Решение по дело №25/2025 на Административен съд - Стара Загора

Номер на акта: 1142
Дата: 25 март 2025 г. (в сила от 25 март 2025 г.)
Съдия: Кремена Костова-Грозева
Дело: 20257240700025
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 9 януари 2025 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ

№ 1142

Стара Загора, 25.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Стара Загора - VII състав, в съдебно заседание на двадесет и четвърти февруари две хиляди двадесет и пета година в състав:

Съдия: КРЕМЕНА КОСТОВА-ГРОЗЕВА

При секретар АЛБЕНА АНГЕЛОВА-ДИМИТРОВА като разгледа докладваното от съдия КРЕМЕНА КОСТОВА-ГРОЗЕВА административно дело № 20257240700025 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.145, ал.1 от АПК, вр. с чл.40, ал.1 от Закона за достъп до обществена информация.

Образувано е по жалба от Д. П. П. от [населено място] против Решение № 10-22-38/18.12.2024г. , издадено от Директор дир. „ПДРАО“ при Община Стара Загора, с което в изпълнение на Решение № 2365/19.07.2024г., постановено по ад. № 442/2024г. по описа на Адм. съд Стара Загора е предоставен достъп до обществена информация по заявление с рег. № АП-01-ЗДОИ-2 от 12.04.2024г., в частта му на т.2-8.

Оспорващият П. твърди, че решението е постановено при не спазена форма, при съществено процесуално нарушение и в несъответствие с целта на закона. Твърди, че от Община Стара Загора не са му предоставил с процесното писмо в пълнота исканата информация, така по т.2-4 от заявлението. По отношение на предоставената информация по т.5-8 от заявлението, твърди, че същата отново не е пълна и е недостоверна. Претендира, че решението е постановено в нарушение на чл.6, ал.1, т.1 от АПК. Претендира разноски.

Жалбоподателят, редовно и своевременно призован в с.з., се представлява от упълномощен представител адв. Д..

Ответникът, редовно и своевременно призован, се представлява от юрк. Н., която оспорва жалбата. Пледира за нейното отхвърляне. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Съдът, въз основа на приетия доказателствен материал, намира за установено от фактическа страна следното:

От Д. П. П. от [населено място] е било подадено по електронен път до Областна администрация Стара Загора заявление за достъп до информация, което е било регистрирано под № АП-01-ЗДОИ-2 от 12.04.2024г./л.20-21/. Със заявлението е поискан достъп относно статута на ПИ, представляващ УПИ I – за баня и пералня, в кв. 22а, от ПУП на [населено място], община Стара Загора, одобрен със Заповед № 2160/28.08.1964г. В заявлението са посочени в осем точки, конкретното съдържание на искането за предоставяне на търсената обществена информация. На осн. чл.32 от ЗДОИ, заявлението е било препратено по компетентност на Община Стара Загора с писмо вх. рег. № 10-21-21 от 25.04.2024г. /л.19/. С Решение № 10-23-2 от 13.05.2024г., издадено от Секретар на Община Стара Загора по заявлението на осн. чл.28, вр. с чл.2, ал.1 от ЗДОИ е постановен изричен отказ от предоставяне на исканата от Д. П. информация по заявлението му, постъпило в Община Стара Загора с писмо вх. рег. № 10-21-21 от 25.04.2024г.

Решението от 13.05.2024г. е било обжалвано от П. пред Адм. съд Стара Загора, който с Решение № 2365 от 19.07.2024г. го е отменил и е върнал преписката за ново произнасяне от органа при съобразяване на дадените от съда указания. Решението е влязло в законна сила на 07.11.2024г. На 18.12.2024г. на осн. чл.28, вр. с чл.2, ал.1 от ЗДОИ е постановено процесното решение по подаденото от П. заявление за достъп до обществена информация от 12.04.2024г. и в изпълнение на съдебното решение. Актът е изпратен на упълномощено лице с писмо /л.28/ рег. № 10-11-17943/18.12.2024г. Жалбата е подадена до съда чрез органа на 30.12.2024г.

При така установеното от фактическа страна от правна, Съдът приема следното:

По допустимостта на оспорването – в случая процесното решение е издадено в изпълнение на задължителни указания, дадени от съда с решение, което като влязло в законна сила е задължително за изпълнение от страните по спора. Със съдебното решение, постановено по ад. № 442/2024г. е отменен изричният отказ на ответника да предостави исканата от заявителя П. обществена информация, като е приел, че същата е с характер на „обществена“ такава по см. на ЗДОИ и преписката по заявлението е върната за ново произнасяне. Именно в изпълнение на това задължение е издадено процесното тук решение, което е оспорено в срок и от надлежна страна, поради което следва да се счита за процесуално допустима на плоскостта на тези основания.

Решението е издадено от Секретар на Община Стара Загора, който с оглед предоставеното заверено копие на доказателството на л. 54 следва да се приеме, че притежава по делегация компетенция да издаде решение по чл.28, ал.2 от ЗДОИ, с което да предостави исканата информация.

Жалбоподателят претендира, че постановеният позитивен акт е само, за да „имитира“ изпълнение на указания на съда, след отмяната на първоначално постановения изричен отказ от предоставяне на търсена информация, но в действителност не е налице такова изпълнение на съдебното решение, а ново издадения от ответника административен акт е непълен.

На първо място следва да се посочи, че спорът дали исканата информация е с характер на „обществена“ е разрешен с влязлото в сила решение по ад. №442/2024г. Спорът тук е дали с процесното решение е налице пълно и точно изпълнение на задължителните указания, дадени от съда в решението му, постановено по дело 0442/2024г., като ако не е налице такова, то новото решение ще издадено в противоречие с акта на съда и съотв. нищожно на осн. чл.177, ал.2 от АПК.

Със заявлението си до органа жалбоподателят иска информация по общо осем точки, като по това дело жалбата е в частта на т.2-8 от заявлението за предоставяне на информация.

По т.2 от заявлението е искана информация относно следното – преди 05.05.2021г. съставяни ли са актове за собственост на имота /посочен в т.1 от заявлението/, ако да, какъв вид собственост удостоверяват те и за какъв период.

По т.3 е искана информация дали имотът е имал статут на публична или частна държавна собственост преди 05.05.2021г. и ако да, на какво основание и посредством какъв титулен документ собствеността му е прехвърлена на Община Стара Загора. В случай, че собствеността на този имот е променена от държавна на общинска, спазени ли са изискванията на ЗДС.

По т.4 е поискана информация дали имотът е имал статут на публична общинска собственост преди 05.05.2021г., и ако да, на какво основание собствеността на имота е променена от публична на частна общинска собственост? Осъществили ли сте административен контрол за спазване на изискванията за промяна на вида на общинската собственост върху имота, в случай, че такава промяна е извършена? Спазени ли за изискванията на ЗОС в случай, че такава промяна е извършена?

С решението на ответника е дадена обобщена информация по исканията по т.2-4, която се свежда до това, че Община Стара Загора е поискала на осн. чл.58, ал.5 от ЗОС, вр. с §42 от ПЗР на ЗИД ЗОС отписване от актовите книги за държавна собственост на поземлен имот представляващ УПИ I – за баня и пералня, в кв. 22а, от ПУП на [населено място], община Стара Загора, одобрен със Заповед № 2160/28.08.1964г. с площ [рег. номер]. м., като от Областна администрация е било отговорено, че в архива на дир. „АКРРДС“ не е установено за имота да е съставен АДС, като преди издаване на АЧОС № 19826/05.05.2021г. не е имало съставени по-рано актове за собственост. Посочено е, че няма данни собственост върху имота да е с публичен характер. АЧОС с № 19826 е съставен на осн. чл.56, ал.1 от ЗОС, вр. с §42 от ПЗР на ЗИД ЗОбС, като е цитирана и разпоредбата на §42.

Ответникът е бил задължен от Съд да се произнесе по надлежен начин с акт, който да е със съдържанието, установено в ЗДОИ, като е отречен първоначалният извод на ответника, че исканата информация няма характер на обществена такава, а е прието, че тя има такъв характер, на второ място е приел съдът проявление на хипотезата на §1, т.6 от ДР на ЗДОИ и в заключение е дал указания при новото произнасяне органът да спази императивите на чл.28, ал.2, съотв. чл.38 и чл.39 от ЗДОИ.

При съобразяване на съдържанието на процесното решение и предоставената информация досежно исканията по т.2-4 от заявлението, съдът приема извод, че задълженият субект по чл. 3, ал.1 от ЗДОИ при новото произнасяне е отчел даденото задължително указания от съд, че исканата информация има характера на обществена такава, че тя се дължи, поради наличието на надделяващ обществен интерес у заявителя, като в крайна сметка е постановил акт, с който е предоставил информация по заявлението на П.. Отчитайки предоставената с процесното решение информация, настоящият съдебен състав приема извод, че ответникът ясно, точно и в пълнота предоставя исканата информацията, при съобразяване на рамките на подаденото заявление от П.. Предоставена е в пълнота исканата информация относно статута на УПИ I – за баня и пералня, в кв. 22а, от ПУП на [населено място], община Стара Загора, одобрен със Заповед № 2160/28.08.1964г. с площ [рег. номер]. м. и то при стриктно съобразяване на посочените времеви рамки, а именно преди 05.05.2021г.

Изрично в решението се сочи, че имотът не е бил актуван като държавна собственост /нито публична, нито частна/, което изключва обективно възможност да се предостави информация относно исканата друга информация по т. 2-4, защото обективно такава липсва. Също ясно, точно и пълно ответникът е посочил в своето ново произнасяне и данни кога за първи път имотът е актуван като частна общинска собственост, както и кога имотът е бил актуван и въз основа на какъв акт – в случая със съставен АЧОС № 19826, издаден на осн. чл.56, ал.1 от ЗОбС, вр. с §42 от ЗИД на ЗОбС на 05.05.2021г.

Възраженията на жалбоподателя /относно решението в т.2-4/, че така предоставена информация не е пълна, и поради това не съобразена с решението на съда, не се възприемат за основателни. На първо място, изцяло извън рамките на заявлението и поради това неоснователно се явява възражението, че в решението не се сочат индивидуализиращите белези на документите /писмата/, с които е осъществявана кореспонденцията между Община Стара Загора и Областна управа Стара Загора, касаеща искането за отписване на имота от актовите книги за държавна собственост, съотв. на отговора на О. У. по това искане. Такава информация заявителят не е искал да му се предостави с процесното заявление, а и тя няма характер на обществена такава. На същата плоскост е и възражението, че липсва посочване на информация относно конкретното фактическо основание, по силата на което имотът е бил придобит от държавата, а в последствие и придобит от Община Стара Загора. В заявлението липсва искане да се предостави информация относно това обстоятелство, а изрично в отговора е посочено, че за имота не е съставян АДС, като едва на 05.05.2021г., същият е актуван вече като имот частна общинска собственост въз основа на посочения АЧОС.

В случая органът при новото произнасяне и в съответствие с задължителните указания на съда е извел своя правен извод, че следва да предостави достъп до заявената информация и е постановил нейното предоставянето, като в частта на решението по т.2-4, същата е пълна, точна и ясно дадена, в съответствие на заявеното. В случая не е налице хипотезата на чл.177, ал.2 от АПК по отношение на тази част от акта, защото произнасянето на органа е съобразено със задължителните указания на съда, а оплакванията на Д. П., че решението е незаконосъобразно, тъй като предоставената по т.2-4 от заявлението му информация не е пълна, е напълно неоснователно, по така изложените по-горе съображения.

По т.5-8 от заявлението - органът в решението си също обобщено предоставя информация по тези точки. Така той сочи информация с кой акт /като вид, номер и дата на издаване/ е одобрено изменение на ПР, касаещо въпросното УПИ и че със същата заповед е одобрен и ПУП-ПЗ, с предвидено за този имот отреждане – предимно за производствена зона. Изрично е посочена в решението и информация относно обстоятелството на издадено разрешение за строеж за обект – фотоволтаична централа с обща инсталирана мощност от 199 kW и вътрешно ел. присъединяване за ФЕЦ с обща инсталирана мощност от 199 kW от РТТф в УПИ, че за този строеж е издаден акт за ползването му от Началник РДНСК. Относно искането за предоставяне на информация, касателно точка 6 по заявлението, ответникът също сочи информация, в насока, че през имота не преминава канал. Предвид на което и няма формиране на отказ от предоставяне на искана информация по см. на чл.37 от ЗДОИ, който да нищожен на основание чл.177, ал.2 от АПК, съотв. незаконосъобразен.

Не се споделят възраженията на жалбоподателя, че с решението по т.5-6 отново не му е предоставена пълна и достоверна информация, като П. се позовава на извършена от него справка в посочената географска информационна система на Община Стара Загора и евентуалната неактуалност на същата /предвид не отразяване на промените, извършени със заповедта за изменение на ПУП за имота/. В отправеното искане заявителят не търси достъп до информация в смисъла, вложен в неговото възражение. Целта на едно искане, отправено до органа по чл.3, ал.1 от ЗДОИ, е заявителят да получи достъп до информация, която е с характер на обществена такава по см. на чл.2 от закона, която се създава или се съхранява от органа на местното самоуправление /т.е., това следва да е Община Стара Загора/. В случая Съдът приема извод, че в обобщения отговор, обективиран в решението и касаещ т.5-6 от заявлението, ответникът е предоставил достатъчна и пълна информация, която съответства на съдържанието на заявлението на Д. П. в тази му част. От така предоставената информация /за издадена заповед по чл.129, ал.2 от ЗУТ, вр. с чл.110, ал.1, т.1 от ЗУТ /предоставена по делото/, за факт на издадено разрешение за строеж на посочения обект в имота и издадено разрешение за неговото ползване, заявителят може в достатъчна степен да си състави собствено мнение за дейността на задължения субект.

Не се споделят възраженията, че предоставената информация не е пълна, тъй като липсва такава относно спазване изискванията на чл.81, ал.1 от ЗУТ, вр. с чл.50, ал.2, т.5 и ал.3 от Наредба № 7/2003г. за правилата и нормативите за устройство на видовете територии и устройствени зони. С разпоредбата на чл.81, ал.1 от ЗУТ се установяват правила, касаещи задънени улици, чрез които се осигурява достъп до УПИ, но от приложените доказателства /л.54-55/ е видно, че въпросният имот е с лице към улици от трите си страни и съответно достъпът до него е възможен от към тях, както и че няма предвидено изграждане на улица тупик. Същественото тук е, че с решението да се предостави информация по искането по т.5 и 6, която има характер на обществена такава е съобразено произнасянето на органа със дадените му задължителни указания в решение на съд, както и че предоставената информация е пълна и съответна на заявеното искане.

Последните въпроси, по които е поискано предоставяне на достъп до информация е за разположени в ПИ, съставляващ УПИ I – за баня и пералня, в кв. 22а, от ПУП на [населено място], община Стара Загора електрически стълбове, както и за такива, разположени в прилежащите му тротоари, както и дали в ПУП от 1964г. за имота или в последващия ПУП - ПР има предвидено изграждане на електрически стълбове и/или други видове енергоснабдителни мрежи и съоръжения по чл.89 от ЗУТ, ако има такива предвиждания, спазени ли са изискванията за изграждането им.

В решението по тези въпроси органът не предоставя информация, като се позовава на това, че такава не се съхранява от него и така формално процедира по реда на чл.32 от ЗДОИ. Съдът приема, че в случая с отговора по т.7 от заявлението, ответникът не формира изричен отказ по см. на чл.37 от ЗДОИ, защото такъв се формира, само ако касае отказ да се даде достъп до такава обществена информация, която се съхранява или се създава в Община Стара Загора. За да се приложи чл.32 от ЗДОИ, искането трябва да има за предмет достъп до информация, която да е с характер на обществена такава, но тя да не се съхранява от субекта, до който е отправено искането, а от друг субект по чл.3 от ЗДОИ и той съотв. да е задължен да я предостави или да откаже нейното предоставяне.

С. по себе си електрическите стълбове /за каквито обекти П. иска да му се предостави информация в т.7/ не съставляват елементи на техническата инфраструктура по см. на чл.64 от ЗУТ. Те не са обекти /сами по себе си/ и такова понятие не се съдържа и в Закона за енергетиката, ето защо и с непредставяне на информация за собствеността на тези обекти /електрически стълбове/ ответникът не формира изричен отказ да предостави такава, нито този отказ е в противоречие със съдебното решение, до колкото и в тази му част няма дадени с него задължителни указания по прилагане на закона, съотв. жалбата й в частта на решението по т.7 се явява неоснователна.

По т.8 от заявлението П. вече иска достъп до информация, касаеща предвиденото с ПУП изграждане не само на обект „електрически стълбове“, но и общо на елементи на техническата инфраструктура по см. на чл.64, т.3 и/или т.4 от ЗУТ, а такава информация вече се съхранява в Община Стара Загора, тъй като съгласно чл.64, ал.2 от ЗУТ тяхното изграждане се предвижда с устройствените планове, а те се създават именно от заявителя. Ето защо в случая по т.8 от решението отново е формиран изричен отказ да се даде достъп до исканата информация, който обаче е постановен в несъответствие с указания, дадени от съд, в случай на постановяване на отказ, същият да е надлежно фактически и правно мотивиран от органа. В тази си част /по т.8/, решението е нищожно, на осн. чл.177, ал.2 от АПК и следва да се обяви същата с настоящото решение, като преписката по заявлението на Д. П. от 12.04.2024г. да се върне отново на органа за произнасяне с решение, с което да се даде достъп до исканата по т. 8 от заявление рег. № Ап-01-ЗДОИ-2 /на Областна управа/ и вх. рег. № 10-21-21/25.04.2024г. /на Община Стара Загора/ информация в срок 14 дни от връщане на преписката.

При извод за частична основателност, то се следва такава и по отношение искането за присъждане на разноските за един адвокат от оспорващия. От ответника е направено възражение за неговата прекомерност. От приложеното доказателство, жалбоподателят е уговорил и платил в брой на упълномощения адвокат възнаграждение от 1000 лева, но при съобразяване нормата на чл.8, ал.3 от Наредба №1 за възнаграждения за адвокатска работа /загл. изменено/, която предвижда за процесуално представителство и съдействие по административни дела без материален интерес, възнаграждение за адвоката от 1000 лева, Съдът приема за неоснователно възражението за прекомерност на уговореното конкретно по това дело възнаграждение. С оглед обаче извода за частична основателност Съдът приема, че на оспорващата страна се следва само възнаграждение в половин размер от 500 лева

Водим от горното и на осн. чл.177, ал.2 от АПК и чл.172, ал.2 от АПК, Съдът

РЕШИ:

ОБЯВЯВА НИЩОЖНОСТТА на т.8 от Решение № 10-22-38/18.12.2024г. , издадено от Директор дир. „ПДРАО“ при Община Стара Загора.

ОТХВЪРЛЯ оспорването на Д. П. П. от [населено място] против т.2 – т.7 от Решение № 10-22-38/18.12.2024г. , издадено от Директор дир. „ПДРАО“ при Община Стара Загора.

ОСЪЖДА Община Стара Загора да заплати на Д. П. П., [ЕГН] разноски за един адвокат в размер на 500 /петстотин/ лева.

Решението на осн. чл.40, ал.3 от ЗДОИ е окончателно.

Съдия: