№ 342
гр. София , 06.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ в публично
заседание на осемнадесети март, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Елизабет Петрова
Членове:Катерина Рачева
Мария Райкинска
при участието на секретаря Ива А. Иванова
като разгледа докладваното от Мария Райкинска Въззивно гражданско дело
№ 20201000502584 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 258 - чл. 273 ГПК.
С решение № 1550/26.02.2020 г. по гр.д. № 9673/2018 г. по описа на СГС, I-13
състав е осъдено „ДЗИ - Общо Застраховане“ ЕАД да заплати на Т. Б. К., по иск с
правно основание чл. 405 ал.1 КЗ във вр. с чл.394 КЗ сумата от 34 319.11 лева -
застрахователно обезщетение по имуществена застраховка „КАСКО +" №
440117215006430 за лек автомобил марка АУДИ, модел „Q 3“ е peг. № ***, с рама №
WAUZZZ8U3DR003028, ведно със законната лихва върху главницата от датата на
исковата молба 17.07.2018 г. до окончателното й изплащане и разноски по делото в
размер на 4684 лв., като искът е отхвърлен над уважения размер до предявения такъв
от 35 617 лв., като неоснователен.
Ответникът „ДЗИ - Общо Застраховане“ ЕАД е депозирал въззивна жалба вх. №
35221/24.03.2020 г., с която обжалва първоинстанционното решение изцяло с
бланкетно твърдение за неправилност, незаконосъобразност и необоснованост на
първоинстанционното решение. Поддържа само, че в нарушение на процесуалните
правила съдът не допуснал на ответника искани доказателства, което от своя страна
довело до постановяване на неправилно и необосновано решение. Поискал е
изслушване на допълнителна САТЕ, като вещото лице отговори на въпроса: След
проверка и разчитане на ключа на процесния автомобил, да посочи на каква честота
работи автомобила и каква честота на работа е отбелязана на ключа за автомобила.
Направено е и искане за събиране на доказателства по реда на Регламент № 1206/2001
г., чрез които да бъде получена информация година, дата и място на производство на
МПС; кой е първоначалният собственик, от кога, да се посочи име и адрес и дата на
първоначална регистрация; да се посочи има ли последваща промяна на собственика
1
на МПС, кои са последващите собственици, техните имена и адреси, дата на
придобиване на собствеността, както и всички последващи промени в регистрацията;
кой е настоящият собственик на МПС с име и адрес, както и дата на придобиване;
МПС дерегистрирано ли е поради наличие на тотална щета и от коя дата,. като с
разпореждане от 06.08.2020 г. му е указано да уточни доказателствените си искания
като посочи какви обстоятелства ще установява с поисканите доказателства и какво е
значението на тези обстоятелства за спора.
С молба вх. № 11467/26.08.2020 г. „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД е посочило,
че с доказателствата по реда на Регламент (ЕО) 1206/2001 г. ще установяват, че
процесният автомобил е бил тотално увреден преди сключване на застраховката.
Искането за изслушване на САТЕ било свързано с дадената от Порше България
справка за честотата, на която работи процесното МПС и за установяване идентичност
на същото с откраднатото МПС.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от
ищеца Т. Б. К., в който се изразява становище за нейната неоснователност.
С определение от 23.09.2020 г. настоящият състав е оставил без уважение
направените от жалбоподателя доказателствени искания, тъй като обстоятелствата,
които ще бъдат установявани с тях, са неотносими. Съобразено е, че в нито един
момент в спора ответникът не е твърдял надзастраховане, поради което е ирелевантно
обстоятелството дали процесният автомобил е бил тотално увреден в някакъв момент,
предхождащ момента на сключване на застраховката, щом към този момент същият е
бил в движение и в състоянието, в което е бил оценен от застрахователя. Освен това е
съобразено, че въпросите за предходни собственици на автомобила не са относими
въобще към посоченото обстоятелство. Искането за изслушване на допълнителна
САТЕ с поставената от жалбоподателя задача също е приета за неотносима, тъй като
пред първата инстанция липсва спор относно идентичността на откраднатия автомобил
и застрахования автомобил или пък между предоставения на застрахователя ключ и
ключа на процесния автомобил.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението и по допустимостта – в обжалваната му част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Следователно относно
правилността на първоинстанционното решение въззивният съд е обвързан и следва да
се произнесе в рамките на наведените от страните оплаквания, като обаче следва
служебно да провери спазването на императивни материалноправни разпоредби,
приложими към спора (така т. 1 от тълк. решение № 1/2013г. по тълк.д. № 1/2013 г. на
ВКС, ОСГТК).
Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно. Във
връзка с допустимостта и правилността, като взе предвид наведените във въззивната
жалба пороци на атакувания акт и прецени събраните по делото доказателства, намира
за установено следното от фактическа и правна страна:
Ищецът Т. Б. К. е твърдял в исковата си молба, че на 12.05.2017 г. сключил с
ответното дружество „ДЗИ Общо Застраховане“ ЕАД договор за имуществена
застраховка ПЪЛНО КАСКО и допълнителни клаузи „ПРЕМИУМ“ и
„ЧУЖБИНА“, за лек марка АУДИ, модел „ Q 3“ с peг. № ***. Платени били първите
три вноски. Посочил е, че на 06.11.2017 г., в град София, след паркиране на автомобила
в град София, ж.к. „***“ на паркинга пред бл. № 56 от упълномощеното лице А. Г.,
била извършена кражба на автомобила. На 07.11.2017 г. било образувано ДП № 227,
2
ЗМК 2503/2017 г. срещу неизвестен извършител. Автомобилът бил обявен за
общодържавно издирване, но тъй като извършителят на противозаконното отнемане на
автомобила не бил разкрит прокурор при СРП издал постановление от 11.01.2018
година за спиране на наказателното производство. Във връзка с извършената кражба на
горепосочения автомобил, в ответното дружество била заведена щета №
44012131734905/07.11.2017г., но след извършване на проверка по случая, с писмо с
изх. № 0-92-4067/03.04.2018 г. застрахователят отказал да изплати застрахователно
обезщетение, тъй като приел, че обстоятелствата декларирани при завеждане на
щетата, не съответстват с установените факти и събраните по претенцията данни
относно противозаконното отнемане на застрахования автомобил, като не са посочени
конкретни основания за отказа.
Ищецът е искал ответникът да бъде осъден да му заплати сумата от 35 617 лева,
(като за над този размер до първоначално претендирания размер от 42 000 лева е
направен отказ от иска) представляваща парично обезщетение за причинените
имуществени вреди, изразяващи се в стойността на противозаконно отнетия
автомобил, ведно със законовата лихва върху претендираната сума от датата на
подадената искова молба до окончателното й изплащане.
Ответникът „ДЗИ Общо Застраховане“ ЕАД е оспорвал предявения иск по
основание и по размер. Според ответника автомобилът е бил тежко увреден преди
сключването на застраховката и не е възстановен, като ищецът е премълчал това
обстоятелство, което ако е било известно на застрахователя застрахователният договор
по имуществена застраховка "КАСКО” нямало да бъде сключен, или щял да бъде
сключен при много по-различни условия и с различна застрахователна премия.
Оспорвал е също твърденията на ищеца, че лекият автомобил „АУДИ" е бил откраднат
на посочените в исковата молба дата, час и място. Направил е евентуално възражение
за прихващане на дължимата и неплатена от застрахования 4-та вноска от дължимата
застрахователна премия по полица № 440117215006430/12.05.2017 г. в размер на
709,41 лв. на основание чл. 396, ал. 2 КЗ. На следващо място ответникът е възразявал,
че от стойността на дължимото застрахователно обезщетение следва да бъде
приспадната стойността на „невъзстановените щети“ по прецесното МПС, описани в
Протокол за оглед на МПС № 99001358 към застрахователна полица по имуществена
застраховка „КАСКО+“ № 440117215006430.
По делото са събрани писмени доказателства и е изслушано заключение на САТЕ.
Видно от представеното Свидетелство за регистрация, собственик на процесния
автомобил е Т. Б. К..
Представена е комбинирана застрахователна полица № 440117215006430 за
застраховка ПЪЛНО КАСКО и допълнителни клаузи „ПРЕМИУМ“ и „ЧУЖБИНА“,
сключен от ищеца на 12.05.2017 г. в град София за лек автомобил марка АУДИ, „ Q 3“
е peг. № ***, цвят бял, година на производство 2013 г.
В застрахователната полица е отразено, че застрахователната премия от 2772 лв.
ще са заплати на четири равни вноски от по 709.41 лв. с падежи – 12.05.2017
г.,12.08.2017 г.,12.11.2017 г. и последна на 12.02.2018 г.
По делото са представени доказателства, а и няма спор, че са платени на падежите
първите три вноски по застрахователната премия.
От представеното по делото Постановление за спиране на наказателното
производство от 11.01.2018 г. по досъдебно производство ДП № 227, ЗМК 2503/2017
3
г., пр.пр. № 47590/2017 г. на СРП се установява, че същото е образувано срещу
неизвестен извършител, за това, че за времето от 08.10 ч. на 06.11.2017 г. до 08.00 ч. на
07.11.2017 г. в гр. ***, ж.к. „***“ от паркинга пред бл. № 56 противозаконно отнел
чуждо моторно превозно средство, марка „АУДИС“, „Q 3“ е per. № ***.
В удостоверение от 13.11.2017 год. на началника на 03-РУ-СДВР - гр. София се
установява,че пред МВР е заявена кражба, станала на 07.11.2017 г. в гр. ***, ж.к. „***“
от паркинга пред бл. № 56, като откраднатият лек автомобил е ’’Ауди”, „Q 3“ е per. №
*** с № на рамата WAUZZZ8U3DR003028 е собственост на Т. Б. К..
Видно от Протокол за оглед на МПС № 99001358 към застрахователна полица по
имуществена застраховка „КАСКО+“ № 440117215006430, в него са отразени увреди
по предна дясна врата и задна дясна врата на процесния автомобил, които са за боя.
По делото са представени и документи по щета № № 44012131734905/ 07.11.2017
г. както и актуалните Общи условия за застраховка на МПС „КАСКО+“.
Ищецът е уведомил ответника на 07.11.2017 год. за настъпилото застрахователно
събитие и е заведена щета № 44012131734905/ 07.11.2017 г.
С писмо от 03.04.2018 г. ответното дружество е уведомило ищеца, че няма
основание за плащане на обезщетение по цитираната застраховка, тъй като счита, че
декларираните от застрахования обстоятелства при завеждането на щетата не
съответстват на установените факти и противоречат на събраните по претенцията
данни относно противозаконното отнемане на застрахования автомобил.
По делото е прието заключение по съдебно-автотехническа експертиза, изготвено
от вещото лице инж. Ж. Е., неоспорено от страните, като от него се установява,
че действителната пазарна цена на процесния лек автомобил към датата на кражбата
07.11.2017 г. е в размер на 35 617 лева. Експертизата установява още, че стойността
на „невъзстановените щети“ по процесното МПС описани в протокол за оглед на МПС
№ 99001358 към застрахователна полица по имуществена застраховка „КАСКО+“ №
440117215006430 е 588.48 лева.
При така установеното от фактическа страна, настоящият състав намира
следното от правна страна:
Така установената фактическа обстановка обуславя следните правни
изводи на съда:
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд е ограничен относно въпроси, свързани с
правилността на обжалваното решение с посоченото в жалбата. Във въззивната си
жалба „ДЗИ Общо Застраховане“ ЕАД се оплаква единствено от наличие на
процесуално нарушение при постановяване на първоинстанционното решение,
изразяващо се в недопускане на направени доказателствени искания. Настоящият
състав се е произнесъл с определение от 23.09.2020 г., като е намерил, че липсва
соченото процесуално нарушение, тъй като направените и поддържани пред
въззивната инстанция доказателствени искания целят установяване на неотносими към
спора обстоятелства.
Липсват други конкретни оплаквания на жалбоподателя, а само бланкетно е
посочено, че решението е необосновано. Предвид ограничението на чл. 269 ГПК и
разясненията, дадени в т. 1 от тълк. решение № 1/2013 г. по тълк.д. № 1/2013 г. на ВКС,
ОСГТК, настоящият състав може служебно да се произнесе и без нарочно оплакване,
4
само ако намери, че следва да приложи императивна правна норма, неприложена или
неправилно приложена от първата инстанция. В случая тази възможност не е налице,
поради което настоящият състав, на основание чл. 272 ГПК препраща към мотивите на
първоинстанционното решение и излага допълнително следните собствени мотиви:
Съгласно чл. 405 КЗ при настъпване на застрахователното събитие
застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение в уговорения срок.
За да бъде основателен иска за заплащане на застрахователно обезщетение по
договор за имуществена застраховка, ищецът следва да докаже валидното му
сключване; настъпването на застрахователно събитие в срока на застраховката – в
конкретния случай, че собственият му автомобил е обект на кражба, както и че това е
покрит риск; настъпване на вреди в причинна връзка с него и техния обем, съотв. –
дължимото обезщетение до размера на застрахователната сума (чл. 346 КЗ).
Ответникът следва да докаже правоизключващите си възражения, които в случая
са били, че автомобилът е бил тежко увреден преди сключването на застраховката и не
е възстановен, като ищецът е премълчал това обстоятелство, а при него ответникът е
нямало да сключи договор при същите условия и премия; че процесният автомобил не
е откраднат от твърдяното място, ден и час; че прави прихващане с неплатена четвърта
част от дължимата премия, както и че обезщетението следва да бъде намалено със
стойността на „невъзстановена щета“.
От събраните по делото писмени доказателства е установено наличието на
валиден застрахователен договор между Т.К. и „ДЗИ Общо Застраховане“ ЕАД със
съдържанието, отразено в застрахователна полица № 440117215006430 за застраховка
ПЪЛНО КАСКО и допълнителни клаузи „ПРЕМИУМ“ и „ЧУЖБИНА“, сключен на
12.05.2017 г. в град София за лек автомобил марка АУДИ, „Q 3“ е per. № ***, цвят бял,
година на производство 2013 г., като наличието и съдържанието му не са спорни
между страните.
Ищецът Т.К., като застраховано лице и собственик на процесния автомобил
(видно от представеното удостоверение за регистрация), е материалноправно
легитимиран да получи застрахователно обезщетение за вреди от настъпил
застрахователен риск по отношение на застрахования автомобил.
Според Раздел II, т. 2.3 от ОУ сред покритите рискове по уговорената в
застрахователната полица клауза „Пълно каско“ е и кражбата на цяло МПС, каквато
именно ищецът твърди да е осъществена по отношение на неговия автомобил.
Следователно това е покрит от застраховката риск.
По делото е било спорно между страните дали е настъпило застрахователно
събитие „Кражба“ на МПС. Настоящият състав намира, че възражението на ответника,
че кражба не е доказана, е неоснователно. В т. 9.6 от ОУ са посочени документите,
които са приети от застрахователя за достатъчни, за да установят настъпването на
застрахователно събитие, като според т. 9.6.4 при кражба на МПС това е служебна
бележка от МВР, а допълнително в т. 9.6.6 е посочено, че се изисква и постановление
на прокуратурата за спиране на наказателното производство. От представените от
застрахователя по делото писмени доказателства, съдържащи се в образуваната пред
него щета, се установява, че са му представени Удостоверение от 3-то РПУ в София,
издадено на 13.11.2017 г., видно от което пред МВР е заявена кражбата на процесния
автомобил, установена на 07.11.2017 г., както и Постановление за спиране на
наказателното производство от 11.01.2018 г.,образувано по повод кражбата на
5
процесния автомобил против неизвестен извършител. След като самият застраховател е
определил изначално, че посочените документи и тяхното съдържание са достатъчни
да установят настъпване на застрахователното събитие и те са представени, то
правилно е прието по делото, че на 07.11.2017 г. е настъпило застрахователно събитие
„Кражба на цяло МПС“ по отношение процесния автомобил, собственост на ищеца.
Между страните не е спорно, че ищецът е изпълнил задълженията си при
настъпване на застрахователно събитие, посочени в ОУ, включително, че е представил
на застрахователя всички посочени в ОУ документи. Доколкото „ДЗИ Общо
Застраховане“ ЕАД е уведомило ищеца с писмо от 03.04.2018 г., че след разглеждане
на представените документи намира претенцията за неоснователна и отказва
изплащане на застрахователно обезщетение, то следва да се приеме, че най-късно към
тази дата са били представени всички изискуеми се документи, поради което
застрахователят е бил длъжен да определи и изплати застрахователно обезщетение до
15 работни дни след посочената дата – чл. 108, ал. 1 КЗ, или след 18.04.2018 г.
вземането е в просрочие.
По отношение размера на дължимото обезщетение следва да се вземе предвид
действителната пазарна стойност на застрахованото имущество към датата на
настъпване на застрахователното събитие, след като не е предвидено друго в договора
за застраховка, съгласно чл. 400, ал. 4 вр. с, ал. 2 от КЗ. Нормата на чл. 400, ал. 2 от КЗ
определя по отношение на имущественото застраховане, че за действителна се смята
стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго със
същото качество, а посочената по-горе стойност е именно пазарната. В този смисъл е
и трайната съдебна практика – напр. Решение № 79/02.07.2009 г. по т. д. № 156/2009
г. на ВКС, I т.о. и Решение № 6/02.02.2011 г. по т. д. № 293/2010 г. на ВКС, I т.о. и др.)
Изслушано е заключение относно пазарната стойност на процесния автомобил
към датата на застрахователното събитие – 07.11.2017 г., неоспорено от страните, като
вещото лице инж. Е. я е определил на 35 617 лева, до който размер претенцията е
основателна.
Ответникът е направил възражение, че не дължи изплащане на застрахователно
обезщетение, тъй като при сключване на застраховката ищецът не го уведомил, че
автомобилът е бил увреден преди това и не е възстановен. Това възражение е
неоснователно, тъй като преди сключване на застраховката е извършен оглед на
автомобила и застрахователят е могъл да установи, че автомобилът е увреден и
невъзстановен. След като не го е установил при огледа, той не може по-късно да се
позовава на това обстоятелство.
Основателни са възраженията на ответника за прихващане със стойността на
четвъртата дължима вноска по застрахователната премия, за която не е спорно, че не е
платена, на основание чл. 369, ал. 2 КЗ. Същата е в размер на 709.41 лева.
Основателно е и възражението, че застрахователното обезщетение следва да
бъде намалено със стойността на установените в Протокол за оглед № 99001358
невъзстановени щети, наличието на които не е спорно между страните, тъй като
същите имат значение за определяне действителната пазарна цена на автомобила.
Стойността им е определена в САТЕ на 588.48 лева и същите намаляват
действителната пазарна стойност на автомобила.
След намаляване на определената от вещото лице действителна пазарна
стойност на автомобила с двете суми, дължимото от застрахователя обезщетение е в
6
размер на 34 319.11 лева. Същото следва да бъде платено ведно със законната лихва от
датата на исковата молба – 17.07.2018 г., тъй като законната лихва е законна последица
от уважаването на иска.
Поради достигане от въззивния съд до изводи, идентични като краен резултат с
изводите на СГС, първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено.
По разноските: Предвид изхода от спора право на разноски пред въззивната
инстанция има ищецът. Той е доказал такива в размер на 3000 лева – платено
адвокатско възнаграждение, дължими изцяло от застрахователя.
Воден от изложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 1550/26.02.2020 г. по гр.д. № 9673/2018 г. по
описа на СГС, I-13 състав.
ОСЪЖДА „ДЗИ Общо Застраховане“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. София, бул. „Витоша“ № 89Б да заплати на Т. Б. К., ЕГН
**********, гр. ***, ж.к. „***“, чл. ***, вх. Д ет. 1, ап. 106, сумата 3000 (три хиляди)
лева – адвокатско възнаграждение пред САС.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването
му на страните, при условията на чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7