Р Е
Ш Е Н
И Е № ……
гр. София, 09.08.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийският окръжен съд, гражданско
отделение, ІІ-ри въззивен състав в открито съдебно
заседание на 29.05.2019г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Ивайло Георгиев
ЧЛЕНОВЕ:
Ваня Иванова
Димитър
Цончев
при секретаря Цветанка Павлова разгледа докладваното от съдия
Георгиев въззивно гражданско дело № 164 по описа на
съда за 2019 г. и, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и
сл. от Гражданския процесуален кодекс.
Образувано е по въззивна
жалба от „С.б.с.“
АД срещу решение № 150/13.12.2018г., постановено по гр.д. № 203/2018г. по описа
на РС – гр. Своге, с което е отхвърлен предявеният от жалбоподателя иск за по
чл. 422 от ГПК за признаване за установено, че Б.В.Я. му дължи сумата 70,40
лв., представляваща незаплатена на трето лице сума по договор за продажба на
изплащане, която е заплатена от ищеца на третото лице в качеството му на
поръчител, ведно със законната лихва върху нея от датата на подаване на
заявлението до окончателното й изплащане. Жалбоподателят счита обжалваното
решение за неправилно и незаконосъобразно. Оспорва изводите на първоинстанционния съд. Анализира представените от
ответника писмени доказателства, както и заключението по допуснатата съдебно-
счетоводна експертиза. Прави извод, че само един от фискалните бонове е относим към процесния договор за
продажба на изплащане. Намира, че първоинстанционният
съд не е обсъдил в цялост събраните по делото доказателства. Изтъква, че
наличието на два договора между ответника и третото лице „М.“ ЕАД не е пречка
за наличие и на други договорни отношения между тях. Същевременно,
жалбоподателят бил поръчител единствено по договора за продажба на изплащане.
Изразява предположение, че е възможно, част от плащанията да са правени именно
по тези други договори. Сочи, че във фискалните бонове не е отразено, по кой
договор са извършвани плащания. Позовава се на извода на вещото лице, че
плащанията по представените фискални бонове не са свързани с договора за
продажба на изплащане, както и че от общо дължимите 528 лв. по договора за
продажба на изплащане ответникът е заплатил 435,59 лв., откъдето прави извод,
че към датата на изготвяне на заключението длъжникът не е бил изплатил изцяло
задължението си по договора. Сочи противоречия в изявленията на вещото лице. Подчертава,
че на 30.11.2017г. самият той е заплатил на третото лице „М.“ ЕАД сумата 70,40
лв., дължима от ответника по договора за продажба на изплащане. Сочи, че
ответникът е бил уведомен за намерението на поръчителя да заплати задължението
му. Позовава се на последиците от приемо-
предавателен протокол от 11.09.2017г. Моли съда да отмени обжалваното решение и
да уважи предявения иск. Претендира разноски.
В срока по чл.
263, ал. 1 от ГПК не е подаден писмен отговор от страна на въззиваемия
Б.В..
В открито съдебно заседание
пред въззивния съд жалбоподателят не се представлява. От
процесуалния му представител е постъпила молба, с която поддържа въззивната жалба и моли съда да я уважи. Претендира
разноски и прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение,
заплатено от насрещната страна.
В открито съдебно заседание
пред въззивния съд жалбоподателят не се явява, не се представлява и
не изразява становище по спора.
Софийският окръжен съд намира, че въззивната жалба е допустима като подадена в законоустановения срок, от надлежна страна и срещу подлежащ
на обжалване съдебен акт. Внесена е и дължимата държавна такса за разглеждането
й.
Фактическата обстановка по спора е
правилно установена и изчерпателно описана в мотивната
част на обжалваното решение, поради което не е необходимо да се възпроизвежда в
настоящия съдебен акт.
В хода на производството
пред въззивната инстанция не събирани доказателства.
При така установената фактическа
обстановка, съдът намира от правна страна следното:
Обжалваното първоинстанционно
решение е мотивирано единствено с представените от ответника фискални бонове за
извършени плащания от него към третото лице „М.“ ЕАД и с изявлението на в.л. П.
в открито съдебно заседание на 13.11.2018г., че може да се приеме, че дължимата
сума за предоставеното мобилно устройство е изплатена.
Настоящият съдебен състав не споделя
тези изводи поради следните съображения:
· Изявлението на в.л. П. в горния смисъл противоречи
пряко на т. 2 от писменото заключение, изготвено от същото вещо лице по
поставените му задачи и прието от съда, а косвено - и на останалите части от
него, в които е посочено, че сумите по фискалните бонове са осчетоводени от „М.“
ЕАД като плащания по други договори, различни от процесния.
Същевременно, това изявление, освен че е направено с известна доза условност, е
изцяло декларативно и необосновано, доколкото вещото лице не е посочило, въз
основа на какви обстоятелства е стигнало до устно обективирания
пред съда извод.
· Представените от ответника фискални бонове не биха
могли да касаят плащания по процесния договор за
продажба на изплащане № *********/30.12.2015г., тъй като, съгласно заключението
на в.л. П., те са били отнесени към други задължения на ответника към същия
кредитор по договор за предоставяне на услуга. Единствено сумата 4,32 лв. е
описана като главница по договор за лизинг и в този смисъл би могла да се
тълкува като свързана с процесния договор за продажба,
но тя не покрива целия размер на задължението, а и е платена след като
поръчителят вече е бил извършил плащането, предмет на настоящия правен спор
(виж. по- долу).
· Дори да се приеме, че процесните
бонове доказват погасяване на задължения на ответника към „М.“ ЕАД именно по
договора за продажба на изплащане, следва да се има предвид, че всички тези
плащания са извършени след като поръчителят е уведомил длъжника за предявената
от кредитора срещу поръчителя претенция. Видно от уведомлението на л. 11 от първоинстнационното дело и от известието за доставяне на л.
12 от същото, на 19.09.2017г. поръчителят надлежно е уведомил длъжника за
предявените от него претенции от страна на кредитора (чл. 143, ал. 1 от ЗЗД). С
това уведомление същият е бил информиран и за датата, на която поръчителят
възнамерява да извърши плащането. Нещо повече: всички плащания, удостоверени с
представените фискални бонове, са извършени не само след уведомяването на
длъжника за предявената срещу поръчителя претенция от страна на кредитора по
смисъла на чл. 143, ал. 1 от ЗЗД, но и след фактическото плащане, извършено от
поръчителя на 30.11.2017г. (видно от съпоставка между датите на боновете и
датата на уведомлението на л. 13 от първоинстнационното
дело, датата на платежното нареждане на л. 78, във връзка с отразяване на
задължението на Я. като платено от ищеца съгласно приемо-
предавателен протокол № 134/13.12.2017г. – л. 79 – 83 от първоинстанционното
дело). Поради това съдът намира, че, дори да е извършвал плащания
непосредствено на кредитора по договора за продажба, длъжникът е правил това на
свой риск след като е бил надлежно уведомен, че задължението му ще бъде
погасено от поръчителя, а последният не е изгубил регресните
си права срещу длъжника за платеното по силата на договора за поръчителство.
С оглед гореизложеното и въз основа
на т. 2 и 3 от заключението на в.л. П., съдът намира, че ответникът не е
погасил част от задължението си към „М.“ ЕАД по процесния
договор за продажба на изплащане № *********/30.12.2015г. в размер на
528-435,59=92,41лв., от която сума ищецът реално е заплатил на кредитора
70,40лв.
Следователно, налице са
предпоставките за уважаване на предявения регресен
иск до размер от 70,40 лв.
Тъй като изводите на въззивния съд не съвпадат с тези, въз основа на които е
постановено обжалваното решение, последното следва да бъде отменено, като
вместо това се постанови друго, с което този иск се уважава.
Искът за установяване на вземането за
мораторна лихва в размер на 0,90 лв. е бил оттеглен,
поради което не е част от предмета на делото.
С оглед изхода на делото и направено
искане в този смисъл, в полза на жалбоподателя следва да се присъдят претендираните от него разноски във въззивното
и в исковото производство.
Освен това, съгласно т. 12 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК, съдът, който разглежда иска,
предявен по реда на чл. 422,
респ. чл.
415, ал. 1 от ГПК, следва да се произнесе за дължимостта
на разноските, направени и в заповедното производство.
Поради това:
·
длъжникът следва
да бъде осъден да заплати на заявителя 385 лв. - разноски в заповедното
производство;
·
ответникът следва
да бъде осъден да заплати на ищеца 225 лв. - разноски в първоинстанционното
производство (25 лв. – държавна такса и 200 лв. – депозит за изготвяне на
заключение по ССЕ);
·
въззиваемият следва да бъде осъден да заплати на жалбоподателя 325
лв. - разноски във въззивното производство.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 150/13.12.2018г., постановено по гр.д. № 203/2018г. по описа на
РС – гр. Своге, с което е отхвърлен предявеният от жалбоподателя иск за по чл.
422 от ГПК за признаване за установено, че Б.В.Я. му дължи сумата 70,40 лв.,
представляваща незаплатена на трето лице сума по договор за продажба на
изплащане, която е заплатена от ищеца на третото лице в качеството му на поръчител,
ведно със законната лихва върху нея от датата на подаване на заявлението до
окончателното й изплащане, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО, че Б.В.Я. с ЕГН ********** и адрес ***, дължи на „С.б.с.“ АД с ЕИК *********
и адрес ***, сумата 70,40 лв., ведно със законната лихва върху нея от
11.01.2018г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА Б.В.Я. с ЕГН ********** и адрес ***, да заплати на „С.б.с.“
АД с ЕИК ********* и адрес ***, сумата 385 лв. - разноски в заповедното
производство.
ОСЪЖДА Б.В.Я. с ЕГН ********** и адрес ***, да заплати на „С.б.с.“
АД с ЕИК ********* и адрес ***, сумата 225 лв. - разноски в първоинстанционното
производство.
ОСЪЖДА Б.В.Я. с ЕГН ********** и адрес ***, да заплати на „С.б.с.“
АД с ЕИК ********* и адрес ***, сумата 325 лв. - разноски във въззивното производство.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.