Р Е
Ш Е Н
И Е №442/13.6.2019 г.
гр. ЯМБОЛ.13.06.2019..г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ЯМБОЛСКИЯТ..............районен
съд ................. гражданска колегия в публично
заседание на ........16.05.2019г........година в състав:
Председател:Св.ДИМИТРОВА
при секретаря .......................С.М.….......................................и
в присъствието на
прокурора.........................................................................…като
разгледа докладваното от
........................................СЪДИЯ ДИМИТРОВА.………...гр.дело N .3873... по описа
за 2018 год. и за да се произнесе взе предвид
следното....................................................
Производството по делото е образувано по молба на „Агенция за събиране на вземания”ЕАД
- гр.София, с която желае да се приеме за установено по отношение на
ответницата Ф.А.Л., че същата дължи на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, следните
суми: 1314,58 лв., представляваща неизплатена главница по Договор за заем
CrediHome № ***/ 18.01.2017 г; 221,47 лв., представляваща договорна лихва по
договор за заем за периода от 17.03.2017 г. до 22.12.2017 г. (падеж на последна
погасителна вноска); 369,00 лв.представляваща сума за допълнителни услуги по
договор за допълнителни услуги за периода от 17.03.2017 г. (падеж на първа
неплатена вноска по договор за допълнителни услуги) до 22.12.2017 г. (падеж на
последна вноска по договор за допълнителни услуги); 1014,75 лв., представляваща
застрахователна премия по договор за допълнителни услуги за периода от
17.03.2017 г. (падеж на първа неплатена вноска по договор за допълнителни
услуги) до 22.12.2017 г. (падеж на последна вноска по договор за допълнителни
услуги); 39,59 лв., представляваща лихва за забава по договор за заем за
периода от 18.03.2017 г. до датата на подаване на заявлението в съда; 35,67
лв., представляваща лихва за забава по договор за допълнителни услуги за
периода от 18.03.2017 г. до датата на подаване на заявлението в съда, както и
законна лихва за забава върху главницата от датата на входиране на заявлението
до окончателното изплащане на задължението.
Претендират за
присъждане на разноските направени в хода на заповедното производство, всички
разноски направени в хода на настоящото производство, както и юрисконсултско
възнаграждение в размер на 350 (триста и петдесет) лева на основание чл. 78 ал.
8 ГПК.
Ищецът твърди, че на
18.01.2017 г. между „Микро Кредит” АД и Ф.А.Л. е сключен договор за заем
CrediHome № ***, по силата на който дружеството му е предоставило заем в размер
на 1500,00 лева. Условията на „Договора за кредит" се съдържат в отделните
полета или клетки, отпечатани на лицевата страна на формуляра "Искане за
кредит" и "Договор за кредит", като „Общите условия”, при които
се отпуска кредитът, са неразделна част както от „Искане за кредит”, така и от
"Договор за кредит". Подписвайки Договора за заем, заемополучателят е
удостоверил, че е получил от кредитора заемната сума, като се е задължил да
върне на заемодателя в сроковете и при условията, посочени в договора и
приложимите Общи условия, сума в общ размер на 1804,80 лева, представляваща
чистата стойност на заема ведно с договорната лихва по него.
Съгласно разпоредбите
на Общите условия, в съответствие с които е сключен договора за заем, с
подписването му Заемополучателят удостоверява, че предварително и безвъзмездно
му е предоставен стандартен европейски формуляр с необходимата преддоговорна
информация, разбира и приема клаузите на договора и Общите условия, съгласен е
да бъде обвързан с техните разпоредби и желае договорът да бъде сключен.
Съгласно Общите
условията, при които е подписан договора, Заемополучателят се е задължил да
върне заема ведно с договорната лихва, която е в размер на 304,80 лева, на 48
равни седмични погасителни вноски, в размер на 37,60 лева, като първата
погасителна вноска е платима на 27.01.2017 г.Така страните са договорили общ
размер на плащанията по заема 1804,80 лева.
На основание попълнен
и подписан от Заемополучателя формуляр - Искане за допълнителни услуги, на
18.01.2017 г. между „Микро Кредит" АД и Ф.А.Л. е сключен Договор за
допълнителни услуги към заем CrediHome № ***, съгласно който „Микро
Кредит" АД се е задължил да предостави на Заемополучателят пакет от
допълнителни услуги описани подробно в Приложение № 1 към договора, което е
предоставено на Заемополучателя при сключване на договора. Съгласно клаузите на
сключения договор, при подписване на договора клиентът дължи заплащане на
пакетна цена за допълнителни услуги в размер на 432,00 лв., като му е
предоставена възможността да я заплати на 48 бр. равни седмични вноски, всяка в
размер на 9,00 лв., при първа погасителна вноска, платима на 27.01.2017 г.
На основание
сключения договор за допълнителни услуги „Микро Кредит” АД, в качеството си на
застрахователен посредник предоставя на Заемополучателят финансиране и
разсрочване на сключена с посредничеството на „Микро Кредит” АД застраховка
„Защита” към застрахователна компания „УНИКА Живот" АД, конкретните условия
по която са посочени в индивидуална застрахователна полица, предоставена на и
подписана от Заемополучателят. Съгласно сключения договор за допълнителни
услуги Заемателят се е задължил да върне на Заемодателя платената от страна на
„Микро Кредит” АД застрахователна премия, в срок от 48 седмици, на равни
погасителни вноски, дължими на падежните дати на погасителните вноски по
договора за заем, всяка в размер на 24,75 лева, платими считано от 27.01.2017
г, или обща сума за застрахователна премия - 1188,00 лева, която покрива
следните застрахователни рискове: смърт вследствие на злополука, трайна пълна
неработоспособност над 50% вследствие на злополука и временна
неработоспособност вследствие на злополука и смърт в резултат на ПТП. Съгласно
чл. 4 от договора за допълнителни услуги и чл. 28 от Общите условия към
договора за заем допълнителните услуги не са задължителна предпоставка за
отпускане на заем, а същите се предоставят на Заемополучателят само при
изразено негово писмено искане с попълване на формуляр Искане за допълнителни
услуги и след сключване на договор за допълнителни услуги.
На длъжника е
начислена лихва за забава, както следва:
- по договор за заем:
39,59 лв. за периода от 18.03.2017 г. (датата на която е станала изискуема
първата неплатена от длъжника погасителна вноска) до датата на подаване на
заявлението в съда.
-по договор за
допълнителни услуги: 35,67 лв. за периода от 18.03.2017 г. (датата на която е
станала изискуема първата неплатена от длъжника погасителна вноска) до датата
на подаване на заявлението в съда. Размера на начислената лихва е съвкупност от
лихвите за забава, изчислени за всяка отделна падежирала, неплатена погасителна
вноска.
Срокът на договора е
изтекъл на 22.12.2017 г. с последната погасителна вноска и не е обявяван за
предсрочно изискуем.
Заемополучателят не е
заплатила изцяло дължимия паричен заем към Дружеството. Сумата, която е
погасена до момента, е в размер на 505,00 лв., с която са погасени, както
следва: 185,42 лв. - главница, 83,33 лв. - договорна лихва, 63,00 лв. -
допълнителни услуги, 173,25 лв. - застрахователна премия.
На 7.07.2017 г. е
подписано Приложение № 1 към Рамков договор за продажба и прехвърляне на
вземания (цесия) от 16.01.2015 г., сключен на основание чл. 99 от ЗЗД между „Агенция
за събиране на вземания” ООД, и „Микро Кредит” АД, по силата на който вземанията на „Микро Кредит”
АД срещу Ф.А.Л., произтичащи от Договор за заем CrediHome № *** и Договор за
допълнителни услуги към заем CrediHome № *** и двата от дата 18.01.2017 г. са
прехвърлени изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности,
включително и всички лихви на дружеството - кредитор. Договора за заем съдържа
изрична клауза, която урежда правото на кредитора да прехвърли вземането си в
полза на трети лица. „Агенция за събиране на вземания" АД /сега „Агенция
за събиране на вземания” ЕАД/, е правоприемник на „Агенция за събиране на
вземания" ООД, ЕИК ***.
Агенция за събиране
на вземания АД /понастоящем Агенция за събиране на взменаия ЕАД/, в качеството
си на цесионер е упълномощена от името на цедента и за своя сметка да изпраща
уведомления за извършената цесия, за което има изрично пълномощно от законният
представител на „Микро Кредит” АД.
По реда на чл. 99,
ал. 3 от ЗЗД до ответницата е изпратено писмо, съдържащо Уведомително писмо от
„Микро Кредит" АД чрез „Агенция за събиране на вземания" АД с Изх №: ***/***
от 16.03.2017 г. за извършената продажба на вземания, изпратено чрез Български
пощи с известие за доставяне на посочения в договора за кредит адрес на
длъжника. Писмото се е върнало в цялост с отбелязване „Получателят се е
преместил на друг адрес". На 04.09.2018 г. ищцовото дружество изпратило
повторно писмо до длъжника, съдържащо Уведомително писмо от „Микро Кредит” АД
чрез „Агенция за събиране на вземания" АД с изх. № ***/*** от 03.09.2018
г. чрез куриер до посочения в Искане за заем настоящ адрес на длъжника. Писмото
отново се е върнало в цялост, тъй като получателят не е намерен и на този
адрес.
Предвид изложеното за
Агенция за събиране на вземания ЕАД е възниквал правен интерес да предяви
вземането си по съдебен ред срещу Ф.А.Л..
В хода на съдебното
дирене исковата претенция се поддържа изцяло.
В срока по чл.131, ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор от
ответника, с който счита предявените искове за неоснователни и недоказани както
по основание така и по размер. Моли да бъдат отхвърлени предявените искове,
заедно със законовите последици от това. Моли да се постанови съдебен акт, с
който да бъде обявена клаузата на договор за заем от i8.01.2018 г. между „Микро
Кредит” АД и Ф.А.Л. CrediHome № ***, в които е уговорен ЛП в размер на 40.65%
за нищожна на основание чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД, като противоречаща на добрите
нрави, както и да се обяви за нищожен сключения на 18.01.2017 г. договор за
допълнителни услуги към заем CrediHome № ***, неразделна част от договор за
заем от 18.01.2018 г. между „Микро Кредит" АД и Ф.А.Л., с който е уговорено
заплащането на възнаграждение за пакет за допълнителни услуги в размер на 1550
лв., като противоречащ на разпоредбите на чл. 10а, ал. 2 и чл. 10а, ал. 3 и ал.
4 от ЗПК, а при условията на евентуалност поради противоречие с добрите нрави.
Счита, че между
стария кредитор на ответницата и ищеца не е налице сключен валиден договор за
цесия от 16.01.2015 г. и последващ такъв от 07.07.2017 г., който да е надлежно
съобщен на длъжника. За да има действие договорът за цесия по отношение на
длъжника, той следва изрично да бъде уведомен за извършеното прехвърляне и това
уведомяване да е направено от цедента /стария кредитор/ като това задължение на
цедента има за цел да защити длъжника срещу ненадлежно изпълнение на неговото
задължение, тоест срещу изпълнение на лице, което не е носител на вземането.
Законодателят е въвел изискването съобщението за прехвърленото вземане да бъде
извършено именно от стария кредитор, за да се създаде правна сигурност за
длъжника и за да се обезпечи точното изпълнение на задължението му.
От приложените
доказателства за уведомяване на длъжника по реда на чл.99 от ЗЗД, а именно
обратна разписка с отбелязване, че получателят се е преместил на друг адрес и
друга такава с отбелязване, че няма никой на адреса и не отговаря на
позвъняване, не може да се направи извода, че длъжника е уведомен за
прехвърлянето на вземането и, че то има действие спрямо него. Трайна и
безпротивореичва е съдебната практика, че за да се счита достигнало
уведомлението до длъжника, кредиторът следва да е положил дължимата грижа за
откриване на длъжника, каквато в процесния случай не налице, предвид
обстоятелството, че от приложените към исковата молба обратни разписки, може да
се направи извода, че даже факта за местожителството на длъжника е останал
неизяснен, а именно дали се е преместил на друг адрес или просто не е бил на
адреса към момента на връчване.
Действително в
практиката на ВКС е възприето, че законът не поставя изрично изискване за
начина, формата и момента на съобщаването на цесията, затова съобщаването може
да се извърши и в хода на съдебното производство по предявен иск за прехвърлено
вземане, като характер на такова съобщаване в хода на висящ процес няма самата
искова молба, а връченото със самата искова молба уведомление за извършена
цесия, изходящо от цедента и адресирано до длъжника. Но в конкретния случай,
счита, че тази практика не може да намери приложение, тъй като ответникът се
представлява от особен представител, който няма контакт с ответника и едно
уведомяване, прието за надлежно по никакъв начин не би обосновало смисъла си, а
именно да се създаде правна сигурност за длъжника и да се обезпечи точното
изпълнение на задължението му.
В хипотезата по чл.
410 ГПК възможността за снабдяване със заповед за изпълнение произтича от
особеното качество на кредитора, поради което и неговият частен правоприемник
трябва да притежава същото качество, за да получи заповед за изпълнение.
Производството по чл. 422 ГПК е продължение на заповедното и в него се
проверява възникнало ли е изпълнителното основание. Не е възможно уведомяването
съгласно чл. 99, ал. 3 и ал. 4 ЗЗД от цедента да бъде заместено от съобщението
за издадената заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК, тъй като заповедта
за изпълнение и съобщението са издадени от съда, а не от цедента, нито от негов
пълномощник. Получаването на уведомлението за цесията в рамките на исковото
производство с връчване на приложените към исковата молба доказателства, едно
от които е изходящото от цедента или неговия пълномощник съобщение по чл. 99,
ал. 3 и ал. 4 ЗЗД не може да санира, факта, че в хода на производството по
издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК, договора за цесия от
която ищеца черпи правата си не е породила правното си действие. Уведомяването
в хода на производството по чл.422 от ГПК представлява единствено едно ново
основание за предявяване на осъдителен иск или на ново заявление за издаване на
заповед за изпълнение.
Ако съдът счете, че
не са налице твърдините по-горе пороци, моли съгласно събраните по делото
доказателства да се приеме, че исковите претенции са неоснователни и поради
следното:
На 18.01.2018 г.между
„Микро Кредит" АД и Ф.А.Л. е сключен договор за заем CrediHome № *** по
силата на който заемодателя е предоставил заем в размер на 1500 лв. срещу задължението
на Ф.А.Л. да го върне в срок от 48 седмици с размер на вноската от 37.60 лв. на
падежи, съгласно погасителен плана към договора, ГПР в размер на 49,92% и
фиксиран лихвен процент в размер на 40.65 % или общо дължимата сума по кредита
възлизала на 1804.80 лв. На същата дата е между същите страни е сключен и
договор за допълнителни услуги към заем CrediHome № *** с който „Микро
Кредит" АД е предоставил на клиента пакет от допълнителни услуги, а именно
пакет „Преференциално обслужване" и застраховка защита пакет „Премиум
живот", който клиента се е задължил да заплаща на равни седмични вноски -
48 на брой, съвпадащи като падежи с вноските по договора за заем, съответно в
размер на 33.75 лв. общо за двете услуги. Счита, че така уговорения размер на
възнаградителната лихва по договора за заем противоречи на добрите нрави,
поради което счита, че клаузите на договора в частта, с която е уговорен лихвен
процент в размер на 40.65 % се явява нищожна на основание чл.26, ал.1, предл. 3
от ЗЗД. Счита, че клаузата на договора противоречат на добрите нрави, тъй като
се касае за потребителски договор, при който едната страна „потребителят"
е по - слабата икономически страна и се ползва със засилена защита.
Същевременно заемополучателят се е задължил да заплати и пакет от допълнителни
услуги, на база попълнено от него искане, с пакетна цена на услугите в размер
на 432 лева, както и да сключи застраховка „Защита" с обща сума на
застрахователната премия 1188 лева, заплащането на които също е разсрочено и
съответно върху него се претендира лихва за забава. Счита, че възнаграждението,
което се е задължил да заплати потребителят за предоставения му пакет от
допълнителни услуги е прекомерно и не отговаря на изискванията на закона. Не е
формирана и цена за всяка от услугите поотделно. Счита, че уговорката за
заплащане на възнаграждение за пакет от допълнителни услуги е нищожна, като
противоречаща на императивни правни норми - разпоредбата на чл. юа, ал. 2, от ЗПК, а при условията на евентуалност поради противоречие с добрите нрави на
осн. чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД, независимо, че същата е постигната в
допълнителен договор, сключен с
кредитополучателя, но безспорно обвързан с основния, видно и от общите
условия към договора за заем. Освен това с уговаряне на допълнително
възнаграждение на упоменатите в договора за допълнителни услуги, а именно пакет
„Преференциално обслужване" и застраховка защита пакет „Премиум
живот", счита, че се заобикаля разпоредбата на чл.19,ал.4 от ЗПК, касаеща
ограничение в размера на ГПР, като на основание чл.21,ал.з от ЗПК всяка клауза
в договора за потребителски кредит, имаща за цел заобикаляне на изискванията на
закона, е нищожна, тъй като счита, че на практика двата договора, независимо,
че са разграничени по този начин от кредитора са в резултат на също
взаимоотношение между страните и, че на практика тази сума, облечена под форма
на застраховка и „преференциално обслужване", води именно до увеличаване
на ГПР по кредита, както и до увеличаване на лихвения процент. Поради това
оспорва дължимостта на уговорената в договора лихва с твърдения, че същата е
нищожна като прекомерна и противоречаща на добрите нрави. Счита, че уговорката
за заплащане на пакет от допълнителни услуги е нищожна, която е пряко свързана
с отпускане на заема и неразделна част от него, като противоречаща на
разпоредбите на чл.10а, ал. 3 и ал. 4 от ЗПК, а при условията на евентуалност
твърди, че същата е нищожна поради противоречие с добри е нрави на основание
чл. 26, ал. 1, предл.3 от ЗЗД, тъй като не може цената на услугата да бъде
трансформирана в заем и съответно да бъде олихвявана. Още повече, че цената на
услуга по смисъла на закона следва да бъде формирана на база действителни
разходи за предоставянето на такава, а в случая предоставената услуга т.н.
пакет „Преференциално обслужване", описана в приложение 1, включва едни
хипотетични и евентуални събития, при това без да са остойностени по отделно,
от което не става ясно какво точно е заплатено и кога и къде ще бъде
предоставена услугата и дали ще бъде предоставена. В съдебно заседание
възраженията се поддържат.
След преценка на
събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност съдът приема за
установено следното от фактическа страна:
С исковата молба
ищецът е представил сключения с ответницата договор за заем от 18.01.2017г. и
заемодател „Микро Кредит” АД за сумата от 1500 лв., общи условия към Договор за
заем CrediHome № *** от 17.06.2015 г., искане за заем CrediHome № ***
от 18.01.2017 г. – рефинанс от Ф.А.Л. за сумата от 1500 лв., искане за
допълнителни услуги към заем CrediHome № *** от 18.01.2017 г. на Ф.А.Л., с Приложение № 1 – описание на допълнителни
услуги.
Представен е рамков
договор за продажба и прехвърляне на вземания от 16.01.2015 г. сключен между
„Микро Кредит” АД като цедент и „Агенция за събиране на вземанията” ООД и Анекс
№ 1 от 11.12.2015 г. към него, ведно с Приложение № 6 и Приложение № 1 към
рамковия договор за цесия установяващи
извършеното прехвърляне на задължението на ищцата на „АСВ” ЕАД.
Представен е Анекс №
3 към рамковия договор за прехвърляне на
вземания от 16.12.2016 г. сключен между „Микро Кредит” АД и „АСВ” ЕАД, потвърждение от „Микро Кредит” АД за сключена цесия на осн. чл. 99, ал.3 от ЗЗД.
С пълномощно дадено
от „Микро Кредит” ЕАД на „Агенция за събиране на вземанията„ АД последното е
упълномощено от името на „Микро Кредит” АД да уведоми по законоустановения ред
и съгласно одобрения образец всички длъжници за сключения рамков договор за
цесия. Така „Микро Кредит” АД е изпратило до ответницата Ф.А.Л.
уведомително писмо за извършеното
прехвърляне на вземанията изх. № УПЦ-П-МКР/***/13.07.2017 г., както и от
03.09.2018 г. Според представените удостоверения за доставяне на „Български
пощи” ЕАД е извършено отбелязване, че получателят се е преместил на друг адрес,
а според обратната разписка към товарителница № *** издадена от „***” няма
никой на адреса, не отговаря на позвъняване.
По искане на ищеца по
делото бе назначена и изслушана съдебно-счетоводна експертиза. Според
представеното заключение от 20.03.2019
г. размерът на усвоеният паричен заем по
договор CrediHome № *** от 18.01.2017 г. е 1500 лв. Общият размер на
погасителните плащания по договор CrediHome № *** от 18.01.2017 г. и по договор
за допълнителни услуги към него е 605 лв., от които: 505 лв. – получени по
сметките на „Микро Кредит” АД и 100 лв. – получени по сметките на „АСВ” ЕАД на 07.09.2018 г. след датата на депозиране на
заявлението по чл.410 от ГПК в съда – 05.02.2018 г. Според вещото лице към
датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК в съда остатъкът от
задължението по процесните договори е 3 003.57 лв. разбити, както следва:
главница – 1 314.58 лв., договорна лихва за периода 17.03.2017 г. –
22.12.2017 г. – 221.47 лв., допълнителни услуги за периода 17.03.2017 г. –
22.12.2017 г. – 369 лв., застрахователна премия за периода 17.03.2017 г. –
22.12.2017 г. – 1 014.75 лв., лихва за забава по договор за заем за периода 18.03.2017 г. – 05.02.2018 г. –
64.76 лв., лихва за забава по договор за
доп.услуги за 18.03.2017 г. – 05.02.2018 г. – 19.01 лв. Вещото лице е определило, че към датата на изготвяне
на заключението – 19.03.2019 г. остатъкът от задължението е общо 2 903.57
лв., от които: главница – 1 314.58 лв., договорна лихва за периода
24.03.2017 г. – 22.12.2017 г. – 216.74 лв., допълнителни услуги за периода
24.03.2017 г. – 22.12.2017 г. – 360 лв., и застрахователна премия за периода
17.03.2017 г. – 22.12.2017 г. – 1 012.25 лв. Според вещото лице по договор
за заем лихвата за забава за периода 18.03.2017 г. – 05.02.2018 г. е 64.76 лв.
По договор за договор за допълнителни услуги лихвата за забава за периода 18.03.2017
г. – 05.02.2018 г. е 19.01 лв., лихвата за забава е погасена на 07.09.2018 г.
Видно от приложеното
ч.гр.д. № ***/2018г. по описа на РС-Я. се установява, че за процесните суми
срещу ответницата ищецът се е снабдил със заповед за изпълнение на парично задължение
по чл.410 ГПК №***2018г., която е връчена на длъжника при условията на
чл.47,ал.5 от ГПК, поради което заявителят е бил уведомен да предяви иск за
вземането си в едномесечен срок на 31.08.2018г., като същият е депозирал
настоящата искова молба в съда на 01.10.2018г. в законоустановения срок.
При така установеното
от фактическа страна съдът прави следните правни изводи:
Предявени
са обективно съединени искове по реда на чл.422, ал.1, във вр. с чл.415, ал.1
от ГПК във вр. чл.79,ал.1 от ЗЗД, чл.92,ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Съдът намира
предявените искове за допустими, т.к. са предявени от надлежно легитимирана
страна – заявител в заповедното производство, в предвидения от закона
едномесечен срок от уведомяване на заявителя за разпореждането на съда да
предяви иска. В настоящото производство в тежест на ищеца е да докаже при
условията на пълно и главно доказване дължимостта на вземането си по издадената
заповед за изпълнение, а на ответника – направените възражения в отговора си.
Между страните няма
спор относно сключените с ответницата договори, относно тяхната редовност,
съдържание и форма, поради което съдът намира че не следва да ги преповтаря,
т.к. са описани подробно в снетата фактическа обстановка, като следва да вземе
становище по направените от особения представител на ответницата възражения.
Относно възражението
за липса на надлежно уведомяване на длъжника по реда на чл.99, ал.3 от ГПК за
извършената цесия на дълга му към ищеца „АСВ” ЕАД от стария кредитор „Микро
Кредит” АД, съдът намира това възражение за неоснователно. В случая „Микро
Кредит” АД изрично е упълномощил цесионера да уведоми всички длъжници за
извършената цесия. Последния е изпратил на ответницата две писма, които видно
от обратните разписки не са достигнали до нейното знание, т.к. не са били
получени.
Във формираната с
редица решения на ВКС съдебна практика (вж. решение № 3 от
16.04.2014 г. на ВКС по т. д. № 1711/2013 г., I т. о., ТК, решение № 78 от
9.07.2014 г. на ВКС по т. д. № 2352/2013 г., II т. о., ТК, решение № 123 от
24.06.2009 г. на ВКС по т. д. № 12/2009 г., II т. о., ТК и др.) действително се
приема, че уведомлението за цесията, приложено към исковата молба и достигнало
до длъжника със същата, съставлява надлежно съобщаване на цесията, съгласно
чл.99, ал.3, пр.първо от ЗЗД, с което прехвърлянето на вземането поражда
действие за длъжника, на основание чл.99, ал.4 от ЗЗД. Уведомяването на
длъжника за извършеното прехвърляне на вземането следва да бъде съобразено като
факт от значение за спорното право, настъпил след предявяване на иска, на
основание чл.235, ал.3 от ГПК. В случая уведомяването на длъжника за
извършената цесия е осъществено чрез връчване на документите по делото на
особения му представител, назначен по делото, което съгл. разпоредбата на чл.45
от ГПК се смята за лично връчване. В този смисъл са постановените решение на ВКС № 198/18.01.2019г. по т.д. №
193/2018г. на І-во Т.О. и решение от 03.05.2019г. постановено по възз.гр.д.№***
по описа за 2019г. на ОС-Я..
С оглед на това
съдът приема, че ищецът – цесионер се е легитимирал като кредитор на
ответницата, с получаване на документите по делото, като от този момент
прехвърлянето е породило действие за длъжника - ответницата по иска. В случая
следва да се посочи, че според представения приложение № 1 към Рамковия договор
за продажба и прехвърляне на вземания/цесия/ сключен между „Микро кредсит” АД и
„Агенция за събиране на вземания” ООД освен дължимата главница от 1500лв. и
договорна лихва от 304.80лв., липсва отразяване на прехвърляне на конкретни индивидуализирани
вземания за допълнителни услуги, които са две самостоятелни договорни
правоотношения, по всяко от които са поети задължения за погасяване на суми,
имащи отделно основание, независимо, че допълнителните услуги са свързани с
обслужването на договора за заем. В това приложение като главница е посочена
единствено сумата по основания договор за заем от 1500лв., като не се сочи
друго задължение. Вземанията трябва да бъдат посочени конкретно, доколкото в
чл.1.2 от Рамковия договор е предвидено, че вземанията, които са предмет на
цесията трябва да се индивидуализират в представен от цедента опис – Приложение
№1 от този договор, което в случа по отношение на второто задължение не е сторено.
За да се
приеме основателността на исковете, ищецът следваше да докаже по делото, че
договорът за цесия касае продажба по конкретни вземания по размер, така както
се претендира да се установи тяхното съществуване. Право да търси вземанията за
ищеца възниква само ако се установи, че те са валидно прехвърлени и
индивидуализирани по вид и размер. В този смисъл съдът приема, че цесията е
породила действие за ищеца само по отношение на вземанията по договора за заем CrediHome
№ *** от 18.01.2017 г.
Не се
спори, че срокът на договора е изтекъл на 22.12.2017г., т.е. към датата на
подаване на заявлението по чл.410 ГПК в съда вземанията по договора са били
изискуеми. От доказателствата по делото, както и от заключението на
ССчЕкспертиза , което съдът изцяло кредитира като компетентно дадено се
установи, че размерът на усвоения кредит от ответницата е 1500лв. Според същото
към датата на изготвяне на заключението, остатъкът от задължението по договора
е главница в размер на 1314.58лв., договорната лихва за забава за периода 24.03.2017г.
– 22.12.2017г. - 216.74лв. и лихва за
забава за периода 18.03.2017г. – 05.02.2018г. в размер на предявения от
64,76лв. Предвид изложеното , съдът намира, че предявеният иск за вземането е
частично основателен до размера на главница от 1314,58 лева, договорната лихва
за забава за периода 24.03.2017г.- 22.12.2017г. в размер на 216,74 лв., както и
лихва за забава за периода 18.03.2017г. – 05.02.2018г. в размер на предявения
от 39,59лв., съобразно предявения размер. В случая съдът намира, че следва да
вземе предвид и факта на получени от ищеца суми след подаване на заявлението в
съда в размер на 100лв. на осн. чл.235, ал.3 от ГПК, поради което и искът за
лихва над този размер до претендирания от 221.47лв. се явява неоснователен. В
останалата си част, относно вземанията по договор за допълнителни услуги искът
е неоснователен и следва да се отхвърли. С оглед изхода на спора, съдът намира
че не следва да обсъжда останалите възражения на особения представител на
ответницата касаещи нищожност на клаузи на договорите.
При този изход на делото на
осн.чл.78, ал.1 от ГПК ответницата дължи на ищеца направените от него разноски
по делото, които съразмерно уважената част от исковете и представения списък по
чл.80 от ГПК възлизат на сумата от 686,26 лева.
Съобразно приетото в
т.12 от ТР №4/18.06.2014г. на ВКС по тълк. Дело № 4/2013г., ОСГК, съдът по
исковото производство по чл.422, ал.1 от ГПК дължи произнасяне и по разноските
по заповедното производство, които съобразно признатото възлизат на сумата от
56.19лв.
Воден от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО
на осн.чл.422, ал.1 от ГПК, във вр. с чл.415, ал.1 от ГПК в отношенията между
страните, че Ф.А.Л., ЕГН ********** *** дължи на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА
ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, ЕИК *** със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.”Петър
Дертлиев” №25, офис сграда Лабиринт, ет.2, офис 4 представлявано от Н.Т.С. и М.Д.Д.
сумата от 1314,58 лева – представляваща неплатена главница по договор за заем CrediHome
№ *** от 18.01.2017 г., сумата от 216,74 лева, представляваща договорна лихва
за периода 24.03.2017г.- 22.12.2017год. и
лихва за забава за периода 18.03.2017г. – 05.02.2018г. в размер на
39,59лв., ведно със законната лихва, считано от подаване на заявлението в съда
– 05.02.2018г. до окончателното изплащане на задължението, като отхвърля
исковете за установяване на дължимост на следните вземания: сумата от 369,00
лева, представляваща сума за допълнително услуги по договор за допълнителни
услуги за периода от 17.03.2017 г. /падеж на първа неплатена вноска по договор
за допълнителни услуги/ до 22.12.2017 г./ падеж на последна вноска по договор
за допълнителни услуги/, сумата от 1014,75 лева, представляваща застрахователна
премия по договор за допълнителни услуги за периода от 17.03.2017 г. /падеж на
първа неплатена вноска по договор за допълнителни услуги/ до 22.12.2017 г./
падеж на последна вноска по договор за допълнителни услуги, договорна лихва за
забава за периода 17.03.2017г.- 22.12.2017г. в размер на 4,73 лева и сумата от
35,67 лева, представляваща лихва за забава по договор за допълнителни услуги за
периода от 18.03.2017 г. до датата на подаване на заявлението в съда –
05.02.2018 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение №***/***.2018г. по ч.гр.д. № *** по описа на РС-Я. за 2018г.
ОСЪЖДА Ф.А.Л. да заплати на
„АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД направените по настоящото дело разноски
по съразмерност от 686,26 лева. , както и направените разноски по съразмерност
в заповедното производство от 56.19лв.
Решението подлежи на въззивно
обжалване пред ОС-Ямбол в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: