№ 522
гр. София, 02.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на десети ноември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Станимира И.ова
Членове:Райна Мартинова
Георги Стоев
при участието на секретаря Йорданка В. Петрова
като разгледа докладваното от Станимира И.ова Въззивно гражданско дело
№ 20211100511728 по описа за 2021 година
Производството е по реда на и сл. ГПК.
С Решение № 20135229/09.06.2021г . по гр.д. № 36992 по описа за 2019г.
на Софийски районен съд, 125-ти състав са отхвърлени исковете на К. К. К.,
ЕГН *******:
1.срещу М. В. Б., ЕГН ******* за признаване за установено, че К. К. К.,
ЕГН ******* е собственик по давност изтекла от юни 2007г. до 17.06.2019г.
на жилищна сграда с идентификатор 44224.5806.367.3 по кадастрална карта
и регистри на с. Локорско, район Нови Искър, Столична община , одобрена
със Заповед № РД-18-5/03.01.2012г. на изпълнителния директор на АГКК с
последно изменение със Заповед № 18-8463/09.10.2018г. със застроена площ
от 75 кв.м., разположена в имот с идентификатор 44224.5806.367 с
местонахождение в с. Локорско, ул. „*******, състояща се от кухня, спалня,
коридор и санитарен възел при съседи на сградата: от две страни двор и двор
към улица, с брой етажи 1, предназначение – жилищна сграда-еднофамилна,
стар идентификатор 44224.5806.367.1., която сграда съгласно нотариален акт
№ 194, том VІ, рег. № 0638, н.д. № 1103/2018г. съставлява едноетажна
жилищна сграда в с.Локорско, СО, район нови Искър, ул. „******* със
застроена площ от 72кв.м., състояща се от кухня, стая, коридор и санитарен
възел при съдени на сградата от три страни двор и двор към улица; заедно с
дворно място, в която е построена сградата, представляващо поземлен имот с
идентификатор 44224.5806.367. по кадастрална карта и регистри на с.
1
Локорско, район Нови Искър, Столична община , одобрена със Заповед №
РД-18-5/03.01.2012г. на изпълнителния директор на АГКК с площ от 521
кв.м. трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно
ползване: ниско застрояване до 10м. без стар идентификатор, номер по
предходен план 314, кв.10, парцел ХVІ при съседи поземлени имоти с
идентификатори: 44224.5806.312; 44224.5806.314; 44224.5806.440;
44224.5806.378; 44224.5806.697; 44224.5806.696, който поземлен имот
съгласно нотариален акт № 194, том VІ, рег. № 0638, н.д. № 1103/2018г.
съставлява УПИ с площ от 478кв.м. в с.Локорско, СО, район Нови Искър, ул.
„*******, представляващ УПИ ХVІ-176, по плана на с.Локорско, при граници
на имота: УПИ ІХ-176; УПИ Х-177; УПИ ХІV-172, 173,174; УПИ ХІа-175.
2.Срещу В. Ч. Б., ЕГН ********** за признаване за установено, че В. Ч.
Б., ЕГН ********** не е собственик като закупила ги от несобственик на
жилищна сграда с идентификатор 44224.5806.367.3 по кадастрална карта и
регистри на с. Локорско, район Нови Искър, Столична община , одобрена със
Заповед № РД-18-5/03.01.2012г. на изпълнителния директор на АГКК с
последно изменение със Заповед № 18-8463/09.10.2018г. със застроена площ
от 75 кв.м., разположена в имот с идентификатор 44224.5806.367 с
местонахождение в с. Локорско, ул. „*******, състояща се от кухня, спалня,
коридор и санитарен възел при съседи на сградата: от две страни двор и двор
към улица, с брой етажи 1, предназначение – жилищна сграда-еднофамилна,
стар идентификатор 44224.5806.367.1., която сграда съгласно нотариален акт
№ 194, том VІ, рег. № 0638, н.д. № 1103/2018г. съставлява едноетажна
жилищна сграда в с.Локорско, СО, район нови Искър, ул. „******* със
застроена площ от 72кв.м., състояща се от кухня, стая, коридор и санитарен
възел при съдени на сградата от три страни двор и двор към улица; заедно с
дворно място, в която е построена сградата, представляващо поземлен имот с
идентификатор 44224.5806.367. по кадастрална карта и регистри на с.
Локорско, район Нови Искър, Столична община , одобрена със Заповед №
РД-18-5/03.01.2012г. на изпълнителния директор на АГКК с площ от 521
кв.м. трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно
ползване: ниско застрояване до 10м. без стар идентификатор, номер по
предходен план 314, кв.10, парцел ХVІ при съседи поземлени имоти с
идентификатори: 44224.5806.312; 44224.5806.314; 44224.5806.440;
44224.5806.378; 44224.5806.697; 44224.5806.696, който поземлен имот
съгласно нотариален акт № 194, том VІ, рег. № 0638, н.д. № 1103/2018г.
съставлява УПИ с площ от 478кв.м. в с.Локорско, СО, район Нови Искър, ул.
„*******, представляващ УПИ ХVІ-176, по плана на с.Локорско, при граници
на имота: УПИ ІХ-176; УПИ Х-177; УПИ ХІV-172, 173,174; УПИ ХІа-175 и
за отмяна на основание на чл. 537, ал.2 от ГПК на нотариален акт № 194,
том VІ, рег. № 0638, н.д. № 1103/2018г.;
3.срещу М. В. Б., ЕГН ******* и В. Ч. Бойкова, ЕГН ********** за
заплащане на сумата от по 5000лв. – общо 10 000лв. – частичен иск, целият за
21800лв. с правно основание чл. 74, ал.2 от ЗС за извършени подобрения
2
платени от ищеца в периода от 2006г. до 2016г., както следва/ през 2006г. –
промяна на входа на къщата, изграждане на външна стая-килер; полагане на
нова електрическа инсталация; измазване и боядисване на стойност от
4000лв; през 2009г. - изграждане на нова ограда с входна и гаражна врата на
стойност от 7000лв; през 2010г. – изграден навес, издълбаване на кладенец,
положени нови ВиК и ел.инсталации на стойност от 5000лв; през 2012г.
изградена нова ограда откъм вътрешен двор, полагане на пътеки на стойност
от 3000лв; през 2016г. изграждане на укрепителен вал от бетон и метал откъм
дере на стойност от 1500лв; през 2016г. изграждане на навес откъм улицата на
стойност от 1300лв
като К. К. К. е осъден да заплати на М. В. Б. сторените по делото разноски от
1000лв.
С Определение № 20171132/12.08.2021г. е изменено Решението в частта
за разноските, като К. К. К. е осъден да заплати на М. В. Б. съдебни разноски
от още 38лв., а на В. Ч. Б. съдебни разноски от 1038лв.
Срещу така постановено решение е депозирана въззивна жалба №
25106940/23.06.2021г. на ищеца К. К. К., ЕГН ********** с постоянен адрес:
с.Локорско, ул. „******* и съдебен адрес: адв. С. З., гр. София, ул.
„*********** . Изложил е съображения, че решението е неправилно,
постановено при нарушение на съдопроизводствени правила и на
материалния закон, необосновано. Посочил е, че неправилно било прието от
районния съд, че установеното от него владение и действията му във връзка с
него били от категорията на търпимите действия, въпросът бил решен
обратно на събраните доказателства. Установил владението почти 2 години
преди М. Б. да сключи сделката от 2007г., тоест по-скоро М. Б. била
допусната до имота преди да сключи сделката, а не обратното – К. К. да е
допуснат до имота. Нямало доказателства за извода на съда, че той е допуснат
до имота заради личните си отношения с М. Б. и така поведението му да било
търпимо действие. Събраните доказателства сочел друга житейска логика, а
именно че К. е допуснал Б. до имота, че осъщественото от него владение и
извършените подобрения са извършвани от него със субективното намерение
да владее имота като свой. Следвало да се кредитират показанията на св. А. и
на св. Х. като достоверни и резултат от личните им впечатления. Не следвало
да се кредитират показанията на св. Б., които не били резултат от личните й
непосредствени впечатления, изводите й били косвени и опосредени от
отношенията й с М. Б., тя не могла да посочи кой е плащал или правил
подобрения, показанията й били предположения. С оглед неправилния извод
по положителния установителен иск, неправилен бил извода по отрицателния
установителен иск. Собствеността върху имота била придобита от ищеца най-
късно през 2017г., така прехвърлителната сделка от 2018г. била сключена от
несобственик. Неправилен бил извода по иска за подобренията. В нарушение
на процесуалните правила районния съд приел, че доколкото претенцията му
се основава на установено владение върху имота, то не била заявена
претенция по чл. 59 от ЗЗД или друга. Не му било указано да уточни този си
3
иск, а и правната квалификация било задължение на съда. Събраните
доказателства установявали че ищецът е извършил подобренията.
Претенцията му за подобрения била за заплащане на стойността на
извършването им, като ако се приемело, че ищецът не е владелец на имота ,
то иска му е за неоснователно обогатяване. Претендирал е разноски. Оспорил
е поради прекомерност претенцията на насрещните страни за разноски.
Въззиваемите ответници по исковете М. В. Б., ЕГН ******* и В. Ч.
Бойкова, ЕГН ********** със съдебен адрес: адв. М. Т., гр. София, ул.
„*******, кантора 413 са оспорил жалбата. Навели са твърдения, че
решението на районния съд е правилно, съответстващо на събраните
доказателства. По делото било установено, че едва с въззивната жалба се
навеждало твърдението, че М. Б. е била допусната в имота преди сделката от
2007г., като същото било преклудирано. Това твърдение не кореспондирало с
житейската логика , правната логика и събраните доказателства. През 2005-
2006г. собственици на имота били праводателите на М. Б. по сделката от
2007г., нямало основание те да допускат в имота ІІІ-то лице, а и самият ищец
в исковата молба е посочил, че иска да се отдели като безспорно по делото
обстоятелството, че от 01.08.2008. владее имота, че сделката от 2007г. е
привидна и М. Б. е подставено лице, а ищецът сключил прикритата сделка, но
дори не знае името на продавача и иска да му бъде издадено съдебно
удостоверение, за да се снабди с нотариалния акт. С уточнителната молба
посочил, че владее имота от 01.05.2005г., но не посочил основанието за
същото и се е отказал от искането за разглеждането на иска за привидност на
сделката от 2007г. Това поведение на ищеца оборвало твърденията му и
правели претенцията му за осъществена фактическа власт неоснователна.
Касовите бонове в четливата им част сочели закупуване на дребни материали,
които не кореспондирали със строителните работи, за които били наведени
твърдения, а и не било доказано, че тези материали са вложени в такива
работи. Показанията на доведените от ищеца свидетели не били резултат от
личните им впечатления, а на заявеното им от ищеца твърдение. Правилно
били кредитирани показанията на св. Б., кореспондиращи с останалия събран
доказателствен материал по делото. Правилно бил отхвърлен иска за отмяна
на нотариалния акт. По иска за подобренията районният съд се произнесъл
съобразно твърденията на ищеца и събраните доказателства, не било
допуснато соченото от въззивника нарушение на процесуалните правила,
районният съд нямал задължение да дава указания на ищеца които да го
подпомагат във фактическите му твърдения. Не били събрани доказателства
доказващи основателността на осъдителния иск. Претендирали са разноски.
Съдът, след като прецени доводите на страните и събраните по делото
доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба вх.№
5104309/17.06.2019г. по регистъра на СРС вписан в Агенция по вписвания
вх.рег. № 75662/15.11.2019г. /първоначално предявени като насрещни искове
по дело № 25424/2019г. на СРС, 36-ти състав, отделени в самостоятелно
4
производство/ на К. К. К., ЕГН ******* с която е поискал:
1.по иск срещу М. В. Б., ЕГН ******* да бъде признато за установено, че
К. К. К., ЕГН ******* е собственик по давност, изтекла давност до
подаването на исковата молба, на жилищна сграда с идентификатор
44224.5806.367.3 по кадастрална карта и регистри на с. Локорско, район Нови
Искър, Столична община , одобрена със Заповед № РД-18-5/03.01.2012г. на
изпълнителния директор на АГКК с последно изменение със Заповед № 18-
8463/09.10.2018г. със застроена площ от 75 кв.м., разположена в имот с
идентификатор 44224.5806.367 с местонахождение в с. Локорско, ул.
„*******, състояща се от кухня, спалня, коридор и санитарен възел при
съседи на сградата: от две страни двор и двор към улица, с брой етажи 1,
предназначение – жилищна сграда-еднофамилна, стар идентификатор
44224.5806.367.1., която сграда съгласно нотариален акт № 194, том VІ, рег.
№ 0638, н.д. № 1103/2018г. съставлява едноетажна жилищна сграда в
с.Локорско, СО, район нови Искър, ул. „******* със застроена площ от
72кв.м., състояща се от кухня, стая, коридор и санитарен възел при съдени на
сградата от три страни двор и двор към улица; заедно с дворно място, в която
е построена сградата, представляващо поземлен имот с идентификатор
44224.5806.367. по кадастрална карта и регистри на с. Локорско, район Нови
Искър, Столична община , одобрена със Заповед № РД-18-5/03.01.2012г. на
изпълнителния директор на АГКК с площ от 521 кв.м. трайно
предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване:
ниско застрояване до 10м. без стар идентификатор, номер по предходен план
314, кв.10, парцел ХVІ при съседи поземлени имоти с идентификатори:
44224.5806.312; 44224.5806.314; 44224.5806.440; 44224.5806.378;
44224.5806.697; 44224.5806.696, който поземлен имот съгласно нотариален
акт № 194, том VІ, рег. № 0638, н.д. № 1103/2018г. съставлява УПИ с площ от
478кв.м. в с.Локорско, СО, район Нови Искър, ул. „*******, представляващ
УПИ ХVІ-176, по плана на с.Локорско, при граници на имота: УПИ ІХ-176;
УПИ Х-177; УПИ ХІV-172, 173,174; УПИ ХІа-175.
2.по иск срещу В. Ч. Б., ЕГН ********** за признаване за установено, че
В. Ч. Б., ЕГН ********** не е собственик като закупила ги от несобственик
на жилищна сграда с идентификатор 44224.5806.367.3 по кадастрална карта
и регистри на с. Локорско, район Нови Искър, Столична община , одобрена
със Заповед № РД-18-5/03.01.2012г. на изпълнителния директор на АГКК с
последно изменение със Заповед № 18-8463/09.10.2018г. със застроена площ
от 75 кв.м., разположена в имот с идентификатор 44224.5806.367 с
местонахождение в с. Локорско, ул. „*******, състояща се от кухня, спалня,
коридор и санитарен възел при съседи на сградата: от две страни двор и двор
към улица, с брой етажи 1, предназначение – жилищна сграда-еднофамилна,
стар идентификатор 44224.5806.367.1., която сграда съгласно нотариален акт
№ 194, том VІ, рег. № 0638, н.д. № 1103/2018г. съставлява едноетажна
жилищна сграда в с.Локорско, СО, район нови Искър, ул. „******* със
застроена площ от 72кв.м., състояща се от кухня, стая, коридор и санитарен
5
възел при съдени на сградата от три страни двор и двор към улица; заедно с
дворно място, в която е построена сградата, представляващо поземлен имот с
идентификатор 44224.5806.367. по кадастрална карта и регистри на с.
Локорско, район Нови Искър, Столична община , одобрена със Заповед №
РД-18-5/03.01.2012г. на изпълнителния директор на АГКК с площ от 521
кв.м. трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно
ползване: ниско застрояване до 10м. без стар идентификатор, номер по
предходен план 314, кв.10, парцел ХVІ при съседи поземлени имоти с
идентификатори: 44224.5806.312; 44224.5806.314; 44224.5806.440;
44224.5806.378; 44224.5806.697; 44224.5806.696, който поземлен имот
съгласно нотариален акт № 194, том VІ, рег. № 0638, н.д. № 1103/2018г.
съставлява УПИ с площ от 478кв.м. в с.Локорско, СО, район Нови Искър, ул.
„*******, представляващ УПИ ХVІ-176, по плана на с.Локорско, при граници
на имота: УПИ ІХ-176; УПИ Х-177; УПИ ХІV-172, 173,174; УПИ ХІа-175 и
да бъде отменен на основание на чл. 537, ал.2 от ГПК на нотариален акт №
194, том VІ, рег. № 0638, н.д. № 1103/2018г.;
3. ако бъдат отхвърлени исковете за собственост, то да се уважи иск
срещу М. В. Б., ЕГН ******* и В. Ч. Бойкова, ЕГН ********** за заплащане
на сумата от по 5000лв. от всяка от тях – общо 10 000лв. – частичен иск,
целият за 21800лв. ведно със законната лихва от постановяване на решението
до изплащането им, за извършени подобрения, платени от ищеца в периода
от 2006г. до 2016г., както следва:
- през 2006г. – промяна на входа на къщата, изграждане на външна стая-
килер; полагане на нова електрическа инсталация; измазване и боядисване на
стойност от 4000лв;
-през 2009г. - изграждане на нова ограда с входна и гаражна врата на
стойност от 7000лв;
-през 2010г. – изграден навес, издълбаване на кладенец, положени нови
ВиК и ел.инсталации на стойност от 5000лв;
-през 2012г. изградена нова ограда откъм вътрешен двор, полагане на
пътеки на стойност от 3000лв;
-през 2016г. изграждане на укрепителен вал от бетон и метал откъм дере на
стойност от 1500лв;
- през 2016г. изграждане на навес откъм улицата на стойност от 1300лв.
Навел е твърдения, че той е собственик на имота, такъв бил към сделката от
2018г. и затова В. Б. не го била придобила. Посочил е, че от юни 2007г.
упражнявал фактическата власт върху имота без прекъсване и
необезпокоявано, не възразявал да се приеме че тази власт упражнява от
01.01.2008г., както твърдени насрещните страни. Владението му било със
съзнанието, че имотът е негов и пред всички демонстрирал същото, полагал
грижи за имота, като извършил в него процесните подобрения още от 2006г.,
този имот бил негов постоянен адрес, така с изминаването на 10 години
станал негов собственик по давност . С извършените от него подобрения се
6
увеличила стойността на имота . Посочил е, че подобренията започнал да
извършва април 2005г. и това била началната дата на придобивната давност,
краен момент бил подаването на исковата молба и до момента. Двете
ответници отговаряли за заплащането на подобренията, защото по време на
владението на имота собствеността му била прехвърлена и втората ответница
придобила имота формално ведно с подобренията му. Първоначално
наведените твърдения, че сделката от 2007г. е привидна, като реалният
приобретател е К. К., платил цената и искане за разкрИ.е на симулацията са
оттеглени и делото в тази част е прекратено. Претендирал е разноски.
Ответниците М. В. Б., ЕГН ******* и В. Ч. Бойкова, ЕГН ********** са
оспорила иска. Навели са твърдения, че имотът бил собственост на М. Б.,
придобила го по сделка от 2007г., поради което и прехвърлителната сделка от
2018г. имало вещно-правен ефект и собственик на имота била В. Б. към
момента. Ищецът пребивавал в имота откъслечно, когато не бил на работа на
кораб като пребиваването му било поради интимните отношения с М. Б., в
нито един момент ищецът не владял имота като свой. Ищецът не бил
извършвал подобрения в имота Не подлежали на отмяна нотариални актове,
които били конститутивни. Не били направили изявление, че ищецът владеел
имота от 01.01.2008г. Нито едни от праводателите на М. Б. нямал отношения с
ищеца, даващи му основание да бъде допуснат да извършва подобрения в
имота, ищецът не се бил нанесъл през 2005г.. Не били собственици преди
сделката от 2007г. и не отговаряли за подобрения извършени преди да
придобият имота. Подобренията в имота били извършвани от тях, ищецът не
участвал нито фактически, нито финансово, ищецът живял в имота като гост.
Претенциите за подобрения били погасени по давност. Претендирали са
разноски.
По делото е прието удостоверение издадено от кметство на с. Локорско,
съгласно което К. К. е с постоянен адрес с. Локорско, ул. „******* от
25.02.2013г.
Приет е нотариален акт № 49/06.04.2007г., носещ подпис за страните по
него и за съставилия го нотариус Ц.Д., рег. № 350 на Нот.К., съгласно който
на 06.04.2007г. М. М. В.а, И.В. В. , И. Х. В., П. Х. В. и Д.Я. В.а са продали на
М. В. Б. едноетажна жилищна сграда в с.Локорско, ул. „******* съ застроена
площ от 72кв.м. за 29500лв., като М. В.а и И. В. са продали на М. Б. УПИ
ХVІ-176, кв. 10 с площ от 478 кв.м. в с. Локорско, ул. „******* *******, в
който е построена продаваната сграда за сумата от 20 000лв., като
владението е предадено на М. Б. от продавача И. В. преди сключването на
договора.
Приет е нотариален акт № 194, том VІ, рег. № 20638, дело № 1103/2018г.,
носещ подписите на страните по него и на съставилия го помощник нотариус
по заместване Тихомир Генчев при нотариус Ц.Д., рег. № 030 на Нот.К.,
съгласно който М. В. Б. е продала на В. Ч. Б. за сумата от 5000лв. жилищна
сграда с идентификатор 44224.5806.367.3 по кадастрална карта и регистри на
7
с. Локорско, район Нови Искър, Столична община , одобрена със Заповед №
РД-18-5/03.01.2012г. на изпълнителния директор на АГКК с последно
изменение със Заповед № 18-8463/09.10.2018г. със застроена площ от 75 кв.м.,
разположена в имот с идентификатор 44224.5806.367 с местонахождение в с.
Локорско, ул. „*******, състояща се от кухня, спалня, коридор и санитарен
възел при съседи на сградата: от две страни двор и двор към улица, с брой
етажи 1, предназначение – жилищна сграда-еднофамилна, стар
идентификатор 44224.5806.367.1., която сграда съгласно доказателствения
нотариален акт 49/2007г. съставлява едноетажна жилищна сграда в
с.Локорско, СО, район нови Искър, ул. „******* със застроена площ от
72кв.м., състояща се от кухня, стая, коридор и санитарен възел при съдени на
сградата от три страни двор и двор към улица; заедно с дворно място, в която
е построена сградата, представляващо поземлен имот с идентификатор
44224.5806.367. по кадастрална карта и регистри на с. Локорско, район Нови
Искър, Столична община , одобрена със Заповед № РД-18-5/03.01.2012г. на
изпълнителния директор на АГКК с площ от 521 кв.м. трайно
предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване:
ниско застрояване до 10м. без стар идентификатор, номер по предходен план
314, кв.10, парцел ХVІ при съседи поземлени имоти с идентификатори:
44224.5806.312; 44224.5806.314; 44224.5806.440; 44224.5806.378;
44224.5806.697; 44224.5806.696, който поземлен имот съгласно нотариален
акт №49/2007г.. съставлява УПИ с площ от 478кв.м. в с.Локорско, СО, район
Нови Искър, ул. „*******, представляващ УПИ ХVІ-176, по плана на
с.Локорско, при граници на имота УПИ ІХ-176; УПИ Х-177; УПИ ХІV-172,
173,174; УПИ ХІа-175 , като продавачът си е запазила пожизнено и
безвъзмездно вещното право на ползване върху имота.
Приети са скици за имота, съгласно които собственик им е В. Б. , вещно
право на ползване върху него има М. Б..
Приети са представени от ответника фискални бонове, както следва:
- издадени от Б.Б.”ЕООД за: 25,24лв.; на 14.04.2011г. за 49,45лв. за
лепило за керамични плочки, решетки; на 07.04.2011г. за 128,91лв. за лепило
за керамични плочки; на 04.04.2011г. за 129,34лв. за фугираща смес,
гранитогрес; на 11.04.2011г. за сумата от 108,37лв. за инструмент за плевели,
гранитогрес; на 07.04.2011г. за сумата от 22,98лв. за канал, мет.реш.; на
11.04.2011г. за 23,98лв. за лепило за керамични плочки; на 10.09.2009г. за
43,75лв. за РР тръби, тръби муфа, дъга, редукция, разклонител; на
25.09.2009г. за сумата от 11,02лв. за грунд, разредител; на 06.06.2009г. за
48,39лв. за битумен покривен лист черен; на 22.09.2009г. за 19,98лв. за
червени гир.вълнообр.л.; на 28.02.2015г. за 32,20лв. за подложка за паркет;на
04.08.2016г. за 31,98лв. за тапи и ПВЦ перваз;
- издадени от Б.Б.”ЕООД, както следва: на 28.02.2015г. за 9лв. за външен
ъгъл; на 21.09.2016г. за 13,95лв. за водобранна лайсна; на 28.02.2015г. за 1лв.
за външен ъгъл;
8
- касов бон за 39,99лв. с отбелязване „връщане-процес”, издаден от Б.Б. на
07.04.2011г.;
- издадени от „Ю.”ЕООД както следва: на 16.07.2009г. за сумата от
22,80лв. за сив цимент; на 16.07.2009г. за 22,80лв. за сив цимент; на
01.04.2011г. за 14,40лв. за лайсна;
- издадени от ЕТ „Р.Г.“ за 26,50лв. за железария; на 10.08.2016г. за 24лв.
за железария; на 04.11.2015г. за 31,80лв. за железария; на 14.06.2016г. за
34,50лв. за железария; на 22.05.2017г. за 7,40лв. за железария;
- издадени от „Д.М.”ООД, както следва: на 15.04.2011г. за 4лв; на
16.03.2011г. за 4,40лв;
- издадени от „К. Л.Л.”ЕООЗ на 27.10.2015г. за 16лв;
- издаден от ДКИ Т.”ООД на 22.10.2015г. за 10,92лв. за строителни
гвоздеи;
- касов бон от 14.06.2016г. за 19,44лв.;
- издадени от М.”ООД както следва: на 04.08.2016г. за 6лв. за релса за
перде; на 28.02.2015г. за 63,75лв. за алуминиеви лайсни и лепило монтажно;
на 28.02.2015г. за 37,98лв. за алуминиева лайсна преходна;
- издаден от „Технополис България”ЕАД на07.12.2013г. за цифров декодер
за 52лв., като фактура е издадена на „М. 2006”ЕООД.
Приета е справка от НОИ, съгласно която от 29.01.2007г. до 12.06.2010г.
ищецът е работел при „Фериботен комплекс” София, от 12.06.2010г. до
28.07.2010г. е работел за „Т и С Видин“; от 01.04.2017г. е започнал да работи
за „Слобул Видин” и няма данни последното да е прекратено към 09.12.2020г.
Представен е дневник на ищеца за водени от него записвания за
извършени ремонти.
Разпитан по делото св. Светлин А. е заявил, че през 2002г. си построил
къща в с.Локорско и живее постоянно там от 2002г. до 2018г, през 2005-
2006г. се запознал с ищеца К. К., запознал то приятел, който също живеел в
с.Локорско. Били си купили място с малка къщичка-една стая с дървен
покрив. Събирали се трите семейства, в тези места хората, които не са местни
и са си купили места се сприятелявали по взаимна симпатия, а не по социален
статус или друго. По-късно свидетелят разбрал, че К. и М. нямат сключен
официален брак, тогава не знаел кой е купил къщата, знаел че е тяхна семейна
собственост. Посочил е, че К. работел по океански кораби и пътувал ,
отсъствал по 5-6 месеца, връщал се от плаване, влагал в къщата каквото е
изкарал и тя за 10г.-15г. от малка станала голяма и хубава. Строяли къщата за
тях, К. разглеждал този дом като техен и тяхното бъдеще в него. Тогава
нямало индиции за неразбирателства и така било до преди 3 години. Тогава
през 2018-2019г. ищецът казал на свидетеля, че има съмнения и тревоги и
свидетелят разбрал, че с М. нямат брак и нещо става между тях,
напрежението било от имуществен характер. През 2018г-2019г. къщата била
напълно завършена . Ремонтите, които били извършвани били: премахване на
9
част от закупената къща, изкъртване на басейна и направа на хол на бъдещата
къща, издигане на стени нагоре и покрив; навеси извън къщата, механа,
площадка, ограда. Посочил е, че тези ремонти К. търсел майстори, искал
съвети от свидетеля от опита с неговата къща, която свидетелят бил
ремонтирал , свидетелят придружавал ищеца до банката, откъдето теглел
големи суми, за да не е сам, според свидетеля К. плащал за тези ремонти.
Веднъж било лято ходели до клон на Райфайзенбанк между Сточна гара и
паметникът „Левски”, тогава ищецът му казал, че е изтеглил над 10 000 евро
и затова ищецът поискал свидетелят до го придружи. Свидетелят не бил
виждал бележка за изтеглената сума, но видял че ищецът носи плик с
пари.Ищецът искал от свидетеля да го свърже с майстор за камина, с
дърводелец за навеса, но в последствие се отказал да прави камина, а с
дърводелеца не се разбрали за цената. Свидетелят мислел че парите за
ремонтите ги дава К., защото К. му казвал това, а и казвал, „.. сега изтеглих
пари за това, а за да направя друго, трябва да поработя още малко другите
месеци...”. За плаванията К. отсъствал по 4-5 месеца, прибирал се за няколко
месеца. Посочил е, че не бил виждал М. да се занимава с ремонти, тя се
грижела за градината. Нямал впечатление по време на отсъствията на К. М. да
се занимава с майстори или да е извършвала ремонти, при посещенията си в
къщата не бил виждал да се извършват ремонти или М. да контактува с
майстор в къщата. К. си бил вкъщи, когато имало майстори по къщата, там
била и М., освен ако не била на работа. Посочил е, че през това време работел,
работното му време било до 17,30ч. Най-интензивните строителни работи
били 5 години от 2010г. до 2017г., тогава свидетелят завеждал „отдел по
сигурността” в ДП „Радиоактивни отпадъци” , имал около 70 дни отпуска
тогава, защото работата била с висок радиоактивен фон, прекарвал отпуската
си вкъщи и когато К. не бил на плаване се виждали ежедневно главно в
тяхната къща. Тогава постоянно имало майстори у тях. Заявил е, че е
присъствал на разговори на К. със съответния майстор, 20-30 срещи за
няколко години, не присъствал на подписването на договори с тях.
Договорките били какво да се свърши, колко ще струва, защо се прави това,
за колко време ще стане и защо се бави ремонта, присъствал на разплащания
и виждал как К. дава пари на майсторите за свършената работа. Не
присъствал на плащане от М. на майсторите. К. му казал, че парите са негови,
защото свидетелят два пъти бил ходил с него до банката. Вторият път било
пак в Райфайзенбанк но в друг клон, на бул. М. Луиза, доколкото помни,
свидетелят не видял колко пари е изтеглил К., но видял че носи плик с пари и
го придружил до дома му. Посочил е, че М. много се грижела за интериора,
купувала красиви завеси, лампи, не знаел тя какви доходи имала през този
период. . До 2018г. никой не пречел на ищеца да влиза в имота и да живее
там, в последствие ищецът му казал, че вече не може да влиза в къщата.
Заявил е, че къщата му е на 200-300м. от тази за която говорел. Посочил е, че
не помни как точно се е запознал с М., контактувал с нея много често,
включително и когато К. бил на плаване, виждали се, пиели кафе, помагал и в
10
двора, пръскал в градината им. Посочил е, че не познава предишните
собственици, не бил виждал документ за собственост. Купената къща била
малка – само една стаичка, от поведението и коментарите на М. и К. мислел
че е купена от тях двамата, не помнел точен техен коментар, но това било
неговото впечатление. С К. постоянно коментирали кое колко струва и на
свидетеля било казано, че К. е дал пари закупуване на къщата и за ремонтите,
ищецът му го бил казал, казвал какви пари ще изкара от пътуването к
корабите и за какво ще ги вложи за ремонт на къщата, че всичко отивало за
къщата. Тези разговори с К. не се водели в присъствието на М.. Свидетелят
знаел, че М. има фирма и продава автобусни билети на гарата, не знаел тя за
какво ползва доходите си, не бил говорил с нея кой е купил къщата и за
средствата за подобренията в нея.
Разпитан свидетелят О. Х. е заявил, че работи в строителството,
специалност шпакловка и боядисване, покриви, познавал ищеца от 2007г.,
общ приятел на двамата ги взел на работа там. Посочил е, че К. живеел в
с.Локорско , там имало басейн в двора, съборили го, след това започнали
другите строежи – ограда, кладенец, излИ.е на бетон, плочки, свидетелят
направил едната стая, навес от 50кв.м., сменила се цялата конструкция,
направен бил покрив нов. Заявил е, че когато отишъл за първи път в двора
имало много малка къща около 35-40кв.м., която накрая станала 100 кв.м.,
имала и голям горен етаж. Когато ходел свидетелят и колегите му знаели, че
къщата е на К., той се договарял с тях, доставял им материали и им плащал,
работели когато К. е там. Бригадата им била от 3-4 човека, понякога и повече
в зависимост от работата, през лятото работели там. За последно работели на
навеса преди 3-4 години. Посочил е, че познава М. като съпруга на К., тя не
се била договаряла с тях, не им възлагала задачи, не им плащала, за
плащането контактували само с К.. Не бил виждал някой да гони К. от
къщата и да му казва, че тя не е негова. Знаел, че К. работи по корабите. А. П.
бил човекът, който го завел да работи по къщата, той вече бил починал. П.
намирал обектите и той се договарял за работата, свидетелят не присъствал на
първоначалния разговор между П. и К. и М.. Свидетелят бил един от
работниците, които изпълнявали работата. За първи път посетил къщата през
2007-2008г., последното било преди 3-4 години, всяко лято в този период
работел на къщата. Не присъствал на плащанията, те се извършвали на шефа
му. Казвал, че къщата е на К., защото той му плащал и работили за него. М.
била съпругата на К.. Не бил работил по покрива. Работил по навеса. Ремонт
на навес се изразявал в сваляне на три стари платна, наковаване на чисто нови
летви, полагане на изолация отгоре. Задачите за навеса му ги възложил
неговия шеф. Не познавал В. Б..
Разпитана св. Н. Б. е посочила, че познава М. от 2010г., офисите в които
работели били един срещу друг, сближили се през 2014г. , когато свидетелят
започнала да работи за фирмата на М., продавали международни автобусни
билети и самолетни билети. Познавала К. покрай М.. Двамата живеели
заедно, познавала и дъщерята на М.-В.. Когато се запознала с М., тя вече
11
имала къщата , но свидетелят за първи път я посетила през 2015г., след това
ходила там през 2016-2017г., тогава правели навес, барбекю, нещо подобно,
била покрита сграда от задната страна на къщата. При първото посещения
нямало кухня, след това видяла че има вградена кухня. Кой го е плащал или
правил не знаела, но имало подобрения. Собственик била М., а сега доколкото
знаела собственик била В.. При посещенията на К. в офиса, а и в разговор по
телефона между М. и К. често ставало въпрос какво трябва да се направи за
къщата, кой майстор трябва да дойде, за какви пари става въпрос. М. вземала
активно участие в ремонтите, защото К. непрекъснато бил на път и повечето
неща ги правела М.-както организационни така и плащания, разходи. В офиса
имали счетоводна книга, в която записвала разходите, които прави, докато М.
не е там, така записвала платените суми за застраховка „Гражданска
отговорност” на колите на М. и на К.; за паркинг . Парите стояли при
свидетеля, виждала М. да взема от парите, да ги брои, казвала на свидетеля
какво да пише в книгата – „че са взети от наличността”. Тези пари били за
ремонти, не били по-малко от 3000лв, тези пари били за да пазарува М. да
купува и да плаща на майстори. Разбрала това, защото в повечето пъти когато
ходела в офиса свидетелят казвала кои дни е свободна за да може М. са се
разпредели задачите, включително и за ремонтите в къщата. Офисът им също
бил ремонтиран през 2-рата или 3-тата година, в които свидетелят работел за
М., ремонтът го направил А. през юни или юли месец, М. и свидетелят
помагали – изнасяли цветята, чистили, боядисвали, М. довела А. да извърши
ремонта. М. като идвала казвала „... отдели ми примерно 2000-3000лв....” и
свидетелят ги записвала като „взети от М.”Заявила е, че от колежка на гарата
разбрала , че К. си купил апартамент, тогава на М. и станало неприятно.
Свидетелят след няколко дни попитала колежката дали в този апартамент ще
се преместят М. и К.,но колежката казала, че апартаментът е за К., той й го
бил казал, по това време М. и К. живеели заедно. Посочила е, че един-два
пъти присъствала на разговори между К. и М. за това какво да се направи за
къщата, докато той е на път, кой какво трябва да свърши. Доколкото знаела
за стила на къщата отвътре, обзавеждането, то М. го била купила, но не се
хвалела че е купила това или онова. М. много държала на К., тежко
преживяла неговото отношение към нея, веднъж казала, че са се скарали, но
не споделяла много защото се чувствала зле и не искала свидетелят да
промени отношението си към К.. М. познавала децата на К., помагала им,
изпращала им пари, докато К. е на път. Във фирмата на М. свидетелят
работела от 2014г. до 2018г., но и след това продължила да контактува с М.. В
къщата ходила общо 10-15 пъти, последната година ходела по-често, ходела
през всички сезони, при посещенията й К. не бил там, при посещенията
виждала строителни материали, подготовка за работа, но не се извършвали
ремонтни дейности.
С прието по делото неоспорено от страните заключение по съдебно-
техническата експертиза вещото лице след оглед на имота е посочило, че в
имота има пристройка с размери 0,85/2,80м., изпълнена от тухлена зидария с
12
едноскатен покрив дървен, покрит с битумни керемиди, измазана отвън и
отвътре, изпълнена е ел.инсталация в пристройката, като е монтирано
сметително тяло и ключ, монтирана е врата тип „хармоника” на обособения
килер. Посочило е, че към момента на огледа входната врата на сградата е на
югозападната й фасада, като пред входа е изпълнена полукръгла площадка и 4
бр. външни стъпала с настилка от каменни плочи. Стойността на тези работи
към момента но с приспаднат коефициент на овехтяване е 5477,14лв.
Посочило е, че има изградена ограда по лицето на имота, която е с 4 бр.
ст.бет.колони и бет.цокъл, а върху него е монтирана дървена решетъчна
ограда; колоните са изпълнени шапки, а по цокъла е направена облицовка от
каменни плочи; монтирана е единична входна врата дървена с изпълнен
дървен покрив над нея, покрит с битумни керемиди; монтирана е дървена
плъзгаща се гаражна врата; пред входната врата е изпълнена площадка с 4 бр.
външни стъпала за двора. Стойността на тези работи по следни пазарни цени
към момента, но с приспаднат коефициент на овехтяване е 5718,87лв.
Посочило е, че има изграден навес откъм северозападната граница на имота,
който е с едноскатен дървен покрив, покрит с битумни керемиди; навесът е
огладен от три страни, като едната е стена от каменна зидария, а по пода е
изпълнена бетонна настилка с облицовка от теракот; по едната стена е
изпълнена драскана мазилка; пространството под навеса е обособено като
лятна кухня с монтирана мивка алпака и кухненски шкаф под нея; навесът
бил с площ от 33,95кв.м., пред него имало кладенец до който е шахта с
поставен хидрофор за резервно захранване с вода на жилищната сграда,
поставена е водопроводна тръба до оградата по дъното на имота, която през
втора шахта влиза в сутерена на сградата, в навеса има изпълнена
ел.инсталация. Стойността на тези работи по следни пазарни цени към
момента, но с приспаднат коефициент на овехтяване е 7674,58лв. Посочило е,
че по югоизточната граница на имота е направена ограда от телена мрежа на
метални колове върху бетонов цокъл с височина 10м., около сградата са
направени пътеки и площадка с настилка от теракот. Стойността на тези
работи по следни пазарни цени към момента, но с приспаднат коефициент на
овехтяване е 3918,90лв. По данни на страните върху съществуващата
подпорна стена по северозападна граница на имота е изградена бетонна стена
с височина от 0,60м., върху която е поставена телена ограда на метални
колове. Стойността на тези работи по следни пазарни цени към момента, но с
приспаднат коефициент на овехтяване е 1006,16лв Посочило е, че от оградата
по лицето на имота до североизточната фасада на сградата е изпълнен навес с
дървена конструкция и дървен покрив, покрит с битумни керемиди; навесът е
с две ограждащи дъсчени стени, а третата стена е зидана с „итонг”, който е
циментиран, има замазка на пода и прокарана ел.инсталация, този навес е с
площ от 32,80кв.м. Стойността на тези работи по следни пазарни цени към
момента, но с приспаднат коефициент на овехтяване е 2440,93лв. Посочило е,
че към сградата, която е съществувала на място е пристроена част, която е с
размери 7,70/4,45м. Процентът на овехтяване е даден за всяко перо за
13
съответно СМР в зависимост от състоянието му в момента на огледа. Ако
вратата хармоника била прикрепена към стара съществуваща каса, то тогава
цената щяла да се намали и така цената вместо посочената от 160лв. щяла да е
90лв.. Армировката била скрита работа, като я било определило при
съобразяване на норматива каква би следвало да бъде при такъв вид работи,
не й били представени чертежи. Зидарията била 9 кв.м. за килера, това били
външните стени на килера, изграден пред бившата входна врата, като цените
за същата дала при тухли тип четворка.
С оглед на така установената фактическа обстановка, съдът намира от
права страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивния съд се произнася
служебно по валидността на решението а по допустимостта му – в
обжалваната част. По останалите въпроси въззивния съд е ограничен от
посоченото в жалбата.
В конкретния случай постановеното по делото решение е валидно и в
обжалваната част е допустимо..
По правилността на решението в обжалваната част:
Съдът приема за установено по делото, че на 06.04.2007г. М. Б. е
придобила собствеността върху процесните имоти на основание на
сключения договор за покупко-продажба с М. В.а, И. В., И. В., П. В. Д. В.а по
нотариален акт № 49/2007г. Приетият по делото нотариален акт № 49/2007г.
носи подписи на страните по договора и на нотариуса, отговаря на
изискванията за валидност , не се твърдят пороци на сделката и такива няма
установено по делото. Първоначалните оспорвания на ищеца за привидност
на тази сделка са оттеглени, поради което и не са част от предмета на делото.
При така установеното съдът приема за установено по делото, че собственик
на имота на 06.04.2007г. е станала М. Б.. Установява се от този нотариален
акт, че владението върху имота й е било предадено още преди да се сключи
сделката.
Спорен въпрос по делото е дали ищецът е придобил този имот по
давностно владение от 10 години.
Правото на собственост по давност се придобива при упражняване на
фактическа власт върху имота като свой през определен период от време
непрекъснато и необезпокоявано, като за придобИ.ето на същото следва да
има изявление от владелеца за същото. Правото на собственост по давност се
придобива с изтичане на срока по чл. 79 от ЗС, но не се придобива
автоматично с изтичане на срока. То се придобива към момента на изтичане
на този срок, но само ако след изтичането на срока има волево изявление на
субективния елемент на владението чрез съответните процесуални способи -
съставяне на констативен нотариален акт, предявяване на иск, действия по
попълване на кадастрална основа, възражение за придобивна давност и др.
Изявлението води до настъпване на последиците от упражнявана фактическа
власт с намерение за своене върху вещта, а именно до придобИ.е на
14
собствеността към минал момент – изтичането на срока по чл. 79 от ЗС.
Защитата на права на владелец при изтекъл срок по чл. 79 от ЗС може да
осъществи чрез предявяване на иск, снабдяване с констативен нотариален акт,
възражение срещу предявен срещу него иск. ПридобИ.ето на собствеността
по реда на чл. 79 от ЗС е свързано само с владение на имота като свой през
определен период от време, а при позоваване на кратка придобивна давност –
и на добросъвестност и юридическо основание за същото. Други елементи от
фактическия състав на придобивното основание по чл. 79 от ЗС законодателят
не е въвел, поради което и такъв елемент не е позоваването на същата пред
съответния орган – съд/нотариус. Позоваването не е необходимо, за да се
осъществи фактическия състав по чл. 79 от ЗС. То, обаче, е необходимо, за да
настъпи правната последица. Обратното би означавало, че тази правна
последица настъпва автоматично, по силата на закона, без да се съобрази
спецификата на владението, което е съзнателно поведение с определено
намерение. Намерението за своене на вещта, с което се упражнява
фактическата власт върху нея, позволяват фактическото състояние на
упражняване фактическа власт да се трансформира в самото вещно право.
Позоваването на последиците от така упражняваната фактическа власт пред
нотариус/съд потвърждават това намерение за своене. При наличие на
позоваване, правните последици – придобИ.ето на правото на собственост, се
зачитат от момента на изтичане на срока по чл. 79 от ЗС. Правото на
позоваване може да се обективира от наследници на лицето, доколкото то
преминава в наследството. (В този смисъл ТР № 4/17.12.2012г. по тълк.д.№
4/2012г. на ОСГК на ВКС).
Владението съгласно ч. 68 от ЗС включва в себе си обективен елемент –
упражняване на фактическа власт, и субективен елемент – намерение за
своене. Презумпцията на чл. 69 от ЗС, че владелецът държи вещта за себе си
се прилага за всички гражданско-правни субекти и независимо от това дали се
касае за съсобственост, но тази презумция е оборима. Въвеждането й от
законодателя е с оглед затрудненията при доказване на намерението като
психическо състояние. Съдът е длъжен при установяване на обективния
елемент – владение, да презумира субективния такъв-намерение за своене.
Обективният елемент е фактическо състояние. Собственикът и
съсобственикът на вещта имат право да владеят вещта. Независимо от
основанието за съсобствеността тя дава правомощие за съвладение на
съсобствениците и така всеки съсобственик може да владее своята идеална
част от вещта и да държи останалите части от вещта. В хипотеза, в която
основанието за първоначалното установяване на фактическа власт върху
имота показва държане или съвладение, а не владение само за себе си, то
презумпцията по чл. 69 от ЗС се счита за оборена. Само в хипотеза, в която
владението е започнало на основание, което изключва правата на
собствениците, то намерението за своене се предполага. В хипотеза, в която
основанието за установяване на фактическата власт сочи държане или
съвладение, то в тежест на съсобственика, позоваващ се на придобИ.е по
15
давност на чуждите идеални части е да докаже, че е променил намерението с
което е държал първоначално чуждите идеални части, като е започнал да свои
същите. Такъв съсобственик не може да се позовава на презумпцията по чл.
69 от ЗС. В общия случай упражняването на фактическата власт продължава
на основанието на което е започнала да се упражнява. Ако основанието, на
което е придобита фактическата власт е съсобственост, съответно-
предоставено държане на чужда собственост, то същото признава правата на
собственост на ІІІ-ти лица върху част, съответно върху целия имот. При тази
хипотеза, за да се придобие по давност чуждия имот, то следва да се превърне
с едностранни действия държането във владение. Тези действия следва явно
и по недвусмислен начин да показват отричане на владението на
останалите съсобственици, които са доведени до тяхното знание. В тежест
на такъв съсобственик е да установи, че е манифестирал промененото си
намерение за държане на имота пред останалите съсобственици, освен ако не
установи, че същото е било обективно невъзможно. (В този смисъл ТР №
1/06.08.2012г. по тълк.д.№ 1/2012г. на ОСГК на ВКС).
Веднъж придобито правото на собственост може да се изгуби само с акт
на разпореждане на носителя на същото или ако друго лице придобие
собствеността по оригинерен способ.
В конкретния случай по делото не се спори, а и се установява от събраните
гласни доказателства, които в тази част се еднозначни и съдът кредитира, че
ищецът и ответникът М. Б. са живеели в имота още от 2005-2006г. до 2018г.
заедно на семейни начала. Това се установява от показанията на св. А., които
в тази част съдът кредитира като резултат от личните му непосредствени
ежедневни впечатления от ползването на имота към този момент,
неопровергани от останалите обстоятелства по делото. В тази част
показанията на свидетеля А. съответстват и на записването по нотариален акт
№ 49/2007г., че имотът е предаден на ответника Б. още преди сключването на
договора за продажба от 2007г., както и на безспорното по делото
обстоятелство, , че още през 2005г. - 2006г. ищецът и М. Б. са живеели
заедно. В подкрепа на тези показания са и показанията на св. Х., сочещ
обстоятелства още от 2007г., както и показанията на св. Б., закрепила в
показанията си обстоятелства след 2010г., като в частта за съвместното
съжителство на ищеца и Б. Б. в имота тези показания съвпадат и съдът ги
кредитира.
Не е установено по делото ищецът и ответникът Б. да са отричали правото
на собственост върху имота на праводелите по сделката от 2007г. При така
установеното съдът приема, че упражняваната фактическа власт от тях върху
имота преди 06.04.2007г. не е изключвало правата на тези праводатели, тоест
тази фактическа власт не е от естество да доведе до придобИ.ето на имота по
давност. Установява се от нотариалният акт от 2007г., че на 06.04.2007г. М.
Б. е придобила собствеността върху имота, поради което и установено по
делото е, че от този момент тя е владяла имота като свой – придобит по
покупко-продажба от 2007г. Не са ангажирани доказателства по делото, че е
16
променено намерението, с което ищецът упражнява фактическата власт върху
имота след 06.04.2007г. , като е започнал да го държи като свой, че е
демонстрирал това намерение пред собственика. Разпитаните по делото
свидетели са били единодушни, че през целия период в имота е живяла и М.
Б., че заедно с нея е живял ищецът, но нито един от свидетелите не е посочил,
че ищецът е отричал правата на М. Б. върху имота. Действително , св. А. е
посочил, че мислел че имотът е и на ищеца и на М. Б., но тези изводи
свидетелят е обяснил с незнанието си, че те не са съпрузи, а същевременно
живеят заедно в имота като такива. Свидетеблят М. също е посочил, че К. бил
собственик но е обяснил този си извод с това, че К. му плащал за ремонтите, а
не поради други причини. Така посочените от свидетеля обстоятелства не
могат да обосноват извод, че ищецът е отричал правата на ответника М. Б.
като собственик на имота, а само такова установяване би могло да обоснове
извод, че той е започнал да държи имота като свой. Нито един от разпитани
по делото свидетели също не е посочил ищецът да е отричал правата на Б.
върху имота. Грижата за имота и дейности по ремонта му сами по себе си не
доказват своенето на имота. Този извод следва при съобразяване на
обстоятелства , при които в случая е установената фактическа власт от
ищеца, както и на обстоятелството, че ищецът е живеел в имота при
условията на фактическо съжителство със собственика му.
При така възприето съдът приема, че по делото не е установено имотът да
е бил придобит по давност с явно и необезпокоявано владение на имота като
свой за период от 10 години, при променено първоначално намерение, с което
е упражнявана фактическата власт върху имота от ищеца манифестирайки
същото пред ответника М. Б. , отблъсквайки нейното владение върху целия
имот или върху част от него, поради което и твърдението на ищеца за
същото е неоснователно.
С оглед гореизложеното съдът приема, че към 28.12.2018г. собственик на
имота е била М. Б., придобила го по договора за продажба от 07.04.2007г.,
поради което и със сключването на договора от 28.12.2018г. по нотариален
акт № 194/2018г. собствеността върху имотите е преминала върху В. Б..
Сделката от 28.12.2018г. отговаря на изискванията на закона, тя е сключена с
праводател – собственик на имота, поради което и е проявила вещно
прехвърлителен ефект.
При така установеното правилно районният съд е отхвърлил предявените
положителен установителен иск за собственост и отрицателен установителен
иск.
Правилно е отхвърлено от районния съд и искането по чл. 537, ал.2 от
ГПК. Този извод следва при съобразяване на изхода на делото по исковете за
собственост и поради това че атакуваният нотариален акт от 2018г. е
конститутивен, а на отмяна по реда на чл. 537, ал.2 от ГПК подлежат само
констативни нотариални актове.
С оглед гореизложеното и поради съвпадане на крайните изводи на
17
въззивния съд с тези на районния съд, то решението на СРС в частта по
исковете за собственост и по искането по чл. 537, ал.2 от ГПК следва да се
потвърди.
По евентуалните искове за заплащане на сумата от по 5000лв. от всеки
ответник за направени подобрения в имота - общо за 10 000лв. предявен
като частичен целият за 21800лв:
При подобрения в чужд имот, извършени от държател в полза на
държателя възниква парично вземане за неоснователно обогатяване, размерът
на което зависи от по-малката от двете стойности – стойността на разходите
за извършване на строителните работи (обедняването) и увеличената
стойност на имота в резултат на строителните работи (обогатяването).
Подобрение има тогава, когато вложените материали и труд са довели до
увеличаване стойността на имота. За държателят не съществува възможност
да предявени исковете по чл. 72-74 от ЗС. Последните са уредени от
законодателя само за владелците, тоест за лицата, които са упражнявали
фактическа власт върху имота, която представлява владение, тоест с цел
своенето на имота. В хипотеза, в която подобрителят на чуждия имот е
държател, то тогава той разполага с иск по ч. 59 от ЗЗД срещу собственика на
имота. (В този Постановление №1/1979г. на ОС на ВС; Постановление №
6/27.12.1974г. по г.д. № 9/1974г. на ОК на ВС; Решение № 40/11.04.2018г.на
ВКС, ІІІ-то Г.О. по дело № 2004/2017г., Решение № 114/29.05.2019г. по гр.д.
№ 3715/2018г. на ВКС, ІV-то Г.О., постановено по реда на чл. 290 от ГПК).
В хипотеза, в която е установено, че ищецът не е извършил
претендираните подобрения като добросъвестен владелец, както е поддържал,
то следва да се разгледа иск за заплащането им като обикновен подобрител на
чужди имот. Мотивът за това разрешение в трайната съдебна практика,
включително и в Решение № 134/31.07.2014г. по дело № 535/2013г. на ВКС,
І-во Г.О. и Решение № 131/10.07.2013г. по гр.д. № 913/2012г. на ВКС, І-во
Г.О. е, че иск за парично вземане, основан на извършени подобрения в чужд
имот, както и иск за плащане стойността на разходите за тези подобрения се
основават на основен принцип в правото за недопустимост на
неоснователното обогатяване, а качеството , в което ищецът е извършил
подобренията се определя от съда.
Исковата молба с която се предявява претенция за заплащане на
подобрения на недвижим имот, следва да сочи фактите, които дават право на
подобрителя да търси обезщетение от насрещната страна, както и тези,
позволяващи да се индивидуализира спорното право. Ищецът следва наведе
твърдения кога и на какво основание е придобита фактическата власт върху
вещта, в какво конкретно се изразяват подобренията, на каква стойност са те
и кога са извършени. Това задължение на ищеца кореспондира със
задължението на съда да даде правна квалификация на иска, както и на
правото на насрещната страна да знае за какво е предявен иска и така да
организира защитата си. Твърденията на ищеца, че е осъществил
18
подобренията като владелец и искането да му се заплати увеличената
стойност на имота или работите за извършването на тези подобрения, не
ограничават съда да установи действителното правно основание, на което са
осъществени подобренията и да предостави съответната защита на правата на
подобрителя. При претенции за подобрения преценката на съда за
основателността на претенцията следва да се базира не на твърденията, а на
събраните доказателства за релевантните факти. .Съдът е длъжен да изследва
обстотялествата по делото и ако установи, че ищецът е бил владелец на имота
то отношенията му със собсдтвеника на имота за подобренията ще се уредят
по реда на чл. 72-74 ЗС, а ако се установи, че е бил държател на имота - по
реда на чл. 59 ЗЗД. Въпросът за правното основание на предявения иск е
дейност на съда по приложението на материалния закон, която се извършва
въз основа на фактическите твърдения и съдържанието на петитума в
исковата молба, като съдът не е обвързан от посочената от ищеца правна
квалификация, а е длъжен сам да определи правното основание на иска. При
облигационни отношения, породени от извършен подобрения в чужд или в
съсобствен имот е необходимо да се изясни преди всичко в какво качество
подобрителят ги е извършил. Това е работа на съда при установяване на
обстоятелствата по делото. Така ако съдът констатира, че ищецът няма
качеството на добросъвестен владелец, съдът е длъжен да обсъди и да се
произнесе и по основателността на претенциите за извършени подобрения и
вложени необходими разходи в качеството му на недобросъвестен владелец
или държател /В този смисъл: Решение № 72/01.10.2020г. по гр.д. №
3485/2019г. на ВКС, І-во Г.О., Решение № 158/14.01.2020г. по дело №
615/2019г. на ВКС, ІІ-ро Г.О.; Решение № 359/21.07.2010г. на ВКС по дело №
1205/2009г.; ; Решение № 129/13.07.2011 г. по гр. д. № 72/2010 г. на І-во Г.О.
на ВКС; Решение № 13/5.03.2014 г. по гр. д. № 2264/2013, ВКС, І Г.О./.
В случай на извършени подобрения в чужд имот, когато извършилият
подобренията има качеството "държател", а не „владлец“ то претнецията е по
чл. 59 от ЗЗД и за погасителната давност приложение намира общото
правило на чл. 114, ал. 1 вр. с чл. 110 ЗЗД, тоест погасителната давност от 5
години започва да тече от момента на разместването на благата тоест от
извършването на подобренията.
Допустими са искове между бивши съпрузи по чл. 59 от ЗЗД, основани на
направени от единия от тях разходи за строителни дейности, довели до
подобрения в имот, собственост на другия от тях. Условие за допустимостта
на такъв иск е да не се твърди и търси дял от лично имущество на другия
съпруг или по-голям принос в общото имущество, защото за такива
претенции има предвидени специални искове по СК. Когато единият съпруг
претендира само връщане на даденото от него през време на брака, с което
ответникът се е обогатил, то иск е по чл. 59 от ЗЗД и този иск е допустим. (В
този смисъл Решение № 238/06.02.2017г. по гр.д. № 1454/2016г. на ВКС, ІV-
то Г.О.; Решение № 59/22.04.2010г. по гр.д. № 387/2009г. на ВКС, ІV-то
Г.О.).
19
Лицето, с което собственикът на имота е живял на семейни начала и което
е извършило подобрения в чуждия имот има право на иск за възстановяване
на настъпилото неоснователно обогатяване. Дали този иск е по чл. 72-74 от
ЗС или е по чл. 59 от ЗЗД зависи от това дали е упражнявал фактическа власт
върху имота с намерение да го свои. (В този смисъл Решение №
114/29.05.2019г. по гр.д. № 3715/2018г. на ВКС, ІV-то Г.О., постановено по
реда на чл. 290 от ГПК).
При искове с правно основание чл. 59 от ЗЗД по делото следва да се
установи обогатяване на ответника за сметка на обедняване на ищеца без да
има основание за същото, както и че двете се дължат на общи юридически
факти.
В случая ищецът в изпълнение на указанията на СРС е уточнил достатъчно
претенциите си за подобрения с молбата от 11.09.2020г., като е посочил какво
е подобрението, кога е извършено и стойността, която претендира за същото.
С определението на СРС по насрочване на делото и проекто-доклада
районният съд изрично е посочи претенции за кои подобрения приема да
разгледа по делото. Така конкретизираната претенцията не затруднява
защитата на ответника, нито препятства съда да извърши надлежна правна
квалификация и да разреши спора идоводите на ответниците в обратния
смисъл са неоснователни.
По делото не е установено ищецът да е бил владелец на имота. Подборни
съображения за този си извод съдът изложи по исковете за собственост и не е
нужно да ги повтаря. При така възприето съдът приема, че отношенията
между страните по претенциите за извършените подобрения се уреждат по
правилата на неоснователното обогатяване- собственикът дължи на
подобрителя по-малката сума между тази на обедняването на подобрителя
(извършените разходи за подобряване на имота) и обогатяването на
собственика (увеличената стойност на имота в резултат на подобренията).
В случая по делото се установи от събраните по делото гласни
доказателства, заключение по техническата експертиза, което съдът
кредитира като неопровергано от останалите обстоятелства по делото, че по
време на съжителството на страните в имота са извършени подобрения, за
които са предявени исковете и които и към момента съществуват. С оглед на
характера на подобренията съдът приема, че същите са увеличили стойността
на имота със сума не по-малка от тази, необходима за работите по
изграждането им. Тези обстоятелства не са спорни по делото, а и този извод
следва при съобразяване на заключението по съдебно-техническата
експертиза, което съдът кредитира като вярно и задълбочено, резултат от
изводите на вещото лице извършило оглед на имота и констатирало
състоянието към момента на огледа, при съобразяване на описанието на
имота по нотариалния акт от 2007г.
По делото се установи, че подобренията са били извършвани в имота
преди да се сключи сделката от 28.12.2018г. В тази насока са всички събрани
20
гласни доказателства, които съдът кредитира в тази им част като еднозначни.
Такива са и твърденията на страните по делото. При така възприето съдът
приема, че ответникът В. Б. не носи отговорност пред ищеца за заплащане на
стойността на подобренията в имота. Това е така, защото тя е закупила имота
в състоянието, в което имотът е бил към момента на сделката, тоест с вече
извършени подобрения. Тези подобрения са били съобразени от страните по
сделката при определяне на еквивалентността на престациите. При така
възприето съдът приема, че по делото не е установено процесните подобрения
да представляват разместване на блага, което да е довело до обогатяване на
ответника Б. за сметка на обедняването на ищеца. С оглед гореизложеното
съдът приема, че иск срещу ответника Б. е неоснователен и следва да се
отхвърли.
По същите съображения съдът приема за неоснователен иска срещу М. Б.
за извършени през 2006г. подобрения. Към този момент се установи че тя не е
била собственик на имота, закупила го е след това в състоянието, в което е
бил, като платената цена по общо правило е включвала и извършените към
него момент подобрения. Не се твърди и не се установява извършени преди
06.04.2007г. подобрени в имота да не са били съобразени при определяне на
еквивалентността на престациите по сделката от 2007г. При така възприето
съдът приема, че правилно е отхвърлен от СРС иска срещу Б. за промяната
през 2006г. на входа на къщата, изграждане на външна стая-килер; полагане
на нова електрическа инсталация; измазване и боядисване .
Доколкото останалите процесни подобрения са били извършени докато
ответникът Б. е била собственик на имота, то съдът приема, че с тези
подобрения е възможно тя да се е обогатила за сметка на обедняването на
ищеца, ако се установи че той е дал средствата за същите или е участвал по
друг начин за осъществяването им. Действително, на 28.12.2018г. ответникът
Б. е продала имота, но към този момент подобренията вече са били
извършени и те са увеличили стойността на имота, продажната цена на имота
е включвало същите, тоест обогатяване за ответника Б. от тези подобрения се
установява.
В случая предявените претенции са за подобрения изпълнени през 2009г.,
2010г., 2012г., 2016г. както следва:
-през 2009г. - изграждане на нова ограда с входна и гаражна врата на
стойност от 7000лв;
-през 2010г. – изграден навес, издълбаване на кладенец, положени нови В и
К и ел.инсталации на стойност от 5000лв;
-през 2012г. изградена нова ограда откъм вътрешен двор, полагане на
пътеки на стойност от 3000лв.
-през 2016г.- изграждане на укрепителен вал от бетон и метал откъм дере
на стойност от 1500лв;
- през 2016г. изграждане на навес откъм улицата на стойност от 1300лв.
21
Съдебно техническата експертиза установява , че тези подобрени са
извършени реално, както и че стойността на работите за извършването им е
съответно: 5718,87лв.; 7674,58лв; 3918,90лв; 1006,16лв. и 2440,93лв.
Събраните по делото гласни доказателства установяват извършването на тези
подобрения в имота в момента, посочен от ищеца. Тези работи вещото лице е
установило на място, че са извършени. Установи са по делото от събраните
гласни доказателства, че те са извършени по време на съжителството на
страните на съпружески начала, за което съображения съдът изложи по-горе.
При така възприето съдът приема, че по делото е установено, че подобрения в
имота са направени, защото строителните работи са довели до увеличаване на
стойността на имота. Установено е от заключението по техническата
експертиза, че това увеличение съществува и към момента. С оглед
гореизложеното съдът приема, че вземане на ищеца към ответника за
плащане на стойността на работите, довели до увеличаване стойността на
имота , може да се приеме, че е възникнало, ако по делото е доказано, че
ищецът е направил разходи за тези строителни работи.
Спорен въпрос по делото е с какви средства са извършени строителните
работи. По делото нито една от страните не е доказала, че е вложила във
финансирането на ремонта средства с определен произход и размер.
Представените от ответника фискални бонове са за сравнително дребни
строителни материали, които не могат да бъдат отнесени като достатъчни за
изграждането на горепосочените подобрения. Дневникът представен от
ищеца е едностранно съставен от него за изгодни за него обстоятелства и не е
от естество да ги установи. Действително , св. А. е посочил, че решил че
ищецът плащал за ремонтите. Този извод на свидетеля обаче е изграден
основно върху направени пред свидетеля изявления на ищеца и то в
отсъствието на ответника М. Б., поради което и съдът не кредитира този извод
на свидетеля. Заявеното от свидетеля А., че два пъти е придружавал ищеца до
банка, за да тегли големи суми пари , които ищецът му казал, че ще са за
ремонтите също не доказва, че само ищецът е плащал за тези ремонти по
същите съображения – представлява преразказал на твърденията на ищеца
пред свидетеля, а и не е доказан произход на средства по тези банкови сметки.
Свидетелят Х. е посочил, че договарянето на ремонтите, плащането им се
правело от ищеца, но е посочил че той не бил свидетел на същото. Вярно е, че
свидетелят А. и свидетелят Х. са посочили, че ремонти се правели само
когато К. не е на плаване, но това само по себе си не означава че само негови
средства са влагани в ремонтите. За този извод съдът съобрази показанията на
свидетелят Б., посочила че М. Б. също е вземала пари от касата на фирмата й,
като ги записвали като „взети от М.“, че М. Б. си разпределяла графика като
съобразявала кога ще се правят ремонтите.
При така установеното и като съобрази обстоятелството, че строително-
ремонтни работи са извършени през време на съжителството на Б. и ищеца на
съпружески начала, че ремонтът е направен с оглед задоволяването на
жилищните нужди на двамата като семейство, то съдът приема, че
22
строителните работи са извършвани за задоволяване на нуждите на
семейството и участието на страните в тях е равностойно. Участието при
финансирането на ремонта може да се изразява във влагане на средства, на
труд, в грижи за децата и работа в домакинството - аргумент от чл. 21 от СК,
която въвежда и презумпция за съвместен принос при придобИ.ето на вещни
права върху вещи през време на брака. По делото не е установено, че страните
не са притежавали друго жилище през процесния период. От показанията на
всички свидетели по делото се установява и, че ремонт са направени с оглед
задоволяване на жилищни нужди на Б. и ищеца, живеещи на съпружески
начала
При така установено съдът приема, че за закупуване на материалите за
ремонта и в работата по извършване на ремонта страните са участвали
равностойно. Този извод съответства на събраните по делото доказателства и
на житейската логика. Оправдано е да се приеме по делото, че страните са
обединили усилията си за ремонтиране на къщата на ответника Б. с оглед
привеждането й във вид, годен да се ползва за семейно жилище на страните.
Оправдано е да се приеме, че всеки е участвал в тези дейности според
нуждите и възможностите си. По делото не е установена разлика в размер на
доходи на страните през процесния период, установява се, че ищецът е
работил н различни дружества, че ответникът Б. е имала своя фирма за
продажба на автобусни и самолетни билети. Така установените факти
обосновават извод, че участието на страните при извършването на процесния
ремонт е било равностойно с оглед липса на доказателства за разлика в
доходи, както и че приноса във финансирането на ремонта може да не е само
с предоставяне на средства, а и с посочените в чл. 21 от СК способи. Тях
съдът приема за приложими в случая с оглед на установеното съжителство на
съпружески начала от ищеца и М. Б. по време на изграждането на
подобренията. С оглед гореизложеното съдът приема, че участието на ищеца
и ответника Б. във финансирането на строителните работи, в резултат на
които е била увеличена стойността на имота, принадлежал на ответника Б., е
равностойно. Този извод съответства на принципите на които е изграден
семейния живот - за семейна солидарност, благополучие и взаимопомощ.
При определяне размерът на обедняването при иск по чл. 59 от ЗЗД
релевантен е моментът на обедняването, тоест в който са направени
разходите.Това е стойността на обедняването. По делото се установи, че
обогатяването на ответника надхвърля тази сума , поради което и по
правилата на чл. 59 от ЗЗД вземане за ищеца е възникнало за по-малката
сума.
При така възприето и като съобрази заключението по техническата
експертиза, то съдът приема за установено по делото, че работите за
извършването на подобренията, за които са предявени искове, са както
следва:
-през 2009г. - изграждане на нова ограда с входна и гаражна врата на
стойност от 5718,87лв;
23
-през 2010г. – изграден навес, издълбаване на кладенец, положени нови В и
К и ел.инсталации на стойност от 7674,58лв;
-през 2012г. изградена нова ограда откъм вътрешен двор, полагане на
пътеки на стойност от 3918,90лв.
- през 2016г. изграждане на укрепителен вал от бетон и метал откъм дере
на стойност от 1006,16лв;
- през 2016г. изграждане на навес откъм улицата на стойност от 2440,93лв.
Съдебно техническата експертиза установява , че тези подобрени са
извършени реално, както и стойността на работите за извършването им е
Събраните по делото гласни доказателства установяват извършването на тези
подобрения в имота. Последните в тази част не са противоречиви, разликата в
тях е че свидетелят А. е посочил извършвани подобрения за целия период в
подробности, такива са и показанията на св. Х. у но само за извършваните от
него подобрения, а св. Б. е посочила подобрения за по-кратък период.
При така възприето и по съображения изложени по-горе, то съдът приема,
че за ищеца е възникнало валидно вземане към ответника Б. за заплащане на
½ от горепосочените, както следва:
-през 2009г. - изграждане на нова ограда с входна и гаражна врата на
стойност от 2859,44лв;
-през 2010г. – изграден навес, издълбаване на кладенец, положени нови В и
К и ел.инсталации на стойност от 3837,29лв;
-през 2012г. изградена нова ограда откъм вътрешен двор, полагане на
пътеки на стойност от 1959,45лв.
- през 2016г. изграждане на укрепителен вал от бетон и метал откъм дере
на стойност от 503,08лв;
- през 2016г. изграждане на навес откъм улицата на стойност от 1220,47лв.
В случая предявените претенции са за подобрения изпълнени през 2009г.,
2010г., 2012г., 2016г. претенциите са за неоснователно обогатяване и са
скрепени с 5 годишна давност , начален момент на който е извършването на
подобренията. За тези изводи съдът изложи мотиви по-горе.
С оглед гореизложеното и като съобрази дата на подаване на исковата
молба – 17.06.2019г., то погасени по давност са претенциите за подобрения,
както следва:
-през 2009г. - изграждане на нова ограда с входна и гаражна врата;
-през 2010г. – изграден навес, издълбаване на кладенец, положени нови В и
К и ел.инсталации;
-през 2012г. изградена нова ограда откъм вътрешен двор, полагане на
пътеки.
Следва да се посочи за пълнота на изложението, че дори да се приеме, че
ответникът Б. отговаря пред ищеца за подобренията, извършени преди да
придобие имота, тоест за тези от 2006г., за които е предявен иск, то поради
24
погасяването му давност иск е неоснователен иследва да се отхвърли и на
това основание.
Непогасени по давност са претенциите за подобрения от 2016г., както
следва:
- през 2016г. изграждане на укрепителен вал от бетон и метал откъм дере
на стойност от 503,08лв;
- през 2016г. изграждане на навес откъм улицата на стойност от 1220,47лв.
За тези вземания по делото не е установено да са погасени и на друго
основание, поради което съдът приема, че иск за тези суми срещу М. Б.
следва да бъде уважен, като следва да се присъди и законна лихва от
момента, в който е претендирана от ищеца - от постановяване на решението
По отговорността за разноски:
С оглед изхода на делото съдът приема, че разноските следва да се
поставят в тежест на страните съобразно уважената част от исковете и
решението на СРС в частта, в която в тежест на ищеца са поставени разноски
от 171,66лв. за възнаграждение за адвокат на М. Б. следва да се отмени.
За производство пред СРС М. Б. следва да бъде осъдена да заплати на
ищеца съдебни разноски от 68,94лв. за държавна такса както и разноски за
вещо лице в размер на 68,94лв., разноски за адвокат от 275,22лв. Последното
съдът определи съобразно уважената част от исковете и обстоятелството, че в
договора за правна помощ не е посочено по кой иск колко е платеното и
уговорено възнаграждение за адвокат; съотношението между минималните
възнаграждения за адвокат по всеки от исковете.
За производство пред СГС М. Б. следва да бъде осъдена да заплати на
ищеца разноски за държавна такса от 34,47рн- и разноски за възнаграждение
за адвокат от 272,13лв. Последното съдът определи съобразно уважената част
от исковете и обстоятелството, че в договора за правна помощ не е посочено
по кой иск колко е платеното и уговорено възнаграждение за адвокат;
съотношението между минималните възнаграждения за адвокат по всеки от
исковете.
Да производство пред СГС ищецът следва да бъде осъден да заплати на М.
Б. разноски за 867,93лв. възнаграждение за адвокат.
Да производство пред СГС ищецът следва да бъде осъден да заплати на В.
Б. 1038лв. разноски за възнаграждение за адвокат
Възражението за прекомерност на уговорено и претендирано от
въззиваемите възнаграждение е неоснователно. Този извод следва при
съобразяване на броя на предявените искове, цената на всеки от тях, като и че
делото е с не по-ниска от средна фактическа и правна сложност.
Така мотивиран, Софийският градски съд
РЕШИ:
25
ОТМЕНЯ Решение № 20135229/09.06.2021г., изменено с Определение
№ 20171132/12.08.2021г по гр.д. № 36992 по описа за 2019г. на Софийски
районен съд, 125-ти състав в частта, с която е отхвърлен евентуален иск на
К. К. К., ЕГН ******* срещу М. В. Б., ЕГН ******* за заплащане на сумата
от общо 1723,55лв., ведно със законната лихва от постановяване на
решението - 02.02.2023г. , представляващи ½ от стойността на разходите за
извършените през 2016г. подобрения на жилищна сграда с идентификатор
44224.5806.367.3 и дворно място, в която е построена сградата,
представляващо поземлен имот с идентификатор 44224.5806.367. по
кадастрална карта и регистри на с. Локорско, район Нови Искър, Столична
община с административен адрес: с. Локорско, район Нови Искър, ул.
„*******, формирани като сбор от сумите, както следва: изграждане на
укрепителен вал от бетон и метал откъм дере сумата от 503,08лв; за
изграждане на навес откъм улицата сумата от 1220,47лв., както и в частта, с
която К. К. К., ЕГН ******* е осъден да заплати на М. В. Б., ЕГН *******
съдебни разноски от 171,66лв. и вместо това постановява:
ОСЪЖДА М. В. Б., ЕГН ******* да заплати на К. К. К., ЕГН ******* по
предявен евентуален иск с правно основание на чл. 59 и чл. 86 т ЗЗД сумата
от общо 1723,55лв. /хиляда седемстотин двадесет и три лева и 0,55лв/, ведно
със законната лихва от постановяване на решението - 02.02.2023г. ,
представляващи ½ от стойността на разходите за извършените през 2016г.
подобрения на имот, представляващ на жилищна сграда с идентификатор
44224.5806.367.3 и дворно място, в която е построена сградата,
представляващо поземлен имот с идентификатор 44224.5806.367. по
кадастрална карта и регистри на с. Локорско, район Нови Искър, Столична
община, с административен адрес: с. Локорско, район Нови Искър, ул.
„*******, която сума от 1723,55лв. е формирана като сбор от сумите, както
следва: сумата от 503,08лв за изграждане на укрепителен вал от бетон и
метал откъм дере ; сумата от 1220,47лв за изграждане на навес откъм
улицата .
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 20135229/09.06.2021г. изменено с
Определение № 20171132/12.08.2021г . по гр.д. № 36992 по описа за 2019г.
на Софийски районен съд, 125-ти състав в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА М. В. Б., ЕГН ******* да заплати на К. К. К., ЕГН ******* на
основание на чл. 78, ал.1 от ГПК сумата от 719,70лв /седемстотин и
деветнадесет лева и 0,70лв/, представляваща съдебни разноски за
производство пред СРС и СГС.
ОСЪЖДА К. К. К., ЕГН ******* да заплати на М. В. Б., ЕГН ******* на
основание на чл. 78, ал.3 от ГПК сумата от 967,83лв. /осемстотин шестдесет
и седем лева и 0,83лв/, представляваща съдебни разноски за производство
пред СГС.
ОСЪЖДА К. К. К., ЕГН ******* да заплати на В. Ч. Б., ЕГН **********
на основание на чл. 78, ал.3 от ГПК сумата от 1038лв. /хиляда тридесет и
26
осем лева/, представляваща съдебни разноски за производство пред СГС.
Решението може да се обжалва пред върховния касационен съд в
едномесечен срок от съобщаването му при условията на чл. 280 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
27