№ 1466
гр. София, 01.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 149 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти януари през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:ЕЛЕНА Н. ДИНЕ. ИЛИЕ.
при участието на секретаря ТАТЯНА Г. ВЕЛИНОВА
като разгледа докладваното от ЕЛЕНА Н. ДИНЕ. ИЛИЕ. Гражданско дело №
20221110131375 по описа за 2022 година
При проверка на материалите по делото, съдът намира от фактическа страна
следното:
Производството е по реда на чл. 8 и сл. от Закона за защита от домашното насилие
(ЗЗДН). Образувано е по молба на И. П. И., действаща лично и като законен представител на
Е. И. и Б. И. срещу М. В. И.. И. и М. са съпрузи, като към момента на подаване на молбата
са във фактическа раздяла. Посочва, че от брака им са родени децата Е. И. и Б. И.. На
24.05.2022г. ответникът отишъл до дома на И. И. да вземе децата. Детето Б. искало да тръгне
с баща си, но Е. отказала. Ответникът нахлул в дома, като крещял на молителката И., че ще
я наръга с нож и ще ги убие тримата. Блъснал я с ръка в гърдите. Посочва, че ответникът е
осъждан за притежание на наркотици. Ето защо иска издаване на заповед за защита.
Претендира разноски.
Ответникът оспорва молбата и всички изложени в нея твърдения за извършено домашно
насилие. Твърди, че страните са в процес на развод и имат спор относно упражняването на
родителските права. Иска от съда да отхвърли молбата.
Софийският районен съд, вземайки предвид материалите по делото и
доказателствата, въз основа на вътрешното си убеждение (чл. 12 ГПК) и закона (чл. 5
ГПК), прави следните правни изводи:
По отношение на молбата за защита
Разпоредбата на чл. 3 ЗЗДН определя кръга на лицата, срещу които имат право на защита
пострадалите от домашно насилие. По делото е безспорно, че страните са съпрузи и
ответникът попада в кръга лица, които имат право да търсят защита-чл.3, т.2 ЗЗДН.
1
По делото е представена Декларация по чл.9 ЗЗДН.
Изготвен е социален доклад, от който е видно, че децата живеят при своята майка в Г.. В
останалата част не обсъжда доклада, тъй като пресъздава твърдения на майката, а не лични
впечатления. Не са провеждани срещи с децата.
По делото е допуснато събиране на гласни доказателства средства чрез разпит на свидетели.
От показанията на св. П.К. се установява, че на 24.05.2022г. е говорила по интернет с
молителката И. по време на работна онлайн среща. В останалата част не кредитира
показанията на свидетелката, тъй като не е била очевидец на разказаното от нея.
От показанията на св. Я. В. се установява, че на 24.05.2022г. свидетелят се е видял с
ответника и детето Б.. Е. не е била с тях. Свидетелят знае от М., че на 24.05.2022г. е имало
проблем с И., тъй като не е взел Е..
От събраните по делото доказателства се установява, че И. И. и М. И. са в силно влошени
отношения по прекратяване на техния брака и уреждане въпросите относно родителските
права върху децата им. Имало и предходни случаи на скандали между страните.
Настоящият състав приема, че на процесната дата М. И. е отишъл да вземе децата от дома на
И.. Детето Е. не е искало да тръгне със своя баща, поради което е възникнал спор между
родителите. Не се установява ответникът да е извършил описаните в молбата деяния.
Съдът е указал доказателствената тежест на молителя, както и за кои факти не сочи
доказателства. Разпоредбата на чл. 13, ал. 3 ЗЗДН, разглежда декларацията като част от
доказателствената съвкупност, при това съпоставена с други доказателства, губи своята
доказателствена сила. Всички представени доказателства по делото оборват декларираното
в декларацията по чл. 9 ЗЗДН. Производството е състезателно и в конкретния случай,
ответникът обори презумпцията чрез събирането на писмени и гласни доказателства.
Законът за домашно насилие има за цел да защитава жертвите на домашно насилие, а не да
служи като способ за уреждане на спорове относно родителските права. Противното
означава, че се злоупотребява с право.
С оглед изложеното съдът намира, че молбата следва да бъде оставена без уважение, като
неоснователна и да бъде отказано издаването на заповед за съдебна защита в полза на
молителката против ответника.
Относно разноските за делото.
Право на разноски има ответната страна, която не е направила искане за присъждането им.
При този изход на делото молителката И. И., следва да бъде осъдена да заплати по сметка на
Софийския районен съд, държавна такса за производството в размер на 25,00 (двадесет и
пет) лЕ. на основание чл. 11, ал. 3 ЗЗДН (т. 22 от Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г.
по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК на ВКС).
2
-ти
Така мотивиран, Софийският районен съд, 149 състав,
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на И. П. И., ЕГН: **********, действаща лично и
като законен представител на Е. И., ЕГН:********** и Б. И., ЕГН:********** срещу М. В.
И., ЕГН:... за издаване на заповед за съдебна защита и
ОТКАЗВА ДА ИЗДАДЕ ЗАПОВЕД ЗА СЪДЕБНА ЗАЩИТА, с която по отношение на
ответника да бъдат взети мерките по чл. 5, ал. 1 ЗЗДН.
ОСЪЖДА на основание чл. 11, ал. 3 ЗЗДН, И. П. И. да заплати по сметка на Софийския
районен съд държавна такса за производството в размер на 25,00 (двадесет и пет) лЕ..
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в седемдневен срок, считано
от връчването му на страните (чл.17, ал. 1 ЗЗДН).
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3