Решение по дело №50/2020 на Административен съд - Кърджали

Р Е Ш Е Н И Е

№

гр. Кърджали, 22.07.2020 г.

В ИМЕ­ТО НА НА­РО­ДА

Административен съд - Кърджали в публично заседание на двадесет и четвърти юни през две хиляди и двадесета  година в състав:

                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНГЕЛ МОМЧИЛОВ

                 ЧЛЕНОВЕ: АЙГЮЛ ШЕФКИ

                                 МАРИЯ БОЖКОВА

при секретаря Мелиха Халил и в присъствието на зам.-окръжен прокурор Делчева от ОП - Кърджали,  като разгледа докладваното от съдия Шефки канд № 50  по описа на КАС за 2020 г., и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.63, ал.1, предл. 2-ро от ЗАНН,  във вр. с чл. 208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационна жалба от „Сервис Инвест“ ЕООД, ***, ЕИК ***, срещу Решение №52/10.02.2020 г., постановено по анд №1356/2019 г. по описа на Районен съд – Кърджали. Касаторът сочи незаконосъобразност на оспореното решение, поради противоречието му с материалния закон и съществени нарушения на процесуалните правила. Твърди съществени нарушения на процесуалните правила, допуснати в хода на административнонаказателното производство, изразяващи се в посочване на различни дати на извършване на нарушението, както и в съставяне на АУАН в отсъствие на нарушителя и предявяването му на лице, различно от нарушителя. Твърди, че задължението за отразяване на кредитно известие в дневника за покупки, както и предвидената санкция за неизпълнение на това задължение, възникват не при издаване, а при получаване на  данъчния документ. В тази връзка счита, че наказващият орган е следвало да установи датата на получаване на кредитното известие и възможността задълженото лице да го отрази в отчетните регистри. Сочи и неправилно определяне на размера на наложената санкция. В писмено становище, чрез адв.М., поддържа подадената касационна жалба.

Ответникът – Директор на Дирекция „Контрол“ при ТД на НАП- Пловдив, чрез гл.юк.Д., намира жалбата за неоснователна. Излага съображения за законосъобразност на оспореното решение. Моли съда да отхвърли подадената касационна жалба и да остави в сила обжалваното решение.

Представителят на Окръжна прокуратура - Кърджали дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че в хода на административнонаказателното производство са събрани категорични доказателства за извършено нарушение по чл.124, ал.5 ЗДДС, като в хода на горното производство не са допуснати твърдяните от касатора съществени нарушения на процесуалните правила. Намира за правилен извода на решаващия съд за законосъобразност на издаденото наказателно постановление.

Касационната жалба е подадена в срока по чл.211 от АПК и от лице с  интерес от обжалването, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна.

С оспореното решение е потвърдено Наказателно постановление № 4778580-F492030 от 15.11.2019г., издадено от директор на Дирекция „Контрол” при ТД на НАП-Пловдив, с което, на основание чл.182, ал.1 от ЗДДС, на „СЕРВИС ИНВЕСТ” ЕООД - ***,  е наложена имуществена санкция в размер на *** лева, за нарушение на чл.124, ал.5 от ЗДДС, за това, че като регистрирано по ЗДДС лице, дружеството не е отразило в дневника за покупки и в Справка-декларация по ЗДДС, подадена в ТД на НАП - Пловдив с вх.№ ***/*** г., за данъчен период 01.03.2019 г. – 31.03.2019 г., кредитно известие № ***/*** г. с ДО – *** лв. и ДДС – *** лв., издадено от ЕТ „***”, което довело до определяне на ДДС в по-малък размер със *** лева. В мотивите към оспореното решение е прието, че нарушението е безспорно установено, доколкото има издадено кредитно известие през месец март 2019 г., и то не е отразено от задълженото лице в дневниците за покупки за този месец. В АУАН и в НП бил посочен периодът, в който е следвало да се извърши действието – 01-15.04.2019 г.,  а конкретното нарушение се изразявало в бездействие и се считало за довършено с изтичането на този период. АНО конкретизирал в НП, както законоустановения срок– 01-15.04.2019 г., така и конкретната дата-11.04.2019 г.- датата на подаване на СД, предвид това, че в оставащите 4 дни до изтичане на законоустановения срок, дружеството имало възможност, но не подало коригираща декларация. Предвид изложеното съдът счел, че и двата акта правилно отразяват датата на нарушението, като в НП същата е конкретизирана в определен ден, което по никакъв начин не нарушавало правото на защита на жалбодателя. Резултатът от деянието се изразявал в това, че за данъчен период месец март 2019 г.,СД по ЗДДС /без включването в нея на КИ/, дружеството е имало за възстановяване на ДДС в размер на *** лева, а ако КИ е било включено, ДДС за възстановяване е следвало да бъде в размер на *** лева.

Оспореното решение е валидно, допустимо и правилно.

Безспорно е в случая, че кредитно известие № ***, с ДО – *** лв. и ДДС – *** лв. е издадено от ЕТ „***”, на 07.03.2019 г. Видно от приложените по делото доказателства – разпечатки от системата е-фактура и писмено обяснение вх.№Рев.***/*** г., дадено във вр. с искане изх. № ***/** г. за представяне на документи, сведения и писмени обяснения от издателя на КИ, процесното  КИ за приспаднат аванс е изпратено на „СЕРВИС ИНВЕСТ” ЕООД, на 08.03.2019 г., по електронен път и получено от адресата на 11.03.2019 г. В тази връзка, в хода на административнонаказателното производство, датата на получаване на кредитното известие е установена, като за задълженото лице е било напълно възможно да изпълни задължението си по чл.124, ал.5 ЗДДС, като го отрази в отчетните регистри за данъчен период 01.03.2019 г. – 31.03.2019 г. Респ., неизпълнението на горното задължение е довело до определяне на ДДС в по-малък размер с *** лв., което е основание за налагане на санкцията по чл.182, ал.1 ЗДДС, както правилно е приел и районният съд. Правилно е определен и размерът на санкцията – *** лв., която сума представлява и размера на определения в по-малък размер данък.

Неснователни са доводите за допуснати нарушения на процедурата по съставянето и предявяване на АУАН, ограничили правото на защита на наказаното дружество.

На първо място, не е налице соченото съществено процесуално нарушение при предявяване на АУАН. Установено е по делото, че в случая АУАН е връчен на лице, упълномощено от законния представител на дружеството «…Да подписва и получава актове за административни нарушения…». От съдържанието на това пълномощно е видно, че предоставената на упълномощеното лице представителна власт е изрична  и включва получаване на съставяните от надлежните органи актове за установяване на административни нарушения. Последното води до извода, че съставеният АУАН  е надлежно предявен на редовно упълномощено лице, поради което не е  налице нарушение на чл.43, ал.1 ЗАНН.

На следващо място съдът констатира, че актът е действително е съставен в отсъствието на нарушителя. Следва да се отбележи обаче, че нарушенията в процедурата по съставянето и съобщаването на АУАН, са основание за отмяна на НП само тогава, когато са съществени и то такива, че да са ограничили правото на защита на наказаното лице. Такова ограничаване ще е налице при нарушения, които биха могли да доведат до различни констатации относно нарушението, нарушителя и неговата вина. Такива нарушения са налице и когато създават пречка, чрез надлежна проверка да се установи, че деянието е извършено и деецът е известен. В конкретния случай, констатираното нарушение при съставяне на акта, не е от категорията на съществените, защото по никакъв начин не променя крайния извод относно нарушителя и за извършеното от него нарушение на чл.124, ал.5 ЗДДС. Съставения АУАН и издаденото НП съдържат подробно описание на нарушението и на обстоятелствата, при които е извършено. Видно от доказателствата по делото, санкционираното лице е осъществило правото си на защита в пълен обем. Както беше отбелязано по-горе, съставеният АУАН е бил надлежно предявен, поради което за нарушителя е била налице възможност да представи пред наказващия орган, както писмени възражения в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН, така и да  обжалва пред съда, издаденото наказателно постановление.

Неоснователно, по изложените в оспореното решение мотиви, които настоящата инстанция споделя, е и възражението, свързано с датата на извършване на нарушението.

По изложените съображения, касационната жалба е неоснователна, а обжалваното решение на районния съд – законосъобразно, като при постановяването му не са допуснати нарушения на материалния закон, нито съществени нарушения на съдопроизводствените правила, поради което същото ще  следва да се остави в сила.

Мотивиран така и на основание чл.221, ал.2 от АПК, съдът

 

Р   Е   Ш   И   :

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №52/10.02.2020 г., постановено по анд №1356/2019 г. по описа на Районен съд – Кърджали.

Решението е окончателно.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                             ЧЛЕНОВЕ:  1.

      

                                                                             

    2.