РЕШЕНИЕ
№ 790
гр. Бургас, 26.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, IV ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети юни през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Недялка П. Пенева
Членове:Даниела Д. Михова
Кристиян Ант. Попов
при участието на секретаря Ваня Ст. Димитрова
като разгледа докладваното от Даниела Д. Михова Въззивно гражданско дело
№ 20222100500694 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.258 и сл ГПК и е образувано по въззивната жалба
на Н.А. Б. от ***, чрез процесуалния му представител адв.Диляна Навлинова Койчева от АК
– Хасково, против Решение № 61 от 07.03.2022 г. по гр.д.1352/2021 г. по описа на Районен
съд Несебър, в частта му, с която е отхвърлен иска на въззивника с правно основание чл.40,
ал.1 от ЗУЕС, за отмяна на всички останали решения от 23.09.2021 г. - по т.1, т.2, т.3, т.5, т.6,
т.7, т.8 и т.9, взети от общото събрание на Етажната собственост, представляваща
„Жилищна сграда за сезонно обитаване ИВЕТ“ с идентификатор 1538.501.471.1, находяща
се в гр.Свети Влас, ул.„Чайка“, № 4.
Твърди се, че решението в обжалваната част е незаконосъобразно и неправилно.
По-конкретно се твърди, че са неправилни изводите на съда, че събранието е
законосъобразно свикано. Твърди се, че при свикването на ОС е нарушена разпоредбата на
чл.13, ал.1 от ЗУЕС, тъй като поканата не съдържа дата и час на поставянето й на видно и
общодостъпно място на входа на сградата, с което се удостоверява спазването на сроковете
за поставянето й преди датата на провеждане на ОС, поради което насроченото Общото
събрание не е било надлежно разгласено по смисъла на чл.13, ал.1 ЗУЕС, съотв.е опорочена
процедурата по провеждане на събранието. Оспорва се изводът на съда, че липсата на дата
и час на поставянето на поканата, които да са отбелязани в нея, не представлява съществено
нарушение. Твърди се, че разпоредбата на чл.13, ал.1 от ЗУЕС е императивно изискване на
1
закона и не може да се санира с посочване на тези два реквизита в нарочно съставен
протокол.
Претендира се отмяна на решението на НРС в обжалваната част и постановяване
на решение по същество, с което се отменят като незаконосъобразни всички решения приети
на процесното ОС решения.
Претендират се съдебно-деловодни разноски за двете съдебни инстанции. Няма
искания по доказателствата.
Въззивната жалба е подадена от легитимирано лице, против акт на съда,
подлежащ на обжалване, в законовия срок, поради което съдът я намира за допустима.
В срока по чл.263 ГПК против жалбата е подаден писмен отговор от въззиваемия
- Етажна собственост на „Жилищна сграда за сезонно обитаване „ИВЕТ“, с
идентификатор 11538.501.471.1, находяща се в гр. Свети Влас, ул. „Чайка” № 4 -
представлявана от председателя на управителния съвет: Първан Георгиев Първанов, чрез
пълномощника адв.Александър Костадинов.
Твърди се, че решението в обжалваната част е правилно, законосъобразно и
обосновано. Оспорват се твърденията в жалбата за неправилност на изводите на съда за
липсата на нарушения при свикването на процесното общо събрание.
Изразява се становище, че разпоредбата на чл.13, ал.1 от ЗУЕС е императивна, но
се твърди, че в случая, липсата на дата и час в поканата не може да бъде преценено като
нарушение на правилата за свикване на въпросното общо събрание, водещо до отмяна на
всички взети от ОС на ЕС, тъй като тези обстоятелства (датата и часа на поставяне на
поканата) са били надлежно удостоверени със съставения за това протокол. Твърди се, че
протоколът не е бил оспорен нито с исковата молба, нито в хода на провелото се
производство пред първоинстанционния съд, поради което, като неоспорен, този протокол
от гледна точка на положените върху него подписи е автентичен, а от гледна точка на
съдържание, то този документ е и истински.
Твърди се, че посочената във въззивната жалба съдебна практика е неотносима
към случая.
Претендира се потвърждаване на решението на НРС в обжалваната част. Също
няма искания по доказателствата.
С оглед твърденията на страните и ангажираните по делото доказателства, съдът
приема от фактическа и правна страна, следното:
Производството пред първоинстанционния НРС е образувано по исковата молба
на въззивника Н. А. Б. за отмяна на всички взети на проведеното на 23.09.2021 г. Общо
събрание на етажната собственост на „Жилищна сграда за сезонно обитаване ИВЕТ“, с
идентификатор 11538.501.471.1 с адрес гр.Св.Влас, ул.“Чайка“ № 4. Твърди се, че ОС е
свикано в нарушение на чл.13, ал.1 от ЗУЕС; било е проведено при изначално неизяснен и
неправилно определен кворум; нарушена разпоредбата на чл.16, ал.5 от ЗУЕС, тъй като
2
протоколът не съдържа място на провеждане на ОС, начин на гласуване на лицата, същност
на изявленията на присъстващите; в протокола е вписано присъствието на собственици на
общо 52,14 % от общите части в сградата, но при гласуване на конкретните решения са
цитирани 49,36% ид.части; нарушена е процедурата по чл.16, ал.7 ЗУЕС, тъй като в
протокола за поставяне на съобщение за изготвяне на протокола от ОС, не е посочено къде е
поставено съобщението. Твърди се още, че решението по т.4 от дневния ред е взето в
нарушение на чл.51, ал.1 от ЗУЕС. Сочи се, че ПИ с идентификатор 11538.501.471 не е обща
част на етажните собственици и управлението му не може да се осъществява от органите на
управление на ЕС. Твърди се, че средствата за фонд „Ремонт и обновяване“ са определени в
нарушение на чл.50 от ЗУЕС. По отношение на решението по т.9 се твърди, че е взето при
нарушение на чл.17, ал.2, т.7 и чл.19, ал.8 от ЗУЕС.
Предявеният иск е с правно основание чл.40 от ЗУЕС.
Ответникът - собствениците от Етажната собственост, представляваща
„Жилищна сграда за сезонно обитаване ИВЕТ“, с идентификатор 11538.501.471.1 находяща
се в гр.Свети Влас, ул.„Чайка“ № 4, оспорва иска с писмен отговор в срока по чл.131 от
ГПК. Твърди се, че събранието е свикано редовно. Сочи се, че данните по таблиците от
проведеното ОС съответстват на таблицата за определяне на коефициента за идеални части
от площта на парцела и прилежащата площ към отделните имоти. Твърди се, че са спазени
изискванията на чл.16, ал.5 от ЗУЕС. По отношение на разликата между 52,14% и 49,36%
идеални части се твърди, че се дължи на обстоятелството, че част от присъствалите етажни
собственици не са заявили избор при гласуването и не са подписали протокола по
съответните точки. Твърди се, че спазено изискването на чл.16, ал.7 от ЗУЕС. Твърди се, че
не са допуснати нарушения при определяне на разходите и вноските за фонд „Ремонт и
обновяване“. Излага се, че липсва нарушение на чл.17, ал.2, т.7 от ЗУЕС, тъй като
посочената разпоредба е относима когато дейностите се възлагат на лица, които не са
собственици, а в случая дружеството, на което са възложени дейностите, притежава обекти
в процесната сграда. Излага се, че решенията на ОС касаят единствено общите части в
сградата и обслужващата тази сграда прилежаща площ, но не и съоръжения, които не са
част от имуществото на етажната собственост.
С обжалваното решение първоинстанционният съд е отменил решението по т.4 от
дневния ред на общото събрание по съображения, че противоречи на императивната норма
на чл.51, ал.1 ЗУЕС. Съдът е отхвърлил иска по отношение на останалите решения на ОС
/по т.1, т.2, т.3, т.5, т.6, т.7, т.8 и т.9/ като е приел, че не са налице сочените от ищеца
нарушения при свикването и провеждането на ОС.
Решението на НРС е обжалвано само от ищеца – в отхвърлителната му част,
поради което спорът е висящ само в тази си част, а в частта, с която е отменено решението
по т.4 на ОС, решението е влязло в сила.
При извършената проверка по реда на чл.269 ГПК съдът констатира, че
обжалваното решение е валидно, в обжалваната част – и допустимо. По отношение на
допустимостта на решението следва да се посочи, че според настоящия състав, то е
3
постановено по допустим иск – предявен от активно легитимирано лице да атакува взетите
решения на ОС на ЕС, доколкото ищецът е собственик на самостоятелен обект в сградата в
режим на етажна собственост, и искът е предявен в законовия срок.
По наведените оплаквания за неправилност на решението, по които въззивният
съд дължи произнасяне, съдът намира следното:
Процесното ОС е свикано, видно от поканата (на л.76) от П.П., в качеството му
на управител на ЕС, на основание чл.12, ал.6 ЗУЕС. В поканата за свикване на ОС са
посочени денят и часът, за които е насрочено ОС /23.09.2021 г. от 14,00 ч./; мястото на
провеждане на събранието /при навеса до басейна в комплекса/; както и дневният ред. В
поканата не са посочени датата и часът на поставянето й.
За поставянето на поканата е съставен протокол (л.77), подписан от Управителя
на ЕС и от двама свидетели. В протокола е отразено, че поканата е поставена на 15.09.2021
г. в 11,30 ч. на видно място - на трите входа на сградата.
Първото наведено от ищеца основание за незаконосъобразност на ОС е, че е
нарушена процедурата по свикване на ОС за сочената дата, въведена в императивната норма
на чл.13, ал.1 ЗУЕС – твърди се, че поканата не е надлежно съставена и в нея не са посочени
дата и час на поставянето й. Първоинстанционният съд е приел, че независимо от липсата на
отразени в поканата дата и час на поставянето й, предвид съставянето на нарочен протокол
за това, подписан освен от Управителя на ЕС, и от двама свидетели, липсата на посочените
реквизити не представлява съществено нарушение на чл.13, ал.1 ЗУЕС.
Съгласно съдебната практика обаче, датата и часът на залепване на поканата за
свикване на ОС, следва да бъдат отразени именно в поканата, а не в протокола към нея,
поради което и неотбелязването на часа в поканата се счита за нарушение. В този смисъл е и
цитираното от въззивниците решение № 149/16.07.2013 г. на ВКС, постановено по гр.д.№
1210/2013 г., първо г.о., в което е прието, че съгласно чл.13, ал.1 ЗУЕС, датата и часът
задължително се отбелязват върху поканата от лицата, които свикват общото събрание, за
което се съставя протокол. ВКС приема, че действително, в закона съществува неяснота по
въпроса коя дата и час следва да се отбележат върху поканата според чл.13, ал.1, изр.2 ЗУЕС
- датата и часът на провеждане на общото събрание или датата и часът на поставянето на
поканата на видно и общодостъпно място на входа на сградата. В посоченото решение ВКС
е посочил, че счита, че разпоредбата на чл.13, ал.1, изр.2 ЗУЕС е в смисъл, че върху
поканата следва да се отбележат датата и часа на нейното поставяне на видно и
общодостъпно място на входа на сградата, тъй като именно с това отбелязване се
удостоверява спазването на предвидените в чл.13, ал.1 ЗУЕС срокове за поставяне на
поканата преди датата на провеждане на общото събрание /7-дневен и 24-часов/.
Настоящият състав споделя това становище на ВКС, още повече, че в този смисъл
са и други произнасяния на въззивни съдилища, вкл.на Бургаския окръжен съд. С оглед
дадения по-горе отговор на правния въпрос, обжалваното решение, в което е прието по
същество, че процесното Общото събрание на собствениците на самостоятелни имоти в
4
Жилищна сграда за сезонно обитаване "Ивет" в гр.Св.Влас, проведено на 23.09.2021 г., е
било редовно свикано, независимо, че в залепената на общодостъпно място на входа на
сградата покана не е отбелязан часа на нейното поставяне, е неправилно.
В чл.12 ЗУЕС са регламентирани пет начина за свикване на общо събрание на
етажната собственост - първият се отнася до нововъзникнала етажна собственост,
следващите три начина са съответно по инициатива на управителния съвет /управителя/, от
контролния съвет /контрольора/ или по писмено искане на собственици с най-малко 20%
идеални части от общите части на сградата. Петият начин е по почин на всеки един от
собствениците или ползвателите в неотложни случаи или когато е изминала повече от една
година от последното проведено общо събрание. От кого изхожда инициативата се съди от
поканата, тъй като според чл.13 ЗУЕС тя трябва да е подписана от лицата, които свикват ОС.
Затова именно, както бе казано по-горе върху поканата следва да се отбележи точната дата и
час на нейното поставяне на общодостъпно място на входа, защото именно с това
отбелязване се удостоверява спазването на предвидените в чл.13, ал.1 ЗУЕС срокове за
поставянето на поканата преди датата на провеждането на общото събрание /7-дневен и 24-
часов/.
Само на това основание, поради неспазване на императивна норма относно
свикването на общото събрание, взетите решения на това общо събрание се явяват
незаконосъобразни и следва да бъдат отменени, независимо от доводите за тяхната
незаконосъобразност поотделно за всяко от решенията.
Поради несъвпадането на изводите на двете инстанции, решението на НРС
следва да бъде отменено в обжалваната част.
Предвид постановения резултат, на въззивника следва да се присъдят съдебни
разноски за двете инстанции, съобразно представените доказателства и Списък на
разноските, както следва: още 604,44 лв за първоинстанционното производство и 540 лв за
въззивната инстанция.
Мотивиран от изложеното, Бургаският окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯВА Решение № 61 от 07.03.2022 г. по гр.д.1352/2021 г. по описа на
Районен съд Несебър, В ЧАСТТА му, с която е отхвърлен иска на Н.А. Б. с ЕГН **********,
от ***, за отмяна на основание чл.40, ал.1 от ЗУЕС на всички останали решения от
23.09.2021 г. - по т.1, т.2, т.3, т.5, т.6, т.7, т.8 и т.9, взети от общото събрание на Етажната
собственост, представляваща „Жилищна сграда за сезонно обитаване ИВЕТ“ с
идентификатор 1538.501.471.1, находяща се в гр.Свети Влас, ул.„Чайка“, № 4, както и В
ЧАСТТА, с която Н. А. Б., ЕГН **********, е осъден да заплати на собствениците от
Етажната собственост, представляваща „Жилищна сграда за сезонно обитаване ИВЕТ“, с
идентификатор 11538.501.471.1, находяща се в гр.Свети Влас, ул.„Чайка“ № 4, сумата от
711,11 лв, представляваща направени по делото разноски, съразмерно на отхвърлената част
5
от исковете, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ на основание чл.40, ал.1 от ЗУЕС, решенията по т.1, т.2, т.3, т.5, т.6,
т.7, т.8 и т.9, взети на проведеното на 23.09.2021 г. Общо събрание на Етажната
собственост, представляваща „Жилищна сграда за сезонно обитаване ИВЕТ“ с
идентификатор 1538.501.471.1, находяща се в гр.Свети Влас, ул.„Чайка“, № 4.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК собствениците от Етажната
собственост, представляваща „Жилищна сграда за сезонно обитаване ИВЕТ“, с
идентификатор 11538.501.471.1, находяща се в гр. Свети Влас, ул. „Чайка“ № 4, да заплатят
на Н. А. Б., ЕГН **********, с адрес в ***, съдебни разноски за първоинстанционното
производство в размер на още 604,44 лв /шестстотин и четири лева и четиридесет и четири
стотинки/ и съдебни разноски за въззивното производство в размер на 540 лв /петстотин и
четиридесет лева/.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6