№ 32
гр. Кула, 21.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КУЛА в публично заседание на двадесет и трети
октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Дияна Ив. Дамянова Цанкова
при участието на секретаря НИНА ИВ. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от Дияна Ив. Дамянова Цанкова
Административно наказателно дело № 20241330200091 по описа за 2024
година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от Закона за административните
нарушения и наказания (ЗАНН), образувано по жалба от Ф. А. М., ЕГН
********** от гр. С., ул. „.... чрез Адвокатско дружество Х., Т., И.,
представлявано от адв. И. И. срещу Наказателно постановление № 24-0291-
000581 от 11.07.2024г. на началник РУ в ОДМВР – Видин, РУ Кула, с което са
му наложени административни наказания по ЗДвП/Закона за движението по
пътищата/, а именно: на основание чл. 179, ал.2, предложение първо от ЗДвП –
„Глоба“ в размер на 200 лв. за извършено нарушение на чл. 20, ал.2 от ЗДвП и
на основание чл. 175, ал.1, т.5 от ЗДвП – „Глоба“ в размер на 100 лв. и „
Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от три месеца за извършено
нарушение на чл. 123, ал.1, т.3, бл. „ В“ от ЗДвП.
С жалбата се иска отмяна на атакуваното наказателно постановление като
незаконосъобразно, поради неправилно прилагане на материалния закон и
поради допуснати съществени процесуални нарушения, което мотивира с
твърденията, че актът за установяване на административно нарушение (АУАН)
и наказателното постановление(НП) са издадени извън давностните срокове
по чл. 34 ЗАНН, а законовите норми и обстоятелствата описани в тях не са
съответни и се разминават. В АУАН и НП са допуснати множество нарушения,
в това число в реквизитите на акта, посочени в чл. 42 и чл. 57 ЗАНН. С
жалбата се възразява, че жалбоподателят не е извършил вменените му
нарушения, същият никога не е управлявал процесното МПС, включително и
на сочените в АУАН и НП дати. Посочва се в жалбата, че нарушител не е
установен на място, както и че жалбоподателят не е собственик на процесното
МПС, поради което авторството е абсолютно недоказано. Излагат се и
възражения, че неправилно е определена датата на извършване на
нарушението, а посочените в АУАН и НП дати на извършване на деянието и
на съставяне на документите не отговарят на действителните, както и че
1
обстоятелствата, описани в тях, също са неверни. Излагат се възражения в
жалбата и че издаденият АУАН не е подписан от свидетели в нарушение на чл.
40 ЗАНН. Също така е издаден в нарушение на чл. 42, ал. 1, т.4 и т. 5 от ЗАНН,
тъй като описаната в него фактическа обстановка по повод на твърдяното
нарушение не отговаря на обективната истина, а дадената правна
квалификация е неправилна, както и че АУАН е издадено от териториално и
материално некомпетентен орган, доколкото в него се твърди че лицето е
упълномощено със Заповед на МВР (неясно кое] от 2021г., а НП е издадено
2023г. Посочва се също в жалбата, че към момента е изтекла абсолютната
давност по отношение на твърдяното административно нарушение, както и че
наложеното наказание не съответства на целите на административното
наказание, посочени в чл. 12 от ЗАНН, като наложената санкция не
съответства на тежестта и характера на извършеното нарушение. Посочва се
също, че доколкото се установи да е извършеното административно
нарушение, то същото се явява малозначително, а в условията на
алтернативност - маловажно по смисъла на чл. 28 ЗАНН и наказващият орган
не е следвало да налага административно наказание, като от евентуалното
деяние не са произтекли общественоопасни последици.
В откритото съдебно заседаниe жалбоподателят, редовно призован, не се
явява и не се представлява. Депозира по делото писмена молба, с която
поддържа жалбата и моли същата да бъде уважена, като атакуваното
наказателно постановление бъде отменено на посочените в жалбата
основания.
Въззиваемата страна – началникът на РУ към ОД на МВР – Видин, РУ Кула
не се явява и не се представлява. С писмото, което е изпратена жалбата моли
да бъде потвърдено атакуваното наказателно постановление като правилно и
законосъобразно.
Съдът, след като взе предвид становищата на страните и прецени събраните
по делото доказателства по реда на субсидиарно приложимия Наказателно-
процесуален кодекс, съобразно с вътрешното си убеждение, намери за
установено следното:
Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал.2 от ЗАНН от лице, имащо интерес
от обжалването, предвид което същата е процесуално допустима и следва да
бъде разгледана по същество. Разгледана по същество, същата е основателна.
Независимо от основанията, посочени от жалбоподателя, съдът подложи на
цялостна проверка атакувания административнонаказателен акт, при което
намира същата за основателна, поради следното:
От фактическа страна, съдът намира за установено следното:
На 02.06.2024г., около 20.00 часа е получен сигнал в РУ Кула, че два
автомобила, които пътуват в направление гр. С. – гр. Кула превозват
нелегални мигранти, за което свидетелите М. М., Г. Т., както и техните колеги
П.П. и С.Г., с два служебни автомобила се позиционирали, както следва:
свидетелят М. М. и колегата му П.П. в гр. Г., близо до разклона за село В., а
свидетелят Г. Т. и колегата им С.Г. на около 3 км преди гр. Г. посока от с. С..
Около 23:00ч. свидетелят Т. се обадил по телефона на свидетеля М. и го
уведомил, че покрай тях е преминал лек автомобил марка „Ситроен“ със
софийска регистрация, а малко след него е преминал и лек автомобил марка
„Пежо 307“, също със софийска регистрация, като вторият автомобил се е
движил с доста по-висока скорост и видимо е натоварен. Било взето решение
полицейските служители Т. и Г. да спрат втория автомобил, а М. и П. - първия
автомобил. П. с М. включили светлинна сигнализация на служебния
2
автомобил и застанали на пътното платно, за да спрат първия движещ се
автомобил, като водачът на този автомобил, когато ги видял, отбил вдясно на
своето платно за движени и те отишли да му извършат проверка. Докато
извършвали проверката, към тях се приближавал лекият автомобил „ Пежо
307“ с висока скорост , а зад него със служебния автомобил полицейските
служители Т. и Г. също с включени звукова и светлинна сигнализация.
Свидетелят М. преместил техния служебен автомобил на осевата линия, за да
опита да спре приближаващия автомобил, но след като установил, че водачът
му няма намерение да спре, изтеглил служебния автомобил в насрещната за
него лента за движение, а автомобилът преминал покрай тях, в който момент
свидетелят М. установил, че автомобилът, който преследват колегите му е
марка „Пежо“, модел „307“, сив на цвят, комби, със софийска регистрация ....
Автомобилът продължил движението си по пътя, а колегите му го следвали
със служебния автомобил. Свидетелят М. също ги последвал. Автомобилите
минали по ул. „...“ в гр. Г. и продължили към центъра на града. Пред магазин
„Каприз“ в Г. лекият автомобил „ Пежо 307“ се ударил в железобетонен стълб
и секунди след удара на място пристигнали и двата полицейски автомобила,
първо служебният автомобил, в който пътували свидетелят Т. и колегата му Г.
и малко след това и свидетелят М. с другия служебен автомобил. Вратите на
автомобила били отворени, когато пристигнал първият полицейски автомобил
и и свидетелят Т. видял, че от него излизат хора - девет лица с чуждестранен
произход. Полицейските служители се опитали да установят водача на
автомобила, но същият бил избягал от мястото на катастрофата. Водачът на
лекия автомобил марка „Ситроен“, който се движел преди лекия автомобил „
Пежо 307“ и който бил спрян от свидетеля М. и колегата му П. заявил пред
тях, че няма нищо общо пътуващите в лекия автомобил „Пежо 307“ и че не ги
познава. Полицейските служители се обадили за съдействие и на място
пристигнали разследващ полицай, който извършил оглед на
местопроизшествие, както и свидетелят М. Й. – младши автоконтрольор в РУ
Кула. На следващия ден, около 10 00 часа е получена информация в РУ Кула,
че непознато лице е установено в частен имот в гр. Г. в непосредствена
близост до училището, като лицето е установено от дъщерята и зетя на
собственика на имота, които са заявили, че не познават лицето и същият си е
тръгнал в посока центъра на гр. Г. и не е пожелал да остане на място.
Свидетелите М., Т. и техни колеги направили организация за проверка на
преминаващите през входните и изходни артерии на град Г., като част от
полицейските служители обикаляли и в града. На изхода от гр. Г., посока с. С.
е спрян за проверка МПС марка „Джип“ със софийска регистрация,
управляван от жена и пътник, който отговарял на описанието, което са дали
чуждите граждани за водача на автомобила и лицата, които са установили
непознатото за тях лице в имота в гр. Г.. Спрените за проверка мъж и жена
заявили на полицейските служители при проверката, че са в гр.Г. по бизнес,
имали са среща в Общината и след срещата си тръгвали към С., но при
проведен разговор с кмета от полицейски служители е установено, че не са
имали среща с въпросните лица. При проверката е установено, че мъжът е
жалбоподателят Ф. А. М., а жената с него – неговата майка, които били
отведени в РУ гр. Кула за изясняване на случая. Били извършени
разпознавания, като трима от чуждите граждани, които били установени в
катастрофиралия автомобил разпознали жалбоподателя като водачът на
автомобила „ Пежо 307“, в който пътували и който се ударил в крайпътния
стълб. В тази връзка жалбоподателят на 04.06.2024г. е привлечен в качеството
3
на обвиняем по ДП 65/2024г. на РУ Кула за извършено престъпление по чл.
281, ал.2,т.1, предложение първо,т.3,т.5 и т.7 във вр. с ал.1 НК, като на същата
дата свидетелят М. Й. съставил на жалбоподателя, в негово присъствие, в
сградата на РУ- Кула АУАН серия GA№1019635, което му връчил срещу
подпис. Жалбоподателят не направил възражения при съставяне на акта, нито
е депозирал писмени такива в законовоустановения срок. Посоченият АУАН
бил съставен срещу жалбоподателя за това, че на 02.06.2024г. в 23.20 часа в гр.
Г., ул. „ Г. Д.“ управлява лек автомобил „ Пежо 307“ с рег.№ ..., собственост на
К.С.В., ЕГН ********** поради несъобразена скорост с пътните условия,
напуска платното за движение и се блъска в железобетонен стълб в дясно по
посока на движението и реализира ПТП с материални щети, напуска
местопроизшествието без да уведоми съответната служба за контрол на МВР,
които нарушения квалифицирал като такива по чл. 20,ал.2 от ЗДвП и чл. 123,
ал.1, т.3, б. „ В“ от ЗДвП. Описаната в АУАН фактическа обстановка била
изцяло възприета от администратинтонаказващия орган, както и правната
квалификация на деянията, който издал атакуваното наказателно
постановление, с което на чл. 179, ал.2, предложение първо от ЗДвП –
наложил на жалбоподателя административно наказание „Глоба“ в размер на
200 лв. за извършено нарушение на чл. 20, ал.2 от ЗДвП и на основание чл.
175, ал.1, т.5 от ЗДвП – „Глоба“ в размер на 100 лв. и „ Лишаване от право да
управлява МПС“ за срок от три месеца за извършено нарушение на чл. 123,
ал.1, т.3, бл. „ В“ от ЗДвП. Наказателното постановление е връчено на
жалбоподателя на 29.07.2024г.
Посочената фактическа обстановка се установява по безспорен и
категоричен начин от събраните писмени и гласни доказателства, а именно:
свидетелските показания на разпитаните от съда свидетели – Г. А. Т., М. Е. М.
и М. Д. Й., постановление за привличане на обвиняем по ДП 65/2024г. по
описа на РУ Кула. Съдебният състав даде вяра и кредитира изцяло
показанията на разпитаните по делото свидетели. Показанията на свидетелите
са непротиворечиви, конкретни и логични, които пресъздадоха възприятията
си за случая с необходимата конкретика, още повече, че по делото не са
установени обстоятелства, от които да следва, че свидетелите са
заинтересовани от изхода на административното производство, поради което
съдът ги кредитира изцяло.
Съдът намира от правна страна следното:
При разглеждане на дела по оспорени НП районният съд е винаги
инстанция по същество- чл. 63, ал. 1 от ЗАНН. Това означава, че следва да
провери законността, т.е. дали правилно са приложени процесуалния и
материалния закони, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя.
В изпълнение на това си правомощие съдът констатира, че НП е издадено от
компетентен орган, в предвидената от закона писмена форма и съдържание -
чл. 57 от ЗАНН– началник РУП към ОДМВР Видин, РУ Кула, с оглед Заповед
№ 8121з-1632/02.12.2021г. на министъра на вътрешните работи. АУАН е
съставен от компетентно (териториално и материално) лице – младши
автоконтрольор, който безспорно е длъжностно лице на службите за контрол,
предвидени в ЗДвП и който по силата на чл. 189, ал. 1 ЗДвП е компетентен да
съставя АУАН за нарушения по ЗДвП. В проведеното срещу жалбоподателя
административнонаказателно производство са спазени сроковете по чл. 34,
ал.1 и 3 от ЗАНН. Административно наказателното производство е образувано
в срока по чл. 34 от ЗАНН, а наказателното постановление е било издадено в
шестмесечния срок. Налице е редовна процедура по връчването на НП.В тази
4
връзка съдът намира за неоснователни възраженията на жалбоподателя
относно липсата на компетентност и неспазване на сроковете по чл. 34 ЗАНН.
Допуснати са обаче съществени неотстраними процесуални нарушения,
които са довели до нарушаване правото на защита на санкционираното лице,
както при съставянето на акта, така и при оспореното НП. На първо място по
отношение на вмененото нарушение на чл. 20, ал.2 от ЗдвП в АУАН липсва
описание на извършеното нарушение и обстоятелствата при които е
извършено – нарушена е разпоредбата на чл.42, т.4– посочено е , че водачът
при управление на процесния автомобил на посочената дата и място, поради
несъобразена скорост с пътните условия, напуска платното за движение и се
блъска в железобетонен стълб в дясно по посока на движението и реализира
ПТП с материални щети“. Съгласно константната съдебна практика, за да е
описано нарушението следва в обстоятелствената част на АУАН и НП да се
съдържат обстоятелства и факти, които описват нарушението с неговите
обективни и субективни признаци, както и участието на привлеченото към
административнонаказателна отговорност лице в неговото извършване.
В случая на въззивника е наложено наказание за нарушаване нормата на
чл.20, ал.2 от ЗДвП в т.1 от НП.
Съгласно цитираната разпоредба водачите на пътни превозни средства са
длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с
атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на
превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на
движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да
спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят
скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за
движението.
Очевидно от нормата е че водачите следва да съобразяват скоростта си с
изчерпателно посочени обстоятелства така, че да са в състояние да спрат пред
всяко предвидимо препятствие. Пътните условия обаче не са сред
обстоятелствата, посочени в нормата на чл.20, ал.2 от ЗДП. Такива са
атмосферните условия, релефът на местността, състоянието на пътя и на
превозното средство, превозвания товар, характера и интензивността на
движението, условията на видимост като подобни факти, относими към
съставомерните признаци не са изложени в акта, а едва в НП.
Също така несъобразената скорост, не е факт, а правен извод, до който се
достига след преценка на установените факти и събраните по делото
доказателства, а в случая липсват каквито и да било даказателства в тази
връзка. По делото не е установено с каква скорост се е движил процесния
автомобил, когато е настъпило ПТП, за да се прецени и дали същата е
съобразена, както и не е установено, че именно скоростта е причина за
настъпилото ПТП.
По отношение на нарушението по т.2 от НП - чл. 123, ал.1, т.3, б. „ В“ от
ЗДвП, съдът намира следното.
Съгласно посочената разпоредба, когато при произшествието са причинени
само имуществени вреди, ако между участниците в произшествието няма
съгласие относно обстоятелствата, свързани с него, те, без да напускат
местопроизшествието, уведомяват съответната служба за контрол на
Министерството на вътрешните работи на територията, на която е настъпило
произшествието и изпълняват дадените им указания. В обстоятелствената
част на АУАН е посочено единствено, че жалбоподателят е напуснал
местопроизшествието, като не е посочено, че между участници в ПТП-то е
5
имало разногласия относно обстоятелствата на произшествието. Наличието
или липсата на съгласие между участниците в произшествието, когато са
причинени само имуществени вреди, определя и техните задължения. В
случая в ПТП има само един участник, поради което няма с кого да са налице
разногласия.
С оглед посоченото, съдът приема, че съставеният АУАН не е съобразен с
изискванията на закона. Съгласно чл. 42, т. 4 от ЗАНН актът за установяване
на административното нарушение трябва да съдържа описание на
нарушението и обстоятелствата, при които е било извършено, която правна
норма е императивна и спазването й е не само абсолютно условие за формална
изрядност, но и условие за законосъобразност на атакувания административен
акт. Посочването на обстоятелствата, че водачът не избира скоростта на
движение съобразно атмосферните условия, релефа, условията за видимост и
другите посочени в чл. 123, ал.1,т.3, б.“ В от ЗДвП, както и че при наличие на
разногласия относно обстоятелствата за ПТП-то е напуснал
местопроизшествието, без да уведоми органите за контрол на МВР и не е
изпълнил указанията им е посочено едва в издаденото в последствие
наказателно постановление. Действително законодателят е предвидил
възможност да бъдат преодолени нередовности на акта по реда на чл.53, ал.2
от ЗАНН, но тези пропуски в никакъв случай не могат да са такива, които са
довели до ограничаване правото на защита на лицето, чиято отговорност е
ангажирана, каквито безспорно са липсата на описание на нарушението и
обстоятелствата, при които е било извършено. Недопустимо е
санкционираното лице или съдът да извлича по тълкувателен път законово
определените реквизити на АУАН. Посоченото нарушение на процесуалните
правила е от категорията на съществените, тъй като е довело да ограничаване
правото на защита на наказаното лице, поради което е основание за отмяна на
атакуваното наказателно постановление. /в този смисъл е и Решение №
42/19.02.2018г. на Административен съд - Видин по КАНД № 34/2018г. /
Нещо повече, така, както са посочени в НП обстоятелствата във връзка с
вмененото нарушение на чл. 20,ал.2 ЗДвП реално просто преповтарят нормата
от закона, без реално да са изложени обстоятелства в какво се изразява
несъобразяването с релефа, атмосферните условия и т.н., какви са същите и
т.н., което също само по себе си поставя пред невъзможност санкционираното
лице да организира защитата си.
Съдът намира, че посочените по-горе нарушения на процесуалните правила
са съществени такива и са достатъчно основание за отмяна на атакуваното НП
изцяло, тъй като водят до грубо нарушаване правото на защита на наказаното
лице. Същото е лишено от възможността да разбере в извършване на какви
точно нарушения е обвинено, при какви приети за установени факти, за да
организира адекватно защитата си.
За пълнота, съдът намира за необходимо да посочи само, че по делото съдът
приема за установено, че именно жалбоподателят е управлявал процесния
автомобил, когато е настъпило ПТП. Това се установява от разпита на
свидетелите Т. и М., които в свидетелските си показания пред съда посочват,
че няколко от чуждите граждани са разпознали жалбоподателя и са го
посочили като лицето, което е управлявало процесния автомобил при удара в
железобетонния стълб, което се потвържадава и от протоколите от
извършените в хода на ДП № 65/2024г. по описа на РУ Кула разпознавания по
снимки.
С оглед посочените от съда съображения, наказателното постановление,
6
следва да бъде отменено изцяло.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 24-0291-000581 от 11.07.2024г. на
началник РУ в ОДМВР – Видин, РУ Кула, с което на Ф. А. М., ЕГН
********** от гр. С., ул. „ .... са му наложени административни наказания по
ЗДвП/Закона за движението по пътищата/, а именно: на основание чл. 179,
ал.2, предложение първо от ЗДвП – „Глоба“ в размер на 200 лв. за извършено
нарушение на чл. 20, ал.2 от ЗДвП и на основание чл. 175, ал.1, т.5 от ЗДвП –
„Глоба“ в размер на 100 лв. и „ Лишаване от право да управлява МПС“ за срок
от три месеца за извършено нарушение на чл. 123, ал.1, т.3, бл. „ В“ от ЗДвП.
Решението може да бъде обжалвано пред Административен съд - гр. Видин
по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс в 14-
дневен срок от съобщението му на страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Кула: _______________________
7