Р Е Ш Е Н И Е
№ 79
гр. Габрово, 29.06.2020 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД– ГР. ГАБРОВО в
открито съдебно заседание от двадесет и девети май, две хиляди и двадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ КИРОВА-ТОДОРОВА
и секретар: Радина Церовска,
като разгледа материалите по адм. дело № 29 по описа за 2020 година и за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.
145 и сл. от АПК, вр. с
чл.
186, ал. 4, във вр. с ал.
1, т. 1, б. „д“ от ЗДДС.
Настоящото
адм. дело е образувано въз основа на депозирана в деловодството на
Административен съд Габрово /ГАС/ Жалба с вх. № СДА-01-272 от 12.02.2020 г.,
подадена от „“ ЕООД, гр. Трявна, обл. Габрово, с ЕИК: ***, против Заповед за
налагане на принудителна административна мярка № 10601 от 11.11.2019 г.
издадена от Началник отдел „Оперативни дейности“ в дирекция „Оперативни
дейности“ при Главна дирекция „Фискален контрол“ /ГД „ФК“/ в Централно
управление на Национална агенция по приходите /ЦУ на НАП/, с искане за
постановяване на нейната отмяна.
С атакувания
ИАА на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „д“ и чл. 187, ал. 1 от Закона за данък върху добавената стойност
/ЗДДС/ е постановено налагане на принудителна административна мярка /ПАМ/ -
запечатване на търговски обект, по смисъла на §. 1, т. 41 от ДР на ЗДДС – обект
за продажба на закуски, находящ се в гр. Трявна, ул. „**“ № 148, стопанисван от
дружеството – жалбоподател, както и забрана за достъп до него за срок от 10
/десет/ дни. Предвидено е запечатването да се извърши в срок до 14 дни от
влизане в сила на заповедта в присъствието на представител на дружеството.
Мотивите за
издаването на акта са следните:
На 6.11.2019
г., в 14.30 ч., е извършена проверка в търговския обект от служители на НАП,
при която е установено, че в същия не се съхраняват документите - Свидетелство
за регистрация и Паспорт на фискалното устройство № ZK063414 и № на фискална памет 50154282, от който апарат е
издадена фискална касова бележка № 003779 от 6.11.2019 г. на стойност от 1.90
лв. при извършена контролна покупка. С непредставянето на тези документи е
нарушена разпоредбата на чл. 42, ал. 1, т. 1 и т. 2 от Наредба Н-18/2006 г. на
МФ, във вр. с чл. 118, ал. 4, т. 1 от ЗДДС. Дружеството не е спазило реда и
начина за съхраняване на документи, издавани от/във връзка с фискалните
устройства или интегрираните автоматизирани системи за управление на търговската
дейност. По тази причина и за да се предотврати извършването на административни
нарушения и вредните последици от тях, административният орган, автор на
оспорения ИАА, намира, че са налице предпоставки за налагането на процесната
ПАМ.
За определяне
продължителността на срока на запечатване на обекта административният орган е
посочил, че е взел предвид вида и обема на осъществяваната в обекта търговска
дейност, но не е посочено по какъв начин това е отчетено. Взети са предвид и
други нарушениа в дейността на търговеца – констатирана разлика в касовата
наличност; - отразен чрез фискалното устройство оборот до момента на проверката
8.00 лв. /в 14.30 часа, при работно време от 8.00 ч./; - наличност в касата на
26.00 лв. и разлика от 18.00 лв.; - неизяснени правоотношения между търговеца и
работещото в момента на проверката лице в обекта.
Заповедта е
връчена на адресата на 28.01.2020 г., видно от разписка, находяща се на
последната страница от процесната Заповед. Жалбата против нея е депозирана в ТД
на НАП Велико Търново на 7.02.2020 г. – в рамките на посочения 14-дневен срок.
Като подадена в законния срок и от заинтересована страна, против подлежащ на
съдебно оспорване пред Административен съд административен акт, жалбата се
явява допустима.
В жалбата си
управителят на дружеството сочи, че действително при извършената на 6.11.2019
г. в обекта му проверка от служители на НАП не са били налице посочените
документи, но при направената контролна покупка е издаден касов бон и не е
налице неотчетена продажба. Жалбоподателят намира, че формално заповедта
съдържа мотиви, но по същество административният орган не е изложил такива ясно
и конкретно по отношение срока, за който налага ПАМ. Изложените обстоятелства в
тази насока – че обектът работи с бързооборотни стоки, с постоянна клиентела и
може да реализира значителни обороти, нямат отношение към нарушението по чл.
42, ал. 1 от Наредба Н-18/2006 г на МФ. Нарушението не води до негативни
последици за фиска, не влияе на водената отчетност на реализираните приходи и
не се стига до отклонение от данъчното облагане. За определянето на този срок
не е от значение и констатираната при проверката разлика между касова наличност
от 18 лв., като следва да се има предвид това, че не е налице констатация за
неотчетени обороти. Мотивите са бланкетни и еднотипни, свързани с наложени ПАМ
с други заповеди, а наличието на такива относно продължителността за налагане
на санкцията е задължително, като тези мотиви следва да са свързани с
конкретните факти и обстоятелства, вкл. предходни нарушения и с личността на
извършителя, за да може да се извърши преценка за съответствие на акта с целта
на закона. Липсата на такива мотиви съставлява съществено процесуално
нарушение, обуславящо необходимостта от отмяна на оспорената заповед.
Също така наложената не е в състояние да осъществи целите
на мярката по чл. 22 на ЗАНН и чл. 6 от АПК, тъй като с нея не може да се
преустанови евентуалното административно нарушение, нито да се предотвратят
вредоносни резултати от него, т. к. то се явява вече довършено към момента на
констатирането му от приходните органи. С процесната ПАМ не биха могли и да се
предотвратят бъдещи административни нарушения и последиците от тях, а само се
преустановява временно търговската дейност на жалбоподателя и генерирането на
приходи от нея, вкл. постъпления на данъци за фиска. Не е спазен и принципът за
съразмерност с налагането на мярката за определения срок и вида и тежестта на
нарушението.
Липсват анализ
и доказателства относно един от задължителните елементи за реализирането на ПАМ
– да се защитят особено важни държавни или обществени интереси, като няма данни
такива да са застрашени. Също така не е налице опасност, че може да бъде
осуетено или сериозно затруднено изпълнението на акта, както и от закъснението
на изпълнението му да последва значителна или трудно поправима вреда. Няма
изложени съображения в такава насока, които да са обективни и доказани. Липсват
доказателства за бъдещо рисково поведение.
Нарушението е
извършено за първи път, липсва накърнен държавен или обществен интерес, които
се защитават посредством наложената ПАМ. Фактът, че проверката е извършена на
6.11.2019 г., а заповедта е издадена на 28.01.2020 г., т. е. след изтичане на
близо 3 месеца от установяване на фактите, сочи също за липсата на значим
държавен интерес, който несъмнено да бъде защитен посредством налагането на
процесната ПАМ.
Съдът извърши
проверка по отношение наличието на посочените от жалбоподателя пороци на
процесния ИАА, а на основание чл. 168, ал. 1, във вр. с чл. 146 от АПК - и за
наличие на всички основания за прогласяване на нищожност или отмяна поради
незаконосъобразност на същия.
От фактическа и правна страна съдът
установи следното:
По делото не е
спорно между страните, че на процесната дата – 6.11.2019 г., действително с
стопанисвания от търговеца – жалбоподател стопански обект /закусвалня/,
работещото в него лице не е представило на проверяващите изисканите от тях
документи, описани в съставения при проверката Протокол за извършена проверка в
обект от същата. Сред тях са именно паспортът на касовия апарат и
свидетелството му за регистрация. Налице е и установена разлика между касова
наличност и отразена такава по данни от ФУ на стойност 18.00 лв. Работното
време на обекта е от 8.00 ч. до 14.00 ч., без почивните дни. Освен това в
обекта е работело лице без трудов договор. Протоколът е подписан от
представител на дружеството без възражения относно направените в него
констатации. В обекта не е отчетена продажба без издаден ФБ. За разминаването
между касова и документална наличност от 18.00 лв. е съставен АУАН. Друг акт за
административно нарушение е издаден за липсата на документи: свидетелство за
регистрация и паспорт на ФУ, книга за дневните фискални отчети и договор за
сервизно обслужване към монтираното устройство, но нарушението не е за
изначална липса на такива документи, а за несъхраняването им в обекта.
Процесната
Заповед е издадена от Ж. А. – началник отдел „Оперативни дейности“ в Централно
управление на НАП, Велико Търново. Съгласно чл. 186, ал. 3 от ЗДДС, ПАМ от типа
на процесната се прилага с мотивирана заповед на органа по
приходите или от оправомощено от него длъжностно лице. В тази връзка по делото е приложена Заповед № ЗДУ-ОПР-16
от 17.05.2018 г., издадена от изпълнителния директор на НАП, с която на
основание чл. 10, ал. 1,т. 1 от ЗНАП и чл. 186, ал. 3 и 4 от ЗДДС се определят
органите, издаващи заповеди за налагане на ПАМ по чл. 186 от ЗДДС, като сред
тях са и началниците на отдели „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“
при ЦУ на НАП, какъвто е ответникът. Съгласно чл. 7, ал. 1 от ЗНАП
изпълнителният директор на Агенцията е орган по приходите /т. 1/, но такива са
и самите началници не отдели /т. 3/. Въз основа на така изложеното АСГ намира,
че процесната Заповед е издадена от компетентен орган в изпълнение на законовите
му правомощия.
Съдът намира,
че при издаването на процесния ИАА не са налице съществени процесуални
нарушения. Заповедта отговаря на изискванията за форма и реквизити на акта,
като съдържа подробни фактически и правни основания както за самото си издаване,
така и за определянето на срока на действие на ПАМ в конкретния случай.
Съгласно
разпоредбата на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „д“ от ЗДДС принудителната
административна мярка запечатване на обект за срок до 30 дни, независимо от
предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага по отношение на лице, което „не спази реда или начина за … съхраняване на
документи, издавани от/във връзка с фискалните устройства или интегрираните
автоматизирани системи за управление на търговската дейност, включително и
съхраняване на данни в контролна лента на електронен носител“.
Съдът намира
за доказано по несъмнен начин, че отразената в процесната Заповед фактическа
обстановка е доказана. В случая става въпрос за формално деяние, без реализиран
увреждащ резултат. Разпоредбите на чл. 42, ал. 1, т. 2 от Наредба
Н-18/13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на
продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им
и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин
("Наредба Н-18/13.12.2006 г. ") предвиждат, че лицето по чл. 3 със
стационарен търговски обект е задължено да съхранява в търговския обект
паспорта на фискалното устройство, с изключение на случаите по чл. 14, ал. 3 -
извършване на експертиза на ФУ и чл. 50, ал. 6 - приемане за ремонт на ФУ, като
по отношение на посочените в Заповедта и Протокола документи това задължение не
е реализирано от жалбоподателя.
Спазена е и
разпоредбата на чл. 187, ал. 1 от ЗДДС, според която при
прилагане на принудителната административна мярка по чл. 186, ал. 1 се забранява и
достъпът до обекта или обектите на лицето, а наличните стоки в тези обекти и
прилежащите към тях складове се отстраняват от него или от упълномощено от него лице.
Мярката се прилага за обекта или обектите, където са установени нарушенията, както е подходено в случая.
Налагайки
ПАМ в хипотезата на чл. 186
и чл. 187 от ЗДДС административният орган действа при
условията на обвързана компетентност и няма право на преценка по същество дали
да наложи ПАМ или не. Затова и в
практиката изобилстват случаи за наложена мярка от този вид и при не особено
тежки нарушения, напр. покупка на много ниска стойност, за която не е издаден
ФБ. В случая е налице една от посочените в чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „д“
хипотези , като в обекта не е съхранен не един, а два от задължителните
документи. Не е налице противоречие с основните принципи
на административния процес – чл. 4
и чл. 6 от АПК,
изискващи административните актове да се издават за целите на закона и при
спазване принципа на съразмерност, според който административните органи
упражняват правомощията си по разумен начин, добросъвестно и справедливо, а
административният акт и неговото изпълнение не могат да засягат права и законни
интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която актът се
издава. В случая обаче,
в противовес на твърденията в
жалбата, съдът намира, че тези
принципи са спазени.
Преценката, която административният
орган е оправомощен да извърши,
е по отношение срока на принудителната административна мярка. В конкретния
случай такава преценка е била направена и подробно аргументирана от същия с
мотиви, които съдът намира за достатъчни за формиране на извод относно спазване
изискванията на съразмерност, приложими при упражняването на оперативна
самостоятелност. В процесния ИАА
се съдържат конкретни обстоятелства, при които са извършени нарушенията. Срокът
е в размер между минималния и
средния такъв – 10 дни, което кореспондира както с
тежестта на нарушението,
така и с целите на закона -
защита
на обществените интереси и мотивиране на нарушителя за спазване на установения
правов ред и занапред,
организиране на дейността му по начин, който да не допуска извършване на такива
нарушения, тъй като мярката има и превантивно действие.
Констатираното в значителна степен обуславя невъзможността да се извърши
проверка относно правилното отчитане на оборота и цялостното спазване на
финансовата дисциплина.
Съдът намира,
че оспорената
заповед е издадена и в съответствие с целта на закона. Видно от изложените в
същата мотиви, мярката цели преустановяване на незаконосъобразните практики в
обекта и необходимостта от време за създаване на нормална организация за
отчитане на дейността на търговеца с пряк резултат – възстановяване на законно
регламентирания ред за съхранение на
необходимите за евентуални проверки документи в търговския обект и за своевременно
документиране на получените приходи от предоставените в обекта на търговеца
стоки и услуги и индиректен– недопускане вреда за фиска.
Изложеното кореспондира с общата и частна превенция на принудителните
административни мерки по чл. 22 от ЗАНН
- за предотвратяване /да не се допускат нови нарушения/ и преустановяване /да
се прекратят вече допуснати такива/, както и за предотвратяване и отстраняване
на вредните последици от тях.
Съдът намира,
че оспорената
заповед е издадена и в съответствие с целта на закона. Видно от изложените в
същата мотиви, мярката цели преустановяване на незаконосъобразните практики в
обекта и необходимостта от време за създаване на нормална организация за
отчитане на дейността на търговеца с пряк резултат – възстановяване на законно
регламентирания ред за своевременно
документиране на получените приходи от предоставените в обекта на търговеца
стоки и услуги и индиректен– недопускане вреда за фиска. Изложеното
кореспондира с общата и частна превенция на принудителните административни
мерки по чл. 22 от ЗАНН
- за предотвратяване /да не се допускат нови нарушения/ и преустановяване /да
се прекратят вече допуснати такива/, както и за предотвратяване и отстраняване
на вредните последици от тях. /Решение
№ 6486 от 2.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 2791/2020 г., I о./
Предвид гореизложеното, съдът намира, че
обжалваната заповед, като издадена от компетентен административен орган,
съобразена с процесуалните правила и с материалния закон, е законосъобразна.
Жалбата против нея се явява неоснователна и като такава следва да бъде оставена без уважение.
С оглед изхода на спора на основание чл. 143, ал. 4 от АПК,
вр. чл. 78, ал. 8 от ГПК,
в полза на НАП следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение, каквото е поискано своевременно от процесуалния
представител на страната. Предвид фактическата и правна сложност
на спора и предприетите от представителя на ответника процесуални действия,
размерът на възнаграждението следва да бъде определено в минималния такъв,
установен в чл. 24 от Наредбата
за заплащането на правната помощ, а именно – 100.00 /сто/ лв.
В тази връзка
и на основание чл. 172, ал. 1, ал. 2,
предл. последно от АПК, във вр. с чл.186, ал.1, т. 1 и чл. 187 от ЗДДС,
Административен съд Габрово
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ
ОСПОРВАНЕТО по Жалба с вх. № СДА-01-272 от 12.02.2020 г., подадена от „***“
ЕООД, гр. Трявна, обл. Габрово, с ЕИК: ***, против Заповед за налагане на
принудителна административна мярка № 10601 от 11.11.2019 г. издадена от
Началник отдел „Оперативни дейности“ в дирекция „Оперативни дейности“ при
Главна дирекция „Фискален контрол“ /ГД „ФК“/ в Централно управление на
Национална агенция по приходите /ЦУ на НАП/
ОСЪЖДА „***“
ЕООД, гр. Трявна, обл. Габрово, с ЕИК: *** да заплати на Национална агенция по
приходите - София деловодни разноски в размер на 100.00 /сто/ лв., съставляващи
юрисконсултско възнаграждение.
Препис от
Решението да се изпрати на страните в едно със съобщенията.
Решението
подлежи на оспорване в 14-дневен срок от съобщаването с касационна жалба,
подадена чрез Административен съд Габрово до Върховен административен съд.
СЪДИЯ:
/ЕМИЛИЯ
КИРОВА- ТОДОРОВА/