Определение по дело №190/2019 на Окръжен съд - Бургас

Номер на акта: 112
Дата: 27 януари 2020 г.
Съдия: Десислава Динкова Динкова Щерева
Дело: 20192100900190
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 9 април 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

  

 

  О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

                       

Номер 112                           27.01.2020                                       град  Бургас

Бургаският окръжен съд…..…….…граждански състав …………………………..

на двадесет и седми януари две хиляди и двадесета година

в закрито заседание в следния състав:

                                                                      

                                                        Председател: Десислава Динкова

 Членове:

                                                         

като разгледа докладваното от Д.Динкова

търговско дело №190 по описа за 2019 година.

 

С определение №1418/20.11.2019 год. по настоящото дело на страните са били дадени указания за конкретизация на основанията на техните претенции и възражения, както и във връзка с въведените оспорвания.

В становище, депозирано в съдебното заседание, ищецът заявява, че поддържа евентуално основание на претенцията си по чл.134 от ТЗ. Твърди, че не дължи претендираните във възражението за прихващане суми, тъй като не са получени от него, нито от третото лице Матусевич, за което няма данни да е бил натоварен от ищеца да получава суми. Поддържа се твърдението, че документите, представени от ответника, не носят подписа на ищеца или пък подписа на Матусевич. Заявява се, че документите касаят сделки, които след това са реализирани по нотариален ред и ако ответникът е считал, че сумите по сделките не са постъпили по сметката му, респ.в касата му, то на основание чл.301 от ТЗ е следвало да ги оспори незабавно, а не да прехвърля имотите на купувачи. Оспорва се имейл кореспонденцията, представена от ответника, с твърдения, че не притежава качеството на документ, а ако се приеме, че има авторство, тя не изхожда от лицето, сочено за неин автор.

В съдебното заседание ищецът, чрез адв.Б., заявява, че декларациите за оттегляне на пълномощните са му станали известни по повод друго дело, водено между същите страни – т.д.№658/2018 год., по което са приложени.

Постъпила е молба от ответника вх.№734/14.01.2020 год., в която уточнява, че паричните суми, предмет на възражението за прихващане, са получени от М. лично или чрез третото лице Матусевич, който е негов служител в Русия, на отпаднало основание – правното основание за получаване и задържане у него на паричните средства е било пълномощното му, като след оттегляне на пълномощното правното основание отпада и сумите се задължат на отпаднало основание. Твърди се, че на основание чл.36 от ЗЗД последиците от действията на М.  (в това число и фактическото получаване на пари) възникват направо за представлявания и средствата са собственост на представляваното дружество. На второ място се сочи при евентуалност, че сумите са получени от ищеца без основание – той не е бил упълномощен да получава парични средства. В съдебното заседание се уточнява, че договор за поръчка не е бил подписан, а пълномощното е било предоставено само за сключване на договори от името на дружеството, не и за получаване на пари. На трето място, при евентуалност се твърди, че със сумите ищецът се е обогатил без основание за сметка на дружеството, тъй като дружеството е обедняло като не ги е получило, а е следвало да ги получи по описаните правоотношения.

Уточнено е кои от сумите са били получени от ищеца и кои от третото лице. 

След направените уточнения, правната квалификация на претенцията е по чл.240 ал.1 и 2 от ЗЗД, евентуално – по чл.134 от ТЗ.

Възраженията на ответника имат своето правно основание в чл.103 от ЗЗД, вр.чл.55 ал.1 предл.трето от ЗЗД, евентуално – чл.55 ал.1 предл.първо от ЗЗд, евентуално чл.59 от ЗЗД; чл.26 ал.1 предл.първо от ЗЗД; чл.26 ал.2 предл.второ от ЗЗД; чл.111 в.“в“ от ЗЗД.

Съдът следва да съобщи на страните, че при постановяване на решението си ще съобрази изхода на т.д.№ 658/2018 год., тъй като по него са предявени за прихващане същите вземания.

На доказване подлежат спорните по делото факти и връзките между тях, като всяка от страните следва да докаже фактите и обстоятелствата, на които основава своите искания и възражения. Във връзка с въведените твърдения и оспорвания на иска, всяка от страните носи тежестта да докаже изгодните ѝ факти: ищецът - че е предоставил на дружеството исковата сума по валидно възникнало правоотношение, а ответникът  - че вземането е погасено чрез плащане или прихващане, както и правоизключващите си възражения за нищожност на договора или на отделни негови клаузи.

По отправеното възражение за прихващане на основание чл.103 от ЗЗД, съдът намира следното: в случая горното е едновременно и материалноправно и процесуално действие, като от гледна точка на първото е способ за изпълнение на две насрещни задължения до размера на по- малкото от тях чрез едностранно волеизявление. От гледна точка на второто- несамостоятелно средство за защита срещу предявен иск. Въвелата го страна носи тежестта да докаже получаването на сумите от ищеца – лично, а в случаите, в които се твърди, че сумите са получени от трето лице – предаване  на сумите от третото лице на ищеца; съществуване на правно основание към момента на предаването им, което впоследствие е отпаднало, евентуално - че ответникът се е обеднил чрез пропускане на възможността да увеличи имуществото си; че обогатяването на ответника е за сметка на ищеца; връзката между обедняването и обогатяването от един или няколко юридически факта, както и размера на обогатяването и обедняването.

Между страните е безспорно, че М. е бил пълномощник на дружеството и е узнал за оттеглянето на пълномощното в хода на т.д.№658/2018 год.

Безспорно е също, че сумата от 90 000 лв. е предадена на ответника. 

За да бъдат отделени безспорните обстоятелства, на ответника следва да бъде поставен въпроса: оспорва ли твърдението на ищеца, че всички предварителни договори, представени от него при размяната на книжа, са били финализирани по нотариален ред?

Искането за назначаване на експертиза е основателно и вече е уважено. Ответникът е представил доказателства, чието авторство се оспорва и от двете страни. Ответникът твърди, че документите не са подписани от управителя Андрей Ангелов, а от ищеца и от третото лице Матусевич. Ищецът твърди, че документите не са подписани от него. Ответникът е поискал назначаване на съдебно-графическа експертиза, която да установи, че подписите не са положени от управителя Ангелов. Така се стига до оспорване на документи, представени от самия ответник, с твърдения, че не са автентични – не носят подписа на лицето, сочено като техен автор. В съдебното заседание ответникът заявява, че ще се ползва от тези документи и ще ги представи в оригинал. Предвид задължаването на ответника да представи документите в оригинал, произнасяне на оспорването може да бъде осъществено едва след изчерпване на възможността да бъдат представени оригиналите поради угрозата преписите да бъдат изключени. Тъй като се оспорва авторството на документ, носещ подписа на оспорващата страна, тежестта да се докаже оспорването действително е нейна и искането за назначаване на експертиза би било основателно. Целта на тази експертиза е да се опровергае авторството на документа, което следва от формалната му доказателствена сила, а не да се търси действителния автор, ето защо само част от поставените въпроси са относими.

Също поради оспорване автентичността на документите ответникът е поискал събиране на свидетелски показания, чрез които да установи кога, къде и по какъв начин са сключвани договорите и са предавани сумите по предварителните договори и разписките. Свидетелските показания са недопустими на основание чл.164 ал.1 т.6 от ГПК, тъй като чрез тях се цели опровергаване съдържанието на изходящ от страната документ – в частност изявлението ѝ за авторството и за това от кого са получавани сумите.         

Искането за назначаване на компютърно-техническа експертиза е основателно, предвид оспорването на кореспонденцията  от ищеца. 

Водим от гореизложеното, на основание чл.374 от ГПК, Бургаският окръжен съд    

 

                                      О   П   Р   Е   Д   Е   Л   И  :

 

ПРИЕМА за разглеждане възражение за прихващане на сумата от 119 966,44 лв., представляваща общо парично задължение на ищеца А.М. към „Цам балкан инвест“ ООД за връщане – отчитане и предаване на получени от него от името и за сметка на дружеството парични средства, срещу исковите суми от 90 000 лв. – главница, 27 000 лв. – договорна (възнаградителна) лихва, 27 452,15 лв. – законна лихва  върху главницата за периода от 06.04.2016 год. до 08.04.2019 год. и 8 235,65 лв. – законна лихва върху договорната от 27 000 лв. за същия период. 

ДОПЪЛВА проекта за доклад, съдържащ се в определение №1418/20.11.2019 с правната квалификация и разпределението на доказателствената тежест по предявената претенция и възражението за прихващане.   

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за допускане на гласни доказателства.

ПРИЕМА представените от ответника в съдебното заседание възпроизведени на хартиен носител електронни документи с превод на български език.  

УКАЗВА на ответника да ги завери по реда на чл.184 ал.1 от ГПК в тридневен срок от съобщението.

НАЗНАЧАВА компютърно-техническа експертиза, която да отговори на въпросите на ответника в допълнителния отговор.

ОПРЕДЕЛЯ депозит в размер на 350 лв., вносим от ответника в седмичен срок от съобщението.

НАЗНАЧАВА за вещо лице Щилян Папанчев.

ОБЯВЯВА че по исканията за откриване на производство по чл.193 от ГПК и за назначаването на съдебно-графическа експертиза ще се произнесе в съдебното заседание.

Определението да се връчи на страните чрез пълномощниците им.

 

 

                                                                      ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: