателства той да е отказал да предава мляко
на ищеца, поради което и не може да се твърди, че той е неизправна страна по
договора и че го е прекратил едностранно. Няма доказателства ищецът да е искал
да му бъде продавано мляко и ответника да е отказвал, поради което следва да се
приеме,че страните след като не са достигнали до съгласие относно изкупната
цена и никой от тях, в частност ищеца, не е възразил то този договор е
прекратен по взаимно съгласие между страните и не се дължи заплащане на
неустойка от която да е от тях поради това,че не е било отправено писмено
предизвестие. Този извод на съда намира опора в показанията на св.Ч . Видно от
тези показания е,че ищецът е продължил да купува сурово прясно мляко от
ответника до 16.07.2018 г., от която дата е сключен договор за изкупуване на
сурово прясно мляко с „ Милки груп Био“ ЕАД . В тази насока са и показанията
на св.Т.,макар в тях да съществува
известно противоречие. От една страна св. Т. твърди,че ищцовото дружество е
изкупувало мляко до края на м. юни от ответника, а след това заявява,че тя е
взела проба и млякото на 05.07.2018 г., защото се надявали да дават мляко.
Същата свидетелка заявява “ Нашите отношения не бяха приключени, понеже имаме
договор. Като вземах проба на 5-ти юли ваната беше пълна.Те се колебаеха, а ние
се надявахме да дават мляко, защото тези отношения те са с управителя имаха
контакт.Млякото го вземахме през ден“.Т.е
изкупуването на мляко е продължило и през м. юли,т.като, според
показанията на св. Т. страните все още са били в договорни отношения, в каквато
насока са и показанията на св. Ч., и докато ответника намери друг изкупвач/св.
Ч./. Не логично е да се твърди,че са вземани проби, а не е изкупувано млякото,
т.като пробата се взема само, когато се изкупува самото мляко, за да се
гарантира неговото качество.
Правилно съдът не е ценил в
подкрепа твърденията на ищеца представените от него пътни листове, издадени за
периода от 01.07.2018 г. до 15.07.2018 г., както и представените приемно
предавателни протоколи за периода от 01.06.2018 г. до 29.06.2018 г. В пътните
листове,както в цитираните, така и тези до 30.06.2018 г. са попълнени и
подписани само от В.Д., който се явява управител на ищцовото дружество и в нито
един от тях няма подпис на водача, вкл. и в тези в които е посочен като водач А.А.
Правилно съдът не е ценил и представените приемно предавателни протоколи за периода от
01.06.2018 г. до 29.06.2018 г., които са съставени в противоречие с
изискванията на Наредба № 2/23.02.2017 г. за специфичните изисквания за
производство, събиране, транспортиране и преработка на сурово краве мляко, предлагането на пазара на мляко
и млечни продукти и официалния им контрол. В нито един от тези протоколи няма
подпис на ответника или негов представител и като се имат предвид показанията
на св. Ч., че не са били съставяне приемно-предавателни протоколи между
страните, а тя и шофьорът,на камиона, който е вземал млякото, са отразявали
количеството всеки в своята тетрадка, следва че тези протоколи не са годно
доказателство в подкрепа твърденията на ищеца, че именно до 30.06.2018 г. е
изкупувано мляко и след тази дата отношенията между страните са прекратени.
Дори в полза на ищеца да се ценят тези доказателства, то от тях не се
установява едностранното прекратяване на договорните отношения от страна на ответника
и че той е неизправната страна по договора.
Водим от горното съдът
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 221 от 23.05.2019
г., постановено по гр.д. № 2037/2018 г. на РС Димитровград.
ОСЪЖДА „ Бумеранг-06“ ООД гр. Хасково,ЕИК126714149, със съдебен
адрес ***, адв.П.К. ДА ЗАПЛАТИ на ЗП В.И.Ч.,
ЕИК ********** сумата от 750 лв. / седемстотин и петдесет/ лева направени
по делото, пред настоящата инстанция разноски – платено възнаграждение на
адвокат.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1/
2/