МОТИВИ към ПРИСЪДА № 48
по НОХД № 1032/2019 г.
ПРОЦЕДУРА И ТВЪРДЕНИЯ НА СТРАНИТЕ:
Съдебното
производството е образувано по внесен от Окръжна прокуратура – Бургас обвинителен
акт против подсъдимия А.Д.Д. с ЕГН ********** за извършено престъпление по чл.
343, ал.3, б. „Б“, предложение първо, вр. ал.4, вр. ал.1, б. „В“, вр. чл. 342,
ал.1 от НК.
В обвинителния акт се
твърди, че на 03.11.2018 г. в в гр. Карнобат, област Бургас,
подсъдимият, като водач на моторно превозно средство – лек автомобил марка
„Мерцедес ”, модел „Е 270 ЦДИ“ с peг. № А 7815 МР нарушил правилата за
движение, установени в чл. 20 ал.1 и чл. 21 ал.1 от ЗДвП и по непредпазливост
причинил смъртта на лицата Г.П.Н. с ЕГН ********** и К. С.Г. с ЕГН **********.
До започване на
разпоредителното заседание, постъпиха молби от Г.Н.Н., като наследник на
пострадалата Г.П.Н., от Б.П.К., като брат на пострадалата Г.П.Н. и от В.Р.Г., като
наследник на пострадалата К. С.Г., всички за
конституирането им като частни обвинители в наказателното производство.
В разпоредителното
заседание, проведено по реда на чл. 248 и сл. от НПК, съдът разгледа исканията
за конституиране на страни и прецени, че е спазен срокът по чл. 247Б ал.4 от НПК, поради което и с оглед представените писмени доказателства, касаещи
родствените връзки на молителите с пострадалите (л. л. 173-178 от ДП)
конституира като частни обвинители в наказателното производство Г.Н.Н., Б.П.К.
и В.Р.Г..
Съдебното
производство се разви по реда на глава ХХVІІ от НПК. В разпоредителното
заседание, проведено по реда на чл. 248 и сл. от НПК, подсъдимият изрази
желание да се приложи разпоредбата на чл. 371 т.2 от НПК. С определение по чл.
372 ал.4 от НПК, съдът одобри направеното от подсъдимия признание на фактите и
обстоятелствата, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.
В съдебно заседание
представителят на Окръжна прокуратура – Бургас поддържа обвинението срещу
подсъдимия, като го намира за безспорно доказано. Пледира за налагане на
наказание, чийто вид и размер да бъде определен по реда на чл. 54 от НК, при
превес на смекчаващите вината обстоятелства, а именно – седем години лишаване
от свобода, което да се редуцира по правилата на чл. 58а ал.1 от НК и да се изтърпи
при първоначален общ режим. Пледира и за налагане на наказание „лишаване от
право да се управлява МПС“ за срок от шест години, като предлага от наложените
наказания да се приспадне времето, през което Д. е бил задържан под стража и е
бил лишен от право да управлява МПС.
В съдебно заседание
повереникът на частния обвинител В.Г. пледира за налагане на наказание
„лишаване от свобода” в размер по-голям от предложеният от прокуратурата.
Акцентира на условията, при които е извършено престъплението – в градска среда,
при интензивен трафик, в близост до детска градина и училище. Изразява съмнение
в искреността на изразеното от подсъдимия съжаление, както и относно събраните
по делото характеристичните данни за А.Д.. Предлага наказание лишаване от
свобода в размер над средния към максималния, предвиден за това престъпление.
Частният обвинител Г. подкрепя становището на своя повереник и моли за
справедлива присъда.
В съдебно заседание
частният обвинител Б.К. изразява становище в подкрепа тезите и исканията на
повереника на Г., и моли за справедлива присъда.
В съдебно заседание,
частният обвинител Г.Н., редовно призована, не се явява и не взема становище по
обвинението.
В с.з. подсъдимият,
редовно призован, се явява. Признава изцяло всички факти и обстоятелства, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт, и заявява, че не желае да се
събират допълнителни доказателства за тях; признава се и за виновен и изразява
съжаление за случилото се. Твърди, че се е опитал да помогне на пострадалите.
Упълномощените
защитници на подсъдимия А.Д. молят, при определяне вида и размера на дължимото
наказание, съдът да отчете всички обстоятелства по делото – както тези,
индивидуализиращи обществената опасност на подсъдимия, така и тези обуславящи
обществената опасност на самото деяние, включително и причините, мотивите и
условията, при които то е извършено. Като причини, макар не и главни, за
настъпване на ПТП-то, защитниците сочат и установената по делото неравност на
пътя, техническите характеристики и особености на управлявания от подсъдимия
автомобил, а също и местоположението на пострадалите преди удара. В тази връзка
молят, съдът да прецени приложимостта на чл. 15 от НК в настоящия казус.
Алтернативно се предлага преквалификация на деянието в привилегирования състав
по чл. 343а, ал.1, б. Г, вр. чл. 343 ал.3, б. Б, вр. ал.4 от НК, вр. чл. 342
ал.1 от НК, тъй като според тях подсъдимият е извършил действия, с които е
целял оказване на помощ на пострадалите. Предлагат на подсъдимия да бъде
наложено минимално наказание „лишаване от свобода”, което да се отложи за
изпълнение за подходящ изпитателен срок, предвид младата възраст на подсъдимия,
семейното му положение, изразеното съжаление и много добрите му характеристични
данни.
ОБСТОЯТЕЛСТВА ПО ДЕЛОТО:
Подсъдимият А.Д.Д. е
роден на *** ***, живее в ***, *** гражданин е, има
завършено *** образование (л. 165 от ДП), ****,
****, **** (л. 67 от ДП). Правоспособен
водач е и притежава свидетелство за управление на МПС № ********,
издадено на ******* г., валидно до *******
г. за категории „М” и „В” (л. 159 от ДП).
На 03.11.2018 г.
сутринта, съседките Г.П.Н. с ЕГН ********** и К.
С.Г. с
ЕГН ********** тръгнали към гробищата в гр.Карнобат, тъй като този ден бил „Архангелова
задушница”. Към 07:50 – 08:00 часа те видели съседа им – свидетелят И.
Ч., да стои пред дома си на ул. “П.
Б.“ № *** в гр. Карнобат.
Пострадалите Г. Н. и К.
Г.
спрели при него, за да си поговорят. Тримата се намирали на левия тротоар на
горепосочената улица пред дом № ***, като свидетелят Ч.
бил с лице към платното за движение, а двете пешеходки – с гръб.
По същото време по
улица „П. Б.”, в посока на
движение от юг към север, се движел лек автомобил „Мерцедес Е 270 ЦДИ” с per. № А 7815
МР, управляван от подсъдимия А.Д.Д.. На предната седалка пътувал свидетелят Д.
С.,
който тогава бил на ** г. Автомобилът се
движел със скорост от около 90 км/ч. Платното за движение на ул.„П.Б.”
било асфалтирано, с ширина 5,5 метра и без пътна маркировка. От лявата и
дясната му страна имало обособени тротоари с ширина съответно от 2,7 метра и 2,2
метра. На около 50 метра преди дом № ***, в посока от север
към юг, улицата се пресичала с улица „С.”,
като кръстовището било „Т-образно” и нерегулирано. Непосредствено след
кръстовището, ул.„П. Б.”
била с наклон на изкачване около шест градуса. Пътната настилка, на мястото от
където започвал наклона на изкачване, била на две нива, като там на платното за
движение имало образувана вдлъбнатина.
Когато лекият
автомобил „Мерцедес Е270 ЦДИ” с per. № А 7815 МР, управляван
от подсъдимия, достигнал до описаното по-горе кръстовище и вдлъбнатината по ул.
„П. Б.”, поради скоростта
си на движение от около 90 км/ч. се ударил с долната си част в настилката, като
оставил следа от задиране. Автомобилът загубил устойчивост и се насочил на
дясно към десния тротоар, където на около тридесет и четири метра след
кръстовището се намирал електрически стълб. Подсъдимият Д. се опитал да овладее
управлението на автомобила, като завъртял волана наляво. Следствие на това,
автомобилът се насочил към левия тротоар, където в този момент се намирали свидетелят
И. Ч. и пострадалите Г.
Н. и К.
Г..
Свидетелят видял насочващия се към тях автомобил, извикал на двете жени да
бягат и се втурнал към вътрешността на двора си, порталните врати към който били
отворени. Подсъдимият Д. не могъл да си възвърне контрола върху лекия автомобил,
като последният продължил движението си, в резултат на което настъпили два
последователни удара. Първият удар бил в Г.
Н. и К.
Г., и
станал извън платното за движение, на левия тротоар, на около 12,7 метра след
приетия при извършения оглед на местопроизшествието траен ориентир, и на около
0,3 метра в ляво от левия край на платното за движение. От удара, осъществен с
предната странична част на автомобила и в посока от ляво на дясно, двете
пешеходки били отхвърлени напред към двора на дом № ***.
Скоростта в момента на удара била около 82 км/ч. От мястото, където долната
част на автомобила се ударил в настилката, до удара на пешеходките, автомобилът
изминал разстояние от 52 метра, за 2,3 секунди. Опасната му зона за спиране
била около 72 метра.
Вторият удар, който
бил в метален стълб и бетонната ограда, като след него задната част на
автомобила се повдигнала и той се завъртял в посока обратна на часовниковата
стрелка и спрял.
Пристигналият на
място екип на Спешна медицинска помощ констатирал смъртта на Г.
Н..
Пострадалата пешеходка К. Г. била откарана и
настанена за лечение в ОАИЛ на „УМБАЛ- Бургас“ АД гр.Бургас, където починала в
същия ден, в 14:55 ч.
Видно от Констативен
протокол за ПТП с пострадали лица № 28, изготвен на 03.11.2018 г. от Илиян
Димитров – младши автоконтрольор при РУ – Карнобат (л. 181 от ДП), подсъдимият А.Д.
е бил тестван за употреба на алкохол с техническо средство „Дрегер Алкотест” №
7410+, който отчел нула промила алкохол в издишания от него въздух. Отрицателна
била и пробата при тестването на подсъдимия за употреба на наркотични вещества
и техни аналози с техническо средство „Drager Drug Test 5000”.
Видно от писменото
заключение по назначената в досъдебното производство съдебномедицинска
експертиза на труп № 250/2018 г. (л. л. 145-147 от ДП), при огледа и аутопсията
на пострадалата Г.П.Н. вещото лице е установило дебел субарахноиден кръвоизлив
на мозъка; прекъсване на гръбначния стълб на нивото на първи шиен прешлен с
травма на гръбначния мозък; счупване на 4, 5, 8 и 9 ребрени дъги в ляво;
счупване на лява предлакътница и лява подбедрица; разкъсно-контузна рана по
дясната странична повърхност на главата с оток и десен лакът; охлузвания и оток
на челото; оток на мозъка и белия дроб. Според вещото лице, непосредствената
причина за смъртта на пострадалата Г. Н. е тежката
гръбначно-мозъчна травма, несъвместима с живота. Уврежданията са резултат от
съприкосновение на тялото с лекия автомобил с посока от ляво на дясно, с
последващо падане на терена.
Видно писменото
заключение по назначената в досъдебното производство съдебномедицинска
експертиза на труп № 252/2018 г. (л. л. 148-150 от ДП), при огледа и аутопсията
на пострадалата К. С.Г. вещото лице е установило
субарахноиден кръвоизлив на мозъка; счупване на лява яблъчна кост и лява орбита;
травма на гръбначния стълб със счупване на седми гръден прешлен и отворена
ставна цепка между седми шиен и първи гръден прешлени; счупване на лява
ключица; счупване на ребра в лява гръдна половина по две линии; контузия на
белия дроб и медиастинума; счупване на лява срамна кост; разкъсно-контузни рани
по главата и крайниците. Според вещото лице, непосредствената причина за
смъртта на К.С.Г. е политравматизъм, като водеща е гръбначно-мозъчната
и мозъчната травми. Уврежданията са в резултат от съприкосновение на тялото с
лекия автомобил в посока от ляво на дясно, с възкачване на капака и последващо
падане на терена.
Видно от писменото заключение
по назначената в досъдебното производство автотехническа експертиза (л. л. 126-141
от ДП), лекият автомобил „Мерцедес Е 270” има независимо окачване, като
основната характеристика на окачването му е зависимостта на вертикалното
натоварване на ходовия двигател от преместването на корпуса на автомобила.
Плавността на движението се определя от честотата на трептене на каросерията на
автомобила. Еластичните елементи в окачването възприемат и предават на корпуса
на автомобила нормалните сили, действащи на пътя, намаляват динамичните
натоварвания и осигуряват плавността на движението. Върху напречната устойчивост
на автомобила оказват влияние и други конструктивни и експлоатационни фактори.
В конкретният случай, в резултат от скоростта на движение на автомобила, управляван
от подсъдимия, а именно 90 км/ч. и разликата в нивата на асфалтовото покритие,
предното окачване рязко се натоварило (свило) и долната част на предния мост се
ударила в настилката, при което оставила следа от задиране на асфалта. В
следващият момент, окачването се разпънало и предната част на автомобила
подскочила, следствие на което автомобилът загубил напречната си устойчивост. Всички
посочени по-горе обстоятелства, както и липсата на практически опит у водача,
станали причина той да не успее да овладее управлението на автомобила, а именно
последното, според експерта, е основната причина за настъпилото
пътнотранспортно произшествие.
Съгласно
автотехническата експертиза, действията на подсъдимия имат изключителен принос
за настъпване на вредоносния резултат. Вещото лице е категорично, че подсъдимият
А.Д. е имал обективната възможност да предотврати произшествието като избере
скорост на движение, която е съобразена с конкретната пътна обстановка (движение
в населено място и особеностите на платното за движение) и при която
автомобилът няма да загуби напречната си устойчивост.
Видно от писменото заключение
по назначената в досъдебното производство допълнителна автотехническа експертиза
(л. л. 142-144 от ДП), разстоянието от мястото, където автомобилът е загубил
устойчивост, до мястото на удара с пешеходките Г. и Н., е било около 52 метра.
При движение с 50 км/ч опасната зона би била около 30 м. Това разстояние е с 4
метра по – малко от разстоянието до електрическия стълб от лявата страна на
платното за движение и с около 22 метра по – малко от разстоянието до мястото
на удара с пешеходките. Според експерта, дори и водачът да е реагирал със
закъснение на възникналата опасност (вдлъбнатината на платното за движение), той
би имал техническа възможност да предотврати произшествието с екстрено спиране,
т.е., произшествието не би настъпило. Вещото лице посочва, че при движение с
разрешената скорост от 50 км/ч, е напълно възможно предното окачване на
автомобила да не се натовари до степен, при която долната част на предния мост
на автомобила да се удари в настилката, съответно окачването не би се разпънало
максимално и предната част не би подскочила, а оттам – лекият автомобил не би
загубил напречна устойчивост, и не би възникнала опасност на платното за
движение, респективно и пътно-транспортно произшествие. Съгласно експертното
заключение, максималната скорост на движение при която подсъдимият Д. е имал
техническа възможност да спре преди мястото на удара е около 71,5 км/ч.
ДОКАЗАТЕЛСТВА ПО ДЕЛОТО:
Изложената фактическа
обстановка бе изведена от съда въз основа на признанието на подсъдимия и на
доказателствения материал по делото, събран в хода на разследването по
досъдебното производство.
Съдът
се съобрази с обстоятелството, че подсъдимият признава фактите и
обстоятелствата изложени в обвинителния акт и не желае събиране на допълнителни
доказателства за тях, поради което не извърши допълнителни следствени действия за
събиране и на други доказателства, относими към фактологията в обвинителния
акт. Съдът прецени, че може да се ползва, при постановяване на присъдата си, от
признанието, направено от подсъдимия в хода на съкратеното съдебно следствие, за
фактите и обстоятелствата по обвинителния акт, тъй като същото се подкрепя от
събраните при разследването доказателства и доказателствени средства, които
съдът прецени, че следва да кредитира, а именно: показания на свидетелите И.
Ч., Д.С., И.
П., М.М., В.Г., Р.Г. и Г.Н., закрепени в протоколи за
разпит на свидетели (л. л. 97-100, 102, 104 и 111 от ДП; протокол за оглед на
местопроизшествие и фотоалбум към него (л. л. 37-44 от ДП); протокол за оглед
на местопроизшествие (л. л. 45-46 от ДП); протокол за оглед на веществени
доказателства и фотоалбум към него (л. л. 47-51 от ДП); констативен протокол за
ПТП с пострадали лица (л. 181 от ДП); дневник за отразяване на резултатите от
използване на технически средства (л. л. 156-158 от ДП); справка от ИА “Автомобилни
администрация, ведно с 1 бр. диск, съдържащ запис от проведен теоретичен изпит
за придобиване на правоспособност за управление на МПС, касаещ подсъдимия Д. (л.
л. 166-169 от ДП); свидетелство за съдимост (л. л. 64-67 от ДП); справка за
нарушител-водач (л. 159 от ДП); веществени доказателства – 1 бр. черен кожен
портфейл с квитанция за платен данък МПС, нареждане за покупка на МПС и
множество визитки, 1 бр. ключ от л.а. „Мерцедес“, 1 бр. свидетелство за
регистрация на МПС – част І и ІІ с № ********* на лек автомобил
„Мерцедес” с рег. № А 7815 МР, 1 бр. удостоверение за техническа изправност на
МПС „Мерцедес“ с рег. № А 7815 МР, 1 бр. застрахователна полица „Гражданска
отговорност” за МПС с рег. № А 7815 МР, 1 бр. договор за покупко-продажба на
МПС с рег. № А 7815 МР.
Посочените
доказателства и доказателствени средства бяха анализирани от съда в тяхната
съвкупност и поотделно и ценени като безпротиворечиви и относими към предмета
на делото, а така също и като изготвени и приобщени към доказателствения
материал при спазване изискванията на НПК.
За изграждане на
фактическата обстановка по делото и преценка достоверността на признанията на
подсъдимия, съдът се възползва и от специалните знания на вещи лица,
представени по делото под формата на писмени заключенията по назначени в
досъдебното производство съдебномедицински
експертизи (л. л. 145-150 от ДП); автотехническа експертиза (л. л. 126-141 от
ДП) и допълнителна автотехническа експертиза (л. л. 142-144 от ДП).
С оглед събиране на
данни за личността на подсъдимия, в хода на съкратеното съдебно следствие бе
проведен разпит на свидетелите М.С. и А.
Б.. Настоящият съдебен състав кредитира изцяло показанията
на св. Б., доколкото същият е незаинтересован от изхода на делото
и споделя факти и обстоятелства, които лично е възприел. От друга страна, съдът
не кредитира показанията на незаинтересованата от изхода на делото свидетелка М.С..
При разпита си, тя изложи своите впечатленията за личността на подсъдимия, но
те се оказаха формирани най-вече въз основа на наблюденията й като негова учителка
през доста ранен период на детството му. Свидетелката призна, че след
завършване на началното му образование, не е имала вече възможност пряко да
наблюдава развитието на подсъдимия като личност, включително и поради факта, че
не живеят в близост един от друг. Поради тези съображения, съдът прецени показанията
на св. М.С. за неотносими към предмета на делото и ги изключи от
доказателствената съвкупност, послужила му за изграждане на фактическите изводи
по делото.
ПРАВНИ ИЗВОДИ
І. По обвинението :
С деянието си подсъдимият
А.Д.Д. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление по
чл. 343, ал.З, буква „Б“, предложение първо,
вр. ал.4, вр. ал.1, буква „В“, вр. чл. 342, ал. 1 от НК, тъй като на 03.11.2018 г. в гр. Карнобат, област Бургас, на ул. “П. Б.“, пред дом №
***, като водач на моторно превозно средство – лек автомобил марка
„Мерцедес”, модел „Е 270 ЦДИ“ с peг. № А 7815 МР, нарушил правилата за
движение, установени в чл. 20, ал. 1 (Изм. ДВ, бр. 43 от 2002 г.) от Закона за
движение по пътищата: “Водачите са длъжни
да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват“ и
чл. 21, ал.1 (Изм. и доп. ДВ, бр. 43 от 2002 г., бр. 47 от 2012 г.) от Закона
за движение по пътищата: „При избиране
скоростта на движение на водача на пътно превозно средство е забранено да
превишава следните стойности на скоростта в км/ч: категория „В“ в населено
място 50 км/ч.“, като управлявал превозното средство със скорост около 90
км/ч. и загубил контрол над управлението му, в резултат на което допуснал
пътно-транспортно произшествие и по непредпазливост причинил смъртта на повече
от едно лице - на Г.П.Н., ЕГН ********** и на К. С.Г., ЕГН **********.
Събраните по делото
доказателства дават основание на съда да направи извода, че обвинението, така
както е предявено на подсъдимия, е доказано по несъмнен начин.
Предвид свидетелските
показания и признанията на подсъдимия, следва да се приеме за безспорно
установено, че на посочените в обвинителния акт дата и място – 03.11.2018 г. в в гр. Карнобат, област Бургас, на ул. “П. Б.“,
подсъдимият А.Д. е управлявал лек автомобил „Мерцедес Е 270 ЦДИ“ с peг. № А
7815 МР. Страните
не спорят, а и от целият доказателствен материал по делото може да се направи
фактическият извод, че на посочените в обвинителния акт дата и място – 03.11.2018 г. в в гр. Карнобат, област Бургас, на ул. “П. Б.“, пред дом №
***, е настъпило
пътно-транспортно произшествие, в което са взели участие лекият автомобил „Мерцедес Е 270 ЦДИ“ с peг. № А 7815 МР, управляван в този момент от подсъдимия А.Д. и
пострадалите Г.П.Н. и К. С.Г..
Безспорно е, че последнитe, доколкото са се намирали
на тротоар, т.е., на пътя, извън пътното платно (по см. на чл. 107 от ЗДвП), са
били към този момент участници в движението като пешеходки. Датата, часът и
мястото на произшествието се установяват по безспорен начин чрез протокола за
оглед на ПТП и изготвеният към него фотоалбум, чрез приложените по делото
експертизи, както и чрез свидетелски показания, признанията на подсъдимия, а
също и от приложените по делото писмени доказателства и доказателствени
средства.
Приложените по делото
писмени заключения по назначените в досъдебното производство съдебномедицински
експертизи позволяват да се приемат за безспорно установени както травмите,
получени от пострадалите, техният характер и механизмът на получаването им,
така и непосредствената причина за настъпване на смъртта им. Вещото лице е
категорично, че установените при аутопсията телесни увреждания и у двете
пострадали, се дължат на съприкосновения на телата им с лек автомобил с посока
от ляво на дясно, като при пострадалата Н. това е довело до непосредственото й
последващо падане на земята, а тялото на пострадалата Г. се е възкачило при
удара върху капака на автомобила, след което също е последвало падане.
Непосредствената причина за смъртта на пострадалата Г.
Н. се е оказала
тежката гръбначно-мозъчна травма, несъвместима с живота, а за смъртта на К.С.Г.
това е бил настъпилият политравматизъм,
като са водещи гръбначно-мозъчната и мозъчната травми.
Механизмът и
конкретната техническа причина за настъпване на пътнотранспортното произшествие,
а също и причинно – следствените връзки между смъртта на пострадалите и настъпилото
ПТП се установяват по безспорен начин чрез неоспорените от страните писмени
заключения по назначените единична и допълнителна автотехнически експертизи. Анализирайки
събраните при разследването доказателства и доказателствени средства, прилагайки
притежаваните от него специални знания, експертът е установил, че предвид
скоростта му на движение от 90 км/ч (изчислена посредством метода „Делта V”),
както и заради разликата в нивата на асфалтовото покритие на улицата, по която
се е движил, лекият автомобил „Мерцедес”, управляван от подсъдимия, е загубил
напречната си устойчивост. Според вещото лице, техническата причина за тази
загуба е рязкото натоварване на предното окачване на автомобила при преминаване
през посочената разлика в нивата на асфалтовото покритие. Заради предизвиканото
натоварване, долната част на предния мост е задрала асфалта, но в следващият
момент, окачването рязко се е разпънало, предната част на автомобила е подскочила,
а автомобилът е загубил устойчивостта си и се е насочил надясно. Подсъдимият е
реагирал със завъртане на волана наляво, което е довело до промяна в
траекторията на автомобила и същият се насочил към левия тротоар на улицата,
където в това време се намирали пешеходките. Заради високата скорост на
автомобила (82 км/ч в момента на удара), неактивираната спирачна система и
малкият си опит като водач на МПС, подсъдимият не успял да си възвърне контрола
върху превозното средство. В резултат на това, автомобилът последователно
ударил с предната си лява странична част пострадалите, чиито тела били
изхвърлени напред към двора на дом № ***. Този механизъм,
описан от автотехническата експертиза, съвпада с изводите на съдебния медик
относно механизма на причиняване на установените у пострадалите телесни
увреждания.
Твърдението на
прокуратурата, че преди инцидента подсъдимият Д. е допуснал нарушение на чл.
21, ал.1 от ЗДвП и това е станало причина за настъпването на ПТП-то, следва да
се приема за безспорно доказано. Пътно-транспортното произшествие е станало в
населено място. Разпоредбата на чл. 21, ал.1 от ЗДвП задължава водачите в
населени места да управляват превозните си средства със скорост не по-висока от
50 км/ч. Установената от автотехническата експертиза скорост на движение на
автомобила на подсъдимия, непосредствено преди ПТП-то, е 90 км/ч и доколкото Д.
е бил водачът на въпросното превозно средство, и той е имал задължението да
контролира скоростта му на движение, логично и правилно е да се приеме, че
подсъдимият е допуснал нарушение на разпоредбата на чл. 21, ал.1 от ЗДвП.
Нарушението на
посоченото правило за движение по пътищата е в пряка причинно-следствена връзка
с настъпилото ПТП и неговите тежки общественоопасни
последици.
Автотехническият експерт е категоричен, че именно
установената скорост от 90 км/ч, явяваща се превишена спрямо допустимата, е
довела до загуба на напречната устойчивост на автомобила и оттам – до
причиняване на ПТП-то. Експертът е установил още, че ако управляваният от
подсъдимия лек автомобил „Мерцедес” се е движел със законоустановената скорост
от 50 км/ч, преминаването му през разликата в нивата на асфалтовото покритие на
улицата е нямало да доведе до описаното рязко и сериозно натоварване на предния
мост на превозното средство, водещо до загуба на напречна устойчивост, следователно
нямало е да възникне и опасност на платното за движение.
Твърдението на
прокуратурата, че преди инцидента подсъдимият Д. е допуснал и нарушение на чл. 20, ал. 1 от ЗДвП и същото е в пряка причинно-следствена връзка с
настъпилото ПТП и неговите тежки общественоопасни последици, е безспорно
доказано. Тази разпоредба изисква от водачите да контролират непрекъснато
пътните превозни средства, които управляват. Съдебната практика (виж напр. Р 842-75-ІІІ, Р 1234-76-ІІІ, Р 945-78-ІІІ, Р 960-80-ІІІ,
Р 164-88-ІІІ) определя контролът върху превозните средства по смисъла на чл.
20, ал.1 от ЗДвП като „владеене на управляваното превозно средство, във всяко
отношение, и той обхваща всички действия на водача, които засягат не само
техническото състояние на пътното превозно средство и показанията на
съответните негови уреди, както и възможността пътното превозно средство да се
задвижи само или да бъде задвижено или ползвано от трети лица, но и положението
му спрямо останалите участници в движението, спрямо пътя или терена,
включително ако се намира в покой.”. В контекста на казаното дотук, на преценка
за съответствието им с чл. 20, ал.1 от ЗДвП трябва да бъдат подложени
действията на подсъдимия, след загубата на напречна устойчивост на автомобила
при преминаване през различните нива на асфалтовото покритие. Видно от
заключението на автотехническата експертиза, рязкото свиване и разпъване на
предното окачване на лекия автомобил, настъпило заради напрежението в предния
мост при преминаване през посочената особеност на пътното платно, е довело до
самоволното отклоняване на автомобила вдясно. Подсъдимият се е опитал да
овладее автомобила като е предприел завъртане на волана наляво, но това е
довело до рязкото му отклоняване вляво и насочването му към тротоара, където се
намирали в този момент пострадалите. Подсъдимият не е предприел други действия
по овладяване управлението на автомобила, вкл. не е задействал спирачна
система, не е компенсирал рязката промяна в посоката на движение чрез завъртане
на волана в другата посока, следователно, доколкото тежкия общественоопасен
резултат е настъпил именно поради посочените обстоятелства, логично и правилно
е да се твърди, че Д. е допуснал и нарушение на чл. 20 ал.1 от ЗДвП. Тук е
мястото да се посочи, че невъзможността на подсъдимия да овладее автомобила
непосредствено преди ПТП-то, се дължи не само на липсата у него на трайно
формирани умения и реакции като водач на МПС, заради недостатъчният му
практически опит, но и заради скоростта, с която е управлявал автомобила. Бе
посочено вече, че според експерта, изготвил допълнителната автотехническа
експертиза, управлението на автомобила „Мерцедес” със законоустановената
скорост от 50 км/ч, не би довело до неговата първоначалната загуба на
устойчивост, поставила на изпитание уменията на подсъдимия Д. да овладее
последващото самоволно отклонение на автомобила вдясно при преминаване през
установената особеност на пътното платно, т.е., при законоустановената скорост
водачът би имал възможност да продължи да контролира превозното средство.
Такава възможност е била налице и при скорост от 71.5 км/ч. – това е изчислената от експерта
максималната скорост, при която подсъдимият е имал техническа възможност да
предотврати ПТП-то като спре при ефективно задействане на спирачната система.
Следователно, налице е пряка причинно-следствена връзка както между двете
нарушения на правилата за движение по пътищата, посочени в чл. 20, ал.1 и чл.
21, ал.1 от ЗДвП, допуснати от подсъдимия, така и между допуснатите нарушения и
настъпилия тежък общественоопасен резултат. Подсъдимият Д., управлявайки
автомобила си със скорост от 90 км/ч, явяваща се в стойност над допустимата,
сам се е поставил в невъзможност да контролира непрекъснато пътното превозно
средство, включително и след преминаването му през неравност на пътя. Ето защо,
неоснователни са твърденията на защитата, че установената при огледа на
местопроизшествието разлика в нивата на асфалтово покритие на улицата и
техническите особености на окачването на превозното средство, също се явявали
причина за настъпилото ПТП – за подсъдимия, като живущ в града и като
ползвател, и водач на конкретното превозно средство, тези обстоятелства са били
известни, а свързаните с тях последици – предвидими. Доказателствата по делото
сочат, че единствената причина за загубата на контрол над превозното средство
се дължи на високата скорост, с която Д. е преминал през този участък.
Защитата претендира за преквалификация на инкриминираното деяние като
престъпление по чл. 343а, ал., б.”Г”, вр. чл. 343, ал.3, б.”Б”, вр. ал.4, вр.
чл. 342, ал.1 от НК, аргументирайки се с твърдението, че в показанията на
свидетеля Ч. имало данни за оказана помощ от подсъдимия на пострадалите. Тези
претенции са неоснователни. В рамките на процедурата, по която се разви и
приключи съдебното производство пред настоящата инстанция, подсъдимият, преди
всичко, трябва да признае изцяло фактологията по случая (съдържаща както
съставомерните факти и обстоятелства, така и тези индивидуализиращи обществената
опасност на деянието и на извършителят му) така, както е приета за установена от прокуратурата и
изложена в обстоятелствената част на обвинителния акт. Цялостното признаване на
фактическата обстановка, изложена в обвинителния акт, без каквито и да било
възражения по нея, както и устното деклариране на подсъдимия пред съда, че не
желае да се събират допълнителни доказателства за тях, представляват процесуалните
предпоставки за разглеждане на делото по реда на съкратеното съдебно следствие.
Ето защо, след одобряване на волеизявлението на подсъдимия, съдът, при
формиране на правните си изводи по чл. 301 от НПК, е длъжен да се ограничи до
фактическата обстановка по обвинителния акт и да приема за установени други
факти и обстоятелства, включително и да не събира доказателства в тази насока.
В конкретният случай, действията на подсъдимия Д. след инцидента не са описани
в обстоятелствената част на обвинителния акт, липсва и конкретен фактически
извод на прокуратурата за извършени от подсъдимия действия по оказване помощ на
пострадалите. Доколкото такива факти би следвало да се разглеждат като
съставомерни по отношение на исканата от защитата привилегирована квалификация
на инкриминираното деяние, заради волеизявлението на подсъдимия, че желае
производството да приключи по реда на чл. 371 т.2 и сл. от НПК и признава
обстоятелствата по делото така, както са описани те в обвинителния акт, съдът
не може да приеме за установени твърдените
от защитата факти и да основава на тях своите правни изводи. От друга
страна, след направеното от подсъдимия признание по чл. 371 т.2 от НПК и като
се запозна с показанията на св. Ч., съдът прецени, че последните не само не съдържат
достатъчно конкретни данни за оказана помощ от страна на подсъдимия, но и че
липсват други доказателства, сочещи за подобни действия, поради което прие, че
направеното от подсъдимия признание на фактите и обстоятелства, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт, съответства на събрания при
разследването доказателствен материал, и затова обяви, че ще се ползва от
самопризнанието му при постановяването на присъдата и няма да събира
допълнителни доказателства.
Инкриминираното
деяние, е извършено по непредпазливост от А.Д., под формата на престъпна
небрежност. Подсъдимият не е предвиждал и не е искал настъпването на
общественоопасните последици от деянието си т.е. смъртта на пострадалите, но е
бил длъжен и е могъл да ги предвиди, и следователно – да осуети настъпването
им.
Подсъдимият Д. е
пълнолетен гражданин, като липсват обстоятелства, компрометиращи възможността
му да разбира свойството и значението на деянията си, и да контролира
действията си. Ето защо и предвид възрастта му и интелектуалното му състояние,
изводимо от завършената образователна степен, може да се твърди уверено, че у Д.
е налице субективна възможност да извършва интелектуална дейност, водеща до
познание за свойствата на деянията си, за престъпни последици и за възможната причинно-следствена
връзка между тя. От друга страна, съществуващата към момента на деянието
фактическа обстановка е позволявала на подсъдимия да възприеме със съзнанието
си всички факти и обстоятелства, необходими за предвиждане на последиците. В
конкретният случай, Д., като водач на МПС е имал познание за законовото
ограничение на скоростта в населено място, но е имал и обективната възможност
да съобрази последиците от движение с превишена скорост, като отчете
неравностите по пътищата, особеностите в окачването на автомобила, който
управлява, наличие на пешеходци и пр. Вместо това, подсъдимият е нарушил
задължението си по чл. 21 ал.1 от НПК и е предприел действия по управление на
автомобила със скорост от 90 км/ч, погрешно преценявайки, че противоправното му
поведение няма да доведе до настъпилите общественоопасни последици.
Причини, мотиви и условия за извършване на
престъплението – ниска правна култура, липса на формирани умения и реакции като водач на МПС.
ІІ. По наказанието :
Като обстоятелства,
смекчаващи отговорността на подсъдимия, съдът прецени чистото му съдебно минало,
добрите характеристични данни. Съдът не отчете самопризнанията на подсъдимия за
смекчаващо отговорността обстоятелство, тъй като те са предпоставката за
разглеждане на делото по благоприятната за подсъдимите процедура по глава ХХVІІ
от НПК, но прецени като смекчаващо отговорността на Д. обстоятелство, демонстрираното през цялото
наказателно производство искрено разкаяние на подсъдимия от стореното. Обстоятелството,
че в момента на ПТП-то, подсъдимият е возил на предната седалка до себе си
непълнолетния свидетел Д. С. и с
противоправното си поведение е застрашил живота му чрез предизвиканото ПТП,
съдът отчита като отегчаващо отговорността на подсъдимия. Като отегчаващо
отговорността обстоятелство, предвид скоростта, с която се е движел автомобилът,
бе отчетена и липсата на формиран практически опит и умения у подсъдимия като
водач на МПС.
При определяне вида и
размера на наказанието, което следва да наложи на подсъдимия, съдът се съобрази
с принципите за законоустановеност и индивидуализация на наказанията. Предвид
всички индивидуализиращи отговорността на подсъдимия А.Д. обстоятелства,
съобразявайки се и с неговата обществена опасност, съдът прие, че следва да
определи наказанието на подсъдимия по правилата на чл. 54 от НК, доколкото не са
налице многобройни или изключителни смекчаващи отговорността на подсъдимия
обстоятелства. Ето защо, съдът определи на подсъдимия А.Д. наказание при
условията на чл. 54 от НК - лишаване от свобода, каквото е предвидено в
приложимия текст на чл. 343, ал.3 б.“Б“, предложение първо, вр. ал.4, вр. ал.1,
б.„В”, вр. чл. 342 ал.1 от НК. При конкретизиране на размера му така, както е
определен в посочената приложима правна норма от Особената част на НК – с
минимум от три години и с максимум от петнадесет години лишаване от свобода,
съдът се съобрази с всички индивидуализиращи отговорността на подсъдимия
обстоятелства, включително и с конкретните условия, при които престъплението е
било извършено. Възприемайки този подход, съдът констатира превес на смекчаващите
отговорността обстоятелства, поради което прие, че размера на наказанието
следва да бъде в границите под средния, към минималния, предвиден за това
престъпление. Предвид горното, съдът определи на подсъдимия Д. наказание в
размер на седем години и шест месеца лишаване от свобода, което редуцира с една
трета съгласно правилата на чл. 58А ал.1 от НК. Така окончателно определеното
наказание от пет години лишаване от свобода, съдът намира за справедливо и за
отговарящо на степента на обществена опасност както на самото престъпление,
така и на неговия извършител.
Предвид размера на
наложеното на подсъдимия Д. наказание, неприложима се явява разпоредбата на чл.
66 от НК, поради което съдът и на основание чл. 57, ал.1 т.3 от ЗИНЗС определи
общ режим за изтърпяването му.
На основание чл. 343
Г от НК, съдът наложи на подсъдимия Д. и предвиденото в същия текст от закона
наказание „лишаване от право да управлява МПС”. Срокът на това наказание,
когато се налага заедно с лишаване от свобода, съгласно чл. 49, ал. 2 от НК,
може да надминава срока на последното най – много с три години. В настоящият
случай, предвид степента на обществена опасност на конкретното деяние и на
подсъдимия, както и всички останали обстоятелства, имащи значение за
индивидуализацията на наказанието и обсъдени по-горе, съдът определи, за
конкретния случай, срокът на наказанието лишаване от право да се управлява МПС
да бъде в размер на осем години. Според съдебния състав, определеният срок е
достатъчен за подсъдимият да осъзнае и осмисли по-задълбочено, че правилата за
движение по пътищата трябва да се спазват, че трябва да бъде внимателен водач
на пътя. Съдът приспадна от това наказание времето, през което Д. е бил лишен
от това право по административен ред, считано от 07.11.2018 г.
С оглед правилата на
процеса, съдът осъди подсъдимия А.Д. да заплати в полза на държавата по сметка
на ОД на МВР – Бургас сумата от 682,26 лева (шестстотин осемдесет и два лева и
двадесет и шест стотинки) за направените по делото разноски за експертизи.
Ръководен от
гореизложеното, съдът постанови присъдата си.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: