Р Е
Ш Е Н
И Е
№ ......./.......... г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД ПЕТНАДЕСЕТИ
СЪСТАВ
На осми октомври Година
две хиляди и деветнадесета
В публично съдебно заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ВАЛЯ ЦУЦАКОВА
СЕКРЕТАР: РАДОСТИНА И.А
като разгледа докладваното от съдията
НАХД № 3929 по
описа за 2019 г.
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба
на „ИВ –ДИ КОМЕРС” ЕООД, представлявано и управлявано от И. Р. И., против НП № 455149/494681/ 02.08.2019 г. на
Зам.Директора на ТД на НАП -Варна, с
което на въззивника, за нарушение на
чл.3 ал.3 т.1 от Наредба Н-8/29.12.2005 г. на Министъра на финансите вр.чл.5
ал.4 от КСО, на осн.чл.355 ал.1пр.1 от КСО е
наложено административно наказание
„Имуществена санкция” в размер на 500 лева.
По допустимостта на жалбата.
Жалбата е подадена в срок и от процесуално легитимиран субект-наказания с НП, поради което е процесуално допустима и е приета от съда за
разглеждане.
С жалбата се изразява становище, че НП е незаконосъобразно, издадено при
съществени нарушения на процесуалния и материалния закон, твърди се, че въпреки
забавата санкционираното лице е санирало пропуска и
няма вреда за фиска, приема се, че НП, а и съставения
АУАН не съдържат изискуемите от ЗАНН реквизити, касаещи описанието на
нарушението, сочи се, че по преписката няма обяснения на лицето, допуснало
извършването на нарушението, алтернативно се излагат аргументи за приложимост на нормата на чл.28 от ЗАНН и в
заключение се иска отмяна на НП.
В съдебно заседание, въз.
дружество, редовно призовано, се представлява от адв.Ч., надлежно упълномощен и
приет от съда.Процесуалният представител поддържа жалбата, не ангажира
доказателства в подкрепа на същата, а в хода на делото по същество отново моли
за отмяна на НП, като незаконосъобразно, издадено в нарушение на материалния и
процесуалния закон с аргументи, аналогични с изложените в жалбата срещу НП.
Процесуалният представител
на въззиваемата страна оспорва жалбата, а в хода на делото по същество моли
същата да бъде отхвърлена, а НП да бъде потвърдено, като правилно и
законосъобразно, като приема, че приетото за установено нарушение е безспорно
доказано и аргументира неприложимост на нормата на чл.28 от ЗАНН и
справедливост на наложеното административно наказание.
С оглед събраните по делото
доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:
На 25.06.2019г., след получен сигнал в ТД на НАП-Варна за спряно превозно
средство от органите за фискален контрол и водач без подадени данни за
осигурителни вноски, св.С.,*** извършил проверка и установил, че за месец април
2019г.декларация обр.6 не са била подадена в срок до
27.05.2019г. от „ИВ - ДИ КОМЕРС” ЕООД, в
качеството му на осигурител по смисъла на чл.5 ал.1 от КСО.Във връзка с
резултата от проверката на 14.06.2019г. била
изпратена покана до представляващия дружеството за подаване на декларация и
явяване за съставяне на АУАН, като след изпращане на поканата и получаването й
по електронен път , на 14.06.2019г. процесната
декларация била подадена и входирана в НАП.
Предвид горното на 25.06.2019г.
св. С. съставил АУАН срещу въз. дружество за гореописаното нарушение на чл.3 ал.1 т.1 от
Наредба Н-8/29.12.2005 г. на Министъра на финансите вр.чл.5 ал.4 от КСО.
АУАН бил съставен в
отсъствието на нарушителя, но бил връчен по надлежния ред на 26.06.2019г. на
упълномощено лице, което след запознаване със съдържанието му го подписало без
възражения.В законоустановения срок
постъпили писмени възражения срещу съставения АУАН.
След като преценил, че
депозираните писмени възражения са неоснователни, въз основа на материалите,
съдържащи се в преписката, на 02.08.2019г. АНО издал НП, предмет на настоящата
въззивна проверка.
Гореописаната
фактическа обстановка се установява от събраните по делото доказателства – писмените доказателства - материалите по АНП,
приобщените в хода на с.з. както и
от гласните такива - показанията на св. С., които съдът кредитира изцяло поради
тяхната искреност, последователност, непротиворечивост и конкретност.
Съдът, предвид становищата на страните
и императивно вмененото му задължение за
цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно
законосъобразността му, обосноваността му, и справедливостта на наложеното
административно наказание прави следните изводи:
По приложението на
материалния закон.
Правилно е приложен
материалния закон.
Неподаването в срок на
Декларация обр.1 в ТД на НАП за самоосигуряващо
се лице е в нарушение на чл.3 ал.1 т.1 б.”а” от Наредба Н-18/29.12.2005г. на МФ
вр.чл.5 ал.4 от КСО, съгласно който процесната
декларация следва да бъде в срок до 25-о
число на месеца, следващ месеца, за който се отнасят данните за тях,
респективно декларацията за месец април е следвало да бъде подадена до
27.05.2019г., тъй като от 24-ти до 26-ти май са били почивни дни.
Съгласно разпоредбата на чл.3 ал.3 т.1 от
Наредба Н-18/29.12.2005г. на МФ вр.чл.5 ал.4 от КСО, декларация обр.№6 се подава в съответната компетентна ТД на НАП от работодателите,
осигурителите и техните клонове и
поделения за дължимите осигурителни вноски и вноските по фонд „Гарантирани вземания на работниците и
служителите” – едновременно с подаването на декларация обр.
№1, а безспорно по делото декларация обр.№6 е била подадена на 14.06.2019г., т.е не е бил спазен
срокът до 27.05.2019г.
Горното нарушение е обявено
от закона за наказуемо по чл.355 ал.1 от КСО и правилно е било наложено
административно наказание на това основание.
Предвид горното, правилно са отнесени фактите към нарушената правна
норма и тази, регламентираща санкцията. Правилно е определен субекта на
нарушението.
Съдът не споделя
възражението на въззивника, че в конкретният случай АНО е следвало да приложи
разпоредбата на чл.28 от ЗАНН, като следвало първоначално нарушителят да бъде
предупреден по следните съображения.Констатираното нарушение е формално, на
просто извършване и не визира никакъв вредоносен резултат, поради което
твърденията, че не са настъпили вредни последици, не биха могли да доведат до
извод за маловажен случай.Нормата на чл.355 ал.1 от КСО не визира никаква продължителност на забавата,
която да обуслови съставомерност на нарушението, напротив, регламентира всяка
забава и в конкретния случай описаното в АУАН и НП нарушение не се отличава по
своята степен на обществена опасност от обичайните за съответния вид, още
повече, че процесната декларация е била подадена със
забава от около 20 дни и то след изпращане на покана от наказващия орган.Ирелевантен е въпросът дали са внесени всички изискуеми
осигуровки ,тъй като ако осигурителните вноски не са внесени, то въззивникът би
осъществил състав на друго административно нарушение. Факт е, че въззивникът е подал декларацията със закъснение, но този факт, ведно с липсата
на други нарушения, би следвало да се приемат за смекчаващи вината
обстоятелства.В разпоредбата на чл.355 ал.1 отКСО не
се визира изискване да бъдат засегнати някакви финансови интереси, а се
регламентира ангажиране на отговорност при извършване на формално нарушение,
каквото е неспазването на срока за подаване на декларация.Вярно е, че съдът също
има възможност да прецени, дали АНО е следвало да приложи разпоредбата на чл.28
от ЗАНН, но в конкретният случай счита, че се касае за обичайно нарушение от
съответния вид, обявено от КСО за наказуемо.В конкретния случай АНО е наложил
минималното предвидено в закона наказание, поради което съдът го намира за
справедливо и е лишен от възможност да го ревизира.
По
приложението на процесуалния закон.
При провеждане на АНП не са
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.
Наказателното постановление е издаден от компетентен орган –
Зам.Директорът на ТД на НАП-Варна. Спазени са сроковете по чл.34 за съставяне
на АУАН и издаване на НП..АУАН и НП съдържат посочените в ЗАНН реквизити.
Нарушението е описано пълно и точно от фактическа и правна страна, като са
посочени всички съставомерни
елементи, посочени са дата и място на извършване, обстоятелства, при които се
приема, че е извършено нарушението и доказателствата, които го потвърждават. С
оглед на това, нарушителят е могъл да разбере в какво е обвинен и адекватно да
организира защитата си, което, очевидно, е сторил. Посочени са и всички факти,
които са относими към съставомерните елементи и на
нарушителя е била ясна фактическата рамка, в която следва да организира
защитата си. Ирелевантни са възраженията, че не е
снето обяснение от лицето, за което се твърди, че е извършило нарушение, тъй
като в конкретния случай е ангажирана обективната отговорност на ЮЛ и не следва
да се търси наличие или липса на виновно поведение.
При цялостната служебна
проверка на НП съдът не констатира основания за неговата отмяна.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА НП №
455149/494681/ 02.08.2019 г. на Зам.Директора на ТД на НАП -Варна, с което на „ИВ –ДИ КОМЕРС”
ЕООД, представлявано и управлявано от И. Р. И., за нарушение на чл.3 ал.3 т.1 от Наредба
Н-8/29.12.2005 г. на Министъра на финансите вр.чл.5 ал.4 от КСО, на осн.чл.355 ал.1 пр.1 от КСО е наложено административно наказание „Имуществена санкция” в размер на 500
лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред
Варненския административен съд в 14-дневен срок от получаване на съобщението за
изготвяне на решението.
След влизане в сила на съдебното решение, АНП
да се върне на наказващия орган по компетентност.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: