Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 260883/
08,07,2021 г., гр. Пловдив
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН
СЪД,
VІІІ граждански състав, в публично заседание на деветнадесети май 2021 г., в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕКАТЕРИНА МАНДАЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НЕДЯЛКА СВИРКОВА
КОСТАДИН ИВАНОВ
при участието на секретаря ЕЛЕНА
ДИМОВА
разгледа докладваното от
съдия Свиркова въззивно гражданско дело № 711/2021 г. и намери за установено
следното:
Производство по реда на чл. 258 - 273 от ГПК.
Образувано по въззивна жалба от П.В.Б. с ЕГН **********;
и Р.С.Б. с ЕГН **********; против решение № 261824/22,12,2020 г., постановено
по гр. д. № 2942/2015 г. на РС Пловдив, ХIII гр. състав. Решението се обжалва
изцяло с оплакване за недопустимост – по отношение на приложения способ за
делба, и за неправилност поради необоснованост и противоречие с материалния
закон. От въззивния съд са иска да го обезсили, евентуално – да го отмени и
вместо това да извърши делбата като възложи целия имот в дял на
жалбоподателите, както и да уважи предявените от тях претенции по сметки и да
отхвърли предявените срещу тях от ответника претенции по сметки.
Ответникът по жалбата С.В.Б. с ЕГН **********;
изразява становище за неоснователност на жалбата и иска потвърждаване на
обжалваното решение.
След преценка на събраните по делото
доказателства във връзка със становищата на страните, съдът приема следното:
1. Досежно обхвата на въззивната проверка:
Съобразно разпоредбата на чл. 269 от ГПК,
въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, както и по
неговата допустимост – в обжалваната му част. По отношение правилността, обхватът
на въззивната проверка се определя от предявените във въззивната жалба
оплаквания. В изпълнение на това и съобразно разясненията в ТР № 1/2013 г. от
09.12.2013 г. на ОСГТК на ВКС, служебната въззивната проверка следва да обхване
валидността и допустимостта на обжалваното решение, както и евентуално
нарушение на императивна правна норма.
При извършената служебна проверка не се
констатира наличие на пороци, обуславящи извод за нищожност на обжалвания
съдебен акт.
2. По отношение допустимостта на обжалваното
решение:
Производството е образувано по субективно и
обективно съединени искове за делба, фаза по извършване.
С влязло в сила решение № 585/27,02,2017 г. по
делото е допуснато извършване на съдебна делба на съсобствен между П.В.Б.
с ЕГН **********; и Р.С.Б. с ЕГН **********; и С.В.Б. с ЕГН **********;
недвижим имот, представляващ: ЕДНОФАМИЛНА, едноетажна с призем, ЖИЛИЩНА СГРАДА,
построена върху 67 кв. м. - по Нотариален акт, а по скица - двуетажна масивна
жилищна сграда с площ 71 кв. м., построена въз основа на отстъпено право на
строеж в общински имот, ситуирана в Северната половина на дворно място, цялото
застроено и незастроено с площ от 571 кв. м., находящо се в гр. Хисаря, община
Хисаря, област Пловдив, квартал Момина баня с административен адрес ул. ***,
съставляващо поземлен имот № 2018 по КП на квартал М. б., гр. Хисаря, одобрен
със Заповед № РД- 0214/2000г., който съответства на УПИ № VI - 828, квартал 11
по КРП от 1957 г., при граници: на Запад - ПИ № V - 827, на Изток ПИ VII - 831,
на Север - улица, на Юг - УПИ IX – 833, ПРИ КВОТИ: 2/4 ид. части за П.В.Б. и Р.С.Б.
в режим на СИО; и по 1/4ид. част за П.В.Б. лично и за С.В.Б..
Съделителите П.Б. и Р.Б. - общо, както и П.Б.
лично, и С.Б., са предявили претенции за възлагане на имота на основание чл. 349
ал. 2 от ГПК. В мотивната част на обжалваното решение РС е приел, че всяка от
претенциите за възлагане е неоснователна поради липса на предпоставките по чл.
349 ал. 2 от ГПК. Заедно с това е приел, че са налице предпоставки за разделяне
на сградата на две жилища и разпределянето им между тримата съделители при
отреждане на общ дял за двама от тях – П. и Р. Б., като се отчете, че двамата
притежават част от имота в режим на СИО, а П.Б. притежава и самостоятелни
права. При формирана воля за обособяване на два дяла и разпределянето им между
тримата съделители, с диспозитива на решението съдът е извършил делбата чрез
възлагане, като е постановил, че възлага в общ дял на съпрузите Р.Б. и П.Б. жилище
в приземния етаж на процесната сграда, и възлага в самостоятелен дял на С.Б. жилищния
(втори) етаж от процесната сграда.
С други думи – като приема, че имотът е поделяем
и обособените дялове следва да бъдат „разпределени“ между съделителите, РС
извършва делбата чрез „възлагане“, какъвто способ чл. 349 от ГПК предвижда само
за неподеляем жилищен имот и с който се свързват съвсем различни последици при
неплащане на определеното уравнение на дялове. При това положение така
извършената делба е недопустима. Решението в тази част следва да бъде
обезсилено и делото да се върне на РС за ново разглеждане и извършване на
делбата съобразно правилата на глава 29 от ГПК.
По отношение решението по сметки:
Пред РС всеки от съделителите е предявил
множество обективно съединени претенции за извършени в общия имот подобрения,
описани по вид, по стойност и по период на извършване поотделно.
С обжалваното решение обаче предявените
множество обективно съединени претенции не са разгледани поотделно. По
предявените от всеки от съделителите претенции е присъдена сума в общ размер,
без да е ясно за какви подобрения се дължи същата. От формулираното решение не става
ясно как съдът квалифицира претенциите, нито в какво най-общо се изразяват
подобренията и по какъв начин са формирани размерите, за които съдът се е
произнесъл – дали като сторени от страната разноски или като увеличение дела на
другия съделител.
При това положение не
би могло да се приеме, че с обжалваното решение са разгледани именно
предявените по делото претенции по сметки. Това налага извода, че и в частта
относно претенциите по сметки решението е недопустимо и следва да се обезсили, а
делото да се върне за ново разглеждане на предявените искове.
По изложените
съображения съдът
Р
Е Ш И :
ОБЕЗСИЛВА решение
№ 261824/22,12,2020 г., постановено по гр. д. № 2942/2015 г. на РС Пловдив,
ХIII гр. състав.
ВРЪЩА
делото на РС Пловдив за разглеждане на предявените искове.
Решението
подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от връчването на страните,
при условията на чл. 280 от ГПК, пред Върховния касационен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: